Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
19 състав, в публично заседание проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при секретаря Дарина Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12984 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от В**** Д.С., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез пълномощника й адв. Ц**** Д*** – АК В**** срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *******, с която е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество: сумата от 856,14лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 24.01.2019г. - 23.04.2019г. за
обект на потребление, находящ се в гр.В**** с абонатен № **** и клиентски №****, за което вземане е издадена
фактура № ***
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Потребител е на доставяна от ответника ел. енергия в имот
на адрес в гр.В****, като след извършена справка, била
уведомена от ответното дружество, че след извършена проверка на СТИ на адреса й
е начислена за плащане процесната сума за
консумираната ел.енергия по партидата му. Оспорва дължимостта
на сумата по фактурата, както и това количество да е изобщо доставено и потребено от нея. Оспорва процедурата и констатациите по
извършване на корекцията. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и ответникът се сочи да изпълнява задълженията си по
тях. На 23.04.2019г. е извършена проверка на обекта на потребление в
присъствието на двама свидетели, за която е бил съставен констативен протокол с
№ **** Електромерът бил демонтиран и изпратен на****, РО Русе за
експертиза. Такава била извършена и е изготвен протокол №*****, в който е
документирано, че е установена външна
намеса в електромера – през клемореда е пробита дупка
и е промушен меден проводник минаващ между клема 1 и
3. На 10.07.2019г. ЕРП съставя справка за корекция **** и конкретизира
размера на вземането. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за фикционно
изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на
проверката 90 дни. Използвана е методика, одобрена от ДКЕВР по чл.38 ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение
Север“АД. На 15.07.2019г. ответното дружество издало фактура, с която била
определена процесната сума за ел.енергия, потребен от
24.01.2019г. до 23.04.2019г.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищцовата
страна чрез пр. си представител, поддържа иска и претендира присъждане на
направените по делото разноски. Ответното дружество, чрез проц.
представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия за обект на потребление, находящ
се в гр.В**** с абонатен № **** и клиентски №****
От представено
от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол №1202801 се
установява, че на 23.04.2019г. служители на „Е****“ АД са извършили проверка на
средството за търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в
горепосочения обект на потребление. При проверката е констатирано, че СТИ е
извън клас на точност. Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ, като
е подменено с ново изправно. В протокола е посочено, че проверката е извършена
в присъствието на двама свидетели – /л.25-26/.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО – гр.Русе, за което е
съставен констативен протокол №**** В него е документирано, че е установена външна
намеса в електромера, като през клемореда е пробита
дупка и промушен меден проводник, минаващ между клема
1 и 3. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при меренето.
Въз основа на
констатациите при проверката „Е****“ АД е изготвило справка №**** за корекция при неизмерване,
неправилно или неточно измерване на електрическа енергия за период от 90 дни
/л.27/.
Допълнително
начисленото количество електроенергия е остойностено
от ответното дружество, като същото е издало фактура № ****
за сумата от 856.14 лева, с получател В**** Д.С. /л.30/.
След като се
информирала за начислената й сума, ищцата подала възражение срещу резултатите от извършената
проверка/л.10-11л./.
По делото са
ангажирани специални знания посредством назначена съдебна електротехническа
експертиза.
В заключението
си вещото лице посочва, че изчислената корекция може да бъде измерена за период
от 90 дни, но електромерът трябва да е в клас на точност. Процесният
обаче е извън клас на точност, като е отчитал само част от потребната енергия.
Извършените изчисления са математически точни и служебно начисленото количество
ел. енергия е реално доставеното.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен
иск. Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен
интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и
незаплатена стойност на потребена ел. енергия.
В тежест на
ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и главно
доказване, че процесното количество ел. енергия
реално е доставено в обекта на потребление на ищеца за процесния
период и е отчетено от метрологично годно средство за търговско измерване.
Поради
спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда,
сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси
(арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона
за енергетиката).
В съответствие
с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в
приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2
ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С нормата на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия,
при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От
гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да
извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано
неточно отчитане на потребната електрическа енергия съгласно нормативно
установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия
и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите
условия начин.
Предвидените в
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от
Правилата са отменени с Решение № **** г. по адм. д. № **** по описа на ВАС, 5 - членен
състав, обн. ДВ, бр.****., с изключение на чл.48, 49, 50
и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени по-късно с Решение № **** по адм.
д. № **** по описа на
ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 23.04.2019г., след тяхната отмяна.
Доколкото
липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде,
през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени
проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги
извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.
За установяване
на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за
доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и
специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при условията на пълно
и главно доказване основанието, на което претендира процесната
сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва
да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца
има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер
на 355 лева, съобразно представения списък на разноските. Разноските в
посоченият размер следва да се възложат
в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че от В**** Д.С., ЕГН **********
с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“
АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 856,14лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 24.01.2019г. - 23.04.2019г. за
обект на потребление, находящ се в гр.В**** с абонатен № **** и клиентски №****, за което вземане е издадена
фактура № ****
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК****, със седалище
и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ от В**** Д.С., ЕГН **********
сумата от 355лв., представляваща
направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: