№ 222
гр. Перник, 18.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500082 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 928/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 3805/2024 г. на П.
районен съд се отхвърлят предявените от К. В. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
срещу „Топлофикация-П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Чавдар К.ов Стойнев –
Изпълнителен директор, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК за недължимост на сумата от 1644.41 лева — главница, за неплатена
топлинна енергия за периода от 16.10.2006г. до 30.04.2009г. и 240.42 лева — законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 01.12.2006г. до 12.10.2009г., за
които суми е издаден Изпълнителен лист на 13.06.2011г., в производството по ч.гр.д.№
3583/2009г. по описа на РС П., след постановено решение по гр.д.№ 8889/2010г. по
описа на ПРС за 2010г., претендирани по изпълнително дело № 2020***0401098 по
описа на ЧСИ С. Б., с рег.№ ***, с район на действие ОС Перник, като неоснователни
и недоказани. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от К. В. Н., чрез
адв. Б. В., с която се обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение,
като се излагат доводи, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че с молбата
на взискателя от 21.06.2012 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 13.06.2011 г. давността на вземанията не е била прекъсната. На
следващо място се твърди, че решаващия съд в противоречие със съдебната практика
не е отчел обстоятелството, че дори да приеме, че давността започва да тече наново от
1
26.06.2015 г. занапред, то към датата на изпратените ЗС от страна на ЧСИ на
24.04.2018 г. са изтекли две нови години, което обстоятелство към 26.06.2017 г. почти
година преди това е довело до прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК. В продължение за неправилно се сочи приетото от районния съд , че
погасителната давност е започнала да тече на 24.04.2018 г., но отново е била
прекъсната на 07.08.2020 г. С въззивната жалба се твърди, че видно от печата, поставен
върху гърба на изпълнителния лист от ЧСИ А.В.а по ИД 1542 от 2012 г. се установява,
че последното изпълнително действие пред ЧСИ е извършено на 12.06.2012 г., като
това постановление е влязло в сила като необжалваемо и е произвело своето правно
действие. За неправилно се счита и прилагането на допълнителния срок от т.нар. 69
дни, тъй като към предишен момент по предходно изпълнително дело давността е била
изтекла. С въззивната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението и в
частта за разноските, присъдени на процесуалния представител на ответника, като се
излагат съображения, че такова изобщо не се дължат. Въз основа на наведените
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от районния съд
решение, се моли за неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на сторените по
делото разноски. Прави се изрично възражение за недължимост и прекомерност на
претендираните от ответната страна разноски. Заявява, че поддържа изцяло
изложеното в исковата молба, становищата и пледоарията пред първоинстанционния
съд. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – „Топлофикация-П.” АД, представлявано от Борислав Борисов, чрез
юрк. Анна Софрониева, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Намира,
че описаните в жалбата обстоятелства не отговарят на действителното положение
между страните. Навеждат се твърдения, че по делото е безспорно доказано, че
давността е многократно прекъсвана, тъй като са предприемани валидни изпълнителни
действия. Въз основа на изложените доводи за правилност на постановеното от
районния съд решение се моли съда същото да бъде потвърдено изцяло. Прави се
искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
2
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.03.2025 г. от 11,05
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3