№ 17
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Росица Ант. Тончева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233000600335 по описа за 2023 година
, при произнасянето взе предвид следното:
С жалба по чл.318, ал.6 от НПК е сложено началото на настоящето
въззивно производство, чийто предмет е правилността на присъда
№12/06.07.2023 година по НОХД №278/2021г. на Окръжен съд-Разград. С тази
присъда подсъдимият В. О. Б. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26, ал.1 от НК,
наложено му е наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода с
отложено изпълнение с четиригодишен изпитателен срок, осъден е за
имуществени вреди в размер на 83721.33лв в полза на Държавата със
законната лихва от 14.04.2010г. до окончателното изплащане на главницата, в
тежест на Б. са възложени разноските по делото и държавна такса.
Въззивната жалба се позовава на допуснати от първоинстанционния
съд съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
В резюме, мотивира се оплакване за постановяване на присъдата при
отсъствие на несъмнено доказване на обвинението и за нарушение по чл.348,
ал.3, т.2, пр.1 от НПК във връзка с липса на ясни мотиви относно реалността
на инкриминираните сделки при доказаното положение, че техният предмет
1
(стоки и услуги) е вложен в актуван строителен обект. Друга линия на
обосновка на въззивната жалба е за незаконосъобразност на присъдата по
отношение на гражданския иск на две основания – първото от тях е за
различие в стойността на уважената претенция и съставомерната щета по
инкриминираното престъпление, а второто съдържа позоваване на института
по чл.171, ал.2 от ДОПК. На база на развитите съображения, защитникът
апелира към въззивната инстанция за намеса при алтернативните условия по
чл.336, ал.1, т.3 от НПК или по чл.335, ал.2 от НПК.
В пренията пред настоящата инстанция прокурорът пледира в полза
на правилността на атакуваната присъда, защитникът поддържа въззивната
жалба.
В лична защита подсъдимият Б. се счита за невинен, в последната си
дума желае да бъде оправдан, позовава се и на изтекла давност.
Варненският апелативен съд, след като взе предвид подадената
въззивна жалба, като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и
служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и
чл. 314 ал.1 НПК, намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от
НПК на 30.11.2012 година, с предмет – разследване на квалифицирано
данъчно престъпление (ДПр, т.3, папка №1). До постановяване на
контролираната присъда, наказателното производство многократно е
преминавало между отделни стадии в досъдебната и съдебната фаза.
Понастоящем, с обвинителен акт на подсъдимия е повдигнато
обвинение за две престъпления в условията на еднородна реална съвкупност
по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК, едното от които и във вр. чл.26, ал.1
от НК. В хода на първоинстанционния съдебен стадий по НОХД №278/2021
година по описа на Окръжен съд-Разград, съдът констатирал изтичане на
абсолютна давност по отношение на възможността за наказателно
преследване на престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК в
периода от 01.05.2008г. до 13.06.2008г., постановявайки вече влязъл в сила акт
на осн. чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК (НОХД №278/2021г., т.2, л.485-
л.486). По повод на заявление на подсъдимия в последната дума по ВНОХД
№335/2023 година, давността по чл.81, ал.3 от НК по отношение на
повдигнатото обвинение по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26, ал.1 от
2
НК през периода 01.09.2009г.-14.04.2010г. не е изтекла към момента на
постановяване на това съдебно решение.
Първоинстанционният съд е провел пълно съдебно следствие, в чиито
предели извършил проверка на доказателства и доказателствени източници от
досъдебното производство, сам по силата на служебното начало осъществил и
други съдебни следствени действия, разрешавайки въпросите по чл.301 от
НПК с проверяваната присъда. Въззивният състав не намери основание за
провеждане на съдебно следствие, приемайки обективната истина по делого за
разкрита при следните фактически положения:
Дружеството „Вива Инженеринг“ООД е регистрирано на 02.12.2005
година със съдружници подс.В. Б. (управител) и Валентина Рашкова. Считано
от същата дата, ЮЛ е регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП-Варна, ИРМ -
Разград. В следващите години настъпили промени в дружествения състав –
подс.Б. продължил да е съдружник и управляващ ООД до 17.12.2009г., когато
той придобил дружествените дялове и станал собственик на капитала и
управител на „Вива Инженеринг“ЕООД. Основен предмет на дейност на
търговското предприятие била строително-монтажна работа и такава то
извършвало на различни обекти. В личния си състав дружеството имало
назначени двама строителни техници, а броят на наетите работници бил
променлив.
В периода между 2007 и 2009 година, инкриминираното ЮЛ имало
добро финансово състояние и осъществявало дейност. Дружествените работи
се управлявали единствено от подсъдимия, който организирал и контролирал
търговските дела, ръководил работниците, сключвал сделки, разплащал се, а за
целите на счетоводството и данъчното облагане - предавал счетоводните
документи на св. Г. М.. Тя (М.), в периода от 2006г. до февруари 2010г.,
заемала длъжността на оперативен счетоводител във „Вива
Инженеринг“ООД/ЕООД, със задължение да осчетоводява фактурите от
търговката дейността на дружеството, да изготвя и да подава СД по ЗДДС и
други регистри - за последното била упълномощена от подсъдимия.
Както вече бе казано, свидетелката получавала първичните
счетоводни документи лично от подъдимия, тях тя отразявала в дневниците за
покупки и продажби, въз основа на които изготвяла и месечните СД по ЗДДС.
Св.М. нямала знание за търговската дейност на предприятието, не оперирала с
3
банковите му сметки, нито пък имала достъп до касата.
На 17.09.2012г. св. М. била освободена от работа след отпуски по
болест и по майчинство.
От началото на месец май 2008г. до 14.04.2010г. инкриминираното
дружество развивало дейност.
1.През м.май 2008г. по неустановен начин подсъдимият се снабдил с
фактури на "Мк ойлс" ООД, в които „Вива Инженнеринг“ ООД било
получател. Сделките по фактурите не били реално осъществени, т.к.
дружеството-доставчик не разполагало с нает персонал, нямало договори с
поддоставчици, фактически не е доставило фактурираните стоки и услуги, за
тях нямало реални разплащания. Ръкописният текст във фактурите и
подписите за двете страни по доставките не били авторство нито на
подсъдимия, нито на представляващия „Мк ойлс“ ООД.
Подс. Б. предал на св.М. фактурите, издадени от „Мк ойлс“ООД за
осчетоводяване – тя ги отразила в дневник за покупки и в СД по ЗДДС.
По визирания способ в дневника за покупки на „Вива инженеринг"
ООД били включени:
-фактура № 144/07.05.2008 г. за доставка на влагоустойчив шперплат,
армировка, латекс, тухли, силиконова боя и транспортна услуга до гр. Балчик,
с данъчна основа 24 498.75лв. и включен ДДС 4 899.75 лв.;
-фактура № 145/13.05.2008 г. за доставка на греди, теракол,
влагоустойчив шперплат и транспортна услуга до град Балчик, с данъчна
основа 6 283.00 лв. и включен ДДС 1 256.60 лв.;
-фактура № 146/19.05.2008 г. за доставка на цимент, на тухли и на
транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 11 946.00 лв. и включен
ДДС 2 389.20 лв.;
-фактура № 147/22.05.2008 г. за доставка на дизелово моторно гориво
и транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 21 540.00 лв. и включен
ДДС 4 308.00лв.;
-фактура № 148/23.05.2008 г. за доставка на валцована стомана и
транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 21 790.00 лв. и включен
ДДС 4 358.00лв.;
-фактура № 149/26.05.2008 г. за доставка на иглолистни дъски и
4
транспортна услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 8 410.00 лв. и включен
ДДС 1 682.00 лв;
-фактура № 150/29.05.2008 г. за доставка на армировка и транспортна
услуга до гр. Балчик, с данъчна основа 3 590.00 лв. и включен ДДС 718.00 лв.
Вписването на фактурите в дневника за покупки обосновало
отразяването им и в СД по ЗДДС.
Подсъдимият се запознал със съдържанието на изготвените от св.М.
отчетни регистри, и като управляващ и представляващ „Вива
Инженеринг“ООД, подал в данъчната администрация офис – Разград дневник
за покупки, дневник за продажби и СД по ЗДДС, заведена с вх.
№17000924293/13.06.2008г.
По описания начин „Вива инженеринг“ООД приспаднало неследващ
се данъчен кредит в размер на 19611.55лв.
2. През месеците септември, октомври и декември 2009 г. и месец
март 2010 г. подс.Б. отново по неустановен начин се сдобил с фактури с
невярно съдържание. В тях дружествата „Денил и Ко" ЕООД, „Електрострой-
монтаж 89" ЕООД и „ВИК 05" ЕООД били вписани за доставчици на стоки и
услуги, но реални сделки фактически не били извършени, т.к. доставчиците не
разполагали с нает персонал, с техническа и материална обезпеченост, не
били сключвани договори във връзка с фактурираните обстоятелства с други
търговци, по фактурите нямало реални разплащания. В допълнение,
подсъдимият и представляващите трите дружества не били съответни автори
на ръкописен текст и подписи в първичните документи.
Подс. Б. предавал на св.М. фактурите за нереалните сделки, а тя ги
осчетоводявала в дневници за покупки и ги включвала в месечните СД по
ЗДДС на „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД.
От своя страна подс.Б., като управляващ и представляващ „Вива
инженеринг“ООД се запознавал с отчетните регистри и СД по ЗДДС, след
което подавал дневниците за покупки и продажби и съответните СД по ЗДДС в
ТД на НАП - Варна, офис – Разград. Веднъж и св.М. подала визираните
документи в НАП, но без каквото и да е знание за верността на отразените в
тях обстоятелства.
По описания начин за „Вива инженеринг“ООД възниквало право на
5
приспадане на неследващ се данъчен кредит, като за четирите визирани
месеца този размер възлизал общо на 64 109.80 лв.
По отношение на доставчик „Денил и ко“ЕООД:
Посоченото дружество било данъчен субект по ЗДДС от 25.06.2009г.
до служебната му дерегистрация на 19.02.2010г. Предприятието нямало нает
персонал за периода от 01.01.2007г. до 30.12.2008г. Собственик на капитала и
управител до 08.10.2009 г. била св.А.И., след което дружеството било
прехвърлено на св.А.А.. И двамата управители нямали знание за дейността на
дружеството, нито пък са издавали и подписвали инкриминираните фактури
за „Денил и ко“ЕООД.
На 14.10.2009г. подсъдимият подал за „Вива Инженеринг“ООД в
гр.Разград, в данъчната администрация, дневник за покупки и СД по ЗДДС за
данъчен период септември 2009г. с вх. №17000952644/14.10.2009 г. Така той
декларил данъчна основа на облагаемите доставки от 395 289.61 лв. и ДДС за
внасяне 3 693.53 лв., при реално дължим 44 648, 53 лв., като включил и
начислил ДДС по данъчни фактури с невярно съдържание, с доставчик "Денил
и Ко" ЕООД в общ размер на 40 955,00 лева на основание следните фактури:
- фактура № 161/02.09.2009 г. за доставка на СМР по протокол с
данъчна основа 50 000 лв. и включен ДДС 10 000 лв.;
- фактура № 162/03.09.2009 г., за доставка на транспортна услуга с
данъчна основа 5 525 лв. и включен ДДС 1 105 лв.;
- фактура № 169/17.09.2009 г., за доставка на СМР по протокол с
данъчна основа 50 000 лв. и включен ДДС 10 000 лв.;
- фактура № 183/30.09.2009 г., за доставка на СМР по протокол с
данъчна основа 99 250 лв. и включен ДДС 19 850 лв.
По този начин данъчният субект приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 40 955,00 лв.
Спрямо доставчик „Електрострой-монтаж 89“ЕООД
Посоченото дружество било регистрирано на 05.02.2009г., а от
24.02.2009г. е и задължено ЮЛ по ЗДДС до датата на служебната му
дерегистрация на 30.03.2010г. От създаването до януари 2014г. това дружество
нямало сключени трудови договори. Негов управител бил св.П.Б..
На 14.12.2009 г. подсъдимият, като представляващ и управляващ "Вива
6
Инженеринг“ООД, подал в ТД на НАП, офис Разград дневник за покупки и СД
по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г. с вх. №
17000956382/14.12.2009 г.
Той декларирал данъчна основа на облагаеми доставки от 171 888.77
лв. и ДДС за внасяне 548.74 лв., при реално дължим 6 893,54 лева, като
начислил ДДС по данъчна фактура с невярно съдържание № 192/10.11.2009 г.,
с предмет на доставка CMP с акт обр. 19 с данъчна основа от 31 724 лв. и ДДС
от 6 344.80 лв. с доставчик "Електрострой-монтаж 89" ЕООД.
С включването на фактурата в дневника за покупки и в СД по ЗДДС
на „Вива Инженеринг“ООД, дружеството неправомерно приспаднало за
данъчния период право на данъчен кредит в размер на 6 344.80 лв.
За декември 2009 г. дневник за покупки и СД по ЗДДС на "Вива
инженеринг“ ООД/ЕООД били подадени от св.Минчева в ТД на НАП - Варна,
офис – Разград,, на основание упълномощаване от подс.Б.. Справката
получила вх.№ 17000958281/14.01.2010 г. и в нея била посочена данъчна
основа на облагаеми доставки в размер на 122 910.61 лв., сред тях и по
следните данъчни фактури с невярно съдържание, издадени от
"Електрострой-монтаж 89" ЕООД:
- фактура № 266/01.12.2009 г. за доставка на СМР по протокол с
данъчна основа 19 159.98 лв. и включен ДДС 3 832.00 лв.;
- фактура № 271/07.12.2009 г. за доставка на СМР по протокол с
данъчна основа 39 755.00 лв. и включен ДДС 7 951.00 лв.
Фактически, с включването на фактурите от Електрострой-монтаж 89"
ЕООД в дневника за покупки и в СД по ЗДДС за месец декември 2009г., „Вива
Инженеринг“ ООД/ЕООД неправомерно приспаднало за данъчния период
данъчен кредит в размер на 11783лв.
Относно доставчик „ВИК-05“ЕООД
Посоченото дружество било регистрирано по ЗДДС на 19.02.2010 г. и
дерегистрирано на 11.08.2010 г. по служебна инициатива на данъчната
администрация. В това дружество нямало действащи трудови договори. На
27.11.2009 г. собственик на капитала на ЕООД станала св. Б.Ф..
На 14.04.2010 г. подсъдимият подал пред ТД на НАП - Варна, офис –
Разград, дневник за покупки и СД по ЗДДС за „Вива Инженеринг“ЕООД за
7
данъчен период месец март 2010 г. с вх. № 17000964026/14.04.2010 г.
Подсъдимият декларирал данъчна основа на облагаеми доставки в
размер на 94 457.71 лв и ДДС за възстановяване 1 448.43 лв.
В СД по ЗДДС бил начислен ДДС по данъчна фактура с невярно
съдържание № 12/08.03.2010 г., с предмет доставка на СМР с данъчна основа
25 135 лв. и ДДС 5 027.00 лв., с доставчик "ВИК-05"ЕООД.
С включването на фактурата в дневника за покупки на
инкриминираното дружество и в СД по ЗДДС, „Вива инженеринг“ЕООД
приспаднало неправомерно за данъчен период м. март 2010 г. данъчен кредит
в размер на 5 027лв.
Гореизложените фактически положения, приети и от страна на
проверявания окръжен съд, се установяват от гласни доказателства и техните
източници, от заключение на назначени по делото съдебни експертизи, както и
от събрани и проверени писмени доказателства.
Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18
и чл.107 ал.ал.3, 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни
доказателства, събрани в наказателното производство установявайки
следното:
Спорният въпрос по делото е относно реалността на
инкриминираните доставки на стоки и услуги, за които защитата поддържа
наличие на обективни престации между контрагентите.
Сред относимите фактически данни, най-напред са тези във връзка с
възможността подсъдимият да е субект на данъчното престъпление.
Доказателствата сочат, че от 21.11.2005г. подс.Б. е съдружник и управител във
„Вива Инженеринг“ООД, а от 17.12.2009г. в Търговския регистър е обявена
промяна в собствеността на търговското предприятие – след покупка на
дяловете на съдружниците Тачева и Кюлев, подс.Б. се установил като
едноличен собственик на капитала, но вече на „Вива Инженеринг“ЕООД.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 07.12.2005г. (ДПр, т.1,
папка №1, л.25; т.3, п.1, л.47-л.55). Не е спорно, при еднопосочността на преки
доказателства, че от началото на 2006 година до февруари 2010 година св.М.
работила като счетоводител в инкриминираното дружество (ДПр, т.3, п.2,
л.145 и в показания на св.Г. М.). По силата на гласни доказателства, от
8
фактическа страна се установява, че свидетелката получавала фактури само от
подс.Б. – тях тя осчетоводявала в съответните дневници, изготвяла СД по
ЗДДС, подсъдимият ги подписвал и подавал в приходната администрация,
еднократно дневници и СД по ЗДДС били подадени и от свидетелката. Не е
спорно, че М. не е имала знание за реалната търговска дейност на „Вива
Инженеринг“ООД/ЕООД, не е работила с банковите сметки на търговското
предприятие, не е участвала в директни разплащания по касов път.
Показанията на Г. М. по очертаните положения са последователни и
непротиворечиви, а относно деятелността на подс.Б. във връзка с първичната
счетоводна документация – проверени и по пътя на съпоставянето с писмени
документи от счетоводството на дружеството и с гласни доказателства в
показанията на св.Аачбаджак (НОХД, л.425), с оглед на което обосновано
окръжният съд е кредитирал гласното доказателствено средство.
Еднопосочна е и доказателствената основа по положението, че „Вива
Инженеринг“ООД/ЕООД имало назначен персонал и фактически реално
извършвало търговска дейност (ДПр, т.1, п.1, л.118-л.278). В
инкриминирания период, дружеството – управлявано и представлявано от
подсъдимия Б., фактурирало и декларирало покупки на стоки и услуги от
различни юридически лица.
Сред тях са и осчетоводени данъчни събития с доставчици Мк
ойлс“ООД, „Денил и Ко“ЕООД, „Електрострой-монтаж 89“ЕООД, и „ВИК
05“ЕООД, чиято реалност много внимателно е изследвана от окръжния съд
чрез проследяване на цялостната верига на размяна на стоки и услуги по
линия на поддоставцчици и документална обоснованост, така че да се прецени
дали е настъпил действителен транслативен ефект спрямо стоките и
фактическо извършване на услугите.
Така например, на основание гласни доказателства в показанията на
св.св.Д., П., И., Г. и С, както и на събраните и проверени писмени
доказателства за реалността на доставки по фактури №№ 144/07.05.2008г.,
145/13.05.2008г., 146/19.05.2008г., 147/22.05.2008г., 148/23.05.2008г.,
149/26.05.2008г. и 150/29.05.2008г. (ДПр, т.1, п.2, л.127 и следващите)
несъмнено е установена обективната невъзможност „Мк Ойлс“ООД да
изпълни доставките към „Вива Инженеринг“ООД. Дружеството-доставчик е
със съдружници О.А. и С. Д. (ДПр, т.3, п.1, л.56). В наказателното
9
производство е открит и разпитан само Д., според чиито показания, той нямал
отношение към търговската дейност на „Мк Ойлс“ООД, а Арабаджи познавал
бегло и знаел за заниманието му с озеленяване на сгради. Инкриминираните
доставки по горевизираните фактури са доказателствено проследени по линия
на поддоставчиците, за които към инкриминирания период е установено: 1)“Бг
фууд“ЕООД – дружеството не разполага с материална и ресурсна
обезпеченост, контрагент е по доставки, които не носят качеството за
реалност, няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП (ДПр, т.2,,
п.3, л.187 и следващите, л.220гръб и следващите); 2)Адлово“ЕООД – няма
трудова обезпеченост, няма регистриран касов апарат, не е намерено на адреса
по регистрация (ДПр, т.2, п.3, л.168-лв.172; т.3, п.3, л.116); 3)“Ай Ди
Ти“ЕООД – не е намерено по месторегистрация, няма трудова обезпеченост за
изпълнение на доставките (ДПр, т.2, п.3, л.144 и следващите; т.3, п.3, л.179-
л.193; т.5, п.5, л 75); 4)„ПНП Лимитид“ЕООД – няма трудова обезпеченост, не
е намерено по месторегистрация, фактури в ДПр, т.3, п.3, л.91-л.94 не
отразяват реални сделки, според показанията на св.П. П., който отрича
търговски взаимоотношения с „Мк ойлс“ООД, не познава О.А. и потвърждава
отсъствието на каквато и да е материална база на управляваното от него
ЕООД (ДПр, т.3, п.3, л.91-л.94; т.4, п.5, л.75; НОХД № 278, л.211; НОХД
№194, л.276); 5)“Прима трейд“ЕООД – няма ресурсна обезпеченост, не се
потвърждава сделката по издадената фактура №1357/004.03.2008г. (ДПр, т.2,
п.3, л.150-л.154; т.3, п.3, л.151; НОХД №278, л.106 и л.407; НОХД №194, л.433
и 6)„Струма строй 7“ЕООД – дружеството не разполага с трудова и
материална обезпеченост, няма регистриран ЕКАФП, т.а.МАН 19.402 с рег.
№Н2597АХ е собственост на „Дим-Транс“ЕООД и никога не е бил
предоставян на „Струма Строй 7“ЕООД, т.а.“ДАФ“ с рег.№Н6539АХ е
собственост единствено на св.С и не е бил преотстъпван на други физически
или юридически лица (ДПр, т.3, п.3, л.118, л.124, л.126; т.4, п.5, л.40; НОХД
№278, л.107 и л.108).
В подкрепа на извода за липсата на реални доставки на стоки и услуги
по фактури №№ 144/07.05.2008г., 145/13.05.2008г., 146/19.05.2008г.,
147/22.05.2008г., 148/23.05.2008г., 149/26.05.2008г. и 150/29.05.2008г. е и
заключението на ССчЕ (ДПр, т.3, п.1, л.20), което ценено по критерия за
обоснованост и правилност, удовлетворява стандарта по чл.152 от НПК. Със
заключение на СГЕ пък е установено, че в инкриминираните фактури
10
ръкописният текст и подписите за получател не са авторство на подс.Б., също
така ръкописният текст и подписи за съставил не са авторство нито на О.А.,
нито на св.С. Д. (ДПр, т.3, п.2, л.202).
Според действителното съдържание контролираният съд е ценил и
доказателствата и източниците им по отношение на реалността на
инкриминираните покупки от „Вива Инженеринг“ООД по фактури с
№№161/02.09.2009г., 162/03.09.2009г., 169/17.09.2009г. и 183/30.09.2009г. с
доставчик „Денил и Ко“ЕООД.
Доказателствената съвкупност е снабдена с данни за учредяването и
собствеността на капитала на дружеството- доставчик (ДПр, т.3, п.1, л.58-59),
които са насочили разследването към установяване и разпитване на св.св.А.А.
и А.А. (НОХД №278, л.211 и л.405; НОХД №194, л.190). Гласните
доказателства в показанията им са еднопосочни - за отсъствие на знание и
съпричастност към фирмените дела на „Денил и ко“ЕООД. Според писмено
доказателство (ДПр, т.3, п.3 , л.116) визираното дружество има около
шестмесечен период на регистрация по ЗДДС, няма трудова обезпеченост,
няма и регистриран ЕКАФП с №DY173371.
По поредността на изписване на инкриминираните фактури - в тях са
документирани доставки на фракция, пясък, испански зид, сатен гипс,
теразит, гипсово лепило, мрежи за свод, извършване на СМР и транспортна
услуга. Пак по поредността на фактурите – 1)за доставката по фактура №160
(ДПр, т.2, п.2, л.131) -удостоверено е разплащане с касов бон, издаден от
нерегистриран ЕКАФП, няма съпътстваща документация относно произхода
на стоките, фирмата доставчик няма складове и персонал; 2)за доставка по
фактури №№161, 169 и 183 –фактурирани са СМР, като видно от приложените
към фактурите протоколи, тези дейности са удостоверени да са извършени на
обект в гр.Разград – Център за деца от семеен тип (ДПр, т.2, п.2, л.130, л.132,
л.133). По отношение на дейностите, “Денил и ко“ЕООД не разполага със
специализирана техника и специализиран персонал; 3)доставката по фактура
№162 е на транспортна услуга, за която „Денил и ко“ЕООД няма ДМА във вид
на транспортни средства или наети такива, нито пък може да се установи
произхода на стоката.
В насока на нереалност на доставките от „Денил и ко“ЕООД е и РА
№1119970/27.06.2011 година ( ДПр, т.1, п.1, л.11 и следващите), който се цени
11
от настоящия съдебен състав в съзвучие със заключение по ДСИЕ (в текстов
вариант – НОХД №194, л.798 и следващите).
Заключението на СГЕ установява, че подсъдимият не е автор на текста
и не е подписал четирите инкриминирани фактури, а така също процесните
документи не съдържат текстова част, авторство на А.А. и А.А., нито пък тези
две лица са положили подпис за съставител на първичните счетоводни
документи (ДПр т.3, п.№2, л.202).
Заключението на ССчЕ е в насока на липса на данни за реално
движение на стоки и пари по фактури с №№161/02.09.2009г., 162/03.09.2009г.,
169/17.09.2009г. и 183/30.09.2009г. с доставчик „Денил и Ко“ЕООД. На това
заключение не се противопоставя изводът по СТИЕ (съдържанието е налично
в НОХД №194, л.741; НОХД №278, л.209) - „Денил и ко“ЕООД е
подизпълнител на „Вива Инженеринг“ЕООД в Център за деца от семеен тип,
строителството на който обект има актове обр.15 от дати 26.03.2010г. и
02.06.2010г., без това да означава, че е възможно по точен и безпротиворечив
начин да се определи дали документираните и фактурирани СМР са
извършени от този подизпълнител.
Друг доставчик на „Вива Инженеринг“ООД е „Електрострой-монтаж
89“ЕООД, чиято фирмена история е установена по пътя на писмено
доказателство, приложено в ДПр, т.3, п.1, л.62. Собственик и управител на
търговското предприятие първоначално бил св.П.Б., а от 29.01.2010г
капиталът бил прехвърлен на св.С.К.. Според показанията на Б. (НОХД №278,
л.406 и НОХД №194, л.413), той няма отношение нито към управлението,
нито към търговската дейност на дружеството. Всъщност, за това дружество
по пътя на преки доказателства става ясно, че не разполага с ресурсна
обезпеченост към инкриминирания период, няма регистриран ЕКАФП,
въпреки положени усилия в данъчно производство, по местоседалище не е
установен представител на ЮЛ (ДПр, т.3, п.3, л.122 и т.1, п.2, л.106, л.210-
л.215).
Фактурите за доставки на СМР, обхванати от обвинението, са с
№№192/10.11.2009г., 266/01.12.2009г. и 271/07.12.200г. (ДПр, т.1, п.№2, л.154,
л.163гръб и л.164 гръб; т.4, п.№6). Според заключение на СГЕ, текстът в
трите фактури е попълнен с един и същ почерк, като този почерк е идентичен
с писмения тест във фактури, издадени от „Денил и ко“ЕООД, подсъдимият
12
не е автор на текста и не е подписал същите за получател, а така също и
процесните документи не съдържат текстова и парафна част, авторство на
П.Б. (ДПр т.3, п.№2, л.202).
С трите инкриминирани фактури е удостоверена доставка на СМР във
връзка с договор на „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД за изграждане на Център
за деца от семеен тип в гр.Разград. Чрез приложени касови бонове привидно е
въведено плащане в брой, чиято реалност се оборва от отсъствието на
ЕКАФП, в дружеството-доставчик. Въпреки положените усилия и в
наказателното производство, съпроводителни документи към фактурите не са
били установени – става въпрос за оригинали на договори, за КСС във връзка
с калкулиране на строителните услуги за труд и материали, включително
„Електройстрой-монтаж 89“ЕООД не е разполагало с материална, техническа
и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките, нито пък е приложило
доказателства за доставки към него самото във връзка с услугите за СМР. В
подкрепа на извода за нереалност на доставките е и РА №1119970/27.06.2011
година, който се цени в съответствие със заключение по ДСИЕ (ДПр, т.1, п.1,
л.11 и следващите; НОХД №194, л.798 и следващите).
Изводът за липсата на какъвто и да е реален изпълнителен резултат на
доставките по трите процесни фактури намира разбиране за обективност и в
заключението на ССчЕ (ДПр, т.1, л.20), което заключение се цени и в съзвучие
със заключение на СТИЕ (виж НОХД №194, л.741 и сл.; НОХД №278, л.209) -
„Електрострой-монтаж 89“ЕООД е посочен за подизпълнител на „Вива
Инженеринг“ООД/ЕООД в Център за деца от семеен тип, самото строителство
е завършено с издаване на актове обр.15 от дати 26.03.2010г. и 02.06.2010г., но
в тях не е посочено ползването на подизпълнители, което според вещите лица
сочи на невъзможност по точен и безпротиворечив начин да се определи дали
документираните и фактурирани СМР са извършени от разисквания
подизпълнител.
Отношение към изграждането от страна на „Вива Инженеринг“ЕООД
на Център за деца от семеен тип в гр.Разград има и фактура №12/08.03.2010
година), с която се удостоверява доставка на СМР – изграждане на водопровод
и канализация на сграда, за което е издаден и съответен протокол от „ВИК
05“ЕООД (ДПр, т.1, п.2, л.168).
Информация за дружеството-доставчик се извлича от писмени
13
доказателства – към инкриминирания период капиталът бил собственост на
св.Б.Ф. (ДПр, т.3, п.1, л.64). Чрез гласни доказателства е установено, че
Флорова няма никакво отношение към дейността на „ВИК 05“ЕООД (НОХД
0278, л.105 ; ДПР, т.3, п.2, л.54). Показанията на свидетелката са съзвучни със
заключение на СГЕ, което по пътя на специални знания установява, че във
фактура №12 няма авторство на ръкописната част и спрямо подписите нито на
подс.Б., нито на св.Б.Ф. (ДПр т.3, п.№2, л.202).
По силата на преки доказателства, към инкриминирания период „ВИК
05“ЕООД не разполагало с техническа и ресурсна обезпеченост, нито с
регистриран ЕКАФП, отделно – в хода на данъчната ревизия на дружеството –
получател, „ВИК 05ЕООД не е било установено по месторегистрация (ДПр,
т.1, п.2, л.221-л.223; т.3, п.3, л.116).
Към доказателствената съвкупност по делото, по реда на НПК, са
събрани дневниците за покупки и СД по ЗДДС на „Вива
Инженеринг“ООД/ЕООД за съответните данъчни периоди, които на основание
собственото си съдържание, ценени и в съзвучие с относимите писмени и
гласни доказателства, и експертни заключения, сочат следното:
1.за данъчен период м.05.2008г. фактури с №№ 144/07.05.2008г.,
145/13.05.2008г., 146/19.05.2008г., 147/22.05.2008г., 148/23.05.2008г.,
149/26.05.2008г. и 150/29.05.2008г. били включени в дневник за покупки на
„Вива Инженеринг“ООД и в СД по ЗДДС с вх.№17000924293/13.06.2008г.,
подадена от подсъдимия, вследствие на което дружеството неправомерно
приспаднало право на данъчен кредит в размер на 19611.55лв;
2.за данъчен период м.09.2009г. фактури с №№161/02.09.2009г.,
162/03.09.2009г., 169/17.09.2009г. и 181/30.09.2009г. били отразени в дневника
за покупки на „Вива Инженеринг“ООД и в СД по ЗДДС
№17000952644/14.10.2009г, довело до неправомерно приспасане на данъчен
кредите в размер на 40955лв;
3.за данъчен период м.11.2009г. фактура №192/10.11.2009г. била
включена в дневник за покупки и СД по ЗДДС на инкриминираното
дружество, довело до неправомерно приспадане на данъчен кредит в размер
на 6344.80лв;
4.за данъчен период м.12.2009г. фактури с №№266/01.12.2009г.,
271/07.12.2009г. били включени в дневник за покупки и СД по ЗДДС
14
№17000958281/14.01.2020г. на „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД, с резултат
неправомерно приспадане на данъчен кредит в размер на 11783лв;
5.за данъчен период м.03.2010г. фактура №12/08.03.2010г. била
включена в дневник за покупки и СД по ЗДДС №17000964026/14.04.2010г. на
„Вива Инженеринг“ЕООД, довело до неправомерно приспадане на данъчен
кредит в размер на 5027лв.
СД по ЗДДС за всички инкриминирани данъчни периоди, с
изключение на м.12.2009г., подсъдимият подал лично в ТД на НАП-Варна,
офис Разград, за м.12.2009г. – СД по ЗДДС била депозирана в същия офис на
приходната агенция от св.Г. М. (ДПр, т.3, п.2, л.103 и следващите)
Преминавайки към обобщение на проверката за обоснованост на
присъдата, въззивният състав няма основание да се дистанцира от оценката за
достоверност на доказателствата от гледна точка на обективността на
информацията, която същите носят за фактите и обстоятелствата, обхванати
от предмета по чл.102 от НПК. Видно от заетите от окръжния съд мотиви към
присъдата, всяко относимо и допустимо доказателство е получило собствен
анализ от гледна точка на вътрешната последователност, проведено е
сравнение между доказателствата във връзка с тяхната непротиворечивост,
реализирана е пълноценност на оценката - фактическите данни за едни и същи
обстоятелства, изхождат от различни процесуални източници.
Правилна е оценката на окръжния съд и за достатъчност на
доказателствата, като на основание допустими, относими и достоверни
фактически данни обективната истина относно деянията и авторството на
подсъдимия Б. е разкрита.
Материалното правоприлагане с присъдата е извършено в
съответствие с установените фактически положения и със закона.
Обективните прояви на деятелността на подсъдимия се подвеждат за
съставомерност под нормата по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26, ал.1
от НК. Подсъдимият е потвърдил неистина в инкриминираните справки-
декларации по ЗДДС относно наличие на реални облагаеми доставки, тяхната
стойност и размера на данъчния кредит във връзка с косвеното облагане. Няма
и не може да има съмнение, че с инкриминираните сделки не са осъществени
а)доставка на стоки, т.к. няма реално прехвърляне на собственост върху стоки
и б)доставки на услуги, чието реализиране се оказва обективно невъзможно,
15
предвид липсата на ресурсна обезпеченост на дружествата-доставчици.
Съдебната практика е еднопосочна, че за установяване действителността на
инкриминираните сделки е необходимо да е налице придружаваща
документация, техническа и персонална обезпеченост на доставчиците,
каквито в случая не са установени (напр. Р447-2016-2н.о.). Следователно, не
са били налице облагаеми доставки към „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД в
инкриминираните периоди, поради което за посоченото дружество не е
възникнало право за приспадане на данъчен кредит. Заявявайки в СД по ЗДДС
по-малка стойност на данъчното задължение, подсъдимият е потвърдил пред
приходния орган неистина за действителния размер на подлежащия за внасяне
данък (напр. Р 317-2015-2н.о., Р 50143-2023-2н.о.). За реализиране на
престъпните последици на данъчното престъпление, подсъдимият е използвал
документи с невярно съдържание – СД по ЗДДС, дневници за покупки и
фактури, които не отразяват действителни обстоятелства за дейността на
управляваното от него дружество, променяйки характеристики на тази
дейност във връзка с косвеното облагане. Вследствие на невярното
документиране на стопанската дейност, се е достигнало до привидно
основание за възникване на данъчни права на „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД
да приспадне неследващ се данъчен кредит в особено големи размери –
64109.80лв.
Във връзка със съображенията във въззивната жалба - не е налице
допуснато от първоинстанционния съд нарушение по чл.303, ал.2 от НПК. За
да претендира подобно нарушение, защитата се основава на данни за реално
влагане на получени от „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД по инкриминираните
фактури стоки и услуги в обект Център от семеен тип в гр.Разград.
Положението няма пряко отношение към доказаността на обвинението за
данъчно престъпление спрямо дееца, доколкото предмет на установяване по
настоящето дело е действителността на инкриминираните сделки в
качеството им на данъчно събитие, по които въобще не е настъпил
транслативен ефект за стоките, а услугите не са реално извършени. В случая
уверено се констатира частична имитация на стопанска дейност от страна на
подсъдимия, пряко насочена към постигане на неправомерно намаляване на
данъчните задължения на управляваното и представлявано от него ЮЛ. Не е
налице и нарушение по чл.303, ал.1 от НПК с проверяваната присъда, т.к.
изводите за доказаност на обвинението са основани на обективно, всестранно
16
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Доколкото на същите
основания почива и оплакването във връзка с нарушение по чл.348, ал.3, т.2,
пр.1 от НПК, то съвсем накратко е достатъчно да се посочи, че в мотивите си
първоинстанционният съд е дал отговор на защитните съображения във
връзка със значението на финализираното с актове по ЗУТ изграждане на
Център от семеен тип в гр.Разград спрямо съставомерността на
инкриминираните деяния, по които положения са изложени мотиви и в
настоящето решение.
Не е спорно, с оглед фактическите прояви, че подсъдимият е годен
субект на данъчното престъпление, т.к. същият виновно е осъществил
формите на изпълнителни деяния по чл.255, ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК с цел
избягване установяването и плащането на данъчни задължения. Б. е лицето,
осъществявало реалното управление на „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД, при
пряк умисъл той е действал във връзка с изпълнителните деяния – безспорно е
съзнавал невъзможността доставчиците да изпълнят трансфера на стоки и да
реализират услуги към „Вива Инженеринг“ООД/ЕООД, което положение
следва от писмените доказателства, а и от неистността на първичните
счетоводни документи, предоставени лично от дееца на св.М.. Чрез нея
подсъдимият е реализирал изпълнителните деяния за данъчен период
м.12.2009 година, когато на основание пълномощие Г. М. е подала СД по ЗДДС
с дневник за покупки, без да има интелектуална представа за неистиността на
декларирането, използването на документи с невярно съдържание и
приспадането на неследващ се данъчен кредит.
Казаното във връзка с приложението на материалния закон има
отношение към деянията на Б. за времето от 01.09.2009г. до 14.04.2010г., по
отношение на които наказателното производство не е прекратено. Тези деяния
(четири на брой) са в обективна и субективна единност, реализирани са през
непродължителен период от време и осъществяват поотделно състав на едно
и също престъпление, което сочи и на законосъобразност на присъдата по
чл.26, ал.1 от НК.
Наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при приложението на
чл.55, ал.1, т.1 от НК – решението на окръжния съд е правилно и то се
основава на спазване на забраната за влошаване положението му с оглед
наложено наказание по НОХД №194/2014г., но най-вече на
17
продължителността на наказателното производство. Окръжният съд много
внимателно е изследвал трите критерия, с които съдебната практика борави за
преценка разумността на срока на наказателната процедура, давайки им
съвсем точно разрешение със съображения, които изцяло се споделят от
настоящия състав. Към времетраенето на наказателното производство
съществен и негативен принос има поведението на подсъдимия и защитника
му, които основно в съдебната фаза многократно са ставали причина за
отлагане на делото. Поведението е било преодоляно в първата инстанция чрез
прилагане на чл.94, ал.4 от НПК, в настоящата инстанция – чрез проверка със
способа по чл.144 от НПК на обстоятелствата във връзка със здравето на
дееца. Налице е забавяне и по вина на органите на досъдебното производство
във връзка с изпълнение на съдебен акт по НОХД №410/2017 година.
Безспорно разумността на срока по чл.22 от НПК е компрометирана и с оглед
сложността на делото от фактическа и правна страна, предвид способите на
данъчното престъпление.
При горните положения, приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК е
законосъобразно, т.к. наказание дори и в минималния санкционен минимум,
би се явило несъразмерно тежко. На подсъдимия е наложено наказание от две
години и шест месеца лишаване от свобода, което е съответно на
престъплението и на целите по чл.36 от НК. Приложен е и институтът по
чл.66 от НК, при обоснованост и законосъобразност на оценката на окръжния
съд, за реална възможност при изтърпяване на наказанието в условията на
обществото да се постигане най-вече на индивидуалната цел по чл.36 от НК.
По гражданския иск:
Въззивната проверка относно законосъобразността на присъдата по
отношение на гражданския иск, констатира следното:
Подсъдимият е предаден на съд за две самостоятелни данъчни
престъпления. Срещу него е предявен един граждански иск в размер на
83721.35лв – общите имуществени вреди, ведно с претенция за законна лихва,
считано от 14.02.2010 година до окончателното изплащане на сумата (НОХД
№278, л.31). С присъдата съдът е уважил изцяло гражданския иск.
Както вече бе посочено съвсем в началото в настоящето решение, в
течение на стадия на съдебното заседание в първата инстанция е възникнало
основание по чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, разрешено с влязъл в
18
сила съдебен акт за прекратяване на наказателното производство по
отношение на подс.Б., поради погасяване на наказателната му отговорност за
престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК за времето от
01.05.2008г. до 13.06.2008г. Въпреки частичното прекратяване, по силата на
закона и по указанията в т.1 от ТР 1-2013-ОСНК, за първоинстанционния съд е
съществувало задължение да се произнесе в цялост по приетия за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск, което той е
изпълнил с постановената присъда.
По осъдителния диспозитив, въззивният състав се присъединява изцяло
към мотивировката на окръжния съд за това, че:
1)действията на подсъдимия във времето от 01.05.2008г. до 13.06.2008г.
в гр.Разград във връзка с потвърждаване на неистина в СД по ЗДДС
№17000924293/13.06.2008г. относно наличието на реални доставки от „Мк
Ойлс“ООД, стойността на тези доставки и данъчния кредит, използването на
документи с невярно съдържание – посочената СД по ЗДДС, дневник за
покупките на „Вива Инженеринг“ООД и фактури с №№144/07.05.2008г.,
145/13.05.2008г., 146/19.05.2008г., 147/22.05.2008г., 148/23.05.2008г.,
149/26.05.2008г. и 150/29.05.2008г., и приспадането на неследващ се данъчен
кредит в размер на 19611.55лв, са противоправна деятелност, причиняваща
пряка вреда за държавния бюджет в размера на неследващия се данъчен
кредит, налице е вина у дееца – подсъдимият е съзнавал обстоятелствата за
отсъствие на реалност на сделките, същият целенасочено не е станал автор на
ръкописния текст във фактурите и подписа за представляваното от него
дружество, предавайки инкриминираните документи на св.М. за
осчетоводяване в дневник за покупки и СД по ЗДДС за данъчен период месец
май 2008г., които документи самият обвинен по делото подал в приходната
администрация с цел избягване установяването и плащането на данъчни
задължения от 19611.55лв;
2) сходни са съображенията и относно деятелността на Б. във времето от
01.09.2009г. до 14.04.2010г., която съставлява престъпление по чл.255, ал.3 вр.
ал.1, т.т.2, 6 и 7 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съобразявайки горните обстоятелства и с точно позоваване на
указанията в ТР 4-2016-ОСНК, окръжният съд законосъобразно е приел
доказаност на два данъчни деликта, с преки и непосредствено причинени
19
имуществени вреди за държавата в размер на избегнатите за установяване и
плащане данъчни задължения от 83721.33лв.
Продължавайки по-нататък с проверката на присъдата по гражданския
иск, въззивният състав има основание за свои (по служебен почин) различни
изводи във връзка с давността по чл.110 от ЗЗД. За проследимост на
формирането на вътрешното убеждение по това положение е необходимо
проследяване на постановените актове по делото.
Става въпрос за следното:
1)с обвинителен акт, внесен в РОС на 04.06.2014г. на Б. е повдигнато
обвинение за две престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК в
условията на реална съвкупност:
А) за периода от 05.12.2007 г. до 13.06.2008 г., извършено в гр.Разград и
в условията на продължавано престъпление, от Б. в качеството на собственик
и управител на “Вива Инженеринг” ООД, с което избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 64765.51 лв,
като потвърдил неистина относно наличието на реални облагаеми доставки в
подадени СД по ЗДДС и отчетни регистри, като използвал документи с
невярно съдържание и приспаднал неследващ данъчен кредит, по-конкретно:
-В справка декларация по ЗДДС на “Вива Инженеринг“ООД за данъчен
период от 01.12.2007 г. до 31.12.2007 г. с вх.№ 17000916226/11.01.2008г. и
фактури с невярно съдържание на „МК Ойлс“ООД с №№112/05.12.2007г.,
113/10.12.2007г., 114/13.12.2007г., 116/13.12.2007г., 118/17.12.2007г.,
119/19.12.2007г., 120/20.12.2007г., 121/21.12.2007г., 122/27.12.2007г.,
123/28.12.2007г., 124/28.12.2007г.;
-В справка декларация по ЗДДС на “Вива Инженеринг“ООД с вх.№
17000924293/13.06.2008г. и фактури с невярно съдържание с доставчик “Мк
Ойлс“ ООД с №№144/07.05.2008г., 145/13.05.2008г., 146/19.05.2008г.,
147/22.05.2008г., 148/23.05.2008г., 149/26.05.2008г., 150/29.05.2008г. -
престъпление по чл. 255, ал.З , във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1
от НК.
Б) за периода от 01.09.2009г. до 14.04.2010г., в град Разград, в условията
на продължавано престъпление, Б. като собственик и управител на “Вива
инженеринг“ ООД, сам и в условията на посредствено извършителство с Г. М.,
20
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери -101442.50лв , като потвърдил неистина относно наличието на
реални облагаеми доставки в подадени месечни справки декларации по ЗДДС
и отчетни регистри, като използвал документи с невярно съдържание и
приспаднал неследващ се данъчен кредит, по-конкретно :
-В справка декларация по ЗДДС на “Вива Инженеринг“ООД за данъчен
период 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. с вх.№17000952644/14.10.2009 г. и
фактури с невярно съдържание с доставчик “Денил и Ко”ЕООД с
№№160/02.09.2009г., 161/02.09.2009г., 162/03.09.2009г.,169/17.09.2009г.,
183/30.09.2009г.;
-В справка декларация по ЗДДС на “Вива Инженеринг“ООД за данъчен
период 01.10.2009 г. до 31.10.2009 r. с вх.№17000954678/16.11.2009г. и
фактура с невярно съдържание №168/14.10.2009 г. с доставчик “Ел Сити
54”ЕООД;
-В справка декларация по ЗДДС на “Вива инженеринг“ООД за данъчен
период 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г., с вх.№17000956382/14.12.2009г. и
фактури с невярно съдържание с доставчици „Електрострой монтаж-
89“ЕООД, „Вистрой 07“ЕООД и „Ел сити 54“ЕООД с №№ 188/05.11.2009 г.,
192/10.11.2009 г. , 806/27.11.2009 г. и 196/30.11.2009г.;
-В справка декларация по ЗДДС на “Вива Инженеринг“ООД за данъчен
период 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г., с вх.№17000958281/14.01.2010г. и
фактури с невярно съдържание с доставчик “Електрострой- монтаж 89” с №№
266/01.12.2009 г. и 271/07.12.2009 г.;.
-В справка декларация по ЗДДС на “Вива Инженеринг“ООД за данъчен
период 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г., с вх.№17000964026/14.04.2010г. и
фактури с невярно съдържание с доставчик „Електростой-монтаж 89“ЕООд с
№№430/01.03.2010 г.,12/08.03.2010 г. и 456/25.03.2010 г. - престъпление по чл.
255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
2) на 26.06.2014г. по образуваното НОХД №194/2014г. министърът на
финансите, като представляващ държавата, подал молба за предявяване на
граждански иск против подс.Б. за имуществени вреди общо в размер на
166208.01лв от два данъчни деликта, ведно със законната лихва (НОХД №194,
л.60);
21
3)с определение от 17.10.2014г. гражданският иск бил приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство (НОХД №194, л.134).
4)с присъда №44/11.07.2017г. по НОХД №194/2014г. подс.Б. бил
оправдан по част от деянията в продължаваните данъчни престъпления:
-във връзка със СД по ЗДДС за данъчен период от 01.12.2007 г. до
31.12.2007 г. и фактури с №№ 112, 113, 114, 116, 118, 119,120, 121, 122, 123,
124;
- по отношение на СД по ЗДДС за данъчен период 01.09.2009 г. до
30.09.2009 г. и фактура№160;
- спрямо СД по ЗДДС за данъчен период 01.10.2009 г. до 31.10.2009 г. и
фактура №168;
- спрямо СД по ЗДДС за данъчен период 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г. и
фактура с №188, 806, 196;
-по отношение СД по ЗДДС за данъчен период 01.03.2010г. до
31.03.2010г. и фактури с №№430, 456
и осъден по част от повдигнатото обвинение, също нуждаещо се от
изрично уточнение:
-за данъчен период 01.09.2009г.-30.09.2009г. във връзка със СД по ЗДДС
с вх.№17000952644/14.10.2009г. във връзка с фактури с №№161, 162, 169 и
183 с доставчик „Денил и ко“ЕООД;
-за данъчен период 01.11.2009г.-30.11.2009г. във връзка със СД по ЗДДС
с вх.№17000956382/12.12.2009г. и фактура №192 с доставчик „Електрострой
монтаж 89“ЕООД;
-за данъчен период 01.12.2009г.-31.12.2009г. във връзка със СД по зДДС
с вх.№17000958281/14.01.2010г. и фактури с №№266, 271 с доставчик
„Електрострой монтаж 89“ЕООД;
-за данъчен период 01.03.2010г.-31.03.2020г. във връзка със СД по ЗДДС
№17000964026/14.04.2010г. и фактура №12/08.03.2010г. с доставчик „ВИК
05“ЕООД.
С присъдата подсъдимият Б. е осъден да заплати в полза на Държавата
на основание чл. 45 ЗЗД сумата 71272.96 лв., представляваща обезщетение за
имуществените вреди, претърпени в резултат на престъпленията по чл. 255,
22
ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК и по чл. 255, ал. 1 т. 2, т. 6 и т.7 НК,
ведно със законната лихва върху сумата от 26.06.2014 г., в останалата част
исковата претенция е отхвърлена.
Присъдата е обжалвана единствено по реда на чл.318, ал.6 от НПК от
защитник на подсъдимия с искане за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от
НПК.
С решение №287/27.11.2017г. по ВНОХД №341/2017г. по описа на
Апелативен съд-Варна, присъда №44/11.07.2017г. по НОХД №194/2014г. на
РОС била отменена единствено в осъдителната част – за двете данъчни
престъпления и по отношение на уважения граждански иск, и делото върнато
за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав.
Настоящият съдебен състав, на основание направеното цитиране и при
съпоставка на трите процесуални документа – обвинителен акт, присъда на
РОС и решение на ВАпС, установява, че за част от повдигнатото обвинение на
подсъдимия относно данъчен период 01.05.2008г.-31.05.2008г. спрямо СД по
ЗДДС с вх.№17000924293/13.06.2008г. не е била постановена присъда. Именно
тази част от обвинението се обхваща от влезлия в сила съдебен акт по чл.24,
ал.1, т.3 от НПК по НОХД №278/2021г. по описа на РОС;
5)След решението по ВНОХД №341/2017г., в РОС било образувано
НОХД №410/2017г., по което съдебното производство е прекратено и делото
върнато на РОП за отстраняване на съществени процесуални нарушения;
6)с постановления на РОП от 30.05.2018г. и 21.09.2018г. наказателното
производство по ДПр №24/2012г. по описа на ОСлО при РОП било двукратно
прекратявано. Постановленията са отменени по линия на съдебния контрол по
чл.243 от НПК;
6)обвинителният акт, с който на Б. са повдигнати обвинения за две
продължавани квалифицирани данъчни престъпления за периодите от
01.05.2008г.до 13.06.2008г. и от 01.09.2009г. до 14.04.2010г. е внесен в съда на
09.06.2021г. и по него е образувано НОХД №278/2021г. В съдебната фаза с
молба от 07.12.2021г. министърът на финансите, като представител на
държавата предявил срещу подсъдимия граждански иск за имуществени вреди
от двата данъчни деликта в размер на 83721.35лв ведно със законната лихва от
14.02.2010г.
23
При очертаната процесуална хронология, окръжният съд е счел, че
правото на иск на държавата за имуществени вреди в размер на 83721.35лв
срещу подсъдимия - вземане от непозволено увреждане вследствие на деликт,
не е погасено по давност. Въззивната инстанция изразява частично несъгласие
с изводите, но доколкото заинтересованата страна в лицето на подс.Б. и
защитника му, бездействат по чл.120 от ЗЗД както пред първоинстанционния
съд, така и пред настоящата инстанция, погасителен ефект на давността не
може да се прояви. Съвсем конкретно, прав е окръжният съд, че погасителната
давност за вземане на държавата от данъчен деликт, започва да тече от
съставяне на постановлението за привличане на В. Б. в качеството на обвиняем
на 22.04.2014г., от когато се приема, че извършителят е установен (ТР 5-2006-
ОСГТК, Р 55-2019-1н.о.). По-нататък първоинстанционният съд правилно е
приел, че в срока на давността по чл.110 от ЗЗД попада за пръв път
предявеното от министъра на финансите, като представител на държавата,
вземане срещу подс.Б. за имуществени вреди в резултат на двата данъчни
деликта - направено на 17.10.2014г. по НОХД №194/2014г. Верни са и
изводите на РОС, че независимо от последващото процесуално развитие на
наказателното производство, погасителната давност е била прекъсната и
спряна, но не и за цялата сума на гражданския иск, предявен по НОХД
№278/2021г. Погасителната давност за вземането на държавата за непозволено
увреждане срещу дееца е била прекъсната и е спряла да тече само по
отношение на сумата от 71272.96лв, за която процесът не е приключил с
влязла в сила присъда по НОХД №194/2014г. (напр. Р 50-2019-4г.о.). При
ограничението по чл.120 от ЗЗД и вече споменатото бездействие на
подсъдимия, въззивната инстанция няма законово основание за намеса в
гражданско-осъдителната част на присъдата за прилагане на погасителния
ефект на давността за разликата над 71272.96лв.
Друг въпрос, на който се дължи отговор е дали има влошаване
положението на подсъдимия с осъждането му по гражданския иск с
проверяваната присъда по НОХД №278/2021г.? В принципен план, той се
поражда отново на основание процесуалното развитие на НОХД №194/2014г.
Тук отговорът е отрицателен, доколкото забраната за reformatio in pejus се
отнася само до наказателната част на постановената присъда. С внасянето на
обвинителния акт, по който е образувано НОХД №278/2021г., е сложено
началото на съдебната фаза на наказателното производство, с установяване на
24
страни и приемане на граждански иск. По този иск, включително и за
законната лихва от 14.04.2010г., е налице законосъобразно произнасяне, което
изключва възможността да се достигне до закононарушение по субсидиарно
приложимия чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК.
Що се касае до възражението на защитата във връзка с изтичане на
давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, правилно окръжният съд е приел, че същото
няма отношение към произнасяне по иска на държавата срещу подсъдимия за
вземане от деликт. Настъпилата давност по чл.171, ал.2 от ДОПК има
касателство само към процесуалната възможност на държавата по
принудителен ред да събере укритите от подсъдимия данъчни задължения,
което не изключва доброволното им изпълнение от страна на подсъдимия.
При служебната проверка, въззивният състав не установи причини за
намеса в частта на присъдата по чл.189 от НПК, както и във връзка с размера
на държавната такса върху гражданския иск.
Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК, настоящият състав
на апелативния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №12/06.07.2023 година по НОХД
№278/2021г. на Окръжен съд-Разград.
Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25