ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град
София, 01.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на първи април
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гр. дело № 1681 по описа за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл.
32а, ал. 4 от Правилник за вписванията (ПВ).
Образувано е по частна жалба,
вх. № 18 – 00 – 12 от 27.01.2020 г. по описа на Агенция по вписванията, подадена от Й.Г.Й. срещу Определение № 1640
от 11.12.2019 г. на Съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което
е постановен отказ да се впише искова молба, по заявление с вх. №
83508/11.12.2019 г. по описа на Служба по вписванията – София.
В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно е отказано исканото
вписване на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че след като съдът е
преценил, че исковата молба е редовна и подлежи на вписване, последното е
следвало да се извърши. Към заявлението, както и към самата искова молба са били
представени всички необходими документи. Искането е да се отмени постановения
отказ.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото
доказателства, приема следното:
Частната
жалба е процесуално допустима. Съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК отказът да
се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжния
съд. По смисъла на чл. 569, т. 5 ГПК нотариално удостоверяване
съставляват и производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в
закон. Нормата на 275, ал. 1 ГПК установява едноседмичен срок за обжалване на Определението.
Жалбоподателят, чрез своя пълномощник, се е уведомил за постановения отказ на
21.01.2020 г., като жалбата е постъпила в Агенция по вписванията на 27.01.2020
г. (видно от правоъгълния печат поставен в горния десен ъгъл), т.е. в рамките на едноседмичния преклузивен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Константната съдебна практика, обективирана например в Определение №
110 от 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2289/2017 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС;
Определение № 213 от 06.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4425/2017 г., ГК, ІІ г. о. на
ВКС, включително и в Определение № 157 от 01.10.2019 г. по ч. гр. д. №
3014/2019 г., ГК, І г.о. на ВКС (на което
жалбоподателят се позовава), приема, че вписването може да осъществи своята цел,
ако бъде вписана редовна искова молба, по която е събрана съответната държавна
такса и може да се развие спорно исково производство. В случай, че вписването е
разпоредено от съда, се предполага, че последният е извършил проверка на
редовността на исковата молба и съдията по вписванията е длъжен да извърши
вписването, без да подлага на преценка редовността на исковата молба и
разпореждането на съда.
За да отхвърли
заявление, вх. № 83508 от 11.12.2019 г. по описа на входящия регистър Агенция
по вписванията, Служба по вписванията – София, подадено от Й.Г.Й., съдията по
вписванията е изложил лаконични мотиви за неспазване на императивните
разпоредби на чл. 6 ПВ, без да сочи конкретен императив, на който не отговаря
исковата молба.
Въззивната
инстанция намира този извод за несъответстващ на данните по делото. Съгласно разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 ПВ, за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11
ПВ, се представя
подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване
на дело, както и препис или препис - извлечение от молбата. Исковата молба
трябва да отговаря на изискванията на чл. 6
ПВ. В
процесния случай, видно от квитанция на л. 9 от гр. дело № 34530 по описа за
2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 85-ти състав, настоящият
жалбоподател–ищец по цитираното гражданско дело, е внесъл по сметка на съда
дължимата държавна такса, съгласно Определение № 191887 от 14.09.2019 г. на
първоинстанционния съд. В исковата молба и приложенията към нея (данъчна оценка за имота - оригинал;
нотариален акт от 1965 г. - копие; скица на
поземлен имот № 15 – 269773 – 28.03.2019 г. на СГКК – София, съобразно с
изискванията на чл. 6, ал. 1, б.”а” – б.”г” ПВ, са индивидуализирани страните,
имота и цената на имота. Внесена е по сметка на АВ и дължимата държавна такса по заявлението за
вписване.
На следващо
място, видно от придружително писмо, изх. № 119033 от 27.11.2019 г. на Софийския
районен съд, на основание Разпореждане № 286403 от 27.11.2019 г. на
председателя на 85-ти състав по гр. дело № 34530/2019 г., на Агенция
по вписванията, Служба по вписванията – София, е изпратена за вписване искова
молба, вх. № 2015780 от 17.06.2019 г., по която е образувано гр. дело №
34530/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 85-ти състав.
Следователно и
съобразно с горната установеност, съдията
по вписванията е бил длъжен да извърши вписването, без да подлага на преценка
редовността на исковата молба и разпореждането на съда.
Предвид
изложеното, Софийският градски съд намира, че са били налице предпоставките за вписване на исковата молба,
визирани в чл.
12, ал. 1 ПВ.
Ето защо отказът на съдията по вписванията, обективиран в обжалваното Определение
№ 1640 от 11.12.2019 г., се явява незаконосъобразен и обжалваното Определение
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1640 от 11.12.2019 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е постановен отказ да се впише искова молба, по заявление, с
вх. № 83508/11.12.2019 г. по описа на Служба по вписванията – София.
ДА СЕ ВПИШЕ искова молба, вх. № 2015780 от 17.06.2019
г., по която е образувано гр. дело № 34530/2019 г. на Софийския районен
съд. ГО, 85-ти състав, за което е подадено заявление от Й.Г.Й. с вх.
№ 83508/11.12.2019 г. по описа на Служба по вписванията – София.
ВРЪЩА делото на съдията по
вписванията при Софийския районен съд за извършване на исканото със заявление, вх. № 83508/11.12.2019 г., вписване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.