Определение по дело №510/2020 на Районен съд - Разград

                                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №23

                                                        13.01.2021., гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети януари                                            две хиляди двадесет и първа година

В закрито съдебно заседание в състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №510/2020 г.

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от “СТИК-КРЕДИТ“ АД гр. Нови пазар, против Местафа Т.М., с която са предявени обективно съединени искове за установяване  дължимостта на сумата 500лв. главница, законната лихва, сумата 125,31лв. договорна лихва за периода от 22.12.2017г. – 22.12.2018г., сумата 85,70лв. законна лихва за забава от 22.01.2018г. до 30.09.2019г. В условията на евентуалност за осъждането да заплати сумата 500лв., с която неоснователно се е обогатил ответникът. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 22.12.2017г. между страните ищеца като кредитор и ответника като потребител е сключен договор за потребителски кредит от разстояние  при условията на ЗПФУР. По силата на който следвало да предостави на ответника заемна сума от 500лв., която да върне съгласно погасителен план. Редът за организиране на системата посочен в Общи условия по предоставяни от дружеството финансови услуги от разстояние, неразделна част от индивидуалните договори. Съгласно които към него момент, страните ползват Интернет /размяна на електронни съобщения / както и уебсайта Кредит ООД на адрес: www.stikcredit.bg. Като кандидатстването се извършва по начин посочен в чл.3.4 от ОУ-попълване на електронна форма или по телефон. В случая сключването на договора инициирано от ответника със създаване на Личен акаунт на уебсайта който ползва с посочената от него електронна поща. Ответникът въвел ел. поща: м************@***.** Попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние на 22.12.2017г., като в зададени полета въведени три имена, ЕГН номер на документ за самоличност, постоянен адрес, електронен адрес, желания размер на кредита, условия за ползване и начин на усвояване на сумата. Посочил и т.нар. индентификационен номер **********. След което ищецът изпратил ПИН, който ответникът въвел на сайта и с бутон „потвърди“ потвърдил заявката си. Бил проведен и телефонен разговор с ответника, като потвърдил, че кандидатства за кредит в размер на 500лв., която сума да бъде изплатена на 12 месечни равни вноски включващи  договорена възнаградителна лихва, в размер на 104,31лв. на посочения имейл бил изпратен договор за кредит №515701/22-12-17г. с приложение №1/Погасителен план/ към него, ОУ, Стандартен европейски формуляр/СЕФ/. С посочване в пог. план, че срокът на договора е до 22.12.2018г., при общ размер на задължението 625,31лв. от които 599лв. главница, 125,31лв. възнаградителна лихва, с ЛП 36% и ГПР 42,57%, както и неустойка в размер на 626,41лв. при хипотеза на чл.20 от договора-при непредставено обезпечение в 3-дневен срок, под формата на поръчителство или неотменяема банкова гаранция. Месечна вноска в размер на 104,31лв. всяка включваща главница, възнаградителна лихва и неустойка. С падеж на първата вноска 22.01.2018г. Ответникът активирал изпратения му по ел. поща линк, чрез кликване върху него и въвеждане на своята парола, с което се съгласил с договора. Съгласно чл.2.1 от договора чрез Изипей АД сумата 200лв. била преведена на ответника на 02.01.2018г. Ответникът не заплатил задължението си, поради което били направени и допълнителни разходи. Като с настоящата молба сочи, че не претендира сумите 626,41 лв. неустойка, 360лв. разноски за извънсъдебно събиране, 30лв. за известяване. Към момента на подаване на молбата изтекъл крайният срок на договора. По подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №2226/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по чл.47 ал.5 от ГПК на длъжника. Към исковата молба са приложени заявка за кредит, справка банково извлечение, договор за потребителски кредит, извлечение от кредитния софтуер,общи условия, удостоверение, договор за предоставяне на гаранция. Иска прилагане на ч.гр.д.

            В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира исковете за неоснователни, сочи за разминаване на датата за сключване на договора, респ. преведената сума. Преведената сума от 500лв. се разминава с посочената от 200лв. в молбата. Че в договора е посочен ГПР 53,23% а в СЕФ 42,57%. Че не налице подписан между страните договор, липса на доказателства за спазване на сроковете по чл.12 ал.1 и неизпълнение на изискванията на чл.18ЗПФУР за предоставяне на информация, че е получен СЕФ, липса на уговорка за използване на електронен подпис.ал.2 ЗПФУР. Прави възражение за нищожност на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, както и за обезпеченията по 6.1 чл.17 и следващите за непредставено обезпечение Липса на изпратено волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост.

Представените писмени доказателства са допустими /предвидени от закона за установяване на тези обстоятелства/, относими /установяват правнорелевантни факти/ и необходими /за тези факти не са представени други доказателства/

 По гореизложените съображения, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА за събиране в първото съдебно заседание приложените към молбата писмени доказателства.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.02.2021 г. от 9,30 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението. На ищеца да се изпрати отговора на ответника

 ПРИЛАГА ч.гр.д.№2226/2019г. на РРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

            Чл.146 ал.1 т.1 от ГПК

            Обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираните права и задължения: Сключен договор за кредит от разстояние с ответника;  изпълнение на задълженията по договора; неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на погасителните вноски; че ответникът е изпаднал в забава, че дължимите суми са в претендирания размер, както и че за тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.По евентуалния иск- че ответникът се обогатил неоснователно със сумата от 500лв.

            Обстоятелства от които ответната страна извежда възраженията си – че ищецът не е спазил изискванията на закона за предоставяне на информация и не е спазил сроковете; липса на валидно сключен договор; нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави

            Чл.146 ал.1 т.2 от ГПК.

            Правна квалификация: чл.422 от ГПК вр. с чл.240 вр. с чл.79 и чл.86, от ЗЗД; чл.555 ЗЗД - за евентуалния иск

            Правна квалификация на възраженията-чл.26 ал.2 пр.2 за липса на съгласие за сключване на договора; чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД по отношение на договорната лихва, чл.22 ЗПК по отношение възражение за недействителност.

            Чл.146 ал.1 т.3 от ГПК

            Ответникът не признава обстоятелства.

            Чл.146 ал.1 т.4 от ГПК

            Всички обстоятелства се нуждаят от доказване.

            Чл.146 ал.1 т.5 от ГПК

            Ищецът следва да докаже валиден договор за кредит от разстояние с ответника при спазване на правилата на ЗПФУР; че е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил кредитната сума на ответника; изискуемост на задълженията за главница, лихва и че дължимите суми са в претендирания размер. По евентуалния иск-неоснователно разместване на блага от патримониума на ищцата към патримониума на ответника, поради плащане на процесната сума, намаляване на имуществото на ищцата и увеличаване на имуществото на ответника, връзка между двете.

     

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: