Р Е Ш
Е Н И Е
№ 164
14.05.2019г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при секретар Минка
Петкова и с участието
на прокурор Петко Георгиев като разгледа
докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 92 по
описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.155,
ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на К.Т.К. ***, против Решение № 284з-94/
30.01.2019г. за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от Началника на Районно
управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С оспореното
решение, на основание чл.155 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето издаденото
на К.Т.К. Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси № 20140054545/ 05.05.2017г., със срок на валидност до 04.05.2022г.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят поддържа, че издадената заповед за незабавна защита по
чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, не представлява
основание по см. на чл.155 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Счита, че заповедта за незабавна защита представлява временна мярка до
произнасянето на съда по подадената молба по реда на ЗЗДН и съответно че с
влизането в сила на съдебното решение, с което е отхвърлена молбата за издаване
на заповед за защита, с обратна сила е отпаднало и действието на заповедта за
незабавна защита. Твърди, че доколкото в случая с влязло в сила Решение № 400
от 02.07.2018г. по гр. дело № 1604/ 2018г. по описа на Районен съд – Казанлък е
отхвърлена молбата за издаване на заповед за защита по ЗЗДН срещу К.Т.К. и
съответно е преустановено действието на издадената на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН заповед за незабавна защита, необосновано,
в нарушение и при неправилно приложение на закона е прието, че е налице
хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като материалноправна предпоставка
по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, с която законът свързва постановяване на решение за
отнемане на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. По
подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателя
писмено становище съображения, е направено искане оспореното Решение № 284з-94/ 30.01.2019г. на Началника на
Районно управление – Казанлък да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата - Началник на Районно управление
– Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на оспорването.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна в производството на
основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, чрез участващия по делото прокурор, дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че за наличието
на хипотезата
на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, законът не прави разграничение между мерките за
защита, наложени със заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и тези,
наложени със заповедта за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН. Излага съображения че обосновано, в съответствие и при правилно приложение
на закона административният орган е приел, че наложените мерки за защита от
домашно насилие спрямо К.К. релевират съществуването на материалноправната
предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за
постановяване на решение за отнемане на издаденото на К.К. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – К.Т.К., е било издадено Разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140054545/
05.05.2017г., със срок на валидност до 04.05.2022г. По делото не е спорно, а и
се установява от приложението към Разрешение № 20140054545/ 05.05.2017г., че
лицето притежава огнестрелни оръжия за ловни цели – 3бр. и 1 брой огнестрелно
оръжие /пистолет/ и боеприпаси към тях.
По молба, подадена до Районен съд – Казанлък от Т.Г. Т.
против К.Т.К. с правно основание чл.9 от Закона за защита от домашно насилие, с
искане за постановяване на решение, с което на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от ЗЗДН да бъдат наложени мерки за защита, е било образувано гр. дело №
1604/ 2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд. В молбата е обективирано и
искане за издаване на заповед за незабавна защита, поради наличието на пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето на молителката. Със Заповед за
защита № 11 от 22.06.2018г., издадена от съдия от Районен съд – Казанлък по гр.
дело № 1604/ 2018г., на основание чл.18 от Закона за защита от домашно насилие,
е постановена незабавна защита, като К.Т.К. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Т.Г. Т., както и да не приближава молителката
Т. Т. /л.37 по делото/. Посочено е, че заповедта за незабавна защита има
действие до издаването на заповед за защита или отказа на съда, като заповедта
подлежи на незабавно изпълнение, което е възложено на полицейските органи. Препис
от заповедта е изпратена на РУ „Полиция” – Казанлък.
С Решение № 400 от
02.07.2018г. по гр. дело № 1604/ 2018г. по описа на Районен съд – Казанлък /влязло
в законна сила на 09.07.2018г./, е отхвърлена молбата на Т.. Т. за издаване на
заповед за защита по ЗЗДН срещу К.Т.К., като неоснователна и недоказана.
С оспореното
в настоящото съдебно производство Решение № 284з-94/ 30.01.2019г., издадено от
Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на
основание чл.153, т.6 във вр. с чл.155 и чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето
издаденото на жалбоподателя К.Т.К. Разрешение за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140054545/ 05.05.2017г., със срок на
валидност до 04.05.2022г. От фактическа страна обжалваният акт се основава на издадена Заповед за незабавна защита № 11/2018г. от Районен съд – Казанлък по гр. дело
№ ,604/ 2018г., на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно
насилие. Прието е, че с оглед на наложените мерки за защита по ЗЗДН,
е налице материалноправната
предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за
постановяване на решение за отнемане на издаденото на К.К. разрешение за осъществяване на дейности с
огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решение № 284з-94 от 30.01.2019г. е издадено от материално и
териториално компетентния по см. чл.153, т.6 във вр. с чл.155,
ал.1 във вр. с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ административен орган – Началникът на
Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, при спазване на
административно-производствените правила и в предвидената от закона писмена
форма, като съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ
факти – издадена на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита №
11/ 22.06.2018г. на Районен съд – Казанлък по гр. дело № 1604/ 2018г., са
необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа
страна упражненото административно правомощие по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ на
визираното в акта правно основание. След като Началникът на РУ – Казанлък е
посочил обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната
предпоставка за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, следва да се приеме, че е
изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания акт обхваща преценката налице ли са установените от административния
орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко
същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване
норма, респективно - дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване
и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три
години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното
насилие. Съответно в нормата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е
регламентирано, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1,
т.2 – т.8 или при отпадане на
основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема
с решение на органа, издал разрешението. От анализа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1
във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение за
осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ,
е наличието на наложени мерки за защита по Закона за защита от
домашното насилие спрямо лицето, титуляр на разрешителното.
Мерките за защита
от домашно насилие са регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 – т.6 от Закона за
защита от домашно насилие, като същите се налагат със заповед за незабавна
защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и със заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН. Противно
на твърденията на жалбоподателя, за наличието на материалноправната
предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за
постановяване на решение за отнемане на издаден разрешителен административен акт
за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ, е без значение дали
наложените мерки за защита по ЗЗДН са със заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН или със
заповед по чл.15, ал.2 от ЗЗДН, нито за какъв период от време действа мярката -
дали е временна до постановяване на решение, с което се издава или отказва издаването на
заповед за защита или е с постоянен характер.
Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава
заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. В случая от представената и приета като доказателство по делото Заповед за защита № 11 от 22.06.2018г.,
издадена от съдия от Районен съд – Казанлък по гр. дело № 1604/ 2018г., е
видно, че на основание чл.18 от Закона за защита от домашно насилие, е
постановена незабавна защита, като К.Т.К.
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Г. Т.,
както и да не приближава молителката Т. Т.. С издаването на заповедта за
незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и налагането на мерки за защита от
домашно насилие по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, по отношение на К.К. обстоятелството
по чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ се явява настъпило. Следователно налице е и материалноправната
предпоставка по чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, за
постановяване на решение за отнемане на издаденото на К.К. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че доколкото налаганите със заповедта за
незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН мерки за защита имат привременен
характер /до постановяване на решение по делото, с което се издава или отказва
издаването на заповед за защита/, липсва основание за отнемане на издаденото му
разрешително. По съдържанието на правните си последици /вкл. за наличието на
хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ/, заповедта по чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 15 от ЗЗДН – и в двата случая се налагат мерки за защита от домашно
насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Доколкото единственият правнорелевантен факт за възникване
на основанието за упражняване на правомощието по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58,
ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е наложена мярка за защита по реда и на основание ЗЗДН, при
наличието на заповед за защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, правоприлагащият орган
не може да извършва преценка дали да издаде акт по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ или
да не издава такъв акт, а е длъжен, в условията на обвързана компетентност, да постанови решение за отнемане на издаденото на физическото лице разрешение
за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ.
След като законодателят е приел, че
юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде
отнето, е налагането на мерки за защита по специалния закон, при наличието на
издадена заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и наложени със
заповедта мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, дали впоследствие молбата по
ЗЗДН е оттеглена или е отхвърлена като неоснователна, е ирелевантно за
прилагането на чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. В този
смисъл самият факт на налагане на мярка за защита от домашно насилие е
достатъчно основание да бъде отнето разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.155, ал.1 във
вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Ето защо за целите на ЗОБВВПИ, влязлото в сила Решение № 400 от 02.07.2018г.
по гр. дело № 1604/ 2018г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е
отхвърлена молбата на Т.Г. Т. за издаване на заповед за защита по ЗЗДН срещу К.Т.К.,
като неоснователна, не заличава факта на наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН с издадената на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН Заповед за незабавна
защита № 11/ 22.06.2018г. Противно на твърденията на жалбоподателя, това
съдебно решение нито отменя постановената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, нито
с обратна сила заличава нейното действие и породените от заповедта правни
последици, съотв. не заличава факта на наличието на наложени на К.К. мерки за
защита по Закона за защита от домашно насилие, като материалноправно основание
по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ.
Фактическата, правна и доказателствена
обоснованост на Решение № 284з-94/ 30.01.2019г. на Началника на
Районно управление – Казанлък и на разпореденото с решението отнемане на
издаденото на К.К. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, от гл.т наличието на материалноправната предпоставка за
упражняване на правомощието по чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, обуславя извод за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт.
С оглед на
изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен -
издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е
при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при
правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.К. ***, против Решение № 284з-94/ 30.01.2019г., издадено от
Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, с което на основание чл.155 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е
отнето издаденото на К.Т.К. Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140054545/ 05.05.2017г., със срок на
валидност до 04.05.2022г., като
неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: