МОТИВИ към Присъда №260025 от 11.03.2021г. по НОХД №2517/2020г. по описа на РС-Плевен
Районна прокуратура - Плевен е внесла обвинителен акт
срещу подсъдимата Ц.Г.И., за това, че в периода от м.август 2018г. до м.декември 2020г. в ***като е
осъдена с ***58/***г. по гр. дело № ***/18г. по описа на Районен съд - Плевен,
влязло в законна сила от ***., да издържа своята низходяща малолетна дъщеря ***,
родена на ***г. чрез нейния баща и законен представител М.Н. ***ЕГН **********
от ***, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или повече
месечни вноски, а именно 29 месечни вноски по 130.00 лв., или всичко на обща
стойност 3770.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Производството пред съда е по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят
на РП-Плевен поддържа внесеното
обвинение, счита, че същото е доказано по безспорен начин. По отношение на
наказанието изразява становище, че следва да
бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
което на основание чл. 58а от НК се
намали с една трета и стане четири
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимата - адв.И.В. прави искане производството по делото да протече
по реда на чл. 370 и сл. от НПК-
съкратено съдебно следствие, като моли съда на подзащитната
му да бъде определено наказание лишаване от свобода с подходящ изпитателен
срок.
Подсъдимата прави и изрично искане
за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и по-точно при
прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК. Същата признава изцяло фактите, така както са
отразени от РП в Обвинителния акт, като е запозната преди това с правните
последици на това диференцирано
производство, заявява, че не желае да се събират други доказателства по
отношение на фактическата обстановка, изложена в него. В дадената й възможност
за лична защита, подсъдимата изразява съжаление за стореното и подкрепя становището
на защитникът си.
Съдът, след като установи, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на
основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда
на гл.27, чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните,
прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимата Ц.Г.И. е родена на ***г***.
Българка, българска гражданка, неомъжена, не работи, неосъждана, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че за периода
от 2016г. до 2018г. в подсъдимата Ц.Г.И. е
съжителствала на семейни начала със св.М.Н.Д. ***.
На 21.05.2016г. от семейното им
съжителстване им се родило дете - ***.
През 2018 година подсъдимата Ц.Г.И.
и св. М.Н.Д. се разделили, като при св.Д. останала малолетната ***, за да я
отглежда. Подсъдимата И. не се интересувала от детето си ***. Свидетелят Д.
подал искова молба до Районен съд - Плевен за заплащане на месечна издръжка от
майката. С ***№ 58/***г. по гр.дело №***/18г. по описа на Районен съд - Плевен,
подсъдимата Ц.Г.И. била осъдена да изплаща месечна издръжка за малолетното си
детето *** с ЕГН: ********** чрез нейния баща и законен представител М.Н.Д. ***,
месечна издръжка била в размер на 130.00 лева, считано от датата на влизане на
решението в сила - ***. Подсъдимата Ц.Г.И. въпреки, че била осъдена, не
заплащала редовно размера на месечната издръжка и не виждала малолетното си
дете по своя вина. Рядко се интересувала от него. Съзнателно продължавала да не
заплаща месечните вноски за детето си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимата Ц.Г.И.
е осъществила с деянието си състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК .
Фактическите изводи, включени в предмета
на обвинението се доказват от показанията на свидетелите М.Н.Д., както и от
приобщените писмени доказателства - ***№58 от 11.01.2019г., влязло в сила на ***.
на ***.
С оглед събраните безспорни и
непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимата Ц.Г.И. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК .
От обективна страна - в периода от
м.август 2018г. до м.декември 2020г. в ***като е осъдена с ***58/***г. по гр.
дело № ***/18г. по описа на Районен съд - Плевен, влязло в законна сила от ***.,
да издържа своята низходяща малолетна дъщеря ***, родена на ***г. чрез нейния
баща и законен представител М.Н. ***ЕГН ********** от ***, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно
29 месечни вноски по 130.00 лв., или всичко на обща стойност 3770.00 лева.
Съгласно съдебната практика за
реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна
са без значение трудовият статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му
състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи;
наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя,
комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка и др. Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца. Издръжката е изискуема през течението на
целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. От събраните доказателства се установява,
че подсъдимата не е изпълнявала това свое задължение, следователно са налице
всички съставомерни признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимата Ц.Г.И.
е действала виновно, при условията на пряк умисъл, като е съзнавала е
обществената опасност на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване, т.е съзнавала е, че е осъдена да
заплаща издръжка на малолетното си дете *** и въпреки това не е изпълнила това
свое задължение.
Така описаната фактическа
обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на
разпитания в хода на досъдебното следствие свидетел М.Н. ***- бивш съпруг на
подсъдимата, които съдът преценява като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и ги кредитира като истинни.
Ето защо, съдът призна подсъдимата Ц. ***И. за виновна това, че в периода от м.август 2018г. до
м.декември 2020г. в ***като е осъдена с ***58/***г. по гр. дело № ***/18г. по
описа на Районен съд - Плевен, влязло в законна сила от ***., да издържа своята
низходяща малолетна дъщеря ***, родена на ***г. чрез нейния баща и законен
представител М.Н. ***ЕГН ********** от ***, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 29 месечни
вноски по 130.00 лв., или всичко на обща стойност 3770.00 лева - престъпление
по чл. 183 ал.1 от НК.
Съдът намери, че описаната
фактическа обстановка и авторството на деянието се установяват от събраните и
приложени по делото писмени и гласни доказателства, разпит на свидетели и самопризнанието.
Смекчаващо вината обстоятелство по
отношение на подсъдимата е проявеното
разкаяние и обстоятелството,че не е объсжана.
Отегчаващо вината обстоятелство не
е констатирано.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът счете, че следва да вземе предвид обществената
опасност на деянието, за което на подсъдимата Ц.Г.И. е повдигнато обвинение с
настоящия обвинителен акт, като се съобрази начина на извършване на деянието,
степента на засягане на непосредствения обект на престъпното посегателство и
санкцията, която законодателят е предвидил да се налага
Съдът отчита, че настоящето
производство протече по реда на Глава 27 НПК, поради което при определяне на
наказанието, принципно, приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК. Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а,
ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези
по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само чл. 55 НК, когато той е
по-благоприятен за дееца, но в случая тези обстоятелства не са налице и по
отношение на подсъдимата съдът определи наказанието по реда на чл. 54, ал.1 НК,
вр. с чл. 58а НК /доколкото не констатира наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства/ - шест
месеца лишаване то свобода, което след
задължителната редукция от 1/3 се
индивидуализиран на четири месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи с тригодишен изпитателен срок. Съдът счете, че
такова по вид и размер
наказание, би било справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за
осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа
за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: