Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
08,04,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2355/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.2014“
ЕАД, ЕИК ******, гр. Белово, чрез
управителя и представител М.С.В. против НП № 444703-F483629/28.06.20l9г. на
директор дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател е наложена на основание
чл. 180, ал.2 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 21567,33 лева.
С жалбата се заявява
незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява
за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез своя
процесуален представител, поддържа жалбата, вкл. на база ангажирани
доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. .
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Дружеството- жалбоподател подало
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 133911900234062/30.01.2019г.
Назначена била проверка за
наличие на основания за регистрация. Установено било, че то е дерегистрано по ЗДДС на 19.11.2018г., но за
периода 01.01.2018. - 31.12.2018г. реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 969 459.14лв.
Дружеството имало реализиран облагаем
оборот над 50 000лв., както към 31.12.2018г., така и още към 30.11.2018г.
Тъй като за периода 01.12.2017г.
- 30.11.2018г. имало формиран облагаем оборот от своята дейност на обща
стойност 840 055.15лв., дружеството
следвало да подаде ново заявление за регистрация по ЗДДС по чл.96, ал.1
от ЗДДС до 07.12.2018г. /в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнат оборот над 50 000лв.) Такова обаче било подадено на 30.01.2019г.- месец и 23 дни по-късно.
С Акт за регистрация по ЗДДС №
130421900380421/13.02.2019г., (връчен на управителя М.С.В. на 19.02.2019г.) и
от посочената дата „Б.2014“ ЕАД било регистрирано по ЗДДС на основание чл.102,
ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.96, ал.1 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл.102,
ал.З, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите. Така, ако дружеството бе изпълнило
в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, то акта
за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 21.12.2018г.(
последната възможна дата) и за периода
от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 19.02.2019г.
дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените доставки на услуги, за които данъка е изискуем от
получателя.
При извършена последваща проверка било
установено, че за периода от 21.12.2018г. до 31.12.2018г.
дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 129 403.99лв., представляващи извършени
облагаеми доставки на услуги - СМР по Договор за възлагане на обществена
поръчка. За посочения период били издадени три фактури: Фактура № **********/27.12.2018г.
на стойност 9 000.00лв. с начин на плащане - в брой, отчетена чрез ЕКАФП с № на
ФУ DY422740 и две фактури с начин на плащане - по сметка: Фактура №
**********/27.12.2018г. на стойност 30 000.00лв. и Фактура №
**********/28.12.2018г. на стойност 90 403.99лв. За посочения период не били
издадени сторно и/или ръчни касови бележки, ВОП и доставки извън територията на
страната. Мястото на изпълнение на посочените доставки било на територията на
страна. Предвид формулата по чл.53, ал.2
от ППЗДДС по извършените от дружеството облагаеми доставки на обща стойност 129
403.99лв. за периода 21.12.2018г. - 31.12.2018г., е установен неначислен ДДС в размер на 21 567.33лв. върху данъчна основа на доставките - 107 836.66лв.
Ако дружеството- жалбоподател е било
регистрирано по ЗДДС през периода 21.12.2018г. -
31.12.2018г., както
е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него
облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да
подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за
покупките" и „Дневник за продажбите" за данъчен период месец
12/2018г. съгласно чл. 125, ал.1, ал.З и ал. 5 от ЗДДС в срок до 14.01.2019Г.
Горните факти били преценени от
органа по приходите св. Н. като извършено от дружеството нарушение по чл.180,
ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, тъй като то не е начислило ДДС в размер на 21 567.33лв, по извършени от
него облагаеми доставки на обща стойност 129 403.99лв. за периода 21.12.2018г.
- 31.12.2018г„ след като е било длъжно, но не е подало в срок Заявление за
регистрация по ЗДДС.
При тези констатации свидетелката
съставила против дружеството акт за такова нарушение, който е надлежно предявен на упълномощен ( л. 7-8) представител срещу подпис и е връчен препис.
Въз основа на него е издадено и
обжалваното НП, което се критикува с доводи за нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Основното възражение в процесуален аспект
касае достоверността на датата на съставяне на НП, като същото се базира на
периода от време, установен между посочената дата на съставяне и датата на
връчване - повече от четири месеца. През този период, се твърди, била
извършвана ревизия и обективно било възможно при установената по този повод
комуникация да бъде връчен санкционния акт, още повече, че били издадени десет
такива ( виж жалбата). Последните факти не са спорни, но тяхното съществуване
не обуславя претендирания извод. От представените писма на л. 42 и сл.- стана
ясно, че на 10,06,19г. на ТД НАП Пловдив са били изпратени от офиса в Пазарджик 3 бр. административно-наказателни
преписки, вкл. и по процесния акт( л.43) и на
05,07,19г. те са били върнати в
офиса в Пазарджик, след като са окомплектовани с издадени три броя НП - по
всяка преписка, вкл. по процесната.
За доказване достоверността на датата на
съставяне на НП са представени и разпечатки на регистрите (по поредни номера)
на издадените в определен период НП-ия, вкл. и тези против дружеството - л. 33
и сл. ( виж на л. 39, маркирано процесното НП).
Информацията от електронния регистър установява, че на отразените дати са издадени 10 НП -ия против дружеството-жалбоподател (
систематизирани в списъка на л. 34).
Прави впечатление, че номерата на НП ( първите шестцифени са генерирани
автоматично от системата - последователни и възходящи , а останалата част,
която включва и буквен символ , и шестцифрен, последният всъщност повтаря
номера на АУАН ( виж процесните НП и
АУАН ). Така, че „ без да е защитена с материалната доказателствена сила на
официалните документи“ ( но не по изложените в жалбата съображения!!!) датата
на съставяне на НП е достоверна.
Тя е и в срока по чл. 34 от ЗАНН
като се има предвид датата, на която е установено нарушението и датата на
съставяне на акта.
В последния изрично е отразено от
съставителя му, че нарушението е установено с акта за регистрация по ЗДДС от
13,02,19г.АУАН е с дата на съставяне 23,04,19г., предявен и връчен на
08,05,19г. на законовия представител на дружеството. Второто възражение в
процесуален аспект касае възприетото в акта основание за неговото съставяне - чл.
40, ал.2 от ЗАНН, която хипотеза предвижда съставяне на акта в отсъствие на
нарушител, когато той е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за неговото съставяне. В процесния случай не са събрани надлежни доказателства,
че нарушителят е търсен за съставяне на акта ( с нарочна писмена покана, или
чрез покана по телефона) . Сам съставителят на акта ( в последната част на
описанието) е приел, че „нарушението е установено с акта за регистрация по
ЗДДС“ , който съставлява официален документ по смисъла на чл. 40, ал.4 от ЗАНН
и съгласно дефиницията по чл. 93 от НК. Този документ обаче е диапозитивен, а
не свидетелстващ по отношение на
фактите, въз основа на които е взето решението за регистрация и не може сам по
себе си да бъде доказателство за тези обстоятелства.
Затова и следва да се обсъди отразеното
конкретно в акта основание за неговото съставяне чл. 40, ал.2 от ЗАНН. При
липса на доказателства за надлежна покана за съставяне на акта (
актосъставителката само предполага, че може да се е обадила - виж показанията й
) следва фактът, че нарушителят не е канен за съставяне на акта . Въпросът е дали и в каква степен това
нарушава правата му. Тъй като не е спазено изискването на чл. 40, ал.2 от ЗАНН,
несъмнено е допуснато процесуално нарушение, но то не е съществено. Защото:
участието на нарушителя при съставянето на акта
гарантира възможността му да узнае дали посочената в акта дата на
съставяне, място на съставяне и
съставител са достоверни. Така, ако нарушител не е бил канен за съставяне на
акт против него и не присъствал на съставянето му, но той впоследствие му е
надлежно предявен, напълно гарантирано е правото му на защита по фактите на
административно-наказателното обвинение, но не и това досежно достоверността на
датата, мястото и съставителя на акта.В процесния случай обаче тези реквизити (
дата, място, съставител) са напълно ( както се обсъди горе) доказани от представените
извадки от електронни регистри и писма за обмен на документи по
административно-наказателни производства между Офис Пазарджик и ТД НАП Пловдив.
Затова и дори и да се приеме, че нарушителят не е поканен и не е присъствал на
съставяне на акта, който е доказано несъмнено , че е съставен на посочените в
него дата и място, от посоченото в него лице
и впоследствие е бил надлежно предявен, допуснатото нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН не е съществено, тъй
като не е засегнало право на защита ( а
правото на възражение против акта е и реализирано).
По същество
нарушението е напълно доказано. Фактите, възприети от контролния и от
наказващия орган, не са спорни ( а са
доказани от събраните гласни и писмени еднопосочни доказателства - показанията
на актосъставителя, фактурите, представените актове за регистрация и
дерегистрация ) :
- Дружеството-
жалбоподател подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 с
вх. № 133911900234062/30.01.2019г
- за периода 01.12.2017г. - 30.11.2018г. дружеството
имало формиран облагаем оборот от своята дейност на обща стойност 840 055.15лв.,
като имало реализиран облагаем оборот над 50 000лв., както към 31.12.2018г.,
така и още към 30.11.2018г.( поради което следвало да подаде ново заявление за
регистрация по ЗДДС по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 07.12.2018г. -в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот над 50 000лв.; Такова обаче било подадено 1 месец и 23 дни
по-късно - на 30.01.2019г.)
- за
периода от 21.12.2018г. до 31.12.2018г. дружеството е извършило облагаеми
доставки на обща стойност 129 403.99лв., дължимият данък върху които не бил
начислен по начина, посочен в чл. 86, ал.1 и ал.2 ЗДДС чрез Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните
регистри „Дневник за покупките" и „Дневник за продажбите" за данъчен
период месец 12/2018г. съгласно чл. 125, ал.1, ал.З и ал. 5 от ЗДДС в срок до
14,01,19г
При тези факти , верен е изводът, че ако
задълженото лице - дружеството- жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС през
периода 21.12.2018г. - 31.12.2018г., както
е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него
облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС .
Съгласно разпоредбата на чл.102,
ал.З, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите. Така, ако дружеството бе
изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС, то акта за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 21.12.2018г.( последната възможна
дата) и за периода от тази дата до
датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 19.02.2019г. дружеството дължи данък
за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените доставки на услуги, за които данъка е изискуем от
получателя.
Горният извод съдържа отговор и
на едно от възраженията по същество, което се основава на твърдението за
наличие по отношение на дружеството едновременно на обстоятелствата за
дерегистрация и такива за регистрация. Чрез въведената с цитираната норма на чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС фикция, статутът на
нерегистрираните по ЗДДС лица по
отношение задължението им за заплащане на данък върху облагаемите доставки ( в
нормативно установения период) е
приравнен на този на регистрираните, но (!)-
нормата създава тази фикция само по отношение на лицата, които са били
длъжни, но не са подали заявление
.
В тази връзка възражението си
основава и на твърдение, че заявление не било подадено, тъй като дружеството по
отношение на него били налице и основания за дерегистрация; като такава била
постановена на основание чл. 176. т. 3 от ЗДДС- поради неизпълнение на закона,
състоящо се в невнасяне на дължим ДДС; дерегистрацията настъпила на
19.11.2018г., а като към 30.11.2018г. дружеството вече имало облагаем оборот за
задължителна регистрация.
Правилно се твърди в писмената
защита на въззиваемата страна, че разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС предоставя
възможност ( „може“ ) за преценка на органа по приходите - да откаже да
регистрира или да прекрати регистрацията. Преценката е предоставена с цел-
защита на фискалните интереси и се прави
между доходите от облагане на регистрираните по ДДС и риска от неплащане на ДДС и натрупване на
задължения от регистрираните по закона лица. Затова и законът с чл. 176
предвижда, че „. органът по приходите
може: 1.да откаже да регистрира лицето, независимо от наличието на оборот за
задължителна регистрация до отпадане на пречката по чл. 176 за регистрация,
като целта е- не се регистрират лица, които не плащат дължим данък върху
добавената стойност, което е и форма на „принуда“ за заплащане на тези
задължения и 2. да прекрати регистрацията на лицето, което има и санкционна
последица -. невъзможността да се ползва данъчен кредит.
В настоящия случай дружеството е
дерегистрирано по чл. 176, т. 3 от ЗДДС и информация за това се съдържа в акта
за регистрация по ЗДДС -на л.4 по делото ; а това обстоятелства не само не се
оспорва от дружеството, но върху него дори се основава коментираното
възражение. Тоест към 19,11,18г. дружеството е имало неплатен ДДС, но отново от
акта за регистрация става ясно, че вече към 13,02,19г. са погасени всички
задължения и дари е реализиран оборот за регистрация.
Горното обсъждане обосновава
извода за обективна съставомерност на възприетото нарушение. Всъщност
квалификацията, която е възприета включва и санкционната норма на чл. 180,
ал.2, препращаща към ал.1 по отношение на санкцията, тъй като ал.2 въвежда вече
нов субект на отговорността чрез ново изпълнително деяние - лице, което не е начислило данък, тъй
като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този
закон в срок. Останалите норми
от възприетата квалификация, поставени в привръзка, са създаващата
коментираната горе фикция чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и нормата на чл. 86, ал.1
т.1 и 2 от ЗДДС, поставяща изисквания за начина и периода на начисляване на
данъка. Неизпълнението на тези конкретни изисквания е изрично и детайлно
отразено в НП- „Справка-декларация за
ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките" и „Дневник
за продажбите" за данъчен период месец 12/2018г. - в срок до 14.01.2019Г.“
Това, което е останало извън
преценката на наказващия орган е възможността за санкция по леконаказуемия
състав на чл.180, ал.3 от ЗДДС, относим към ал.2 , а към ал.1 по отношение само
на санкцията - когато регистрираното
лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5
на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 400 лв. (Виж решение № 743/8.11.2019г. на
Административен съд – Пазарджик по по канд № 904 / 2019г. )
В конкретния случай в изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка е посочено, че дружеството е начислило
процесния данък ( който е следвало да начисли до 14,01,19) със
справка-декларация от 13,05,19г. , тоест преди изтичането на 6те месеца по ал.3
на чл. 180
Така , доколкото-
самоначисляването на данъка е в рамките на 6-месечния период по ал.3 на чл. 180
от ЗДДС и при наличие на всички предпоставки по тази норма тя следва да се
приложи ( в този смисъл е и застъпено становище на процесуалния представител на
въззиваемата страна в писмената защита ),
която е и по-благоприятна за дружеството-нарушител. Доколкото 5% от неначисления данък са 1078,36
лева - до този размер следва да се
намали наложената с обжалваното НП, в който смисъл и то се измени.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
444703-F483629/28.06.20l9г. на директор дирекция „Обслужване“ при ТД НАП
Пловдив, с което на „Б.2014“ ЕАД, ЕИК ******, гр. Белово, с управителя и представител М.С.В., е наложена
на основание чл. 180, ал.2 от ЗДДС
имуществена санкция в размер на 21567,33 лева
като
НАМАЛЯВА
имуществената санкция на 1078,36 лева
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: