ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 21.03.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на осемнадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.
Аврамова, разгледа търговско дело № 1520 по описа за 2018 г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по възражение, постъпило на 20.02.2019 година.
Синдикът подава писмено становище, което поддържа
и в което е взел отношение по възражението, като го счита за основателно.
Кредиторът с оспорено вземане изразява становище
за неоснователност на възражението.
По
възражението на Сдружение „Б.К.С.“ с вх. № 23741/20.02.2019 г.
Възражението е неоснователно.
По отношение на сумата от 6009,42 лева, за която е
издаден изпълнителен лист от 16.06.2014 година от СРС, 55 състав и която сума
представлява обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за периода 2008 година – 2012 година, както и 100 лева - разноски.
Доколкото се касае до съдебно присъдено вземане,
страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, въз
основа на което е издаден изпълнителният лист и единствено извършеното последващо
погасяване /или изтекла давност, но такива възражения няма/ би могло да
обоснове основателност на възражението на длъжника. Спорът не може да бъде
пререшаван в настоящото производство, поради което и мотивите в тази насока са
неотносими.
Предвид постъпилите в резултат на
служебно извършената справка документи /л. 174 и сл./ е видно, че
изпълнителният лист от 16.06.2014 година е издаден по гражданско дело №
26093/2012 година и напълно съвпада с присъдените с решението суми. От друга
страна, предвид представеното на л. 194 от делото писмено доказателство –
Споразумение от 18.06.2012 година /неоспорено като документ от възразилия
длъжник/ и съдържащо извънсъдебно писмено признание на ответника за длъжника за
неизгоден за него факт, се установява, че към 18.06.2012 година задължението не
е погасено. Не са представени доказателства – подписани от служителя ведомости
или друг документ /РКО, платежно нареждане или друго/, които да установяват
плащане на задължението след тази дата.
Представените на л. 143-145 РКО от 2017 година не
сочат като основание за извършено плащане – изпълнение на присъденото парично
вземане. Представените от длъжника ведомости, оборотни ведомости и други също
не установяват заплащане на конкретното обезщетение /част от тях касаят
неотносим период от време, други не носят подписа на правоимащото лице/, нито
дължимите съдебни разноски.
При това положение сумите правилно са включени в
списъка на приетите вземания от синдика на Сдружение „Б.К.С.”.
По отношение на сумите от 7190,08 лева и от
1660,50 лева, както и останалите суми, за които е издаден изпълнителен лист от
27.10.2015 година от СРС, 73 състав и които суми представляват съответно
незаплатени трудови възнаграждения по чл. 128, ал. 1 КТ за периода м. 12. 2011
година – м. 06. 2012 година по трудов договор от 03.05.2001 година и
обезщетение по чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение поради забава в плащането на трудовите
възнаграждения, както и обезщетения за забава и присъдени съдебни разноски възражението
за изключване на посочените вземания от списъка на приетите вземане също е неоснователно.
На първо място, както беше посочено и по-горе, доколкото
вземанията са присъдени по силата на влязло в сила съдебно решение /и страните
са обвързани от силата на пресъдено нещо/, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, единствено извършеното погасяване /или изтекла давност, каквито
възражения няма/ би могло да обоснове основателност на възражението на длъжника
за недължимост на сумите.
На второ място, относими са и изложените
мотивите във връзка с несъответствието на страните и предмета по цитирания в
изпълнителния лист номер на дело, изложени по отношение на обсъдените вече
вземания. В действителност, предвид приетите по делото доказателства, е видно,
че е налице допусната фактическа грешка в издадения изпълнителен лист. Доколкото,
обаче, не е налице процесуален ред за отстраняването й, а и с оглед на това, че
се установява, че изпълнителен лист за посочените в него суми действително е
издаден /но по гр.д. № 46615/2012 година - виж заверен препис от решение и
извършено отбелязване за издаден изпълнителен лист на 27.10.2015 година – л.
181 и сл. от делото/, както и че е издаден въз основа на влязло в сила съдебно
решение на СРС, 73 състав, по гр.д. № 46615/2012 година, като сумите и страните
в двата документа напълно съвпадат, то вземанията на работника са доказани в
достатъчна степен в настоящото производство. В случая, сумите са присъдени с
решение от 2015 година, а ход на устните състезания е даден през 2014 година и
няма данни делото да е обжалвано. Поради това, представените документи за
плащане на тези суми, датиращи от преди 2014 година, не могат да бъдат взети
предвид /възраженията за плащане на работодателя до датата на даване ход на
устните състезания са преклудирани и не могат да се преразглеждат в настоящото
производство/. Останалите доказателства за плащане – ведомости за заплати,
оборотни ведомости и др. също не установяват плащане на сумите. Трите РКО не
сочат като основание за плащане тези вземания, поради което също не могат да
бъдат възприети като доказателства за заплащането им. Изрично в два от РКО се
сочи заплащане за извършени консултантски
услуги по програми на БКС, а в
третият РКО се сочи единствено, че е във връзка с изплащане на задължения на
БКС към Ч., но доколкото се установи, че страните са имали и други отношения,
извън тези по трудовия договор, съдът намира, че и това доказателство не
установява чрез пълно и главно доказване факта на погасяване на процесните
вземания.
Следователно,
и тези вземания правилно са включени от синдика в списъка на приетите вземания.
Следва за пълнота да се добави, че възражението на
длъжника не обхваща вземането от 7081,92 лева – сума дължима по договор № 1 от
03.01.2017 година и договор за предоставяне на целеви финансови средства №
36-00-196/23.01.2017 година.
Списъкът, съответно, подлежи на одобряване по реда
на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на
Сдружение „Б.К.С.“ /н/, ЕИК: *******с вх. № 23741/20.02.2019 г. срещу списъка
на предявени в срока по чл. 688, вр. чл. 687, ал. 1 ТЗ и приети вземания на
кредитори, съставен от синдика на С.Б.К.С., /н/, ЕИК: *******и обявен в
търговския регистър на 13.02.2019 година.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, списъка на
приетите вземания, изготвен от синдика на С.Б.К.С. /н/, ЕИК: *******и обявен в
търговския регистър на 13.02.2019г..
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СЪДИЯ: