О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер 260418 23.03.2021г. град
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа
година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от
съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№164 по описа за 2021г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3 във
връзка с чл.274 ал.1 т.2 от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалва
се определение на Пазарджишки районен
съд №81 от 17.01.2021г. постановено по
гр.д.№20205220102125/2020г. по описа за 2020г. на същия съд, с което е оставено
без уважение искането на С.А.Т. за изменение на решение №1074 от 18.12.2020г.
по гр.д.№2125/2020г. на Пазарджишки районен съд в частта за разноските.
В частната
жалба с вх.№1621 от 01.02.2021г. подадена в срока по чл.418 ал.3 от ГПК
частният жалбоподател и ищец в производството пред първата
инстанция С.А.Т. ***, поддържа, че определението е неправилно. Твърди, че
методиката по която районният съд е определил
размера на адвокатското възнаграждение на ответника по исковете по чл.7
ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за размера на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е отменена с решение №13062 от 03.10.2019г. на ВАС по
адм.д.№3586/2016г., потвърдено от петчленен състав на ВАС по
адм.д.№14384/2019г., в сила от 15.05.2020г., когато е обнародвано в ДВ, бр.45/2020г. Жалбоподателят прави
сравнение на нормата по чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата, в редакцията си действала
до отмяната им от 15.05.2020г. и нормата,
в редакцията си съгласно ДВ, бр.68 от 31.07.2020г. и акцентира, че съгласно
старата редакция на закона за отмяна на уволнение или за възстановяване на
работа, когато искът е предявен самостоятелно-се предвижда адвокатско
възнаграждение не по-малко от размера на
минималната работна заплата /МРЗ/ за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ или определяне на възнаграждението по реда на ал.2; за
други неоценяеми искове-200лв, а за трудови дела с определен интерес-съобразно ал.2. А съгласно действащата разпоредба на
чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата изм. ДВ,Бр.68 от 31.07.2020г. по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размер
на МРЗ за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл.2. Посочва, че
фактическата сложност на делото не е висока, но сложността на правните
въпроси е над средната, при което счита ,че справедлив и обоснован би бил
хонорара в рамките между 800лв и 1000лв. Излага и довод, че използваната от
съда методика за определяне на
адвокатското възнаграждение противоречи и на т.16 от ТР №6 от 06.11.2013г. на
ВКС по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според която минималният размер на адвокатското възнаграждение
по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7 ал.1 т.1 от
Наредбата №1/2004г. за МРАВ, че според възприетото в ТР, по всички трудови дела
намира приложение правилото на чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата,тъй като с нормата се
уреждат адвокатските възнаграждения по трудови дела, чието легално определение
е в чл.357 от КТ. Навежда извода, че неправилно е тълкуването според което
разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата
се отнася само до неоценяемите искове по трудови дела и че такова
изключение не е предвидено в текст на
разпоредбата, която се явява специална спрямо другите хипотези в чл.7
ал.1.,т.2-т.4 от същата Наредба, така и спрямо чл.7 ал.2 от същата, с който се
определят възнагражденията по дело за защита на имуществените права. Аргументира
и тезата, че правилото на чл.7 ал.1 т.1
от Наредба №1/2004г. за МРАВ, е създадена с оглед характера на съдебния спор, а
не според вида на предявения иск-оценяем или неоценяем и че по ал.2 на чл.7 се
определят възнагражденията по дела за
защита на имуществени права, които не са породени от трудови правоотношения и
че това тълкуване е съответно и на целта
на разпоредбата-улеснен достъп на работниците и служителите до съдебна защита
по всички трудови спорове и безплатност на производството за тях и предвиден
специален процесуален ред за разглеждането им. Определя като неправилни правните
изводи на районния съд, с което е отхвърлено искането на ищеца за изменение на
решението в частта за разноските. Поддържа, че неправилно съдът приел, че и за
трите предявени иска по чл.344 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ се прилага разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредбата, приета през 2016г. тоест
след 2014г. и не била отменена от ВАС. Счита довода на съда за неоснователен тъй като разпоредбата на чл.2 ал.5 от
Наредбата не се прилагала,тъй като това е обща норма, а чл.7 ал.1 т.1 от същата
наредба е специална/особена/ норма, поради което действа правилото, че
специалната норма изключва/дерогира/ действието на общата, каквото разрешение било дадено и в
ТР №6/2013г. Неправилно съдът приемал, че чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за
МРАВ, приета през 2009г. и действащата
разпоредба-чл.7 ал.1 т.1, в сила от 31.07.2020г. се различавали при
логическо тълкуване на двете разпоредби, а на против двете норми в съществените
си признаци и смислово отношение не се
различават, като според редакцията от 2009г.-за трудови дела се дължали 150лв , а по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението
е не по-малко от размера на МРЗ
към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне
на възнаграждението по реда на ал.2. Моли да се отмени обжалваното определение
и се редуцира размера на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в
полза на ответника по исковете Областна Дирекция „Земеделие“-гр.Пазарджик.
В срока по
чл.276 ал.1 от ГПК е постъпи писмен отговор от насрещната по спора страна
ОДЗ-Пазарджик чрез адв. Р.П., в който жалбата се квалифицира като неоснователна
по същество тъй като не се излагали доводи срещу аргументите на съда и на
ответника относно приложението на чл.2 ал.5 от Наредбата във връзка с чл.7 ал.1
т.1 и ал.2 т.4 от Наредбата. Твърди се, че не е спорно, че по делото са
предявени три обективно съединени иска, като третият е с материален интерес от
15584.76лв, които са отхвърлени и е присъдено
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител от 1610лв при
невисока фактическа сложност и висока над средната правна сложност, че според
ищеца процесуалните действия извършени от ответника по подаването на исковата молба, ангажиране на многобройни писмени
доказателства с отговора и в съдебното производство, призоваването и разпита на
4 свидетели, провеждането на две заседания и сложността на делото, не
обосновавали възнаграждение от 1610лв, че тези доводи са неоснователни.
Твърди, че така определеното възнаграждение е в рамките на минималните размери
по Наредбата, че страните по договора за правна защита и съдействие от
02.10.2020г. са отчели, че съгласно чл.7 ал.1 т.1 минималното възнаграждение по
исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 е 610лв, а съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата минималното възнаграждение е 997.54лв/830лв +3% за 5584.76лв, за
горницата над 1000лв/ или общо
минималното възнаграждение по НМРАВ ставало 1607.54лв., тоест нямало
прекомерност. По отношение приложимостта на
т.16 от ТР 6 от 06.11. 2013г. и изменението на Наредба №1 в сила от
31.07.2020г. ответникът твърди, че това ТР не се отнася за по-късно приетата и
неотменена в нито един момент разпоредба на чл.2 ал.5 от НМРАВ за дължими
адвокатски възнаграждения съгласно броя
и вида на предявените искове за всеки
един по отделно. Твърди се, че възнаграждението от 1610лв е договорено,
заплатено и присъдено именно в съответствие с тази разпоредба на чл.2 ал.5 във
връзка с чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.4 от цитираната наредба. Счита, че
възнаграждението не е прекомерно, а съответства на минималния размер по
наредбата поради което моли да бъде оставена без уважение частната жалба и се
потвърди обжалваното определение. Претендира
присъждане на разноски за частното производство.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се, че по образувано на
25.08.2020г. исково производство /гр.д.№20205220102521/2020г./ по
предявени от ищеца С.А.Т. *** искове по
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ против Областна дирекция „Земеделие“ гр.Пазарджик, с
решение на Пазарджишки районен съд №1074 от 18.12. 2020г. са отхвърлени и трите
иска-двата неоценяеми- за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна-/т.1/ и за възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
/по т.2/, и оценяем-за присъждане на обезщетение за оставането му без работа в
резултат на незаконното уволнение /по т.3/ в размер на 15584.76лв ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 24.08.2020г.. Със същото
решение в полза на работодателя ОДЗ-Пазарджик са присъдени разноски в размер на
1610лв. заплатени като адвокатско възнаграждение за което е представен списък
по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие №006955 от м.септември
2020г. , като същото е заплатено в пълен размер по банков път за което е
представено бюджетно платежно нареждане от 01.10.2020г. /л.42 от досието на
делото/. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от
ответника по банков път е направено от ищеца след даване ход на устните
състезания.
В срока за
въззивно обжалване ищецът Т. чрез процесуалния си представител е поискал да
бъде изменено решението в частта за разноските като е изложил същите факти и
обстоятелства, които са посочени в депозираната частна жалба против определението
на исковия съд постановено по чл.248 от ГПК.
За да откаже
да уважи искането на ищеца за редуциране
на присъденото на ответника по исковете адвокатско възнаграждение,
Пазарджишкият районен съд е приел, че
актуалният към правнорелевантния момент текст на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба
№1/2004г. за МРАВ е различен от текста, действал
към момента на постановяване на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г., /на
което се позовава в молбата си ищеца/, според което тълкувателно решение се има
в предвид изречението в т.1, което определя размер на адвокатското
възнаграждение по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, не
по-малък от една месечна минимална заплата, а предходното изречение, което в
сега действащия текст не съществува в
чл.7-за трудови дела-150лв.Съдът посочва, че
спорът който е предмет на т.16 от ТР, е бил свързан с това дали за
оценяемите искове по КТ се прилага ал.2 или и по тях възнаграждението е в
размер на 150лв, като ВКС се е произнесъл,
че нормата се отнася за всички трудови дела, включително образуваните по
оценяеми искове. Посочва съдът, че това спорно изречение липсва в действащия текст
на наредбата и че без него на общо основание към трудовите спорове остава да се
прилага общия ред за определяне на минималните възнаграждения: по исковете за
отмяна на уволнението и възстановяване на работа-съобразно второто тогава, а
сега първо изречение на т.1, което никога не се отнасяло за други видове
трудови дела, а по останалите неоценяеми
искове, като по исковете с предмет трудови спорове за присъждане на определена
сума, какъвто бил искът по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ-по реда
на чл.7 ал.2 от Наредбата и че изчислен по този начин минималният размер
на дължимото адвокатско възнаграждение е
този присъден от исковия съд и доколкото размерът на една минимална заплата по
дела за отмяна на уволнението и възстановяване на работа не включва и
възнаграждението по иска с правно основание в чл.344 ал.1 т.3 от КТ. По
изложените съображения съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските.
Тези
доводи на първоинстанционния съд напълно се споделят от въззивната инстанция.
Тълкуването и
приложението на чл.7 от Наредбата на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, направено от първоинстанционния съд е съответно на закона,
освен това самата разпоредба е ясна и недвусмислена, поради което нейното
прилагане следва да се извърши съгласно вложените в нея съдържание и правен
смисъл.
На първо място
следва да се отбележи, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
ответника по делото в полза на упълномощения от него процесуален представител
адв.Р.П. е извършено след последното изменение на чл.7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Държавен вестник,
брой 68 от 31.07.2020г.. В тази си редакция , относимите разпоредби във връзка
с присъждане на адвокатски възнаграждения по трудови спорове са няколко-чл.7
ал.1 т.1 регламентиращ хипотезите по дела за отмяна на уволнение и възстановяване
на работа като възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2,
тоест при предявени два неоценяеми обективно съединени иска по чл.344 ал.1 т.1
и т.2 от КТ адвокатското възнаграждението във всички случаи е едно единствено и
е съизмеримо с размера на минималната работна заплата към съответния посочен
момент. Тази норма не може да се тълкува разширително и да се прилага и по
отношение на останалите заявени трудови спорове-оценяеми и неоценяеми, тъй като
такова разширително приложение не е предвидено по закон нито може да
произтича от някаква препращаща норма.
Касае се за определяне на адвокатско възнаграждение по точно предявени и
конкретни два неоценяеми трудови иска. В предходни редакции на Наредбата е било
предвидено присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от двата
неоценяеми иска по отделно в размер на минималната работна заплата-Дв, бр.
41/2017г. Остава открит въпроса за
определяне на възнаграждението при трудови дела с материален интерес-съгласно
чл.7 ал.1 т.1, предложение последно от Наредбата, е предвидено, че за трудови
дела с материален интерес, същото се определя съобразно ал.2, тоест налице е
изрично препращане след постановяване на цитираното тълкувателно решение. В
следващата си редакция, ДВ, бр.45 от 15.05.2020г., за всички трудови дела е
предвидено възнаграждение от 150лв, като само за исковете по чл.344 ал.1 т.1 и
по т.2 от КТ е предвидено присъждане общо на една МРЗ. С последното изменение
на Наредбата от 31.07.2020г. фиксираният размер на адвокатско възнаграждение от
150лв за всички трудови искове без тези за отмяна на уволнението и за възстановяване
на работа, е отпаднал, тоест единствен измерител за определяне на адвокатското
възнаграждение при трудови дела с материален интерес, остават общите разпоредби
на ал.2. Никъде в Наредбата не е предвиден друг ред за определяне на
възнаграждението по трудови дела с материален интерес, нито норма, която да
изключва тези искове от наредбата и за
тях да не се определя адвокатско възнаграждение, още по-малко някъде да е
записано изрично, че за същите се дължи фиксирано /унифицирано/ възнаграждение
от 150лв, такова какво е било с изменението на Наредбата от 15.05.2020г. Обстоятелството, че в
последната редакция на Наредбата няма изрично препращане към ал.2 за определяне
на възнагражденията по трудови спорове с определен материален интерес не
означава, че по тълкувателен път не може да се изведе такъв извод, доколкото
друга специална уредба на адвокатските възнаграждения по трудовите спорове с материален интерес няма изведена в
Наредбата, като в някаква степен с това изменение е постигната и синхронизация на нормите, касаещи
неоценяемите искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ/ по т.1 от Наредбата/,
другите неоценяеми искове по КТ-по чл.7 ал.1 т.4/ и всички трудови спорове с материален интерес по ал.2 от Наредбата.
В този смисъл цитираното от частният жалбоподател тълкувателно
решение е неприложимо и е неактуално, тъй като то е постановено при съвършено
друга правна регламентация на адвокатските възнаграждения, коренно различна от
действащата. В тази връзка виж и определение
№36 от 16.01.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3958/2016г., IVг.о.;
определение №732 от 28.06.2017г. на ВКС по гр.д.№5545/2016г., IV г.о.;
решение №41 от 05.03.2020г. на ВКС по гр.д.№2679/2019г., IV г.о.;
определение №233 от 04.08.2020г. на ВКС по гр.д.№2603/2019г., III г.о.;
определение №38 от 28.01.2021 на ВКС по ч.гр.д.№2878/2020г., III г.о.;
определение №37 от 28.01.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№2877/2020г., III г.о.
и други.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че ще следва да
потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Не са налице
пороци на същото визирани във въззивната частна жалба.
Разноски за настоящото
производството принципно не се следват на нито една от страните, предвид
характера и естеството на същото, развиващо се в рамките на висящо исково
производство.
Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните
разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са
присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да
се обжалва по същество съдебния акт /в тази връзка виж определение №627 от
18.08.2014г. по ч. гр. д. № 696/2014г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение №
114 от 20.05.2016г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение
№196 от 12.06.2015г. по гр. д. № 9/2015г. на ВКС, І г. о.; определение
№386 от 08.10.2020г. на ВКС по ч.гр.д.№1931/2020г., III г.о. и други /. Поради тази причина интересът
в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на
института на разноските, уреден в чл.78 и следващите от ГПК,/в тази връзка
виж и определение №683 от 21.12.2015г. по ч.гр.д.№5089/2015г. на ВКС, III г.о. /.
Водим от
горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
на Пазарджишки районен съд №81 от
17.01.2021г. постановено по гр.д.№20205220102125/2020г. по описа за 2020г. на
същия съд, с което е оставено без уважение искането на С.А.Т. за изменение на
решение №1074 от 18.12.2020г. по гр.д. №2125/2020г. на Пазарджишки районен съд
В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.