Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № ...от 06.11.2012 година по НЧХД № .../2011 година Великотърновският районен съд признава подсъдимия Е. С. Х., роден на 08.03.1973 год. в град Г. О., българин, български гражданин, с адрес град Г.О., област В. Т., улица „Х. Т.” № 14, .2, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН * за НЕВИНОВЕН за това, че в периода 26.11.2009 година до 19.12.2009 година в условията на продължавано престъпление да е разгласил позорни обстоятелства и преписал на В. Т. Н. престъпление, както следва: 1. В подадена жалба № 2725 от 2009 година на 26.11.2009 година до Районна прокуратура град Велико Търново с изразите: „Лицето В. Х. ежедневно, открито пред колегите и началниците по време на почивките ме притеснява с присъствието си, отправя ми директни заплахи за побой, с поведението си ме провокира за разправии и скандали на публично място … пред други хора…”, „Всичко това ме притеснява и пречи да се концентрирам за пълноценна работа, „Бих искал този психически тормоз на работното ми място от лицето В. Н. да се вземе под внимание, както и директните заплахи за побой”, с които да е разгласил позорни обстоятелства и преписал престъплението нанасяне на лека телесна повреда – престъпление по чл. 144, ал.1 вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК; 2. На 19.12.2009 година в обяснение пред органите на МВР по образувана проверка в резултат на подадената жалба по т. 1 да е разгласил позорни обстоятелства и приписал на В. Т. Н. престъпление чрез твърдението, че е принуждаван да се разпореди с автомобила си и израза: „Плашат, че ако не прехвърлят колата си щели да ме пребият” – престъпление по чл. 213а НК, поради което го ОПРАВДАВА да е извършил престъпление по чл. 148, ал.2 във връзка с ал.1, т. 2 предл. 2, връзка чл. 147, ал.1 връзка чл. 26, ал.1 НК. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният от тъжителя В. Т. Н. срещу подсъдимия Е. С. Х. граждански иск за обезщетение в размер на 5000,00 лева за причинени с деянието неимуществени вреди. Частният тъжител В. Т. Н. е осъден да заплати на подсъдимия Е. С. Х. направените по делото разноски в размер на 100,00 лева. В. Н. е осъден да заплати по сметка на РС Велико Търново направените по делото разноски в размер на 24,00 лева и 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адвокат Й. Ц. Й. – повереник на частния тъжител В. Т. Н.. Сочи се в жалбата, че присъдата на районния съд е необоснована, постановена в нарушение на съществени процесуални правила и при нарушение на материалния закон. Счита, че от събраните доказателства е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен.. Моли на основание чл. 336, ал.1, т.2 НПК оправдателната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение, като бъде уважен и предявения граждански иск. В съдебно заседание жалбоподателят и частен тъжител В. Т. Н. не се явява. Явява се адв. Й. Ц. Й. и заявява, че поддържа жалбата си. Навежда доводи, че е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което обвинен чрез подадената тъжба и моли съда да го признае за виновен. С оглед факта, че е изтекла абсолютната давност то наказателното производство следвало да бъде прекратено, но съдът следвало да се произнесе по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск и подсъдимият да бъде осъден да заплати на тъжителя обезщетение за нанесените му неимуществени вреди., а именно в размер на по 2500 лева за всяко едно от деянията. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемият Е. С. Х. не се явява в съдебно заседание. Не се явява и защитникът му адв. Р. С. И.. На 07.01.2013 година е депозирана писмена молба вх. № 165/07.01.2013 година от Е. С. Х. чрез защитника адв. Р. И., с която навежда доводи, че е налице хипотезата на чл. 289, ал.1 НПК във връзка с чл. 24, ал.1, т. 3 НПК, като наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 НК - независимо от прекъсването и спирането на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по тогава действащия чл. 80, ал.1, т. 5 НК – в случая следвало да са изминали 3 години от момента на извършване на деянието. Сочи се, че датата на деянието, така както била въведена чрез тъжбата, е в периода от 26.11.2009 година до 19.12.2009 година и с оглед действащата към този момент правна норма, то е изтекла предвидената абсолютна давност. Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като разгледа направените с жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № ...от 06.11.2012 год. по НЧХД № .../2011 год. по описа на РС В. Т. е постановена присъствено. Въззивната жалба е подадена от повереника на тъжителя и е постъпил по делото на 14.11.2012 година, което дава основание да се приеме, че е такава от процесуално легитимирана страна и е спазен срока по чл. 319 НПК. Отговаря на изискванията за редовност и същата се явява процесуално допустима. Ето защо следва да бъде разгледан по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се конста‗ира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Преди това обаче настоящият съдебен състав следва да се произнесе по направеното с молба вх. № 165 от 07.01.2013 година възражение относно изтекла абсолютна давност, изключваща наказателното преследване. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 от НК. Настоящото наказателно производство е образувано по тъжба на пострадалия за престъпление по чл. 148, ал.2 във връзка с ал.1, т. 2 предл. 2, връзка чл. 147, ал.1 връзка чл. 26, ал.1 НК, за което е предвидено наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Давността за това престъпление съгласно сега действащата правна норма – чл. 80, ал.1, т. 5 НК е три години. Видно от съдържанието на тъжбата, подадена от В. Т. Н. против Е. С. Х., за дата на извършване на инкриминираното деяние е посочен период от време от 26.11.2009 година до 19.12.2009 година. Към тази дата е действал старият текст на чл. 80, ал.1, т. 5 НК, който е предвиждал давностен срок две години. В тази хипотеза срокът на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК се явява три години и той изтича на 19.12.2012 година. Следователно към датата на постановяване и обявяване на присъдата – 06.11.2012 година този срок все още не е бил изтекъл. Към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция предвидената в закона абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 НК във връзка с чл. 80, ал.1, т. 5 НК, действал към 19.12.2009 година, е изтекла. Съгласно чл. 2, ал.1 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила /е действал/ по време на извършването му. Алинея 2 на същия член предвижда, че ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Основавайки се на тези правила относно действието по време на наказателния закон и принципа за най-благоприятния за дееца закон, съдът следва да приложи към настоящия случай именно нормата на чл. 80, ал.1, т. 5 НК от преди изменението с ДВ бр.26/2010 година. Следователно направеното възражение за изтекла абсолютна давност, изключваща наказателното преследване, е основателно и настоящият въззивен състав следва на основание чл. 334, т. 4 във връзка с чл. 24, ал.1, т. 3 НПК да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство. ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК. Съгласно чл. 307 НПК съдът е длъжен да се произнесе по гражданския иск и когато наказателната отговорност е погасена. В този смисъл настоящият съдебен състав след като прецени, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във връзка с чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, действащ към 19.12.2009 година и приема, че на основание чл. 334 т. 4 от НПК, следва да отмени присъдата в наказателната й част и прекратява наказателното производство, то следва да разгледа въззивната жалба и да се произнесе относно правилност, обоснованост и законосъобразност на присъдата в частта й, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск. С определение от 10.05.2012 година по реда на чл. 84 НПК е приет за съвместно разглеждане предявения от В. Т. Н. срещу подсъдимия Е. С. Х. граждански иск чрез който се претендира Х. да бъде осъден да заплати на Н. сумата от 5000,00 лева, обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди, вследствие престъплението по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26 от НК, за което Х. е обвинен с тъжбата. Направено е уточнение, че се претендират по 2500лв. за всяко едно от двете посочени деяния. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е допуснал и събрал по предвидения в НПК ред гласни и писмени доказателства – разпитани са свидетелите С. Н. С., П.Й И, Д П Р, И. М., Т.С.и В. П. М., сочени и от двете страни; приети са писмени доказателства – материалите по преписка № 2725/2009 година, материалите по ДП № ЗМ-1021/2010 год. по описа на РУП град В. Т.. След цялостен анализ на доказателствения материал, Великотърновският районен съд е приел за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивната инстанция, а именно: Подсъдимият Е. С. Х. на 26.11.2009 година подал жалба в Районна прокуратура Велико Търново против съпругата си С. Н. Х., в която сочи, че са разделени от 16.03.2009 година и няма с нея никакъв контакт след 10.07.2009 година. Посочва в жалбата, че съпругата му била безработна и нямала доходи и достатъчно средства, за да поеме издръжката на двете им деца и без негово знание била продала на В. Н., който работел в „И. С. Б.” ЕАД град С., лек автомобил Фолксваген ДЖЕТА, придобит по време на брака им, като му обещала да се прехвърли автомобила до края на м. ноември 2009 година. Х. сочи, че отказал устно на В. Н. да прехвърлят автомобила, тъй като било насрочено дело за развод за 02.12.2009 година и нямал право да се разпорежда с имуществото, докато бракът не бъде прекратен. В същата жалба подсъдимият твърдял, че „Лицето В. Х. ежедневно, открито пред колегите и началниците по време на почивка ме притеснява с присъствието си, отправя ми директни заплахи за побой, с поведението си ме провокира за разправии и скандали на публично място…пред други хора…”, „Всичко това ме притеснява и пречи да се концентрирам за пълноценна работа.”, „Бих искал този психически тормоз на работното ми място от лицето В. Н. да се вземе по внимание, както и директните заплахи за побой.”. Било посочено още, че началник смяната в завода направил забележка на В. Н.. След получаване на жалбата прокуратурата разпоредила да бъде извършена проверка. В хода на същата били снети обяснения от лицата, посочени в жалбата - жалбоподателя Е. Х., В. Н., С.Х. и от П.И.. На 09.12.2009 година Е. С. Х. депозирал своите обяснения по случая, като твърдят, че на 25.11.2009 година тъжителят В. Н. дошъл на работното му място и го заплашил с побой, защото имал уговорка със съпругата му за продажба на лек автомобил. Опитвали се да го плашат, че ако не прехвърли колата щели да го пребият. Предварителната проверка била извършена от свидетеля Д. П. Р. – полицейски инспектор при РУП Велико Търново. Били съставени два протокола за предупреждение – един спрямо С. Н. Х. и един спрямо В. Т. Н., като последният е предупреден да не отправя закани за саморазправа спрямо личността и имота на Е. С. Х. и неговите ближни, както и да не предприема действия по тяхното реализиране. Указано му е всички спорни въпроси с Х. да решава по предвидения в закона ред. Н. бил предупреден за отговорността по чл. 144 и чл. 216, чл. 323 от НК и чл. 55 от ЗМВР. На 15.03.2010 год. било образувано НЧХД № .../2010 година, имащо същият предмет като настоящото, което ВТРС на основание чл. 248, ал.2, т. 1 вр. чл. 42, ал.3 НПК прекратил и изпратил по компетентност на ВТРП. Било образувано ДП № .../2010 година по описа РУП Велико Търново срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 286, ал.1, пр. 1 от НК. С постановление от 13.01.2011 година на прокурор от ВТРП на основание чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал. ал.1, т. 1 от НПК наказателното производство било прекратено. От разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие пред първата инстанция по настоящото наказателно производство се установява, че подсъдимият Е. Х. и съпругата му свидетелката С.Х. в края на 2009 година вече били във фактическа раздяла и имало образувано гражданско дело за развод. Във връзка с образуваното брачно дело са представени и писмени доказателства. Двамата още през лятото на 2008 година били предали за ползване на тъжителя В. Н. притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност лек автомобил Фолксваген Джета. По това време тъжителят Н. живеел на семейни начала със св. П. И., а с подсъдимия били в приятелски отношения. Според твърденията на тъжителя Н., потвърдени от показанията на свидетелките С. Х. и П.И., тогава той бил платил на подсъдимия сумата от 1200 лева с уговорката по-късно да бъде оформена и по документи продажбата на лекия автомобил. Междувременно отношенията между съпрузите Христови се влошили, настъпила фактическа раздяла по между им, а по-късно било образувано и дело за развод. След като подсъдимият разбрал, че докато трае брачния процес не може да се разпорежда със семейното имущество, той отказал да сключат окончателния договор за покупко-продажба на лекия автомобил с тъжителя Н.. Не се спори между страните, че този автомобил продължава да се ползва от Н.. От разпитаните в хода на съдебното следствие колеги на тъжителя и подсъдимия – свидетелите М., С. и М., се установява че страните по делото били в приятелски отношения, но впоследствие по между им възникнал конфликт.Свидетелят М. – началник цех в „И.с.” ЕАД град С., в който работел подсъдимият, без да може да посочи точна дата, месец, година, разказва за разговор между Е. и В., проведен на работното място на Е., докато той е следвало да си изпълнява задълженията като „пещар” и да обработва преминаващите колички. Тогава В. работел също в „И. С.” ЕАД, но в друг цех. Свидетелят М. направил забележка на Н. и го отпратил да се върне на работното си място. Н. пречел на Х. да си изпълнява задълженията. По-късно разбрал, че между двамата бил възникнал спор във връзка с някакъв лек автомобил и прехвърлянето му. Свидетелят обаче не бил чул разговора между тъжителя и подсъдимия, нито отправяне на заплахи към Х.. Свидетелят Селикев сочи, че Е. и В. били в добри отношения, но впоследствие се били „сдърпали” за някакъв автомобил. В. Н. искал от Е. Х. да му прехвърли някакъв автомобил, като това станало известно на свидетеля Селикев по време на обяд в стола, когато Н. поставил този въпрос на Х.. Свидетелят Маринов също сочи, че Н. и Х. се избягват, но не бил присъствал на техни разговори и конфликтни ситуации. И тримата свидетели обаче са категорични, че не били чували реплики за саморазправа или побой от страна на Н. срещу Х.. Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, възприета както от районния съд, така и от настоящата въззивна инстанция, подкрепяща се от всички събрани по делото доказателства, се налага единственият възможен извод, а именно, че описаното в тъжбата деяние не осъществява състава на престъплението по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26 от НК така както е посочено, а именно приписване на В. Т. Н. на престъпление чрез подадената на 26.11.2009 година жалба от подсъдимия срещу св. Х. до РП В. Т. и в дадените пред св. Р. обяснения на 19.12.2009 година. Обсъждането на това се налага дотолкова доколкото съдът съгласно чл. 307 от НПК е длъжен да се произнесе по гражданския иск и следва да се прецени дали деянието съставлява престъплението, за което е повдигнато обвинението или осъществява само фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД –деликт. Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно това, че цитираните в тъжбата изрази на подсъдимия, съдържащи се в жалбата му № 2725 от 26.11.2009 година до ВТРП, не са такива, че да осъществят от обективна страна изпълнителното деяние приписване на престъпление. Действително изразите: „Лицето В. Х. ежедневно, открито пред колегите и началниците по време на почивките ме притеснява с присъствието си, отправя ми директни заплахи за побой, с поведението си ме провокира за разправии и скандали на публично място … пред други хора…”, „Всичко това ме притеснява и пречи да се концентрирам за пълноценна работа, „Бих искал този психически тормоз на работното ми място от лицето В. Н. да се вземе под внимание, както и директните заплахи за побой” имат своето конкретно съдържание, но от тях не би могло да се извлече, че на тъжителя е било приписано престъплението по чл. 144, ал.1 вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК. В съдебната практика, както и в правната теория, се приема, че клеветническите твърдения трябва да съдържат точно определена информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице и да не съдържат субективната оценка на изказващия ги спрямо пострадалия. Освен това те трябва да са станали достояние на трето лице и обективно да имат такъв характер, че да засегнат обществената оценка на личността, за която се отнасят. В случая изразите се съдържат в жалба, адресирана до орган на властта /прокурора/, с цел да се предизвика неговата намеса в рамките на вменените му от закона правомощия, с оглед на действия на тъжителя, които подсъдимият е възприемал според своята субективна оценка като застрашаващи го. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд и които настоящата инстанция не счита за нужно да преповтаря. Не може да бъде квалифицирано като клеветническо и второто деяние, посочено в тъжбата, а именно, че подсъдимият на 19.12.2009 година в обясненията си пред органите на МВР приписал на тъжителя чрез изразите „плашат, че ако не прехвърля колата си, щели да ме пребият” престъплението изнудване чрез заплаха с насилие, изразяващо се в пребиване – престъпление по чл. 213а от НК. Видно от доказателствата по делото обясненията по преписката, образувана по жалба № 2725/26.11.2009 година до РП В. Т., са дадени на 09.12.2009 година пред св. Р. в качеството му на полицейски инспектор – дата различна от тази посочена в тъжбата. Освен това инкриминираните изрази на подсъдимия не носят конкретна информация, от която да може да се изведат елементите от фактическия състав на престъплението, което се приписва. Подсъдимият Е. Х. не е извършил престъплението клевета, за което му е повдигнато обвинение чрез подадената от Н. тъжба, което да осъществи състава и на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, за да бъде ангажирана и гражданската му отговорност. От друга страна обаче, това че едно деяние не съставлява престъпление не води автоматично до извода за липсата на деликт изобщо. Съгласно преобладаващата съдебна практика съдът следва да се произнесе по гражданския иск и когато наказателната отговорност е погасена по давност /какъвто е настоящия случай/, защото основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не само престъплението, в което се е изразило това деяние. Ето защо в настоящото производство съдът следва да прецени, дали деянието на подсъдимия Х. съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, съгласно който е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Анализът на установената и възприета и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка обаче не води до извода подсъдимият да е осъществил действие, което да съдържа елементите и на деликта - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между претърпяната вреда и деянието, вина. Безспорно е обстоятелството, че подсъдимият Х. е подал жалба до прокуратурата срещу съпругата си по повод на възникналия по между им конфликт и най-вече във връзката с продажбата на лек автомобил част от семейното имущество. В жалбата се съдържат факти и обстоятелства свързани и с поведението на тъжителя, което подсъдимият е възприел като заплаха за себе си. Това влошава и приятелските отношения между страните по делото, но в никакъв случай не може да се приеме, че с поведението си подсъдимият е причинил неимуществени вреди на тъжителя – гражданския ищец. Не се доказва Н. да е преживял болки и страдания или пък да е претърпял някакви други неблагоприятни въздействия върху неимуществената си сфера и това да е резултат, респективно в причинно следствена връзка с деянието на подсъдимия. Предявеният граждански иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. До този извод е стигнал и Великотърновският районен съд като първа инстанция. Отхвърлил е гражданския иск, след като е обсъдил деянието и от гледна точка на това дали е осъществява елементите на деликта. Имайки предвид изложеното Великотърновският окръжен съд като ваззивна инстанция намира, че присъдата в частта й, с която е отхвърлен гражданския иск е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Разноските по делото следва да бъдат възложени на тъжителя, съгласно чл. 190, ал.1, предл. второ от НПК. В този смисъл се е произнесъл и районният съд, поради което присъдата в тази й част също следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 307, предложение второ от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № ...от 06.11.2012 година, постановена по НЧХД № .../2011 година по описа на Великотърновския районен съд, в частта с която Е. С. Х. с ЕГН *4, роден на 08.03.1973 год. в град Г. О., българин, български гражданин, с адрес град Г. О., област В. Т., улица „Х. Т.” № 14, .2, със средно образование, женен, неосъждан е признат на невинен и оправдан да е извършил престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26 от НК и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност. ПОТВЪРЖДАВА присъда № ...от 06.11.2012 година, постановена по НЧХД № ..../2011 година по описа на Великотърновския районен съд в останалата й част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |