№ 149193
гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110154848 по описа за 2024 година
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3 на същия текст /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши
при прилагане нормата на чл. 143 от ЗЗП.
В конкретния случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се
основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на
длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това
положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на
закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за сумите,
дължими за предоставени електронни съобщителни услуги и договор за
лизинг, и лихва за забава. Заявлението следва да се отхвърли за всички
останали суми. Аргументите на съда са следните:
Указанията на съда на са изпълнени в пълнота.
По отношение на клаузата на чл. 75, чл. 19б, буква „в“ от ОУ:
Съдът намира същата за неравноправна.
Съдът намира, че така предвиденото автоматично прекратяване на
договора, по съществото си представлява уговорена неравноправна клауза в
конкретния договор - така Определение №14517/20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. №
9252/2024 г. СГС.
На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен
процесния договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна
разпоредба, но отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна
яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено
неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и
1
може ли да го избегне, като плати. Очевидно без да бъде уведомен
потребителя за тези обстоятелства не може да бъде натоварен със
кумулативни санкции без да бъде предупреден за тях, което е общо правило в
облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника и то
потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно.
Отклонението от общото правило на облигационно право очевидно
нямаше да бъде прието, ако имаше индивидуално договаряне. По изложените
причини категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна.
Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което
договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8
декември 2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС.
В горния смисъл следва да се има предвид и националната практика
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., ВКС , с което
че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на
очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят
възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че
при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за
„автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по
договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на
предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се
упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с
достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или
предвидените в закона.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е
настъпила нито предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и
неустойки за прекратяване не се дължат.
В този смисъл и константа практика по идентични клаузи за неустойки:
Решение № 5047 от 3.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5260/2023 г. на
СГС;Решение № 4280 от 12.07.2024 г. по в. гр. д. № 10721/2022 г. на
СГС;Решение № 4210 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 2289/2024 г. на
СГС;Решение № 3821 от 28.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12440/2022 г.;
Определение № 14908 от 27.09.2024 г. № по в.ч.гр.д. 20241100510036 / 2024 г.
на СГС; Определение № 14517 от 20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. №
20241100509252/2024 г. на СГС; Определение № 14442 от 19.09.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 20241100509141/2024 на СГС;Определение № 14736 от 25.09.2024
г. по в.ч.гр.д. № 20241100510778 / 2024 г на СГС;Определение № 11222
17.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100508032/2024 г. на СГС, Определение №
1587 02.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20231100514019 / 2023 на СГС, Определение
№ 11993 от 31.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100507397 / 2024 на СГС,
Определение № 8891 от 10.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100500213 / 2024 на
СГС, Определение № 9938 от 26.06.2024 по в.ч.гр.д. № 20241100507174 / 2024
2
г. на СГС, Решение № 2024 от 24.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1630/2023 г.,
Решение № 3636 от 4.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6631/2022 г.,
Определение № 1655 10.08.2021 г. по в.ч.гр. № 9289 / 2021 на СГС,
Определение № 2008 от 26.08.2021 г. в.ч.гр. № 20211100506622 по описа за
2021 на СГС, Определение № 1379 от 23.07.2021 г. в.чгр.д. № 20211100508067
/ 2021 на СГС, Решение № 419 от 13.12.2022 г. на ОС - София по в. гр. д. №
414/2022 г.,Определение № 2038 от 25.08.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.
№ 2252/2023 г., Определение № 656 от 24.07.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр.
д. № 446/2023 г., Определение № 1063 от 11.09.2023 г. на ОС - Стара Загора по
в. ч. гр. д. № 565/2023 г., Определение № 1189 от 15.12.2022 г. на ОС -
Благоевград по в. ч. гр. д. № 983/2022 г., Определение № 1875 от 14.07.2023 г.
на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1208/2023 г. , Решение № 70 от 21.07.2023 г. на
ОС - Търговище по в. гр. д. № 109/2023 г. Решение № 1368 от 7.11.2022 г. на
ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г., Определение № 263 от 22.05.2023 г. на
ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 271/2023 г., Определение № 327 от 9.05.2024
г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 150/2024 г. Определение № 206 от
25.03.2024 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 145/2024 г. Решение № 165 от
25.04.2024 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 215/2024 г.
По отношение на автоматичната предсрочна изискуемост на
вноските по договора за лизинг по чл. 12, ал. 2 от ОУ за договор за
лизинг:
Предвид липсата на прекратяване на договорите за мобилни услуги, то
не са настъпили не неблагоприятните последици уредени в чл. 12, ал. 2 ОУ за
договора за лизинг.
Въпреки горното - срокът на договорите за лизинг е настъпил към
момента на постановяване на акта на съда, което следва да бъде отчетено
и което води до изискуемост и дължимост на всички вноски по договора
за лизинг.
По отношение на неустойката при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги:
Дори да приемем, че договора е прекратен, то клаузата за неустойка е
неравноправна.
Според клаузата в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на месечните абонаменти. Месечния абонамент, приложим в случая според
договора е най-високия месечен абонамент според условията на плана.
Посочено е, че потребителят дължи част от разликата между стандартната
цена на предоставеното устройство за ползване, съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Според съда клаузата, предвиждаща неустойка, макар претендирана в
3
трикратен размер, е неравноправна поради следните причини:
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според
същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението
на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
С оглед посочените критерии съдът счита, че процесната договорна
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до
края на договора за предоставяне на процесния вид услуги абонаментни такси,
независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече развален договор получава имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не
беше развален, но без да се престира от негова страна, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този
смисъл - решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта им нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК,
т. 3.
От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от
общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението,
става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите
задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се
стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да
заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три,
отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на
невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят
се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина
на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати
неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е
предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не
е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
4
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе
върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Следва да се добави, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14,
Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на
ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в
договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася
съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици".
Съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата,
а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че начина по
който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния договор
и представените приложения към него не се съдържа ясна информация
относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса,
без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на
прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на
неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е
формирана.
В заключение, неустойката по договора е недължима и иска за нея
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на
услугата /абонамента/:
Клаузата е неравноправна:
Уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на услуги и предоставено устройство излиза извън
присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на
кредитора. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до
явна нееквивалентност на престациите. Освен това, определеният размер на
неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не
обезпечава вреди, а „увеличава“, без съгласието на насрещната страна, цената
на предоставеното устройство/услугата.
Правото на оператора да определя отстъпка от цена, е упражнено по
негова воля още при сключването на договора, поради което не оправдава
последващото едностранно увеличение на цената на устройството/услугата,
чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй
като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на
договора.
Така визираната неустойка е договорена в противоречие на добрите
нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя
5
цена на вещта/услугата. Същата противоречи на добросъвестността и води до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което клаузата е нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП и, ал. 2 ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не поражда правни последици.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за
дадена отстъпка от цената на устройство:
С тази клаузи заявителят се стреми да извърши промяна на съществен
елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без
съгласието на потребителя. Подобна уговорка е неравноправна, противоречи
на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не
такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката
противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава
вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на
предоставеното устройство.
Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в
какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСГТК на ВКС. Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа
на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не
е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи обезщетение,
съизмеримо с действителната цена на устройството - предоставено е само
неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т. о.).
По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран
на база "стандартна" цена на устройството, а не договорената такава, което
нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от
неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по
конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на
задължения по друго облигационно правоотношение /в случая договора за
мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията
по конкретния договор за лизинг.
По отношение на разноските:
Разноските следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от
заявлението.
Воден от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
6
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от
ЙЕ,3 и адрес: **********,
СРЕЩУ
И. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: **********
В ЧАСТТА за сумите :
143,43лева (сто четиридесет и три лева и 43 стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 09.02.2022 г., представляващи три месечни такси ,
ведно със законна лихва за период от 11.09.2024 г. до изплащане на
вземането,
143,43лева (сто четиридесет и три лева и 43 стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 09.02.2022 г., представляващи три месечни такси ,
ведно със законна лихва за период от 11.09.2024 г. до изплащане на
вземането,
437,46лева (четиристотин тридесет и седем лева и 46 стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 17.9.2022 г., от която
сума в размер на 201,91 лв., представляваща три месечни такси, и
сума в размер на 235,55 лв. за motorola moto g31 64gb grey,
представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг. , ведно със законна лихва за период от 11.09.2024 г. до
изплащане на вземането,
251,90лева (двеста петдесет и един лева и 90 стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 17.9.2022 г., от която
сума в размер на 173,15 лв., представляваща три месечни такси, и
сума в размер на 78,75 лв. за tcl 306 32gb blue, представляваща
разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
устройство на преференциална цена. , ведно със законна лихва за
период от 11.09.2024 г. до изплащане на вземането,
211,27лева (двеста и единадесет лева и 27 стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 25.4.2022 г., от която сума в размер на 48,93 лв.,
представляваща три месечни такси, и сума в размер на 162,34 лв.
за tablet lenovo tab m8 4g platinum grey, представляваща разлика
между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг. , ведно
7
със законна лихва за период от 11.09.2024 г. до изплащане на
вземането,
както и съразмерно на отхвърлената част разноски, държавна такса
и адв. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8