Р Е Ш
Е Н И Е
№….…/………………..2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №567 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 във вр. с чл.608 ТЗ и чл.742 ТЗ.
Производството по делото е
образувано по молба на МЕДИКАЛ
МОНИТОРИНГ ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от П.Д.П., за
откриване на производство по несъстоятелност на молителя – длъжник поради
настъпилата за дружеството неплатежоспособност и свръхзадълженост.
В молбата се излага, че
финансирането на проект, представляващ единствения предмет на дейност на
дружеството, е направено от единия съдружник М.В., в размер на
1 239 900 евро. Независимо от това, одобреният от двамата съдружници
бизнес план остава неосъществен. Твърди се, че дружеството не притежава активи
и вземания от длъжници, с които да покрие задълженията си към трети лица.
Твърдят се изискуеми към 24.04.2020г. парични задължения към контрагенти на
молителя за доставки на стоки и услуги, публични задължения, неизплатени
трудови възнаграждения и дължими обезщетения, които дружеството не може да
изпълни. Молителят излага, че не
разполага с парични средства освен налична сума в размер на
2 402.88 лева. Твърди, че дружеството няма приходи от дейността си, тъй
като няма завършен продукт за продажба, а съдружниците не могат да финансират
дейността му. Затрудненията имат постоянен характер. Същевременно, пасивът
многократно надхвърля актива на дружеството, поради което същото е както
свръхзадължено, така и неплатежоспособно. Претендира се откриване на
производство по несъстоятелност.
Към молбата, подадена от вписания в
ТР управител на дружеството П.П., е приложено уведомление до НАП съгласно чл.78
от ДОПК както и заверен ГФО за 2018г. и баланс към април 2020г.; опис и оценка
на активите и пасивите на дружеството към 24.04.2020г.; списък на кредиторите.
Съдът намира молбата за редовна и
отговаряща на изискванията на чл.628 ТЗ, поради което са и налице основания за
разглеждането ѝ в съдебно заседание. При преценка редовността на молбата
съдът съобрази, че същата формално отговаря на изискванията на чл.625 и чл.628 ТЗ. Молбата е подадена от легитимирана страна – длъжника, чрез законния му
представител, чрез надлежно упълномощен от последния адвокат, с твърдения за
наличие на основанията за откриване на производство по несъстоятелност –
свръхзадълженост съгласно чл.742 ТЗ и неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ.
Приложено е уведомление до НАП по чл.78 от ДОПК. За производството по молба на
длъжник не се дължи предварително държавна такса съгласно чл.620, ал.1 ТЗ.
Молбата отговаря и на изискването на чл.628, ал.2 ТЗ за прилагане на
доказателства. С оглед на изложеното, съдът намира, че производството е
образувано въз основа на редовна молба по чл.625 вр.чл.607а, ал.2, чл.608 и чл.742 ТЗ.
В съдебно заседание молителят, чрез
адв.Б., поддържа искането за откриване на производство по несъстоятелност
съгласно възприетия доклад на съдията, кумулативно и на двете основания - по
чл.742 и чл.608 ТЗ.
Въз основа на твърденията и доводите
на молителя, събраните доказателства, вкл. служебно, на основание чл.621 и
чл.621а ТЗ, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата за откриване на производство
по несъстоятелност е подадена от легитимирано лице съгласно предвидените в
чл.625 ТЗ – от длъжника чрез законния му представител. Напускането на
управителя на дружеството в хода на производството не води до липса на
правосубектна страна до заличаването на търговеца евентуално по реда на чл.155 ТЗ. Съществено е, че към датата на подаване на молбата, изявлението на
дружеството е надлежно направено от управителя му, а с оглед засиленото
служебно начало в това производство, съдът е длъжен и сам да събира
доказателства съгл.чл.621а, т.1 ТЗ. Освен това, предвид подаване на молбата от
самия длъжник, производството не е спорно, не са нарушени правата на молителя
по чл.631 ТЗ.
Съобразно направеното уточнение по
молбата, молителят претендира откриване на производството поради наличието и на
двете основания - свръхзадълженост и неплатежоспособност. Съгласно утвърдената
съдебна практика /вкл. р.201/11.12.2014г. по т.дело №659/2014г. на Първо т.о.,
ВКС и др./, неплатежоспособността
и свръхзадължеността са самостоятелни основания за откриване на производство по
несъстоятелност и няма пречка да бъдат предявени в условията на кумулативност
или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на
двете основания, ако съвпада началната им дата. Ако свръхзадължеността
предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали
състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на
постановяване на решението. При наличие на предпоставките и на двете, ще бъде
съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението". В
случая, страната е въвела предпоставки и на двете основания като не е дала
предпочитание на някое от тях, поради което съдът е сезиран да открие
производство при наличие на двете основания или което и да е от тях.
Съгласно постоянната
съдебна практика, неплатежоспособността
е обективно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява
изискуемите си парични задължения към кредиторите. За да се установи дали
търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно
финансово - икономическо състояние към момента на приключване на устните
състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните
краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущи задължения към
кредиторите на база реалната ликвидност на активите. Според решение
№71/30.04.2015г. по т.д.№4254/2013г. на ВКС, І т.о., от значение относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност,
които се формират като съотношение между краткотрайните активи към
краткосрочните/текущи задължения на предприятието, тъй като именно с
краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения. Водещ е
коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички
елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране (материални
запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства).
Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретните
материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В тази хипотеза водещ
ще е този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна),
при изчисляването на който включените
активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и
състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с
тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущи задължения.
Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им
стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното
настъпване на това състояние в бъдеще. В решение № 32/17.06.2013г.
по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че за отразяване на
действителното финансово - икономическо състояние на търговеца е недостатъчно
простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на
коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи комплексна преценка на
структурата на актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в
съдържанието му компоненти.
На основание чл.742 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения. Преценката за свръзадълженост не следва да се
ограничава до счетоводните данни за стойностите на актива и пасива, а е необходимо да
се изследват характеристиките на активите, тяхното действително съществуване,
реализуемост и реална пазарна цена, обезпечаваща интереса на кредиторите,
характеристиката на пасива и реалната възможност за противопоставяне на погасителни за
задълженията на дружеството основания, както и да се направи критична оценка на
тенденциите в икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че
състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за интересите
на кредиторите. Тази оценка следва да е основана на обективни данни и техния
анализ /Решение № 55 от 17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о.,
ТК/. Съгласно
обстоятелствената част на решение по т.дело №2205/2017г. на I т.о. на ВКС, свръхзадължеността,
аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за
разлика от нея е
налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /не само изискуеми/
задължения с наличното си /не само краткотрайни активи/ имущество. Състоянието
на свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност е самостоятелно спрямо неплатежоспособността и цели да
изпревари следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури
на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за
справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца.
То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите
си парични задължения, а поради
невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността, обусловено
от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение
за обективиране състоянието на
свръхзадълженост е показателят "собствен капитал", участващ в
коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите
следва да се съобразят както и промяната им в рамките на целия изследван
период, в аспект на обосноваване или отричане възможността за изпадане в
неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за
сметка на собствен капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за
търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от значение е обективното, реално
икономическо състояние на търговеца, при съпоставяне на активи спрямо парични
задължения, аналогично на разрешението в реш. № 71 по т. д. № 4254/2013 г. на I
т. о. на ВКС, следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при
това с реалната им, пазарна /а не балансова/ стойност. Недоказаност
на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид актив изключва
съобразяването му
при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка
наличието на свръхзадълженост.
От приложените служебно изискани
писмени доказателства се установява, че относно длъжника, за периода от 1993г.
до май 2020г. не са налице записи за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Агенция по вписванията; не са установени данни за притежавани от длъжника пътни
превозни средства, съгласно справка на Областна дирекция на МВР –Варна, сектор
Пътна полиция; не са налице данни за започнало принудително изпълнение от
публичен изпълнител и няма наложени обезпечителни мерки, тъй като длъжникът не
притежава имущество и няма открити банкови сметки /справка на НАП на л.68 по
делото/.
От изслушаната по делото
Счетоводна експертиза, която съдът цени като обективна, компетентна и пълна, се
установява, че спрямо молителя са налице предпоставки и за неплатежоспособност,
и за свръхзадълженост. През целия анализиран от вещото лице период 2017 –
2020г., дружеството е декапитализирано поради отрицателния размер на собствения
капитал. В този период дружеството не отчита приходи, а само разходи.
Резултатът от дейността му е загуба именно поради декапитализацията. През
2017г. е най-висок делът на краткотрайните активи – 92.97%, а през 2020г. –
41.58%, което се дължи на две основни причини: инвестиране в развойна дейност и
намаляване на паричните средства. Поради това и през 2020г. е налице
увеличаване на дълготрайните активи като разходи за развойна дейност. Основен
дял от пасивите на дружеството са задълженията към свързани лица – 97.79%. Това
е статуквото за целия период 2017 – 2020г. Дълготрайните активи са в значителна
част нематериални и специфични, което силно затруднява преценката относно
тяхната завършеност, оценка и реализируемост. Основният предмет на дейност на
дружеството е разработване на хардуер и софтуер
към него както и софтуерни системи и програми. В устните си обяснения
вещото лице сочи, че е незначителна вероятността да се получат парични средства
от реализацията на тези активи –нематериални дълготрайни активи, които именно
доминират в активите по финансовия отчет на длъжника за 2020г.
Показателите за
рентабилност са „0“ поради липса на приходи. От проследените в т.1.5 от
заключението, коефициенти за ликвидност се установява, че е налице трайна
тенденция за влошаване на ликвидността като към април 2020г., същата е „0“,
вкл. обща и бърза ликвидност са много под 0.5, или предприятието няма никаква
възможност да погасява текущите си задължения. Показателите на финансова автономност
и задлъжнялост са отрицателни, което според вещото лице сочи на силна
зависимост на дружеството от кредиторите му, които са основно свързани лица,
както и ниска финансова автономност. През 2018 и 2019г. е налице увеличаване
периода на обслужване на задълженията, което също сочи на трайни затруднения в
платежоспособността на дружеството. В периода са отчетени висок размер на
задълженията към свързани лица – съдружници – общо в размер на
2 423 867.27 лева /главници и лихви/, като никаква част от тях не е
възстановявана. Без значение за настоящата преценка съдът намира, че е
характера на този привлечен капитал – дали по реда на вътрешното кредитиране от
съдружник или като допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ. Така или иначе,
дейността си до този момент дружеството е провеждало единствено въз основа на
вложените от съдружника М.В. средства в значителен размер. Липсват каквито и да
е данни за отписване на тези задължения, поради което следва да се приеме, че
дружеството има задължение за възстановяването им на съдружника.
Същевременно, за
процесния период, вещото лице отчита редовно обслужване на всички доставчици на
дружеството, посочени в т.2 от ССЕ /на л.7 от същата/; обслужване на публичните
задължения, с изключение на текущите за април 2020г. /с падеж 25.05.2020г./
както и плащанията към персонала. Спиране на тези плащания е налице от април
2020г., когато и са прекратени трудовите договор на наетите лица и са начислени
обезщетения по КТ.
Основните задължения
възникват от финансиране дейността на дружеството от съдружници по реда на
чл.134 ТЗ /чрез допълнителни парични вноски/, като не е възстановена никаква
част от тези суми. Последното плащане към доставчик през март 2020г., но на
сума в незначителен размер от 19.54 лева. Последното плащане на публично
задължение е от 21.04.2020г., когато са заплатени здравни осигуровки, социални
осигуровки, осигуровки по ДЗПО и данък по РПВ, с падеж март 2020г. Според
вещото лице, дружеството редовно е подавало СД по ЗДДС както и декларации по
ЗКПО; счетоводството е редовно водено, при спазване принципа на документална
обоснованост.
В целия период е налице
намаляване на паричните средства – в брой и по банкови сметки като към април
2020г. същите са под 1% от краткотрайните активи. Останалата част са вземания
от търговски контрагенти – основно аванси и др., които към април 2020г. са
около 100%. За целия период този размер е почти постоянен и се формира от
вземания по предоставени аванси на доставчици. Според вещото лице, посочило
поотделно тези доставчици на л.9-10 от заключението, има голям риск от събиране
на тези вземания, тъй като се касае за чуждестранни доставчици. Останалата част
от вземанията са за възстановяване на ДДС, за част от които също има вероятност
да не могат да бъдат възстановени поради пропуснат срок или неправилна
процедура по приспадане. За друга част, в устното изслушване се посочва, че са
били прихванати с публични задължения за 2020г. Само в периода януари – април
2020г. са натрупани разходи в общ размер на 219 806.49 лева.
Вещото лице посочва и ДМА
на дружеството съгласно инвентарна книга, които възлизат на 2 910.43 лева
по балансова стойност, съответно отчетна стойност 21 458.89 лева като дори
продажбата им на тази стойност /ст-стта на придобиване/, не би дало възможност
на длъжника да погаси задълженията си. Освен това, посочените ДМА са основно
средство за производство на дружеството, поради което ако бъдат продадени,
дружеството не би могло да реализира приходи от дейността си. Посочените в
баланса ДМА /активи в процес на изграждане/ са специфични, в сферата на
интелектуалната собственост като липсва конкретика относно датата на тяхното
завършване и кога могат да бъдат предмет на продажба. Молителят не е поискал
установяване пазарната стойност на тези активи, посочени на л.12-13 по заключението.
Не се установяват
образувани изпълнителни дела – както на публичен изпълнител, така и с
взискатели други кредитори на молителя.
В заключение вещото лице
посочва, че затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер. Още
към край на 2017г. е налице невъзможност на дружеството да покрива задълженията
си, тъй като е било декапитализирано като това състояние се задълбочава
занапред до април 2020г. Дружеството разполага към момента единствено със сума
от 2 402.58 лева, които са крайно недостатъчни за покриване задълженията
на длъжника, а така също и за покриване началните разноски за производството,
посочени в т.14 от заключението, в размер на 8 712 лева. Дори сборът от
бързоликвидни активи /посочените по-горе вземания от доставчици, ДДС за
възстановяване и гаранция за предоставен нает офис/ не биха били достатъчни за
покриване задълженията на дружеството, които са в общ размер от
2 607 598.67 лева/срещу вземания в размер на 246 186.94 лева/.
В устните си обяснения
вещото лице посочва още веднъж спецификите на изследвания субект – дружеството
е декапитализирано от 2017г. до настоящия момент като това състояние е трайно и
устойчиво. Ако собственикът на капитала и съдружник в дружеството не отпусне
парична сума за покриване на разноски, поради липсата на приходи от дейността,
дружеството не може да погасява задълженията си. Тази констатация е направена
при установени погасявани задължения към кредитори, служители и НАП. С част от
сумите за възстановяване на ДДС са покрити задължения по ведомост за април
2020г., основно за осигуровки в значителен размер.
Според вещото лице,
дружеството разполага със значителен размер нематериални дълготрайни активи /от
развойна дейност/, които обаче по правило не служат за извършване на плащания
на краткосрочните/текущите задължения и по тази причина не влияят върху
преценката за платежоспособност. Дълготрайните активи са предназначени да
обслужват дейността на предприятието и ако се осребрят с цел погасяване на
текущи задължения, би се стигнало до преустановяване - изцяло или частично, на
работата на предприятието. Не са налице в случая изключенията като преобразуване/преструктуриране
дейността на предприятието, тежестта за доказване на което се носи от длъжника,
и в случаите, когато с оглед на конкретно извършваната търговска дейност,
определени дълготрайни активи се третират като стока и могат да формират
парични потоци, служещи за погасяване на задълженията.
Или, въз основа съвкупния
анализ на заключението с постъпилите по делото писмени доказателства, след
служебна справка и в Търговски регистър по партидата на молителя, съдът намира,
че спрямо същия са налице и двете основания за откриване на производство по
несъстоятелност. Поради това съдът следва да отчете дали и кое от двете
състояние се е проявило по-рано като с оглед на това определи и началната дата.
По въпроса за началната
дата на неплатежоспособност съществува последователна и непротиворечива
практика на ВКС (решение
№ 33/07.09.2010г. по
т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о.,
решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на І т. о., решение № 202/10.01.2014г. по т. д. № 1453/2013 г. на ІІ т. о.,
решение № 9/10.04.2019 г. по т. д. № 2099/2018 г. на І т. о. и др.), съгласно
която, началната дата на неплатежоспособност се определя след преценка на
цялостното икономическо състояние на търговеца - длъжник, посредством
коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова задлъжнялост, чрез които
се установява началният момент на обективна трайна неспособност на длъжника да
погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните си активи, като
спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното
извършено плащане към кредитор сами по себе си, без изследване на причините за
тях, не е достатъчна база за определяне икономическото състояние на длъжника. По
аргумент от чл.608, ал.3 ТЗ, фактът на спиране на плащанията към отделен
кредитор или към няколко кредитори е от значение за началната дата на
неплатежоспособност, но само ако неплащането се дължи на трайно изразена липса
на ликвидни краткотрайни активи, достатъчни за покриване на
краткосрочните/текущите задължения към всички кредитори по чл.608 ТЗ.
В случая е налице
обслужване на задължения дори към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ
/април 2020г./, но още от 2017г. е налице както свръхзадълженост, така и
неплатежоспособност. Поради това извършените и през април погасявания на
различни по произход и основание задължения, не е от решаващо значение за
началната дата. Въз основа на цялостен анализ и доколкото няма доказателства за
резки промени в изследвания период 2017 - 2020г., съдът намира, че следва да
фиксира началната дата на 31.12.2017г., откогато датира декапитализацията на
дружеството и липсата на дейност, на приходи, съответно влошаване на
рентабилността и коефициентите за ликвидност. Поради отрицателния собствен
капитал, дружеството е свръхзадължено. Към същата дата са налице и основанията
за неплатежоспособност, тъй като коефициентите за абсолютна и незабавна ликвидност са под 0.5, а
показателите за финансова независимост и задлъжнялост също са отрицателни
величини като е вече ясно оформена тенденция за невъзможност да бъдат покривани
текущите задължения.
С оглед липсата на данни за наличието на бързо ликвидно имущество
/което да може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да
послужи за покриване на разноски/, с протоколно определение от 21.12.2020г.,
съгласно чл. 629б вр. чл. 632 ТЗ, длъжникът е приканен ведно с кредиторите да
предплатят минимални начални разноски в производството по несъстоятелност в
размер на 8 000лв., в едноседмичен срок от уведомлението. /при осчетоводени по
банкова сметка ***.32 лева и по каса – 41.26 лева/ В указания по–горе срок и до
момента не е заявена готовност за предплащане на разноски, а с оглед
ангажираните и служебно известни на съда обстоятелства, не са налични такива у
длъжника. При така установените факти, съдът прави извод, че е налице
хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен
в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по
несъстоятелност и производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл.632,
ал.2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и предвид
обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ длъжникът не се
заличава от ТР, съдът намира, че имуществото на молителя, което евентуално ще
бъде открито или реализирано след решението по чл.632, ал.1 от ТЗ, следва да
бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на
производството като се постанови обща възбрана и запор върху същото.
Доколкото производството
е образувано по молба на длъжник, на осн.чл.620, ал.1 ТЗ, държавната такса
следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределяне на
имуществото.
Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността и
неплатежоспособността на на МЕДИКАЛ
МОНИТОРИНГ ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна, район Приморски, ул.Рощок №9 и
ОПРЕДЕЛЯ начална дата – 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ
ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна, район Приморски, ул.Рощок №9.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ
ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна район Приморски, ул.Рощок №9.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността
на МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ ЦЕНТЪР ООД, ЕИК
*********, Варна район Приморски, ул.Рощок №9.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна
район Приморски, ул.Рощок №9.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна, район Приморски, ул.Рощок №9, при
обявяване на фирмата си да прибави добавката „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ
ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна, на основание чл. 632, ал. 1, изр. 1-во от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.632, ал.6 ТЗ
длъжника МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна, в
едномесечен срок от вписването на решението да извърши прекратяване на
трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите,
да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен
доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да
изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя и нормативните актове по прилагането му и да
предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. След влизане в сила на решението да се уведоми НОИ за
дадения срок на длъжника.
УКАЗВА, на основание чл.632, ал.2 ТЗ,
на молителя МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ
ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
едногодишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по банкова сметка *** на
началните разноски по чл.629б ТЗ в размер на 8 000
(осем хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл.632, ал.4 ТЗ,
че ако в едногодишния срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще
бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския регистър на МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ
ЦЕНТЪР ООД, ЕИК *********, Варна.
ОСЪЖДА МЕДИКАЛ МОНИТОРИНГ ЦЕНТЪР
ООД, ЕИК *********, Варна, да заплати по сметка на Варненски окръжен
съд, сумата от 250.00 /двеста и
петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по молба за откриване на
производство по несъстоятелност, на
осн. чл.620, ал.1 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на
Агенция по вписванията служебен препис от настоящото решение, на основание чл.624, във вр. с чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при АВп, на основание чл. 633, ал. 1 вр.
чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по
чл. 634 в от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: