Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004
гр.Бяла, 23.06.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БЯЛА, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието на секретаря Валентина
Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 840 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правна
квалификация по чл.245, ал.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и чл.74 от с.к.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът „ДАН ИНДЪСТРИ Р”
ЕООД, гр.Д.М. 7150, Община Д.М., Област Р., ул.“Ч.в.“ № ***, с ЕИК ****,
представлявано от управителя И.Д.Й., да му заплати дължимите суми за: 1/ Неизплатени
трудови възнаграждения за периода от м.декември 2018г. до м.март 2019г., в
размер на общо 3 808 евро /три хиляди осемстотин и осем евро/, от които
частично неизплатено трудово възнаграждение за периода 08.10.2018г. - 20.10.2018г.,
в размер на 160 евро /сто и шестдесет евро/; частично неизплатено трудово
възнаграждение за периода 21.10.2018г. - 13.01.2019г., изчислено за 14 /четиринадесет/
работни дни, от общо 52 /петдесет и два/ работни дни, в размер на 896 евро /осемстотин
деветдесет и шест евро/ ; неизплатено трудово възнаграждение за периода
19.01.2019г. - 07.02.2019г., изчислено за 20 /двадесет/ работни дни, в размер
на 1 280 евро /хиляда двеста и осемдесет евро/ ; неизплатено трудово
възнаграждение за периода 28.02.2019г. - 22.03.2019г., изчислено за 23 /двадесет
и три/ работни дни, в размер на 1 472 евро /хиляда четиристотин седемдесет
и две евро/ ; 2/ Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за срока на
договора, в размер на 640 евро /шестстотин и четиридесет евро/ , ведно със
законната лихва върху тях до изплащането им.
В срока
и по реда на чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита иска за неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Между страните по
делото има сключен Трудов договор № 2018-14/08.10.2018г., прекратен писмено от
ответното дружество със Заявление, считано от 02.04.2019г. удостоверяващ
писменото прекратяване на трудовия договор. Едностранно заявеното прекратяване
на трудовия договор от ищеца е заявено на 22.03.2019г., по време на работа,
както се доказа от свидетелските показания на свидетеля Д.Д. /Протокол от с.з.
от 07.07.2020г., стр.218, 219 от делото/, е извършено устно от него, поради
което не произвежда правно действие.
По
силата на този трудов договор, В.Х. е изпълнявал длъжността общ работник, КПД; 96220001, с място на
работа: различни кораби и корабостроителници в различни държави, където същият
е командирован по нареждане на
работодателя - ответника „Дан Индъстри Р“ ЕООД, за което последният е
осигурявал билети за отиване и връщане. Това обстоятелство се доказва по
безспорен начин както с представените към исковата молба писмени доказателства,
така и със събраните доказателства по реда на чл.614-618 от ГПК - документи от
запитания съд в Х., гр.П., съда Г. /И./
и съда К. /И./, както и от свидетелските показания на свидетелите Д.Д. и П. А. /протокол
от с.з. от 07.07.2020г., стр.218, 219 от делото/.
В настоящото производство съдът
установи по безспорен начин, че изразеното в трудовия договор съгласие на
страните относно трудовото възнаграждение е привидно. Действително договореното
трудово възнаграждение по него е било 8 /евро/
на час, вместо посоченото в договора основно месечно възнаграждение 510 лева /петстотин
и десет лева/ . Видно от свидетелските показания на свидетеля Д.Д. /протокол от
с.з. от 07.07.2020г., стр.218 от делото/, допуснати при условията на чл.165, ал.2
от ГПК, същият е уговорил ищеца да работи за ответника като общ работник, като
условията са били 8 евро /осем евро/ на час. Това обстоятелство се подкрепя
също както от извлеченията от банковите сметки на страните, част от
доказателствата по делото, така и от РКО, представени от ответника, от които е
видно, че ответникът е плащал на ищеца парични суми за месечни аванси в размер
почти двойно по-голям от посочената в договора месечна заплата от 510 лв.
Ответното дружество цели да докаже, че е платило на ищеца посочената в договора
основна заплата от 510 лв. на месец, но представените платежни ведомости са
оспорени от ищеца относно тяхната неистинност, като е оспорена верността на
съдържанието им. Открито е производство по оспорване на истинността им (Протокол
от с.з. от 03.12.2019г. стр.105 от делото/ и тяхната вярност по съдържание не се доказа от ответната страна. Същите не
съдържат и подписа на ищеца В.Х.. От друга страна по делото липсват
доказателства за плащане от ответника на действително уговореното
възнаграждение от 8 евро на час.
По делото се доказа, че за
периода на действие на Трудов договор № 2018-14/08.10.2018г., ищецът е работил
по нареждане на ответника-работодател, с място на работа, както следва:
-
През
периода от 08.10.2018г. до 20.10.2018г. - в Х., гр.П., в корабостроителница, в
бивш „УЛЯНИК Груп”, видно от събраните доказателства по реда на чл.614-618 от ГПК - документи от запитания съд в Х., гр.П., от които е видно, че в Общата
информационна система “Бурин“, която са използвали всички търговски дружества в
бивш „УЛЯНИК Груп”, има регистрирано лице В.Х., в трудово правоотношение с
работодателя „Navalimpianti
S.p.A“. Доказателства в тази връзка са и представената с исковата молба карта
за идентификация на ищеца за влизане и излизане от работното място, както и от
свидетелските показания на Д.Д. и П.А. /протокол
от с.з. от 07.07.2020г., стр.218, 219 от делото/;
-
През периода от 21.10.2018г. до 13.01.2019г.
- в И., видно от свидетелските показания на свидетелите Д.Д. и П.А. /протокол
от с.з. от 07.07.2020г., стр.218, 219 от делото/.
-
През
периода от 19.01.2019г. до 07.02.2019г. - в Б., на сух док, на кораба
„NAVIGATOR-ROYAL CARIBBEAN”, във фирма „ROYAL CARIBBEAN INTERNATIONAL”, като
„общ работник“, видно от представените с исковата молба билет до Б. и покана,
дадени на ищеца от работодателя-ответник, с която отива на кораба, Писмо и карта
за идентификация, както и от свидетелските показания на свидетелите Д.Д. и П.А.
от с.з. от 07.07.2020г., /стр.218, 219 от делото/. Доказателства представя и
ответното дружеството - писмени доказателства във връзка с отстраняване на
недостатъци при извършен от работниците монтаж.
-
През
периода от 28.02.2019г. до 15.04.2019г. - в И., на сух док, във фирма „CARNIVAL
CRUISE LINES”, видно от представения с исковата молба билет, с който ищецът е
заминал за Ню Орлиънс, карта за идентификация и списък с работниците, както и
от свидетелските показания на свидетелите Д.Д. и П.А. /протокол от с.з. от
07.07.2020г., стр.218, 219 от депото/.
-
Ищецът
се е върнал предсрочно на 22 март 2019г., по свое желание, тъй като е заявил,
че прекратява договора си поради неплащане на трудовите му възнаграждения вече
трети месец, видно от свидетелските показания на свидетеля Д.Д. /протокол от с.з.
от 07.07.2020г., стр.218, 219 от делото/. От И. до Б. същият се е прибрал с
билет, закупен от фирма „CARNIVAL CRUISE LINES”.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от
правна страна:
Страните не
спорят за това, че на 08.10.2018г.
между ищеца и ответното дружество е сключен валиден трудов
договор. Трудовият договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма
(чл. 62, ал.1 от КТ). Трудовият договор съдържа
минимално необходимото съдържание по чл.66, ал.1 от КТ. Ответникът
твърди, че за посочения в исковата молба период ответното дружество
е изплатило на ищеца месечно трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Спорът по делото е концентриран по два
основни въпроса, които са поставени с отговора на исковата молба.
Ищцовата страна твърди, че трудовият
договор е недействителен, тъй като представлява „привидна правна сделка“ -
основание за нищожност на договора по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Твърди се,
че трудовият договор, като привидна сделка, прикрива друго
действително съглашение между страните, а именно гражданскоправна
сделка. Твърдението на ищеца покрива съдържанието на т. нар. „относителна
симулация“.
Привидната сделка е нищожна по
право,без да е необходимо съдът да обявява това. Всяко лице, което има правен
интерес може да се позове на нищожността на сделката. Съдът е длъжен да следи
за това и служебно. Възражението за нищожност може да се предяви и в
самостоятелен исков процес чрез отрицателен установителен иск. Установяването
може да се иска и в образуван процес чрез инцидентен
установителен иск, насрещен отрицателен установителен
иск или чрез възражение. В случая в с и.м. за
нищожност на трудовия договор е въведено в процеса чрез процесуалния
способ на предявяване на иск.
Според задължителната съдебна практика
на ВС на РБ, формирана в ТР № 86/27.02.1986г. по гр. д. №
86/1985г. на ОСГК на ВС, както
и в практиката на ВКС (виж Р. № 57/ 06.03.2015г. по гр.д. № 2584/2014г. на
ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. № 58/30.07.2015г. по гр.д. № 2600/2014г. на ІV-то
гр.отд. на ВКС;) еднозначно се приема, че освен специалната разпоредба на чл.74
от КТ, спрямо трудовите договори, субсидиарно приложение намират
и разпоредбите на чл.26 и сл. от ЗЗД относно недействителност
на договорите, тъй като в КТ няма предвидени особени правила, които
да изключват приложението на общия граждански закон.
Още с и.м. твърдението на ищеца за
привидност на съгласието, представляват „начало на писмено
доказателство“ и са основание за допускане на гласни доказателства,
за установяване привидността на сделката (чл.165, ал.2 от ГПК), което и е сторено от съда с приетите гласни доказателства на разпитаните
свидетели.
По
делото са приети многобройни писмени доказателства касаещи облигационните
правоотношения между ищеца и ответното дружество за посочените времеви
периоди в исковата молба. Установява се, че ищецът е работил по сключен
устен граждански договор и е получавал възнаграждение за престирания от него труд.
При така събраните доказателства съдът
счита за доказана нищожността на трудовия договор поради неговата „привидност“.
Установено е по делото, че трудовият
договор е сключен формално, без страните да желаят настъпване на правните
последици на трудовото правоотношение. Действителната воля на страните
е била ищецът, като общ работник да не полага
труд по трудово правоотношение, а да извършва дейности за изработка на тенти и
огради /отдаване под наем на работник/, за което да
получава определено възнаграждение. Трудовият договор е
сключен привидно, за пред трети лица, за да ползват и двете страни определени
облаги - ответното дружество данъчни и счетоводни, а ищеца по високо
възнаграждение от описаното в тр.договор. Трудовият договор прикрива друга
сделка, гражданскоправна, чиито правни последици страните са
желали. Съдът намира казуса за типичен случай
на „относителна симулация“, когато симулативната сделка се сключва, за
да прикрие желаната от страните действителна сделка. Установено е по
делото, че ищецът е работил без фиксирано работно време, работно
място, не е получавал месечното трудово възнаграждение / по тр.договор/,
изпълнявал е трудови задължения, свързани с дейност по виждане на
„работодателя“. Това са все задължителни елементи от
съдържанието на трудовия договор, които липсват, което ясно говори за
симулативността на договора.
По правилата на
гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи
доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на
съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи
да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да
съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този
факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването
му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. В
конкретния случай при отсъствие на процесуална активност от страна на ищеца да
ангажира доказателства /ангажиране на СИЕ/ в подкрепа на твърденията си, че е
полагал труд за ответното дружество; че този труд е бил полаган на указаното му
работно място, следва да се приеме липса на пълно и главно доказване на
претенцията за изплащане на дължимо трудово възнаграждение. Представени са само
косвени доказателства за плащания, които не водят дори на индиция за наличие на странични
обстоятелства, които преценени в съвкупност с другите доказателства да служат за установяване на
основния факт – полагане на труд по твърдяното трудово правоотношение.
Работодателят дължи възнаграждение само за реално положен труд. Без
доказателства за реално извършена от работника работа през процесния период –
трудово възнаграждение не му се дължи (арг. от Решение № 376 от 21.11.2011г. по
гр. дело № 329/2011г. на ВКС, с което на въпроса за дължимостта от страна на
работодателя на трудово възнаграждение на работника е прието, че наличието
само на сключен трудов договор не е достатъчно за да възникне задължение за
работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът да
полага труд и фактически да осъществява трудовата си функция). Ищецът се е
ограничил единствено с твърдения, че е полагал труд по различни кораби и
корабостроителници в Р.Х., Кралство И. и Р.И.
Според текста на
чл.128 т.2 от КТ работодателят е задължен да заплаща трудово
възнаграждение само за извършената работа. Същият принцип е развит и
в текста на чл.124 от КТ. От друга страна, работника или служителя е
длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил с изискуемото се
количество и качество. При положение, че ищецът не е полагал труд по
трудово правоотношение, то работодателят не дължи и уговореното трудово
възнаграждение (в този смисъл виж Р. № 188/31.03. 2009г. по гр. д. №
1553/2006г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ).
Представените и
приети по делото многобройни писмени доказателства от ищцовата страна, също не могат да послужат
като доказателство за реално полаган труд от ищеца по
трудовото правоотношение. От съдържанието на последните се установяват различни
дестинации посетени от ищеца, но не и полагане на труд по тр.договор, а по
такъв за поръчка. При положение, че се касае за симулативен трудов
договор, под формата на привидна сделка, работодателят е взел в задължение да
издава всички необходими документи пред съответните компетентни
органи, свързани с трудовия статус на работника. Това му е било необходимо
именно, за да се поддържа пред третите лица привидното правно състояние за
действителността на трудовия договор.
Когато обаче работникът е действал недобросъвестно
/последния е уведомен, че няма да му се плаща по тр.договор и той е приел/. Обявяването
на недействителността има действие не само за в бъдеще, но за времето, през
което е работил, работникът или служителят няма право на трудово възнаграждение,
на платен годишен отпуск, прослуженото време не се признава за трудов стаж и пр. В
дадения случай законодателят отчита осъщественото от работника съзнателно
нарушение на законоустановените правила и евентуалното създаване от негова
страна или участие в създаването на обусловилия недействителността на трудовия
договор порок. Съгласно приетото в съдебната практика при недобросъвестност на
работника или служителя отношенията между страните следва да се уреждат на
плоскостта на чл.55 и сл ЗЗД, като такъв иск не е предявен.
Вън от горното
следва да се отбележи, че налице са белези на
отдаване под наем на персонал, което представлява търговска услуга, при която
юридическо лице (наемодател) предоставя персонал на друго юридическо лице
(наемател). В този случай, всички законови, официални, данъчни и
платежно-ведомствени документи се изготвят и попълват от наемодателя. Такъв
договор липсва по делото предвид което съдът не следва да се произнася.
Доколкото настоящото производство е трудово,
а съгласно разпоредбата на чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно
за работниците и служителите и същите не плащат такси и разноски по
производството, то ищецът не дължи държавна такса и разноски, които следва да
останат за сметка на държавата. В същото време безплатността на
производството за работника/служителя се отнася до задължението му за заплащане
на такси и разноски към съда, но не го освобождава от отговорността за
разноските, направени от другата страна и е била защитавана от адвокат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложат направените от ответника разноски, които са в размер на 1
440 лева, съгласно представения списък.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН трудов договор № 2018-14/08.10.2018 год.,
сключен между „ДАН
ИНДЪСТРИ Р” ЕООД, гр.Д.М. 7150, Община Д.М., Област Р., ул.“Ч. в.“ № ***, с ЕИК
****, представлявано от управителя И.Д.Й. /работодател/ и В.Е.Х., ЕГН-**********
***, представляван от адв.Г.Л. от РАК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Е.Х.,
ЕГН-********** *** представляван от адв.Г.Л. от РАК, против „ДАН ИНДЪСТРИ Р”
ЕООД, гр.Д.М. 7150, Община Д.М., Област Р., ул.“Ч.в.“ № ***, с ЕИК ****,
представлявано от управителя И.Д.Й. да му заплати сумите за: 1/ Неизплатени трудови
възнаграждения за периода от м.декември 2018г. до м.март 2019г., в размер на
общо 3 808 евро /три хиляди осемстотин и осем евро/, от които частично
неизплатено трудово възнаграждение за периода 08.10.2018г. -20.10.2018г., в
размер на 160 евро /сто и шестдесет евро/; частично неизплатено трудово
възнаграждение за периода 21.10.2018г. - 13.01.2019г., изчислено за 14 /четиринадесет/
работни дни, от общо 52 /петдесет и два/ работни дни, в размер на 896 евро /осемстотин
деветдесет и шест евро/; неизплатено трудово възнаграждение за периода
19.01.2019г. - 07.02.2019г., изчислено за 20 /двадесет/ работни дни, в размер
на 1 280 евро /хиляда двеста и осемдесет евро/; Неизплатено трудово
възнаграждение за периода 28.02.2019г. - 22.03.2019г., изчислено за 23 /двадесет
и три/ работни дни, в размер на 1 472 евро /хиляда четиристотин седемдесет
и две евро/; 2/ Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за срока на
договора, в размер на 640 евро /шестстотин и четиридесет евро/, ведно със
законната лихва върху тях до изплащането им, като неоснователни и недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193 ГПК
проведеното оспорване на истинността на представените по делото Заповед № 10 от
02.04.2019г., разчетно – платежни ведомости за месеците октомври, ноември и
декември 2018г., януари, февруари, март и април 2019г., отчетна форма за
явяването/неявяването на работа за месеците октомври, ноември, декември 2018г.,
януари, февруари, март и април 2019г., относно съдържанието и авторството на
техния издател.
ОСЪЖДА В.Е.Х., ЕГН-********** ***,
представляван от адв.Г.Л. от РАК да заплати на „ДАН ИНДЪСТРИ Р” ЕООД, гр.Д.М.
7150, Община Д.М., Област Р., ул.“Ч.в.“ № ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя И.Д.Й., сумата от 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет
лева/ разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Русенския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/