Решение по дело №1138/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 787
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20245300501138
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300501138 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв.А. Н. от АК София срещу
решение № 984/06.03.2024г. по гр.д. № 12638/2022г. по описа на РС Пловдив,
с което е осъдено „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. „Гюешево„ № 14, да заплати
на В. Д. К., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.***, сумата от 3605.11 лева,
дадена на неосъществено основание – по нищожен договор № 2805124, ведно
със законната лихва от датата на подаването на исковата молба (01.09.2022г.)
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в
размер от 484.20 лева.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че големината на шрифта в приложените по делото оригинални документи
гарантира правата на потребителя да се запознае с договора. Сочи се, че
Директива 2008/48/ЕО не съдържа въведеното със ЗПК изискване всички
елементи на договора да се представят във формат и шрифт не по-малко от
12. Сочи се, че съобразно чл. 22, § 1 от Директивата във връзка с чл. 9 и чл.
10 от нея, следва да се тълкува в смисъл, че областта, която е хармонизирана,
1
не дава право на националните разпоредби да предвиждат различни
регулации от тези, предвидени в Директивата. Сочи се, че изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, не е достатъчно конкретно,
защото не е посочена мерната единица, в която следва да бъде измерен
шрифта на договора, което прави изискването невъзможно за изпълнение.
Сочи се, че по делото не е обсъдено заключението на съдебнотехническата
експертиза относно измерването на шрифта. Иска се отмяна на обжалваното
решение и отхвърлянето на предявения иск. Претендират се разноските по
делото.
В срок е постъпил е писмен отговор от В. К., с който жалбата се намира
да неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване. Изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е установил безспорно следните факти. На дата 11.07.2017
между страните бил сключен договор за заем № 2805124. По силата на този
договор В. К. е получила назаем сума от 41000 лева, която следвало да върне
ведно с лихви. От заключението на вещото лице, което ПРС възприема като
обективно и цени, личи, че потребителят К. е платила по договора общо
45136.11 лева. От представената от ответното дружество справка (л.29) личи,
че по договора, К. е платила 45 136.11 лева и 4.69 лева лихви за просрочие.
Съдът възприема като достоверно и компетентно изготвено и заключението
по техническата експертиза, според което шрифта, с който е изпълнен
договора, е в размер от 9.5 до 11 пункта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че големината на
шрифта в приложените по делото оригинални документи гарантира правата
на потребителя да се запознае с договора. Сочи се, че Директива 2008/48/ЕО
не съдържа въведеното със ЗПК изискване всички елементи на договора да се
2
представят във формат и шрифт не по-малко от 12. Сочи се, че съобразно чл.
22, § 1 от Директивата във връзка с чл. 9 и чл. 10 от нея, следва да се тълкува
в смисъл, че областта, която е хармонизирана, не дава право на националните
разпоредби да предвиждат различни регулации от тези, предвидени в
Директивата.
Според въззивният съд не може да се дерогира от настоящия съд
изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК съобразно приетите изменения с ДВ, бр. 35
от 2014г., в сила от 23.07.2014г., то договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Макар и това изискване
да не е част от Директива 2008/48/ЕО, то това не изключва правото на
държавата членка на ЕС да въведе в своето вътрешно законодателство по-
строги изисквания за защита на потребителя от тези въведени с горната
директива, което е сторила република България. В тази насока на правни
изводи е и практиката на ВКС по този казус – решение № 60186/28.11.2022 г.
т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т.о.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изискването на
чл.10 ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, не е достатъчно конкретно,
защото не е посочена мерната единица, в която следва да бъде измерен
шрифта на договора, което прави изискването невъзможно за изпълнение.
Видно от приетата СТЕ /л.127/ в печатната индустрия, точката /point/ се е
превърнала в стандартна единица мярка за големина на шрифта и ширината
на линията. Така наречената DTP- point със съкращение pt. се определя като
1/72 от инча /приблизително 0,0138/ или 0,3527 мм. Тоест в техниката на
печатането и графичното оформяне на шрифта си има формирани трайно
обективно измеряеми величини за проверка на големината на шрифта. Ето
защо изискванията на българското законодателство за размера на шрифта в
ДПК, са съответни на науката и техниката, подлежат на обективна преценка и
са задължителни за изпълнение от кредитните институции отпускащи
потребителски заеми. В казуса това не е сторено и на това основание
правилно и законосъобразно РС Пловдив е приел, че договорът е нищожен на
основание нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК, а от там основателен и доказан е
и иска по чл.55 от ЗЗД. Ето защо обжалваното решение следва да се
потвърди.
3
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 984/06.03.2024г. по гр.д. № 12638/2022г.
по описа на РС Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4