Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
тричленен състав в публично заседание, проведено на трети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАНД № 1808/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на
дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на НАП – Варна, срещу Решение №
890/29.06.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20213110204697/2021г. на Районен
съд гр. Варна, XV състав, с което е отменено
наказателно постановление №582640-F608810/11.06.2021г.,
с което на Т.В.Н. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева, за извършено нарушение на чл. 80, ал.2 от ЗДДФЛ.
С касационната жалба са изложени доводи за
необоснованост и несъобразяване с материалния закон. Изложени са доводи за
това, че в АУАН и НП са посочени всички признаци на нарушението, както и
доказателствата, които го подкрепят. С оглед на изложеното, жалбоподателят
счита, че процесното решение следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, а издаденото наказателно постановление да се потвърди. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски. Представени са писмени бележки, с
които се поддържа депозираната жалба.
Ответникът Т.В.Н. оспорва касационната
жалба. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни
основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след
като извърши служебно проверка съгласно
чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63в от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е започнало по жалба
на Т.В.Н. срещу наказателно постановление № №582640-F608810/11.06.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което за извършено нарушение на
чл. 80, ал.2 от ЗДДФЛ и на Н. е наложена имуществена санкция в размер на 100 /сто/
лева. С обжалваното решение районния съд е отменил наказателното постановление.
За да постанови своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от
фактическа страна следното:
На 06.04.2021 г. в ТД на НАП – Варна Н. е подал
коригираща данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 година, във връзка с
връченото му съобщение по чл. 103 от ДОПК. След извършена проверка е прието от
орган по приходите, че в предходен момент с декларация, подадена на 18.03.2020
г., Н. неоснователно е приспаднал задължителни осигурителни вноски по чл. 40,
ал. 5 от ЗЗО, внесени авансово през годината в размер на 537,60 лева и
окончателни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, включително за минали
години в размер на 1414,16 лева, като е формирал годишна данъчна основа в
размер на 15715,24 лева. Като резултат в подадената декларация е деклариран
дължимият данък за довнасяне в размер на 246,96 лв. и отстъпка в размер на
12,35 лева, и дължим данък за довнасяне, намален с отстъпката в размер на
234,00 лева. В подадената коригираща декларация задълженото лице не е
приспаднало задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, внесени
авансово през годината в размер на 537,60 лева и окончателни осигурителни
вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, включително за минали години в размер на
1414,16 лева. В коригиращата декларация дължимият данък за довнасяне от 234,00
лева е променен на 442,00 лева. Предвид това на 12.04.2021г. е издаден АУАН
срещу Н. за нарушение на чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
Извършената от
съда служебна проверка е констатирала, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП са съобразени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въпреки това обаче
въззивният съд е счел, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения. Районен съд – Варна е приел, че както в АУАН, така и в НП липсва
пълно, точно и ясно описание на нарушението, като не са посочено
обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е, че липсата на факти не се
компенсира от посочването на нормата на чл. 50 от ЗДДФЛ, която съдържа
множество алинеи и точки, като никоя от тях не е конкретизирана. Въззивният съд
е извел извод, че липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението от една страна и от друга непосочването на нарушената норма пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. С оглед на изложеното ВРС е
отменил изцяло оспореното наказателно постановление.
Решението е правилно.
Настоящият състав намира направените с
касационната жалба възражения за неоснователни.
Касационната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд. В закона са изчерпателно уредени хипотезите, при които
задължените лица следва да подават годишна данъчна декларация. Същите са описани в нормата на чл. 50, ал.1 ЗДДФЛ, като са систематизирани в пет точки, включително три букви към т. 3 и четири към точка 5. Правилно Варненски
районен съд е приел, че както в АУАН, така и в НП е следвало да бъде описано
точно и ясно извършеното нарушение, като се посочи в какво качество е подадена
декларацията, както и защо тези осигурителни вноски не е трябвало да се
приспадат. Това е необходимо, за да може да се направи преценка дали лицето
изобщо е имало задължение на подаде въпросната годишна данъчна декларация.
Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на въззивният съд, че
посочването на санкционна норма, която предвижда налагане на административно
наказание за невярно посочване на данни и обстоятелства, водещи до определяне
на по – малък размер на данъка също не компенсира липсата на яснота, защо се
приема, че в декларацията от 18.03.2020 г. има неясно приспадане на
осигурителни вноски.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.
Касационните жалби се разглеждат съгл. чл.63в от ЗАНН от Административния съд
по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в НПК.
Съгласно чл.348 от НПК, решението подлежи на отмяна или изменение по касационен
ред, когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Необосноваността не е сред касационните основания и не може да служи за отмяна
на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от
начина на формулиране на касационната жалба основание.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
От страна на ответника не е направено
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори
тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 890 от 29.06.2022
г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110204697 по описа
на съда за 2021 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: