Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр. Русе, 26 юли 2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 12 юли 2023 год. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и в присъствието на
прокурора Георги Манолов като разгледа
докладваното от съдията Димитрова к.а.н.д. № 160 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е
образувано след постъпила касационна жалба от С.Е.Р.
***. Жалбата е насочена срещу решение
№ 198/24.03.2023 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №
2307/2022г. по описа на съда, в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 22-4569-000176/16.09.2022 г.,
издадено от началника на РУ Две могили при ОД на МВР гр. Русе. С
потвърдената част от наказателното постановление, на С.Е.Р., на основание чл.
179, ал. 2 вр. чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба, в размер на 200 лв. и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба, в
размер на 50 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
В жалбата се
твърди, че решението, в обжалваната му част,
е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон. Твърди се, че причина за настъпилото
ПТП е поведението на другия водач. Акцентира се върху липсата на задължителни
по закон реквизити в АУАН, а именно липса на подпис на свидетел при съставянето
му, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, както и
че съдът е следвало да съобрази нормата на чл. 28 ЗАНН, а въззивният съд не
съобразил тези обстоятелства.
Иска се от касационната инстанция да отмени частично атакувания съдебен акт,
в оспорената му част, и съответно да бъде отменено и наказателното
постановление. В представени писмени бележки вх. № 3010/12.07.2023 г. на
адвокат И.И., пълномощник на касатора, се поддържа изложеното в касационната
жалба.
Ответникът по касационната жалба не ангажира
становище по спора.
Представителят на прокуратурата изразява становище
за неоснователност на жалбата, счита, че въззивното решението, в атакуваната му
част, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от
надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С решение № 198/24.03.2023
год. Русенски районен съд е потвърдил частично оспореното пред него наказателно
постановление, като с потвърдената част от него, на касатора в настоящото
производство - С.Е.Р. - на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба, в размер на 200 лв. и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП са му наложени административни наказания
глоба, в размер на 50 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
Въззивният съд е счел, че
наказаното лице безспорно е осъществило вмененните му нарушения по ЗДвП както
от обективна, така и от субективна страна. Обсъдил е и приел за неоснователни
доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, по-конкретно относно
липса на съставомерно деяние.
Решението на РС – Русе е правилно.
Касационният съд споделя изцяло фактическите и
правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от събраните
по делото доказателства и на материалния закон, като личността на
извършителя, вината, индивидуализиране на наказанията, са установени по
безспорен начин в хода на съдебното производство, развило се пред районния съд,
който след пълен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства е
стигнал до извода, че липсват основания за пълна отмяна на атакуваният пред
него акт.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспореното в настоящото съдебно производство решение
на РС - Русе е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не е
налице релевираното касационно основание. Районният съд е събрал и обсъдил по
надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства, въз основа на които е
формирал правни изводи за доказаност на нарушенията вменени на жалбоподателя.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства изцяло се потвърждават от
събраните по делото гласни доказателства (св. показания на полицейския
служител, посетил ПТП на процесното място, дата и час), като не са събрани
доказателства, които да ги опровергават. Съставения протокол за ПТП не е
подписан с възажения. Формираните от въззивния съд правни изводи за безспорна
установеност и доказаност на процесното нарушение по чл.23 от ЗДвП от обективна и субективна страна са
правилни. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на
съставомерно деяние. Районният съд е дал мотивиран и обоснован отговор на това
възражение, което настоящата инстанция не намира за нужно да преповтаря.
Безспорно от гласните доказателства е установено, че касатора е напуснал ПТП и
не е оказал съдействия за установяване на настъпилите щети, като е изоставил и своя
автомобил , с което е осъществен и състава на нарушението по чл. 175 ал.1 т.5
вр.чл.123 ал.1 т.3 б.а ЗДвП
По отношение на наведените от касатора доводи за липса на задължителни
по закон реквизити в АУАН, а именно липса на подпис на свидетел при съставянето
му, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правил,
настоящият състав на съда намира за неоснователни.
Действително,
съгласно чл. 43, ал. 1
от ЗАНН, актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В
разглежданата хипотеза, видно от материалите по административната преписка,
АУАН за нарушението е връчен на С.Р., лично срещу подпис на 05.06.2022 г., с
указания за възможността да депозира срещу него възражения. В тази връзка
касационния състав приема, че е осигурена възможност на привлеченото към
отговорност лице да упражни правото си на защита по предвидения в закона ред.
Съставен е и протокол за ПТП също двустранно подписан и без възражения, снети
са и писмени обяснения от касатора. Соченото нарушение не е съществено такова
след като личността на нарушителя и обстоятелствата относно извършените
нарушения са безспорно установени.
В
случая, пред въззивния съд не са ангажирани такива доказателства, които да
оборват верността на фактическите установявания за нарушенията и извършителя им,
нито да водят до извод за неправилната им квалификация. По делото е установено,
че НП е издадено от компетентен орган, с необходимата форма и в сроковете в
ЗАНН, за нарушения, които е доказано, че са извършени от обективна и субективна
страна от лицето, на което са наложени предвидените закона административни
наказания.
Касационният
състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в производство
проведено при спазване на правилата, разписани в ЗАНН, с осигурена възможност
на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по
предвидения в закона ред.
По
отношение на исканото от касатора приложение на чл. 28 от ЗАНН, настоящият
състав на съда, намира също за неоснователно.
Съгласно
ДР § 1, ал. 1 т. 4 от ЗАНН: "Маловажен случай" е този, при който от
извършеното нарушение липсват вредни последици
или те са незначителни, както и то следва да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че веднага след
ПТП, Р. напуснал местопроизшествието, без да окаже никаква помощ за
установяване на причинените от него вреди, като изоставил управляваното от него
МПС на изключително натоварен път, в тъмната част на денонощието, което
наложило часове наред органите на МВР да го обезопасяват. Това е изключително
опасно поведение от страна на касатора, с което създал опасност за живота и
здравето на множество хора.
Съобразно
горното въззивният съд правилно е приел, че не са налице изискуемите от закона
предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, което становище се споделя и
касационния съд.
Атакуваното решение на Русенски районен съд е
допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба
срещу него - неоснователна.
С оглед гореизложеното касационният съд
счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
оставено в сила
Мотивиран
така и на основание чл.
63в от ЗАНН вр. чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя в
сила решение №
198/24.03.2023 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 2307/2022г.
по описа на съда, в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.