Р Е Ш Е Н И Е
Номер 625 от 27.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори април две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря И. Г. и прокурор Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 568 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е
по касационна жалба на Община Сунгурларе, представлявана от д-р Г.С.К.- кмет, чрез
адв. П.Д. ***, против Решение № 260003/18.01.2021 г., постановено по а.н.д. №
282/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е изменено наказателно
постановление (НП) № НЯСС-163/19.10.2020 г., издадено от зам.председателя на
ДАМТН, оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН, с
което за нарушение на чл.190а, ал.2 вр.ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ) и на
основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на Община Сунгурларе е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като съдът е намалил
размера на санкцията до 3 000 лв.
В касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение
е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и че е
необосновано. Сочи се, че НП е издадено от некомпетентен орган и в нарушение на
сроковете по чл.34 ЗАНН, че е налице разминаване между описаната в НП и
действителната фактическа обстановка, че НП не съответства на разпоредбата на
чл.57, т.5 ЗАНН, а АУАН – на разпоредбата на чл.42, т.4 ЗАНН, като съществено е
нарушено правото на защита на санкционираното лице; че не е доказано по
безспорен начин нарушението. Иска се отмяна на решението и на НП, респ.
намаляване на санкцията до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Не
ангажира доказателства и не претендира разноски.
Ответникът по касация – Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, редовно уведомен, в с.з. не изпраща представител. В писмено становище
оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли, не сочи доказателства
и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна по
следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на касатора е ангажирана за това, че при извършена на 10.03.2020 г.
проверка на язовир „Килника“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
56959.130.152 /стар № 000530/ в землището на с.Подвис, общ.Сунгурларе,
собственост на Община Сунгурларе (Акт за публична общинска собственост №
47/10.10.1998 г.), е установено, че въздушният откос в началото на язовирната
стена и в зоната над основния изпускател е почистена от дървесна и храстовидна
растителност, а половината от останалата дължина не е почистена и по този начин
не е осигурена видимост към откоса, т.е. че не е изпълнено от собственика на
язовира Община Сунгурларе задължителното предписание, дадено в Констативен
протокол № 06-01-125/01.10.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“, а именно – да се премахне храстовидната и
дървесна растителност по въздушния откос, със срок за изпълнение 10.12.2019 г.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че актът и
постановлението са съставени при спазване на материалния закон и изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е намерил определената от органа правна
квалификация на нарушението за правилна, а по същество е приел, че са налице
всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.190а, ал.2 от ЗВ.
Доколкото Община Сунгурларе е собственик на проверявания обект, то районният
съд е преценил, че правилно е била ангажирана административната му отговорност.
Относно определения размер на санкцията, съдът е посочил, че същият се явява
прекомерен предвид липсата на настъпили вредни последици от нарушението и
липсата на данни за допуснати предходни нарушения по ЗВ, поради което е намалил
същата от 5 000 лв. на 3 000 лв. Районният съд е формулирал и
аргументи за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Решението на
първоинстанционния съд е частично правилно.
Първоинстанционният съдебен
състав е възприел правилно фактите по делото съобразно събраните в хода на
производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и
обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение. Правилен е изводът
на съда, че НП е издадено от компетентен орган – зам.председател на ДАМТН,
оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН.
Неоснователни са доводите за
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения. При съставяне на АУАН и на НП не е нарушена нормата на
чл.57, т.5 ЗАНН и нормата на чл.42, т.4 ЗАНН, тъй като не е налице описаното в
касационната жалба разминаване между посочената фактическа обстановка в АУАН и
в НП. Детайлно са описани нарушението, датата и мястото на извършването му,
както и обстоятелствата, при които същото е извършено, поради което не се
установява да е нарушено правото на защита на Община Сунгурларе.
Неоснователен е и доводът за
неспазени срокове по чл.34, ал.2 ЗАНН и за незаконосъобразно образуване на
административнонаказателното производство, тъй като АУАН е съставен след
изтичането на 3-месечния срок от откриване на нарушителя. Безспорно е, че
срокът за изпълнение на даденото предписание е бил 10.12.2019 г. и че
последващата проверка от органите на ДАМТН е извършена на 10.03.2020 г., когато
е установено и неизпълнението на предписанието, т.е. нарушението. Доколкото
въпросът за нарушителя възниква едва след установяване на нарушението, то
именно от датата на проверката започва да тече и срокът по чл.34, ал.2 ЗАНН за
съставяне на акта и същият към датата на съставяне на АУАН № 06-005/03.06.2020
г. не е изтекъл.
По делото е безспорно установено, че с
Констативен протокол № 06-01-125/01.10.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, ДАМТН, на касатора е било дадено
задължително предписание във връзка осъществяването на безопасната техническа
експлоатация на язовир „Килника“, землище на с.Подвид, негова собственост, а
именно – да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния
откос, със срок за изпълнение 10.12.2019 г. Няма съмнение, че към 10.12.2019
г., когато е изтекъл срокът за изпълнение, а и към 10.03.2020 г. – датата на
последващата проверка, това предписание не е било изпълнено, което
обстоятелство се потвърждава и от възражението на кмета на Община Сунгурларе
против връчения му АУАН № 06-005/03.06.2020 г., депозирано пред ДАМТН на
24.07.2020 г. /л.22 от анд 282/2020 г. на РС Карнобат/. В това възражение
единствено се посочва, че след връчване на АУАН са предприети действия по
разчистване на въздушния откос от дървесна и храстовидна растителност, като по
сухата част на откоса същата е премахната, но предвид лошите метеорологични
условия, разчистването по останалата част от откоса не е изпълнено. Ето защо,
правилно първоинстанционният съд е приел за доказано, че нарушението по
чл.190а, ал.2 ЗВ, което е вменено на Община Сунгурларе, е извършено. Правилни
са и изводите на РС за липсата на основание за приложение на чл.28 ЗАНН, като
същите изцяло се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Що се отнася до размера на
наложената санкция, разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ предвижда при
неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2 ЗВ санкция в размер от 1 000 до
10 000 лв. В случая в обжалваното НП органът не е изложил мотиви защо
счита, че следва да бъде определена санкция над минимално предвидения в закона
размер, а именно – 5 000 лв. Поради това, в тази част обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде изменено, като се намали определената
санкция от 5 000 лв. на минималния размер от 1 000 лв. Като е
постановил съдебен акт, с който е определил санкция в размер на 3 000 лв.,
първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва
да се отмени в тази част. В останалата част решението на РС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноските по делото
/юрисконсултско възнаграждение/, съдът намира, че такива не следва да му бъдат
присъждани, тъй като оспорването не е отхвърлено, каквото е изискването на
чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН вр.чл.143, ал.3 АПК, за да бъдат присъдени разноски на
ответника.
Мотивиран от горното, Административен съд
Бургас
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260003/18.01.2021 г., постановено по а.н.д. № 282/2020 г. по
описа на Районен съд – Карнобат, В
ЧАСТТА, с която е изменено наказателно постановление (НП) №
НЯСС-167/03.09.2019 г., издадено от зам.председателя на ДАМТН, като наложената
на Община Сунгурларе санкция е намалена от 5 000 лв. на 3 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
размера на наложената с наказателно постановление (НП) №
НЯСС-167/03.09.2019 г., издадено от зам.председателя на ДАМТН, имуществена
санкция на Община Сунгурларе от 5 000 лв. на 1 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003/18.01.2021 г., постановено по а.н.д.
№ 282/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.