П Р
И С Ъ
Д А
№ 1002 08.07.2009
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд VІ
наказателен състав,
на осми юли две
хиляди и девета година
в публично заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: VІ наказателен състав
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. Г.Д. 2. М.Б.
СЕКРЕТАР: VІ наказателен състав
ПРОКУРОР: Д. У.
като разгледа докладваното от
съдията VІ наказателен състав
наказателно общ характер дело № 1970 по описа за 2009 г. на БРС
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.А.
– роден на .......... г. в гр. П., общ. П., обл. В., българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, постоянен адрес:
гр. Л., общ. Л., обл. П., ул. „Х.” № .., понастоящем в Следствен Арест – гр. П.,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 04.07.2007 година в гр. Б., в района на МБАЛ – Б., след предварително
сговаряне и в съучастие като извършител със С.Д.С., ЕГН ********** и подбуден
от него, с цел да набави за себе си и за С.Д.С., ЕГН ********** имотна облага
възбудил и поддържал заблуждението на К.К.Н., ЕГН ********** ***, изразяващо се
в: проведено телефонно обаждане на 04.07.2008 година от мобилен телефон ...........
– ползван от А.И.А. към мобилен номер .........., собственост на пострадалата К.К.Н.,
представяйки се с името „Д.”, в качеството на „куриер”, изпратен от неин
роднина на име „К.”, известен на пострадалата с името К. М., намиращ се по това
време на територията на САЩ, като й обяснил, че следва да извърши предаване на
колет с намираща се в него движима вещ – ютия и поставена под нея – парична
сума в размер на 13 000 (тринадесет хиляди) евро, срещу поемане от нейна
страна на ангажимент, изразяващ се в заплащане на митническа такса и разходи по
неговото освобождаване и приемане от Митници – В. в размер на 6 200 (шест
хиляди и двеста) лева, като с това й причинил имотна вреда в размер на сумата
от 6 200 (шест хиляди и двеста) лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на Лишаване от
свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
което наказание да изтърпи в Затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.А.,
със снета по делото самоличност за НЕВИНОВЕН
в това да е извършил горното деяние повторно и в немаловажен случай по смисъла
на чл.210, ал.1, т.4 от НК, поради което и
на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА
по обвинението в тази част.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Д.С. – роден на ......... г. в гр. Л.,
общ. Л., обл. П., българин, български гражданин, с основно образование, разведен,
не работи, осъждан, постоянен адрес: гр. Л., обл. П., ул. „М.” № ...,
понастоящем в Следствен Арест – гр. П., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
04.07.2007 година в гр. Б., в условията на повторност, след предварително сговаряне
и в съучастие като подбудител и помагач на А.И.А., ЕГН **********, с цел да
набави за себе си и за А.И.А., ЕГН ********** имотна облага го подбудил и
подпомогнал да възбуди и поддържа у К.К.Н., ЕГН ********** заблуждението, че
той е „куриера” с фамилията „Д.”, изпратен от неин близък роднина на име „К.”,
известен на пострадалата с името К. М., намиращ се по това време на територията
на САЩ, с поемане на задължението да й предаде движима вещ – (колетна пратка)
заедно с намираща се в нея ютия и поставена под нея – парична сума в размер на
13 000 (тринадесет хиляди) евро, срещу заплащане на парична сума от страна
на пострадалата в размер на 6 200 (шест хиляди и двеста) лева, като с това
й причинил имотна вреда в размер на 6 200 (шест хиляди и двеста) лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.4,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.3
и ал.4, вр. чл.28, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1 ,
т.1 от НК го ОСЪЖДА на Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което наказание да изтърпи в Затвор при първоначален „строг” режим.
ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието
на С.Д.С., със снета по делото
самоличност, определено му с влязла в сила присъда по НОХД № 771/2001 година по
описа на Районен съд - гр. Д., изменена с Решение № 141/16.05.2003 година по
описа на Окръжен съд - гр. Х., а
именно Лишаване от свобода за срок
от две години и шест месеца, което
наказание да бъде изтърпяно в Затвор при
първоначален „строг” режим.
ОСЪЖДА подсъдимите А.И.А. и С.Д.С., със
снети по делото самоличности, да заплатят по равно в полза на съдебната власт
по сметка на Районен съд гр. Бургас разноски по делото в размер на 15 /петнадесет/ лева всеки.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15- дневен срок от днес
пред Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: VІ наказателен състав
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Г. Д.
2. М. Б.
мотиви към присъда № 1002/ 08.07.2009г.
по н.о.х.д.№ 1970/ 2009г. по описа на Бургаския районен съд
Производството е образувано по внесен в Бургаския районен съд
обвинителен акт на БРП против лицата: С.Д.С., ЕГН ********** с обвинение за извършено
престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК и А.И.А.,
с ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.4
вр. чл.209, вр. чл.20 ал.2 от НК
В разпореденото от Съда на осн. чл.370, ал.1 НПК, по инициатива на подсъдимите и защитниците им предварително изслушване
двамата подсъдими лично и чрез защитника си, признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обв. акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, съгласяват се и правната
квалификация на деянието, като уточняват единствено, че същото не е извършено
при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 НК касателно подс. А.,
като се признават за виновни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и извършена констатация за това, че същите подкрепят изразеното самопризнание, е обявил, че при постановяването на присъдата, ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението
против подсъдимия и пледира за определяне на наказание при приложение на
разпоредбите чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 НПК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, като
желае на подс. С. да бъде определено наказание ЛОС за срок от десет месеца при
първоначален общ режим , а на А. същото наказание за срок от 8 месеца, отново
при първоначален общ режим.
Подсъдимите, чрез процесуалните си представители, желае по отношение на тях да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, като бъде определено наказание от 6м. ЛОС за А. ***
за С..
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
След като взе предвид самопризнанията на подсъдимите и
обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, а именно: частично от самите им обяснения, от протоколите
за разпит на свидетелите – К.А.С. от 19.11.2007г., К.К.Н. от 29.11.2007г. и от
19.06.2008г., Д.М.И. от 14.12.2007г., А.И.Д. от 01.02.2008г., К.М.А. от
30.01.2008г., К.Н.З. от 19.02.2008г. и М.С.А. от 01.04.2008г., Свидетелство за
съдимост на двамата подсъдими и протокола за разпознаване на лице от
19.06.2008г., ведно с албум към него, копие от адресна книга, водена от К.А.С.,
тел. справки от операторите БТК, БТК Мобайл,
и Глобул, нотариален акт за покупко-продажба № ....., том ..., рег. № ....., дело № ..... от 2007г., същите събрани и приобщени към делото
по предвидения в НПК процесуален ред, Съдът възприема
изцяло фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подс. А.А. и Подс. С.С.
били приятели от дълги години. Тъй като подс. С. се занимавал
от 2001година с измами, предложил на обв.А. да го включи в престъпния бизнес,
като му обещал, че с неговата помощ и под негово ръководство
ще успеят заедно да подобрят материалното си състояние, като набелязват
жертвите - непознати граждани от Република България, посредством телефонно
обаждане на случайно избрани телефонни номера (стационарни и мобилни) и се
представят, че са фирма за извършване на куриерски услуги,
като заплащането на услугата ставало за сметка на получателя .
След предварително
проведено телефонно обаждане на подс. С.С. до св. Кр. С., С. направил
резервация за времето от 02.07.2007г. до 06.07.2007г. включително на квартирата
„която редовно посещавал с обв.А. *** -Б. минерални бани, ул."В." № ...
,собственост на св.К. А.С. *** .
Двамата обвиняеми
пристигнали в гр.Б. на 02.07.2007г. с лек автомобил , марка „...............” с
рег.№ ..........., собственост на св.М.С.А. ***, която се намирала във
фактическо съжителство с обв.С.С.. Двамата заедно в спокойна обстановка
подготвили предмета на претъплението - подбрана малка кутия, с поставена вътре
в нея ютия, затворена и облечена цялата в кафяво тиксо със залепен отгоре върху
нея картон ,съдържащ надпис на получател и подател, като обв.С. създал
организацията и плана по достигането на измамната цел.
На 04.07.2007г.
неустановено по делото лице с мъжки глас от телефонен пост в гр.Г. с абонатен
номер ............. около обяд след 12.00 часа провел разговор по домашен
(стационарен) телелефонен пост в с.И. с абонатен номер ........., собственост
на свид. К.Н.. По време на разговора мъжкият глас запитал св. Н. дали го е
познала. Н. силно оприличила „гласа” с този на свой роднина, който е първи
братовчед на съпруга й с име К. М., за който знаела, че от дълги години е
нелегално пребиваващ в САЩ. Този глас приел името „К.”, обяснил на св.Н., че й
е изпратил колет от чужбина, в който е поставил ютия, а под нея е скрил парична
сума в размер на 13000 ( тринадесет хиляди) евро. Обяснил и също,че колета вече
е пристигнал в България, намирал се в куриер на име „Н. К.” от гр.В. , като я
помолил веднага да се свърже с този куриер „Н.” на мобилен телефонен номер .............,
за да се срещнат и да й предаде колета. Обяснението за изпратения колет не
учудило пострадалата, тъй като тя и съпругът й няколко пъти били изпращали на
братовчед му Н. финансови помощи от България. Напротив, това обстоятелство още
повече затвърдило погрешно създаденото у нея убеждение, че това действително е
роднината на съпруга й Н..
Н. изпълнила указанията на мнимия роднина „К.” и веднага позвънила на
мобилен телефонен номер ............. от своя мобилен телефонен номер .................
Лицето представило
се като „Н. К.” обяснил, на Н. че колета се намира в него, но за да премине през
границата без да го отворят се е наложило да заплати на митничарите сумата от 6
200 (шест хиляди и двеста) лева. Казал й, че за да го получи тя трябва да дойде
в гр.В. и да му плати дадената от него сума в размер н 6200 лева.
Непосредствено след техния разговор последвало обаждане от страна на „К.” от
номер .........., който е регистриран в гр. Г. до домашния телефонен номер на
св.Н. ***......, който започнал да я умолява да плати на „К.” тази сума на
всяка цена и да вземе колета.
След този разговор
св.Н. позвънила на „Н. К.” от своя мобилен телефонен номер ............ и му
обяснила, че ще му даде поисканата сума, но само ако някой го достави в гр.Б.. Той
се съгласил и й казал, че ще дойде до гр.Б.. След като събрала сумата от 6200
лева Н. ***. Когато пристигнала на автогара „З.” до магазин „Б.” - гр.Бургас
около 13.30 часа, Н. отново прозвъняла от своя мобилен номер ........ на мнимия
куриер – „Н. К.” , за да му съобщи, че е вече в гр.Б., а той й отговорил, че е
изпратил човек, който в момента пътувал за гр.Б., обяснил й да му се обади след
около половин час на мобилен телефонен номер ............ , за да се уговорят
за мястото на срещата. Н. съгласно указаното позвънила след около половин час
от своя мобилен телефонен номер .......... на мобилен телефонен номер .............,
като човека, който носел колета й обяснил, че не познава гр.Б. и ще я чака до
спирката на МБАЛ –Б. и поискал да му даде описание за това как изглежда и с
какви дрехи ще бъде облечена, за да я разпознае. Н. тръгнала към мястото на
срещата пеша и около 14.00-14.30 часа пристигнала там. Още пристигайки на спирката,
непознат за нея мъж я повикал по име „приближил се към нея и се представил като
изпратения „служител" с името „Д.”, за колета, който следва да й предаде.
Двамата заедно минали през подлеза и стигнали от страната на парка , като
седнали на една пейка. Н. му предала носената в нея сума от 6200 лева, а той й
връчил в замяна - найлонова торба , в която се намирал колета от мния й роднина
„К.” , след което се разделили. На път за вкъщи Н. получила позвъняване по
мобилния си номер от мнимия куриер „Н. К.”,
който искал да получи нейното уверение, че всичко е наред, колета е в нея и е
платила исканата от него сума. След като се прибрала вечерта в дома си и
разопаковала колета Н. установила, че е измамена, тъй като в колета
действително се намирала ютия, но липсвали пари в размер на 13 000 евро. Впоследствие
свид.Н. започнала да звъни от своя мобилен телефонен номер .......... на
мобилния телефонен номер ................ - на лицето предало й колета и представило
й се с името „Д.” , но безуспешно. След това прозвъняла на мобилния телефонен
номер на куриера „Н. К.” .............., но не могла да свърже с никой.
Видно от
извършените по делото детайлизирана разпечатка от БТК-АД е било установено, че
на процесната дата 04.07.2007г. от стационарен телефонен пост с № ......... са извършени последователно общо 7 ( седем )
изходящи повиквания към домашен телефонен номер .......... в с.И. , собственост
на пострадалата Н. за часовото време от 12.03 часа до 12.51 часа. Към
стационарен телефонен пост с № ......... на процесната дата са били
регистрирани последователно общо 9 (девет ) входящи повиквания от мобилен
телефонен номер ............., собственост на С.С. за времето от 13.15 часа до
18.23 часа.
Стационарен телефонен
пост с № .............., от който на пострадалата се е обадил мнимият братовчед
се водел на името на св.К.Н.З. ***. З. е ползвал поста до 06.10.2007г., когато
същият е бил закрит поради неплатени сметки на абоната. От детайлизираната
разпечатка на абонатния номер прави впечатление ,че през месец юли са били
проведени около 3100 броя изходящи разговори към произволни поредни стационарни
номера от цялата страна . Видно от снетите в хода на разследването гласни
доказателства ( протокол за разпит на свидетел - (лист 109 от том 1 )св. К.З.
заявява,че никога не е живял на адреса на който се намира телефонния пост в гр.
Г., като посочил, че местоживеенето му е в гр.В.. Излага твърдения, че когато
ходил на пазар през 2007г. в гр. Г. срещнал две непознати лица от мъжки пол,
които са му предложили да си даде данните от личната карта срещу заплащане. Свид.З.
се съгласил, тъй като е имал нужда от пари.
Видно от извършената по делото детайлизирана
разпечатка на мобилен телефонен оператор ”ГЛОБУЛ” при „Космо България Мобайл”
ЕАД е било установено, че СИМ карта с абонатен номер ........... - използван от „Н. К. — мнимия куриер” е без
данни за собственост, тъй като ползвал предплатена карта. Този номер е ползвал
апарат с ................ , като на процесната дата всички разговори са били
проведени от гр.Г.
Видно от
извършената по делото детайлизирани разпечатки от мобилен телефонен оператор
„ВИВА ТЕЛ” е било установено, че СИМ карта с абонатен номер ............. –ползвана
на датата на инкриминираното деяние от лицето, което е предало колета на Н. и което след проведеното
разпознаване е установено в лицето на подс. А., през периода от 03.07.2007г. до
06.07.2007г. е ползвал телефонни апарати с IMEI № ............... и
IMEI № ..........., ползвани и от подс. С. като всички разговори са били
проведени в района на гр.К. , гр.А. , с.Б. и гр.Б. -ж.к-с „ З.” .
Видно от
извършената по делото детайлизирани разпечатки от мобилен телефонен оператор
„ВИВА ТЕЛ” е било установено, че СИМ карта с абонатен номер ............ е собственост на подс. С.С. , като през
периода от 01.07.2007г. до 31.07.2007г. е провеждал разговори от телефонни
апарати с различни IMEI № -pa , сред които
посочените по-горе такива апарати с IMEI № ............. и IMEI № ............., както и IMEI №................. и IMEI № ............
Двата мобилни телефонни оператора от „ВИВА
ТЕЛ" със СИМ карта с абонатен номер ........, ползван от подс. А., и от ГЛОБУЛ със СИМ карта с абонатен номер ............,
използван от мнимия куриер „Н. К.”, както и от БТК-АД
за стационарен телефонен пост с № ..........., от който на пострадалото лице се е
обадил мнимият братовчед на съпруга й „от САЩ” ни представят писмени разпечатки, приобщени
към доказателствения материал по делото като писмени доказателства, от които се
извежда категоричен извод, че преди, на и след процесната дата 04.07.2007г. са
провеждани множество разговори, със СИМ карта с абонатен номер ............ собственост и ползвана по същото време от
подс.С.С..
Обв.А.А. е бил задържан от РУ на МВР – П. на 18.07.2007г., при опит за
измама с мним „колет от чужбина”, по който случай е било образуван ЗМ
380/2007г. по описа на РУ на МВР П., като у него е бил намерен и иззет мобилен
телефонен апарат с IMEI № ................, /използван в дните преди
на и след датата на настоящото инкриминирано деяние от подс. С./, с поставена
вътре в него СИМ карта абонатен номер ..........., като на процесната дата 04.07.2007г. в този телефонен апрат с IMEI № ............. е
била поставена и СИМ карта с абонатен номер ...........,
използвана от служителя „Д.” - предал колета на св.Н. и установен по-късно като
подс. А..
По реда на способите
за събиране на доказателства съгласно НПК, в хода досъдебното производство е
било извършено валидно процесуално -следственото действие -Разпознаване на лица
на 19.06.2008г. ( лист 208-212 от том 1-ви ) , при което св.Н. категорично е
посочила лицето под снимка №3 - обв.А.И.А., като лицето „Д.” на което е дала
парите на процесната дата в гр.Б..
Така изложената
фактическа обстановка бива установена в съвкупност от всички събрани на
досъдебното производство писмени доказателства и извършени процесуално
следствени действия, за които са надлежно съставени протоколи, както и от св.
покозания на всички разпитани по делото свидетели. Частично същата се подкрепя
и от обясненията на самите подс. и най-вече от самопризнанията на подс. А. на
досъдебното производство, потвърдени и в о.с.з., както и на предварителното
изслушване. Единствено напълно противоречащки на останалия доказателствен
материал са обясненията на подс. С., дадени на досъдебното призводство в
покрепа на признанията на А., че единствен е извършител на деянието, като С. не
го е подбудил към същото и не му е помогнал, за да го осъществи. Тези обяснения
биват опровергани от копията на адресната книга на св. К.С., от цитираните
по-горе тел. разпечатки, сочещи на постоянни и чести разговори между двамата
посъдими на датата на инкриминираното деяние, преди и по време на осъществяване
на процесното престъпление, размяната на телефонни апарати и СИМ. Карти между
двамата. Същите биват оборени и от самопризнанията, които прави подс. С. в хода
на съдебното следствие и изразеното му искрено съжаление за извършеното. А
освен това те са оборени и от фактическия абсурд, до който съдът достига,
кредитирайки ги хипотетично, че А. е разговарял сам със себе си от двата
телефона – ползвания от С. и неговия личен и то от различни клетки в гр Б.,
т.е. раздвоил се е.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка
съдът намира, че подс. С. и подс. А.
са осъществили при условията на съучастие в качеството си на подбудител и помагач
първият и на помагач и извършител /първата форма на съучастие, поглъща втората/
вторият, от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.210 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.209 ал.1
вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК за подс. С. и чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за подс. А..
От
обективна страна
Деянието по чл.210, ал.1,
т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъществено от
подсъдимия А. от обективна страна, тъй като с действията си, изразяващи се в отговаряне на обаждането на пострадалата при
позвъняването й от личния си моб. тел. номер ............ на мнимия куриер „Д.”, т.е. на него и
убеждаването й че той е човекът, изпратен от „Н. К.”, за да й предаде пратката,
за която последната е Н. е говорила с него, както и посредством предаването й
на предварително изготвения преди това от подс. А., съвместно с подс. С. мним
колет „от К. М. от САЩ”, той е възбудил заблуждение у пострадалата К.Н., че последната е получила
13 000 евро от семейния роднина К. М. от САЩ поставени под ютия в
получения пакет, без обаче в действителност последният да е изпращал подобна сума
и подобен колет. Безспорно единствена цел на подс. А. е била да получи и установи собствена факт. власт върху
сумата от 6200лв., за която подсъдимият – извършител поддържал създаденото
по-рано от мнимия куриер „Н. К.” заблуждение, че са платени от него за
освобождаване на пратката от митнически контрол, същата предадена на подс. А. в
крайна смтка според заблуждението на пострадалата, в което лично я е въвел. Чрез действията си подс. А. е демонстрирал обичайно поведение
на куриер при контакт с клиент и с нищо не е давал
повод на свидетелката – клиент да се усъмни или предположи, че ще бъде измамена. В този случай създадените у нея неправилни представи са били решаващи за извършеното разпореждане с процесната сума. Ако св. Н. е знаела или дори предполагала, че подс. А. не е никакъв
куриер, че не й носи пратка от роднината й Михалев от Сащ и че в предадения й
пакет няма 13 000 евро, изпратени от последният, тя не би извършила самото разпореждане със
сумата, предмет на деянието в полза на подсъдимия С.. Именно в резултат на
така извършените разпореждания са настъпили доказаните и признати от подс.
имотни вреди за пострадалото лице.
Що се отнася до подс. С., деянието по чл.210 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК е
осъществено от него от обективна страна, тъй като с действията си, изразяващи се в убеждаване на подс. А. да извърши инкриминираното
деяние и обещаването на съдействие от негова страна при осъществяването му, той
напрактика е мотивирал подс. А. към реализиране на процесното престъплене / в
съучастие с неустановени по делото лица/, а с действията му по осъществяване на
техническа помощ по изготвяне на мнимия колет от САЩ, както и на координация по
тел. между неустановеното по делото лице, представило се за „К. М. от САЩ” и
извършителят А., представил се за куриера „Д.”, той е спомогнал да бъде довършено самото деяние –
измама, което е резултатно по своя характер. Именно с получаване на сумата,
предмет на деянието на основание предадения мним колет, изготвен с участието и
на подс. С., както и благодарение на логистичната му помощ оказана в полза на
подс. А. по тел., последният е съумял да узнае за мястото и часът на слещата,
както и на името под което следва да се представи и действията, които следва да
извърши, за да получи сумата от 6200лв., представляваща причинената от деянието
имуществена вреда– т.е. дествият на подс. С. Съдът квалифицира като форма както
на т. нар. „физическо”, така и на „интелектуално помагачество”. Напрактика без
да извърши инкриминираното деяние по въвеждане и поддържане на заблуждение у
пострадалото лице, същият е съдействал да бъде постигнат инкриминирания
резултат. Действията му съпътстват извършването на самото престъпление и са
осъществени от него преди същото да е било довършено, като са в причинна връзка
с него, спомогнали са действително за осъществяването му.
Конкретният случай БРС преценя като “немаловажен”, най-вече
предвид високата стойност на предмета на престъплението,
както и с оглед упоритостта и
уменията приложени в начина на осъществяването му от подс. С. и А., както и с оглед относително високата
степен на обществена опасност на подсъдимите, особено на С., както и предвид
високия брои и все по-нарастващия интензитет на измамите, към момента на
осъществяване на същите, а и към настоящия момент.
От субективна страна
Решаващият съд счита за доказано, че от
субективна страна деянието, предмет на обвинителния акт е извършено от подс. С. и А. с пряк умисъл. И двамата подсъдими са осъзнавали, че пострадалата е въведена в заблуждение
от неустановения по делото извършител, представил се като семейният роднина К.
М., осъзнавали са, че за довършване на деянието и постигането на неговия
инкриминиран резултат е необходима и употребата на предварително изготвения за
целта мним колет „от САЩ”. Всеки един от тях е осъзнавал и участието на другия
в общото деяние – подс. А. логистичната подкрепа с подаване на информация от
подс. С. и техническото съдействие за изработката на „колета”, а подс. С.
създаването и поддържането на заблуждението, че подс. А. е куриер на име „Д.”,
за което първият лично го е информирал и подучил. Подс. С. е осъзнавал и това,
че за да бъде довършено деянието е необходима именно неговата физическа и
интелектуална помощ, изразяваща се в участието му в изготвяне на колета и в
предоставянето на информация и координация между подс. А. и мнимият роднина К.
М., останал неустановен по делото и че чрез нея, ще бъде постигнат резултата на
престъплението, т.е. въведеното в заблуждение лице да се разпореди с парите и
така да претърпи целената от неустановения по делото извършител, от С. и от А.
с пр. деяние имотна облага. И като са осъзнавали всички посочени по-горе
обстоятелства, двамата подсъдими са и желаели настъпването на инкриминирания
резултат – причиняването на имуществената вреде с цел лична и на другиго облага.
Съгласно установеното в теорията /Ив. Ненов/ и
практиката станвище не е необходимо подбудителят и помагачът да е действал при
наличие на изискваните от някои състави допълнителни субективни елементи,
каквато в настоящия случай се явява особената цел на измамата – да бъде
набавена за извършителя или за другиго имотна облага. Въпреки това, дори и в
конкретния случай същата е надлежно установена, отново чрез обективните
действия на подсъдимите, които са осъзнавали, че единият – С. съдействйки за
довършване на деянието, а вторият А. осъществявайки самото въвеждане на
пострадалата в заблуждение, ще получи дял от сумата, предмет на деянието. Като
очакваната сума в крайна сметка подс. са и получили.
При така установеното Съдът счита за доказано, че подс. С. е мотивирал в качеството си на подбудител и улеснил в качеството си на помагач на подс. А. извършването от последния от обективна и субективна страна състава на престъплението измама, чрез въвеждане в заблуждение на пострадалата К.Н., че е куриер, който й предава изпратен от братовчед на съпруга й, а иименно от К. М., колет от САЩ и за освобождаването му от митнически контрол били платени 6200лв., които същата следва да възстанови, за да го получи, й била причинена имуществена вреда в размер на горнта сума, поради което и БРС следва да признае двамата установени по делото съучастници за виновни по повдигнатото от БРП обвинение.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ, възз. съд намира следното:
За
осъщественото
от подсъдимите С. и А. престъпно деяние почл.210, ал.1, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.20 от НК е предвидено наказание
“лишаване от свобода от една до осем години”. При определяне вида и размера на наказанието решаващият съд взема предвид високата степен
на обществена опасност на престъплението, извършено от подсъдимите, обоснована както от
засегнатите с него обществени отношения, свързани с упражняване правото на
собственост от страна на пострадалите и правото на всеки да се разпорежда със
своето или повереното му имущество въз основа на съзнателно взето решение, така
и от високия ръст на тези престъпления в страната както към момента на осъществяване на деянието,
така и към настоящия момент. Отегчаващо нак. отговорност на подс. С. се явява и
високата му степен на обществена опасност и обстоятелството, че същият е
извършил деянието повторно, като предвид следва да бъде взето и обремененото му
съдебно минало. От друга страна безспорно се установява от БРС наличие и на
смекчаващи вината му обстоятелства, а именно – невисоката степен на обществена опасност на подс. А. – макар да е осъждан за
престъпление против собствеността, настоящото такова следва да бъде кумулирано с
тях, като двете следва да се считат за едно осъждане. За смекчаващо
наказателната отговорност на подс. С. обстоятелства следва бъде възприета
ролята му на съучастник, а именно като подбудител и извършител, а като
отегчаващо обстоятелството, че е участвал в осъществяване на деянието в две от
формите на съучастие. Не на последно място налице е хипотезата на чл.274, ал.2 НПК, която задължава Съда да приложи института на чл.55, ал.1, т.1 НК.
При така установеното съдът
счита, че на подс. А. следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит
тип, при първоначален „общ” режим. Що се отнася до подс. С., същият следва да
понесе според настоящия съдебен състав наказание Лишаване от свобода за срок от
осем месеца, което наказание да бъде изтърпяно в Затвор при първоначален
„строг” режим. Така наложените наказание БРС счита справедливи и съответни на обществената опасност
на деянието и съответния деец.
Съобразени са с разпоредбата на чл.374, ал.2, вр чл.55, ал.1, т.1 НПК. Те ще въздействува както превантивно-предупредително,
така и възпитателно-възпиращо за постигане целите на генералната и специална
превенция на закона и преди всичко за поправянето на
осъдените.
Така извършеното престъпление е осъществено от
подс. А. преди 10.12.2007г., когато в сила е влязла първата присъда от реалната
съвкупност, спомената по-горе, а именно по НОХД № 1521/2007г. по описа на РС П.,
с която подсъдимият е бил осъден на „Пробация”.
Що се отнася до подс. С., предвид осъществяването
на настоящото деяние в изпитателния срок на наложеното му по НОХД № 771/2001г.
по описа на РС Д. наказание ЛОС, същото следва да бъде приведено в изпълнение,
като отново бъде изтърпяно в Затвор при първоначален „строг” режим.
Направените по делото разноски в размер на 30лв. Следва да бъдат присъдени в тежест на двамата подсъдими поравно, т.е. по 15лв. За всеки от тях.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ:
VІ наказателен състав
Вярно с оригинала
Ж. С.