Решение по дело №231/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 99

Гр. С., 24.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 231 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С.Л.В., П.Т.К. – В. и Л.С.В., действащ като малолетен чрез своите родители и законни представители С.Л.В. и П.Т.К. - В., са предявили срещу „О.“ АД обективно и субективно съединени искове, както следва: обективно съединени искове, предявени от ищеца С.Л.В., както следва: искове за плащане на сумата от 200000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на дъщеря му Т. С.В., настъпила на 10.06.2018 г. в резултат на ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на МПС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2018 г. - датата на изпадане в забава, до окончателното плащане; искове за плащане на сумата от 40000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинени при същото ПТП телесни увреждания и настъпили усложнения, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2019 г. - датата на изпадане в забава, до окончателното плащане; искове за плащане на сумата от 2262.44 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински изделия и медикаменти, както и за погребална услуга, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2018 г. – датата на изпадане в забава, до окончателното плащане; частични искове за плащане на сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата от 10500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - настъпила тотална щета на л. а. „Фолксваген Голф 6“ с временен рег. №102М718, номер на рама WWWZZZ1KZ9W440338, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.01.2019 г. - датата на изпадане в забава, до окончателното плащане; искове, предявени от ищцата П.Т.К. - В., както следва: искове за плащане на сумата от 200000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на дъщеря ѝ Т.С.В., настъпила на 10.06.2018 г. в резултат на ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на МПС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2018 г. - датата на изпадане в забава, до окончателното плащане; искове за плащане на сумата от 60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинени при същото ПТП телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2018 г. - датата на изпадане в забава, до окончателното плащане; искове за плащане на сумата от 1708.57 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - разходи за медицински изделия и медикаменти, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2019 г. - датата на изпадане в забава, до окончателното плащане; искове, предявени от ищеца Л.С.В., както следва: частични искове за плащане на сумата от 5000 лв., представляваща част от сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сестра му Т.С.В., настъпила на 10.06.2018 г. в резултат на ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на МПС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2018 г. – датата на изпадане в забава, до окончателното плащане; искове за плащане на сумата от 6000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинени при същото ПТП телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2018 г. - датата на изпадане в забава, до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 10.06.2018 г. около 10:00 ч. на път I-6 при км. 218+500, в землището на гр. К., между гр. К. и с. А., настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег. № СА9000ТС, управляван от Н.И.С., и лек автомобил „Фолксваген Голф 6“ с временен рег. № 102М718, управляван от ищеца С.Л.В.. ПТП настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил „БМВ 525Д“. На посоченото време и място лекият автомобил се движел с посока от гр. К. към гр. П. и при преминаване през ляв завой по посоката си на движение поради несъобразена с пътните условия скорост водачът му загубил контрол върху управлението над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в лек автомобил „Фолксваген Голф 6“, в който пътували ищците заедно с Т.С.В.. В резултат на настъпилото ПТП последната получила тежки и животозастрашаващи травматични увреждания, вследствие на които починала по-късно същия ден. За настъпилото ПТП било образувано н. о. х. д. № 636/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което била постановена влязла в сила присъда № 42 от 02.05.2019 г., с която подсъдимият Н.И.С. бил признат за виновен, в това, че при управление на МПС „БМВ 525Д“ с peг. № СА9000ТС, нарушавайки чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Т.С.В., както и средни телесни повреди на С.Л.В. и П.Т.К. - В.. Причинените на ищците телесни увреждания са подробно описани в исковата молба, както са описани и интензитета на търпените от тях болки и страдания във връзка с причинените им телесни увреждания и интензитета на страданието, търпяно поради смъртта на Т.С.В.. Описани са подробно също по вид и размер и претендираните имуществени вреди. Отговорността на виновния за ПТП била застрахована при ответника с договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което ищците на 07.09.2018 г. депозирали заявление пред „О.“ АД за плащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но в установения в КЗ срок застрахователят не определил и не изплатил застрахователно обезщетение за всеки от тях. Отделно от горните вреди ищецът С.В. претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в щета върху притежавания от него лек автомобил „Фолксваген Голф 6“, поради което с уведомление за щета на МПС вх. № АЗ15-7688/26.10.2018 г. в качеството си на собственик предявил и претенция за плащане на застрахователно обезщетение във връзка с имуществените вреди върху МПС, по която била образувана ликвидационна преписка по щета № 0410-110-2183/2018 г. при ответника. За констатираните от представител на застрахователното дружество увреждания на автомобила бил съставен опис - техническа експертиза по щета. С писмо изх. № АЗ 15-4321/18.07.2019 г. ответникът определил щетата върху автомобила като тотална, оценил автомобила на 12064.86 лв. и поставил условие, за да изплати 75 % от 12064.86 лв., собственикът да представи доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС. За това с молба вх. № 99-3746/28.08.2019 г. ищецът уведомил застрахователя, че увреденият лек автомобил не е бил регистриран към датата на настъпване на застрахователното събитие и че за същия било издадено разрешение за временно движение № *********, важащо за срок от един месец - до 08.07.2018 г. включително. Непосредствено след настъпване на ПТП автомобилът бил иззет като веществено доказателство и върнат на собственика му едва след приключване на наказателното производство. Ответникът не платил определеното застрахователно обезщетение. С оглед всичко гореизложено се предявяват настоящите искове.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете изцяло. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка между твърдения механизъм и настъпилата смърт на Т.В. и телесните увреждания на ищците и в тази връзка оспорва обвързващата доказателствена сила на съставения констативен протокол за ПТП относно този механизъм. Оспорва ПТП да е настъпило по изключителната вина на сочения от ищците като виновен водач на МПС и в тази връзка навежда неконкретизирано твърдение за наличие на виновно и противоправно поведение и у ищеца С.В., израдзяващо се в това, че не е контролирал в достатъчна степен управлявания от него лек автомобил. Навежда и възражения за съпричиняване от страна на починалата и на ищците поради това, че починалата Т.В. не е ползвала система за обезопасяване на деца, одобрена съгласно изискванията на ЗДвП, и е била без поставен обезопасителен колан, а ищците са били без поставени обезопасителни колани. Навежда възражение за прекомерност на търсените обезщетения за неимуществени вреди. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на иска за обезщетение за имуществени вреди, представляващи тотална щета на лек автомобил, както и за неоснователност на акцесорните искове.

С протоколно определение от 21.05.2020 г. съдът е допуснал изменение на предявените от Л.С.В. обективно съединени частични искове за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сестра му, ведно с обезщетение за забава за посочения в исковата молба период чрез увеличение размера на същите, а именно увеличение от първоначално предявения размер от 5000 лв. на главния иск като частичен от иск с пълен размер от 80000 лв., ведно с обезщетение за забава за посочения в исковата молба период, на размера от 40000 лв. на главния иск като частичен от иск с пълен размер от 80000 лв, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху така увеличения размер за посочения в исковата молба период.

С протоколно определение от 25.06.2020 г. съдът е допуснал изменение на предявените от С.Л.В. обективино съединени частични искове за плащане на обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат на ПТП – тотална щета на лек автомобил, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 27.01.2019 г. до окончателното плащане, чрез увеличение размера на същите, а именно от първоначално предявения размер на главния иск от 1250 лв. като частичен от иск с пълен размер от 10500 лв., на размера от 8788.14 лв. на главния иск, представлаяващ пълния реазмер на иска, ведно с обезщетение за забава върху така увеличения размер на главния иск за посочения по-горе период.

Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Т.В. е починала на 10.06.2018 г.

С влязла в сила на 18.05.2019 г. присъда № 42 по н. о. х. д. № 636/2019 г. по описа на ОС - Пловдив, която съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено, че Н.С. е виновен за това, че на 10.06.2018 г. на път I-6 при км. 218+500 м., в землището на гр. К. при управление на МПС - лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег. № СА9000ТС нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т.В. и средни телесни повреди на П.К. – В. и на С.В. – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 4, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.

От представените удостоверение за раждане и удстоверения за родствени връзки се установява, че Л.В. и Т.В. са деца на С. В. и П.К. – В..

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 10.06.2018 г. към 10.00 ч. - дневната част на денонощието, по първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа при нормалпа видимост, мокро асфалтово покритие, в зоната на километър 218+500 м., в землището на гр. К., в посока oт гр. К. към гр. С. се движел лек автомобил марка „БМВ 525Д“ с рег. № СА9000ТС, управляван от Н. С.. Платното за движение в този участък било двупосочно с две ленти за движение в посока К.- С. /посоката на движение на лек автомобил „БМВ“/, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия M3 и една лента за движение в посока С. – К., отделена oт първите две посредством единична непрекъсната линия М1. Пътят бил с надлъжен наклон на изкачване 5.5 % по отношение посоката на движение на лек автомобил „БМВ“. Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил навлязъл в лява по отношение посоката си на движение крива, по време на преодоляване на която, поради движение със скорост, по-висока от максималната критична скорост за преодоляването на тази крива в тази пътна обстановка, автомобилът започнал странично приплъзване, вследствие на което водачът загубил контрол над управлението. Автомобилът, ротирайки около вертикалната си ос в посока обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка, гледана отторе, и в същото време придвижвайки се напред по отношение първоначглната си посока на движение, навлязъл в лентата за насрещно движение. В същото време и условия на движение по лентата си за движение в посока от гр. С. към гр. К. се движел лек автомобил „Фолксваген Голф“ с временен регистрационен номер 102М718, управляван от С.Л.В.. На предна дясна седалка в автомобила пътувала сьгругага на водача - П.В., на задна лява седалка пътувал малолетният им син Л.В., а на задна дясна седалка се намирала малолетната им дъщеря Т.В.. Така придвижвайки се, двата автомобила се ударили челно в зоната на лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“. От удара настъпили съществени деформации в челните части на купетата на двата автомобила и на място починало пътуващото в лек автомобил „Фолксваген Голф“ дете Т.В., а останалите пътуващи в този автомобил получили различни наранявания. Установява се още, че от техническа и професионална гледна точка причината за възникване на ПТП следва да се търси в субективните действия на водача на лек автомобил „БМВ 525 Д“, който при избиране скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство не се съобразил с атмосферните условия и релефа на местността, вследствие на което изгубил контрол над управлението на автомобила. Установява се също, че имуществените вреди по лекия автомобил „Фолксваген Голф“ изцяло се намират в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Стойността на необходимия ремонт в сервиз на лек автомобил „Фолксваген Голф“, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 10287 лв., а средната му пазарна стойност към датата на ПТП е 11315 лв. Стойността на автомобила в ново състояние би била 48823 лв. с вкл. ДДС, а действителната му стойност /в заключението е посочена методиката за изчисляването й/ е 11717.52 лв., при което и при установяване на запазени части от автомобила /каквито в случая има – по купето и двигателя, но не може да се посочи тяхната стойност като процент от стойността на автомобила, тъй като стойността на тези части не може да се пренесе механично, а следва всяка част да се опише и оцени индивидуално, за което по делото няма данни/ размерът на действителното обезщетение не може да се определи под 75% от размера на действителната стойност на автомобила. Съответно при тотална щета /каквато е налице в случая - процентът на настъпилите материални вреди е 87.79/ и минимален процент на застрахователното обезщетение /съобразно гореизложеното/, стойността на последното е 8788.14 лв. Установява се още, че лекият автомобил „Фогксваген Голф“, произведен през 2009 г., е фабрично оборудван със следните предпазни колани: предпазен колан за водача - триточков предпазен колан, регулируем по височина, с пиротехнически обтегач; предпазен колан за предния пасажер - триточков предпазен колан, регулируем по височина, с пиротехннчески обтегач; заден ляв колан - триточков, с инерционно блокиране, без пиропатрон; заден среден колан – триточков, с инерционно блокиране, без пиропатрон; заден десен колан – триточков, с инерционно блокиране, без пиропатрон. Установява се още и следното: В резултат на ПТП С.В. е получил следните травматични увреждания: луксация /изкълчване/ на дясната раменна става, което увеждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1.5 - 2 месеца. Като усложнение на травмата се е проявила и тромбоза на магистрални венозни съдове па десния горен крайник, белодробна тромбоемболия и белодробен инфаркт. В първите дни след произшествието пострадалият е изпитвал спонтанна болезненост при палпация и движение в зоната на дясната раменна става, които са отзвучали в рамките на 2 - 3 месеца. По време иа лечението в „П.“ на пострадалия е извършена мануална репозииия на луксираната дясна раменна става, наложеиа е мека имобилизация, проведени са лабораторни изследвания. Горепосочените усложнения - тромбоза на магистрални венозни съдове на десен горен крайни и белодробна тромбоемболия и белодробен инфаркт ищецът е получил след изписването си от „П.“, като тези състояния са били животозастрашаващи и са наложили по спешност провеждането на високоспециализирано лечение в „С.“. Задухът е основен клиничен белег при установените при С.В. усложнения от страна на белия дроб, като силно снижава възможността за каквато и да е физическа активност. Установеното състояние на С. В. реално е застрашавало живота му, като само своевремнно приложената високоспециализирана медицинска помощ е предотвратила неблагоприятен изход. В лечебното заведение В. е бил подложен на инвазивна терапия, при която са отстранени тромботичните маси и е възстановена циркулацията във венозните съдове на десен горен крайник. Подложен е и антикоагулантна терапия, която ще продължи доживот. Общият възстановителен период е в рамките на около 2 - 3 месеца. Временната неработоспособност е била за около 6 месеца. Разходите за медикаменти, медицински услуги и медицински изделия, наравени от ищеца, са били необходими и относими към проведеното му лечение. Увреждането на С.В. може да се получи и при поставен обезопасителен колан от удара на отварящата се въздушна възглавница - при правилно поставен колан може да възникне такава травма, ако не е поставен, ще има по-тежки увреждания по лицето, тъй като се намалява разстоянието между отварящата се възглавница и лицето. В резултат на ПТП П.К. – В. е получила следните травматични увреждания: фрактура на тялото на втори поясен прешлен, фрактура на четвърта предкиткова кост на дясната ръка и фрактура на десето ребро вдясно. Фрактурата на тялото на втория поясен прешлен води до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 10 – 11 месеца. Счупването на реброто е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването на четвърта предкиткова кост е причинило за срок от около 1 - 1.5 месеца трайно затруднение на движението на десния горен крайник. В резултат на счупването на десето ребро е имало болезненост, проявяваща се в акта на дишането и движението на снагата. По повод фрактурата на втори поясен прешлен е извьршена репозиция и инжектиране на цимент с цел укрепване на фрактурата. Възможно е физическо натоварване след приключване на възстановителните процеси в посочения по-горе срок за възстановяване, като първоначално е необходимо движенията и натоварването да се извършват при повишено внимание. Общият възстановителен период от причинените травми е в рамките на 10 - 11 месеца. Няма данни по делото за настъпили усложнения на травмите. В резултат на фрактурата на прешлена е възможно да останат прояви като радикулопатии и ограничение в движението на снагата в поясната област, които, ако ги има, следва да се докажат със съответната актуална медицинска документация от проведени прегледи и изследвания. В резултат на счупванията ще се наблюдава болезненост при физическо натоварване и промяна на времето, особено в областта на прешлена, която ще бъде доживот. Разходите за медикаменти, медицински услуги и медицински изделия, наравени от ищцата, са били необходими и относими към проведеното й лечение. Получената от ищцата фрактура на прешелна може да се получи и при поставен обезопасителен колан при челния сблъсък, травмата на ръката може да бъ де причинена с или без поставен колан. Ако пострадалата е била без поставен колан при този механизъм на пътнотранспортното произшествие би получила по-тежки и ангажиращи други анатомични области на тялото увреждания. В резултат на ПТП Л.В. е получил следните травматични увреждания: контузция на гръдния кош и корема с наличие на множество охлузвания по гърдите и предната коремна стена. Същите са му причинили болка и страдание, като са отзвучали за срок от около 15 - 20 дни без последици за здравето му. При престоя в лечебното заведение на пострадалия са извършени серия от ултразвукови изследвания на корема, при което ехографската находка не дава данни за травматични увреждания на коремни органи. Отразено е наличие на минимално количество свободноподвижна течност в малкия таз. Множеството охлузвания по гърдите и предната коремна стена, тяхната локализация и липсата на установени увреждания в други анатомични области на тялото налагат извод, че детето е пътувало обезопасено. В случай, че детето е пътувало в система за обезопасяване на деца - детско столче, то би получило същите увреждания. Причината за смъртта на Т.В. е тежката несъвместима с живота съчетана травма – гръднокоремна, изразяваща се в травматично разкъсване на дясното предсърдие и горната празна вена, разкъсване на далака и контузии навътрешни органи. Има данни за характерни по анатомично положение и морфология увреждания по предната повърхност на тялото на постралалата, които съответстват да са оставени от поставен триточков обезопасителен колан. И при двете деца са налице травматични увреждания, основно локализирани в областта на гърдите и корема с по-слабо засягане на крайници и без засягане на главите. При използване на столчета, които са снабдени с петточкови колани, със сигурност не биха се наблюдавали толкова тежки травматични увреждания, каквито са констатирани при пострадалата Т.В.. Ако се използва детско столче от непълен клас, което има само долна част и се използва долната част на колана на автомобила, това не променя механизма на травмите. По делото няма данни за ръста и теглото на 11-годишния Л.В. и 9-годишната Т.В.. Според специализираната литература момче на 11 години следва ди има среден ръст от 144 до 157 см. и тегло около 30 кг., като теглото се изчислява по формула, а момиче на 9 години следва да има среден ръст около 134 – 146 см. и тегло около 26 кг. Тези цифри са ориентировъчни средни показатели, като в последните години се наблюдава значително отклонение от тях в посока по-висок ръст и по-големи килограми.

В същата насока /към установяване на горните факти/ са и представените по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, план-схема на възникнало ПТП, протокол за оглед на ПТП, медицински документи.

От показанията на свидетелите се установява следното: От показанията на свидетелката Т. се установява следното: С.В. бил много разстроен от смъртта на дъщеря си, направо потресен емоционално, стъписан, тя издълхнала в ръцете му, докато се опитвал да ѝ окаже първа помощ. Все още не можел да преодолее скръбта. Неговата травма била на дясната ръка, дълги месеци прекарал с нея, поставяли му инжекции за разреждане на кръвта, бил обездвижен, впоследствие му казали, че трябва да лежи, тъй като имал тромбоза. Когато свидетелката ходела на гости у ищците, и двамата /С. и П. В./ били обездвижени, на легло. Майката на ищцата се грижела за тях постоянно. След като и двамата се прибрали от болницата от МВР, където рабоетл С.В., им осигурили двама психолози, които, понеже и двамата били обездвижени, ходели в дома им на сеанси. Те посещавали ищците дълго време, занимавали се и с детето. Детето много тежко приело случилото се, първо в „Пирогов“ му били назначили детски психолог, после тези психолози, които посещавали родителите му, се опитвали да работят с него, а по-късно от общината изпратили млада психоложка и детето възприело нея по-добре и започнало по-добре да комуникира. Отношенията в семейството преди катастрофата били прекрасни, децата от малки се обичали много, заедно посещавали извънкласни занимания, лагери, били по-скоро като като приятели, живеели в една стая. Цялото семейство постоянно ходели на гроба на Т., поддържали го изряден, оставяли цветя, мартенички и други вещи за празниците. От показанията на свидетелката К. се установява следното: След ПТП в болницата и тримата ищци били в тежко състояние - и емоционално, и физически. П. не можела да се движи, оплаквала се от недостиг на въздух. И тримата имали нужда от грижи, не можели да се справят сами. П. не можела да се обслужва сама и свидетелката останала при нея в болницата, за да я обгрижва. Междувременно наглеждала и детето в другото отделение, а се усложнило и състоянието на С. и цялостната ситуация била трагична. Когато П. осъзнала, че е загубила дъщеря си в катастрофата, била в абсолютен ужас, а не можела да присътва и на погребението ѝ заради състоянието си. И досега не била преодоляла мъката, притеснявала се и за сина си, защото бил много потиснат емоционално – бил толкова привързан към сестра си, че свидетелката не била виждала друга такава братска любов. Те винаги били заедно, играели заедно, ходели на училище заедно, на извънкласни занимания. На П. й трябвали месеци, за да почне да се движи що-годе нормално, да се обслужва сама. При пътуване имала нужда да спира и да почива, трудно й било да е в статична поза, а и да се движи. Изпитвала болки, в ежедневната работа изпитвала затруднения с ръката. При стоеж изпитвала болки в кръста, не можела да стои продължително време седнала. И тримата ищци ползвали психолози много продължителен период от време, имали нужда да говорят със специалист. От показанията на свидетелката С. се установява следното: След ПТП ищците били в много тежко състояние, били съкрушени. Л. бил притеснен, умълчан, уплашен, не искал да говори, да споменава за случилото се, не искал да говори и на друга тема, предпочитал да стои на телефона и не желаел да обсъжда каквото и да било, особено свързано със случката. И до ден днешен той не бил преодолял загубата на сестра си, тя му била най-добрия приятел и той все още бил затворен и не общувал с много деца, не изградил сериозни приятелства след загубата й. С. и П. също не били преодолели загубата на дъщеря си, били съкрушени и до ден днешен, почитали паметта й на всеки празник, посещавайки гроба й и оставяйки подаръци, яйца за Великден, мартенички за първи март. Празнували рождения ѝ ден на гроба, защото тя починала един ден след рождения си ден. Целият гроб бил обсипан с пеперуди и цветя, изключително поддържан и красив. Свидетелката установява още, че Т.била по-едро дете, на ръст според нея била около 1.40 – 1.42 м. и тегло около 35 кг. Свидетелката дава тези показания, сравнявайки Т.със сина си /двамата били родени в една година с мого малка разлика/, който през 2018 г. бил около 140 см. и около 34 кг., много по-слаб от Теодора.

От представените по делото рецепти, фактури, касови бонове, вносна бележка се установява, че С.В. е направил разходи за лечение в общ размер от 745.44 лв. /подробно описани в исковата молба по отделни пера/, както и разходи за погребална услуга и такса за гробно място на Т.В. в общ размер от 1517 лв., при което общият размер на имуществените вреди, търпени от този ищец в резултат на ПТП, е 2262.44 лв. Установява се също, че П.К. – В. е направила разходи за лечение в общ размер от 1708.57 лв. /също подробно описани в исковата молба по отделни пера/, който е и размерът на търпените от нея имуществени вреди в резултат на ПТП.

От представените по делото разрешение за временно движение, удостоверение от ОДМВР – С. и приложена към него справка се установява, че лекият автомобил, управляван от С.В., към датата на ПТП не е бил регистриран, а за същия е било налице разрешение за временно движение и издаден транзитен номер.

Не се спори по делото относно наличието на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управляваното от Н. С. МПС, действал към датата на ПТП.

От представените по делото претенция и уведомление за щета на МПС, адресирани до ответника, се устаноавява, че на 07.09.2018 г. ищците са предявили пред застрахователя писмените си застрахователни претенции за плащане на обезщетения за търпените от тях неимуществени и имуществени вреди /разходи за лечение и за погребална услуга/, съгласно изискването на чл. 380 КЗ, а на 26.10.2018 г. е предявена и претенцията на С.В. за обезщетение за щетата на автомобила.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а разглегдани по същество – основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:

Исковете са доказани по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което Т.В. - дъщеря на С. и П. В. и сестра на Л.В. е починала, а тримата ищци са пострадали – причинени са им телесни увреждания, поради което в резултат на ПТП ищците са претърпели неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Т. В. и болки и страдания от причинените им телесни увреждания, както и имуществени вреди – разходи за лечение, а С.В. е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение и тотална щета на лекия автомобил, в който са пътували. Установи се, че деянието, довело до увреждане на ищците, е извършено от Н. С.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вреденосния резултат. Установи се и вината на Н. С. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Н. С. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца /не се и оспорва наличието на застрахователното правоотвощшение/. Установи се и родствената връзка между ищците и починалата Т.В. /този факт също не се оспорва/. По отношение на исковете, предявени от С. и П. В. за плащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, е доказано и че разходите за медикаменти, медицински услуги и медицински изделия, наравени от ищците, са били необходими и относими към проведеното им лечение. По отношение на иска, предявен от Л.В. за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сестра му Т.В., доказано е и че ищецът е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за търпяното страдание поради смъртта на сестра му - ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, т. 1 и доколкото възражение в обратна насока не е наведено от ответника, съдът не следва да излага подробни съборажения.

Относно размера на исковете съдът намира следното:

Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от страна на всички пострадали /ищците и починалата Т.В./. От доказателствата по делото, подробно обсъдени по-горе /най-вече заключението по допуснатата комплексна експертиза/ се установява, че всички пътуващи в автомобила са били с поставени предпазни колани, а по отношение на починалата Т.В. не се установиха надлежно по делото нейните ръст и тегло, т. е. не се установи, че по отношение на нея е било налице задължение по чл. 137б ЗДвП за пътуване в система за обезопасяване на деца /поради което и съдът не коментира изложеното от вещите лица, че в случай на ползване от двете деца на столчета, при това с петточкови колани, биха се получили по-малки увреждания; да се обсъжда такъв факт при липса на данни, че детето е било с ръст и тегло, съобразно които е налице нормативно установено задължение да пътува в столче, би било равнозначно да се обсъжда съпричиняване поради това, че детето не е пътувало със специален защитен костюм - примерно/.

По исковете, предявени от С.Л.В.:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Т.С.В.:

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищеца поради смъртта на неговата дъщеря. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите, а и предвид, че се касае за загуба на дете /при това 9-годишно/ съдът намира, че размерът на обезщетението на родителя следва да се определи по справедливост дори в по-висок размер отколкото за търпени неимуществени вреди от смъртта на друг близък. Съответно съдът намира, че съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта сумата, която ответникът следва да плати на ищеца за обезщетяване на търпените от него неимуществени вреди – страдание поради смъртта на дъщеря му, е в размер на 200000 лева. Тази сума е съобразена и с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на Т.В.:

С оглед изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е основателен и следва да бъде уважен. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 08.12.2018 г. – датата, към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ /застрахователната претенция пред застрахователя е предявена на 07.09.2018 г./.

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП телесни увреждания:

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се отчете видът и характерът на получените травматични увреждания – луксация /изкълчване/ на дясната раменна става, което увеждане по своя медикобиологичен характер представлява трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1.5 - 2 месеца, в резултат на което обаче са настъпили усложенения - тромбоза на магистрални венозни съдове па десния горен крайник, белодробна тромбоемболия и белодробен инфаркт. Увреждането на ставата е причинило на ищеца болки и страдания - спонтанна болезненост при палпация и движение в зоната на дясната раменна става, които са отзвучали в рамките на 2 - 3 месеца, а настъпилите усложнения са били животозастрашаващи и са наложили по спешност провеждането на високоспециализирано болнично лечение. Основен клиничен белег при тези усложнения е бил задухът, което безспорно е причинило допълнително страдание на ищеца. Следва също да се има предвид, че в лечебното заведение ищецът е бил подложен на инвазивна терапия /при която са отстранени тромботични маси и е възстановена циркулацията във венозните съдове на десен горен крайник/, а приложената антикоагулантна терапия ще продължи доживот. Следва също да се има предвид, че общият възстановителен период е бил в рамките на около 2 - 3 месеца, в който период качеството на живот на ищеца е било значително влошено, вкл. не е можел да се обслужва сам.

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, отнесени и към възрастта на ищеца, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че сумата от 40000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП телесни увреждания:

По главния иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди:

Съдът намира, че тези искове са доказани и по размер, като има предвид следното:

Искът за плащане на сумата от 2262.44 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински изделия и медикаменти, както и за погребална услуга, е изцяло доказан по размер съобразно подробно обсъдените по-горе писмени доказателства.

Искът за плащане на сумата от 8788.14 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - настъпила тотална щета на л. а. „Фолксваген Голф 6“, също е изцяло доказан по размер с подробно обсъдените по-горе доказателства – заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза /от което се установява, че автомобилът е претърпял тотална щета и дължимото обезщетение за това съобразно посочената от вещото лице авто-експерт методика за определянето му е в размер на 8788.14 лв./ и писмени доказателства /от които се установява, че автомобилът към датата на ПТП не е бил регистриран, а за същия е било налице разрешение за временно движение и издаден транзитен номер, т. е. не е налице пречката на чл. 390, ал. 1 КЗ за плащане на обезщетението/.

По акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главните искове за обезщетение за имуществени вреди:

С оглед изводите за основателност на главните искове за плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени имуществени вреди също са основателни и следва да бъдат уважени. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – обезщетението за забава върху сумата на главния иск за плащане на сумата от 2262.44 лв., представяваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински изделия и медикаменти, както и за погребална услуга, се дължи от 08.12.2018 г. – датата, към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ /застрахователната претенция пред застрахователя е предявена на 07.09.2018 г./, а обезщетението за забава върху сумата на главния иск за плащане на сумата от 8788.14 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - настъпила тотална щета на л. а. „Фолксваген Голф 6“, се дължи от 27.01.2019 г. - датата, към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ /застрахователната претенция пред застрахователя е предявена на 26.10.2018 г./

По исковете, предявени от П.Т.К. – В.:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Т.С.В.:

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищеца поради смъртта на неговата дъщеря. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите, а и предвид, че се касае за загуба на дете /при това 9-годишно/ съдът намира, че размерът на обезщетението на родителя следва да се определи по справедливост дори в по-висок размер отколкото за търпени неимуществени вреди от смъртта на друг близък. Съответно съдът намира, че съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта сумата, която ответникът следва да плати на ищцата за обезщетяване на търпените от нея неимуществени вреди – страдание поради смъртта на дъщеря й, е в размер на 200000 лева. Тази сума е съобразена и с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи.

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се отчете видът и характерът на получените травматични увреждания - фрактура на тялото на втори поясен прешлен, фрактура на четвърта предкиткова кост на дясната ръка и фрактура на десето ребро вдясно. Уврежданията са причинили болки и страдания - фрактурата на тялото на втория поясен прешлен е довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 10 – 11 месеца, счупването на реброто е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването на четвърта предкиткова кост е причинило за срок от около 1 - 1.5 месеца трайно затруднение на движението на десния горен крайник, като в резултат на счупването на десето ребро е имало болезненост, проявяваща се в акта на дишането и движението на снагата. Следва също да се отчете, че общият възстановителен период от причинените травми е в рамките на 10 - 11 месеца. Следва също да се има предвид, че макар по делото да няма данни за настъпили усложнения на травмите, в резултат на фрактурата на прешлена е възможно да останат прояви като радикулопатии и ограничение в движението на снагата в поясната област, а в резултат на всички счупвания ще се наблюдава болезненост при физическо натоварване и промяна на времето, особено в областта на прешлена, която ще бъде доживот.

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, отнесени и към възрастта на ищцата, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че сумата от 60000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

По главните искове за плащане на обезщетение за имуществени вреди:

Съдът намира, че този иск е доказан и по размер, като има предвид следното:

Искът е изцяло доказан по размер съобразно подробно обсъдените по-горе писмени доказателства.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за имуществени вреди:

С оглед изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени имуществени вреди също е основателен и следва да бъде уважен. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 08.12.2018 г. – датата, към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ /застрахователната претенция пред застрахователя е предявена на 07.09.2018 г./.

По исковете, предявени от Л.С.В.:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Т.С.В.:

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищеца поради смъртта на неговата сестра. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите. Съответно съдът намира, че съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип справедливата сума за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сестра му, е 80000 лв. /какъвто е пълният размер на предявения като частичен настоящ иск в размер на 40000 лв./. Съответно предявеният частичен иск следва да бъде уважен изцяло.

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че сумата от 6000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за разноски:

Ищците са освободени на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК от такси и разноски по делото, с представения списък по чл. 80 ГПК претендират само присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По исковете, предявени от тримата ищци за плащане на обезщетения за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Т.В., както и по исковете, предявени от ищците С. и П. В. за плащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени поради причинени телесни увреждания, адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер по наредбата, съответно следва да бъде присъдено така, както се претендира. По исковете, предявени от ищците С. и П. В. за плащане на обезщетения за имуществени вреди, както и по иска, предявен от Л.В. за плащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени поради причинени телесни увреждания, адвокатското възнаграждение е определено в размер, надвишаващ минималния размер по наредбата, не не прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото /за оказаната на С.В. адвокатска защита по иска за обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и за погребална услуга, минималното възнаграждение съгласно наредбата е 275.75 лв., а се претендира такова от 390 лв., за оказаната му адвокатска защита по иска за обезщетение за имуществени вреди – тотална щета на лекия автомобил, минималното възнаграждение съгласно наредбата е 601.54 лв., а се претендира такова от 770 лв., за оказаната на П.В. адвокатска защита по иска за обезщетение за имуществени вреди минималното възнаграждение съгласно наредбата е 242.51 лв., а се претендира такова от 350 лв., за оказаната на Л.В. адвокатска защита по иска за обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени поради причинени телесни увреждания, минималното възнаграждение съгласно наредбата е 490 лв., а се претендира такова от 630 лв./, поради което адвокатското възнаграждение и за защитата по тези искове следва да се присъди така, както се претендира, а не да се намалява /чл. 78, ал. 5 ГПК – по аргумент от противното основание/. Съответно възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско въднагражсетие е неоснователно. Съобразно изложеното възнаграждение в общ размер от 18990 лв. следва да бъде присъдено в полза на адв. Д..

На ответника не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на делото.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 22350.37 лв. както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 500 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „О.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л.и Р. Д., да плати на С.Л.В. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., пл. „Позитано“ № 3, ет. 2, офис 10, сграда СБА следните суми: сумата от 200000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на дъщеря му Т.С.В., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2018 г. до окончателното плащане; сумата от 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 10.06.2018 г., телесни увреждания и настъпили от тях усложнения, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 2262.44 лв. /две хиляди двеста шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение /медицински изделия и медикаменти/, както и за погребална услуга, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2018 г. до окончателното плащане; сумата от 8788.14 лв. /осем хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - настъпила тотална щета на л. а. „Фолксваген Голф 6“ с временен рег. №102М718, номер на рама WWWZZZ1KZ9W440338, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.01.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „О.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л.и Р. Д., да плати на адв. Я.Д. с личен № ********** сумата от 18990 лв. /осемнадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на С.Л.В., П.Т.К. – В. и Л.С.В. безплатна адвокатска помощ по делото.

ОСЪЖДА „О.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А. Л.и Р. Д., да плати по сметка на СОС държавна такса в размер на 22350.37 лв. /двадесет и две хиляди триста и петдесет лева и тридесет и седем стотинки/, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	99
Дата:	24 юли 2020 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия:	Лилия Маркова Руневска

Дело:	20191800900231
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	17 септември 2019 г.

Решение по дело №231/2019 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта