№ 951
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110201989 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. СТ. В., ЕГН ********** против Наказателно постановление №
22-0819-000020 от 27.01.22 г. , издадено от Началник група в ОДМВР - Варна,
с което за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, на В. СТ. В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от
закона срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е
приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивната страна твърди съществени процесуални
нарушения. Твърди, че при издаване на НП е нарушен материалния закон. Не
били описани обстоятелствата, относими към изводите за извършено
нарушение. Липсвало уведомление за прекъснатата регистрация на
процесното ППС. Липсвала умисъл, поради това, че въззивникът не знаел за
прекратяването на регистрацията.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г., която изразява становище по същество в писмени
бележки. Производството било образувано въз основа на отказ от образуване
на НП на ВРП. Нямало доказателства за надлежното уведомяване на
собственика на ППС М. В.а.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
становище по същество изразява в писмени бележки.
В хода на съдебното производство съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
1
В. СТ. В., управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № В7122АТ
на 30.06.2021 г. около 14:45ч. в гр.Варна по бул. Васил Левски до автобусна
спирка"Дубровник", собственост на М. Д. К. – В.а. Към същата дата МПС
било със служебно прекратена регистрация от 02.02.2021 г.на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нарушението било установено с техническо средство.
НП било издадено на основание постановление на РП – Варна №17602/2021 г.
от 24.01.2022г. за отказ да се образува наказателно производство .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
Заповед, Постановление ВРП за отказ от образуване на наказателно
производство, Декларация, Сведение, Докладна записка, справка за
нарушител водачи др.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати и съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е издадено в предвидения от закона
срок и от компетентен орган. Описани са съставомерните признаци на
нарушението и фактите, относими към извода за осъществяването му.
Обстоятелствената част на НП кореспондира с диспозитивната и въззивникът
е могъл да разбере за какво е наказан и да организира защитата си.
Правилно е приложен и материалният закон.
Уведомяването на собственика не е част от фактическия състав по
служебното дерегистриране, поради което нарушението е осъществено от
обективна страна. Липсата на уведомяване поставя под съмнение дали е
осъществен състава на нарушението от субективна страна. Тук съдебната
практика е противоречива и съдът намира, че всеки отделен случай следва да
се разглежда поотделно, съобразно конкретните за него доказателства.
Изводите за наличие или липса на виновно поведение следва да се извеждат
от установените обстоятелства.
Въпросите, които решава наказателното производство са различни
от тези, които решава административнонаказателното производство, като в
първия случай следва да бъде даден отговор на въпроса дали е извършено
престъпление, а във втория – дали е извършено административно нарушение.
Когато за едно и също нещо законодателят е предвидил едновременно да се
носи наказателна и административнонаказателна отговорност, разликата
между престъплението и административното нарушение е в степента на
обществената опасност на деянието, като при по- ниска степен на
обществена опасност, същото следва да се квалифицира като
административно нарушение. В конкретния случай, когато става въпрос за
управление на нерегистрирано МПС, разликата между престъплението и
административното нарушение се изразява и във формата на вината. За да е
2
престъпно, деянието по чл. 345 от НК се изисква да е извършено умишлено,
но не и непредпазливо. Поради това, наличието на умисъл е в предмета на
доказване на наказателното производство и поради това, прокурорът в
постановлението си за отказ от образуване се позовава липса на умисъл у
дееца. Стигайки до извода, че деянието не е умишлено, той отказва
образуването на наказателно производство и ненапразно го изпраща на АНО
за реализиране на административнонаказателна отговорност, тъй като по
правило административни нарушения са не само умишлените, но и
непредпазливо извършените.
С оглед горното, в рамките на това производство следва да установи
дали нарушението е извършено непредпазливо. Тъй като деецът не е бил
уведомен, че автомобилът е с прекратена регистрация, то не са налице
доказателства, че същият е съзнавал това обстоятелство, поради което и не са
налице доказателства за това деянието да е извършено при пряк, или
евентуален умисъл.
Налице са обаче доказателства за това, че същото е извършено при
несъзнавана непредпазливост. При съзнаваната непредпазливост, деецът е
могъл и е предвиждал правните последици, но се е надявал да ги избегне. При
несъзнаваната непредпазливост, деецът не е предвиждал последиците, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът намира, че нарушението е
извършено именно при тази форма на вината. Всеки водач е длъжен преди
потегляне да се увери, че превозното средство има валидна застраховка
гражданска отговорност. Той е длъжен да познава закона и съответно – да
знае, че при липса на застраховка, автомобилът подлежи на служебна
дерегистрация. Поради това съдът приема, че след като е бил длъжен да знае,
че превозното средство няма застраховка „Гражданска отговорност“, бил е
длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че превозното средство е
дерегистрирано, то водачът е осъществил от субективна страна състава на
нарушението при непредпазлива форма на вината, в частност – при
несъзнавана непредпазливост, наричана още небрежност.
Ненапразно при този род нарушения практиката е противоречива,
тъй като съдът намира, че наличието на вина, било то и под формата на
небрежност, подлежи на изследване във всеки конкретен случай. В някои
случаи са налице специфични обстоятелства, които ги отличават от
обикновените и които поставят под съмнение извода, дали въззивникът не е
имал погрешни възприятия относно фактите, от които зависи наличието на
регистрация, съответно – на служебна дерегистрация. В този е видно, че става
в ъпрос за семеен автомобил и не са налице каквито и да било специфични
обстоятелства, които да оставят у въззивника грешни впечатления за това, че
е имал застраховка. Видно е и от доказателствата, че не става въпрос за
случай, в който водачът е пропуснал за кратко време да плати застраховката.
Срокът за плащане е бил изтекъл още преди служебната дерегистрация,
която е от 02.02.21г. и управляването на МПС към дата 30.06.21 г. без валиден
договор за застраховка е типичен пример за небрежност. Водачът е бил
длъжен и е могъл да знае, че автомобилът е без застраховка, както и че в този
случай същият следва да е със служебно прекратена регистрация.
3
Не са налице специфични обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по- ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род, поради което същото не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и НП следва да бъде потвърдено.
Наложеното наказание е в минимален размер, поради което е
справедливо.
Предвид горното, искането на въззивната страна за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение. В полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-
000020/27.01.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Варна, с което
за нарушение за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, на В. СТ. В. ЕГН ********** е наложено наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.
ОСЪЖДА В. СТ. В. да заплати на ОДМВР - Варна направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на в В. СТ. В. за
присъждане на разноски в негова полза.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4