№ 78
гр. Разград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200763 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Челебилер „ ООД – Разград, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Разград , Западна промишлена зона, ул. „ Добрич „ № 6,
представлявано от Управител Ч. Т., против наказателно постановление № 38-
0003195/28.10.2021 г. на . Директор на РД „ АА „ - Русе, с което за нарушение на чл. 7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвП, на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр на дружеството е наложено
административно наказание «имуществена санкция» в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно, навежда доводи за нарушение на материалния и процесуален закон при
издаването му.
Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна
и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2021г., в РД „ АА „ – Русе, контролните органи по ЗАвПревози извършили
комплексна проверка на превозвача „ Челебилер „ ООД – Разград, ЕИК *********, по
документи предоставени от жалбоподателя. В хода на проверката контролните органи
установили, че превозвача на 29.08.21г. е допуснал извършването на международен превоз
на товари с тов. А. с рег. № **** от Р България до Кралство Нидерландия с водач ИРХ. Н.
АЗ. ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл. 152, ал.1,т.2 от ЗДвП. Водачът е с изтекла валидност на
Удостоверението за психологическа годност на 22.10.2019г.
1
На 15.10.2021г. в присъствие на упълномощено от управителя на превозвача, лице, бил
съставен АУАН бл. № 295276, в който нарушението било описано в посочения начин,
квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, връчен срещу
подпис на упълномощеното лице и подписан от него с отбелязване в графа възражения „ …
не…“. Писмени такива не постъпили в преклузивния срок по ЗАНН.
На база съставеният АУАН, адм. наказващия орган издал и процесното НП на 28.10.2021г.,
в което по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал като
такова по чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, а на основание чл.96г, ал.1,пр.2 от ЗАвП наложил на
жалбоподателя административно наказание «имуществена санкция» в размер на 3000,00 лв.
НП редовно връчено на дружеството на 01.12.2021г., жалбата срещу него постъпила при
адм. наказващия орган на 02.12.21г.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, Разпечатка от карта на водача, Справка в ел. регистър за психологическите
изследвания на водачите, Приложения, безпротиворечивите, последователни и
незаинтересовани показания на свидетелите Д. Д. и К. Ц..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
В конкретния казус е безспорно установено, че жалбоподателят има качество на превозвач
съгл. чл.6, ал.1 от ЗАвП и съответно е лице, което носи отговорност за нарушение на чл. 7а
от ЗАвП, т.е. адресат на нормата. От приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че ИРХ. Н. АЗ. ЕГН ********** на 29.08.21г. е извършил международен
превоз на товари с тов. а. с рег. № **** от Р България до Кралство Нидерландия. Безспорно
по делото е установено, че А. към момента на извършване на превоза не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал.1,т.2 от
ЗДвП, защото валидността на Удостоверението за психологическа годност е изтекла на
22.10.2019г. Ето защо съдът от изложеното намира, че от материално правна страна АНО
правилно е посочил нарушената норма и по тази причина намира възраженията на
жалбоподателя в тази връзка за неоснователни. Посочената като нарушена разпоредба на
чл. 7а, ал. 2 пр. 3 от ЗАвП изисква от превозвачите да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Чл. 8 от
НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. изисква наличието на удостоверение за психологическа
годност за лицата постъпващи на работа като водачи на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари. В случая именно тази годност на водача не е била надлежно
удостоверена към процесния момент, поради което дружеството превозвач е нарушило
разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 пр. 3 от ЗАвП.
От процесуална гледна точка НП, както и АУАН са съставени в предвидените за това
2
срокове, и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното административно нарушение са правилно квалифицирано и
индивидуализирано като надлежно е оформен самия акт с посочване на дата и място на
извършване, съдържа кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
кои норми са нарушени с деянията, въз основа на които следва да се подведе нарушителя
под наказателна отговорност. С оглед на това, съдът намира, че с обжалваното НП вярно,
ясно и точно са посочени предпоставките и основанията, които определят и конкретизират
административното нарушение вменено във вина на нарушителя, поради което по своята
форма и съдържание то отговаря на изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална
страна. От изложеното съдът намира и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при производството по издаване на
обжалваното НП за неоснователни. Няма спор и по мястото на извършване на нарушението,
доколкото същото се свързва с дейността му по местоседалище на дружеството, където с
бездействие, чрез неосъществяване на контрол е допуснато нарушението.
Размерът на административното наказание е законово регламентиран и в случая адм.
наказващия орган действа в условията на обвързана компетентност.
Съдът не намира, че случаят е маловажен. Всъщност случаят е типичен – не разкрива по-
малка степен на обществена опасност от типичните нарушения от този тип. Става дума за
специфичен вид изисквания, които явно се неглижират от превозвачите, като очевидно често
се възлагат превози на водачи, неотговарящи на законовите изисквания.
От този изход на делото съдът намира искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски за неоснователно, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0003195/28.10.2021 г. на Директор на
РД „ АА „ - Русе, с което за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, на основание чл. 96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвПр на „ Челебилер „ ООД – Разград, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Разград , Западна промишлена зона, ул. „ Добрич „ № 6, представлявано
от Управител Ч. Т. е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер
на 3000 лв., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3