Р Е Ш Е Н И Е № 986
17.09.2019
г., град
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 14.06.2019 г.,
в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 6646 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
В исковата си
молба Т.М.М. твърди, че с А.С.К. са бивши съпрузи, чийто граждански брак,
сключен на 05.08.1989г. в гр.Сливен, е прекратен с развод, с влязло в сила
решение на Сливенски районен съд от 15.02.2017г.
Също, че по време
на брака, през 1998г., с договор за покупко- продажба закупили поземлен имот с
идентификатор 67338.503.22 с административен адрес гр.Сливен, ул.”А.”№... с
площ 209 кв.м., който към него момент представлявал ½ ид.ч. от дворно
място, образуващо парцел ІІ-2544,2545, а също и намиращите се в него: сграда №1
с площ 7кв.м.; сгр.№2 –еднофамилна, жилищна с площ 23кв.м.; същата по вид
сграда №3 с площ 26кв.м.; друг вид сграда за обитаване- №4 с площ 7 кв.м. и
друг вид сграда за обитаване с площ 8кв.м.- сгр.№5.
През 2004г.
закупили и останалата част от дворното място, понастоящем обособена в поземлен
имот с идентификатор 67338.503.23, с административен адрес: Сливен, ул.”А.”№...
с площ 155кв.м. и намиращите се в нея сграда №1- склад с площ 18км.м. и №2-
търговски обект с площ 58 кв.м.
Ищецът твърди
още, че през 1999г. придобили чрез покупка и апартамент, на адрес: Сливен, ул.”А.
Й. Й.”бл...., ет...., ап.№..., който представлява самостоятелен обект с
идентификатор 67338.546.105.1.8 с площ 62 кв.м.
По време на
брака закупили и лек автомобил „Мерцедес” с ДК№ ... и лек автомобил „Опел
Фронтера” с ДК№ ..., както и множество движими вещи, всички те ползващи се от
ответницата, като част от тях М. заявява
за допускане до делба, които, съгласно допълнителна негова молба вх.№
3956/ 22.02.2018г., са както следва: 1. шест маси с пластмасов плот, сгъваема
тръбна конструкция, кафяви на цвят, всяка с размер 120/70/70см. и на стойност
22лв.; 2. осемнадесет броя здрави столове от кафява тръбна конструкция, с
тапицирани седалки и облегалки, всеки на стойност 18лв.; 3. микровълнова печка
„Шарп“, модел R211, бяла, на
стойност 30лв.; 4. фурна за вграждане с 4 котлона „Привилег“ 20350, черна на
цвят и на стойност 175лв.; 5. абсорбатор „Дипломат“, бял, на стойност 45лв.; 6.
цветен LCD телевизор
„Краун“, 32 инча, на стойност 160лв.; 7. барплот с предна част от метални
ламели, с размери 103/314/53см., на стойност 150лв.; 8. мини
бойлер/водонагревател „Теси“, бял и на стойност 35лв.; 9. хладилник с фризерна
част, марка „Горение“, бял, модел НК35.1HW на стойност 50лв.; 10. хладилник
с фризерна част, марка „Конструкта“ енерджи, бял, на стойност 150лв.; 11.
пералня „Аристон“ хотпойнт, модел АRХХF109S, инокс, на стойност 140лв.; 12.
микровълнова печка „Пролукс“, модел MF1702W, бяла и на стойност 40лв.; 13. цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PG300, на
стойност 190лв. и 14. цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PТ353, на стойност 210лв.
М. излага
мнението си, че след прекратяването на гражданския им брак, бездяловата
съпружеска имуществена общност /СИО/ се е превърнала в обикновена, дялова, но
не при определените от закона –Семейния кодекс /СК/, равни квоти за всеки от
двамата бивши вече съпрузи. В тази връзка твърди,
че първия от изброените недв.имоти е придобит с изцяло лични негови парични
средства- с получена от родителите му сума в размер 240 000лв., която на
тях им била изплатена като обезщетение за причинената при ПТП смърт на брат му.
При това положение счита, че за закупения през 1998г. имот е налице пълна
трансформация на лични средства. Претендира съда с решението си да го признае
за установено по отношение на ответницата и на това основание той да не бъде
включван в делбената маса.
Не отрича, че
останалото имущество е придобито в режим на СИО, но пък твърди, че неговия
принос за закупуването му значително надхвърля този на А.С.К., тъй като, за
разлика от неговите, нейните трудови ангажименти през брачния им живот са били
краткотрайни, а и той получавал значително по-високо по размер трудово
възнаграждение /главно от работа зад граница/ от нея. Поради това предявява иск
общото имущество да бъде допуснато до делба при квоти от правото на собственост
9/10ид.части за него и 1/10 ид.част за жената.
Така също, М.
заявява претенция бившата му съпруга да бъде осъдена да му заплаща обезщетение
за това, че сама/еднолично, ползва двете сгради- кафене и складова площ, в
имота с идентификатор 67338.503.23. То се търси
за времето от 10.02.2017г. и е в размер на 350лв. месечно, които мъжа съизмерява с ½ от наема, който би
могъл да се получи за тях.
На ответницата
бе връчен препис от исковата молба и в срок тя депозира писмен отговор. Отрича
твърденията на М. за изключителен или по-голям негов принос в закупуването на
придобитите по време на брака вещи. Излага твърдения, че в годините е правила
ремонти на описаните в исковата молба имоти, както и посочва произхода на
средствата за това, но тъй като тези обстоятелства са без значение за първата
фаза на делбата, няма да бъдат коментирани от съда в настоящото решение. В резюме
становището на жената може да се сведе до мнението, че е неоснователен иска на М.
за признаване на пълна трансформация на лични средства в придобиването на имота
на административен адрес: Сливен, ул.”А.” №... и следва да бъде отхвърлен, а
всички движими и недвижими вещи трябва да се допуснат до делба при равни квоти-
от по ½ ид.ч., за всеки от двамата.
В проведеното
съдебни заседания страните не се явяваха, но се представляваха от
пълномощници-адвокати, чрез които заетите в писмен вид техни становища останаха
непроменени и се поддържаха.
След като обсъди събраните по делото обстоятелства,
съда установи следните факти:
Не е спорно, а
и се установява от документа, представляващ лист №6 от материалите по делото, че
страните по него са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на
05.08.1989г. в гр.Сливен, е прекратен с развод, с влязло в сила решение № 121/
14.02.2017г. на Сливенски районен съд. Самото то е част от доказателствения по
делото материал, като с него, освен всичко друго, е постановено занапред жената
да носи предбрачното си фамилно име- К.. Впрочем, фактите се установяват и от
друго писмено доказателствено средство- дубликата на удостоверение, издаден на
11.04.2001г. от община Сливен.
Видно от
удостоверение № 000119/ 12.04.2001г., при раждането му ищеца е бил записан с
имената Т.М.М., но в годините е имал и лично име С.. Негови родители са М. М.
М. и Х. С. М., починали съотв. през 2000-та и 2014-та година- удостоверение
изх.№ 9400-13611 от 06.07.2018г. на община Сливен.
Видно от
удостоверение № 5836/ 13.04.1998г. и удостоверение № 5836/ 25.08.2000г., двете
издадени от община Сливен, имената А.С.К., А.С. М.и Х.И. М. са на едно и също
лице. Впрочем, с първото от тези имена жената е записана в удостоверението за
раждането й- удостоверение от 18.08.2000г., издадено от община Сливен въз
основа на акт за раждане № 349/14.03.1967г.
С договор от
07.07.1998г., извършен в нот.акт № 63, дело 2137/ 1998г. по описа на нотариус Е.Ш.,
Х.И. М. е закупила ½ ид.ч. от дворно място, представляващо имоти с
пл.№№2544,2545, образуващо парцел ІІ-2544, 2545 в кв.88 по плана на гр.Сливен,
кв.”К.”, целия с площ 363 кв.м., заедно с построената в имот пл.№ 2544 ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 45кв.м., за сумата
2 000 000лв.
С договор от
09.11.2004г., извършен в нот.акт № 185, дело 1715/ 2004г. по описа на нотариус
с рег.№ 128 Е. Ш., Т.М.М. и А.С. М.са закупили ½ ид.ч. от дворно място,
представляващо УПИ ІІ-2544,2545 в гр.Сливен, кв.”К.”, ул.А.”№..., цялото с площ
363 кв.м., заедно с намиращата се в източната му част сграда- „КАФЕ-КЛУБ” със
застроена площ 85.50кв.м., за сумата 25 350лв.
Видно от скица
№15-60250 от 13.02.2017г. на СГКК-Сливен, поземления имот, който понастоящем и
при действието на ЗКИР се индивидуализира с идентификатор 67338.503.22 и е с
площ 209кв.м. на административен адрес: Сливен, ул.”А.”№..., е с № по предходен
план 2544, като в него са построени пет сгради. Видно от скица №15-60258 от
13.02.2017г. на СГКК-Сливен, поземления имот, който понастоящем и при
действието на ЗКИР се индивидуализира с идентификатор 67338.503.23, е с № по
предходен план 2545, с площ 155кв.м. и е на административен адрес: Сливен, ул.”А.”№
77А, като в него са построени две сгради.
С договор от
15.06.1999г., извършен в нот.акт № 200, дело 869/ 1999г. по описа на нотариус с
рег.№ 123 Н.С., С. М.М. е закупил апартамент № ..., находящ се в жилищен блок №...
на ул.”Й. Й.” в гр.Сливен, с площ 62 кв.м., за сумата 4 733 500лв.
Видно от схема №15-60278 от 13.02.2017г. на СГКК-Сливен, понастоящем и при
действието на ЗКИР то се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 67338.546.105.1.8.
От
свидетелството за регистрация част І, № ********* е видно, че на 15.04.2010г. А.С.
М.е закупила лек автомобил „Мерцедес Е200” с рег.№ ..., а от свидетелството за
регистрация част І, № ********* е видно, че на 27.09.2013г. е закупила лек
автомобил „Опел Фронтера” с рег.№ ....
Решение № 62/
14.12.2017г. по гр.д.№ 136/ 2017г. на Сливенски окръжен съд, представляващо
листи №№73-80вкл. от настоящото дело, съда няма да коментира, тъй като то е
представено във вариант, в който имената на страните по него, а и въобще
коментираните от съда по него лица, са изписани единствено с инициали. По същия
начин „изглежда” решението и в интернет-страницата на СлОС. По тази причина
съда по настоящото дело не може да установи кого касае то.
От документите,
представляващи листи №№154,155 и 156 съда установи, че на 01.02.2018г. Т.М. е
представил пред нотариус покана до А.К., последната да се яви пред нотариуса на
15.08.2018г. и да му предаде, чрез пълномощник, ключовете за имота „кафе-клуб”,
находящ се в гр.Сливен на ул.”А.”№..., както и че в случай, че тя не направи
това, претендира от нея обезщетение в размер на 350лв. месечно, считано от
16.02.2017г. Поканата е връчена на адресата й на 15.08.2018г., а от К. са
направени изявления, сред които и това, че тя ползва и занапред ще ползва този
обект.
От протокол за
опис от 10.02.2017г. съда констатира, че на тази дата, в недв.имот на адрес: гр.Сливен, ул.”арх.Й. Й.”
№.., ап.... са се намирали следните мебели: в кухнята- кухненска мебел-
Г-образна форма, син цвят; в спалнята- спалня, гардероб 6-крилен с огледало, в
розово-бял цвят, 2бр.нощни шкафчета, табуретка и тоалетка и килими. Това обаче
е без значение за делото, тъй като тези вещи не са заявени за делба.
Във връзка с
твърдението си, че имота на адрес Сливен, ул.”А.”№... ищеца е закупил с лични
средства, дадени му от родителите му, а получени от тях от лицето В. Д. Г., той
представи свидетелство за съдимост на последния и извлечение от срочната книга
за наказателни дела на СлОС. От тях обаче съда не може да установи тези
твърдяни от М. обстоятелства, а единствено, че по НОХД № 18/1995г. Г.е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1, б.”в” от НК, за което
е осъден на лишаване от свобода за срок от две години; така също, осъден е да
заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди по
120 000лв. Кои обаче са тези граждански ищци и за какво им се следва
обезщетението, не става ясно.
Повече яснота
се получава при съчетаната преценка на тази информация със сведенията, получени
при разпита на свидетелката В. Б. Б- сестра на ищеца. Въз основа на казаното от
нея и записа в срочната книга съда приема, че на нейните /а и на ищеца/
родители, е било присъдено обезщетение
от по 120 000лв., дължимо от лицето, причинило смъртта на сина им С. М. М.
/брат на свидетелката и ищеца/. Тези родствени връзки се установяват от
удостоверението с изх. № 9400-13611/ 06.07.2018г. на община Сливен. Видно от документа, С. М. е починал на 27.08.1992г., а в
свидетелството за съдимост на Г.е записано, че деянието, за което е осъден през
1995г., е осъществено точно на тази дата- 27.08.1992г. Липсват обаче
доказателства, освен казаното от свид.Бочева, че сумите са били изплатени от
длъжника на родителите й и кога; че последните са ги дали-дарили, на ищеца и
кога, както и че тях именно той е вложил в закупуването на процесния недв.имот.
Дадените от тази свидетелка сведения обаче не са достатъчни, за да създадат у съда
нужното убеждение, за да приеме за доказано ищцовото твърдение. Така е на първо
място, защото тези свидетелски показания останаха изолирани- не са подкрепени
от никое от другите доказателства по делото. На второ място- следва да се ценят
в условията на чл.172 от ГПК и според докладчика по делото е възможно да са
дадени в резултат на заинтересованост от изхода му, предвид изключително
близката родствена връзка на Бочева с ищеца /брат и сестра/ и разбираемо
негативно нейно отношение към ответницата /като бивша нейна снаха/. И на трето-
налични са все пак и доказателства, които ги разколебават, ако не и опровергават-
това са показанията на свидетеля Т. Б., който бе категоричен, че „Къщата на
ул.“А.“ през 1998г. те /ищеца и ответницата, бел. на съда/ си закупиха с техни
спестявания. Никой друг не им е давал пари“.
От показанията
на свидетелите Т. Т. Б. и К. И. О. съда приема, че по време на съвместния им,
като съпрузи, живот, както ищеца, така и ответницата, са работили- в България, а също и,
преимуществено, в чужбина- в бившия СССР, в Кипър, Израел, Гърция. Впрочем, в
този смисъл са и множеството писмени доказателствени средства, издавани от
различни учреждения в чужбина. Тях обаче съда няма да обсъжда като такива,
защото не е необходимо- те са взети предвид от вещото лице при изготвяне на
заключението по съдебно-икономическата експертиза. От казаното от двамата свидетели
съда приема и че през това време за детето на страните по делото- сина им Т.,
се е грижела бабата по майчина линия- С., а след като А.К. се завърнала в
България, тя е поела грижите за него.
От показанията
на свидетелите Б.и О.съда приема и че докато е била в България, К. е работила,
вкл. и в заведението, което е имала на ул. „А.”№... и което е функционирало;
посещавано е поне от първия от тези свидетели, за времето от 2009-та до
2014/2015-та година. Тук може да се отбележи, че от писмено доказателствено
средство съда вече установи, че имота на ул. А., но на №..., представлява
кафе-клуб.
Всички тези
показания съда кредитира, тъй като те не бяха оспорени от страните по делото и
най-вече- защото установяват сходна фактическа обстановка и се подкрепят от
други доказателствени средства.
От заключението
на вещото лице по назначената и изслушана по делото съдебно-техническа
експертиза съда установи, че за имоти с пл.№ 2544 и пл.№ 2545, описани в
нотариалните актове № 63, дело № 2137/1998г. и №185, дело 1715/2004г., с
кадастралните планове на гр.Сливен от 1995г. и последващия- от 2001г., е
отреден УПИ ІІ- 2544,2545 в кв.88, с материализирана имотна граница.
В по-ранни
планове – по кадастралния план на Сливен от 1957г., е бил НУПИ 3247 в кв. 49, а
по кадастралния план от 1982г. представлява НУПИ № 2296 в кв.108.
Според вещото
лице, закупуваните по двата нотариални акта по ½ ид.част от УПИ
ІІ-2544,2545 не са идентични с имотите, отразени на скица № 15-60250 от 13.02.2017г.
за поземлен имот с идентификатор 67338.503.22 и скица 15-60258 от същата дата
за поземлен имот № 67338.503.23 и не представляват самостоятелни обекти на
правото на собственост. По последният план на гр.Сливен имоти 2544 и 2545 са
неурегулирани; за тях регулацията не е приложена. Тези констатации на експерта
съда възприема изцяло.
Установява се и
че в ПИ 67338.503.22 се намират сграда №1 с площ 7кв.м., №2 с площ 23кв.м. и №3
с площ 26 кв.м., като първите две са обединени в обща жилищна сграда с площ
49кв.м. и сгр.№1 представлява антрето й. Сгради с №№ 4 и 5 не съществуват на
място.
В поземления
имот с идентификатор 67338.503.23 се намират сгр.№1 с площ 58 кв.м.,
представляваща търговска площ: кафе- аперитив и сгр.№2 с площ 18кв.м.- кухня
със сервизни помещения. Изградени са и външни тоалетни.
От заключението
на същото вещо лице съда приема, че от отдаването на тези две сгради под наем
може да се получи месечен наем от 247лв.
От
писмото-отговор от СГКК-Сливен до Т.М.- изх.№ 20-29378 от 02.05.2019г. се
установява, че в одобрената за гр.Сливен кадастрална карта са нанесени
границите на имотите с идентификатор 67338.503.22 и площ 209кв.м. и с
идентификатор 67338.503.23 и площ 155кв.м.
За
реализираните поотделно от ищеца и от ответницата доходи, за които се
представиха от тях писмени доказателства- множество документи, бе изготвено
писмено становище от вещо лице по назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза. Същото обаче съда не кредитира- тъй като и в преработения му
вариант /повторно заключение/ то не дава необходимата яснота по тези въпроси.
Така е, защото дълги години /макар и с промеждутъци/ съпрузите са работили в
чужбина, при което доходите им са във валутата на съответната държава. Една
част от тях обаче е от работа в бившия СССР, където труда е полаган през вече
останалия в миналото т.н.
социалистически период от развитието на държавата ни /а и самия СССР/. Тъй като
тогава са действали други, а не пазарни принципи, вкл. и на оценка на труда,
простото приравняване на тогавашните доходи към лева е неприцизно, дори
неподходящо, тъй като покупателната способност на 1лев през напр. 1986/87г.
въобще не е равна на онази, която е имал 1лв. през 1994г. напр. или пък през
2004-та година. По този начин не може да се получи реална представа за доходите
на страните по делото. Същите разсъждения важат и за ползвания подход на
деноминация на паричните суми, получени съответно от М. и К. като трудово или
друг вид възнаграждение/доход. Машиналното „премахване“ на три нули въобще не дава
реална представа за размера/стойността на дохода. В подкрепа на това становище
на съда е част от заключението на вещото лице- така напр. на стр.шест е
записано, че експерта е констатирала, че К. е работила в периода 01.03.1994г.-
01.04.1997г. в „Слитекс“АД-Сливен, за което е получила тр.възнагр. от общо 106
680лв. След деноминиране на сумата /при прилагане на Закона за деноминацията на
лева, в сила от 05.07.1999г./ се оказва, че жената е работила цели три години
за само 107лв., което е абсурдно. Сходно е положението и за дохода на М..
Вещото лице е приело, че за периода 28.04.1988г.- 30.04.1991г. той е получил 15
820.20лв. Тъй като сумата е от преди деноминацията на лева, то при деномирането
й ще се окаже, че мъжа е работил, при това в чужбина, три години за някакви си
15-16лв.!?! Впрочем, тук съда ще отбележи, че заключението на вещото лице не
може да се кредитира и защото, както правилно отбеляза пълномощника на
ответницата в съдебно заседание, доходите на последната експерта е дала в
деноминирани лева, докато доходите на ищеца не са деноминирани.
В „рамките“ на
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 2842/2017г. се е развило, по-рано във
времето, производство по обезпечаване на доказателства. Въз основа на
материалите в него делбения съд приема, че в недвижимите имоти, намиращи се на
административни адреси: гр.Сливен, ул.“А.“ № ... и №..., са се намирали
заявените- от ищеца, съгласно допълнителна молба вх.№ 3956/ 22.02.2018г.,
движими вещи, които при това са на посочената пак там, стойност.
Така установените факти налагат следните изводи за
правото:
Предявен е иск
с правно основание чл.34 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/, съгласно който
всеки съсобственик, по всяко време, може да поиска делба на общата вещ.
Страните по делото
са бивши съпрузи, като твърдяната съсобственост е възникнала между тях в резултат
на сложен юридически факт: закупуването на имущество по време на брака, а след
това прекратяването на последния, с развод, при което особената, бездялова /съпружеска/
имуществена общност се е превърнала в обикновена, дялова съсобственост. Това
позволява тя да бъде прекратена и след като съсобствениците не са се разбрали
помежду си за начина, по който да стане това, то следва да се осъществени по
реда на особеното исково производство за съдебна делба.
За такава са
заявени както недвижими, така и движими вещи. Тъй като последните поставят по-малко
въпроси за разрешаване, съда ще разгледа най-напред иска за делба на движими
вещи. М. описва в исковата си молба кои/какви са били придобити по време на
брака, като К. не отрича тези му твърдения, а само становището му, че трябва да
се допуснат до делба при квота 9/10ид.ч. за него и 1/10ч. за нея. Според жената,
квотите трябва да са равни. Това е и мнението на съда. Така е, защото: след
като между страните не съществува спор, че шест маси с пластмасов плот,
сгъваема тръбна конструкция, кафяви на цвят, всяка с размер 120/70/70см. и на
стойност 22лв.; осемнадесет броя здрави столове от кафява тръбна конструкция, с
тапицирани седалки и облегалки, всеки на стойност 18лв.; микровълнова печка
„Шарп“, модел R211, бяла, на
стойност 30лв.; фурна за вграждане с 4 котлона „Привилег“ 20350, черна на цвят
и на стойност 175лв.; абсорбатор „Дипломат“, бял, на стойност 45лв.; цветен LCD телевизор
„Краун“, 32 инча, на стойност 160лв.; барплот с предна част от метални ламели,
с размери 103/314/53см., на стойност 150лв.; мини бойлер/водонагревател „Теси“,
бял и на стойност 35лв.; хладилник с фризерна част, марка „Горение“, бял, модел
НК35.1HW на стойност
50лв.; хладилник с фризерна част, марка „Конструкта“ енерджи, бял, на стойност 150лв.;
пералня „Аристон“ хотпойнт, модел АRХХF109S,инокс, на стойност 140лв.; микровълнова
печка „Пролукс“, модел MF1702W, бяла и на стойност 40лв.; цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PG300, на
стойност 190лв. и цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PТ353, на стойност 210лв., са придобити по
време на брака им, то те са били притежавани в режим на СИО. В подкрепа на този
извод е заключението на вещото лице по ч.гр.д.№ 2842/2017г., което посочва къде
точно са намерени те- в имота и сградите на ул.“А.“. От друга страна обаче не
са ангажирани доказателства /а то бе в тежест на ищеца/ кога точно и на каква
стойност са закупувани те, както и че в тази дейност са вложени от единия от съпрузите
повече парични средства от осигурените от другия. По тази причина съда намира,
че не е опровергана законовата презумпция за съвместен принос на съпрузите,
който е равен.
Тези
разсъждения важат с пълна сила и за двете моторни превозни средства: лек
автомобил „Мерцедес” с ДК№ ... и лек автомобил „Опел Фронтера” с ДК№ .... Ето
защо всички те ще бъдат допуснати до делба, при квота от по ½ ид.ч. за
всеки от двамата съделители.
Впрочем, тук
трябва да се коментира въпроса с местонахождението на движимите вещи. То следва
да е установеното от вещото лице по експертизата, назначена в производството по
обезпечаване на доказателства. Експертът е записала в заключението си, че една
част от тях се намират в жилище на адрес ул.“А.“№ ..., а другата- в търговски
обект на ул.“А.“№ .... Според съда е допусната техническа грешка, тъй като търговски
е обекта кафе-аператив със склад, а това са сгради, които се намират в имота с
идентификатор 67338.503.23, чийто административен адрес е ул.“А.“ №..., а не №..; жилището пък са
сградите, намиращи се в имота с идентификатор 67338.503.22, чийто
административен адрес е ул.“А.“ №..., а
не №...- справка заключението на вещото лице по техническата експертиза.
За недвижимите
имоти: страните по делото считат, че по
време на брака си са придобили три
такива, все в гр.Сливен: единия на ул. „А..Й. Й.“, а останалите- на ул.“А.“.
Съдът частично споделя това, защото:
От писмени
доказателствени средства се установи, че съделителите са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е бил сключен през 1989г., а е прекратен, с влязло в сила
решение, през 2017г. Ето защо, макар закупен само от ищеца /тогава с лично име С./,
в режим на съпружеска имуществена общност- между него и ответницата /тогава с
фамилия М./ е бил придобит, през 1999г. и с нот.акт №200, апартамент на
административен адрес: Сливен, ул.“Арх.Й. Й.“, бл...., ет..., ап..., застроен
върху 62кв.м., ведно с избено помещение №... и таванско с №....
В същия режим
са придобити и другите недв.имоти. Всъщност, за разлика от страните по делото,
съда е на мнение, че те притежават един, а не два, поземлени имоти /както,
разбира се, и намиращите се в него сгради/. Становището на съдията-докладчик е
такова въпреки съдържащата се в писмото-отговор от СГКК-Сливен до Т.М. от
02.05.2019г. информация, че в одобрената за гр.Сливен кадастрална карта са
нанесени границите и на следните имоти: с идентификатор 67338.503.22 и площ
209кв.м. и с идентификатор 67338.503.23 и площ 155кв.м. Мнението на съда е
такова, защото:
По време на
брака- през 1998г., т.е. в режим на СИО, страните по делото са придобили
/нот.акт №63/ собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място, образуващо
парцел ІІ-2544,2545 в кв.88 по плана на
гр.Сливен, кв.“К.“, цялото с площ 363 кв.м., заедно с жилищна сграда, построена
в имот с пл.№2544, застроена върху 45кв.м., състояща се от две стаи, кухня,
салон и складово помещение, обособени като самостоятелен жилищен обект.
Също по време
на брака, но през 2004г., т.е. отново в режим на СИО, са придобили /със сделка,
в която и двамата са купувачи/ и останалата ½ ид.част от поземления имот
/заедно с намиращата се в източната му част сграда „кафе-клуб“, състояща се от кафе-аператив, кухня, склад и
две тоалетни/.
Това обаче не
означава, че са придобили два отделни самостоятелни поземлени имота, а само
онова, което е записано в писмените документи, в които са оформяни сделките- на
два пъти по ½ ид.ч., което означава целия поземлен имот. Как и защо в кадастралната
карта на гр.Сливен са нанесени два отделни поземлени имота, на които са дадени
идентификатори, не стана ясно, вкл. и въпреки дадените в тази връзка от съда на
страните указания и с която цел бе възобновено производството по делото след
обявяването му за решаване. Вероятно е било сторено, тъй като при заснемането
на имота за целите на кадастъра е била констатирана материализираната на място
ограда между двете части от общия поземлен имот, на които са дадени
идентификатори. Тя обаче, както и даването на идентификатори, а и отделни
административни адреси, не прави имотите- 67338.503.22 и 67338.503.23,
самостоятелни обекти на правото на собственост. Кадастралната карта не създава
право на собственост, а само констатира, отразява, за нуждите на кадастъра,
т.е. онагледява, такива права.
От заключението
на вещото лице по назначената и изслушана по делото техническа експертиза, изцяло кредитирано от
съда, по категоричен начин се установи,
че за имоти с пл.№ 2544 и пл.№ 2545, описани в нотариалните актове № 63, дело №
2137/1998г. и №185, дело 1715/2004г., с кадастралните планове на гр.Сливен от
1995г. и последващия- от 2001г., е отреден УПИ ІІ- 2544,2545 в кв.88, с
материализирана имотна граница. Така също, закупуваните по двата нотариални
акта по ½ ид.част от УПИ ІІ-2544,2545 не са идентични с имотите,
отразени на скица № 15-60250 от 13.02.2017г. за поземлен имот с идентификатор
67338.503.22 и скица 15-60258 от същата дата за поземлен имот № 67338.503.23.
Това е логично, тъй като с двата нот.акта са закупувани по ½ ид.ч. от
имот с площ 363кв.м. и ако всяка от тези ид.части понастоящем представлява
самостоятелен обект, то би трябвало двата да са с равна площ /181.5кв.м./, но
не са. И не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. По
последният план на гр.Сливен имоти 2544 и 2545 са неурегулирани и за тях
регулацията не е приложена!
Налице е само
един поземлен имот; той се притежава в режим на съсобственост от страните по
делото и като такъв ще бъде допуснат до делба.
За квотите от
правото на собственост във всеки от недвижимите имоти: според съда те са
равни, защото недоказано остана твърдението на ищеца, че едната втора ид.част
от УПИ 2544, 2545 в кв.88 - тази, която е на адм.адрес Сливен, ул.“А.“ №... и с
идентификатор 67338.503.22 и в която се намира жилищна сграда, е закупена
единствено и само с негови средства- дадени
му-дарени, от родителите му, а получени от тях като обезщетение за вреди,
претърпяни от тях в резултат на смъртта на брат му С. М. М.. Т.е., дори този поземлен имот и сградите в него, да бяха
самостоятелен обект на правото на собственост, то той нямаше да бъде изключен
от делбата, тъй като съда не може да приеме, че за него е приложима
разпоредбата на СК, даваща право да бъде призната т.н. трансформация на лични
средства, при която имота, макар придобит по време на брака, не става СИО, а
индивидуална собственост на съпруга, индивидуален притежател на средствата, с
които е бил закупен.
След като е
ясно, че иде реч за един/ствен поземлен имот и сгради в него, както и след като не прие за доказаната
тезата на ищеца, че в придобиването от 1998г. са вложени изцяло лични средства
на М., в размер 240 000 неден. лв., то претенцията му с пр.осн.чл.21 ал.2 от СК
от 1985г. /отм./ ще бъде отхвърлена. Тъй като това твърдение остана недоказано,
то дори не е възможно на М. да бъде отредена допълнително такава ид.част от
целия имот /освен останалата, която ще трябва да си поделят с жената/,
съответстваща на по-съществения му принос в придобиването на имота, с даването
на пари в размер на 240 000лв., чрез прилагането на т.н. частична трансформация.
Впрочем, твърдението на М. в исковата молба е, че е вложил в закупуването на
имота 240 000лв., а записаната в нотариалния акт негова цена е
2 000 000лв.! Т.е., твърдяното за вложено лично от мъжа е
несъществено, отнесено към покупната цена.
Според
съда, недоказано остана и твърдението на ищеца за негов много по-съществен
принос в придобиването на закупуваното по време на брака имущество. Не се
събраха годни доказателствени средства, чрез които по ясен и безспорен начин да
се установи размера на реализираните от всеки от съпрузите по време на брака
доходи. Така също, този въпрос в случая не е и от толкова съществено значение,
защото дори и да е вярно твърдението на мъжа, че той е реализирал по-големи
доходи от жената, то така получилата се разлика следва да се счита компенсирана
от грижите, дадени или осигурени от К., в отглеждане на детето им- в който
смисъл е задължителната съдебна практика, в т.ч. и цитираната от пълномощника
на ответницата в т.н. писмена защита, съгласно която приноса се изразява в осигуряване на по-големи доходи,
работа в домакинството и грижа за децата, като на никоя от тези проявни форми
на принос не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки
от съпрузите в брака е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и
грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. При преценката на
приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от
формите на приноса за сметка на друга, тъй като и законодателят е равнопоставил
всички форми на принос. Както стана
ясно от кредитираните от съда свидетелски показания, във времето, в което К. е
била с М. на работа в чужбина, майка й /С./
е гледала сина им /Т./, а когато си е била в България, самата тя е поемала
грижите за детето. Т.е., в случая не са налице предпоставки за прилагане и на чл.28
ал.3 от СК от 1985г., отм. и чл.29 ал.3 от сега действащия СК. Ето защо и
недвижимите имоти ще бъдат допуснати до делба при равни квоти от правото на
собственост за всеки от двамата съделители. В диспозитива на решението, с което
ще бъде сторено това, поземления имот на ул.„А.“ в гр.Сливен ще бъде
индивидуализиран с данните по нотариалните актове и заключението по
съдебно-техническата експертиза, а не с тези по скиците, издадени от СГКК- тъй
като бе безспорно установено, че за имотите по тях регулацията не е приложена и
това не са два отделни, самостоятелни обекта на правото на собственост. Следва
да се вземе предвид и констатацията на вещото лице, че в онази част от имота,
на която сега е даден идентификатор 67338.503.22, съществуват три, а не както е
изчертано на коментираната скица- пет, сгради, защото сгради №№4 и 5 не
съществуват към момента.
М. заяви /с
молбата, представляваща листи №№152 и 153 от материалите по делото/ претенция
бившата му съпруга да бъде осъдена да му заплаща обезщетение за това, че сама,
еднолично, ползва двете сгради- кафе-аператив и складова площ, в имота с
идентификатор 67338.503.23. То се търси
за времето от 15.02.2018г. /видно от изявлението на пълномощника на
ищеца в заседанието, проведено на 12.07.2018г.- стр.6,горе/ и е в размер на
350лв. месечно, които мъжа съизмерява с
½ от наема, който би могъл да се получи за тях. Тази претенция е изрично
призната от законодателя възможност на съсобственик на вещ, която се ползва
еднолично от друг съсобственик- чл.344 ал.2 от ГПК. В случая е основателна,
макар и доказана не в пълния претендиран размер. От писмено доказателствено
средство-документ, материализиращ изявление на ответницата пред нотариус, а и в
нейно писмо-отговор до ищеца, се установи по безспорен начин, че тя ползва,
поне от момента, в който й е връчена нотариалната покана на М. /с който той
свързва началото на претенцията си/ - датата 15.02.2018г., самостоятелно
сградите, намиращи се в онази част от поземления имот, намиращ се на ул. А. в
гр.Сливен, на която е даден административен адрес №77а и идентификатор
67338.503.23- кафе-аператив и склад към него. С това си поведение тя е лишила
ищеца да ползва същото имущество, а след като имуществените права на двамата са
равни, то и двамата имат еднакво право да ползват сградите; да реализират в
равен обем това правомощие. След като равенството е нарушено, за компенсация еднолично
ползващия съсобственик ще трябва да заплати обезщетение на лишения от
ползването. В случая от заключение на вещо лице се установи, че за тези сгради
би могло да се получи наем от 247 лв. месечно. Тъй като квотите на двамата
съделители в правото на собственост са равни, то обезщетението за М. следва да
се изразява в половината от тази сума - т.е.123.50лв. месечно
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на Т.М.М. с ЕГН: ********** и съдебен адреса***
да бъде призната на основание чл.21 ал.2 от СК от 1985г. /отм./ пълна трансформация на негови лични средства
при придобиването по време на брака му с ответницата А.С.К. с ЕГН: ********** и
съдебен адреса*** на недвижим имот, осъществено с договор от 07 юли 1998г.,
оформен в нот.акт №63, том ІV, дело 2137/1998г. на нотариус при СлРС, а
именно: 1/2 ид.ч. от дворно място, представляващо имоти с пл.№2544,2545,
образуващо парцел ІІ-2544,2545 в кв. 88 по плана на гр.Сливен от 2001г.,
състоящ се целия от 363 кв.м., при граници: парц.ІІІ-2546, парц.І- 2543, парц.
ХVІІ-2540,2541 и улица, заедно с жилищна сграда, построена в имот с пл.№ 2544,
застроена върху 45кв.м., състояща се от две стаи, кухня, салон и складово
помещение, на която идеална част имот понастоящем, при действието на кадастралната
карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/
19.04.2006г. на изп.дир. на АК представлява поземлен имот с идентификатор 67338.503.22
с площ 209кв.м. и е даден административен адрес гр.Сливен, ул.”А.”№77.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО искането на Т.М.М. с ЕГН: **********, основано на
разпоредбите на чл.28 ал.3 от СК от 1985г., отм. и чл.29 ал.3 от СК да му бъде
определен по-голям дял – 9/10 ид.ч., от придобитото по време на брака му с А.С.К.
с ЕГН: ********** имущество.
ДОПУСКА ДЕЛБА,
която да се извърши между Т.М.М. с ЕГН: ********** и А.С.К. с ЕГН: **********,
при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.част за всеки от
двамата, по отношение на:
- шест маси с
пластмасов плот, сгъваема тръбна конструкция, кафяви на цвят, всяка с размер
120/70/70см. и на стойност 22лв.; осемнадесет броя здрави столове от кафява
тръбна конструкция, с тапицирани седалки и облегалки, всеки на стойност 18лв.;
микровълнова печка „Шарп“, модел R211, бяла, на стойност 30лв.; фурна за вграждане с 4
котлона „Привилег“ 20350, черна на цвят и на стойност 175лв.; абсорбатор
„Дипломат“, бял, на стойност 45лв.; 6. цветен LCD телевизор „Краун“, 32 инча, на
стойност 160лв.; барплот с предна част от метални ламели, с размери
103/314/53см., на стойност 150лв.; мини бойлер/водонагревател „Теси“, бял и на
стойност 35лв.; хладилник с фризерна част, марка „Горение“, бял, модел НК35.1HW на стойност
50лв.; хладилник с фризерна част, марка „Конструкта“ енерджи, бял, на стойност 150лв.;
пералня „Аристон“ хотпойнт, модел АRХХF109S,инокс, на стойност 140лв.; микровълнова
печка „Пролукс“, модел MF1702W, бяла и на стойност 40лв.; цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PG300, на стойност
190лв. и цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PТ353, на стойност 210лв.,
всички те
намиращи се в имотите на административни адреси: гр.Сливен, ул.“А.“№.. и
гр.Сливен, ул.“А.“№....
- лек автомобил
„Мерцедес Е200”, светлосив металик, с ДК№ .., с рама № WDB2100351A104041 и двигател № 11194200012297;
- лек автомобил
„Опел Фронтера” с ДК№ ..., тъмно син металик, с рама № SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420;
ДОПУСКА ДО
ДЕЛБА, която да се извърши между Т.М.М. с ЕГН: ********** и А.С.К. с ЕГН: **********,
при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.част за всеки от
двамата, следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ №...,
находящ се в гр.Сливен, ул.“А..Й. Й.“ №..., ет...., състоящ се от хол, спалня,
кухня, коридор и сервизно помещение, застроен върху 62кв.м., който при
действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени
със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като
самостоятелен обект с идентификатор 67338.546.105.1.8, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 67338.546.105.1.7 и
67338.546.105.1.9; под обекта-
67338.546.105.1.5 и над обекта- 67338.546.105.1.11, ведно с избено
помещение №10 с площ 7.48кв.м. и таванско помещение №3 с площ 15.85кв.м., както
и 7.48% ид.части от общите части на сградата.
ДВОРНО МЯСТО,
представляващо имот с пл.№ 2544,2545, образуващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв.88
по плана на гр.Сливен от 2001г., с площ 363 кв.м., при граници: парцел ІІІ-2546,
парц.І-2543, парц.ХVІІ-2540,2541 и улица, заедно с:
1. намиращата
се в имота три сгради, които понастоящем, при действието на кадастралната карта
и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/
19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализират като: сграда с идентификатор
67338.503.22.1 с площ 7кв.м., сграда с идентификатор 67338.503.22.2 и площ
23кв.м. и сграда с идентификатор 67338.503.3 и площ 26кв.м., както и
2. построеното
в източната част на имота „КАФЕ-КЛУБ“, съгласно одобрен архитектурен проект от
29.08.2000г. и разрешение за строеж № 214/ 10.10.2000г., разрешение за ползване
№ 56/2001г., със застроена площ 85.50кв.м. и обем 214 куб.м., състояща се от
кафе-аператив, кухня,склад и две тоалетни, което понастоящем, при действието на
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед №
РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като: сграда с
идентификатор 67338.503.23.1 с площ 58кв.м. и сграда с идентификатор
67338.503.23.2 и площ 18кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска
за делба на сгради с идентификатори 67338.503.22.4 с площ 7кв.м. и
67338.503.22.5 с площ 8 кв.м.
ОСЪЖДА А.С.К. с
ЕГН: ********** да заплаща, на осн.чл.344 ал.2 от ГПК, на Т.М.М. с ЕГН: **********,
считано от 15.02.2018г. и до окончателното извършване на делбата на имота, обезщетение
в размер на 123.50лв. /сто двадесет
и три лева и петдесет стотинки/ месечно, за едноличното ползване от нея на сградата
„КАФЕ-КЛУБ“, построена в източната част на дворното място, представляващо имоти
с пл.№2544,2545, образуващо парцел ІІ-2544,2545 в кв. 88 по плана на гр.Сливен
от 2001г., състоящ се целия от 363 кв.м., при граници: парц.ІІІ-2546, парц.І-
2543, парц. ХVІІ-2540,2541 и улица, със застроена площ 85.50кв.м. и обем 214
куб.м., състояща се от кафе-аператив, кухня,склад и две тоалетни, които понастоящем,
при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града,
одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се
индивидуализира като: сграда с идентификатор 67338.503.23.1 с площ 58кв.м. и
сграда с идентификатор 67338.503.23.2 и площ 18кв.м. Размерът на обезщетението представлява
½, съответстваща на квотата на мъжа от правото на собственост върху този
имот, от пазарния месечен наем, който може да се получи за този имот.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за обезщетение за разликата над 123.50лв.
месечно до пълния претендиран размер- 350лв. месечно.
Решението
подлежи обжалване, по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна
жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок от момента, в който бъде
връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: