РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Кубрат, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100480 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
„Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк.С. П. П. твърди, че
на 07.03.2014 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто
правоприемник е ищцовото дружество и Я. С. Н. е сключен Договор за кредит
№ 365894, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя
кредит в размер на 13 000 лева. Кредитът бил усвоен от ответника чрез
превод по разплащателната му сметка, като той поел задължение на всяко 7-о
число за срок от 72 месеца да заплаща уговорената месечна вноска за
погасяването му в размер на 242.94 лева. Ответникът извършвал плащания до
07.04.2016 г., след което е преустановил изпълнението на задълженията си по
договора. Изпратена му била покана за доброволно изпълнение, връчена чрез
ЧСИ на 10.09.2018 г., но плащане не последвало. Поради така допуснатите
нередовности в плащанията на вноските по кредита, банката съгласно Част II,
чл.10, ал.2 от договора – неплащане продължило повече от 90 дни, обявила
остатъка по кредита за предсрочно изискуем на 28.01.2019 г. На 06.02.2019 г.
1
кредитодателят е подал заявление в РС–Исперих, препратено по подсъдност
на РС-Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 212/2019 г. Издадената по цитираното дело
Заповед № 152/08.03.2019 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ЯР. СТ. Н., че съществува изискуемо
вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите: 9 423.60 лева – главница,
ведно със законната лихва считано от 06.02.2019 г. до изплащането на дълга;
1 349.31 лева – възнаградителна договорна лихва за периода 07.04.2016 г. –
28.01.2019 г.; 1192.78 лева – обезщетение за забава за периода 07.04.2016 г.
до 28.01.2019 г.; 24.92 лева – обезщетение за забава за периода 28.01.2019 г. –
04.02.2019 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответникът Я. С. Н., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, чрез
особения си представител адв.Р.П. от АК–Разград оспорва предявените
искове. Счита, че поканата за доброволно изпълнение с изх. № 3708-
07/05.09.2018 г. съдържаща изявление за предсрочна изискуемост на
вземането, е нередовно връчена, позовавайки се на чл. 16, ал. 2 от договора.
Твърди, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Прави възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на част от вземанията за лихви, поради изтичане на
тригодишен давностен срок, както следва: за част от сумата 1349.31 лева,
възнаградителна лихва, а именно за периода от 07.04.2016 г. до 28.07.2018 г. и
за част от сумата 1192.78 лева, обезщетение за забава – за периода от
07.04.2016 г. до 28.07.2018 г.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че
между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД (чийто правоприемник е
ищцовото дружество) и Я. С. Н. като кредитополучател на 07.03.2014 г. е
сключен Договор за кредит „Експресо“ № 365894, по силата на който Банката
2
се е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ размер на
13000 лева, който следва да бъде върнат на 72 месечни анюитетни
погасителни вноски с падеж 7-о число на съответния месец. Уговорена е
номинална лихва в размер на 9,7 %. за срок от 72 месеца, считано от датата
на неговото усвояване. Записано е, че кредитът се усвоява чрез конкретно
посочена разплащателна сметка. Представен е и погасителният план към
договора.
Не е спорно между страните, че предоставената в заем сума е усвоена от
ответника.
Видно от приложената на л. 20 от делото покана-уведомление, връчена
чрез ЧСИ Г. С.в, банката е отправила уведомление до ответника за обявяване
предсрочната изискуемост на сключения между тях договор от 07.03.2014 г.,
която покана е получена лично от ответника ЯР. СТ. Н. на 10.09.2018 г.
Уведомителното писмо от ЧСИ до „Сосиете Женерал Експресбанк” АД
относно предсрочната изискуемост е върнато с писмо изх. № 764/23.01.2019 г.
След като банката получила писмото от ЧСИ е приела датата 28.01.2019
г. за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Поради това, че кредитополучателят не погасил задълженията си по
договора за кредит, ищецът представяйки извлечение от счетоводните си
книги, установяващо вземането на банката по цитирания договор е поискал
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
първоначално образувано на 06.02.2019 г. в ЧГД № 104/2019 г. по описа на
РС–Исперих и изпратено по подсъдност на РС–Кубрат. По образуваното ЧГД
№ 212/2019 г. по описа на РС–Кубрат съдът е разпоредил издаването на
заповед за незабавно изпълнение № 152/08.03.2019 г. и на изпълнителен лист.
Поради това,че така издадената заповед е била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал на кредитора възможността да предяви
иск за установяване на вземането си, което ищецът е сторил, подавайки
настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо
потребление от 07.03.2014 г., съставляващ частен диспозитивен документ,
подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно
разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника,
3
има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него
са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че кредитът е
усвоен от ответника с превод по банковата му сметка. Месечните вноски не са
погасявани в срок. Размерът на непогасените задължения към датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по
видове задължения е както следва:главница в размер на 9423.60 лв.;
начислена редовна възнаградителна лихва за периода 07.04.2016 г. до
28.01.2019 г. в размер на 1349.31 лв.; обезщетение за забава за периода
07.04.2016 г. до 28.01.2019 г. в размер на 1192.78 лв. и обезщетение за забава
за периода от 28.01.2019 г. до 04.02.2019 г. в размер на 24.92 лв.
Кредитополучателя не е уведомен на 28.01.2019 г. от оператор на пощенска
или телеграфна услуга от банката за настъпила предсрочна изискуемост.
Размера на договорната лихва върху главница от 6340.97 лв. за периода от
07.04.2016 г. до 28.07.2018 г. е 1422.72 лв.; размера на застрахователната
премия върху главница от 6340.97 лв. за периода от 07.04.2016 г. до
28.07.2018 г. е 91.52 лв., а размера на обезщетението за забава върху главница
от 6340.97 лв. за периода от 07.04.2016 г. до 28.07.2018 г. е 1996.80 лв. Съдът
кредитира заключението на изготвената ССчЕ като относимо към правния
спор, компетентно извършено и неоспорено от страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 212/2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление
4
от 07.03.2014 г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя
кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се
задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат
да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора;
осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на
които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от
претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по
същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства,
неоспорени от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че
кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т. ч. и от приетата съдебносчетоводна
експертиза.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на сумата при условията на чл.18.2 от ОУ, а именно при допусната забава в
плащанията над 90 дни.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
5
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
не са извършени никакви плащания след 07.04.2016 г., поради което
ответникът е изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал
задълженията си по кредита. Съответно е доказано настъпването на
уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото
на уговорения в полза на длъжника срок.
Спорният по делото въпрос е относно надлежното уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, поради това, че поканата
(уведомлението) за настъпилата предсрочна изискуемост е връчена от ЧСИ.
Съдът не споделя възражението на ответника, тъй като връчването на покани
и съобщения е в прерогативите на частните съдебни изпълнители съгласно
ЗЧСИ. Уведомлението е било получено лично от ответната страна на
10.09.2018 г. Банката обаче е била уведомена за това едва след получаване на
писмото от ЧСИ, което видно от отбелязването е с изх. № 764/23.01.2019 г.
До получаването му в банката и отразяване в счетоводните й книги,
кредиторът е приел дата за настъпване на предсрочната изискуемост на
28.01.2019 г. (понеделник), което не е в ущърб на длъжника. Ето защо съдът
приема, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем е надлежно упражнено преди подаване на заявлението.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е
обявена на 28.01.2019 г. и при съобразяване липсата на извършени плащания
от страна на ответника след 07.04.2016 г. и на приетото по делото заключение
по назначената съдебносчетоводна експертиза, което съдът цени като
компетентно изготвено, следва изводът за основателност на исковата
претенция за претендираната главница и договорна лихва. Договорната лихва
се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
след тази дата се дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на
тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендираната
договорна лихва следва да се уважи в заявения размер за процесния период от
07.04.2016 г. – 28.01.2019 г. Върху дължимата главница следва да се присъди
и законна лихва.
Безспорно е установено от заключението на ССчЕ, че ответникът е
закъснял с плащането, от което следва изводът, че същият е в забава и дължи
обезщетение за забава. Претендираните обезщетения за забава следва да се
6
уважат в заявения размер за процесните периоди: от 07.04.2016 г. до
28.01.2019 г. в размер на 1192.78 лв. и за периода от 28.01.2019 г. до
04.02.2019 г. (дата до подаване на заявление по чл. 417 ГПК) в размер на 24.92
лв.
Основателна е и претенцията за застрахователна премия в размер на
14.13 лв. за периода от 07.04.2016 г. до 28.01.2019 г., представляваща вземане
по чл. 368 от КЗ за неплатени вноски от застрахователна премия.
Възражението за настъпила погасителна давност по отношение на иска
за договорна лихва и обезщетение за забава съдът намира неоснователно, тъй
като от една страна безспорно ищецът е извършил множество действия, с
които е прекъснал давността, а от друга следва да се зачете и времето, през
което давност не тече съгласно чл. 3 от ЗМДВИП.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 05.02.2019 г.
след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил
задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и
извършеното доказване на иска. Установените от вещото лице суми като
размер на главница, договорна лихва и обезщетения за забава са изчислени на
база поставената му задача, а видно от извлечението от счетоводните книги на
банката, нарушенията в плащанията датират от 07.04.2016 г.
Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото
дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по
настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете,
както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в
общ размер на 990.91 лв., от които внесена държавна такса – 340.91 лв.,
възнаграждение за особен представител – 300 лв. и възнаграждение за вещо
лице – 350 лв., а в заповедното са сторени разноски в общ размер на 290.09
лв., от които внесена държавна такса в размер на 240.09 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. С. Н., ЕГН ********** с пост. и
наст. адрес *** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р.
Ж. Л. – изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт СВ. ПЛ. П.
със съдебен адрес: *** следните суми, за които е издадена Заповед №
143/13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 по ч. гр. д.
№ 287/2020 г. по описа на РС – Кубрат: 9 423.60 лева (девет хиляди
четиристотин двадесет и три лева, шестдесет ст.) – главница, ведно със
законната лихва от 06.02.2019 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг
по Договор за кредит № 365894 от 07.03.2014 г.; 1 349.31 лева (хиляда триста
четиридесет и девет лева, тридесет и една ст.) – възнаградителна договорна
лихва за периода 07.04.2016 г. – 28.01.2019 г.; 1 192.78 лева (хиляда сто
деветдесет и два лева, седемдесет и осем ст.) – обезщетение за забава за
периода 07.04.2016 г. до 28.01.2019 г.; 24.92 лева (двадесет и четири лева,
деветдесет и две ст.) – обезщетение за забава за периода 28.01.2019 г. –
04.02.2019 г.; 14.13 лева (четиринадесет лева, тринадесет ст.) – нелихвоносно
вземане от застрахователни премии, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл.240 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Я. С. Н., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. –
изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт СВ. ПЛ. П. със
съдебен адрес: *** сумата 990.91 лева (деветстотин и деветдесет лева,
деветдесет и една стот.) представляваща направени разноски в исковото
производство и сумата 290.09 лева (двеста и деветдесет лева, девет стот.) –
разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8