№ 123
гр. Варна , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна П. П.а
Членове:Уляна К. Савакова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Женя Емилова Енева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна П. П.а Въззивно административно
наказателно дело № 20213100600235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба
от адв. И.З., защитник на обвиняемата В. ИЛ. Г. срещу Решение №260163 от 04.02.2021г. по
НАХД №4120/2020г. на РС- Варна, с което обвиняемата е призната за виновна в това, че на
24.10.2019г. в гр. Варна съзнателно се ползвала пред ТД на НОИ- гр. Варна от неистински
официален документ – Удостоверение с № 9300-36/20.06.1996г. с посочен издател „Спартак“
АД- гр. Бургас, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, с което е осъществила състава на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308ал.1
от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност,
като й е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000лева. С атакуваното
решение обвиняемата е осъдена да заплати и сторените по производството разноски.
Недоволна от така постановеното решение обвиняемата чрез своя защитник в срока по чл.
319, ал.1 НПК е депозирала жалба с искане да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено такова, с което да бъде призната за невинна. В жалбата се сочи, че
фактическата обстановка е неправилно установена от първоинстанционния съд, който не е
взел предвид всички събрани по делото доказателства, не ги е оценил поотделно и в тяхната
съвкупност. Твърди се, че атакуваното решение е немотивирано, тъй като липсвал
задълбочен, всестранен и пълен анализ на доказателствената маса, не бил осигурен
справедлив процес, тъй като не били уважени исканията на защитата за непосредствен
разпит на свидетели и назначаване на съдебно-графологическа експертиза с оглед
установяване на релевантни към обвинението факти, подробно изложени в жалбата.
1
Навеждат се аргументи, досежно наличието на фактическа грешка по смисъла на чл.14 от
НК, липса на субективната страна на престъплението и чл.9ал.2 от НК. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което Г. да бъде оправдана, алтернативно връщане
на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от защитника на сочените в нея основания. Счита, че в хода на досъдебното
производство не било установено кои са лицата, оторизирани да подписват удостоверения
от характера на УП. Сочи, че неистинността на това удостоверение следвало от извода, че в
„Спартак“ АД - Бургас имало 2 лица, които са имали правото да подписват такива
удостоверения – П. К. и К. К.. На практика обаче били останали неизследвани всички
останали възможности, а именно подобен тип удостоверения да бъдат подписвани по
делегация, упълномощаване от останалите директори, както и от други служители в
счетоводния отдел на предприятието, от другите отдели, които са били множество. Нещо
повече, тези лица в качеството си на членове на съвета на директорите и дори да се приеме,
че К. е бил главен счетоводител, те са имали правото да отсъстват в отпуск, болнични и
други. Ако се приеме, че само това са лицата, които са подписвали такива документи, то това
означава, че във времето на тяхното отсъствие предприятието е следвало да спре да работи,
защото е нямало кой да разписва документи. Тези обстоятелства в досъдебното
производство не са били обследвани, не са били питани свидетелите, отсъствали ли са, кой
ги е замествал, излизали ли са в отпуск, на кого са превъзлагали функциите си. Поради
недоказаност на този извод, че това са само лицата, които могат да подписват, следва и
другият извод, че удостоверението било подписано от ненадлежно лице, тъй като не било
подписано от П. и К.. Но това не водело автоматично до извода, че удостоверението е
подписано от ненадлежно лице, и че това лице не е от кръга на лицата, имащи правото да
подписват подобни документи. По досъдебното производство на практика според защитата
не било установено печатът върху този документ да е неистински. Графологичната
експертиза установила, че е положен печат от дружеството, което също създава съмнението,
че този документ е подписан от лице, нямало правото да го подписва.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна заявява становище за неоснователност
на депозираната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, законосъобразно и
подробно мотивирано. Изразява несъгласие с мотивите на защитата на обвиняемия за липса
на субективна страна, тъй като доказано по безспорен начин е, че Г. не е работила в
„Спартак“ АД в посочения в удостоверението период. Счита за доказано от заключението по
експертизата, че текстът в удостоверението е изписан от нея, а подписите са от едно и също
лице, без да може да се посочи кое е това лице. Разсъжденията, че някой е подписал всички
други без да има право, или пък е имал право, категорично при издаване на такива
документи, когато се подписва по заместване, се вписва заповедта, с която е назначено това
лице по заместване. Освен това липса на житейска логика е, ако имаш право да подпишеш
въпросния документ и той е истински, да имитираш 3 различни подписа. Според прокурора
е доказано, че въпросният документ е неистински, както е доказана и субективната страна
на деянието, тъй като Г. няма как да не знаела, че не е работила към определено дружество и
2
да е използвала без да иска подобно удостоверение. По изложените съображения моли
решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и изложените в съдебно
заседание доводи и съображения на страните, след цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество обаче, същата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил обективната истина по делото, като е анализирал
събраните по предвидения в НПК ред гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, като е приел, че от обективна страна обв. Г. е осъществила престъплението, в
което е обвинена, като е аргументирал обективната и субективната страна на деянието.
Съобразявайки доказателствената съвкупност по делото, ВОС намира, че фактическата
обстановка е била изяснена от първостепенния съд в цялост, като са установени следните
релевантни факти:
На 24.10.2019г. обв. Г. посетила ТП на НОИ - гр. Варна, където подала документи за
пенсиониране - Заявление за отпускане на пенсия/и добавка/и Образец УП - 1 с вх. № 2113-
03-3116 от 24.10.2019г. на ТП на НОИ - гр. Варна. Сред приложените документи било и
Удостоверение, образец УП - 3 с № 9300-36/20.06.1996г. с посочен издател „Спартак" АД гр.
Бургас. С това удостоверение обв. Г. се снабдила в предходен момент от време по
неустановен начин, като в същото било посочено, че В. ИЛ. Г. е работила в „Спартак" АД
гр. Бургас, през периода от 07.02.1990г. до 31.03.1993г., на длъжност „технолог". В
посочения период обв. Г. не била работила в „Спартак" АД гр. Бургас. Обв. Г. подала
документа - Удостоверение, образец УП - 3, с № 9300-36/20.06.1996г. с посочен издател
„Спартак" АД гр. Бургас, за да докаже пред ТП на НОИ, че е работила в посочения в
документите период на съответната длъжност в посоченото предприятие. Св. К. -
специалист в сектор „Пенсионно обслужване", отдел „Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Варна,
на гише лично приела и проверила документите, подадени от обв. Г., след което ги
придвижила за обработване. От ТП на НОИ - гр. Варна извършили рутинна проверка на
представените удостоверения, при която констатирали, че обв. Г. не е имала трудови
правоотношения със „Спартак" АД, през посочения в документа период. За установеното
бил съставен Констативен протокол №КП-5-02-00701573/10.01.2020г. на ТП на НОИ - гр.
Бургас. Била сигнализирана прокуратурата и било отпочнато досъдебно производство. Към
20.06.1996г. лицата, подписващи удостоверения в „Спартак" АД гр. Бургас били св. П. -
изпълнителен директор на „Спартак" АД гр. Бургас и св. К. - гл. счетоводител на
предприятието. И двамата никога не били издавали или подписвали процесното
Удостоверение с № 9300-36/20.06.1996г. Обв. Г. не фигурирала в разчетно платежните
ведомости на „Спартак" АД за периода от 07.02.1990г. до 31.03.1993г., както и в книгата за
3
проведен начален инструктаж на всички наети по трудови правоотношения в дружеството за
периода 1990г. - 1993г. Видно от заключението на графологическата експертиза,
положеният подпис в графа „Ръководител" върху оригинал на Удостоверение №9300-
36/20.06.1996г. не е изпълнен от лицето П. К. П.; положеният подпис в графа „Гл.
счетоводител" не е изпълнен от лицето К. А. К.; не може да се отговори дали положените
подписи в удостоверението са били изпълнени от обв. В. ИЛ. Г.; попълнените ръкописни
текстове в Удостоверение №9300-36/20.06.1996г. са написани от обв. В. ИЛ. Г.; положените
подписи върху оригинал на Удостоверение №9300-36/20.06.1996г. са били изпълнени от
едно и също лице; попълнените ръкописни текстове и положените подписи в графи „Подпис
на заявителя за пенсия" на стр.2 и стр.З в оригинал на Заявление за отпускане на пенсия/и и
добавка/и Образец УП - 1 с вх. № 2113-03-3116 от 24.10.2019г. на ТП на НОИ - гр. Варна са
изпълнени от обв. В. ИЛ. Г..
Гореописаната фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин в
хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В тази връзка са взети предвид
показанията на свидетелите, приложените на ДП писмени доказателства, заключението по
назначената графическа експертиза.
Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява
конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за
съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение. В случая на
обвиняемата е повдигнато обвинение за ползване на неистински официален документ, като
легалната дефиниция на това понятие е дадена в чл. 93, т. 5 НК. Съгласно тази разпоредба
„официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно
лице, в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на
възложената му функция, а “неистински документ”, съгласно чл. 93, т. 6 НК е този, на който
е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило. Съдържанието на документа включва, както
изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. В случая,
предмет на инкриминираното деяние е неистински официален документ- УП-3, с което
обвиняемата е целяла да удостовери положения от нея труд в периода от 07.02.1990г. до
31.03.1993г. в „Спартак“АД- гр. Бургас. В случая от съдебно- графическата експертиза се
установява, че ръкописният текст в процесното Удостоверение е изписан от обвиняемата Г.,
като положените подписи в графа „Ръководител“ и графа „Гл. счетоводител“, не са
изпълнени съответно от П. К. П. и К. А. К.. Трите подписа, вкл. и този в графа „Изготвил“
според вещото лице са изпълнени от едно и също лице. Видно от справката от 13.05.2020г.,
находяща се в ДП, лицата, които са изпълнявали длъжностите гл. счетоводител и
ръководител към датата, посочена в Удостоверение като дата на издаване, са съответно К. К.
и П. П.. В същата тази справка е посочено, че към 20.06.1996г. в предприятието не
разполагат с информация кои са лицата, които са изготвяли обр. УП2 и УП3.
Необходимостта в конкретният случай от представяне на този образец е с оглед на това, че в
трудовата книжка на обвиняемата не е имало отбелязване на този стаж/писмо Вх. № 1030-
4
02-2467/09.12.2019г., находящо се в ДП/. И именно съобразно законодателството трудовият
и осигурителният стаж се установяват с УП-3 въз основа на отразяванията в разчетно-
платежните ведомости. От друга страна, видно от показанията на св. П. П., изготвянето на
удостоверения УП3, се е извършвало от ТРЗ и главния счетоводител, като в същото се
поставяли техните подписи и неговия.
Субект на престъплението по чл.316 във вр. с чл. 308ал.1 от НК може да бъде всеки,
който използва неистински официален документ, изразено в придаване вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително го е
съставило. Престъплението по чл.316 във вр. с чл. 308ал.1 НК е довършено с използването
на документа- в случая УП-3 чрез представянето му от обвиняемата пред НОИ- Варна с
оглед доказване на съществуващия стаж, необходим й за пенсионирането й. Както правилно
е приел и ВРС по безспорен начин се установява, че инкриминираният документ не е
издаден от лицата, посочени в него. Видно от заключението по назначената графическа
експертиза, подписите в инкриминирания документ са изпълнени от едно и също лице, като
не принадлежат на никой от разпитаните по делото свидетели- П. или К., които са били
оторизирани да правят това. Защитата твърди, че не били събрани доказателства за други
възможни хипотези, а именно да са били упълномощени други лица, от други отдели да ги
подписват, било е възможно да ползват отпуск, болничен и т.н. Изследването на подобни
хипотетични възможности не е необходимо, тъй като действително в самото Удостоверение
липсва отбелязване то да е подписано от друго лице, а не от соченото като издател, било то
чрез „запетайка“ или чрез изрично посочване на заповедта за заместване. Нещо повече,
видно от показанията на свидетелите, именно те са били лицата, които са полагали подписи
под този вид Удостоверения, от където следва, че подписите са били полагани от поне три
лица, докато вещото лице е категорично, че положените подписи са изпълнени от едно и
също лице. Горното установява с безспорност извода, че процесното удостоверение не е
издадено от лицата, сочени като негови автори, поради което представлява неистински
официален документ. От друга страна, ръкописния текст в инкриминирания документ
според вещото лице е бил изпълнен от обвиняемата, която съгласно Удостоверението е
работила като технолог, докато изпълнителният директор към този момент – П. П. сочи, че
удостоверенията са били изготвяни от ТРЗ. Видно от констативния протокол, находящ се в
ДП, на място в предприятието е била извършена проверка от служител на НОИ на разчетно-
платежните ведомости за периода, посочен в удостоверението, съгласно което обвиняемата
е работила в „Спартак“ АД- гр. Бургас. При тази проверка е установено, че В.Г. не
фигурира в тях и няма данни за периода от 07.01.1990г.- до 31.03.1993г. да е упражнявала
трудова дейност като „технолог“ в предприятието. Нещо повече, проверени са били и
книгите за проведен задължителен първоначален инструктаж на наетите лица, като отново
било установено, че обв. Г. не фигурира в записите. С оглед горното, съдът намира, че по
безспорен начин е установено, че същата не е работила в предприятието „Спартак“ АД- гр.
Бургас в периода, посочен в Удостоверението.
За отговорността по чл. 308 НК е необходимо да се установи, че официалният
5
документ е издаден от друго, а не от посоченото в него лице, като е без значение дали
документът е с вярно или невярно съдържание. Въпреки това - в конкретния случай, а и с
оглед прецизност, съдът следва да се посочи, че наред със своята неистинност,
удостоверението е и с невярно съдържание, доколкото удостоверява факти, които не
отговарят на действителното положение.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в „ползването”
на порочния документ. От своя страна практиката е категорична, че под „ползване” на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни
лица, с цел да удостовери същият включените в него факти. В случая действията на
обвиняемата по представяне пред св. К. на удостоверението, ведно със Заявление с вх. №
2113-03-3116 от 24.10.2019г. на НОИ –Варна представляват „ползване” на документ по
смисъла на закона, поради което и този признак от обективна страна е налице.
Защитата се позовава на института на фактическата грешка по чл.14 от НК. Същата е
сред предвидените законови обстоятелства изключващи вината, като част от субективната
страна на престъплението. Тя обаче е приложима в случаите когато деецът изобщо няма
представа за наличието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението/ обективните му признаци/ или неговите представи са неверни, поради което
и не може да формира умисъл към тези обстоятелства. Настоящата инстанция счита, че не е
налице фактическа грешка в настоящият случай, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че обвиняемата не е работила в „Спартак“ ЕАД в посочения в удостоверението
период, а от друга страна, всички данни в същото са били изпълнени от нея, което означава
знание за неговото съдържание и за обстоятелствата, отразени в него, както и че то не е
издадено по установения ред. С оглед горното съдът намира за несъстоятелна тезата за
наличието на фактическа грешка, както и субективната страна на деянието.
Счита на следващо място, че настоящият случай не попада и в хипотезата на чл.9ал.2
от НК. Съгласно чл.9ал.2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Или, за да се приложи чл.9ал.2 от НК, следва да се изхожда от
малозначителността на деянието, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна. Малозначително е това деяние, което да не
може да окаже отрицателно въздействие върху съществуващите обществени отношения или
да не може да ги застрашава, поради което то не е общественоопасно. Освен това може без
да се изключва обществената опасност на деянието, да се обоснове явна незначителност т.е.
такава ниска степен, която да не е достатъчна, за да бъде деянието третирано като
престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие или незначителността му,
трябва да бъдат дадени по категоричен начин, вероятността на някакъв обществено значим
отрицателен ефект, трябва да бъде несъмнено изключена. От събраните по делото
доказателства е видно, че извършеното от обвиняемата деяние е породило съответните
6
общественоопасни последици- т.е. изпълнителното деяние е било осъществено чрез
ползването на неистинския официален документ, като в конкретният случай съдът намира,
че деянието е съставомерно предвид на това, че обществената му опасност не е явно
незначителна, тъй като с представянето му се е целяло получаването на пенсия и доказване
на трудов стаж без да е полаган труд за този период в тома предприятие. Ирелевантно за
съставомерността на деянието е дали и без този стаж обвиняемата би получила или не
пенсия, тъй като на първо място това престъпление е формално, а на следващо
предприетата от органите на държавното учреждение проверка е довело до установяване на
престъплението и изключване на този стаж от общия трудов стаж, необходим за
пенсиониране. Настоящият случай не разкрива липса на обществена опасност, нито пък явна
незначителност именно с оглед целта на използването на този документ. Безспорно от
доказателствата по делото се установява ниската степен на обществена опасност на дееца с
оглед чистото й съдебно минало, но не обосновават малозначителност или явна
незначителност с оглед и на зачестилите престъпления от този вид, целящи пенсиониране
без да са налице всички законови изисквания за това.
Относно възражението за допуснато на ДП съществено нарушение на процесуалните
правила поради липса на възможност обвиняемата и защитата да участват в
непосредствения разпит на свидетелите, разпитани на ДП, както и неуважаване на искането
за нова съдебно- графологична експертиза, за неоснователни. По отношение на експертизата
не се съдържат конкретни основания, посочени в жалбата, които да наведат на извода за
необходимостта от повторна или нова експертиза. Направено е искане без същото да е
мотивирано кой конкретно извод на вещото лице от заключителната или съобразителната
част на експертизата води до извод за необоснованост или предубеденост на експерта при
изготвянето й или пък неяснота и непълнота на същата. На следващо място, доколкото
производството по делото е протичало по диференцираната процедура по Глава 28 от НПК,
в същото могат да бъдат преценявани доказателствата, събрани в ДП, както и да се събират
нови такива, при недостатъчна доказаност тезата на обвинението. В конкретният случай,
разпита на двамата свидетели за обстоятелства, за които има писмени доказателства не е бил
необходим, като същите са дали информация относно релевантните за обективната и
субективната съставомерност на деянието факти. Разглеждане на хипотетични възможности
за отсъствие, болест през 1996г. чрез разпит и т.н. за датата на съставянето на
Удостоверението при установен ред за отбелязване на авторството на подобен род
документи, е несъстоятелно. Предвид горното, съдът счита, че нито в хода на ДП, нито в
съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наложеното на обвиняемата с решението наказание е съобразено с обуславящите
отговорността обстоятелства и е определено към минималния предвиден размер в нормата
на чл.78а от НК, поради което се явява справедливо и съответно на обществената опасност
на деянието и дееца.
Съдът намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, постановено в
7
съответствие и с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде
потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.334т.6 и чл.338 от НПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260163/04.02.2021г., постановено по НАХД №4120/20г. по
описа на ВРС- 38- ми наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8