РЕШЕНИЕ
№ 11333
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110105742 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против Д. Д. С..
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 115, находящ се в гр. ........., като ответникът му
дължи следните суми:
3 839, 80 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното изплащане;
898, 80 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 06.08.2021 г.;
21, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното изплащане;
5, 47 лв. мораторна лихва за природа 31.08.2018 г. – 06.08.2021 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.08.2021
г. по ч.гр.д. № 48571/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Моли съда да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.
Д. С..
С молба, депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание,
ответникът оспорва исковете. Оспорва да е имал качеството собственик на имота за
исковия период, като твърди, че от представената заповед по чл.100 ЗТСУ за него не
възникват вещни права за имота и че предвидената възможност по чл.81, ал.3 ЗТСУ
собственикът да получи допълнителна жилищна площ или самостоятелно жилище за
свой низходящ при наличието на определени условия не създава вещни права в полза
на последния. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
1
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
На 23.08.2021 г. ........ е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Д. С. за сумата от 3 839, 80 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.08.2021 до окончателното изплащане,
сумата 898, 80 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 06.08.2021 г., сумата 21,
50 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. до окончателното
изплащане, и сумата 5, 47 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 06.08.2021 г.
В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 115, находящ се в гр. ..........
С разпореждане от 27.08.2021 г. по ч. гр. д. № 48571/2021 г. по описа на СРС, 62
състав съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжника, като е
разпоредил да заплати на заявителя и разноски по делото, от които: 95, 31 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Д. Д. С., в което е
посочил, че оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Позовава се е на
давност.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представена е заповед № РД-41-3987/28.12.1982 г., с която на основание чл.100
ЗТСУ апартамент № 115, находящ се в гр. ......., е предоставен в обезщетение на Иванка
С.а за нуждите на сина й Д. Д. С..
Видно от удостоверение, изд. от Столична община, Район „......“ е с нов
административен адрес: ж.к. .....“.
По делото е представена декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от И....... Д.а С.а,
в която като собственик на процесния имот е посочен Д. Д. С..
С молба-декларация от 04.11.1985 г. Д. Д. С. е поискал откриване на партида за
имота на негово име.
Видно от списък на етажните собственици на адрес: ........., неоспорен от
ответника, под № 7 от същия за ап. 115 е посочен Д. Д. С., подписал списъка.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
2
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр........., вх. Д от 15.07.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Към
протокола е приложен втори списък на етажните собственици, в който Д. Д. С. срещу
подпис е удостоверил, че в имота има 4 бр. радиатори с 4 бр. разпределители и 4 бр.
термостатни вентили.
На 24.07.2002 г. е сключен договор № 2638 между „Техем Сървисис“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: в гр. ......, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия
в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ........ за показанията на
топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор от 22.06.2017 г., сключен между ........ –
възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото
лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема
показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между
всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от .........
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период
нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна
енергия за отопление на имота – за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр.
щранг лира без уред за дялово разпределение, за която топинната енергия се определя
по изчислителен път, като се прилага т.6.9 във връзка с т.6.5 от Приложение към чл.61,
ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.). Начислена е топлинна енергия за
БГВ на база отчетите на 1 бр. водомер.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 3 839, 83 лв., формирана като разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 4 123, 30 лв. и сумата за
3
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 283, 47 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Според
заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал
метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че не са налице плащания на задължения за исковия период,
както и че стойността на дяловото разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г.
възлиза на сумата от 21, 50
лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая с представената заповед № РД-41-3987/28.12.1982 г. на основание
чл.100 ЗТСУ апартамент № 115, находящ се в гр. ........, е предоставен в обезщетение на
4
И... С.а за нуждите на сина й Д. Д. С.. Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) ред. обн. ДВ, бр. 29
от 1973 г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации
и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на
изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който
е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Съгласно чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.)
ред. доп. ДВ, бр. 87 от 1974 г. органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за
конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за правото на
строеж, за тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Нормата на
чл.102 ЗТСУ (отм.) предвижда, че правоимащите, обезщетявани с отстъпване на
жилище или друг обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на
определени от тях членове на семейството им или на други роднини по права
линия до първа степен, които отговарят на условията по законните разпоредби за
придобиване на имота. Исканията за това се правят с нотариално заверено заявление.
По силата на чл.103, ал.1 ЗТСУ (отм.) правоимащият придобива собствеността на
недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на
органа по чл. 95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи
между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за
плащането е даден срок съгласно с действащите разпоредби по кредитиране на
жилищното строителство.
Когато със заповедта по чл. 100 ЗТСУ е отстъпен в обезщетение жилище за
нуждите на семейството на низходящ на отчуждения собственик, правото на
собственост върху имота възниква направо в полза на низходящия /в посочения
смисъл – решение № 519 от 7.12.2003 г. по гр. д. № 51/2003 г. на ВКС, I ГО; решение
314/21.12.2012 г. по гр. д. № 394/2012 г. на ВКС, II ГО, решение 339/22.04.2009 г. по гр.
д. № 311/2008 г. на ВКС, III ГО, решение 548/25.07.1990 г. по гр. д. 422/90 г. на ВС, I
ГО и др./
По изложените съображения от представената заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.) се
установява правото на собственост на ответника Д. Д. С.. С оглед липсата на данни
заповедта да е обжалвана се налага извод, че същата е влязла в сила.
От качеството на ответника на собственик на процесния имот за исковия период
произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди, който извод
се подкрепя и от представената по делото декларация по чл.14 ЗМДТ, в която
последният е посочен като собственик на имота.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
5
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ответника и топлопреносното предприятие е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот, с оглед на което неоснователни се явяват
възраженията на ответника в обратен смисъл.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на реално
потребената топлинна енергия за исковия период м.05.2016 г. – м.04.2019 г. възлиза на
сумата от 3 839, 83 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни
стойности сума от 4 123, 30 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в
размер на 283, 47 лв. Тази сума надвишава претендираната от ищеца сума от 3 839, 80
лв.
Ответникът своевременно – още с възражението по чл.414 ГПК, е заявил
възражение за изтекла погасителна давност, което подлежи на изследване от страна на
съда.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
6
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 23.08.2021 г., от която дата се счита
предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 23.08.2018 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г. /вземането за
м.06.2018 г. е станало изискуемо на 15.08.2018 г./.
Не погасени по давност са вземанията за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г. в
размер на сумата 1 712, 33 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при съобразяване
заключението на СТЕ.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично,
поради което съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнението му длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По арг. от нормата на чл.119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху погасената
по давност главница за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главните вземания за
периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г. съдът намира следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
7
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В този смисъл ищецът има вземане към ответника за сумата 401, 25 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода 15.09.2018 г. – 06.08.2021 г.
върху главните вземания за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
8
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от ..........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.07.2018 г.
– м.04.2019 г. възлиза на сумата от 21, 50 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при
съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л. 34 от делото и заключението на
ССЕ.
С оглед заявеното възражение за давност, погасено по давност се явява
вземането за м.07.2018 г., чиято изискуемост на настъпва на 01.08.2018 г., в размер на
2, 15 лв. съгласно представената счетоводна справка на ищеца (л.34)
Не погасени по давност са вземанията за периода м.08.2018 г. – м.04.2019 г. в
размер на сумата 19, 35 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 65, 04 лв. разноски за заповедното производство и сумата от
311, 20 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 193,
35 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........, ЕИК ...... срещу Д. Д.
С., ЕГН ********** искове, че Д. Д. С. дължи на ........, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, следните суми:
сумата 1 712, 33 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата 401, 25 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2018 г. – 06.08.2021 г.;
сумата 19, 35 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
9
периода м.08.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 48571/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 712, 33 лв. до 3 839, 80 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия, и за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г., иска
за сумата над 401, 25 лв. до 898, 90 лв., представляваща мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия, иска за сумата над 19, 35 лв. до 21, 50 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение и за периода м.07.2018 г., и
иска за сумата 5, 47 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за
периода 31.08.2018 г. – 06.08.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН ********** да заплати на ........, ЕИК ...., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 65, 04 лв. разноски за заповедното производство и сумата от
311, 20 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........, ЕИК .......... да заплати на Д. Д. С., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 193, 35 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10