ПРОТОКОЛ
№ 280
гр. Пазарджик, 31.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500218 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател Л. Н. М., З. С. Л. и Ц. С. З. не се явяват ред.пр. За тях се явява
адвокат Д. А. К. ред.упълномощен от преди.
Ответниците Й. П. Г. и Р. В. Г. не се явяват. Призовките върнати в
цялост, че са търсени на адреса на 19.05.23г. не са открити, нито лице, което
желае да получи призовката.
Адв. К.: - По хода на делото предоставям на съда.
Съдът намира, процесуална пречка по хода на делото няма по следните
съображения: на адреса, на който са призовани ответниците са били
призовавани в първонистанционното производство. Като се съобрази и
обстоятелството, че и при връчване на жалбата срещу допълнителното
решение също не са открити на адреса, като са оттеглили пълномощията на
адвоката, който ги е представлявал до момента, в който са преустановили да
получават книжа на посочения от тях адрес. Съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 41 ал. 2 от ГПК. Приема, че ответниците са сменили адреса,
на който са били веднъж призовани и съответно уведомени за задължението
си да известят съда за промяна на адреса, поради което книжата следва да
бъдат приложени по делото и да се считат за връчени.
1
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2967 по описа на
съда за 2020 година по исковете на Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и
двете от гр.Б., общ. Пазарджик, ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б.,
обл.Пазарджик, ул. „27-а“ №3, на основание чл.109 ЗС са осъдени ответниците Й. П. Г. с
ЕГН ............ и Р. В. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б., ул. „Р.“ №7, да намалят
височината на построената от тях част от плътна ограда по югозападната регулационна
граница между техния УПИ ХІІ-670 и имота на ищците, представляващ УПИ XIII-671 в
кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., до допустимите от закона и от
разрешението за строеж 2.2 м., измерени спрямо котата на по-ниския прилежащ терен към
момента на завършването на строително-монтажните работи по одобрения технически
проект, както и да преместят посадените в техния имот 13 броя декоративни дървета от вида
туя на разстояние поне 1 м. от границата с имота на ищците, както и да подрязват всичките
27 броя дървета по тази граница така, че те да не превишават височина от 2.5 м.
Отхвърлен е иска за преместването на дърветата на разстояние 1.2 м. от границата и
иска за заустването на отводнителната тръба под бетонната алея в имота на ищците така, че
да не отвежда дъждовните води в имота на ответниците.
Осъдени са ответниците Й. П. Г. с ЕГН ............ и Р. В. Г. с ЕГН ********** да
заплатят на ищците Л. Н. М. с ЕГН ********** и З. С. Л. с ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 1373.34лв.
Осъдени са Л. Н. М., Ц. С. З. и З. С. Л. да заплатят на Й. П. Г. и Р. В. Г. съдебни
разноски в размер на 216.67лв.
Осъдени са Л. Н. М., Ц. С. З. с и З. С. Л. да заплатят по сметка на Районен съд -
Пазарджик на основание чл.77 ГПК допълнителна държавна такса в размер на 70лв.
С определение по същото дело е оставена без уважение молбата на Й. П. Г. и Р. В. Г.
и двамата от гр.Б., ул. „Р.“ №7, чрез пълномощника адв. Кънчо Станчев от АК - Пазарджик,
за изменение на решение №455 от 04.05.2022г. по гр. д. №2967/2020г. на Районен съд-
гр.Пазарджик в частта за разноските.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищците
Любка М. , Ц. З. и З. Л. в частта , с която са отхвърлени исковете им да се
намали височината на изградена между имотите на страните ограда като се
премахне тази част от същата, която надхвърля 2.20 метра, но измерено от
имота с по-ниска кота към момента на издаване на разрешението за строеж и
откриване на строителна площадка (т.е. преди започване на строежа през 2020
г.), както и да се преместят всичките 37 броя туи на разстояние 1.2 м от
регулационната линия. Първоинстанционният съд постановил премахване на
част от плътната ограда между имотите на ищците и ответниците,
надхвърляща 2.20 м., но измерено от по-ниския терен към момента на
завършване на строително-монтажните работи, а не преди започване на
строителството. По отношение на туите било постановено да се изместят
само 13 вместо всичките 37 дървета, при това не на разстояние 1.20 м.,
2
колкото е поискано в ИМ, а на разстояние 1 м. Решението било неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Съдът приел в мотивите си, че за построената ограда е издадено
разрешение за строеж № 14/01.06.2020 г., както и Протокол за откриване на
строителна линия и ниво от 23.06.2020 г. От доказателствата по делото не
можел да се направи извод, че оградата е построена след издаване на
разрешение на строеж от страна на Община Б.. В протокола за строителна
линия били констатирани грешки, които били поправяни в последствие със
Заповед № 2/31.03.2021 г., за която ищците твърдят, че е издадена от
общината. Тази заповед не била издадена от Общината и не представлявала
административен акт. Считат , че съдът следва да упражни косвен контрол и
да прогласи нищожността на тази заповед.
В конструктивното становище за изграждане на оградата и по
конкретно тази част от него, озаглавена „Детайл за изпълнение на плътна
ограда“ било записано, че оградата започва да се изпълнява след влизане в
сила на PC и подписване на протокол за строителна линия. Поради
очевидната нищожност на заповедта за поправка на грешки в протокола ако
се достигне до извод, че поправка липсва, то изграждането на цялата ограда, а
не само на надхвърлящите 2,20 м. части, се явявало в нарушение на
издаденото разрешение за строеж.
Установено било, че преди започването на строежа бетонната алея,
която е изградена от ответниците в имота им по протежение на оградата не е
съществувала, а прилежащия терен е бил значително по-нисък, отколкото е в
момента. Неправилно съдът приел,че именно след завършване на
строителството , от по-ниското ниво следва да се съобрази височината на
оградата. В настоящия си вид оградата доближавала, а в някои части и
надхвърля 2.20 м. още преди да е монтирана бетоновата й козирка .
Жалбоподателите считат, че тъй като разрешението за строеж е
административен акт, който е издаден въз основа на фактическото положение,
съществуващо към датата на издаването му, то промени в това фактическо
положение, извършени след издаване и влизане в сила на PC, би следвало да
се отразяват чрез заповеди, които променят първоначално постановеното.
В конкретния случай промяната на котата, от която започва да се строи
оградата по същество представлява промяна на условията , при които е
разрешено строителството и.Така, например, ако издаването на разрешението
за строеж е поискано след изграждането на бетонната алея, е било възможно
общината да откаже издаването му или поне да го издаде при други условия.
Поради това да се приема, че с повдигане терена на по-ниския имот чрез
изграждането на бетонна алея не се нарушава издаденото разрешение за
строеж било за неправилно и незаконосъобразно.
Не било правилно да се приеме, че ако по време на строителството
адресатът на разрешението за строеж повдигне нивото на терена самоволно,
това не се отразява на законността на построеното. Действително, в PC не
3
били посочени конкретни коти, от които следва да започне да се строи
оградата, но изграждането на бетонната алея в частта под оградата на
практика означава извършването на СМР, които не са разрешени с издаденото
PC. Считат, че следва да се приеме, че височината на оградата не трябва да се
измерва от сегашното ниво на терена на ответниците, а от по-ниско ниво,
съществувало преди започването на строежа.
Доколкото вещите лица в първа инстанция не успели да установят какво
точно е било това ниво и с колко сантиметра е повдигнат терена от страната
на ответниците, то правилно било да се приеме, че оградата следва да се
намали поне със сбора от дебелината на козирката й (която все още не
поставена) и дебелината на слоя над пръстта, съставен от бетон, камъни и
други материали, които са вложени в изграждането на алеята в близост до
оградата в имота на ответниците.
Изложени са доводи относно начина на определяне размерите на тази
част от оградата , която според тях е построена в отклонение от правилата.
По отношение на дърветата от вида „туя“ съдът приел, че само 13 от
всичките 37 установени от вещите лица дървета предмет на исковата молба,
следва да се преместят от ответниците, при това на разстояние 1 м., а не на
поисканото от ищците 1.2 м. В тази му част решението отново е
неоснователно и незаконосъобразно. Допустимите разстояния, предвидени в
законодателството за засаждане на дървета били регламентирани в чл. 52 от
Закона за собствеността и в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени като в наредбата тези разстояния били дадени като
препоръчителни ,докато в ЗС тези разстояния били предвидени като
задължителни („не се позволява да се посаждат“).
Тъй като законът е нормативен акт с по-висок ранг, то безспорно
изискванията за разстоянията следва да се спазват от собствениците на
имотите .Конкретните дървета следвало да се приемат за високи такива ,
според класификациите в нормативната уредба или може би за средни ,но в
никакъв случай не и за ниски. Съдът постановил в решението си редовното
им подрязване до 2.5 м., но това не означавало , че дърветата следва да се
приемат за ниски по класификацията на Нередбата.
Заключението на експерта инж. Г. относно квалифицирането на „туите“
като висок дървесен вид, както е посочено и в самото решение било изцяло
правилно и коректно. Неправилно съдът прел становището на експерта
Бурова.
Позовават се на съдебната практика и считат , че и в тази част
решението е неправилно.
Молят решението да бъде отменено в частта:
1/ на частичното уважаване на иска за намаляване височината на
оградата и да се постанови друго решение, с което исковата молба на ищците
4
да бъде уважена изцяло, а ответниците да бъдат осъдени да премахнат
незаконно построените части на височина над 2,20 м. от плътната ограда с
дължина 13,80 м, построена в имота им с идентификатор 0352.502.670 по
югозападната регулационна граница, като височината да бъде определена от
прилежащия терен на ответниците с по-ниска кота ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ НА
СТРОИТЕЛСТВОТО в имота.
2/ на частичното уважаване на иска за преместване на „туите“ и да се
постанови друго решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преместят
ВСИЧКИ 37 бр. дървета на разстояние 1.2 м. от регулационната линия.
Алтернативно - поне на 27 бр. „туи“, намиращи се извън частта на гаража.
Правят искане за назначаване на строително-конструктивна експертиза,
вещото лице по която да изреже поне две „ядки“ през няколко метра
разстояние от хоризонталната бетонна конструкция, представляваща алея, в
имота на ответниците, в близост до построената ограда, и след измервания на
дължината на „ядките“ и дълбочината на отворите, измерена от
повърхностния слой на алеята до пръстта в основата й, да даде отговор на
въпроса: каква е дебелината в сантиметри на слоя от бетон, камъни и др.
материали, положен върху пръста, при изграждане на алеята, в близост до
оградата?
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от ответниците.
Против тази част от решението, с която ответнците са задължени да
преместят дървета на определено разстояние, ответниците по исковете също
били подали жалба с искане да бъде отменена изцяло.
Първоинстанционния съд уважил иска само по отношение на 13 броя
дървета, като е постановил те да бъдат преместени на разстояние 1 метър от
общо засадените 27 броя на между съседската граница на двата имота.
Мотивите на съда за да уважи частично този иск били ,че страната е поискала
тяхното преместване да стане на 1.2 метра от границата на двата имота, но
тъй като Наредба № 7/2003 г и чл.52 от ЗС предвиждат разстояние - 1 метър
за дървета с височина до 2.5 метра, то иска е основателен за преместване на
такова разстояние.
По делото не било установено, че дърветата са от вида, който достига
височина 5 метра ,а такова отстояние от 1,2 метра нямало предвидено в
Наредбата.
Съгласно чл.94 ал.3 от Наредба № 7/2003 г на вътрешната регулационна
линия се препоръчват живи огради с височина до 1.2 метра. Това била
височината, на живия плет, а не отстоянието на живия плет от регулационната
линия.
Оспорва решението, в частта, с която е уважена претенцията по
съображения , изложени във въззивната жалба.
Установено било по делото, че растенията са с височина от 1.10 м до
5
1.20 метра, засадени са в имота на ответниците не на вътрешната
регулационна линия , а на разстояние от 0.50 метра -1.00 метра .
Предявен бил иск за преместване на 32 броя ТУИ/виж исковата молба/,
а във въззивната жалба е прави искане за преместване на 37 броя ,което е
недопустимо.
Претендират разноски.
Решението е обжалвано и от ответниците Й. Г. и Р. Г. в частта ,с която
са осъдени да преместят 13 броя туи на разстояние 1 метър от границата с
имота на ищците и разпоредено подрязването на всички 27 броя туи до
височина от 2.5 метра.
Излагат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост .В
частта , в която ответниците са осъдени да подрязват дърветата решението
било недопустимо , тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск и
решението следвало да се обезсили ,а в останалата част – молят да бъде
отменено и иска отхвърлен.
При предявяване на иска било направено искане за преместване на 34
броя туи на 1.2 метра от границата на имота им, искане за подрязване на 27
броя не било направено.
Съдът правилно приел в мотивите си, установеното от експерта
Славка Бурова,че общо установените 27 броя растения са подрязани до
височина от 1.10 м - 1.20 м. Не бил съобразил обаче заключението на
експерта , според който разположението и височината на дърветата
отговаряли на нормативните изисквания. Растенията не могли да влияят
неблагоприятно върху осветеността на жилищните помещения на ищците,
защото се разминават с жилището- не са разположени срещу жилищната им
сграда. Съдът неправилно не кредитирал заключението на този експерт,а се
позовал на това на експерта Г., на когото такава задача не била поставена.
Засадените растения не пречели на ищците да упражняват правата си.
Едната от тях по реда на чл.176 от ГПК заявила , че са дали разрешение за
засаждане на няколко броя , а другите не се явили да отговорят на поставени
въпрос.
Съдът игнорирал установеното по делото, че всичките 27 броя
декоративни храсти са с височина от 1.10 м- 1.20 м, и че те са оформени като
жив плет. Нямало житейска логика, в обосновката на съда, че жива ограда от
1.20 м отговаряща на изискванията на чл.94 ал.З от Наредба №7/2003 г пречи
на ищците, а плътна ограда от 2.20 м. няма да пречи на осветеността и
проветривостта между двата имота.
Молят в тази част решението да бъде отменено. Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от Л. М., Ц. З. и З. Л..
В частта, с която съдът задължил ответниците да подрязват растенията
6
решението не било недопустимо , тъй като било свързано с преместването
им. Първоинстанционният съд преценил, че ако постанови преместване на
растенията на разстояние 1.00 м., а не на по-голямо разстояние, то следва да
допълни решението с изискване туите да се подкастрят редовно до
определена височина. В противен случай бил налице риск дърветата да влязат
в друга категория дървесен вид, развивайки се, за който постановеното от
съда решение да не е адекватно според законовите критерии.
Неправилно се подържало ,че туите в частта между плътната ограда
и гаража на ищците представляват „жива ограда“ с височина 1.20 м.
Растенията не били разположени на регулационната линия ,
засадени били шахматно и височината им била моментна величина.
Счита , че не установено по делото ищците да са давали съгласието
си за засаждане на растенията по този начин и това не означавало
,че не им пречат.
В срока за отговор по жалбата на ищците, касаеща претенцията им
относно плътната ограда е постъпила насрещна жалба от
ответниците по исковете Й. Г. и Р. Г..
Считат, че в тази част решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и е необосновано. Молят да бъде отменено
и иска – отхвърлен . В тази част оградата не създавала пречки по -
големи от обикновените за ищците да ползват собствеността си в
пълен обем.
За да постанови решението си съдът приел, че изградената плътна
ограда следва да бъде измерена от страната на по-ниския поземлен имот/ на
ответниците/, като възприел изцяло заключените на експерта Г.. Направени
били констатациите от вещото лице , че умишлено е намалена височината на
имота от страна на ищците, като е изкопана земната маса между
съществуващия дувар и циментовата плоча използвана от ищците за техния
гараж в дъното на двора .
Не било установено оградата да създава пречки за ищците по- големи
от обикновените. Установено било от заключението на експерта Бурова ,че
изискванията на чл.48/4 от ЗУТ е спазено и плътната ограда не влияе
неблагоприятно на осветеността в жилищните помещения на ищците. Такова
било и заключението на експерта Г.. Намаленото проветрение и
светлина/каквото се твърди че е налице от ищците/ се дължали не на
оградата, а на изградения от ищците асмалък по цялото протежение между
двата поземлени имота.
Поправката на протокола за даване на строителна линия и ниво била
надлежно направена. Този протокол не се съставял от Общината, а от лицето
упражняващо строителния надзор на обекта, в присъствието на възложителя.
В открито с.з от 10.02.2022 г съдът приел нови писмени доказателства - молба
7
от Р. Г. и Й. Г. до кмета на община Б. и поправен протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от
23.06.2020 г с отбелязване, че поправката е направена на 12.01.2022 г.,
подписан от възложителите и от геодезиста. Тези доказателства не били
оспорени.
Издаването на нужните строителни книжа и спазването на
строителните правила се доказали и от приетите и не оспорени заключения.
Оспорват доводите, че оградата е недовършена и липсвала козирка от
25 см. Позовават се на заключението на вещото лице Г..
Установено било по делото , че и към 2012 г циментовата плоча между
изградената от ответниците плътна ограда и къщата им е съществувала.
Невярно било твърдението, че ответниците са направили насип и след това са
положили бетона .
Противопоставят се на доказателственото искане.
В срок е постъпил отговор на подадената насрещна жалба.
Ищците в първоинстанционното производство я намират за допустима ,
но неоснователна.
Първоинстанционното решение било изцяло съобразено с
констатациите и изводите на вещото лице Г.. Доводите, че височината на
имота от страната на ищците умишлено е намалена като е изкопана земна
маса между съществуващия дувар и циментовата плоча били неотносими, тъй
като измерванията са направени от плочата, а не от лехата с пръст,
непосредствено до оградата. Именно измерено от плочата, а не от пръстта и
двете вещи лица установяват сходна височина в началото на оградата от 2,37-
2.38 м.
Подържат, че ако нормативните изисквания, касаещи височината на
оградата са нарушени, то постановяване премахването й в тази част, с която
тези изисквания са нарушени, е правилно и обосновано, независимо дали се
доказват реално пречки по отношение на съседите или не.
Подържа се изложеното във въззивната им жалба относно
действителността на акта , с който е поправен протокола за даване на
строителна линия и ниво.
Останалите доводи в отговора са идентични с тези във въззивната жалба
, касаещи начина и отправната точка за извършване измерване на височината
на оградата.
В срок е постъпила и частна жалба от Й. и Р. Г.и против определение №
1368/05.07.2022 г постановено от реда на чл.248 от ГПК с което съдът е
оставил без уважение молбата им за изменение на решението по делото, в
частта относно разноските.
Сумата от 210 лева не следвало да се присъжда в тежест на ответниците,
тъй като не е внесена своевременно от страната и не са представени за това
8
;
доказателства по делото до приключването му и обявяването му за решаване.
Необосновано съдът приел, че разноските следва да бъдат поделени в
съотношение 2:1, тъй като предявените искове по чл.109 от ЗС са три; два от
които са уважени, а единият е отхвърлен. Уважаването на исковете било
частично.
Като се съобрази направеното искане и произнасянето на съда, въпреки,
че няма намаление на иска ,то исковете били уважени частично и съразмерно
следвало да бъдат присъдени разноските.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба.
Ответниците считат, че тя е неоснователна. Правилно били съобразени
и разноските за експерта ,внесени допълнително по разпореждане на съда,
като следва да се съобрази и това, че исковете са уважени частично, а по
делото било установено ,че в хода на производството ответниците са
предприели действия ,дали основания за отхвърляне на третия иск, който не е
предмет на въззивното производство и отразили се на основателността
/частично/ на останалите два иска.
По делото е постановено и решение по реда на чл.250 от ГПК от
14.12.2022 година, с което е допълнено решение №455 от 04.05.2022г. по гр.
д. №2967/2020г. по описа на РС – Пазарджик като е отхвърлен иска за
преместването на останалите 5 дървета /от 27 до 32/ на разстояние 1.2 м. от
границата между имотите на страните по делото.
Така постановеното решение е обжалвано от Л. М., З. Л. и Ц. З..
За да отхвърли иска, съдът приел че е установено наличието на 27, а не
на 32 дървета в имота на ответниците. Такава констатация, обаче, не почива
на данните от доказателствения материал.
По делото в първа инстанция са допуснати, извършени и приети две
експертизи, вещите лица по които правят оглед на дърветата в двора на
ответниците. В т. 6 от Заключението на в.л. инж. Славка Бурова изрично е
записано, че има две групи туи - едната от 27 броя дървета, а другата - от още
10 броя. Всички те са в двора на ответниците и дори за 4 от втората група е
посочено, че са на разстояние по-малко; от допустимото. В т. 6 от
заключителната част на експертното становище на инж, Й. Г. туите отново са
разделени на две групи, като в едната има 27 броя, а в другата - около 15
броя, но изрично се уточнява, че част от тях са изсъхнали. Вещото лице
изготвило и приложение със схематичното разположение на дърветата,
където е посочено къде точно са разположени туите от двете групи.
Молят решението да бъде отменено.
Подържат доводите, изложени в жалбата против първоначалното
решение.
Отговор на тази жалба не е постъпил.
Адв. К.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам изцяло подадената
9
въззивната жалба и отговорите и оспорва насрещната въззивна жалба на
другата страна. Оспорвам и частната жалба относно разноските в първа
инстанция. Поддържам и направеното с подадената чрез мен въззивна жалба
искане за назначаване на строително конструктивна експертиза, с която да се
вземат ядки от бетонната алея разположена между оградата и къщата на
ответниците. Поддържам и искането да се обяви за нищожна тази заповедта
за поправяне на явна фактическа грешка в протокола. Нямам други
доказателствени искания.
Съдът намира, че искането за събиране на доказателства пред тази
инстанция не следва да бъде уважавано, тъй като не е налице хипотезата на
чл. 266 ал.3 от ГПК.
Приема, че първоинстанционият съд не е допуснал процесуално
нарушение, отказвайки да уважи това искане като е съобразил както
характера на обследванията, които следва да бъдат извършени, за да даде
отговора на въпроса поставен от жалбоподателите ищци така е и отчел
събраните по делото доказателства установяващи относимите към спора
факти.
Поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на експертиза пред
въззивната инстанция и
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: - Моля да уважите подадената от доверителите ми подадената
въззивна жалба и отмените решението на РС като неправилно и необосновано
в обжалваната част, като вместо него постановите друго, с което се уважават
изцяло два от трите предявени иска относно оградата и относно туите. Моля,
да отхвърлите насрещната въззивна жалба и частната жалба относно
определението за разноските като неоснователна. Моля, да се произнесете в
този смисъл вземайки предвид жалбата и всички останали документи,
отговори и становища излагани по време на първоинстанционното
производство и по време на въззивното производство. Моля, да уважите и
подадената въззивна жалба срещу допълнителното решение. Достатъчно
аргументи има изложени по делото, но съвсем накратко искам да обърна
10
внимание на единствено на заповедите с които се изменят поправя се явна
строителна грешка на протокола на строителна линия на оградата. Другата
страна претендира, че това не са адм. актове, а се издават от инвеститора. Но
от съдържанието им следва съвсем друго. Ще цитирам финалът на една от
заповедите, която касае настоящото дело „настоящата заповед може да се
обжалва по реда на АПК в 14 дневен срок от получаването й пред Адм. съд –
Пазарджик чрез Кмета на община Б.. Заповедта да се съобщи на
заинтересованите лица по реда на АПК и на съответните длъжностни лица“.
Според мен не е възможно документ с такъв текст да не представлява адм. акт
или поне да има претенции да представлява такъв макар и не
законосъобразен. Освен това законът предвижда при съставяне на протокола
да присъства представител на общината, тук липсва подпис на представител
на Общината, за да се приеме, че поправката на фактическата грешка се е
осъществила. Моля, да обявите тази заповед за нищожна и да приемете, че
претендираната поправка на протокола не се е осъществила. Претендирам
разноски и пР.гам списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 30.06.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11