Р
Е Ш Е
Н И Е
N 201
гр.Русе, 10.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 19 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Павлова в.т.д.
N214 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Д****“АДСИЦ, ЕИК****, чрез пълномощник юрисконсулт Д. К. против
решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№8588/2018г., с което съдът
е отхвърлил предявените установителни искове за сумата 369.03лв.-главница,
112.48лв.-мораторна лихва, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№7113/2018г. по описа на РРС и е осъдено да заплати разноски на
ответника в размер на 300лв.
Излага се оплаквания
за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и исковете-уважени,
претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
Насрещната страна по делото въззиваемата М.И.И. не е подала
отговор на въззивната жалба.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законовия срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
За да отхвърли исковете, районният съд е
приел, че не е изяснено от какво произтича вземането което се твърди, че е
придобито от ищеца с цесия, както и какъв е бил размера му към тази дата и към
датата 10.10.2012г., когато е сключено споразумение. Прието е също така, че не
се касае до новация на задължение с постигнатото споразумение, както и че
липсват доказателства към датата на споразумението кредиторът „Ю****“ АД, ако е
бил действителен такъв лично или по реда на упълномощаването на „Б****“ АД да е
уведомил ответника за цесията, поради което е счел, че споразумението е
ирелевантно.
Решението е правилно и следва да бъде
потвърдено, поради следното:
И в заявлението по чл.410 ГПК и в
исковата молба, е посочено, че вземанията на въззивника произтичат от неизпълнено
споразумение от 10.10.2012г. за признаване и разсрочване на задължение по
договор за кредитна карта от 17.03.2004г.,
сключен с „Б****“ АД /нова фирма ****/, които са цедирани на „А****“ АДСИЦ, с ново наименование „Д****“
АДСИЦ с договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. Ищеца е твърдял, че
длъжника е уведомен за цесията и за новия кредитор, а със споразумението от
10.10.2012г. е признал дълга.
По делото не е представен твърдяния сключен
договор за кредитна карта от 17.03.2004г. между „Б****“ АД и ответницата,
представено е само заявление от 13.03.2004г. на М.И., попълнено на бланка на „Б****“,
в което е посочено, че ако заявлението бъде прието, да бъде обработена транзакция-заверена
сметката на фирма Г**** АД със сумата 1076.29лв./л.5/. С договор за прехвърляне
на вземания от 15.11.2007г. „Ю****“ АД и „Б****“ АД-цеденти, прехвърлят на „А****“
АДСИЦ вземанията си, посочени в приложение №1 с конкретно посочен общ размер, и
поотделно за всеки от цедентите. В чл.8, ал.1 от договора е посочено, че
длъжниците ще бъдат уведомени за цесията от страна на съответния цедент.
Представено е извлечение от приложение №1 към договора за цесия, изготвено от
ищеца, извлечение от сметка към 15.11.2007г., изготвено от Пощенска банка,
уведомление за прехвърляне на вземания от страните по договора за цесия,
адресирано до ответницата, без доказателства да й е връчено, както и
споразумение от 10.10.2012г., сключено между страните по делото.
Неоснователно
е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния
съд. На първо място, следва да се посочи, че абсолютно правилно е приетото от
районния съд, че само по себе си непредставянето и недоказването на договора,
от който произтича твърдяното цедирано на ищеца вземане, неустановяването на размера
му е основание за отхвърляне на претенцията, като недоказана. Предмет на всяка цесия винаги
са съществуващи вземания на цедента, възникнали от друго основание. При положение, че не е установено основанието, от което произтича
прехвърленото вземане, то сама по себе си цесията не съставлява негово основание.
Развитите във въззивната жалба доводи за приложение на чл.13 и 14 ЗЗД и чл.298,
ал.1 ТЗ, се навеждат за първи път в нея и са преклудирани на основание чл.266 ГПК, но те са и неоснователни, тъй като са в противоречие с разпоредбите на Наредба
№16/2.03.1995г. за плащанията с банкови карти /отм.ДВ бр.81/11.10.2005г.,
според които /чл.10, ал.1/ банкова карта се издава въз основа на писмен договор
между издателя и картодържателя. Т.е. недоказването на твърдяния договор за
кредитна карта с ответницата, неговите клаузи и вземането, произтичащо от
неизпълнението му, което да е придобито от ищеца /впрочем не се сочи и от кого от двамата
цесионери е придобил вземане/ е основание за отхвърляне на исковете. Сключеното
между страните споразумение от 10.10.2012г. не е правопораждащия факт, от който
произтича вземането на въззивника и не съставлява основание за вземането му.
До същият извод е достигнал и
районният съд в обжалваното решение, което като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат на
въззиваемата за тази инстанция, тъй като такива не са направени.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т. ГПК.
Мотивиран
така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №568/03.04.2019г., постановено по гр.д.№8588/2018г.
по описа на Районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: