РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
311
град
Пловдив, 23 февруари 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2561
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е
по жалба на М.В.И., ЕГН **********,*** и Т.А.Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД -14-1079 от 29.03.2021 г. на
директора на РД „АА“ гр.София – уточняваща жалбата молба на л.7 по делото.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта като издадена при неизяснена фактическа
обстановка, което е довело до необоснован от фактическа страна и неправилен от
правна гледна точка на закона извод за съществуването на хипотезата на чл.106а,
ал.1, т.1, б.а и ал.2, т.1 от ЗАвтП.
В крайна
сметка се иска отмяна на оспорената заповед като нищожна – издадена от
некомпетентен орган и необоснована.
В съдебно
заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват.
Постъпили се
две писмени молби, с които се заема становище за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по
жалбата – директора на РД“АА“ гр.София, не се представлява по делото.
В становища по жалбата се твърди
нейната недопустимост предвид посочването в първоначалната жалба на решението
на горестоящия АО като такова, което е предмет на оспорването.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при
наличието на правен интерес.
Направеното
възражение от ответната страна за недопустимост на жалбата, обосновано с
нормата на чл.98, ал.2, изречение второ, съгласно която на оспорване пред съда
подлежи първоначалният административен акт, се преодолява от направеното
изрично уточнение с молба вх. № 17403/05.10.21 г. от адв.Р., процесуален
представител на жалбоподателите, че оспорват именно първоначалния
административен акт - заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ РД -14-1079 от 29.03.2021 г. на директора на РД „АА“ гр.София.
Жалбата
по същество е неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1079/29.03.2021 г. на
директора на РД „АА“гр.София, с която се налагат две ПАМ, а именно: 1.по
чл.106а, ал.1, т.1, б.а и ал.2 т.1 от ЗАвт П - временно спиране от движение
чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил „
Фолксваген транспортер с рег. № ***, собственост на Т.А.Ш.,*** - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; и 2.по чл.106а,
ал.1, т.4б.б и ал.2, т.3 от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС на водача М.В.И..
За да пристъпи
към налагането на въпросните ПАМ административният орган е приел за установено, че, на 27.03.2021
г. , при извършване на проверка, М.И., около 21.30 часа на ГКПП“Калотина“,
посока вход към България, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *** от кат.М1, собственост на Т.А.Ш., извършва обществен
превоз на пътници срещу заплащане на 8 броя от ФРГ до РБългария – видно от 2
броя писмени обяснения на А.С.Д. и А.С.Д., заплатили за превоза 800 евро на
водача. Водачът извършва така описания превоз
управлявайки лек автомобил без
валидно издаден лиценз на ЕО за международен превоз на пътници. Това е довело
до налагането на процесните две ПАМ на собственика на МПС, с който е осъществен
превоза и на водача, който го е осъществил.
Процесната заповед е издадена от
компетентен орган, при условията на надлежна делегация – заповед № РД-01-43/23.01.2020
г.на ИД на ИА“АА“ – л.28 на адм.д. № 8751/21 на АССГ, което прави неоснователни
оплакванията на жалбоподателите за нищожност на заповедта поради некомпетентност
на органа, който я е издал.
Неоснователни
са и останалите оплаквания по жалбата.
Противно
на твърдяното в жалбата, оспорената заповед е издадена при правилна преценка на
релевантните за налагането на процесните ПАМ факти. По безспорен начин, видно от
събраните доказателства по административната преписка (АУАН и 2 броя писмени обяснения на А.С.Д. и А.С.Д.) се установява,
че е извършван обществена превоз на пътници с МПС без надлежно удостоверение –
от дадените сведения в хода на проверката (л.30 и сл. на адм.д. № 8751/21 на АССГ) по
безспорен начин се установява, че семейството на лицата, дали тези сведения,
общо 8 човека, са дали 800 евро на М., за да ги превози от Германия до
България.
Според
нормата на чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се
осъществява от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на РБългария, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация –
за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват
от този закон. В конкретния случай е осъществен обществен превоз (по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗАвтП) на пътници срещу
заплащане с лек автомобил марка „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *** от кат.М1, собственост на Т.А.Ш., от страна на водача
М.И., без нужния за целта лиценз.
Каза се, съдът приема за установен
този факт съобразявайки събраните по административната преписка писмени
доказателства. Едновременно с това за опровергаването на този факт, в хода на съдебното производство не се
ангажираха доказателства от жалбоподателите въпреки, че съдът е допуснал събирането
на такива – допуснати са до разпит като свидетели далите писмени обяснения А.С.Д. и А.С.Д., но впоследствие тези
свидетелски показания са отказани.
При това положение съдът приема за
безспорно доказан факта на осъществяването на обществен превоз на пътници без
нужния за целта лиценз, съответно за законосъобразно прилагането на процесните
ПАМ.
По тези съображения жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При липсата на заявени претенции за разноски от страна
на ответника, съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.И., ЕГН **********,*** и Т.А.Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД -14-1079 от 29.03.2021 г. на
директора на РД „АА“ гр.София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: