№ 12420
гр......., 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110138277 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.06.2024 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на пети
юни две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №38277 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ......, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от .....- Изп. директор, срещу
1
П. М. Б., във връзка с указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми: сума от 1 092,37 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/,
за обект, в гр. ......, аб. №...., за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 214,66
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2020г. до 13.12.2022г., сума
от 21,21 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до
30.04.2021г. и сума от 4,72 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.12.2019г. до 13.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 70754/2022 г. на СРС, 165 състав. Претендира разноски.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез особен
представител адв.С. С. от САК, с който се оспорват исковете по основание и размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че до имота не е доставена ТЕ в
процесния период, респ. оспорва да е имало консумация на такава. Твърди, че начислените
суми не отговарят на количеството ТЕ. Сочи, че в приложените писмени доказателства
ответникът не фигурира като собственик на процесния имот и е абонатният номер по
приложените писмени документи е на името на ......... Оспорва да са издавани и връчвани на
ответника данъчни фактури за процесните вземания. Оспорва се ответникът да е поставен в
забава. Оспорва сумите по приложените общи фактури. Оспорва наличието на
облигационни отношения между страните. Оспорва основанието за дължимост на
главницата за дялово разпределение и лихвите за забава върху тях. Сочи, че липсва
предвиден срок за плащане на главницата за ДР, поради което е следвало ищецът да покани
ответника да изпълни, което не било сторено. Моли за отхвърляне на исковете.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ....., която чрез проц. си представител мл.адв. ...... от САК,
представя 2 бр. протоколи за неосигурен достъп за отчет за отопл. сезони: 2019/2020г. и 2
бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени на името на ответника по
делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за продажба на недвижим имот
№......., том II, н.д. №.....г. на Нотариус ....., рег. №....., район на действие: СРС, с който
отв..П. Б. е придобил правото на собственост върху процесния ап......., както и НА за
дарение на недвижим имот №....г., том II, н.д. №....г. на Нотариус ...., рег. №.., район на
действие: СРС, с който отв.П. Б. надарява дъщеря си ....... с правото на собственост върху
горното жилище, със запазено пожизнено право на ползване върху дарения имот до края на
живота на дарителя.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което в имота са демонтирани радиаторите, като не се разпределя Е за отопление.
Начислена е ТЕ за сградна инсталация на база пълен отопляем обем от 116 куб.м., при
процент от общото количество ТЕ за отопление в ЕС от 47,70 % за отопл. сезон 2019/2020г.
и от 41,90 % за отопл. сезон 2020/2021г.Начислена е ТЕ за БГВ, на база първоначално за 1
човек, като впоследствие е направена корекция и е начислена ТЕ за БГВ за база за 2- ма
потребители, поради отчетена голяма разлика между общото доставено количество ТЕ и
отчетите по индидуалните водомерите в сградата, като се посочва, че отв. страна единствена
е без поставен водомер.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, липсват данни за извършени плащания от
ответниците, при задължение от общо 2 257,24 лв. Изчислени са задълженията за мораторна
лихва и размерите на погасените по давност задължения, съобразно служебно поставена
задача, считано 3 години назад от 23.12.2022г., с оглед настъпването на падежа по всяка от
2
съответните фактури и съобразяване на периода, през който не тече давност съгласно чл.3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот. В случая с оглед на
представените писмени доказателства и предвид установените вещни права в полза на
ответника върху процесния имот следва да се приеме, че същият е титуляр на партидата за
доставената ТЕ до имота. Доказателства за отдаване на договорно основание на имота на
трето за делото лице не са представени по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно чл.8.3 от Методика за дялово разпределение на
ТЕ в СЕС, при липса на индивидуален топломер за имот ТЕ за БГВ се определя по реда на
чл.69, ал.2. Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба №16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването,
изд. от министъра на икономиката и енергетиката, обн. ДВ бр.34/24.04.2007г. отм. с
параграф 5 от ПРЗ на Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването - ДВ,
бр.25/20.03.2020г., в сила от 24.03.2020 г., изм. с Решение №11603 от 31.07.2019 г.
и Решение №8294 от 26.26.2020 г. на ВАС - ДВ, бр.60 от 2020г., в сила от 07.07.2020г.,
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. Съгласно и
приложимата за периода Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, изд. от
министъра на икономиката и енергетиката, обн. ДВ, бр. 25/20.03.2020г., изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. И двата
подзаконови нормативни акта се предвижда, че при липса на индидулаен водомер в имота се
разпределя по 140 л. на обитател за едно денонощие. Съгласно чл.69, ал.4, т.2, б. „б“, съотв.
чл.69, ал.3, т.2, б. „б“ от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. разликата между отчетеното
количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване
G, и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла
об.в.отч.п.
ii
вода S g и начислените по ал.2, т.2 количества S g се разпределя, когато не във
отч.изч.
всички имоти в сграда- етажна собственост, са монтирани индивидуални водомери за
гореща вода, индивидуалните водомери за гореща вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане, разликата се разпределя по следния начин: при
ii
G > ( S g + S g) - пропорционално на начислените количества гореща вода
об.в.отч.п.отч.изч.
само на клиентите, в чиито имоти липсват индивидуални водомери за топла вода или
същите са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитането им, но
3
не повече от 280 л на обитател за едно денонощие, а останалата разлика - пропорционално
на всички останали клиенти. Горната граница до която може ФДР да разпределя ТЕ за БГВ
на абонат без монтиран индивидуален водомер е 280 л на денонощие, като в случая
подзаконовата нормативна уредба е спазена и за отопл. сезон 2019/2020г. е разпределена ТЕ
за БГВ от общо 280 л/ денонощие. Следва да се посочи, че самоволно увеличаване броя на
абонати в един имот от ФДР не е допустимо.
С оглед на горното следва да се приеме за основателно направено възражение за
изтекла погасителна давност в полза на отв. страна. Претенцията на ищеца е частично
погасена по давност, с оглед датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение- 23.12.2022г., считано до м.10.2019г. вкл. Съгласно ТР №3/18.05.2012год. по т.д.
№3/2011год. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби
на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В случая следва да се приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец,
включен в съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за
съотв. месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване на
доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което
спира или прекъсва теченето на давността. Исковата претенция е частично погасена по
давност за сумата от общо 258,62 лв. за главница и за мораторна лихва до сумата от 58,91
лв., съгласно приетото заключение по ССчЕ.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице-
помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Следва да се
посочи, че Ес на жилищната сграда е избрала за ФДР ..... през м.08.2002г., видно от
приложените към ИМ писмени доказателства и не са налице доказателства за промяна на
избора на „топлинен счетоводител“ от ОС на ЕС, поради което не може да се присъдят
разноски за дялово разпределение и съотв. мораторна лихва в полза на ищцовия доставчик
на ТЕ.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозит за особен
представител от 435 лв., депозити за експертизи от общо 600 лв. и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на
1 028,13 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото
производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ......, ЕГН:**********, че в
полза на ищеца ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
.....- Изп. директор, съществува вземане за следните суми: сума от общо 833,75 /осемстотин
тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект в гр........, аб. №...., за отчетен период от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 23.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сума от 155,75
/сто петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2020г.- 13.12.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №70754/2022г. по описа на СРС, 165 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над присъдените размери до пълно
предявените им размери от 1 092,37 /хиляда деветдесет и два лева и 37 стотинки/ лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр........, аб. №...., за
отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 214,66 /двеста и четиринадесет лева и
66 стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.-
13.12.2022г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
ул. „......, представлявано от .....- Изп. директор, срещу П. М. Б., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 21,21 /двадесет
и един лева и 21 стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
01.11.2019г.- 30.04.2021г., сума от 4,72 /четири лева и 72 стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 31.12.2019г.- 13.12.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №70754/2022г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. М. Б., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от .....- Изп.
директор, сума в размер общо на 1 028,13 /хиляда двадесет и осем лева и тринадесет
стотинки/ лв., представляваща сторени разноски по исковото и по заповедното
производства.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5