РЕШЕНИЕ
гр. София, 31.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на тридесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 1954 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. с чл. 278 ГПК.
Производството е образувано по жалби на Е.Н. и Д.Н.
срещу постановление за разпределение от 15.03.2018 г. по изп. дело № 20178510402978
на ЧСИ с рег. № 851. Двете жалби са с идентично съдържание, като
жалбоподателите посочват, че съдебният изпълнител неправилно е разпределил в реда
на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД сумата 336 лв. за такси по изпълнението и сумата
465,41 лв. в полза на взискателя Златка Д.. Посочва
се и че неправилно в полза на Столична община е разпределена в реда на чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД само сумата 511,20 лв. за местен данък върху имота, продаден на
публична продан, вместо цялата дължима към общината сума от 824,83 лв. Заявяват
и че неправилно съдебният изпълнител е разпределил в полза на НАП сумата 511,20
лв., след като по делото има други взискатели с предхождащи по ред привилегии.
Ответникът по жалбите и взискател в изпълнителното
производство „Ю.Б.“ АД изразява становище за неоснователност на жалбите, като
счита, че съдебният изпълнител е разпределил постъпилите суми съобразно закона,
включително посочва, че в полза на общината е преведена само сумата, дължима за
местен данък, а не и за такса битови отпадъци, а в полза на НАП не е превеждана
сума.
Другите присъединени взискатели по изпълнителното
дело, включително взискателят Златка Д., не изразяват
становище по жалбите.
В мотивите си по отношение на подадените жалби
съдебният изпълнител счита, че жалбите са неоснователни. Посочва, че подробно е
описал вида на разноските, разпределени в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, че
в полза на общината е разпределил като привилегировани вземания само тези за
дължим местен данък, а в полза на НАП не са разпределяни суми.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „Ю.Б.“ АД по изпълнителен лист от 25.11.2016 г., издаден
срещу Д.Н. в полза на „Алфа банк“ АД, чийто
правоприемник е взискателят „Ю.Б.“ АД (видно от
справка в търговския регистър и представеното по изпълнителното производство
удостоверение от търговския регистър). Първоначално изпълнителното производство
е образувано пред ЧСИ с рег. № 847 (изп. д. № 20178470400022), като с молба от
06.07.2017 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде
прехвърлено към ЧСИ с рег. № 851, където производството е продължило като изп.
д. № 20178510402978 (това е видно и от разменените уведомления между двамата
съдебни изпълнители (л. 153 – л. 155 от изпълнителното дело)).
От представения по изпълнителното дело нотариален
акт от 18.12.2007 г. за учредена договорна ипотека се установява, че вземанията
на банката взискател по договора за кредит, за които е издаден изпълнителният
лист, са обезпечени с ипотека, учредена от длъжника Д.Н. върху описания в
нотариалния акт апартамент № 29. Именно този имот е обект на публичната
продан, получените от която средства са разпределени с обжалваното разпределение
от 15.03.2018 г.
Както се посочи, от
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, както и от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е
видно, че длъжник в изпълнителното производство е само жалбоподателят Д.Н.. Той е единственото лице,
посочено като длъжник и в молбата за образуване на изпълнителното дело. Според
посочения нотариален акт жалбоподателката Е.Н. е
трето за дълга лице, което е учредило ипотека за обезпечаване на този дълг
върху свой имот, а именно апартамент № 30 в същата сграда. Тази ипотека е
учредена чрез същия нотариален акт, но доколкото Е.Н. е посочена като
собственик само на апартамент № 30, следва да се приеме, че тя отговаря за
дълга, за който е издаден изпълнителният лист от 25.11.2016 г., само с
посочения апартамент. Поради това, тъй като с обжалваното разпределение от
15.03.2018 г. се разпределят постъпилите по изпълнителното дело суми от
продажбата на апартамент № 29, който не е собственост и не е ипотекиран от жалбоподателката Е.Н., а само от жалбоподателя Д.Н., а и жалбоподателката Е.Н. не е лично задължена по договора за
банков кредит (няма данни за това по делото), следва да се приеме, че Е.Н. няма
правен интерес да обжалва разпределението на постъпилите от проданта суми,
което не я засяга пряко. Следователно подадената от нея жалба следва да се
остави без разглеждане.
След като изпълнителното
производство е прехвърлено към ЧСИ с рег. № 851 като изп. д. № 20178510402978 по делото са подадени
две молби от взискателя „Ю.Б.“ АД (от 24 и 25.07.2018
г.), с които се иска това изпълнително дело да бъде присъединено към две други
изпълнителни дела срещу същия длъжник, образувани при същия съдебен изпълнител
(изп. д. № 2189/2017 г. и изп. д. № 1339/2015 г.). Подадена е и молба от
взискателя по изп. д. № 1339/2015 г. З.Д.(от 24.11.2017 г.), с която се иска
изп. д. № 1339/2015 г. да бъде присъединено към изп. д. № 20178510402978.
Съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление (протокол за
присъединяване) от 25.08.2017 г., с което е присъединил изп. д. № 1339/2015 г.
(изп. д. № 20158510401339) към изп. д. № 20178510402978. Следва да се посочи
обаче, че ГПК не предвижда възможност за присъединяване на едно изпълнително
дело към друго. Според чл. 456 ГПК възможно е към вече образувано изпълнително
дело да се присъедини друг кредитор на същия длъжник или като представи изпълнителния
лист, който притежава срещу длъжника, или, ако по този изпълнителен лист е
образувано друго изпълнително производство, като представи удостоверение от
съответния съдебен изпълнител за размера на дълга. Дори когато различните
изпълнителни производства са образувани при един и същ съдебен изпълнител,
законът не предвижда възможност за обединяването им, а само за присъединяване
на взискателя по едното производство към другото. Поради това протоколът за
присъединяване от 25.08.2017 г. следва да се разглежда като постановление на
съдебния изпълнител, с което е уважена молбата на взискателя
З.Д.да бъде присъединена като взискател по изп. д. № 20178510402978 (независимо
че молбата следва по време посочения акт на съдебния изпълнител).
Другите присъединили се в производството по изп.
д. № 20178510402978 взискатели са „К.“ ЕООД и „Б.П.Б.“
АД (въз основа на молби съответно от 27.11.2017 г. и от 01.12.2017 г.). Наред с
тях присъединени по право взискатели съгласно чл. 459 ГПК са и „Банка ДСК“ ЕАД
(с оглед на данните от Службата по вписванията за вписана ипотека и
впоследствие възбрана в полза на тази банка върху имота) и „Х.А.Р.А.Б.“ EООД (с оглед на данните за
наложена възбрана от този кредитор върху имота). Присъединени по право взискатели
са също и Столична община и НАП на
основание чл. 458 ГПК с оглед на изпратените от тях данни за наличие на
публични задължения към общината във връзка с продавания имот, както и на
публични задължения на длъжника към държавата. Следва да се отбележи и че
присъединените по тяхно искане взискатели З.Д.и „Б.П.Б.“
АД също са предприели изпълнителни действия по отношение на имота и са наложили
възбрани върху него (според данните от Службата по вписванията).
Публичната продан на
ипотекирания от длъжника Д.Н. апартамент № 29 е приключила с протокол за
обявяване на наддавателните предложения от 27.11.2017 г., според който имотът е
продаден на присъединилия се взискател З.Д.за сумата
288 960 лв. Тъй като сумата не е достатъчна, за да се изплатят вземанията
на всички взискатели съгласно чл. 460 ГПК съдебният изпълнител е извършил
разпределение на сумата съгласно реда на привилегиите на кредиторите по чл. 136 ЗЗД с протокол от 15.03.2018 г., което разпределение е предмет на обжалване.
Според чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД с първа по ред привилегия се ползват вземанията за разноски по
принудителното изпълнение. Тези разноски обаче не обхващат всички направени от
взискателя и присъединените взискатели разноски, а само тези, които са направени
от първоначалния взискател (по чието искане е образувано изпълнителното
производство) и то доколкото са свързани с извършването на конкретния
изпълнителен способ, от който са получени постъпилите суми, предмет на конкретното
разпределение – в случая това е публичната продан на апартамент № 29 (в този
смисъл т. 6 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая съдебният
изпълнител е включил различни разноски в тези, които са разпределени по
изпълнителното дело в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Според посочените
препращания към Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни
изпълнители (ТТРЗЧСИ) в разпределената сума от 336 лв. (с ДДС) се включват
разноските за образуване на делото (по т. 1), за изпращане на покана (вероятно
поканата за доброволно изпълнение по т. 5), за присъединяване на взискател (по
т. 11), за справки за имуществото на длъжника (по т. 3), за изпращане по пощата
на съобщения (по т. 4) и за изготвяне и предявяване на разпределение (по т.
13). Следва да се отбележи също така, че съдебният изпълнител не е включил в
разноските, които следва да се разпределят в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
във връзка с проданта на апартамент № 29, разноски, които са резултат от опис
на имота, налагане на възбрана върху него или други подобни действия, които
имат непосредствена връзка с публичната продан.
Пряка връзка с
осъществената по делото публична продан на имота – апартамент № 29 – има
единствено изготвянето и предявяването на разпределението, което е извършено
специално във връзка с постъпленията от публичната продан на този имот. Поради
това сумата от 36 лв. следва да бъде включена в разпределените по реда на
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД суми.
Всички съобщения и
покани, изпратени по делото, не са пряко свързани с проданта или съдебният
изпълнител не е посочил, че става въпрос за разноски за съобщения, които са
извършени за целите на публичната продан на имота. Разноските по проучване на
имуществото на длъжника също не са непосредствено свързани с публичната продан,
още повече като се съобрази, че имотът е бил ипотекиран в полза на
първоначалния взискател „Ю.Б.“ АД, по чието искане е
образувано производството, т.е. не е било необходимо да се проучва имуществото
на длъжника, за да се насочи изпълнението върху този имот, който е бил известен
от самото начало. Разноските по присъединяване на взискател (при това не е ясно
за кой от взискателите става дума, тъй като по тяхно искане са присъединени
двама взискатели) също нямат връзка с реализирането на имота на публична
продан. Поради това всички тези разноски не следва да се включват в
разпределението в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
По отношение на
разноските за образуване на производството следва да се съобрази, че те не са
свързани само с проданта на конкретния имот, тъй като по делото има данни
най-малкото и за продан на още един имот – апартамент № 30. Като се съобрази
съотношението в цените на двамата апартамента, достигнати на публичните продани (за апартамент № 29 цената е малко под 300 000
лв., а за апартамент № 30 цената е малко над 100 000 лв. (л. 232 и сл. от
изпълнителното дело)), следва да се приеме, че частта от разноските по
образуване на изпълнителното производство, които следва да се разпределят в
реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД съответства на 3/4 от общата сума на тези
разноски или на сумата 18 лв. (в този смисъл т. 6 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС).
В реда по чл. 136, ал.
1, т. 1 ЗЗД могат да се включат разноските на присъединените взискатели,
направени по искове по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД. В случая няма данни такива искове
да са били предявени, а и съдебният изпълнител не е посочил подобни разноски в
разпределението. Разпределените в полза на взискателя
З.Д.разноски са за образуване на делото (по т. 1), за изготвяне на покана (по
т. 5), за искане за вписване на възбрана (по т. 10) и за опис на имот (по т.
20), като тези разноски са направени в производството по изп. д. № 20158510401339. Макар разноските за вписване на възбрана и
за опис на имота поначало да са свързани с извършването на публичната продан,
те могат да бъдат разпределени в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД само, когато
са извършени от първоначалния взискател, по чието искане се извършва проданта.
Отделно това, тъй като проданта се извършва по едно от изпълнителните дела,
присъединените взискатели, които са образували други изпълнителни дела, няма да
могат да извършат продан на имота и в производствата, образувани по тяхно
искане, поради което за тях тези разноски ще са свързани с изпълнителни способи,
които няма да бъдат осъществени и съответно разноските за тях не подлежат на
възстановяване. Както се посочи, на присъединените взискатели могат да бъдат
разпределени в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД само разноските, свързани с
искове по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД и никакви други разноски (така т. 6 от ТР
№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно в
посочените от съдебния изпълнител суми, които следва да се разпределят в реда
на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, не следва да се включва сумата за разноски по изп.
д. № 20158510401339
в размер на 387,41 лв. (неточно посочена от жалбоподателя като 465,41 лв.), а
от сумата 336 лв. за разноски по изп. д. № 20178510402978 в посочения ред
следва да бъде включена сумата 18 лв. за разноски по т. 1 ТТРЗЧСИ и сумата 36 лв. за разноски по т. 13
ТТРЗЧСИ или общо 54 лв. Останалата част от сумата, която съдебният изпълнител е
разпределил в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, която възлиза общо на 669,41 лв.,
следва да се отнесе към вземанията на обезпечения с ипотека взискател
„Ю.Б.“ АД, които се удовлетворяват в реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя Д.Н. относно допуснати нарушения при
разпределените в полза на Столична община и НАП суми в реда на чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че според разпределението в полза
на държавата, т.е. на НАП, не са разпределени суми, тъй като публичните
вземания на държавата са с привилегия в реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и
получените от проданта на имота суми не са достигнали за удовлетворяване на
кредиторите с предходна привилегия.
На следващо място следва
да се има предвид, че според чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД само вземанията за данъци
върху имота, обект на публичната продан, се ползват с привилегия, а не и други
публични вземания, като тези за такса битови отпадъци. Същевременно обаче
привилегията обхваща както вземането, така и лихвите върху него (според чл.
136, ал. 4 ЗЗД). Поради това в реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД следва да се
включат вземанията на общината (тъй като, въпреки посоченото в разпоредбата,
държавата вече не събира местните данъци) за местен данък върху имота, обект на
публичната продан, както и лихвите за забава върху този дължим данък. Според
представената по изпълнителното дело справка от Столична община (писмо от
19.02.2018 г. – л. 218 от делото) общият размер на дължимия за имота
(апартамент № 29) местен данък и лихва върху него за 2017 г. възлиза на
511,20 лв., каквато е и сумата, която е разпределена на Столична община в реда
на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Така, доколкото кредиторът с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е изцяло удовлетворен, остатъкът от събраната
сума, след приспадане на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да се
разпредели към обезпечения с ипотека върху имота взискател
„Ю.Б.“ АД, чийто вземания са в реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
По изложените
съображения обжалваното разпределение следва да бъде частично отменено по
отношение на сумите за разноски, които следва да се разпределят в реда на чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, като част от тези суми следва да бъдат разпределени в
реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, а в останалата част жалбата
следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Е.Н.Н.
срещу разпределение от 15.03.2018 г. по изп. дело № 20178510402978 на ЧСИ с
рег. № 851.
ОТМЕНЯ разпределение от 15.03.2018 г.
по изп. дело № 20178510402978 на ЧСИ с рег. № 851 в частта, в която са разпределени в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
суми за разноски на присъединения взискател З.Д.Д.в размер на 387,41 лв., направени по изп. д. №
20158510401339, както и суми за разноски,
направени по изп. д. № 20178510402978, над
размера от 54 лв. до 336 лв., като ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ сумата от 669,41 лв. (шестстотин
шестдесет и девет лева и 41 ст.) в полза
на взискателя „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******в реда на чл. 136,
ал. 1, т. 3 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Д.А.Н. срещу разпределение от 15.03.2018
г. по изп. дело № 20178510402978 на ЧСИ с рег. № 851 в останалата й част.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на страните.
Решението да се връчи освен на
жалбоподателите Д.А.Н. и Е.Н.Н. и на всички взискатели по изпълнителното дело – „Ю.Б.“
АД, З.Д.Д., „Б.П.Б.“ АД, „К.“ ЕООД, „Банка ДСК“ ЕАД,
„Х.А.Р.А.Б.“ EООД,
Столична община и НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.