Решение по дело №555/2018 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 425

гр. Велико Търново, 31.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

 

при участието на секретаря Ст. М.а разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 555/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

       

Образувано е по жалба от „Съгласие – 2004“ ЕООД – гр. Свищов с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Христо Ботев“ № 17, представлявано от управителя М.Й.Д.-ЦЦ., срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/4370 от 18.07.2018 г. на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - гр. София. Дружеството-жалбоподател твърди, че с посоченото уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания на ДФЗ, не са му платени дължимите субсидии за заявени за подпомагане площи за кампания 2009 г., в размер общо на 161,81 хектара, и фактически е санкционирано в тройния размер на субсидиите за тези площи. Позовава се на приключени адм. дела № 546/2016г. и  № 681/ 2014 г. на Административен съд Велико Търново, оставени в сила от Върховния административен съд. С последното преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. ДФЗ упорито и тенденциозно отказвало да изпълни решенията на съда и пишело нови уведомителни писма с лъжата, че има двойно заявени площи, за които не са представени документи за правно основание. Органът не бил взел предвид представените арендни договори, вписани по съответния законов ред и представени в ОРА, както и като доказателство по адм. дело № 681/2014г. Освен това като недопустими за подпомагане били определени площи с по-късна от заявяването дата вследствие на кръстосани проверки от следващ период.

 

Оспорващото дружество твърди незаконосъобразност нищожност на обжалваното уведомително писмо, поради издаването му в противоречие с влезли в сила съдебни решения. Алтернативно се развиват доводи за незаконосъобразност на същото поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква се, че липсват доказателства за соченото от административния орган двойно заявяване на площи, послужило като основание за отказаните плащания. С тези доводи се иска да бъде отмени изцяло писмото, респ. обявена нищожността на оспореното уведомително писмо. Доводи за основателността на жалбата се развиват от оспорващото дружество, чрез процесуалния му представител *** Я.Д., в представена писмена защита вх. № 5093/01.10.2018г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в размер на 3800лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.       

 

Ответникът по жалбата – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, чрез ст. Ц., оспорва жалбата като неоснователна, по аргументите, изложени в хода на устните състезания и в писмено становище вх. № 5251/08.10.2018г. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като вписаните в него /вкл. в табличен вид/ данни обективират достатъчно ясно основанията за отказа и волята на административния орган. Изтъква и че в уведомителното са налице позовавания на данни от извършени преди издаването му проверки и актове на други органи, като съответните документи са приобщени към преписката и изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението си. Намира и че уведомителното писмо е издадено при законосъобразно проведена процедура и в съответствие с материалния закон. В тази връзка сочи, че относно площите, декларирани от повече от един кандидат жалбоподателят е уведомен с нарочно писмо, а при извършените административни проверки въз основа на данните предоставени от МЗХ, е констатирано наличието на площи, които са недопустими за подпомагане тъй като попадат извън специализирания слой „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП“ за съответния период. По отношение на мотивите за необходимост от извършването на проверки на място изтъква, че такива проверки не се извършват на всички бенефициенти и на заявените от тях парцели, а само на 5% от тях въз основа на анализ на риска, в който обхват жалбоподателят не е попаднал. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на спора. 

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

„Съгласие 2004” ЕООД е регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ с Уникален регистрационен номер /УРН/ 183313.

С общо заявление за входяща регистрация с УИН 04/300609/25176 от 21.04.2009 г., управителят на „Съгласие 2004” ЕООД – гр. Свищов е заявил, че желае дружеството да бъде регистрирано за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009 г., като е посочено, че кандидатства за подпомагане чрез Схема за единно плащане за площ /СЕПП/ и Национални доплащания за площ /НДП/. Към заявлението са налични и съответните приложения /таблици на използваните парцели за 2009 г. и др./, като заявените за подпомагане парцели са с площ в размер общо на 999,64 хектара.

След първоначалната обработка на заявлението, при която не са открити сведения за недопустими за подпомагане площи от заявените, на дружеството са предоставени разпечатки с данни от ИСАК, за които същото е изразило съгласието си.

С писмо изх. № 2614/ 17.09.2009 г. на ДФЗ – РА, „Съгласие 2004” ЕООД е било уведомено, че при извършени административни проверки на заявените от площи са констатирани двойно заявени земи - БЗС № 23431-87-5, декларирано от „Сортови семена Вардим” ЕАД, БЗС № 23431-100-11, деклариран от Н.В.и БЗС № 23431-87-8, деклариран от Д.В..

В отговор от дружеството е потвърдено застъпването на БЗС № 23431-87-5, а за останалите два имота същото е изцяло отказано. По отношение потвърдения имот /с площ 161,81 ха/ от дружеството е приложено обяснително писмо от 29.09.2009 г., като и посочено, че същите земи са били отразени като двойно заявени и през 2008 г., когато  са представени доказателства за основанията, на които се ползват. Приложени са и копия от договори за аренда и за наем, попълнени са разпечатаните карти на застъпванията, както и декларация от 28.09.2009 г. за изясняване принадлежността на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин.

Съгласно писмо № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. на МЗХ до изпълнителния директор на ДФЗ, след специализирани теренни проверки от м. 11.2009 г., е изготвен временен допустим слой „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2009 г.”, който е оповестен на ДФЗ-РА чрез публикуване на сървъра на разплащателната агенция на 20.11.2009 година.

На 29.04.2010г. на „Съгласие – 2004“ ЕООД е преведена оторизирана сума 93282.36лв. по СЕПП и 43392.37 по СНДП с извършен банков превод, по Общото заявление за подпомагане за кампания 2009г.

С писмо № 13 - 9735/ 09.12.2010 г. МЗХ е информирало ДФЗ-РА за актуализация на допустимия слой от м. 10.2010 година.

Съгласно разпечатки от ИСАК по УРН на „Съгласие 2004” ЕООД, при кръстосани проверки за кампания 2009 г., направени през м. 11.2009 г. и м. 12.2010 г., при съпоставка на декларираните от дружеството площи и данните за изготвения и актуализиран от МЗХ допустим слой за подпомагане, са открити разлики, представляващи недопустими за подпомагане площи.

 

Съобразно първоначално установените наддекларирани площи /таблица 1 от писмо изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София /, от разплащателната агенция са били оторизирани суми за изплащане на „Съгласие 2004” ЕООД, както следва - по СЕПП – 93 282,36 лв. и по НДП – 43 392,37 лв., или общо 136 674,73 лева. Между страните не се спори, че въпросната сума е била изплатена на дружеството, по заявлението му за подпомагане за кампания 2009 година.

Съгласно окончателните резултати от проверката през м. 12.2010 г., подлежащи на изплащане по СЕПП са били 88 228,58 лв., а по НДП – 41 041,49 лв. /таблица 2 от писмо изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София /.

На „Съгласие 2004” ЕООД е бил съставен Акт за установяване на публично вземане № 01-6400/727 от 14.04.2011 г. за сумата от 7 404,66 лв. /разликата между изплатените и окончателно изчислените като подлежащи на плащане суми/.

Акт за установяване на публично вземане № 01-6400/727 от 14.04.2011 г. /АУПВ/ е отменен с решение на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 721/2011 г., оставено в сила с решение на ВАС по адм. дело № 5470/2012 година.

Впоследствие от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на дружеството е било издадено Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. с № 01-2600/4230 от 03.07.2014 година, с което субсидия за кампания 2009г. в размер на 7404.66лв. е призната за недължимо изплатена.

Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. с № 01-2600/4230 от 03.07.2014г. е било обжалвано по съдебен ред и отменено с Решение № 231/15.06.2015 г. по адм. дело № 681/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Решение № 4510/15.04.2016 г. по касационно адм. дело № 8618/ 2015 г. по описа на Върховен административен съд.

С Решение № 231/15.06.2015 г. по адм. дело № 681/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново преписката е върната на ДФЗ-РА за ново произнасяне, при което от изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо с изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016 година. Същото съвпада като резултат с преди това отмененото от съда уведомително писмо - от общо заявените за подпомагане парцели с площ 999,64 ха, допустими за подпомагане площи са 847,64 ха, разликата между декларираната и установената като допустима за подпомагане площ, е в размер на общо на 152 ха.

С  Уведомително писмо с изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016г., жалбоподателят „Съгласие 2004” ЕООД е бил уведомен, че оторизирана субсидия за кампания 2009 г. в размер на 7 404,66 лв. му е недължимо платена и поради отмяната от съда на АУПВ № 01-6400/727 от 14.04.2011 г., са му възстановени прихванатите суми от акта, в размер общо на 7 425,59 лв., макар същите да се явяват субсидии за недопустими за подпомагане площи.

   Уведомително писмо с изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016 е връчено на „Съгласие 2004” ЕООД на дата 29.07.2016 г. „Съгласие – 2004“ ЕООД – гр. Свищов го е оспорило пред Административен съд Велико Търново, по повод на което е образувано административно дело № 546/2016г. по описа на Административен съд Велико Търново.

По горепосоченото дело с Решение № 362/25.11.2016г. на Административен съд Велико Търново е отменено Уведомително писмо изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София и Държавен фонд “Земеделие” и Разплащателна агенция осъдена да заплати на „Съгласие – 2004“ ЕООД – гр. Свищов с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Христо Ботев“ № 17, разноски по делото в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.

С Решение № 1567/06.02.2018г. по касационно адм. дело № 1140/2017г. на Върховният административен съд по жалба на изпълнителния директор на ДФЗ София, Решение № 362/25.11.2016г. на Административен съд Велико Търново е оставено в сила. 

С процесното Уведомително писмо изх. № 01-2600/4370 от 18.07.2018 г. на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - гр. София, във връзка с влезлите в сила решения на Административен съд Велико Търново, потвърдени от ВАС, е преразгледано заявление с УИН: 04/300609/25176. Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил жалбоподателя за оторизирана обща субсидия съгласно подаденото общо заявление за плащания на площ с УИН: 04/300609/25176 по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009г. в размер на 136 674.73лв. Посочено е, че се намалява финансовото подпомагане по подаденото общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009г.

Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по пощата, на 25.07.2018 г., видно от клеймото на съдържащия се в делото пощенски плик /л. 4 от делото/. В хода на съдебното дирене са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009г. с изх. № 01-2600/4370 от 18.07.2018г. на изп. Директор, получено лично в офиса на ОД на ДФЗ – В. Търново; Общо заявление за подпомагане с вх. № 0430060925176г. от 21.01.2009г. на „Съгласие – 2004“ ЕООД за кампания 2009г.; Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2009г. с изх. № 01-2600/4230 от 03.07.2014г. на зам. Изп. директор; Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2009г. с изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016г. на изп. директор;

По искане на жалбоподателя към делото са приобщени като доказателства и документите, съдържащи се в адм. дело № 681/ 2014 г. на АСВТ и адм. дело № 8618/ 2015 г. на ВАС на РБ, както и административно дело № 546/2016г. по описа на Административен съд Велико Търново и развилото се по повод негово оспорване касационно адм. дело № 1140/2017г. на Върховният административен съд, по което с Решение № 1567/06.02.2018г. на ВАС решението на Административен съд Велико Търново е оставено в сила. При съпоставка се установява, че представените документи от административната преписка по издаването на процесния акт са идентични с тези, съдържащи в административните преписки по издаването на Уведомително писмо № 01-2600/4230 от 03.07.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ-РА и Уведомително писмо изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София. В проведеното открито съдебно заседание страните не са поискали ангажирането на доказателства извън посочените по-горе документи.

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Оспореното уведомително писмо обективира властническо волеизявление на административен орган за намаляване на финансовото подпомагане по подаденото заявление за кампания 2009г. в размер на 68951.50лв. от искана финансова помощ в размер на 162233.86лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и намаляване финансовото подпомагане в размер на 32074.33лв. от искана финансова помощ в размер на 75466.70лв. по Схемата за национално доплащане на площ /НДП/. Отчетени са резултатите от проверките, при които са установени всички счетени за недопустими за подпомагане площи.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения акт и в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което съобразно изложеното, обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Обжалваното писмо е издадено от компетентен административен орган, в кръга на делегираните му правомощия. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП предвижда, че изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява, а съгласно чл. 11а, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП, разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане Общата селскостопанска политика и извършва разплащания по тях. Оспореното уведомително писмо е подписано от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Не е налице и другото твърдение за нищожност, а именно на основание ал. 2 на чл. 177 от АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни, като всеки заинтересован може да се позове на нищожността им или да поиска съдът да я обяви.

В случая настоящият състав приема, че не е налице основание за прилагането на  чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като с оспореното Уведомително писмо изх. № 01-2600/4370 от 18.07.2018 г. на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - гр. София е намалено финансовото подпомагане по подаденото Общо заявление за подпомагане за кампания 2009г., а по влезли в сила съдебни решения Решение № 231/15.06.2015 г. по адм. дело № 681/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Решение № 4510/15.04.2016 г. по касационно адм. дело № 8618/ 2015 г. по описа на Върховен административен съд и  Решение № 362/25.11.2016г. на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Решение № 1567/06.02.2018г. по касационно адм. дело № 1140/2017г. на Върховният административен предмет е била недължимо платена субсидия за кампания 2009г. в размер само на 7404.66лв. 

Макар че съдебният контрол е обхванал по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК и двойно декларираната земя за част от застъпените имоти и допустимата за подпомагане площ, съответно неподходящите за подпомагане /наддекларирани/ площи по СЕПП и СНД, то силата на пресъдено нещо по уваженото право на отмяна на Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. с № 01-2600/4230 от 03.07.2014г. и Уведомително писмо изх. № 01-2600/4370 от 19.07.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София касаят само недължимо изплатена субсидия в размер общо на 7407.66лв.

За органа не възниква ново основание за произнасяне, а той дължи произнасяне по заявлението по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009г., с което е сезиран. Поради това че производството по това заявление не е приключило, то преценката относно релевантните факти и обстоятелства за възникване на правото, следва да бъде направено към момента на подаването на заявлението.

Обжалваното уведомително писмо е издадено в писмена форма, и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При запознаване с данните от таблиците са видни данните, въз основа на които административният орган намалява финансовото подпомагане по подаденото заявление по СЕПП и НДП. Обосноваността на тези данни с наличните по делото доказателства е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта.

При издаването на процесния акт обаче са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Административният орган се е позовал на резултати от извършени административни проверки в периода след подаване и регистриране на заявлението. В Решението по адм. дело № 546/2016г. е посочено, че при подаване на заявлението за подпомагане по СЕПП и НДП за 2009 г., „Съгласие 2004” ЕООД е било подложено на всички видове проверки, произтичащи от ЗПЗП, Регламент (ЕО) № 796/ 2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/ 2003 и (ЕО) № 73/ 2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/ 2008 г. на Съвета, като в резултат на тези проверки е отказано оторизирането на плащания, за които органът е счел, че касаят двойно заявени площи, като в развилото се по този повод производство за голяма част от същите заявителят е ангажирал писмени доказателства за установяване основанието за ползването им /договори за наем и аренда/. В това производство, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК, като е прието, че заявените земи представляват допустим слой „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”.

Между страните не се спори и с приетата по адм. дело № 681/ 2014 г.  на АСВТ експертиза е установено, че към момента на подаване на заявленията за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК, е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. На основание чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, в приложимата към момента на подаването на заявлението редакция, Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП отново в приложимата редакция, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони. По делото няма спор, че при извършената през 2009 г. кръстосана проверка на жалбоподателя не са констатирани съществени разлики между заявените от него площи и допустимите за подпомагане /извън определените като двойно заявени парцели/, поради което Разплащателната агенция е извършила плащане, като на 29.04.2010г. на „Съгласие – 2004“ ЕООД е преведена оторизирана сума 93282.36лв. по СЕПП и 43392.37 по СНДП, по Общото заявление за подпомагане за кампания 2009г.

По-късно, обаче, през м. 12.2010 г., е извършена нова кръстосана проверка, която е открила грешка относно площите, допустими за подпомагане и в резултат на това първоначално е издаден АУПДВ /отменен по съдебен ред/, а впоследствие и уведомителни писма, третото от които е процесното. Новата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, направена през м. декември 2010 г., е извършена в противоречие с чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ на Комисията от 30.11.2009 г. /съответстваща на чл. 24, § 2 от отменения Регламент № 726/2004 г./, данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място.

Съгласно чл. 32 от Регламент № 1122/2009 (ЕО), действащ към момента на развилото се производство, всяка проверка на място подлежи на доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 32, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от „новопредставената информация” и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е необходимо РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с възможните нередности.

Като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия, а това е било абсолютно необходимо, както с оглед на двете отменителни съдебни решения по отношение на актовете, издадени във връзка с намалените впоследствие плащания, така и с оглед на факта, че през 2009 г. е била извършена проверка, която е установила, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва новата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. Неотстраняването на този порок и в настоящото административно производство е в противоречие и с общия принцип, въведен с чл. 26, т. 1 от Регламент № 1122/2009, административните проверки и проверките на място, да се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна проверка на спазването на условията, при които се отпускат помощи, и на изискванията и стандартите, отнасящи се до кръстосано спазване. Неизпълнението на това указание, процесуалния представител на ответника неоснователно обяснява с обстоятелството, че проверки на място се извършвали само на 5% въз основа на анализ на риска и процесните парцели на „Съгласие-2004“ ЕООД не са попаднали в обхвата на проверките на място.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.2 от Регламент № 1122/2009 „Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място". След като РА не е извършила други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите, разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Още повече, че с решение по адм. д. №681/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново са дадени изрични указания в тази насока същото решение е потвърдено с решение №4510/ 15.04.2016 г. по описа на Върховния административен съд.

Както се посочи по-горе, показателите за недопустими за подпомагане площи от двете последващи проверки през 2009 г. и 2010 г., се отличават помежду си с 10,380 ха, при тенденция за увеличаване на тези площи с всяка последваща проверка. За определени парцели, декларирани от жалбоподателя, след регистриране на заявлението му се установяват три различни величини - деклариран размер, размер според проверката от м. 11.2009 г. и размер според проверката от м. 12.2010 година. Съгласно уведомителните писма, при общо заявени за подпомагане 999,64 ха, в резултат на първата проверка са установени наддекларирани площи 141,62 ха, а при втората – 152,00 ха. С оспореното в настоящото производство уведомително писмо са посочени отново 141,62 ха., което представлява 16.51% от установената площ по заявлението. Видно от таблица 1 на стр. 2 от оспорения акт, площта на декларираните парцели и тази, която е реално допустима от тях, след отстраняване на застъпването с други кандидати, е значително по-малка. В съответствие с изискванията на чл. 51 от Регламент на Комисията /ЕО/ № 796/2004г. приложим за СЕЕП и СНД, при наличие на наддекларирани площи над 3%, но до 20 % - площта, която трябва да се санкционира, се определя на база на наддекларираната площ, която се умножава по две преди да се извади от допустимата за изчисления площ. В този смисъл точният размер на наддекларираната площ, установена в законосъобразно проведена процедура, е от съществено значение за преценката на законосъобразността на оспорения административен акт.

Предвид гореизложеното, е било необходимо РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да обсъди представените от заявителя допълнителни доказателства във връзка с възможните нередности. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е така, тъй като проверката през 2009 г. е установила, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а проверката през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. Общият принцип, въведен с чл. 26, т. 1 от Регламент № 1122/2009 е че, административните проверки и проверките на място, следва да се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна проверка на спазването на условията, при които се отпускат помощи, и на изискванията и стандартите, отнасящи се до кръстосано спазване. Административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което не е санирано с издаването процесното уведомително писмо, и е основание за отмяна на атакувания акт.

 

По изложените съображения оспореното уведомително писмо е незаконосъобразено и като такова следва да бъде отменено. Жалбата на „Съгласие 2004” ЕООД се явява основателна и следва да бъде уважена.

 

При този изход на делото, разноски на ответника не следва да се заплащат. На жалбоподателя се следват разноски на основание чл. 143, ал.1 от АПК, представляващи заплатен адвокатски хонорар и 50 лв. за държавна такса. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3800 лв., е направено възражение от процесуалния представител на ДФЗ на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради липса на фактическа и правна сложност. Съдът намира това възражение на ответната страна за основателно, поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото пред административния съд, поради което в съответствие с чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК,следва да бъде намалено на 1000,00 лв. Следва да се държи сметка, че по адм. дела № 546/2016г. и  № 681/ 2014 г. на Административен съд Велико Търново, по последното от които Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе по отношение на идентично възражение за прекомерност с Решение № 4510/15.04.2016г. па КАХД № 8618/2015г. на ВАС.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Съгласие – 2004“ ЕООД – гр. Свищов с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Христо Ботев“ № 17, Уведомително писмо изх. № 01-2600/4370 от 18.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - гр. София.

ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - гр. София за произнасяне по подаденото от „Съгласие – 2004“ ЕООД – гр. Свищов с ЕИК ********* Заявление с УИН 04/300609/25176, при съобразяване на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА  Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция да заплати на „Съгласие – 2004“ ЕООД – гр. Свищов с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Христо Ботев“ № 17, разноски по делото в размер на 1050,00 /хиляда и петдесет лева/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: