№ 267
гр. Благоевград , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20211200500442 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Инициирано е въз основа
на въззивна жалба, подадена от адвокат М.А., действаща като процесуален представител на
Н. Т. ЕФР.. Въззивната жалба е насочена срещу Решение № 90029 от 04.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1470 от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград
/първоначално образувано като гр.д. № 664 от 2018 г. по описа на Районен съд – Р./, с което
е отхвърлен предявеният от Н. Т. ЕФР., ЕГН ********** срещу Р. К. ЕФР., ЕГН *** и СТ.
СТ. ЕФР., ЕГН ********** иск по чл. 270, ял. 2 от ГПК, посредством който се настоява да се
прогласи нищожността на Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от
2013 г. по описа на Районен съд – Р..
Във въззивната жалба са изложени подробни доводи, според които оспореният
съдебен акт е неправилен. Настоява се окръжният съд да постанови решение, с което да се
отмени атакуваното такова, а предявеният иск за прогласяване нищожността на Решение №
1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р., да
бъде уважен. С жалбата не се правят доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от насрещните страни Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР.,
посредством който се твърди, че решението на първостепенния съд е правилно, поради
което се моли да бъде потвърдено. С отговора не е поискано ангажиране на нови
доказателства.
1
Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по делото, намира, че
е надлежно сезиран. Въззивната жалба е подадена в срок от лице, което има правен интерес
от нея и е насочена срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт.
В проведеното пред Окръжен съд – Благоевград открито съдебно заседание се явяват
адвокат М.А., процесуален представител на жалбоподателя. Явява се и адвокат З.С. –
процесуален представител на въззиваемите страни. Явява се лично и ответникът по жалбата
Р.Е.. Адвокат А. изтъква подробни съображения, според които Решение № 1706 от
28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р. съдържа
вътрешни противоречия, които не позволяват на страните да разберат действителната воля,
която съдебният състав е искал да обективира в своя акт. Поради това се твърди, че същото
е нищожно и се настоява да бъде прогласена неговата нищожност. Адвокат С. изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
След извършена служебна проверка въззивната инстанция констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, което предполага, че следва да бъде
преценена неговата правилност.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа
на Районен съд – Р. е признато за установено, на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /в
редакцията му към 2013 г./, по отношение на Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР., че към момента на
одобряване на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Д., одобрени
със Заповед № РД-18-92 от 15.12.2007 г., Н. Т. ЕФР. е собственик на 11.42 кв.м, които
представляват чупката по скица на ПИ № 3614/25.02.2013 г., издадена от СГКК-гр.
Благоевград към ПИ с идентификатор №21498.351.458, с площ от 555 кв.м, като е прието, че
е допусната грешка в кадастралната карта на гр. Д., одобрена със Заповед № РД-18-
92/15.12.2007 г., изразяваща се в това, че имотната граница между Поземлен имот с
идентификатор № 21498.351.458, с площ от 555 кв.м., при съседи по действащата КК на
гр.Д.: ПИ с идентификатори 21498.351.457, 21498.352.16, 21498.351.459 и 21498.351.294,
собственост на ищеца и Поземлен имот с идентификатор № 21498.351.459, с площ от 538
кв.м, при съседи по КК: ПИ с идентификатори 21498.351.458, 21498.352.16, 21498.351.460 и
21498.351.294, съсобствен на ответниците, е отразена като начупена линия, вместо като
права линия, както е отразена по приложения КРП на гр. Д., одобрен през 1960 г. Със
същото решение е обявена за неразделна част от него комбинираната скица, изготвена от
вещото лице инж. И.К. по назначената в производството пред Районен съд - Р. съдебно-
техническа експертиза, находяща се на лист 174 от делото. Това решение не е било
обжалван от страните и същото е влязло в сила още през 2014 г.
Въз основа на Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013
г. по описа на Районен съд – Р. е било проведено, по инициатива на Н. Т. ЕФР.,
2
административно производство по изменение на Кадастралната карта и Кадастралните
регистри на град Д., като са коригирани имотните граници между поземлен имот с
идентификатор № 21498.351.458 и поземлен имот с идентификатор № 21498.351.459.
Коригирането на имотните граници е било обжалвано от Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР.,
по повод на което е образувано адм.д. № 170 от 2016 г. по описа на Административен съд –
Благоевград. С Решение № 1034 от 12.07.2016 г., постановено по адм.д. № 170 от 2016 г. по
описа на Административен съд – Благоевград, е отменено коригирането на имотните
граници. В мотивите на административния съд е посочено, че за част от оспореното
изменение не е налице влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, а за останалата
част изменението не е в съответствие с решението по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на
Районен съд – Р.. Решението на административния съд е потвърдено посредством Решение
№ 10764 от 01.09.2017 г., постановено по адм.д. № 10656 от 2016 г. по описа на ВАС.
След отмененото коригиране на имотните граници Н. Т. ЕФР. е поискал автентично
тълкуване на Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по
описа на Районен съд – Р.. С Определение № 7119 от 13.12.2017 г. е оставена без уважение
молбата му по чл. 251 от ГПК, като районният съдебен състав е приел, че решението, чието
тълкуване се иска, е изпълнено, тъй като въз основа на него е била инициирана
административна процедура по коригиране на границите. Определение № 7119 от
13.12.2017 г. е потвърдено с Решение /имащо характер на определение/ № 1352 от
16.03.2018 г. по в.ч.гр.д. № 149 от 2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С
Определение № 145 от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2268 по описа на ВКС, II Г.О. не е
допусната до разглеждане по същество частна касационна жалба срещу въззивния съдебен
акт.
Производството по гр.д. № 1470 от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград
/чието решение се обжалва посредством въззивната жалба, във връзка с която е образувано
настоящото въззивно дело/, е инициирано по иск, предявен от Н. Т. ЕФР. против Р. К. ЕФР.
и СТ. СТ. ЕФР., с който се настоява да бъде прогласена нищожността на Решение № 1706 от
28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р.. В
исковата молба са изложени подробни съображения, че съдебният акт е неразбираем и
неговият смисъл не може да се изведе дори и чрез тълкуване. Твърди се, че съществува
противоречие между графичната част на решението /скицата на вещото лице, която е
обявена като неразделна част от него/ и текстовата му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК, нищожността на едно решение може
да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Законът не е посочил
конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение. Тези пороци, обаче, са
изяснени от доктрината и от съдебната практика. Нищожност на съдебното решение е
налице при особено съществени нарушения, като: когато е постановявено от орган, който не
е на длъжност, даваща му право да го издаде, когато не е подписано от болшинството на
3
съдебния състав или не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост волята
на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато решението
повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически
постижения на съвременната цивилизация или повелява изпълнение на действие, което
съставлява престъпление. В този ред на мисли следва да се посочи, че нищожност на
съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна
неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде издадена по реда на чл. 251 ат
ГПК /тълкуване на акта от органа, който го е постановил/ или по реда на чл. 247 от ГПК
/поправка на очевидна фактическа грешка/. Когато е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила или е налице необоснованост, но може да се установи какво е
постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. В
горния смисъл са Решение № 880 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2697/2008 г., IV г. о.,
ГК, а така също и Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о.,
ГК.
Както вече бе отбелязано, за защитата срещу нищожни съдебни решения е
предвидена възможност за прогласяването им като такива, посредством предявяване на
нарочен иск или чрез възражение. Когато решението е недопустимо и е влязло в сила,
същото не може да се отменя на това основание, тъй като макар и да страда от пороци,
недопустимото решение поражда всички присъщи на решението правни последици,
включително сила на пресъдено нещо. Недопустимото решение не е нищожно решение и за
него е неприложима разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК.
Когато едно решение влезе в сила, разрешеният с него спор не може да бъде
пререшен между страните. Именно заради забраната за пререшаване, недопустимо е чрез
производство по чл. 270, ал. 2 от ГПК да се реализира контрол за правилността на съдебен
акт, за който се твърди, че е нищожен. Такъв контрол се извършва в редовното
инстанционно производство, понеже само там може да се провери дали съдът, постановил
решението, се е отклонил от материалните или процесуалните правила и дали актът му е
обоснован. В този смисъл е Решение № 492 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2008 г.,
III г. о., ГК.
С Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на
Районен съд – Р. съдебният състав е приел за установено, на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР
/в редакцията му към 2013 г./, по отношение на Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР., че към момента
на одобряване на действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Д., одобрени
със Заповед № РД-18-92 от 15.12.2007 г., Н. Т. ЕФР. е собственик на 11.42 кв.м, които
представляват чупката по скица № 3614/25.02.2013 г., издадена от СГКК - гр. Благоевград
към ПИ с идентификатор №21498.351.458, с площ от 555 кв.м, като е прието, че е допусната
грешка в кадастралната карта на гр. Д., одобрена със Заповед № РД-18-92/15.12.2007 г.,
изразяваща се в това, че имотната граница между Поземлен имот с идентификатор №
21498.351.458, с площ от 555 кв.м., при съседи по КК - ПИ с идентификатори 21498.351.457,
4
21498.352.16, 21498.351.459 и 21498.351.294, собственост на ищеца и Поземлен имот с
идентификатор № 21498.351.459, с площ от 538 кв.м, при съседи по КК: ПИ с
идентификатори 21498.351.458, 21498.352.16, 21498.351.460 и 21498.351.294, съсобствен на
ответниците, е отразена като начупена линия, вместо като права линия, както е отразена по
приложения КРП на гр. Д., одобрен през 1960 г. Със същото решение е обявена за
неразделна част от него комбинираната скица, изготвена от вещото лице инж. И.К. по
назначената в производството пред Районен съд - Р. съдебно-техническа експертиза,
находяща се /скицата/ на лист 174 от делото. В тази връзка следва да се посочи, че
въпросната скица на експерта К. е подписана от районния съдия и върху нея е поставен
печат на съда. Подробни съображения за постановяването на подобен диспозитив са били
посочени в мотивационната част на съдебния акт.
От диспозитива /а и от мотивите/ на решението на Районен съд - Р. става ясно, че
предявеният иск е уважен като основателен, понеже спорната реална част от недвижим
имот, собственост на ответниците, съставляваща чупката по скица № 3614/25.02.2013 г.,
издадена от СГКК - гр. Благоевград, всъщност представлява част от имота на ищеца, като
тази част е отразена в нарочно издадена скица от вещото лице, която скица е обявена за
неразделна част от решението. В диспозитива и в мотивите на Решение № 1706 от
28.04.2014 г. по гр.д. № 172 от 2013 г. по описа на Районен съд – Р. не се съдържат думи или
изрази, които да правят неразбираема волята на съда и какво същият е постановил.
За настоящото производство, развиващо се по реда на чл. 270, ал. 2 от ГПК, е
ирелевантно обстоятелството дали скицата на вещото лице правилно установява границите
на двата съседни имота, а така също и дали с диспозитива на съдебния акт е налице
произнасяне по цялата искова претенция по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /в редакцията му към 2013
г., когато е предявен искът/ или се е стигнало до произнасяне и за нещо повече, което не е
било предмет на исковата молба. В случай че са били налице подобни нередности, същите са
се отразили на правилността или допустимостта на съдебния акт и страните са могли да ги
преодолеят чрез обжалването му. Такава жалба, обаче, не е депозирана. Също така трябва да
се има предвид и че ако с решението на Районен съд – Р. се е стигнало до произнасяне само
за част от спорното право, ищецът е разполагал с възможността по чл. 250 от ГПК, от която
възможност не се е възползвал. От друга страна, ако действително с решението съдът се е
произнесъл само за част от исковата претенция /например за по-малка част от спорния имот,
за който се твърди, че е собственост на ищеца/, това означава, че за останалата част не е
формирана сила на пресъдено нещо и същата може да бъде предмет на нов исков процес.
Трябва де се отбележи и че ако в мотивите на съда съществува известно
противоречие, то същото не се отразява на валидността на акта, а има отношение
единствено към неговата правилност.
От изложените дотук съображения се установява, че е недопустимо в производството
по чл. 270, ал. 2 от ГПК да се ревизира правилността на решение, което е влязло в сила и че
5
е невъзможно с последваща експертиза да се установява такава негова неправилност.
Горното налага извод, че въззивната жалба е неоснователна. Волята на съда,
обективирана в Решение № 1706 от 28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 172 от 2013 г. по
описа на Районен съд – Р. е ясна. Обстоятелството, че в административната процедура пред
АГКК, целяща коригиране на границата между имотите, решенето Районен съд – Р. не е
било изпълнено правилно, не е основание да се приеме, че същото е неразбираемо и
нищожно. Именно поради тези съображения оспореното решение на Районен съд –
Благоевград следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, Н. Т. ЕФР. следва да бъде
осъден да заплати на Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР. сторените от последните двама съдебни
разноски пред Окръжен съд – Благоевград, които възлизат на 400 лева – платен адвокатски
хонорар /Представен е договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на която е
видно, че сумата от 400 лева е заплатена на ръка от Р. К. ЕФР. и СТ. СТ. ЕФР. в полза на
адвокат З.С../
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90029 от 04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1470
от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Н. Т. ЕФР., ЕГН ********** да заплати на Р. К. ЕФР., ЕГН *** и СТ. СТ.
ЕФР., ЕГН ********** сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от
връчването й на препис от решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6