Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.117, ал.1 т.2 б.“г“ от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба на „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица], представлявано от управителя С. В. А., чрез адв.И. А. – АК-Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], против Решение №2153-14-3/11.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-269/12.12.2023г. от „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД като неоснователна и е потвърдено, като правилно и законосъобразно, разпореждане №5104-14-3/22.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Плевен, с което е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, станалата на 21.01.2023г. злополука с И. В. С.. Посочва се в жалбата, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните норми и необосновано в съответствие със събрания доказателствен материал. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО. Сочи се, че изводът на административният орган, че злополуката е трудова по чл.55, ал.1 КСО е неправилен. Твърди се в жалбата, че смъртта на И. В. С. не е настъпила в работно време и не е във връзка или по повод на извършвана и възложена от работодателя работа, както и починалото лице самоволно и въпреки указанията на управителя на дружеството е решил да се върне в България чрез микробуса на колегата си П. П.. Посочва се в жалбата, че към датата на увреждането осигуреното лице не е осъществявало трудова дейност, поради което не е налице състав на трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. Жалбоподателят сочи, че в протокол №5103-14-13/01.11.2023г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 21.02.2023г., не съдържа данните по чл.10, ал.1 т.1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки ( НУРРОТЗ) относно осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор. Твърди се, че не е налице описание и анализ на допуснатите от лицето отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения, начина на увреждане, допуснати нарушения на нормативни актове, лицата, допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускания на подобни злополуки. Твърди се още в жалбата, че в хода на разследването не са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на урежданията и всички други данни за характера на злополуката съгласно чл.9, ал.1 от НУРРОТЗ. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-14-3/11.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

В срока по чл. 163, ал.2 от АПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.Д.Д. с пълномощно по делото. Пълномощникът на страна поддържа жалбата, моли съда да я уважи и отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на ТП на НОИ-Плевен. Излага допълнителни доводи в писмено становище с вх.№ 3242/06.06.24г. Претендира разноски в размер на 1250 лв. по списък по чл.80 ГПК вр. л.14 АПК – л.167 от делото.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован се представлява от юрисконсулт З. С.. Процесуалният представител на страната посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Заинтересованите страни Л. К. С., В. И. Н. и Д. И. С., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

А. съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, доколкото оспореният акт е връчен на „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД на 15.01.2024г. Жалбата е подадена на 29.01.2024г. – л.8 от делото, чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови оспореното Решение №2153-14-3/11.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, ответникът е приел, че жалбата срещу разпореждане №5104-14-3/22.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Плевен е неоснователна. Потвърдено е като правилно и законосъобразно разпореждане №5104-14-3/22.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Плевен, с което е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, станалата на 21.01.2023г. злополука с И. В. С.. Решаващият административен орган приел за установено, че в периода 14.01.2023г.-21.01.2023г. вкл. И. В. С. е бил командирован до страна на територията на ЕС със задача „превоз на стоки“ На 21.1.2023г. настъпва ПТП, причинило смърт на С.. От тук адм.орган извел извод, че са налице първите три елемента от състава на чл.55, ал.1 от КСО, а именно внезапно увреждане на работник, наличие на неблагоприятен резултат за здравето на работника – телесна повреда или смърт и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Приел за неоснователно възражението на „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД, че липсва четвъртият елемент от фактическия състав на злополуката, а именно функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа или условия на труд. Обратно административният орган констатирал, че увреждането, причинило смърт, е станало през работно време и е във връзка и по повод на извършвана работа. Приел, че на основание чл.5 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на починалия е било възложено да превозва товари за срок в периода 14.01.23г.-21.01.23г. Повредата на превозното средство на С. е станало на 20.01.23г., а крайната дата на командировката е на 21.01.23г., когато е настъпила и смъртта на лицето. От тук директорът на ТП на НОИ извел извод, че след крайната дата 21.01.23г. за работника не е имало законово задължение да удължи престоя си в чужбина. Органът счел, че законосъобразно би било да се удължи срокът на командировката на И. С., като бъде издадена нова заповед, съгласно изискването на чл. 9 от НСКСЧ, която изисква измененията на условията на командировка, която е започнала, да се извършва с допълнителна писмена заповед. Работодателят не издал нова заповед за удължаване на срока на командировката на И. С., поради което директорът на ТП на НОИ приел, че нарушаването на нормативно установените изисквания за командироване има за последица липсата на задължение работника да изпълни разпореждането на управителя на дружеството да остане в Белгия и задължение да изпълни задължението си като на 21.01.23г. се прибере в България. Адм.орган приел, че действията на И.С. не са в противоречие или в нарушение на служебните му задължения. Приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че настъпилата смърт не е настъпила през работно време и същата не е във връзка или по повод на извършваната работа, отхвърли жалбата на „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД и потвърдил разпореждане № 5104-14-3/22.11.2023г.

Съдът намира горните доводи на административния орган за основателни по следните съображения:

Безспорно по делото е и не се спори между страните, че в периода от 22.05.2018г. до 21.01.2023г. вкл. между „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД и И. В. С. съществувало валидно трудово правоотношение на основание трудов договор №163/2018г., допълнителни споразумения от 01.01.2019г., с № 66/01.01.2020, № 32/01.01.2021г. и № 70/01.04.2022г., като работникът заемал длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“, като е осигурен за всички социални рискове. Съгласно длъжностната характеристика на лицето, на С. било възложено да управлява поверения му автомобил по зададени от ръководителя на предприятието маршрути. На работника бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на 22.05.2018г.- л. 55, както и периодичен инструктаж на 13.01.2023г. – л.59 -62. В тази насока са писмените доказателства на л.51-55 от делото.

Не се спори, че със заповед за командировка от 15.01.2023г. на управителя на дружеството, С. бил командирован за срок от 14.01.2023г. до 21.01.2023г. вкл. до страна на територията на ЕС със задача „превоз на стоки“ с командировъчни пари за 8 дни, като пътуването следвало да се извърши с лек автомобил рег.№ [рег. номер].

Безспорно е по делото и обстоятелството, че на 20.01.2023г. поради техническа неизправност моторното превозно средство било предадено за ремонт в сервиз в Белгия. Управителят на „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД бил уведомен, като на място бил изпратен друг спедитор на дружеството – П. Г. П. с автомобил с рег.№ [рег. номер]. След пристигането на последния стоката била пренатоварена на друг автомобил и П. се върнал обратно в България.

Безспорно е по делото, че И. В. С. пътувал с колегата си П. Г. П. към България, като на 21.01.2023г. в Република Чехия, на път между Пилзен и Бърно, след възникнало пътнотранспортно произшествие С. починал от получени травматични увреждания.

Безспорно е по делото и се установява от представеното заверено копие на декларация на л. 25 от делото, че на 01.02.2023г. работодателят подал в ТП на НОИ-Плевен декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-14-3/23г. като посочил данни за пострадалия И. В. С. и изложил данни за злополуката, като посочил, че злополуката е по чл. 55, ал.2 от КСО и е станала на случайно работно място (случайно местонахождение на лицето по повод извършваната работа), вид работа: шофьор на лекотоварен автомобил, а специфичното действие, извършвано от пострадалият и свързаният с това действие материален фактор – обстоятелството, че пострадалият се е возил, прибирайки се от командировка, както и маркирал, че злополуката е по чл.55, ал.2 от КСО, а като данни за увреждането – настъпила смърт. Декларацията била подадена от упълномощено лице с пълномощно с нотариална заверка на подписите и рег.№ 196/11.01.2011г. по описа на нотариус №467 на Нотариалната камара (л. 27 от делото).

Не се спори и се установява от представеното заверено копие на досие № 20231400003 по описа на ТП на НОИ-Плевен, че по повод подадена декларация с вх.№ 5101-14-3/01.03.2023г. на ТП-на НОИ-Плевен на основание Заповед №1015-14-14/06.02.2023г., изменена със заповед № 1015-14-22/06.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен започнала процедура по разследване и събиране на доказателства, от комисия в състав Председател: главен инспектор по осигуряването ТП на НОИ-Плевен и членове: главен инспектор ДИТ, представител на работодателя в КУТ и представител на работещите в КУТ. Комисията приключила дейността си, като обективирала установеното в протокол № 5103-14-13/01.11.2023г.С Разпореждане № 5104-14-3/22.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО ТП на НОИ-Плевен приела, че декларираната злополука от осигурителя „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД, станала с И. В. С., се приема за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО, като в мотивната част разпореждането препраща към протокол № 5103-14-13/01.11.2023г. Разпореждането било връчено на работодателя на 27.11.2023г. На 12.12.2023г. била подадена жалба от „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД против Разпореждане № 5104-14-3/22.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО ТП на НОИ-Плевен. С Решение №2153-14-3/11.01.2024г. директорът на ТП на НОИ Плевен отхвърлил жалба с вх.№ 1012-14-269/12.12.2023г. от „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД като неоснователна и потвърдил, като правилно и законосъобразно, разпореждане №5104-14-3/22.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Плевен, с което е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, станалата на 21.01.2023г. злополука с И. В. С.. Решението е връчено на 15.01.2024.

Спори се между страните настъпилата смърт на И. В. С. във връзка и по повод на извършвана работа, възложена от дружеството работодател ли е, както и налице ли са останалите елементи от състава на трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

Установява се от заверено копие на заповеди № 18171/03.07.2020г. и № 1016-40-691/10.06.2016г. на управителя на НОИ, че в периода 15.07.2020г.-24.07.2020г. директорът на ТП на НОИ-Плевен е ползвал платен годишен отпуск и е бил замествана от началника на отдел „А.“.

Видно от заверено копие на Заповед № Ц1015-14-99/24.07.2020г. на ИД директора на ТП на НОИ-Плевен възложил на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Плевен въз основа на документи по досието по чл.59 от КСО да издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова, както и да издава заповеди за спиране на производството при разследване на трудова злополука на основание чл.54, ал.1 т.5 от АПК.

Установява се от представеното заверено копие на заповед №346/22.02.2023г., че трудовото правоотношение между „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД и И. В. С. било прекратено на основание чл. 325, ал.1 т.11 от КТ поради смърт на лицето, настъпила на 21.01.2023г.

Видно от представеното извлечение от „Алианц Банк България“ от 06.03.24г., по сметка на К. Ц. Г. от „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД на 17.01.2023г. бил преведен служебен аванс за И. С. в размер на 1000 лв. за ремонт.

По делото са приобщени и гласни доказателства. Видно от показанията на показанията на свидетелката Й. Д. А., пострадалото лице И. С. е получил авансов отчет за прогнозни разходи в чужбина за превоза на товара, по банкова сметка на негов колега К. Г. със съгласие на последния, предвид обстоятелството че сметка на С. била запорирана от НАП. След получаване на информация за авария на автомобила на С., на място бил изпратен П. П., който следвало да вземе микробуса на С., да го претовари и за поеме остатъка от курса, тъй като не есе е знаело колко ще продължи ремонта поради липса на авточаст. Установява се още от показанията на свидетелката, че пред нея управителя на дружеството споделил, че е указал в устна форма на пострадалия да остане на място, като си наеме хотел до завършване на ремонта на автомобила и отстраняване на повредата. Свидетелката заявява, че И. С. е следвало да остане в Белгия, да изчака ремонта на автомобила и да плати с паричните средства, които му е превела.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката с изкл. на частта, в която посочва, че пострадалото лице е било уведомено от работодателя за обстоятелството, че следва да остане в Белгия до отремонтиране на моторното превозно средство. В тази част показанията представляват възпроизведени твърденията на представляващия дружеството и фактите и обстоятелствата, за които свидетелства А. не са непосредствено и пряко възприети от нея като очевидец. Показанията на свидетелката в тази част не кореспондират с приобщеното по делото писмено доказателство, съставляващо частен документ, издадено т Й.А. – обяснение от 31.01.2023г. на л. 39 от делото, в който свидетелката в писмена форма съобщава, че И.С. се е прибирал от командировка в Белгия. В останалата част показанията на свидетелката кореспондират с писмените доказателства по делото вкл. представеното банково извлечение от 06.03.24г., поради което съдът ги кредитира с доверие.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" разпорежданията за признаване или непризнаване на злополука за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

В конкретния случай съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено от компетентен орган. В тази насока са заверено копие на заповеди № 18171/03.07.2020г. и № 1016-40-691/10.06.2016г.

Решението е издадено в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Изложени са и мотивите на органа, обусловили отхвърлянето на подадената пред него жалба, които се допълват от събраните в хода на административното производство доказателства.

Органът е събрал по силата на служебното начало необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.

Спазени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като са събрани всички необходими доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка преди издаване на акта.

Не се споделят от настоящия състав твърденията в жалбата, че оспореното решение не съответства на събрания доказателствен материал. Обратно, решението на директора на ТП на НОИ съответства на констатациите в протокол №5103-14-13/01.11.2023г., подадената декларация с вх.№ 5101-14-3/01.02.2023г. от „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД, приобщеното заверено копие на заповед за командироване от 14.01.23г. – л. 56, трудови договори и допълнителни споразумения и др. писмени доказателства по делото.

Не се споделят също и доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, както при разследването на злополуката, така и при осъществения административен контрол, поради което да е останала неизяснена фактическата обстановка.

Видно от материалите по делото работодателят е подал декларация по чл.3, ал.1, в която упълномощено лице – св.Й.А. е вписала данните за злополуката, като е маркирала трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. Открито е досие за трудовата злополука в ТП на НОИ-Плевен и е производство по разследване на злополуката на основание заповед на ръководителя на ТП на НОИ. При издаване на заповедта за откриване на производството е спазена разпоредбата на чл.8, ал.2 от НУРРОТЗ, като в производството са взели участие представител на Дирекция „Инспекция по труда“, представител на работодателя в КУТ Р. П. и представител на работещите в КУТ – св.Й. Д.. Същевременно видно от заверено копие на нотариално заверено пълномощно с рег.№ 196/11.01.2011г. – л. 27 от делото, А. е била упълномощена и от работодателя с общо пълномощно да представлява дружеството пред органите на НОИ, като пълномощното е представено с подаването на декларацията за трудова злополука на 01.02.2023г. Последното от обуславя извод, че не е нарушена разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредбата и производството не е проведено в отсъствие на представител на работодателя, а св.А. е участвала в производството в двойно качество. За производството са били уведомени и наследниците на починалото лице. На работодателя е дадена реална възможност за участва в работата на комисията за разследване на злополуката. Срещу резултатите на комисията, обективирани в протокол № 5103-14-13/01.11.2023г. не е подадено възражение съгласно чл. 11 от НУРРОТЗ.

Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на чл. 9 от НУРРОТЗ, като са установени конкретните обстоятелства за злополуката, мястото и времето на настъпването й, общата характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката и специфичното физическо действие, извършено от починалия в момента на злополуката, начина на увреждане, както и всички други данни да подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В случая при разследването на трудовата злополука визираните обстоятелства са установени и са намерели отражение в протокол с № 5103-14-13/01.11.2023г.

Действително разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО не е издадено в 14 дневния срок по чл. 12, ал.1 от Наредбата, но този срок е инструктивен, а и времевият отрязък на провеждане на производството е бил удължен от липсата на документация за настъпилото ПТП в Чехия. По последната причина срокът за разследване е бил удължен със Заповед № 1015-14-22/06.03.23г. – л. 34 от делото, като надлежно е бил уведомено „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД с писмо изх.№ 5101-14-3#7/07.03.23г. – л. 33.

Видно от материалите по делото директорът на ТП на НОИ се е произнесъл в едномесечен срок от подаване на жалбата на дружеството, като липсват доказателства на коя дата е изпратена преписката от дл.л. по чл.60, ал.1 от КСО за преценка на срока по чл.97, ал.1 от АПК. Този срок обаче не е преклузивен, а инструктивен и след просрочването му не се преклудира правото на горестоящия административен орган да се произнесе с мотивирано решение в рамките на предоставената му от закона компетентност. В тази насока и практиката на ВАС-Решение № 13507 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13628/2012 г., III о; Определение № 12479 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12267/2013 г., VI о. и др.

В заключение на изложеното следва да се обобщи, че настоящата инстанция не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила при деклариране, разследване и констатиране на спорната трудова злополука, които да обосноват незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.

Оспореното решение е съобразено и с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съответстват на доказателствения материал и приложимите правни норми.

Спорът между страните се свежда до обстоятелството самоволно ли починалия е пътувал с автомобила на П. П. т.е. дали смъртта е настъпила при и по повод изпълнение на служебните му задължения или починалият И.С. самоволно е нарушил разпореждане на управителя на дружеството да остане на място в Белгия до отстраняване на повредата в управлявания от него автомобил.

Съгласно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение – чл.55, ал.2 от КСО.

При приложение на материалноправната норма на чл. 55 КСО, в която е установена легалната дефиниция, извеждаща юридическите белези на понятието "трудова злополука", решаващият съд приема, че фактическият състав на осигурения социален риск включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

В случая дл.л. по чл.60, ал.1 от КСО и директорът на ТП на НОИ са приели, че злополуката е такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, тъй като са констатирани всички предпоставки на тази норма.

Съдът споделя намира този извод за правилен.

Спорен от правна страна е въпроса досежно характера на злополуката респ. дали същата е станала по време или при и по повод извършване на работата, за която е бил командирован работника или според твърдението на работодателя, че последният самоволно и без разрешение е решил да тръгне обратно за България, въпреки, че в устна форма на И.С. е разпоредено да остане в Белгия до отстраняване на повредата в компютъра на автомобила, с който е следвало да реализира превоза на стоки. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба съдът приема, че злополуката на 21.03.2023 г., в която е загинал И.С. работник в „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД е трудова, тъй като увреждането е настъпило внезапно по повод и във връзка с извършване на възложената работа, в периода на командироването на лицето и в интерес на осигурителя. Злополуката е настъпила по повод на работа, възложена от дружеството жалбоподател и извършвана в негов интерес. Между осъществяването на трудовата дейност от И.С. и увреждането има и функционална зависимост.

Неоснователно е възражението на работодателя – жалбоподател в настоящето производство, че работника самоволно се е отлъчил от работа и увреждането не е свързано с възложените му задължения.

По делото е приобщено заверено копие на заповед на командировъчна заповед. Макар и да не съдържа подпис на работника, не се спори между страните, че срокът на командироване на лицето е било до 21.01.2023г., когато е настъпило и ПТП-то и И.С. е починал. По делото не се доказа, че работодателят е осигурил подходящи условия за оставане на лицето в държавата на престой на автомобила за ремонт, като най-малкото не му е изпратена чрез П.П. заповед за командировка за срок след 21.03.23г. за подпис и запознаване с отразени условия на пребиваването му – дневни и квартирни след датата на изтичане на първоначалния срок за командироване. Тезата на работодателя, че лицето по лични причини е решило да се прибере в България чрез автомобила на своя колега, съдът намира за защитна теза на дружеството, която не намира опора в доказателствения материал. При условие, че на лицето не е била връчена нова заповед за командироване за срок след 21.01.2023г., за И.С. е съществувало задължение да се върне на обичайното място на работа в България. Не се представиха от дружеството жалбоподател доказателства, че в Белгия е ангажиран хотел или друго място, на което шофьорът да извърши своя престоя до отстраняване на повредата в компютъра на управлявания от него автомобил. Нещо повече от показанията на св. А. се установява, а това е видно и от представеното писмено доказателство на л. 131 от делото, че сумата от 1100 лв. (служебен аванс за И. С. за ремонт) е преведена на трето лице – К. Г., без да става ясно как пострадалото лице е следвало да получи паричните средства за ремонт на автомобила и за евентуалния си престой.

Ето защо съдът приема, че работодателят не доказа наведените възражения в тази насока. Приетото от решаващият административен орган, че е налице трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО е съответна на установената фактическа обстановка и правилно злополуката е подведена под тази материално правна норма. Злополуката е станала в последния ден от командироването на И.С. в чужбина т.е. по време на работа и по повод изпълнение на служебните му задължения, определени със заповед за командировка, издадена на 14.01.2023г. Видно от последната заповед срокът на командироване е бил изрично определен на 8 дни, като по делото не е представена заповед за изменение на този срок респ. такава за нов период след 21.01.23г. Явно в случая се касае до злополука, станала по повод на извършваната работа и във връзка с нея, тъй като, за да може да извърши работата си, работникът е длъжен да се яви на определено място и да се върне впоследствие в България. Пострадалият е бил командирован на работа извън страната за определен срок - до извършване на доставката и връщане на обратен товар. Налице е продължително състояние, свързано с изпълнение на трудови задължения. Неблагоприятният резултат е настъпил в автомобил на дружеството на връщане от изпълнение на служебните му задължения.

Наведените от жалбоподателя доводи за допуснато нарушение на трудовата дисциплина от работника, обуславящо липсата на предпоставките за приемане на злополуката за трудова, са неоснователни. В хипотезата на правната норма на чл. 55 КСО не са предвидени нарушения и/или санкции, които да вменяват субективен елемент, елиминиращ елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Субективен фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 3 от КСО, каквото в случая нито се установява, нито се твърди. Евентуалното нарушение на трудовата дисциплина е предмет на друго производство.

Обстоятелството дали е налице нарушение на трудовата дисциплина, е без значение за определянето на злополуката като трудова. ВАС е имал възможност да се произнесе по подобни случаи в смисъл, че евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат има правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, но не променя характера на злополуката като трудова, след като тя е станала през време и във връзка с извършваната работа или при всяка друга работа, която е в интерес на предприятието.

Изводите на адм.орган в Решение №2153-14-3/11.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен относно приложението на разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина се споделят напълно от състава, поради което не следва да се преповтарят и съдът препраща към тях.

Събраните в хода на административното производство доказателства са били достатъчни директорът на ТП на НОИ да се произнесе по съществото на спора, като приеме, че е налице трудова злополука.

Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира за изпълнени законоустановените предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова. Съобразно наличните данни оспореният административен акт на цитираното в него фактическо и правно основание е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Поради липса на искане от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне по отношение на направени деловодни разноски от ТП на НОИ-Плевен.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО, АС-Плевен, девети състав,

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „СТАР ТРАНС 81“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица], представлявано от управителя С. В. А., против Решение №2153-14-3/11.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба на дружеството и е потвърдено Разпореждане №5104-14-3/22.11.2023г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Плевен, с което злополуката, претърпяна от И. В. С. е приета за трудова, по реда на чл.55, ал.1 от КСО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.