МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 3766/ 2017г. по описа на СпНС, 6 състав
Софийска градска прокуратура е внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен
акт , с който Д.П.М. , с ЕГН **********, е предаден на съд за това,че в периода от 15.01.2016г. до
22.07.2016г. в град София, като длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение / по смисъла на чл. 93, т.1 , б. „а" от НК- министър на външните
работи , избран с Решение на 43-то Народно събрание за избиране на Министерски
съвет на Република България/ при условията на продължавано престъпление - с две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и
при еднородност на вината при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, не изпълнил служебните си задължения по
чл.8 , ал.1 от Закон за обществените поръчки ( Отм. ) ; чл.17 , ал.1 ( Обн. ДВ
, бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) - не провел процедура по ЗОП
,независимо ,че са налице основанията за това с оглед предвидените прогнозни
стойности за услугите по чл.14 , ал.1 , т.2 от Закон за обществените поръчки (
Отм. ) и чл. 20 , ал.1 т.1 , б. „б" от Закон за обществените поръчки( Обн.
ДВ , бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.)
, не провел обществена поръчка по чл. 90, ал.1 т.4 от I Закон за обществените
поръчки ( Отм. ) - процедура на договаряне без обявление /чл. 16, ал.7 т.2 от
Закон за обществените поръчки ( Отм. )/, и не провел обществена поръчка по
чл.79 , ал.1 т.4 от Закон за обществените поръчки ( Обн. ДВ , бр.13 от
16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) - процедура на договаряне без предварително
обявление / чл.18 , ал.1 т. 8 от Закон за обществените поръчки ( Обн. ДВ ,
бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) и вместо да проведе процедура по
ЗОП сключил за Министерство на външните работи два броя споразумения с Министерство
на земеделието и храните - Споразумение № РД 51- 58/15.01.2016г. и Споразумение
№ РД 51-58/22.04.2016г. , с цел да набави за другиго облага за „****и от това
са настъпили значителни вредни последици за Министерство на външните работи в
размер на 494 458,03 лева, която сума е недължимо платена, поради неспазване от страна на „****на
ценовото му предложение, неразделна част от договор за I обществена поръчка с №
51-58/21.07.2015г., сключен между Министерство на земеделието и храните и „****,
както следва:
-за това, че в периода от
15.01.2016 г. до 15.04.2016 г. в град София, като длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение /по ! смисъла на чл. 93, т.1 , б. „а" от НК-
министър на външните работи - избран с Решение на 43-то Народно събрание за избиране
на Министерски съвет/ не изпълнил служебните си задължения — по чл.8 , ал.1 от
Закон за обществените поръчки ( Отм. ) -Чл. 8. (1) (Нова - ДВ, бр. 37 от 12006
г.) „Възложителите са длъжни да проведат процедура за възлагане на обществена
поръчка, когато са налице основанията, предвидени в закона." ; Чл. 7.
(Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) т. от Закон за обществените поръчки ( Отм. ) „
Възложители на обществени поръчки са:
1. (доп. - ДВ, бр. 93 от
2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г.)
органите на държавна власт, Президентът на Република България, омбудсманът на
Република България, Българската народна банка, главният прокурор и административните
ръководители на прокуратурите в страната, както и други държавни институции,
създадени с нормативен акт " ; не провел процедура по ЗОП , независимо че
са ; налице основания за това с оглед предвидените прогнозни стойности за ; услугите
по чл.14 , ал.1 , т.2 от Закон за обществените поръчки ( Отм. ) - Чл. 14. (Изм.
и доп. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009
г., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2012
г.) „ Процедурите по закона се прилагат задължително при възлагане на
обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 1, които имат следните стойности без
ДДС:
. ..2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2012 г.) за доставки,
услуги и конкурс за проект - по-високи от 66 000 лв., а когато поръчката е с
място на изпълнение извън страната - по-високи от 132 000 лв." ;
Чл. 3. (1) от Закон за обществените поръчки (
Отм. ) „ Обекти на обществени поръчки са:
.. ..2. предоставянето на
услуги; „ не провел обществена поръчка по чл. 90, ал.1 т.4 от Закон за '
обществените поръчки (Отм. ) -Чл. 90. (1) „Възложителите могат да възлагат
обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато:
I ....4. (изм. - ДВ, бр.
93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., 1в сила от 1.07.2014
г.) е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия поради
настъпване на изключителни обстоятелства, последиците от които не могат да
бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на открита или
ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление"
чл.16, ал.7 т.2 от Закон
за обществените поръчки ( Отм. ) -Чл. 16. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 37 от 2006
г., доп., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.) Обществените поръчки по
чл. 14, ал. 1 се възлагат чрез провеждане на открита процедура, ограничена
процедура, състезателен диалог и процедури на договаряне.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 37 от 2006 г.)
Процедурите на договаряне са:
2. процедура на договаряне без обявление, при
която възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с едно
или повече точно определени лица.
и вместо да проведе процедура по ЗОП сключил
за Министерство на външните работи Споразумение № РД 51-58/15.01.2016г. с
Министерство на земеделието и храните , с цел да набави за другиго облага - за
„****и от това са настъпили значителни вредни последици за Министерство на външните
работи в размер на 244 184 ,70 лева , която сума е недължимо платена, поради
неспазване от страна на „****на ценовото му предложение, неразделна част от договор
за обществена поръчка с № 51-58/21.07.2015г., сключен между Министерство на земеделието
и храните и „****.
- за това, че в периода от
22.04.2016 г. до 22.07.2016 г. в град София, като длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение / по смисъла на чл. 93, т.1 , б. „а" от НК-
министър на външните работи - избран с Решение на 43-то Народно събрание за
избиране на Министерски съвет/ не изпълнил служебните си задължения по чл. 17 ,
ал. 1 (Обн. ДВ , бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) Чл. 17 (1)
„Възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка, когато са налице основанията за това „ ; Чл. 5. (1) Закон
за обществените поръчки ( Обн.ДВ , бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.)
„ Възложителите отговарят за правилното прогнозиране, планиране, провеждане,
приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки. Възложителите са
публични и секторни. (2) Публични възложители са: ...4. министрите „ не провел
процедура по ЗОП , независимо че са налице основания за това с оглед предвидените
прогнозни стойности за услугите по чл. 20 , ал.1 т.1 , б. „б" от Закон за
обществените поръчки( Обн. ДВ , бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.)
-Чл. 20. (1) „Процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 — 11 се прилагат, когато:
1. публични възложители,
както и техни обединения възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност,
по-голяма или равна на:б) 264 033 лв. - за доставки и услуги „
Чл. 3. (1) от Закон за обществените поръчки (
Обн. ДВ , бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) Обекти на обществени поръчки
са: ... .. .т.З предоставянето на услуги. „не провел обществена поръчка по
чл.79 , ал.1 т.4 от Закон за обществените поръчки ( Обн. ДВ , бр.13 от
16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) - Чл. 79. (1) Закон за обществените поръчки
( Обн. ДВ , бр.13 от 16.02.2016) „ Публичните
възложители могат да прилагат ; процедура на договаряне без предварително обявление
само в следните : случаи:....
4. когато е необходимо неотложно възлагане на
поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени
сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна
процедура с договаряне; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на
неотложност, не трябва да се дължат на възложителя „
чл.18 , ал.1 т. 8 от Закон
за обществените поръчки ( Обн. ДВ , бр.13 от 16.02.2016, в сила от
15.04.2016г.) - Чл. 18. (1) „ Процедурите по този закон са:. .. .8. договаряне без предварително обявление „ и
вместо да проведе процедура по ЗОП сключил за Министерство на външните работи
Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г. с Министерство на земеделието и храните,
с цел да набави за другиго облага за „****и от това са настъпили значителни
вредни последици за Министерство на външните работи в ; размер на 250 273,33
лева, която сума е недължимо платена, поради неспазване от страна на „****на ценовото
; му предложение, неразделна част от договор за обществена поръчка с № 51-58/21.07.2015г., сключен между Министерство
на земеделието и ; храните и „****- Престъпление
по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
хода на съдебното следствие това обвинение е било променено както следва: За
това че в периода от началото на март 2015г. до
22.07.2016г. в град София , като длъжностно лице, което заема отговорно
служебно положение / по смисъла на чл.
93, т.1 , б. „а" от НК- министър на външните работи , избран с Решение на
43-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на Република България/ в качеството
си на Възложител по Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) ,ал.1 т.1 от
Закон за обществените поръчки ( Отм. )
„Възложители на обществени поръчки са: 1. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.,
в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г.) органите на държавна власт …” ; Чл.
5. (2) Закон за обществените поръчки (
Обн. ДВ, бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) Публични възложители са:
„ …т. 4. Министрите“, като представител на Министерство на външните работи съзнателно действал против законните интереси на представляването
от него Министерство на външните работи, като не спазил разпоредбите на Закона за обществените поръчки както
следва: чл.8 , ал.1 от Закон за обществените поръчки (Отм. ) ,(Нова - ДВ, бр.
37 от 2006 г.) „Възложителите са длъжни да проведат процедура за възлагане на
обществена поръчка, когато са налице основанията, предвидени в закона.”; по
чл.17 , ал. 1 (Обн. ДВ, бр.13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016г.) „Възложителите са длъжни да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице
основанията за това ; „Чл. 5. (1) Закон за обществените поръчки (Обн. ДВ бр.13
от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) „ Възложителите отговарят за правилното
провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки” и от деянието му са настъпили значителни щети
в размер на 494 458,03 лева в резултат на несвоевременното обявяване на
процедура по ЗОП, като такава е обявена с Решение №37-00-24 от 28.12.2015 г.
при изтичащ срок на предходната обществена поръчка 31.12.2015 г., което е
довело до сключване на две споразумения между МВнР и МЗХ, а именно Споразумение № РД 51-58/15.01.2016г. и Споразумение № РД
51-58 /22.04.2016г., с оглед обезпечавания пътуванията в чужбина на служителите
на Министерството и до недължимо плащане на сумата в размер на 494 458,03 лева
в резултат на неспазеното ценово предложение на фирмата изпълнител по договора
за обществена поръчка с №51-58 от 21.07.2015 г. сключен между Министерство на
земеделието и храните и „****, неразделна част от договора за обществена
поръчка - престъпление по чл.217, ал.4,
вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
Софийска
градска прокуратура е внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен
акт обвинителен акт , с който Х.Х.А. , с
ЕГН **********, е предаден на съд За това, че в периода от 15.01.2016г. до
22.07.2016г. в град София, като длъжностно лице / по смисъла на чл. 93, т.1 ,
б. „ б " от НК- Заместник- министър на външните работи - със Заповед № KB
83 от 15 септември 2015г. на министър-председател на Република България , е
назначен на длъжността заместник-министър на външните работи /при условията на
продължавано престъпление - с две деяния , които осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време
при една и съща обстановка и при еднородност на вината при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, въпреки
задълженията си по точка III на Заповед № 95-00-3 86/08.10.2015г. на министъра
на външните работи, с която се нарежда на заместник- министър Х.А. наблюдава и
контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на външните
работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 Дирекция „Управление на
собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил
достатъчен контрол върху работата на А.В.В.- Директор на Дирекция „Управление
на собствеността и материално- техническо осигуряване", Отдел „Обществени
поръчки" / Заповед № Т- 862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и
И.Д. Главен секретар на Министерство на външните работи - Заповед № Т-
347/21.03.2016г. /и Л.Г.М. - Директор в Дирекция „Бюджет и финанси"/Заповед
№ Т-1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи / . на които е възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество и от това са
последвали значителни щети за Министерство на външните работи в размер на 494
458,03 лева, изплатени по силата на две споразумения сключени между
Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните - Споразумение
№ РД 51- 58/15.01.2016г. и Споразумение№ РД 51-58 /22.04.2016г., както следва:
- за периода от
15.01.2016г. до 15.04.2016г., като длъжностно лице / по смисъла на чл. 93, т.1
, б. „ б 11 от НК- Заместник-министър на външните работи - със Заповед № KB 83
от 15 септември 2015г. на министър- председател на Република България , е
назначен на длъжността заместник-министър на външните работи / , въпреки задълженията
си по точка III на Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра на външните
работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и контролира
дейността на следните структурни звена в Министерство на външните работи - т.4
Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 Дирекция „Управление на собствеността и
материално- техническо осигуряване" не е упражнил достатъчен контрол върху
работата на А.В.В. - Директор на Дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо
осигуряване", Отдел „Обществени поръчки" / Заповед №
Т-862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и И.Д. Главен секретар на Министерство
на външните работи- Заповед № Т-347/21.03.2016г. / и Л.Г.М. - Директор в Дирекция
„Бюджет и финанси" /Заповед № Т- 1912/25.08.2014г. на министъра на
външните работи /, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането
на обществено имущество , като А.В. и Л.М. не са създали необходимата
вътрешноведомствена организация по точното изпълнение на чл.1 от Споразумение№
РД 51 -58/15.01.2016г., сключено между Министерство на външните работи и
Министерство на земеделието и храните,според който текст „ МВнР чрез МЗХ има
право да резервира и закупува билети и ваучери за хотелски настанявания при пътувания
в страната и чужбина от „****, гр. София, съгласно Договор за услуга № РД 51-
58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и „****с предмет „Осигуряване на въздушен
транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни
пътувания за служителите на Министерство на земеделието и хранитеи по- конкретно
относно контрола , дали услугите предлагани от „****се предоставят на МвНР при
същите условия, цени и отстъпки, съобразно уговореното между „****и МЗХ по
сключения между тях - Договор за услуга № РД 51-58/21.07.2015г.,а не при
по-неизгодни условия и от това са последвали значителни щети в размер на 244
184,70 лева.
-
за периода от 22.04.2016г. до 22.07.2016г., като длъжностно лице / по смисъла
на чл. 93, т.1 , б. „ б " от НК- Заместник-министър на външните работи
-със Заповед № KB 83 от 15 септември 2015г. на министър- председател на Република
България , е назначен на длъжността заместник-министър на външните работи /
въпреки задълженията си по точка III на Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра
на външните работи, с която се нарежда на заместник-министър Х.А. наблюдава и
контролира дейността на следните структурни звена в Министерство на външните
работи - т.4 Дирекция „Бюджет и финанси" и „т.5 дирекция „Управление на
собствеността и материално-техническо осигуряване" не е упражнил
достатъчен контрол върху работата на А.В.В.-директор на дирекция „Управление на
собствеността и материално-техническо осигуряване", Отдел „Обществени
поръчки" / Заповед № Т-862/10.11.2015г. на министъра на външните работи и
И.Д. Главен секретар на Министерство на външните работи- Заповед №
Т-347/21.03.2016г. / и Л.Г.М. - Директор в Дирекция „Бюджет и финанси"
/Заповед № Т- 1912/25.08.2014г. на министъра на външните работи / , на които е
възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество ,
като А.В. и Л.М. не са създали необходимата вътрешноведомствена организация по
точното изпълнение на чл.1 от Споразумение№ РД 51 -58/22.04.2016г., сключено
между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните,според
който текст „ МВнР чрез МЗХ има право да резервира и закупува билети и ваучери
за хотелски настанявания при пътувания в страната и чужбина от „****, гр.
София, съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г., сключен между МЗХ и
„****с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и
медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на Министерство на
земеделието и храните", и по- конкретно относно контрола , дали услугите
предлагани от „****се предоставят на МвНР при същите условия, цени и отстъпки,
съобразно уговореното между „****и МЗХ по сключения между тях - Договор за
услуга №РД 51 -58/21.07.2015т.,а не при по-неизгодни условия и от това са последвали
значителни щети в размер на 250 273,33 лева - Престъпление по чл.219, ал.2 ,
вр. ал.1 , вр чл.26, ал.1 от НК
В хода на съдебните прения, прокурорите поддържат
изцяло повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите . Представителят на държавното
обвинение изразява становище, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка до
голяма степен намира потвърждение от събраните и проверени в хода на досъдебното
и съдебното производство гласни и писмени доказателства. Проверените писмени и
гласни доказателства изясняват обстоятелствата от фактическа страна, които са
описани в обвинителния акт, твърди прокурор Милева. Според нея те кореспондират
с фактическите данни установени по случая и
са вътрешно непротиворечиви. В пледоарията си представителят на държавното
обвинение твърди, че събраните и проверени свидетелски показания са последователни
и логически издържани, подкрепят от
приложените по делото писмени доказателства, които безспорно установяват и
уточняват поведението, приложените процедури при изпълнение на служебните задължения,
извършените действия и допуснатите нарушения на разпоредбите на Закона за
обществените поръчки и по изпълнение на сключените двустранни споразумения
между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните.
Вследствие което са настъпили вредни последици на бюджета на министерството.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен.
В подкрепа на твърдението си посочва , че независимо от изтичането на
действащия договор за обществена поръчка за доставка на самолетни билети с „АГТ
ЕООД. не са били предприети действия за продължаване срока на договора с шест
месеца или стартиране на нова процедура за обществена поръчка, преди изтичане
срока на договора с „АГТ ЕООД. В резултат на това бездействие в края на 2015г. МВнР останало без обществена
поръчка за самолетни билети за пътувания в чужбина и едва в края на годината се
стигнало до обявяване на нова обществена поръчка, като вече към този момент
единствената законова възможност, която е имало е предвиденото изключение по
ЗОП процедура на договаряне без предварително
обявление.
Прокурор Милева акцентира на
взетото решение да се сключат две споразумения - Споразумение № РД 51-58/15.01.2016г.
и Споразумение № РД 51- 58 /22.04.2016г. по силата на които МВнР ще ползва
услугите във връзка със закупуване на самолетни билети за нуждите на МВнР по
сключен договор между МЗХ и „ Ю.Т.Е."и заключава, че от доказателствата е
видно знанието на подсъдимия М. за изтичащия договор.
Според прокурор Милева въпреки
знанието за това М. не е предприел необходимите
действия, съобразно закона за обезпечаване на една от основните дейности на министерството-
пътуванията в чужбина.
Тя смята,че Д.М. е нарушил
Закона за обществени поръчки /в съответните редакции/, като не е изпълнил
законовите разпоредби в тази насока и със
соченото поведение в качеството си на министър на външното министерство, негов
представител и като възложител по силата на ЗОП съзнателно е действал против
законните интереси на министерството - а именно да се обезпечи пътуванията на
служителите в чужбина по законния ред и от друга страна по най - целесъобразен
начин.
Според прокурор Милева от
субективна страна се установява, че подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние виновно, при форма на вина „пряк умисъл“като е съзнавал
обществено опасния характер на извършеното деяние, знаел е, че с тези си
действия нарушава служебните си задължения, които са само в прерогативите на
министъра , и е целял настъпването на вредните последици.
Прокурор Бецова подържа
обвинението спрямо подсъдимия А. и счита,че в хода на наказателното
производство категорично се доказа така повдигнатото обвинение по отношение на
подсъдимия Х.А. за престъпление по чл.219 , ал.2 , вр. ал.1, вр. чл.26 , ал.1
от НК. Прокурорът заявява, че в хода на наказателното производство, както в
досъдебната така и в съдебната му фаза категорично се доказало така
повдигнатото обвинение по отношение на Х.А.. В пледоарията си подчертава, че липсата
на контрол от негова страна по отношение на подчинените му директори на
дирекции Дирекция „УСМТО“ и „БФ“ е довело до това, че в рамките само на шест
месеца от бюджета на МВнР е платена в повече сумата от близо 500 000 лева и
изразява становище, че връщането на сумите, непосредствено след извършения
контрол от АДФИ и непосредствено след образуване на настоящото наказателно
производство не означава липса на елемент от състава на престъплението, а
именно липса на значителни щети. В пледоарията си представителят на държавното
обвинение посочва, че между всички цитирани доказателствени средства е налице
единствено взаимна свързаност и последователност, както и липса на
противоречия.
Прокурор Милева прави искане при
определяне на наказанието по отношение на подс.М. да се вземе предвид
чистото му съдебно минало, но от друга страна да се отчете високата длъжност на
М. и свързаната с това отговорност и в този смисъл да му се определи наказание
в размер на 4 год. ЛОС и глоба в размер на 300 лева.
По отношение на А. пледира да
се определи наказание в размер на 5 год. ЛОС и 5000 лева глоба.
АДВ. Л. настоява да бъде постановена присъда, с която
на основание чл. 304 от НК , съдът да
признае подзащитния й за невиновен в извършването на деянието, за което му е
повдигнато обвинение по чл. 217, ал. 4 НК.Защитникът изразява становище , че в
хода на проведеното съдебно следствие прокуратурата не е успяла да докаже
извършването на престъплението нито от обективна, нито от субективна страна.
Според
защитника ноторен факт е за всеки български гражданин забавянето на
обществените поръчки, като включително
за това се приемат законови изменения, които да ограничат обжалването и никога досега не се е твърдяло, че забавянето
на една обществена поръчка е престъпно.
Защитникът
посочва,че по делото не е ясно как
според прокуратурата е настъпила щета и в какъв размер, защото се твърди настъпването
ѝ два пъти по 494 458,03 лева, веднъж от бездействие на г-н М., веднъж от
бездействие на г-н А.. В пледоарията си адв. Л. отбелязва , че прокуратурата потвърдила
един напълно неприемлив за наказателната отговорност подход на прехвърлянето на
доказателствената тежест, изграждане на обвинението на базата на предположения
и обосноваване на обвинителната теза на базата на някакви формални логични
разсъждения . Защитата анализира значението на докладните записки на свидетеля Д.Г.
и липсата на доказателства подсъдимия М. да се е запознал с тях и да е станал
причина за неприключването на процедурата по обявяване на обществена поръчка за
доставка на самолетни билети.
Адвокат Л.
посочва , че не може един министър да отговаря за престъпление по чл.217 НК тъй
като това е текст по който отговарят пълномощниците и акцентира на липсата на
доказателства за умисъл от страна на подсъдимия М. за несключване на договор в
резултат на процедура по ЗОП. В подкрепа на искането си за оправдателна присъда
защитника заявява: „Такова обвинение няма нито логика, нито граматика, защото
то не почива на нарушения на закона. Доказателства или каквато и да било
нормална логика, че щетите са настъпили от това, че е било сключено
споразумение в МХЗ, а не МВнР самостоятелно сключило поръчка с някой друг,
такава логика няма и няма нито едно такова доказателство, защото МЗХ е провело
обществена поръчка по всички правила, сключило е договор на базата на
правомерно сключен договор МВнР е
получавало същата услуга по същата обществена поръчка, и са били ощетени може
би от лошото изпълнение на договора, както МЗХ, така и МВнР. Ако се твърди, че
вредата е престъпна, аз отново питам защо няма дело за причинените щети на МЗХ
? „
Според
защитата по делото е безспорно доказано , че човекът, който се е занимавал с
обществени поръчки в МВнР е главния секретар и в този смисъл той е бил възложител.
В заключение адв.Л. пледира за оправдателна присъда по отношение на обвинението
спрямо Д.М..
Адвокат Б. в
качеството му на защитник на подсъдимия А. посочва, че в случая трябва да стане ясно каква е
способността и възможността на един заместник министър да упражнява контрол
върху дирекциите и то какъв да бъде този контрол и акцентира на обстоятелството,
че в министерството има назначени
компетентни длъжностни лица в съответните дирекции, които бивайки държавни
служители осъществяват законосъобразното действие, което следва да бъде извършено
при една конкретна задача поставена от министъра.
Според
адвокат Б. , заместник министъра няма компетенция да указва на държавните
служители как да си вършат от гледна точка на законосъобразност работата. В заключение
той пледира да бъде постановена присъда, с която съдът да признаете подсъдимия А. за невиновен по
обвинението, което му е повдигнато за безстопанственост.
Подсъдимият Д.М. заявява, че с действията си
не е нарушил никакви закони и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Х.А. пледира за
оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.П.М. e роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, работя
като ръководител на регионална програма „***“, с адрес гр. ***ЕГН
**********.
Подсъдимият
Х.Х. A.е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, неженен, работя като асистент във ****, с адрес ***, ЕГН **********.
Д.П.М.
е избран за министър на външните работи с Решение на 43-тото Народно събрание
за избиране на Министерски съвет на Република България от 07.11.2014г.
Х.Х.А.
е назначен на длъжността заместник-министър на външните работи със Заповед № KB
83 от 15 септември 2015г. на министър-председател на Република България.
Той
е изпълнявал длъжността до освобождаването му със Заповед №KB 24 от 26 януари
2017г. на министър-председател на Република България.
На
25.09.2015г. , въз основа на Заповед № KB 83 от 15 септември 2015г.на
министър-председател на Република България е сключен трудов договор №
Т-773/25.09.2015г. , по силата на който Министерство на външните работи, представлявано
от министъра на външните работи възлага на Х.Х.А. да изпълнява длъжността
заместник-министър на външните работи. Тази заповед била издадена на основание
чл.26 , ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията -
Чл.
26 , ал.1 от Закон за администрацията - Заместник-министрите подпомагат
министъра при осъществяване на политическата програма на правителството ,при
разработване на проекти за нормативни актове и при изпълнение на неговите
правомощия.
Чл.
26 , ал.2 от Закон за администрацията - Със заповед министърът делегира
правомощия на своите заместници и определя техните функции.
Разпоредбата
на на чл.26,ал.2 от Закона за администрацията се преповтаря и в чл.8 , ал.2 от
Устройствен правилник на министерство на външните работи.
Д.М.
в качеството му на министър на външните
работи възложил на подсъдимия А. със Заповед № 95-00- 386 от 08.10.2015г. да наблюдава
и контролира дейността на няколко структурни звена включително на дирекция
„Бюджет и финанси" и дирекция „Управление на собствеността и
материално-техническото осигуряване"/ УСМТО/ т.3 от цитираната заповед.
Със
Заповед № 95-00-423 от 09.11.2015г. подсъдимият Д.М. в качеството му на министър възложил на
заместник-министър Х.А. да съгласува всички документи от или за които се иска
съгласуване от структурните звена, чиято дейност се наблюдава и контролира от
него съгласно Заповед № 95-00-386 на министъра на външните работи от
08.10.2015г.
Към
2015г. Министерство на външните работи имало сключен договор за доставка на
самолетни билети с „АГТ ЕООД с краен срок по договора - 31.12.2015г.Този договор
бил с три годишен срок и е сключен след проведена процедура по ЗОП. Договорът е
бил тригодишен. През 2015 година били
предприети редица действия от отдел „Обществени поръчки“ и от дирекция „УСМТО“
за своевременно обявяване на открита процедура, провеждането, и сключването на
договор, за да се осигури сключването на договор, който да е за срок след
изтичане на действащия, т.е. да се осигури сключването на договор, който да е с
действие от 01.01.2016 г.
С
Докладна записка от 10.02.2015г. свидетелят Д.Г. - И.Д. Директор на Дирекция
„УСМТО" представя обобщен списък на планирани обществени поръчки на МВнР
за 2015г., където под точка № 1 е планирана обществена поръчка за осигуряване
на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни
пътувания в страната и чужбина и съпътстващи дейности с прогнозна стойност от 4
000 000 лева без ДДС / за период от 3 години/, открита процедура по ЗОП
.Обществената поръчка е планирана от дирекция „Бюджет и финанси".
За
окомплектоване на документацията с цел обявяване на обществена поръчка е било
възложено на свидетеля Вангелов да изготви техническа спецификация.След изготвянето
й с докладна записка от 17.06.2015г. Д.Г. - И.Д. директор на Дирекция „УСМТО"
, уведомява министъра на външните работи Д.М., че сключеният договор за
осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при
служебни пътувания на служители на МВнР в страната и чужбина изтича на
31.12.2015г. В докладната се сочи , че с цел осигуряване на непрекъснатост на
услугата, с оглед възможността за обжалване процедурата за избор на изпълнител
, Г. считал за целесъобразно да се възползват от хипотезата на чл. 43, ал.2
,т.5 , буква „а" от ЗОП /отм./ , която при обжалване на обществена поръчка
дава право на Възложителя да удължи срока на действащия договор в случай , че е
открита процедура със същия предмет за последващ период , но не по-късно от 6 месеца
преди изтичане на срока на предходния договор. В тази връзка процедурата следвало
да бъде обявена в Агенцията по обществени поръчки своевременно най-късно до 30
юни 2015г. Видно от електронната разпечатка докладната записка е била качена в
папката за министъра на външните работи Д.М. още същия ден - 17.06.2015г.. Докладната
е била съгласувана от предвидените в действащите вътрешни правила длъжностни
лица, но не се е стигнало до одобрение и обявяване на открита процедура. Причината
за това били установени неточности в изготвената техническа спецификация. През
есента на 2015г. към същата докладна от отдел „Обществени поръчки“ е направена
актуализация на част от документацията , но и в този вариант документацията не
обявена. След допълнително актуализиране и преработка, през м. декември от отдел
„Обществени поръчки“, съответно отдел „УСМТО“ е инициирана докладна записка със
съответната приложена документация, и в резултат на нея вече през м. декември е
изготвено обявление за провеждане на открита
процедура с предмет доставка на самолетни билети за нуждите на МВнР за 3 - годишен
период.
Агенцията
по обществени поръчки е публикувала Решение № 37-00- 24/28.12.2015г. за
откриване на процедура с предмет „Осигуряване на самолетни билети за превоз по
въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина и съпътстващи
дейности за нуждите на Министерство на външните работи" , която обективно
не е могла да приключи до изтичане срока по старата поръчка на 31.12.2015г.
Същевременно, тъй като към 31.12.2015 г. вече изтичал договора и с цел
обезпечаване дейността на министерството било спешно необходимо да се
предприемат действия, докато се приключи процедурата, да се потърсят други
възможности за осигуряване на самолетни билети.
Във
тази насока и след проведени разговори с Докладна записка с Рег.№ 33-00-622/12.12.2015г.
А.В. - директор на Дирекция „УСМТО"
уведомява министъра на външните работи Д.М. ,че сключеният договор за
осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при
служебни пътувания на служители на МВнР в страната и чужбина изтича на
31.12.2015г. , с оглед на което за обезпечаване на услугата след тази дата
следва да бъде проведена обществена поръчка и предлага стартиране на такава поръчка.
Докладната е изготвена от името на А.В., а е подписана от С. А. . В сочената докладна
се сочи за целесъобразно и с цел гарантиране нормалното функциониране на служебните
командировки на служителите на министерството в страната и чужбина, за срок от
три месеца да бъде сключено споразумение с друга държавна администрация за закупуване
на самолетни билети за нуждите на МВнР , която държавна администрация да има
сключен договор с изпълнител за идентична услуга, след проведена открита процедура
по реда на Закона за обществените поръчки. Докладната записка е съгласувана от
съответните лица от МВнР ,включително и от Х.А. и е одобрена от министъра на
външните работи Д.М.. В резултат на това и след извършен анализ на всички
действащи договори със сходен предмет , в началото на м. януари е бил представен проект за споразумение между МЗХ и
МВнР, така че МВнР за срок от 3 месеца или в рамките на до 350 000 лева без
ДДС, да може да заявява самолетни билети съгласно условията на сключения договор
между МЗХ и фирма, но е по договор, който е сключен в резултат на открита
процедура, проведена от МЗХ, с предмет доставка на самолетни билети,
настаняване и медицински застраховки. Фирмата се казва „Ю.Т.И.“.Първоначално
проекта за това споразумение не бил съгласуван с подсъдимия А. , но след
намесата на финансовия контрольор – свидетелката З. това се е случило.Това
съгласуване било задължително с г-н Х.А., изпълняващ длъжността заместник
министър на външните работи съгласно цитираната по – горе заповед от м. октомври.В
нея е определено , че е задължително съгласуването с него на всички документи,
които касаят дейността на дирекциите от общата администрация.
Свидетелката
З. поставила поредица от въпроси свързани с условията на споразумението ,
конкретните цени включително и предвидените отстъпки по договора между МЗХ и „Ю.Т.“. на МВнР и представители на фирмата „Ю.Т.“
и представители от МЗХ.
Когато
документацията стигнала за съгласуване
до г-н А., той обърнал внимание на тези забележки и изискал допълнително съдействие
от страна на „Управление на собствеността“, но в крайна сметка така
представеното споразумение в първоначалния му вариант останало без допълнение,
т.е. без допълнителна размяна на кореспонденция или без допълнителен анекс.
В
писмо с Изх.№ .№ 04-03-239/ 23.12.2015г., което Главният секретар на МВнР-С.Т. изпратил на Главния секретар на МЗХ Г.С. се
посочва ,че във връзка с проведен с него телефонен разговор относно възможността
за сключване на споразумение за присъединяване на Министерство на външните
работи към сключения между Министерството на земеделието и храните и „Ю.Т.Е."ЕООД
-София договор за закупуване на самолетни билети , приложено изпраща проект на
споразумение.
На
15.01.2016г. било подписано Споразумение с № РД 51- 58/15.01.2016г между
Министерство на външните работи , представлявано от Д.М. - министър на външните
работи и Министерство на земеделието и храните , представлявано от Д.Т.. Съгласно
чл. 1 от Споразумението „ МВнР чрез МЗХ има право да резервира и закупува
билети и ваучери за хотелски настанявания при пътувания в страната и чужбина от
„****, гр.София , съгласно Договор за услуга № РД 51-58/21.07.2015г. , сключен между
Министерство на земеделието и храните и „****с предмет „Осигуряване на въздушен
транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни
пътувания за служителите на Министерство на земеделието и храните".
Според
чл.5 от Споразумение с № РД 51-58/15.01.2016г между Министерство на външните
работи и Министерство на земеделието и храните , последното предоставя
ползването на услугите, описани в чл. 1 , на МВнР за период от три месеца от
сключване на споразумението или до достигане на сумата от 350 000 лева без ДДС
, в зависимост от това кое обстоятелство настъпи първо.
Съгласно
чл.3 от Споразумение с № РД 51-58/15.01.2016г. МВнР поема задължението да
осъществява всички дейности по резервиране и получаване на услугите по чл.1, в
това число и комуникацията с „****, гр. София , като следва да уведомява МЗХ
,чрез ежемесечни отчети , за изразходваните разходи за самолетни билети и
ваучери за хотелско настаняване при пътувания в страната и чужбина от служители
на МВнР.
Съгласно
чл.4 от Споразумение с № РД 51-58/15.01.2016г , „****, гр.София, ще фактурира
предоставените услуги по чл.1 на МЗХ , съгласно сключения между тях договор
като предоставя на МЗХ копие от заявките, постъпили от МВнР ,
приемо-предавателните протоколи , с които са предоставени съответните
документи, 1 удостоверяващи предоставянето /изпълнението на услугите/.
Споразумението
е подписано за МВнР от Д.М. - министър на външните работи и главен счетоводител
А. Дренов , като преди това е било съгласувано от съответните лица ,включително
и от зам.-министър Х.А..
В
Споразумението са посочени лица за контакт от страна на МВнР - В.А., а от
страна на МЗХ- Е.С..
Така сключеното споразумение създало
проблеми при плащанията и се наложило провеждане на среща между представители
на на МВнР , представители на фирмата „Ю.Т.“ и представители от МЗХ. Една от
забележките на финансовия контрольор била изискване на копие на договора със
съответните приложения. Служителите на МВнР се снабдили с копие от договора с
приложенията от страницата МЗХ от „Профил на купувача“. След запознаване с
съдържанието на договора и приложенията към него които са неразделна част,
свидетелката З. изпратила имейл до фирма
„Ю.Т.“ с молба да бъдат уточнени условията, при които ще се прилагат предвидените
преференции. Основният въпрос, който бил поставен е дали подадената от фирмата валидна
цена на самолетен билет подлежи на допълнителните преференции, които са
предвидени, или е крайната цена. Полученият
отговор от „Ю.Т.“ бил, че цените, които се предлагат са крайни, след като са
приложени всички възможни преференции, които са предвидени в договора и
приложенията към него.
След
сключване на договора бил определен служител от Министерството, който да дава
заявките за самолетни билети, които са необходими за обезпечаването на командировки
към фирма „Ю.Т.“. Този служител бил свидетеля В.Б. и неговите задължения били
свързани единствено с координация на заявките с фирмата доставчик. Всички служителите на МВнР били уведомени когато възникне потребност от заявка за
самолетен билет преди предстояща командировка, съответните параметри да се
изпращат към В.Б., той ги задава към „Ю.Т.“, „Ю.Т.“ изпращат оферти, повече от
един варианта. Тези варианти се разглеждат от звеното, което е инициирало искането
и избора на конкретната оферта се оформял чрез докладна записка за одобрение от
ръководството на министерството. Докладната записка съдържала предложение за командировка
до дестинация „Х“ , периода, който е в резервацията кореспондира с периода на
командировката. След получаване на одобрение на докладната записка, иницииращата
дирекция потвърждавала на В.Б., че вече може да се потвърждава самолетния билет
при тези ценови, параметри, които са предварително зададени в съответната
заявка или оферта. В.Б. потвърждавал издаването, след което фирмата издавала
билета и го изпращала по електронен път на г-н В.Б.. Цялата тази процедура по
взаимоотношенията между МВнР и „Ю.Т.“ е вървяла по електронна поща. В края на
съответния месец фирма „Ю.Т.“ изготвяла приемо - предавателен протокол, в който
се съдържа опис на издадените самолетни билети, като основни реквизити били номер
на билет, номер и дата на протокол,
период и дестинация на пътуване, лицето за което е издаден съответния
билет, крайна стойност на билета. Този протокол имал формата приблизително на
формата, който е бил установен между МЗХ и „Ю.Т.“ и допълнително съобразен с
нуждите на МВнР, с цел доколкото е възможно да се спазват всички рамки на
основния договор, който се прилагал.
Съгласно споразумението „Ю.Т.“ издавал всички протоколи за издадени
самолетни билети на името на МЗХ. Приемно - предавателните протоколи били във
формат за подпис от „Ю.Т.“, от МВнР и от МЗХ, да се издават в 3 еднообразни
екземпляра, с цел всяка една от страните да разполага с пълната и своевременна
информация. След оформлението на приемно - предавателните протоколи, съдържащи
пълна информация за издадените самолетни билети, за стойностите и крайната
сума, която е за съответния месец се потвърждавали от В.Б. , но се подписвали
от служителя от отдел „Счетоводство“ – В.А., който отговаря за задгранични
пътувания, с оглед коректното им осчетоводяване съобразно изискванията на МВнР.
След така оформените приемно - предавателни протоколи в три екземпляра, „Ю.Т.“
ги предоставяли за подпис в МЗХ. След полагането на подписа от служител на МЗХ ,
МВнР извършвало съответното плащане към МЗХ.
Във
връзка с изтичане на сроковете по Споразумение с № РД 51- 58/15.01.2016г. ,
сключено между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и
храните , И.Д. Главен секретар на МВнР- А.В. е изпратил на главния секретар на
МЗХ Г.С. писмо с Изх.№ 04-03-75/ 19.04.2016г. , в което посочва ,че във връзка
с проведен с него телефонен разговор , относно възможността за сключване на
споразумение за присъединяване на Министерство на външните работи към сключения
между Министерството на земеделието и храните и „****-София договор за закупуване
на самолетни билети, приложено , изпраща проект на споразумение.
На
22.04.2016г. било подписано второ споразумение с № РД 51- 58/22.04.2016г. между
Министерство на външните работи , представлявано от Д.М. - министър на външните
работи и Министерство на земеделието и храните , представлявано от Д.Т.. Споразумение № РД 51-58/22.04.2016г. е сключено между Министерство
на външните работи , представлявано от Д.М. - министър на външните работи и
Министерство на земеделието и храните , представлявано от Д.Т.. Съгласно чл.1
от Споразумението МВнР чрез МЗХ има право да резервира и закупува билети и ваучери
за хотелски настанявания при пътувания в страната и чужбина от „****, гр.София
, съгласно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г. , сключен между МЗХ и „****с
предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински
застраховки при служебни пътувания за служителите на Министерство на земеделието
и храните".
Според
чл.5 от Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г. МЗХ пре-доставя ползването на
услугите, описани в чл. 1 , на МВнР за период от три месеца от сключване на
споразумението или до достигане на сумата от 350 000 лева без ДДС , в
зависимост от това кое обстоятелство настъпи първо.
Съгласно
чл.3 от Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г. МВнР поема задължението да
осъществява всички дейности по резервиране и получаване на услугите по чл.1, в
това число и комуникацията с „Ю.Т.Е." ЕООД, гр. София , като следва да
уведомява МЗХ ,чрез ежемесечни отчети , за изразходваните разходи за самолетни
билети и ваучери за хотелско настаняване при пътувания в страната и чужбина от
служители на МВнР.
Съгласно
чл.4 от Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г. „Юнай-тед Травъл Е." ЕООД,
гр.София, ще фактурира предоставените услуги по чл. 1 на МЗХ , съгласно сключения
между тях договор като предоставя на МЗХ копие от заявките, постъпили от МВнР ,
приемо-предавателните протоколи , с които са предоставени съответните
доку-менти, удостоверяващи предоставянето /изпълнението на услугите/.
Споразумението
е подписано за МВнР от Д.М. - министър на външните работи и главен счетоводител
А. Дренов , като преди това е било съгласувано от съответните лица ,включително
и от зам.-министър Х.А..
Свидетелят
В.Б. получавал предварителна заявка от структурните звена на Министерство на
външните работи, изпращана по електронна поща или по телефон .Сочели се имената
на лицата ,които следвало да пътуват ,дати и дестинация.Свидетелят Б. препращал
за-явката на „****,като те от своя страна изпращали оферта със съответните цени.Свидетелят
Б. изпращал офертата на фирмата към съответната структура / дирекция, кабинет
на зам.-министър и др./,която решавала , дали да иницира докладна записка за командировка
и ако докладната записка бъде одобрена Б. потвър-ждавал офертата на „****. Фирмата
изп-ращала билета в електронен вариант и свидетеля Б. ги препращал към съответните
пътуващи. Свидетелят В.Б. единствено е осъ-ществявал координация по
комуникацията между МВнР и „****във връзка с издаваните билети за пътувания, но
не му е било вменено задължение , нито устно , нито писмено да следи за цените
на предлаганите билети, тяхната съпоставка с условията при които същите са
предлагани ,съобразно Договор за услуга № РД 51- 58/21.07.2015г. сключен между
„****и МЗХ.Не е било определено и друго лице,което да осъществява необхо-димия
контрол по отношение спазване на ценовото предложение.
Действията
по изпълнение на двете споразумения са идентични и практически второто е
формално продължение на първото .
Съобразно
уговореното в двете споразумения - Споразумение с № РД 51 -58/15.01.2016г и
Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г. Ми-нистерство на външните работи е
следвало да ползва услугите при цени еднакви с тези предлагани на Министерство
на земеделието и храните от ****. И в двете споразумения са посочени лица за
контакт от страна на МВнР- В.А., а от страна на МЗХ- Е.С..
Независимо
,че в споразуменията , като лице за контакт е определен В.А., комуникацията
между МВнР и „****се извършвала от свидетеля В.Б.Б., който в периода
2015-03.01.2017г. изпълнявал длъжността експерт в Политическия кабинет на
министъра на външните работи. Подсъдимият А. попитал Б. , дали има желание да
извършва комуникацията с „****, във връзка с издаването на самолетни билети и Б.
се съгласил .
От
страна на МВнР и по отношение на двете споразумения не е било определено лице
,което да осъществява контрол по изпълнение на чл.1 от двете споразумения и
по-специално ,относно това , дали услугите предлагани от „****се предоставят на
МвНР при същите условия , цени и отстъпки, съобразно уговореното между „****и
МЗХ по сключения между тях - Договор за услуга № РД 51-58/21.07.2015г.
Договор
за услуга № РД 51-58/21.07.2015г. сключен между „Ми-нистерство на земеделието и
храните /Възложител/ и „****е сключен при следните основни параметри :
предмет
- Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши услуга с предмет: Осигуряване
на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при
служебни пътувания за служи-телите на МЗХ", съгласно техническа
спецификация на Възложителя, техническо и ценово предложение на Изпълнителя,
подадени в процедурата за възлагане на обществената поръчка по реда на Закона
за обществените поръчки - неразделна част от договора;
-
цени и начин на плащане - „Цената на отделните заявки се формира като се
отчитат отстъпките, съгласно ценовото предложение на Из-пълнителя - неразделна част
от договора. Предложените цени с формират на база най-ниските специални цени и
отстъпки на авиокомпаниите, валидни към датите на пътуванията. Най-ниските
специални цени се об-разуват от базисната цена формирана от превозвача, плюс задължителните
такси и таксите обслужване. Цената на самолетните билети, която Възложителят ще
заплаща включва стойността на билетите, всички дъл-жими такси, намалени с
процента отстъпка, съгласно ценовата оферта и разходите за доставка на
билетите; „
Съгласно
чл. 8, ал. 2 от сключения договор между Министерство на земеделието и храните и
„Ю.Т. Е." ЕООД „Цената на самолетните билети, която възложителят ще заплаща
включва стойността на билетите, всички дължими такси, намалени с процента
отстъпка, съгласно ценовата оферта и разходите за доставка на билетите". В
Приложение № 5 от конкурсната документация, приложена при участието на „Ю.Т. Е."
ЕООД в обявената от МЗХ обществена поръчка с предмет „Осигуряване на въздушен
транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни
пътувания за служители на МЗХ" /неразделна част от сключения договор за
услуга/ „Приложеният процент отстъпка от най-ниска цена на билети от трите
предложени от фирмата варианта, към датата на резервация при всички полети при
зададена от възложителя дестинация - 53 % /петдесет и три процента/".
„Процентна отстъпка за групово пътуване /минимален брой пътуващи за прилагане
на групови цени - трима души/ - 100% / сто про-цента /".
Съгласно
Приложение № 5 „При достигане на сумата от 130 000 лева от стойностите на
закупените билети в лева „Ю.Т.Е. ЕООД ще предоставя на Възложителя бонусен
самолетен билет - икономическа класа за европейска дестинация. След това стойностите
на следващите закупени билети отново започват да се сумират, докато достигнат
посочената сума. Ако следващият заявен самолетен билет, след като е надхвърлена
посочената от участника сума, не е за европейска дестинация бонусът се
прехвърля за първия следващ билет, който е за европейска дестинация."
През м. ноември 2016 г. започнала проверка от
АДФИ с предмет проверка на законосъобразността,
извършваните разходи и всички съпътстващи процедури във връзка с изпълнението
на споразуменията във връзка със сключения договор между МЗХ и „Ю.Т.И.“.
Проверката приключила през януари 2017 г. В резултат на детайлната аналитична
информация, финансовите ревизьори установили, че фирмата некоректно е начислила
в повече, т.е. по високи стойности за издадени самолетни билети за нуждите на МВнР,
основно поради неспазване от тяхна страна на представеното ценово предложение.
Проверката
е констатирала ,че не са спазени клаузите по двете сключени споразумения -
Споразумение с № РД 51-58/15.01.2016г и Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г.
, в частите касаещи формирането на цените за услугите .
Съгласно
заключението на съдебно-банковата експертиза от 31.03.2017г. Министерство на
външните работи е следвало да ползва от-стъпки от „Ю.Т.Е. ЕООД ,които са били
договорени между Министерство на земеделието и храните и „****при сключване на
Договор за услуга № РД 51-58/21.07.2015г.Общо по двете споразумения - Споразумение
с № РД 51-58/15.01.2016г и Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г и двете
склю-чени между Министерство на външните работи и Министерство на зе-меделието
и храните сумите за възстановяване в бюджета на Министер-ство на външните
работи от страна на „Ю.Т.Е. ЕООД са в размер общо на 494 458,03 лева ,като от
тази сума за възстановяване по Споразумение с № РД 51-58/15.01.2016г. е сума в
общ размер на 244 184,70 лева , от които за индивидуални пътувания - 174 343,76
лева и за групови пътувания - 69 840,94 лева и сума за възстановяване по
Спо-разумение с № РД 51-58/22.04.2016г в общ размер 250 273,33 лева от ко-ито
за индивидуални пътувания - 171 932,82 лева и за групови пътувания - 78 340,51
лева.
След като от Министерство на външните работи
са сигнализирали фирмата „Ю.Т.Е. ЕООД за
констатираните плащания в повече свидетелката К.Д. незабавно е разпоредила
платените в повече суми да бъдат възстановени.
На 24.01.2017г. по сметката на Министерство на
външните работи от Министерство на земеделието и храните е преведена сумата от
148 181,45 лева -Платежно нареждане Е00926 от 20.01.2017г. на МЗХ. На
09.02.2017г. по сметката на Министерство на външните работи от Ми-нистерство на
земеделието и храните е преведена сумата от 346 890,07 лева .Преведената сума е
с 613.49 лева повече от дължимата сума.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства –показанията на свидетелите Л.Г.М., С.В.Т., В.Е.М., А.В.В., С.Т.Т., А.Б.А., И.Г.З.,
Н.Г.А., М.В.С. , Д.Б.С., Л.З.Н., В.П.Г., Е.С. и С.В.Б.Б. ,Г.Х.С., К.Г.А., К.И.Д.
и Д.Ж.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени във фазата
на досъдебното производство и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда и на чл. 281 НПК .Установената
фактология се подкрепя и допълва и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приложени по делото, в това число експертните заключения на съдебно
икономическата експертиза , доклад на АДФИ , свидетелство за съдимост, както и
останалите писмени документи, съдържащи релевантни по делото факти, прочетени и
предявени на процесните страни по реда на чл. 283 от НПК.
Свидетелят
Д.Б.С. бил повикан да разработи техническата спецификация и методиката за
оценка на обществена поръчка за самолетни билети. За изпълнение на поставената
задача бил сключен договор и в указания срок С. предал изготвената от него
техническа спецификация на свидетелката М.С.. Съдът кредитира показанията на свидетеля
по отношение на изложените от него факти свързани с възлагането , изготвянето и
приемането на техническата спецификация и методиката за оценка на обществената
поръчка.Неговите показания кореспондират с писмените доказателства и с показанията
на свидетелите С. , Г. и М..
Свидетелката
Л.Г.М. през периода 2015 – 2016г. изпълнявала длъжността директор на финансовата дирекция в МВнР.
Съобразно длъжностната характеристика, задълженията
й включвали съгласуване на реда, начина, провеждане и изпълнение на обществени
поръчки. Оглавяваната от нея финансова дирекция съгласувала наличието на бюджетни
средства и програмата, по която са планирани, и съответно ще се отчетат
средствата.Тя подробно разказва за причините поради които се е стигнало до сключване
на две двустранни споразумения между Министерство на външните работи и Министерство
на земеделието и горите за осигуряване на самолетни билети и нощувки на
служителите на министерството.
По
отношение на движението на съгласувателната
процедура свидетелката казва: документооборота на министерството, такъв е и
в момента, е електронен, т.е. не се движат папки да се разнасят с куриери от
кабинет на кабинет, а се качва в системата. Всички ние дирекции и служители,
които имаме отношение по съгласуването, преди да бъде подписано от министър или
зам. министър, или който трябва да подписва, го съгласуваме. Със съгласуването
на това предложение за срока, за парите и програмата, аз съм го съгласувала в
качеството си на финансов директор. По - нататък аз няма как да следя, и не ми
е работа, дали, как и кога е уведомен министъра. Не може да съгласува министъра
преди цялата администрация да съгласува един документ. Министърът е последния,
който ще одобри или няма да одобри. Но не може преди всички да подписва.
Съгласували сме го когато е качено в системата. Там видях подписите на самата
дирекция, която го инициира. Евентуално ако е съгласувал междувременно и финансов
контрольор.“
Свидетелката М. разказва , че нейното съгласуване е за срока и за
парите, за които било споразумението.
Изпълнението на договорите, без значение какви са, с или без проведена
обществена поръчка, изпълнението им като
цяло се следило от финансовите контрольори. Те имали регистър на договорите на
Министерството и следели сроковете, сумите, и предупреждавали когато настъпят
сроковете или изтича лимита по договора.
В своята
дейност М. била пряко подчинена на главния секретар и на ресорния заместник
министър, който има отношение по финансовата част. В периода на тези споразумения,
главен секретар първо бил г-н С.Т., а
след това и.д. главен секретар бил г-н В., зам. министър бил подсъдимия А..
Тя разяснява
значението на съгласуването с думите „ Когато един документ следва да бъде
съгласуван със зам. министъра, съдържанието на съгласуване е, че е запознат
според характера на документа и одобрява съответната процедура, разход. „
Свидетелката
С.В.Т./А. / разказва , че се е подписвала,
като заместващ директора на дирекция „Управление на собствеността и материално
техническо осигуряване“ на МВнР една докладна, с която се предлага на министър М.
стартиране на процедура по Закона за обществените поръчки, за стартиране на
поръчка за осигуряване на самолетни билети за Министерството. Според
свидетелката договорът изтичал и било
наложително спешно да стартира нова процедура.Предвид факта,че за такава
процедура е било необходим срок от 3 до 6 месеца в докладната предложила да бъде сключено споразумение с друга държавна
администрация, която има сключен договор след проведена процедура по ЗОП за
период от 3 месеца. Свидетелката посочва , че след като е била одобрена
докладната от министъра, веднага е била стартирана открита процедура по Закона за
обществените поръчки за самолетни билети. Предложението за сключване на
споразумение било докато трае самата процедура. Докладната в която фигурирало
предложението за сключване на споразумение с друго министерство била подготвена
от експертите от отдел „Обществени
поръчки“. Те представили за съгласуване от началник отдел „Обществени поръчки“,
след това на директора на дирекция за
подпис, и минава за съгласуване през съответните други компетентни звена, финансов
контрольор, финансова дирекция, длъжностни лица, на които им е възложено да
съгласуват. В тази докладна, която свидетелката е подписала, не фигурирало
конкретно предложение с кого да се сключи това споразумение, било принципно,
защото се спира дейността на Министерството. Работата на МВнР е свързана
непрестанно с пътувания извън страната и възникнала опасност да не могат
неговите служители да пътуват в чужбина и то реално не може да изпълнява своите функции.
Свидетелката обяснява за получено становище от Агенцията за обществени поръчки
съгласно което било допустимо сключване на такова споразумение.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката относно изложените от нея факти свързани
с изготвянето и подписването на посочената докладна. Те кореспондират с
писмените доказателства и свидетелските показания на останалите свидетели .
През периода
2014 – 2017г. свидетелят В.Е.М. е бил началник на кабинета на министъра на
външните работи и разказва, че още в началото на мандата се е знаело за изтичащия
срок на договора за доставка на самолетни билети.В показанията си М. подробно
обяснява причините за забавяне на стартиране на обществената поръчка за
доставка на самолетни билети, движението на преписките , съгласувателната
процедура , действащата в министерството електронна деловодна система, т.нар.
система „Ивентис“ . Релевантни са показанията на свидетеля свързани с
получаването на съответната преписка от министъра . В тази връзка свидетеля
казва : …За министъра, неговата натовареност и неговата програма, не позволяват
във всеки един момент той да си седи на компютъра, тогава му се докладва, или
от мен, или от някое от компетентните звена. Това, че се запознава с конкретния
документ, в системата се отразява. За тази обществена поръчка не си спомням да
съм докладвал нещо на министъра. Той не ми е задавал въпроси в тази връзка.
Преди това трябва да е минала съгласувателна процедура. При нас се подписва
задължително това, което стига до министъра, се подписва от началника на
кабинета. Той удостоверява, че е миналата през всички нива на съгласуване с
подписа си, за да може да бъде на вниманието на министъра В тази конкретна
процедура аз със сигурност съм удостоверил с подписа си, че е минала, след като
се иска подпис от министъра. Докладните обикновено са в електронен вид и се
подписват с електронен подпис, едно системата позволява да се види там една
като панделка, която значи че е подписано от съответното ниво, и то отива на
вниманието на следващо ниво. Последователно се подписва, системата го
регистрира, показва имената, които са го подписали, които не са го подписали
все още. Ако министъра е много ангажиран, а аз съм удостоверил с подписа си, че
е минало за съгласуване, но в системата не излиза тази панделка, може да
получим отдолу съответно искане.“
М.
разяснява причината за липсата на отбелязване за съгласуване на конкретната процедура,
значението на самолетните билети за дейността на министерството и запознаването
му с двете докладни на свидетеля Д.Г. - докладна записка от 17.06.2015 г. и
докладна записка от 12.12.2015 г.
Свидетелят А.В.В.
започнал работа в МВнР в края на 2015г. като директор на Директор на Дирекция
„Управление на собствеността и материално- техническо осигуряване", Отдел
„Обществени поръчки", а със заповед № Т-347/21.03.2016г. е бил назначен за И.Д. Главен секретар на Министерство на
външните работи .В показанията си подробно разказва за причините поради които не
е приключила процедурата по обявената обществена поръчка за доставка на
самолетни билети , разговорите си с подсъдимия А. по този повод и как се е
стигнало до сключването на споразуменията с Министерство на земеделието и
храните.В. посочва причините поради които е сключено първото споразумение , конкретика
по проведените разговори , изготвената от него докладна и последващите
действия.В тази връзка свидетелят посочва :“Аз от функционална гледна точка,
това, което мога да направя е да стартирам едно предложение към министъра,
което да мине през ресорния зам. министър, и ако бъде одобрено, то да бъде реализирано.
Написал съм докладна записка, в която
информирам министър М. за проблема, който се е създал и единственото временно
възможно решение за създалата се ситуация. То минава задължително, има
специална автоматична информация система в МВнР, в която всички служители, които
имат отношение по даден казус , те полагат своя подпис, което гарантира, че са
запознати с процеса, който се стартира. Това предложение минава през финансова
дирекция, минава през финансов контрольор, минава зам. министър и стига до министър
М.. Моето предложение не помня като текст, предлагаше се да бъде сключено споразумение
с друго държавно ведомство на бюджетна издръжка, което вече има сключен
договор, след проведена обществена поръчка по ЗОП. Конкретно параметрите не
помня. Моето предложение беше одобрено, не си спомням след какъв период. На
едно от заседанията на Министерски съвет г-н А. заместваше г-н М., там бяха
проведени разговори на ниво министри с Министерство на земеделието, които
изразиха съгласие да помогнат на външно министерство като позволят да се
включим към техния договор временно. Това го знам от г-н А.. След това
съгласие, Министерство на земеделието ми изпратиха проект на споразумение, на
моя служебен имейл. Този проект го разгледахме във Външно министерство,
отделът, който се занимаваше с обществени поръчки, целият отдел участваше.
Отделно са участвали, са го преглеждали това споразумение директора на
финансовата дирекция, финансовия контрольор, тъй като там има и финансови
параметри, и след като беше одобрено като съдържание, беше пуснато за подпис от
страна на Външно министерство и от страна на Министерство на земеделието. От
страна на Външно министерство, споразумението трябваше да бъде подписано от
министър М.. Подписа се. Доколкото знам не е имало никакви проблеми нито по
сключването, нито по изпълнението на това споразумение, тъй като парите, които
МВнр е превеждало, то ги е превеждало на министерство на земеделието, които са
имало конкретен договор и взаимоотношения с дружеството изпълнител.“
Свидетелят твърди,че
не е имал задължения по отношение на изпълнение на сключените споразумения и
посочва финансовата дирекция като отговорна за това.
Свидетелят С.Т.Т. заемал длъжност главен секретар в периода 2014 – 2015
г. на МВнР и в показанията си разказва за начина по който се е стигнало до
сключване на споразумение с Министерство на земеделието и храните. В тази
връзка свидетеля казва: „Стигнахме да се прикачаме към други договори, защото
съзнаваме, че една обществена поръчка е минимум 3 месеца, да не говорим за
обжалването, което просто е неминуемо в такива случаи. Изведнъж се оказа, че
нас няма да ни стигне и времето и средствата за осъществяване на дейността. Поради
тази причина, преди да тръгнем да стартираме процедурата, се наложи да се
закачиме. „ Т. потвърждава показанията на всички останали свидетели относно
съгласувателната процедура и начина по който всеки един документ е стигал до
министъра. Съдът взема предвид неговите показания относно тези обстоятелства.Във
връзка с процедурата свидетелят Т. заявява:“Съответното звено, което е
отговорно за дадената поръчка, си прави един предварителен доклад, т.нар.
докладна, която се одобрява от директора на дирекцията, от главния секретар, и
отива нагоре към министъра, и това нещо е за всички дейности. ….По надолу стига
до мен този документ. Аз преценям необходимостта за извършване на съответната
дейност, и ако аз преценя, че това нещо е наложително, продължава пътя нагоре.
Между мен и министъра е само инспектората, по – точно финансовия контрол.
Заместник министъра има роля, естествено, преди да стигне до министъра. Ако той
е оторизиран от министъра. Системата препраща към зам. министъра, защото той е
оторизиран за тази дейност и съответно той докладва на министъра.“ Свидетелят категорично заявява „Със заместник министъра сме обсъждали тази възможност,
г-н М. не съм го занимавал с този въпрос, но с г-н А. съм обсъждал този въпрос.
„ Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетеля относно нуждата да бъде
определено лице което да контролира изпълнението на споразумението и факта , че
такова не е било определено.
Съдът
кредитира в цялост показанията на свидетеля А.Б. ДРЕНОВ.Те допринасят за
изясняване на фактите свързани с плащането на ползваните самолетни билети , отчитането
на услугите , издаваните документи .Той изрично посочва, че не е имало
определен служител който да проверява точното изпълнение на споразумението .
Единствено
бил определен служител който координирал заявките за закупуване на билети от
различните дирекции на министерството и ги е предавал на фирмата изпълнител. Дренов
твърди , че е запознат с доклада на АДФИ и с констатацията за платените в
повече пари от МВнР отколкото е трябвало
по силата на договора към който са се присъединили.
Свидетелят
заявява „ Така излезна, че ние не сме ползвали отстъпки и фирмата възстанови
парите. Преди възстановяване на парите, не сме водили преговори. Счетоводното
оформяне на връщането на парите е много елементарно, просто се сторнира сумата.
Използват се като разход тези пари, после те се
възстановяват и се сторнира се този разход и се отразява по – малък разход.
Парите се върнаха, мисля след проверката, по инициатива на самото наше министерство,
в лицето на Л.М., не си спомням. Искане към някого за връщане на тази сума не
си спомням да съм подписвал, възможно е да съм подписвал, но не си спомня,
имаше преписка, която обезателно съм я съгласувал, но по чия инициатива не си спомням.
„
Свидетелката
И.Г.З. заемала длъжността финансов контрольор и в това си качество извършвала
проверка за законосъобразност т.е за съответствие с нормативните изисквания и
вътрешните актове на документите, които се инициира поемане на задължение или
директно извършване на разход, спазване
на предвидените съгласувателни процедури и извършвал проверка за законосъобразност
и преди извършването на плащане по фактури, или други разходо-оправдателни
документи, в зависимост от това какъв е конкретния регламент.
В показанията си З. разказва за действащия до
31.12.2015г. договор за доставка на самолетни билети между МВнР и „А.Т.“ , причините които довели до невъзможността да
се приключи процедурата по ЗОП за новия период и сключването на споразумението
с МЗХ.
Тя разказва
за пропуски при съгласувателната процедура преди сключване на споразумението и
недостатъчно добре регламентирани отношения във връъзка с отчетността и
плащането на закупените самолетни билети. З.
предложила с допълнителен анекс или размяна на писма да се уточнят някои
процедури, които са важни от гледна точка на ангажиментите на „Ю.Т.“, какви
документи да представи МВнР на МЗХ, за да има пълна проследимост и документална
обоснованост. Нейните забележки достигнали до знанието на подсъдимия А., но до
конкретни резултати не се е стигнало и споразумението било подписано в
първоначалния му вариант. З. акцентира на факта, че при подписване на
споразумението не са били приложени
копие на договора със съответните приложения.След като тя се снабдила с
копие от договора между МЗХ и фирма „Ю.Т.“ тя поискала да бъдат уточнени
условията, при които ще се прилагат предвидените преференции. В отговор на
конкретен въпрос З. посочва причините за платените в повече средства от МВнР –
неспазване на ценовото предложение по основния договор ,начина по който това е
установено и възстановяването на щетите след получаване на доклада на АДФИ. Съдът
кредитира с доверието си показанията на свидетелката З. тъй като те
кореспондират с писмените доказателства,свидетелските показания и заключенията
в доклада на АДФИ.Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка и
конкретната роля на всеки от подсъдимите в конкретната процедура и последиците
от сключеното споразумение. Показанията на свидетелката З. се допълват и подкрепят
от показанията на свидетелката Н.Г.А. .Тя подпомагала финансовите контрольори
при осъществяване на тяхната дейности замествала свидетелката З. при нейно
отсъствие . В показанията си описва в подробности действията свързани с проверка на окомплектоване
надокументите за извършване на плащанията.Внимание заслужават думите й свързани
с естеството на получаваните документи и определянето на дължимите суми от
фирмата доставчик на билетите.
Съдът
кредитира с доверието си показанията на свидетеля Д.Г.Г. тъй като те
съответстват на всички събрани в хода на наказателното производство
способи.Релевантни са показанията ме свързани с изготвянето на двете докладни,
разговорите му с подсъдимия А. и причините поради които стартираната обществена
поръчка не е приключила своевременно.Свидетелят Г. бил директор на
дирекция„Управление на собствеността и материално техническо осигуряване“ и в
тази връзка контролирал дейността на отдел „Обществени поръчки“.Поради длъжността
си инициирал докладна записка от от 17.06.2015 г., с която уведомява, че изтича
срока и следва да старт нова процедура. В показанията си изрично посочва , че
причината да не стартира процедурата е отказа на подсъдимия А. да съгласува стартирането
на процедурата като отбелязва : „Тъй
като срока на изтичащата поръчка е 31.12., по проста аритметика 6 месеца, това
е 17.06., е повече от 6 месеца, технологичното време работни дни има достатъчно
до края на юни, за да има непрекъсваемост на поръчката, защото ако има
обжалване при стартирана поръчка, след като са спазени тези 6 месеца, по тогава
действащия ЗОП може да се продължи договора със съществуващата фирма и тогава
няма да има проблеми и сътресения в предмета на дейност – закупуване на билети.
Аз изготвих тази докладна записка. Тя
се вкарва в системата до конкретните адресанти. Аз също съм съгласувател
като вкарвам, М. – директор на дирекция
„Бюджет и финанси“ съгласува, началник отдел на „Бюджет“ в дирекция „Бюджет и
финанси“ Заралиев, той съгласува, като той е писал „да, поръчката е от особено
големи размери“, той е писал, че по бюджет по еди-кой си параграф са осигурени
средствата от 4 800 000 лева. Министерството от бюджета има
тези пари в рамките разсрочено за 3 години. След това съгласувано от З., която е била тогава финансов контрольор и накрая С.Т.,
тогава главен секретар, съгласува всички с „да“. Х.А. -
заместник министър, е съгласувал „не“, чак след 9 месеца, на 17.03.2016 г. …
Аз говорих с г-н заместник министъра А. и с главния
секретар. Напомнях, че ще изпаднем в лоша ситуация, като се
забавя срока. …Всички тия равностойно, които са съгласували докладната с нас, са
съгласуватели и трябва да има одобрение от министъра, но министъра логично не
може да одобри ако няма 100 % одобрение, има едно „не“. Тези,
които съгласуват, всички го виждат“.
Според съдебния състав тази част от показанията на
свидетеля съответства на цялостно установената и доказана фактическа обстановка
и следва да бъдат взети предвид при оценка на поведението на всеки един от
двамата подсъдими в контекста на повдигнатите обвинение.
Свидетелката К.Д. е собственик и управител на „****. В показанията си
посочва как се е стигнало до обслужване със самолетни билети на МВнР и лицето с
което е контактувала тя и нейните служители във връзка със самолетните билети.Свидетелката
изразява мнение,че проблема с надплатените суми за самолетни билети е причинен
от тълкуването на договора и категорично не се съгласява с констатациите.Тя потвърждава
, че доброволно е възстановила сумата въз основа на писмо на МЗХ и без да е
налице съдебна процедура.На конкретно зададен въпрос за причините за бързото и
доброволно връщане на установената сума заявява: Преведохме сумата, предпочетох този вариант, за да мога да прекратя час
по – скоро този договор. Не ми оказван натиск да върна тези
пари. Това беше мое решение, моя анализ срещу анализа на АДФИ.Никога
пред мен не е споменавано име на служител от страна на МВнР, на който е било
възложено да следи дали се спазват условията по договора.“
Показанията
на свидетелката К.Д. се подкрепят и допълват от показанията на свидетелката Н.С.
– служител във фирмата.Тя потвърждава , че по повод на доставката на
самолетните билети е общувала със свидетеля В.Б., начина на резервиране на билетите,
получаването на заявката ,определянето на цената и издаваните документи.Нейните
показания са ценен източник във връзка с предоставяните отстъпки и начина им на
определяне.Анализът на показанията на свидетелите Д. и С. налата извод, че не е
имало наличен софтуер за определяне на отстъпките и във всеки отделен случай се
е действало по усмотрение на служителя на агенцията.Показанията на свидетелите Д.Ж.Т.
и Г.Х.С. са свързани с подробности около сключване на договора между МЗХ и ****,сключването
на двете споразумения между МЗХ и МВнР , тяхното изпълнение и последващото
връщане на надплатените суми след доклада на АДФИ.По повод връщането на
надплатени суми свидетелката Т. заявява:“ Единствено си спомням, че по повод
плащанията, които би следвало да са така както е било в споразумението, имаше
проблем по отношение на писмо получено от Външно за надплатени суми или
погрешна калкулация и остойностяване на билета, при което ние бяхме изискали
съответната сума от изпълнителя. Всички суми, които бяхме изискали, бяха
платени. Не помня кой е подписал писмото с което са изискани сумите. Това е,
което по воля на министерството се случи тогава, и което е нормално, защото
страна по договора след обществена поръчка е МЗХ, и това което има като претенции
твърдени, ние сме го предали на изпълнителя.“Твърденията на свидетелката , че
не е комуникирала с подсъдимия А. са в противоречие с твърденията на свидетеля В.
който изрично заявява , че А. е провел разговор с Т. преди сключване на
споразумението./ „На едно от заседанията на Министерски съвет г-н А. заместваше
г-н М., там бяха проведени разговори на ниво министри с Министерство на
земеделието, които изразиха съгласие да помогнат на външно министерство като
позволят да се включим към техния договор временно. Това го знам от г-н А..“/.Съдът
смята ,че житейски логични са показанията на свидетеля В. за проведени предварителни
разговори и съгласие за присъединяване към договора на МЗХ.Конкретните
показания на свидетелката Т. се дължат, по мнението на съдебния състав , на
липсата на конкретен спомен поради изминалия период от време.
Показанията на свидетеля С.
допринасят за изясняване на на процедурата довела до връщане на надплатените
суми от МВнР. В съдебно заседание С. заявява : „По изпълнение на споразумението нямам индикации за
проблеми. Нищо необичайно. После
дойдоха писма от МВнР, с което имаше конкретни суми в тия писма. Не мога да си спомня колко писма бяха, май бяха повече от едно, с конкретни
суми по твърденията на проверка. Ние пуснахме тия
писма към фирмата изпълнител по договор и от там нататък вече си мина
процедурата. Честно казано не знам дали аз съм бил
адресат на писмата или министъра, или ако е дошло при мен, съм го пуснал надолу
към колегите. Би трябвало аз да съм пуснал писмото, аз
отговарям за 8 дирекции и цялата обща администрация. Фирмата
изпълнител възстанови суми и после ние ги възстановихме на Външно. Аз не съм
говорил с тях по тая тема как са ги възстановявали. Дела
не са водили. Не мога да си спомня дали е имало до мен
писма в тази връзка. Знам, че са възстановили парите.“.Тези
показания се подкрепят и от свидетелката К.Г.А. която посочва следното: „Запозната съм, че са констатирани някакви нередности. Имаше писмо във връзка с констатации на АДФИ, в което те бяха
приложили това, което те са констатирали, с едно писмено искане да възстановят
парите. Фирмата изпълнител ги върна по наша сметка, и
ние ги възстановихме по сметка на МВнР. Не мога да кажа защо се е случило това
да има неправилно платени суми. Не е мой контрола.
Парите бяха върнати на основание писмото, което официално е
постъпило в МЗХ. Това са документите, на основание на
които аз бих наредила подписване на едно платежно, но нито аз ги готвя. Това са документите, с които аз съм се запознала при движението на
средствата. Възстановиха средствата, не мога да кажа
дали е имало проблеми. Аз не съм чула и разбрала да има подобно нещо.“
М.С. е
започнала работа като юрисконсулт в
отдел „Обществени поръчки“ в края на 2015г. , а в последствие е била назначена
за началник на отдела. В показанията си подробно обяснява за причините поради
които не е приключила процедурата по ЗОП за осигуряване на самолетни билети за
МВнР , възникналия във тази връзка проблем , подготовката и сключването на
двете споразумения с МЗХ. В тази връзка свидетелката заявява :“Това беше
наистина доста голям проблем. Опитахме се да открием поръчка, обществена,
публична. Фирмите я обжалваха и КЗК я спряха. Това вече доведе до
необходимостта да търсим друго решение на въпроса. И смятам, че с едно
тристранно споразумение, което сключихме с МЗХ, го решихме въпроса.“Тази
свидетелка изрично сочи за контрола който се е упражнявал по отношение на
дейността на отдела : „Контрол по изпълнение на споразуменията след сключването
им, се упражнява периодично, той си е системен, текущ контрол, който упражнява
директора на „УС“, и от зам. министър А.. Ние бяхме неговия ресор със заповед,
съответно бяха разпределени функциите на зам. министрите. „
На
конкретно зададен въпрос свидетелката твърди, че В.Б. е давал справки както на
г-н А. и на г-н А.В., т.е. кой къде лети, какви пари се изразходват. С.
категорично заявява, че в отдел „Обществени поръчки“ е бил наличен договор
между МЗХ и фирмата осигурявала самолетните билети. Тази част от показанията на
свидетелката не кореспондират с показанията на свидетелката З. за това,че към
споразумението не е бил приложен този договор и се е налижило да се снабдява с
него от интернет.С. изрично посочва, че обществената поръчка е спряна поради
жалби от други участници и отхвърля твърденията на свидетеля Г., че причината е
свързана с поведението на подсъдимия А..Тази част от показанията не кореспондира
с приложените материали и заключенията на АДФИ.
Свидетелят В.Б.
в периода септември 2015 г. до края на 2016
г. съм бил експерт в политическия кабинет на министър М..За периода
началото на 2016 година до края 2016 година бил лице за контакт с фирмите, с които МВнР е
работило за издаване на самолетни билети. Това означавало изпращане на заявки
за билети, потвърждаване издаването на билети и т.н. Б. подробно обяснява в
какво се е изразявал контакта му със служители във фирмата : „Ако служител от
дирекция „Х“ трябва да пътува служебно, да кажем в Брюксел, той ми изпраща
имейл с датите и дестинацията, до която трябва да бъде командирован. Аз препращам
тази информация до фирмата, и тя връща оферти, по възможност три, в зависимост
от дестинацията. Съответно, аз я препращам обратно на служителя, който си
подготвя докладна записка за командировка. След одобряването на тази докладна
записка, аз потвърждавам на фирмата издаването на билета и съответно изпращам
билета на служителя, за да може той да пътува. Избира се най – евтиният вариант
винаги по презумпция. Понякога се предлага само един вариант, защото има
директни полети, няма как да има няколко варианта за директни полети. Като се
приложат в нашата деловодна система, „Финансова дирекция“ съгласува винаги най
– евтиния вариант, това е по презумпция. Презумпцията е, че най – евтиният
билет винаги ще бъде съгласуван, освен ако в докладната не е посочено някакви
факти, които да предположат одобряването на малко по – скъп билет, от гледна
точка на по – дълъг престой на летище, и т.н., но това е изключително рядко.При
контакта си с фирма „Ю.Т.“ на ранен етап сме коментирали отстъпки, които те
дават за закупуваните от нас билети, но това което ми беше обяснено от „Ю. “, е
че отстъпките са включени в цените, които те ни предлагат, те ни дават цената,
която е с всички възможни отстъпки, които те ползват пред превозвачи. Не мога
да си спомня, но според мен съм виждал договора между фирмата и МЗХ, но
постфактум работата ни с фирмата, по време на изпълнението на договора.“ Според
свидетеля той е бил помолен устно от г-н А., или г-н В., да извършва тази работа, за да може да е по
–лесна комуникацията между Министерството и фирмата и няма спомен друго лице да
е определено да осъществява контрол по изпълнение на споразуменията.Съдът
смята,че показанията на свидетеля Б. следва да се кредитират защото кореспондират
с показанията на свидетелите К.Д.,Н.С. , С. и други служители в МЗХ,МВнР и „****.
Показанията
на свидетеля Б. се подкрепят и от показанията на свидетелката Е.С.С. относно
комуникацията с фирмата , съставянето на месечни протоколи и други подробности
по изпълнение на споразумението.Тя заявява, че МЗХ е ползвало предвидените в
договора отстъпки и е упражняван контрол за това.
Свидетелката Л.З.Н. работи в АДФИ като държавен финансов
инспектор и със заповед на директора на АДФИ и е било възложено да открие и да проведе финансова инспекция на
МВнР със задача проверка за законосъобразност и документална обоснованост на
плащанията по доставка на самолетни билети, хотелски резервации и застраховки,
по две споразумения между МВнР и МЗХ. Инспекцията е започнала в края на 2016г.
и е приключила в началото на 2017г. В хода на проверката се е наложило
извършването на насрещни проверки в доставчика на самолетни билети - „Ю.Т.Е.“ и в авиопревозвачите „Б.Е.“, „Л.“, в Турските
авиолинии, в Австрийските авиолинии, и в самото МЗХ. При проверката се установили вреди в общ
размер на 494 457 лева. Н. подържа всички констатации в доклада си и подробно
обяснява по какъв начин е установена посочената сума . Според нея вредите
произтичали от неспазване на ценовата оферта.По отношение на причините за констатираните
вреди свидетелката посочва: „ След като МВнР не е страна по този договор,
следва да има определено лице, което да осъществява контрол във финансовата
част по отношение ценовото предложение на „Ю.Т.“ . В договора между МЗХ и „Ю.Т.“
беше конкретно назовано това лице – г-жа Е.С. - директор дирекция „Връзки с
обществеността и протокол“. Беше много точно написано в двете споразумения процеса.
Вредите, които констатирахме в доклада, бяха констатирани по силата на всички
документи, които събрахме, включително и при насрещните проверки в МЗХ, в „Ю.Т.“
и в авиопревозвачите, след което изготвихме вътрешни таблици, това е по Закона,
който регулира АДФИ, вътрешни таблици подписани от финансовите инспектори,
доста обемни бяха, примерно от порядъка на 15 - 20 страници, и отдолу излязоха сумите в рекапитулация.
По тези суми плащането е било между МВнР и МЗХ, а МЗХ превеждаха парите на фирмата.
Де факто парите бяха платени в повече на „Ю.Т.“, не беше спазена ценовата
оферта към договора между МЗХ и „Ю.Т.“. А тези две споразумения между МВнР и
МЗХ бяха възоснова пък на този договор и тази ценова оферта. Просто фирмата
доставчик е трябвало да се съобрази с тези неща. Така е записано в офертата:
„При групови пътувания от трима души нагоре, безплатни билети, а при индивидуални
пътувания – 53 % отстъпка“. Това не беше спазено. Ние в нашите вътрешни таблици
изчислихме каква трябва да сумата и въз основа на това се изчисли вредата.“ Свидетелката
изрично посочва , че доклад не е обжалван, влязъл е в сила и в определения 14
дневен срок не са постъпили възражения по констатациите. Съдът кредитира в
цялост показанията на свидетелката Н..Те съответстват на цялата установена
фактическа обстановка и преповтарят влезлия в сила доклад на АДФИ. В тази
връзка са и показанията на свидетеля В.П.Г. също държавен финансов инспектор
който е участвал заедно с Н. във цитираната финансова инспекция.Той в пълнота
потвърждава показанията на Н. и заключенията в изготвения доклад.
Съдът кредитира заключенията на съдебно-банковата
експертиза от 31.03.2017г. Тя се основава на заключенията на доклада на АДФИ
.Вещото лице е категорично, че Министерство на външните работи е следвало да
ползва отстъпки от „Ю.Т.Е. ЕООД ,които са били договорени между Министерство на
земеделието и храните и „****при сключване на Договор за услуга № РД
51-58/21.07.2015г.Общо по двете споразумения - Споразумение с № РД
51-58/15.01.2016г и Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г и двете сключени
между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните сумите
за възстановяване в бюджета на Министер-ство на външните работи от страна на „Ю.Т.Е.
ЕООД са в размер общо на 494 458,03 лева ,като от тази сума за възстановяване
по Споразумение с № РД 51-58/15.01.2016г. е сума в общ размер на 244 184,70
лева , от които за индивидуални пътувания - 174 343,76 лева и за групови пътувания
- 69 840,94 лева и сума за възстановяване по Спо-разумение с № РД
51-58/22.04.2016г в общ размер 250 273,33 лева от ко-ито за индивидуални пътувания
- 171 932,82 лева и за групови пътувания - 78 340,51 лева.
При така установените факти съдът приема
следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
По обвинението срещу Д.П.М. за
престъпление по чл.217, ал.4 вр.ал.2 вр. ал.1 НК.
Съдът оправда подсъдимия Д.П.М. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие категорично се изясни претенцията на
държавното обвинение към подсъдимия , че съзнателно действал против
законните интереси на представляването от него Министерство на външните работи,
като не спазил разпоредбите на Закона за
обществените поръчки както следва: чл.8 , ал.1 от Закон за обществените поръчки
(Отм. ) ,(Нова - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) „Възложителите са длъжни да проведат
процедура за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията,
предвидени в закона.”; по чл.17 , ал. 1 (Обн. ДВ, бр.13 от 16.02.2016
г., в сила от 15.04.2016г.) „Възложителите са длъжни да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това ; „Чл. 5.
(1) Закон за обществените поръчки (Обн.
ДВ бр.13 от 16.02.2016, в сила от 15.04.2016г.) „ Възложителите отговарят за
правилното провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените
поръчки” и от
деянието му са настъпили значителни щети в размер на 494 458,03 лева в резултат
на несвоевременното обявяване на процедура по ЗОП, като такава е обявена с
Решение №37-00-24 от 28.12.2015 г. при изтичащ срок на предходната обществена
поръчка 31.12.2015 г., което е довело до сключване на две споразумения между
МВнР и МЗХ, а именно Споразумение № РД
51-58/15.01.2016г. и Споразумение № РД 51-58 /22.04.2016г., с оглед
обезпечавания пътуванията в чужбина на служите-лите на Министерството и до
недължимо плащане на сумата в размер на 494 458,03
лева в резултат на неспазеното ценово предложение на фир-мата изпълнител по
договора за обществена поръчка с №51-58 от 21.07.2015 г. сключен между
Министерство на земеделието и храните и „****, неразделна част от договора за
об-ществена поръчка.
Съдът
прие направеното от прокурорите изменение на обвинението и смята, че същото е
законосъобразно процесуално действие.В тази връзка не споделя становището на
защитата свързана с невъзможността да се подготви по измененото обвинение.Изменението
е направено и прието на 4.10.2018г. в съдебно заседание.Следващото съдебно заседание
се проведе на 29.10.2018г.Този срок по мнение на съдебния състав е разумен и
достатъчен за подготовка на защитата на подсъдимия.
Д.М. , като Възложител по чл.7 ,т.1 от Закон за обществените по-ръчки /отм./
не е предприел съответните законови действия,съобразно
задължението му по чл. 8. (1) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителите
са длъжни да проведат процедура за възлагане на обществена по-ръчка, когато са
налице основанията, предвидени в закона.
Съгласно Чл. 14. (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., изм., бр. 94 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г„
бр. 93 от 2011 г„ в сила от 26.02.2012 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2012 г.) Процедурите по закона се прилагат задъл-жително при възлагане на
обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 1,
които имат следните стойности без ДДС:
.. .2. (изм. - ДВ, бр.
33 от 2012 г.) за доставки,
услуги и конкурс за проект- по-високи от 66 000 лв., а когато поръчката е с
място на изпъл-нение извън страната - по-високи от 132 000 лв. Стойността на общест-вената поръчка е надхвърляла предвидения
законов минимум, което е предполагало задължително да са проведе процедура за
обществена по-ръчка.
М. ,като
Възложител по ЗОП е бил длъжен да проведе проце-дура за обществена поръчка , с
оглед стойността на услугата и независимо ,че са изтекли сроковете по тази с „АГТ
ЕООД е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 90. (1) от ЗОП /Отм./ Възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез
процедура на договаряне без обявление само когато:
....4. (изм. - ДВ, бр.
93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., бр. 40 от 2014
г., в сила от 1.07.2014 г.) е
възникнала необходимост от предприе-мане на неотложни действия поради
настъпване на изключителни обсто-ятелства, последиците от които не могат да
бъдат преодолени при спаз-ване на сроковете за провеждане на открита или
ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление;
Предвид изложеното и разглеждайки обективните и
субективни признаци на съставомерното деяние по чл.217, ал.2 от НК съдът не
споделя тезата на държавното обвинение. В чл. 217, ал. 1
и ал. 2 НК са уредени две различни и отделни
престъпления - по чл. 217, ал. 1 от НК - съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за
управляване или пазене, и по чл. 217, ал. 2 от НК - съзнателни действия на представител или пълномощник
против законните интереси на представлявания.
За разлика от състава по чл.217 ал.1 НК / предмета е едно индивидуално
определено перо от актива на имуществото на доверилото се лице и деецът следва
да не е изпълнил задължението да се грижи за повереното му чуждо имущество и
така се стига до претърпяна щета за имуществото-намаляване на стойността/ , състава по чл.217 ал.2 НК има за предмет цялото
имущество на представлявания/ Решение № 150 от 4.05.2015 г. на ВКС по н. д. №
109/2015 г/„Престъплението по чл. 217, ал. 2 НК се характеризира с особености на субекта и изпълнителното
деяние, които сочат на действия на упълномощено лице, изразяващи се в умишлено
ощетяване на повереното му за пазене и управление чуждо имущество. Предмет на престъплението не е конкретизирано индивидуално
определено перо от актива на имуществото на представляваното лице, а цялото
имущество”.
Увреждането на последния може
да се осъществи както чрез предприемане на правнозначими действия, с които да
се намали актива му или да се увеличи пасива, напр.сключване на неизгодна
сделка, признаване на несъществуващи чужди права, отказ от права, неоправдано
обременяване с уговорени тежести, сключване на едностранна абстрактна
безвъзмездна сделка, подписване на запис на заповед за несъществуващо
задължение и пр. или чрез непредприемане на
правнозначими действия, с които да се увеличи актива- непредявяване на искове и
възражения,не полагане на дължима грижа, пропускане на давностни срокове и пр.
. Така увреждането може да води не само до претърпяване на загуба / както е по
ал.1 / ,но и до пропускане на полза при това за цялото
имущество.
Злоупотребата на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК се явява осъществена с всяко
съзнателно действие на представителя/ пълномощника, което обективно противоречи
на законните интереси на представлявания, без да е необходимо да настъпват
каквито и да е други последици /Решение № 191 от 14.06.2013 г. на ВКС по н. д.
№ 403/2013 г., III н. о./
Разпоредбата
на чл.217, ал.4 НК изисква наличието на настъпили значителни вредни последици.
Д.П.М. е избран за министър на външните работи с
Решение на 43-тото Народно събрание за избиране на Министерски съвет на
Република България от 07.11.2014г.
Чл.25 ал. 1 от Закон за администрацията - Министърът е централен едноличен
орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно
министерство.
Чл.5 , ал.1 т.20 от
Устройствен правилник на Министерство на външните работи - Министърът на
външните работи изпълнява и други функции , определени с акт на Народното
събрание или на Министерски съвет.
Обвиняемият Х.Х.А. , със Заповед № KB 83 от 15септември
2015г. на министър-председател на Република България ,
е назначен на длъжността заместник-министър на външните работи .
Изпълнявал е сочената длъжност до освобождаването му
със Заповед №KB 24 от 26 януари 2017г. на министър-председател на Република България.
На 25.09.2015г. , въз основа на Заповед № KB 83 от 15 септември 2015г.на
министър-председател на Република България е сключен трудов договор№
Т-773/25.09.2015г. , по силата на който Министерство
на външнитеработи, представлявано от министъра на външните работи възлага на Х.Х.А. да изпълнява длъжността
заместник-министър на външните работи.
Чл. 26 , ал.1 от Закон за администрацията -
Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяване на политическата
програма на правителството ,при разработване на проекти за нормативни актове и
при изпълнение на неговите правомощия.
Чл. 26 , ал.2 от Закон за администрацията - Със
заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните
функции.
Чл.8 , ал.2 от
Устройствен правилник на министерство на външните работи - министърът със
заповед делегира правомощия на заместник- министрите и определя техните
функции.
Д.М. - министър на външните работи , със
Заповед № 95-00- 386 от 08.10.2015г. нарежда по т.3 на Заместник-министър Х.А.
да наблюдава и контролира дейността на няколко структурни звена включително на
дирекция „Бюджет и финанси" и дирекция „Управление на собствеността и
материално-техническото осигуряване"/ УСМТО/
Д.М. - министър на външните работи ,със Заповед
№ 95-00-423 от 09.11.2015г. нарежда на заместник-министър
Х.А. да съгласува всички документи от или за които се иска съгласуване от
структурните звена, чиято дейност се наблюдава и контролира от него съгласно
Заповед № 95-00-386 на министъра на външните работи от 08.10.2015г.
Подсъдимият
Д.П.М., като министър на външните работи представлява Министерство на външните
работи. В случая с избирането му от Народното събрание и встъпването му в
длъжност е налице законово упълномощаване с което му се поверява законосъобразното
управление и на имуществото на МВнР.Процедурата по която се управлява конкретното
имущество е записано в случая в Закона за обществените поръчки. Спазването на
закона е задължение на министъра и единствено със законосъобразни действия може
да се оправдае доверието на възложителя по закон .Неспазването на законовата
уредба може да се оприличи на неспазване на клаузите на пълномощното, излизане
извън дадената представителна власт и е възможно да се приеме, че е налице
злоупотреба на доверие.М. е възложител на обществени поръчки по силата на
Закона за обществените поръчки. Категорични са разпоредбите на закона, че в
конкретния случай задължително е следвало да се приложи процедура по ЗОП. Още в
началото на 2015 г. до министъра на външните работи М. е адресирана Докладна
записка от дата 10.02.2015г., изготвена от Д.Г. -И.Д. Директор на дирекция
„Управление на собствеността и материално-техническото осигуряване", относно
„Обобщен списък на планираните обществени поръчки на МВнР за 2015г. Под номер 1
в сочения списък за планираните обществени поръчки е „Осигуряване на самолетни
билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната
и чужбина и съпътстващи дейности". В същата докладна е посочено, че след
одобрение на списъка на планираните обществени поръчки за 2015г.от министър М.,
предварителни обявления ще бъдат изпратени до Агенция по обществени поръчки за
вписване в регистъра на обществените поръчки. В докладната е подчертано, че
обявленията следва да бъдат изпратени най - късно до 1-ви март 2015 г. В горния
ляв ъгъл на цитираната докладна записка е положена резолюция от министър М.
„Да" с дата 25.02.2015 г. Или отново следва да се подчертае - още в началото
на годината, видно от одобрения списък на планираните обществени поръчки със
сигурност М. е знаел и е бил напълно наясно, че стария договор за обществена
поръчка за осигуряване на самолетни билети изтича в края на годината.Тук следва
да се подчертае не само, че М. е възложител по силата на закона, но и
значимостта на обществената поръчка за самолетните билети за МВнР, като се има
предвид спецификата на дейността, както и че същата е свързана с необходимост
от пътувания в чужбина. Не е без значение, че планираните обществени поръчки за
2015г. не са много на брой -общо десет, като тази за самолетните билети е под №
1 в списъка на планираните обществени поръчки. Към 2015г. Министерство на външните
работи са имали сключен договор за обществена поръчка за доставка на самолетни
билети с „АГТ ЕООД, който договор изтичал на 31.12.2015г.
Докладна
записка с Рег.№ 33-00-321/03.06.2015г. с отбелязване в електронния
регистрационен картон „Спешно"!!! е относно Стартиране на обществена
поръчка с предмет „Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници
и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина и съпътстващи дейност"
Видно от регистрационния картон тази спешна докладна записка е била адресирана
до министър М..
С
Докладна записка от 17.06.2015г. Д.Г. - И.Д. директор на Дирекция „УСМТО",
уведомява министъра на външните работи Д.М., че сключеният договор за
осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при
служебни пътувания на служители на МВнР в страната и чужбина изтича на
31.12.2015г. В докладната се сочи, че с цел осигуряване на непрекъснатост на
услугата, с оглед възможността за обжалване процедурата за избор на изпълнител,
Г. считал за целесъобразно да се възползват от хипотезата на чл. 43, ал.2, т.5,
буква „а" от ЗОП /отм./, която при обжалване на обществена поръчка дава
право на Възложителя да удължи срока на действащия договор в случай, че е
открита процедура със същия предмет за последващ период, но не по-късно от 6
месеца преди изтичане на срока на предходния договор. В тази връзка процедурата
следвало да бъде обявена в Агенцията по обществени поръчки своевременно
най-късно до 30 юни 2015г. Видно от електронната разпечатка докладната записка
е била качена в папката за министъра на външните работи Д.М. още същия ден -
17.06.2015г., но няма срещу нея отметка, да е одобрена. Действително
документооборота в министерството е голям в това число и в електронния вариант,
но поради това, че докладната записка не е резолирана от министъра несериозно е
да се твърди, че той не се е запознал с нея. Това е така, защото на първо място
той е адресат, документа е от категорията „спешно" и не на последно място
се касае за приоритетен въпрос какъвто е въпроса за обезпечаване на пътуванията
в чужбина на служителите на министерството. От свидетелските показания стана
ясно, че министъра, след като се запознае с даден документ в електронен вариант
не е длъжен да положи резолюция,какъвто е и конкретния случай,но нелогично е да
се твърди, че този документ при сочените обстоятелства не му е бил известен.
Безспорно е установено от свидетелските показания, че всички документи в
министерството, включително и сочената докладна записка са били налични в
папката на министъра на външните работи. Свидетелят М. в съдебно заседание
заявява, че „В електронен вариант всички документи отиват до министър, които са
адресирани до него. Установено е в хода на наказателното производство, че
документооборота в МВнР се извършва предимно в електронен вариант, така че
всички документи, подлежащи на съгласуване и утвърждаване са били налични при
съответните адресати, включително и в електронната поща на подсъдимия М..
Подсъдимият
М., както вече е посочено е бил наясно, че договорът за обществената поръчка за
билети изтича през 2015г. и следва да се предприемат съответните действия за
обезпечаване работата на служителите на министерството във връзка с пътуванията
им в чужбина.
Свидетелят
В.М. -началник на кабинета заявява „ още, когато встъпихме ние в длъжност беше
ясно, че предстои да изтече поръчката,свързана с билетите. Нещо, което е от
ключово значение за Външно министерство, защото това е свързано с естеството на
нашата работа, непрекъснати пътувания.
В.М.
няма спомен дали е докладвал на министър М. във връзка с изтичащата процедура
за билетите, но е категоричен, че в електронен вариант всички документи отивали
до министъра.
Свидетелката
Л.М. в съдебно заседание на 21.03.2018г. заявява, че не знае, но предполага, че
Д.М. е бил уведомен в средата на 2015г. за изтичащия договор за обществена поръчка
за самолетни билети.
Свидетелката
М.С. в протокол от съдебно заседание от 02.05.2018г. заявява, че били обсъждани
всички варианти по ЗОП, но те не водели до бързо решение.
В
съдебно заседание на 04.10.2018г., Д.Г. заявява, че е уведомил главния
секретар, за да се уведоми нагоре ръководството, защо не се стартира обществена
поръчка, а се спира. Свидетелят Г. заявява :" По различни поводи сме имали
събиране на някакво ниво, и с директор дирекция финансова, и с главен секретар
и многократно сме коментирали, че поръчката е спряна от наша страна, от липса
на съгласувателен подпис на заместник министър. След съгласувате лен подпис на
заместник министъра, следващата стъпка е министъра да одобри
поръчката.
Поръчката трябваше да одобри министър М.. Заповед за обявяване на поръчката ще
я изготви отдел „Обществени поръчки", министърът ще подпише и ще отиде в
Агенцията.
Свидетеля
Д.Г. заявява, че е уведомил за проблемите съответните лица- разговарял е с
главен секретар, с директора на „Бюджет и финанси", с началника на
кабинета.Или освен докладните записки, адресирани до министъра, съответен кръг
от подчинените му са били напълно наясно с проблема.
Свидетелят
Д.Г. в съдебно заседание на 04.10.2018г. заявява, че не му е било известно за
проблеми с предишния изпълнителна обществената поръчка „Аргус Травел" и
заявява, че щом договорът не бил прекратен предсрочно това сочело, че не е
имало проблеми.
Независимо,
че договор за обществена поръчка за доставка на самолетни билети с „АГТ ЕООД е
изтичал на 31.12.2015г. не са били предприети действия за продължаване срока на
договора с шест месеца или стартиране на нова процедура за обществена поръчка,
преди изтичане срока на договора с „АГТ ЕООД. Така в края на 2015г. МВнР остава
без обществена поръчка за самолетни билети за пътувания в чужбина. Едва в края
на годината се стига до обявяване на нова обществена поръчка, като вече към
този момент единствената законова възможност, която е имало е предвиденото
изключение по ЗОП процедура на договаряне без
предварително обявление.
Вместо
това е решено и се сключват две споразумения- Споразумение № РД
51-58/15.01.2016г. и Споразумение № РД 51- 58 /22.04.2016г. по силата на които
МВнР ще ползва услугите във връзка със закупуване на самолетни билети за
нуждите на МВнР по сключен договор между МЗХ и „ Ю.Т.Е.".
Със
сключването на двете споразумения се изясняват обстоятелства в няколко насоки.
Първо- още в началото на годината след одобрението на списъка с планираните
обществени поръчки М. е бил запознат, знаел е, че ключовият за МВнР договор за
самолетни билети изтича и въпреки това не е предприел никакви действия,
съобразно вменените му задължения. Така в средата на годината е възложено
изготвяне на спецификации на външен изпълнител - в този смисъл са и
свидетелските показания на Д.С..Същият заявява в съдебно заседание от
21.03.2018г. че му бил повикан и му било възложено от МВнР да разработи техническа
спецификация и методика за оценка на обществена поръчка за самолетни
билети.Видно от приложените разпечатки от вътрешната деловодна система
предадената от С. спецификация и методика са били докладвани на съответните
лица, а те от своя страна са докладвали на министър М..В хода на наказателното
производство не стана ясно защо не е била използвана техническата спецификация
и методика, изготвени от С. и поради какви причини не е обявена обществената
поръчка своевременно.
На
следващо място - М. е нарушил Закона за обществени поръчки /в съответните
редакции/, като не е изпълнил законовите разпоредби в тази насока.Категорични
са разпоредбите на Закона за обществените поръчки и в двете му редакции, че
Възложителя е длъжен да предприеме съответните действия по ЗОП за възлагане на
обществена поръчка при съответните ценови прагове. Със соченото поведение от
страна на М., същия в качеството си на министър на външното министерство, негов
представител и като възложител по силата на ЗОП е действал против законните интереси на
министерството - а именно да се обезпечи пътуванията на служителите в чужбина
по законния ред и от друга страна по най - целесъобразен начин.
Правнозначимия за съставомерността на повдигнатото й обвинение факт е
дали умишлено/ съзнателно/ е действал против законните интереси на МВнР, т.е според обвинението да е съзнавал, че съзнателно не е използвала
правилно предоставената му представителна
власт и че съзнателно е нарушил закона както с обявяването в по късен
момент на процедурата по ЗОП, така и със сключените две споразумения с МЗХ.
Съдът
смята,че не са налични безспорни доказателства за субективната страна на
престъплението по чл.217 ,ал.2 НК.С наличните доказателства не е възможно да се
направи категоричен извод, че подсъдимия М. съзнателно е забавил процеса на
обявяване на обществената поръчка и по този начин е нарушил разпоредбите на
ЗОП.Сложната съгласувателна процедура, установените непълноти в документацията
, издаването на заповед на заместник министъра А. да контролира конкретните
служби натоварени с изпълнението на тази дейност разколебават тезата на
прокуратурата за умишлени действия от страна на подсъдимия.
Налице
са редица обстоятелства които са довели до нарушаване на разпоредбите на ЗОП и
които са пречка да се приеме, че е налице съзнателно действие.
Разглеждайки
наличието на обективните признаци на състава, съдът смята , че е налице
действие срещу законните интереси на МВнР от страна на подсъдимия защото
стриктното изпълнение на законовите норми при законовото упълномощаване e единствената
гаранция за защита на законовите интереси на МВнР в конкретния случай.Неспазването
на предписаните законови правила винаги е действие срещу законните интереси на упълномощителя.
В тази
връзка следва да се разглежда и сключването на двете споразумения с МЗХ.Вярно е,
че Агенцията за обществени поръчки изразила
становище по целесъобразност за възможността по този начин да бъде заобиколен
ЗОП, но това не узаконява нарушаването на законовите норми.В ЗОП са
изчерпателно посочени законните възможности за действие при невъзможност да се
сключи договор рв резултат на процедурата.Използваната от МВнР възможност не е
между тях и в този смисъл е незаконосъобразна.Не може да бъде споделено
мнението на повечето свидетели за правилност на този подход защото той е опасен
за правовия ред който се основава на точното изпълнение на законите.
Действително
и при сключването на двете споразумение не е възможно да се докаже субективната
страна на престъплението по чл.217 , ал.2 НК , но според съда обективните
признаци на състава са налице .
Констатираните
в ревизионния доклад на АДФИ вреди за МВнР и установените проблеми при
изпълнението на двете споразумения в най – пълна степен подкрепят изложената по
- горе теза.Неспазването на законовите процедури води след себе си опасност от
незаконосъобразни и вредни последици които намират изражение и в имуществени
вреди.
За да е съставомерно деянието по чл.217 ал.4 вр.ал.2 НК би следвало
значителните щети / не само претърпяна загуба,но и до
пропусната полза при това за цялото имущество/ да са възникнали към датата на
деянието. Поначало, понятието "щети" е значително по-широко от
"вреди" и включва в себе си, в това число, и имуществени вреди.В случая
щетите са възникнали в резултат на неупражнения контрол при изпълнение на
споразуменията с МЗХ, но е налице причинна връзка и с неизпълнените законови
задължения на М. по ЗОП.
Основен принцип на съвременния наказателен процес е,
че обвинението следва да бъде безспорно доказано, а присъдата не може да се
основава на предположения – чл. 303 НПК. Тежестта на доказване на
обвинението в наказателния процес пада изцяло върху прокурора и разследващите
органи (включително и относно субективната страна), а в закона изрично е
посочено, че обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен. Като съобрази всичко изложено от правна страна, съдът прие, че са
налице предпоставките на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимият Д.П.М. по повдигнатите му
обвинения. За постановяването на осъдителна
присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират
категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на
подсъдимият. С Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. №
70/69 г., I н. о. , ВС сочи че: вероятността „…не може
да създаде твърдото и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение
на съда за виновност на подсъдимия. Необходими са положителни доказателства, които да правят извода на
съда единствено възможен и да изключват какъвто и да било противен извод”.
Т.е. осъдителната присъда не може да почива на вероятности и
предположения, в какъвто смисъл е и чл.303 ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за виновен, следва да са налице
такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват всички елементи на
състава на инкриминираното престъпление. Когато такива
доказателства липсват, за съда е налице само една правна възможност и тя е да
признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда.
По отношение на обвинението спрямо Х.Х.А.
за безстопанственост
Предвид установената фактическа обстановка
съдът намира , че подсъдимият Х.Х.А. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по
чл.219, ал.2 , вр. ал.1 , вр чл.26, ал.1 от НК.
Х.Х.А. е назначен на длъжността
заместник-министър на външните работи със Заповед № KB 83 от 15 септември
2015г. на министър-председател на Република България.
Той е
изпълнявал длъжността до освобождаването му със Заповед №KB 24 от 26 януари
2017г. на министър-председател на Република България.
На
25.09.2015г. , въз основа на Заповед № KB 83 от 15 септември 2015г.на
министър-председател на Република България е сключен трудов договор №
Т-773/25.09.2015г. , по силата на който Министерство на външните работи, представлявано
от министъра на външните работи възлага на Х.Х.А. да изпълнява длъжността
замест-ник-министър на външните работи. Тази заповед била издадена на
осно-вание чл.26 , ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията -
Чл. 26 ,
ал.1 от Закон за администрацията - Заместник-министрите подпомагат министъра
при осъществяване на политическата програма на правителството ,при разработване
на проекти за нормативни актове и при изпълнение на неговите правомощия.
Чл. 26 ,
ал.2 от Закон за администрацията - Със заповед министърът делегира правомощия
на своите заместници и определя техните функции.
Разпоредбата
на на чл.26,ал.2 от Закона за администрацията се пре-повтаря и в чл.8 , ал.2 от
Устройствен правилник на министерство на външните работи.
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка съдът зае становище, че с деянието си Х.Х.А.- ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението,
визиран в обвинението по чл. 219, ал. 2
НК.
Субект
на престъплението безстопанственост по ал. 2 на чл. 219 НК е длъжностно лице,
на което са възложени контролни функции спрямо субекти по ал. 1 на чл. 21 НК.
Принципните
положения относно същността на понятието „длъжностно лице“са конкретизирани в
Тълкувателно решение № 73/23.12.1974 г. по НД № 66/1074 г., ОСНК на ВС.
Относно
понятието длъжностно лице- в настоящия казус е налице хипотезата на чл. 93, т.
1, „а“, „б“ НК- длъжностни лица са изпълняващите служба в държавно учреждение с
изключение на извършващите дейности само на материално изпълнение. Законът
изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното
лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или
безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено
съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др.
ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез
овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др.
Характерни
признаци и белези на понятията в чл. 93, т. 1 НК
- Служба в държавно учреждение
По
смисъла на чл. 93, б. „а НК по начало всички служители в държавно учреждение са
длъжностни лица освен тези, които извършват дейност само на материално изпълнение.
Под дейност само на материално изпълнение следва да се разбира дейност, която
не изразява служебните функции, възложени на държавното учреждение по съответен
нормативен ред. Ако обаче на лицата, които вършат дейност само на материално
изпълнение, се възложат и служебни функции, те стават и длъжностни лица по
смисъла на закона.
- Ръководна работа
Ръководна
работа е тази работа, която се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна
или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа
обикновено ангажира волята на повече лица било при отправяне на задачите, било
при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна
работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на
решения то действа в колективен орган.
При
преценката дали деецът е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б“ НК
от решаващо значение е характера и спецификата на възложените функции, както и
мястото на тяхното изпълнение. „Държавната служба“ най-общо се свързва с осъществяване
функциите на държавата, респ. на изпълнителната власт /вж Решение № 5/1993 на
Конституционния съд на Р България по КД № 6/1993 г./. Характерно за такива
структури е тяхното конституиране, което винаги се извършва с акт на държавен
орган, както и правната регламентация на дейността им, в чийто обхват се
включват правомощия да издават правни актове или да извършват действия с правно
значение /Решение № 276/2013 г., НД № 834/2013 г., IIНО на ВКС/.
Легална
дефиниция за „държавно учреждение“ в НК липсва. Според Решение № 498/2011 г. по
НД № 488/2010 г., II НО на ВКС, „държавно учреждение“ по смисъла на закона е
„обособена служебна организация в обсега на дадено ведомство, с определен щат
служители и с определена дейност в различните отрасли на държавния и обществен
живот“.
Съдебната
практика по приложението на ал.1 и 2 на чл. 219 НК ППВС № 7/1976 г., изм. с ППВС № 6/1984 г. и
ППВС № 7/1987 г./разграничава субектите на престъпление , както следва:
Субект
на престъплението по чл. 219. ал. 1 НК може да бъде само длъжностно лице, на
което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на
поверено му имущество, или такова длъжностно лице, на което е възложена работа
както в предприятие, така и в учреждение, кооперация или обществена
организация.
Неположените
достатъчно грижи се оценяват конкретно с оглед на правата и задълженията, които
длъжностното лице е имало, на условията, мястото, обстановката и времето, при
които е работило.
Принципно
положение относно качеството на субекта намираме и в Решение № 166/2013 г., НД
№ 414/2013 г., I НО на ВКС: „Както е
известно за престъплението по чл. 219 от НК, наред с особеното качество на
субекта - длъжностно лице, е необходимо и наличието на други свойства или
взаимоотношения на същия с обекта или предмета на посегателство.
От възложените права и задължения на субекта,
отношението му към обекта или предмета на посегателство зависят формите и съдържанието
на изпълнителното деяние. Изпълнителното деяние (неполагането на достатъчно
грижи) е свързано с преценката за констатирани нарушения или неизпълнения на
конкретни права и задължения на длъжностното лице, произтичащи от нормативни
актове, безспорни положения от науката, общопризнати такива и т.н. за съответната
стопанска област. При установено несъобразяване на дееца с очертаните изисквания
и съществуваща причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, е
осъществен състава на престъплението "безстопанственост".
В
Решение № 153/21.03.2011 г. , НД № 55/2011 г., III НО, ВКС е взел принципно становище по
съставомерността на деянието.
„Престъплението
по чл. 219 НК съставлява неполагане на достатъчно грижи от длъжностно лице при
ръководене, управление, стопанисване и запазване на повереното имущество, или
при осъществяване на възложената му работа, реализируемо чрез фактически и юридически
действия, или чрез бездействие. Според задължителната и константна съдебна
практика изпълнителното деяние е свързано с преценката за констатирано
нарушение или неизпълнение на конкретни права и задължения, произтичащи от
действащи нормативни актове, от безспорни положения в науката и житейската
практика, от общопризнати и утвърдени правила за съответната стопанска област.
При несъобразяване на особения субект с очертаните изисквания и съществуваща
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици - повреда или
унищожаване на вещ /частично накърняване на нейната субстанция или засягането й
до степен да бъде напълно негодна/, разпиляване на имущество /то не може да се
ползва по предназначение или не е на разположение на стопанската организация/,
и други значителни имуществени щети за предприятието или за стопанството; и при
доказана вина в предписаните форми е консумиран визираният престъпен състав.“
/вж и Решение № 304/2013 г., НД № 958/2013 г., II НО на ВКС/.
Субект
на престъплението по ал. 2 на чл. 219 НК също е длъжностно лице, което
притежава контролни функции върху работата на лицето, на което е възложено
управлението, запазването или отчитането на обществено имущество. Съгласно
Решение № 477/2008 г., НД № 525/2008 г., III НО: „Субект на това престъпление е
длъжностно лице, което притежава контролни функции върху работата на лица, на
които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на повереното им
имущество, за да е налице това престъпление, е необходимо да съществува друго
лице, върху дейността на което субектът на престъплението по чл. 219, ал.2 НК
да упражнява контрол по силата на нормативно вменените му права и задължения.
Това друго лице следва да е индивидуализирано, да са установени конкретните му
функции в съответната институция и с тяхната обвързаност с обективно причинения
вредоносен резултат, защото деецът не причинява лично този резултат, а с
неупражнения от негова страна контрол, той обективно създава условия за
осъществяване на действия /или бездействия/ от контролираното от него лице и в
резултат на тези действия настъпва инкриминираната щета.
Деятелността
на „другото“ лице може да има различни проявления, но във всички случаи, трябва
да се установи, че от една страна това лице е поставило началото на причинно-следствения
процес, довел до вредоносния резултат, а от друга, че ако деецът е изпълнил възложените
му от закона задължения за контрол, този процес не би се осъществил и
вредоносен резултат не би настъпил.“. В този
смисъл са и Решение № 198/2010 г., НД № 106/2010 г., II НО на ВКС;
Решение № 380/2013 г., НД № 1486/2013 г., II НО на ВКС; Решение № 60/1985 г.,
НД 58/1985 г., ОСНК на ВС/.
Съгласно
Устройствения правилник на Министерство на външните работи, раздел III,
чл.8,ал.2 и ал.З - „Министърът със заповед делегира правомощия на заместник-министрите
и определя техните функции. Във връзка с делегираните им правомощия и определените
им функции заместник-министрите ,от своя страна, възлагат задачи на структурните
звена и могат да изискват информация, справки и анализи от тях и от
задграничните представителства, свързани с външната политика и международните отношения.
На осн.
чл.6, ал.2, т.1 и чл.7, ал.2 от ЗДС и чл.5, ал.З от Устройствения правилник на
МВнР със Заповед № 95-00-386/08.10.2015г. на министъра на външните работи Д.М.
на заместник-министъра Х.Х. Агеличин били делегирани правомощия да наблюдава и
да контролира дейността на следните структурни звена: Дирекция „ Бюджет и финанси" и Дирекция „Управление на собствеността и материално техническо
осигуряване".
Изпълнителното
деяние по ал. 2 на чл. 21 НК е неупражняване на достатъчен контрол върху работата
на лицата, на които е възложено управление, разпореждане или отчитане на
обществено имущество по смисъла на чл. 93, ал. 4 НК. Деецът не изпълнява
определени задължения, произтичащи от спецификата на работата, която в случая е
контролна дейност , в резултат на което позволява/допуска/ подконтролните му лица да
извършат престъпление.
Чл. 219.
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62
от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не положи
достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването
на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва
значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни
щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до
шест години и глоба до пет хиляди лева.
/2/(Изм.
- ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм.- ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.,
изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който въпреки
задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на
които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено
имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на
стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди
лева.
Задължителна
съдебна практика по приложението на състава са ППВС № 7/1976 г., изм. с ППВС №
6/1984 г. и ППВС № 7/1987 г./.
„1.1.
Субект на престъплението по чл. 219. ал. 1 НК може да бъде само длъжностно
лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или
запазването на поверено му имущество, или такова длъжностно лице, на което е
възложена работа както в предприятие, така и в учреждение, кооперация или обществена
организация.
Субект
на престъплението по ал. 2 на чл. 219 НК също с длъжностно лице, което
притежава контролни функции върху работата на лицето, на което е възложено
управлението, запазването или отчитането на обществено имущество.
Неположените
достатъчно грижи се оценяват конкретно с оглед на правата и задълженията, които
длъжностното лице е имало, на условията, мястото, обстановката и времето, при
които е работило.
Дали
вредата е значителна, или не, се определя от цялостната оценка на имуществените
интереси и преди всичко от абсолютния размер на причинените вреди.
В
размера на вредите се включват както реално причинените щети, така и
претърпените загуби от неустойки, платени лихви или глоби. Ако обаче част от
поверената или некачествена продукция е използувана или може да бъде използувана,
нейната стойност се приспада.
Ако
вредата произтича от неправомерно раздадено имущество, деецът отговаря за
цялата вреда независимо от това, дали вземането е събираемо, или не. Ако обаче
тази вреда е резултат на правомерно раздадено и несъбрано имущество, деецът
отговаря само до размера на несъбираемото вземане.
За.
(Нова, с т. 14 ППВС № 7 от 1987 г.) Размерът на вредите по чл. 219, ал. 4 НК се
определя единствено от паричната равностойност на предмета на престъплението. Относно
този квалифициран състав да се има предвид разпоредбата на чл. 93, т. 8 НК и се
съобразяват и другите указания, дадени с постановление № 3 от 1970 г. на
Пленума на ВС по приложението на чл. 203 НК.
Съдебната
практика и понастоящем е непроменена. Така в Решение № 153/21.03.2011 г. , НД №
55/2011 г., III НО, ВКС е взел принципно
становище по съставомерността на деянието.
„Престъплението
по чл. 219 НК съставлява неполагане на достатъчно грижи от длъжностно лице при
ръководене, управление, стопанисване и запазване на повереното имущество, или
при осъществяване на възложената му работа, реализируемо чрез фактически и юридически
действия, или чрез бездействие. Според задължителната и константна съдебна
практика изпълнителното деяние е свързано с преценката за констатирано
нарушение или неизпълнение на конкретни права и задължения, произтичащи от
действащи нормативни актове, от безспорни положения в науката и житейската
практика, от общопризнати и утвърдени правила за съответната стопанска област.
При несъобразяване на особения субект с очертаните изисквания и съществуваща
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици - повреда или
унищожаване на вещ /частично накърняване на нейната субстанция или засягането й
до степен да бъде напълно негодна/, разпиляване на имущество /то не може да се
ползва по предназначение или не е на разположение на стопанската организация/,
и други значителни имуществени щети за предприятието или за стопанството; и при
доказана вина в предписаните форми е консумиран визираният престъпен състав.“
/вж и Решение № 304/2013 г., НД № 958/2013 г., II НО на ВКС/.
Досежно
субекта на безстопанствеността следва да се имат предвид и ТР № 3/1977 г., НД №
68/1975 г. на ОСНК на ВС /за шофьор, на който е поверено МПС/; ТР № 73/1974 г.,
НД № 66/1974 г. ОСНК на ВС.
Разяснение,
относно това кои „отговорни длъжностни лица“ могат да са субекти на
престъплението, е дадено в ТР № 30/1979 г., НД № 20/1979 г. ОСНК на ВС
„Отговорни длъжностни лица – директори, управители, главни счетоводители и др.,
могат да носят наказателна отговорност за безстопанственост, когато чрез
бездействието си станат причина да се погасят по давност вземания от други
предприятия, учреждения, кооперации или обществени организации“.
Принципно
положение относно качеството на субекта намираме и в Решение № 166/2013 г., НД
№ 414/2013 г., I НО на ВКС: „Както е
известно за престъплението по чл. 219 от НК, наред с особеното качество на
субекта - длъжностно лице, е необходимо и наличието на други свойства или
взаимоотношения на същия с обекта или предмета на посегателство. От възложените
права и задължения на субекта, отношението му към обекта или предмета на посегателство
зависят формите и съдържанието на изпълнителното деяние. Изпълнителното деяние
(неполагането на достатъчно грижи) е свързано с преценката за констатирани нарушения
или неизпълнения на конкретни права и задължения на длъжностното лице, произтичащи
от нормативни актове, безспорни положения от науката, общопризнати такива и
т.н. За съответната стопанска област. При установено несъобразяване на дееца с
очертаните изисквания и съществуваща причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици, е осъществен състава на престъплението "безстопанственост".
Престъплението
по чл. 219 НК може да бъде извършено освен чрез бездействие и „чрез неправилни
стопански действия, които са несъвместими с дължимата стопанска грижа… , а кои
грижи са достатъчни определят правните разпоредби са съответната стопанска
дейност, извършвана от дееца…“ /Решение № 522/2013 г., НД № 1730/2012 г., IНО
на ВКС/.
С оглед
връзката между разглежданите разпоредби на наказателния състав наложително е да
се посочи и съдебната практика за престъплението по чл. 219, ал.2 НК. Съгласно
Решение № 477/2008 г., НД № 525/2008 г., III НО: „Субект на това престъпление е
длъжностно лице, което притежава контролни функции върху работата на лица, на
които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на повереното им
имущество, за да е налице това престъпление, е необходимо да съществува друго
лице, върху дейността на което субектът на престъплението по чл. 219, ал.2 НК
да упражнява контрол по силата на нормативно вменените му права и задължения.
Това друго лице следва да е индивидуализирано, да са установени конкретните му
функции в съответната институция и с тяхната обвързаност с обективно причинения
вредоносен резултат, защото деецът не причинява лично този резултат, а с
неупражнения от негова страна контрол, той обективно създава условия за
осъществяване на действия /или бездействия/ от контролираното от него лице и в
резултат на тези действия настъпва инкриминираната щета. Деятелността на
другото лице може да има различни проявления, но във всички случаи, трябва да
се установи, че от една страна това лице е поставило началото на
причинно-следствения процес, довел до вредоносния резултат, а от друга, че ако
деецът е изпълнил възложените му от закона задължения за контрол, този процес
не би се осъществил и вредоносен резултат не би настъпил.“. В този смисъл са и Решение № 198/2010 г., НД №
106/2010 г., II НО на ВКС; Решение № 380/2013 г., НД № 1486/2013 г., II НО на
ВКС; Решение № 60/1985 г., НД 58/1985 г., ОСНК на ВС/.
Еднопосочна е съдебната практика, че
възстановяването на вредите, причинени с престъплението е без значение за
съставомерността на деянието. То може да се отчита при индивидуализацията на
наказанието /пак там/.
Съобразно
вменените им задължения директорът на дирекция „Бюджет и финанси" -Л.Г.М.
, и директорът на дирекция „Управление на собствеността" -А.В.В.
,последната дирекция е и инициатор на обществената поръчка с предмет
осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при
служебни пътувания в страната и чужбина за нуждите на МВнР , е следвало да
предприемат съответните действия във връзка с изпълнението на двете споразумения
и по-конкретно да създадат необходимата организация по точното изпълнение на
Споразумение с № РД 51-58/15.01.2016г и Споразумение с № РД 51-58/22.04.2016г
,като директорите на тези дирекции е трябвало /съобразно длъжностните си характеристики/
да вменят задължение на конкретно лице /различно от лицето по споразуменията ,
определено за комуникация/ , което да осъществява контрол по изпълнението на
споразуменията и по-конкретно да следи и контролира дали услугите предлагани от
„****се предоставят на Министерство на външните работи при същите условия ,цени
и отстъпки ,съобразно уговореното между „****и МЗХ по сключения между тях
договор.
Директор
на Дирекция „Бюджет и финанси" по време на сключването , действието и
прекратяването на двете споразумения е Л.Г.М. ,която съобразно Заповед № Т-1912
от 25.08.2014г. е изпълнявала длъжността Директор на дирекция „Бюджет и финанси".
Съобразно длъжностната характеристика на изпълняваната от нея длъжност същата е
следвало да контролира и отговаря за изпълнението на утвърдения бюджет на
министерството ;да организира и контролира финансово- счетоводната дейност и
материалната отчетност на Министерство на външните работи; отговаря за
осигуряването на дейностите на министерството с парични средства в рамките на
утвърдения бюджет .
В
Дирекция „Бюджет и финанси" се получавали по електронна поща протоколи за
издадените билети през отчетния период от един месец. Отделно получавали от
Министерство на земеделието и храните писма с дължимите суми.На базата на
протоколите от изпълнителя ,данните се проверявали в счетоводството и от
финансовите контрольори - дали наистина са осъществени тези пътувания и едва
тогава се пускало плащане по бюджетните сметки.Или проверката е била само относно
това дали пътуванията действително са осъществени, но не и дали предлаганата
услуга от „****съответства на договореното,съобразно ценовото предложение.
Директор
на Дирекция „ Управление на собствеността и материално техническото осигуряване
" по време на сключването , действието и прекратяването на двете споразумения
е А.В.В.,който съобразно Заповед № № Т-862/10.11.2015г. е изпълнявала
длъжността Директор на дирекция „ Управление на собствеността и материално
техническото осигуряване . Съобразно длъжностната характеристика на изпълняваната
от него длъжност същият е следвало да ръководи дейността на Дирекция
„Управление на собствеността и материално-техническото осигуряване" и
работата на служителите в нея; организира , ръководи и отговаря за материалното,
техническото осигуряване на дейностите в Министерство на външните работи.
Дирекция „ Управление на собствеността и материално техническото осигуряване
" е инициращата дирекция за провеждане на обществена поръчка с предмет
осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при
служебни пътувания в страната и чужбина за нуждите на МВнР.
Със
Заповед № Т-347 от 21.03.2016г. на министъра на външните работи е наредено А.В.
да съвместява ведно с длъжността директор на дирекция „Управление на собстеността
и материално-техническото осигуряване" и функциите на незаетата длъжност
Главен секретар , до назначаване на титуляр, но не повече от шест месеца.
Подсъдимият
Х.А. по силата на Заповед № 95-00-386 от 08.10.2015г е бил определен за ресорен
на дирекции „Бюджет и финанси" и „Управление на собствеността и материално-техническото
осигуряване" . Съгласно Заповед № 95-00-423 от 09.11.2015г. Х.А. е бил длъжен да съгласува всички
документи ,които са изготвени или за които се иска съгласуване от структурните
звена ,чиято дейност се наблюдава и контролира от него съгласно Заповед №
95-00-386 на министъра на външните работи от 08.10.2015г. , включително дирекция
„Бюджет и финанси" и дирекция „Управление на собствеността и материално-техническото
осигуряване". Задължението за съгласуване предполага безспорно знание от
страна на А. за всички документи и съответно действия на подчинението му в
контролираните от него дирекции. С оглед задълженията си А. не упражнил контрол по отношение на
директора на Дирекция „Бюджет и финанси" - Л.Г.М. и по отношение на директора
на Дирекция „Управление на собствеността и материално техническото осигуряване
" - А.В. ,във връзка с изпълнението на двете споразумения - Споразумение с
№ РД 51-58/15.01.2016г и Споразумение с № РД 51- 58/22.04.2016г.,относно
създаване от тяхна страна на необходимата организация за съблюдаване дали
услугите се предоставят, съобразно уговореното, а именно така както са
определени в Договор за услуга № РД 51-58/21.07.2015г. между Министерство на
земеделието и храните и „****. В този смисъл са категорични констатациите на
АДФИ ,че не е определено лице ,което да следи дали предоставената от ****услуга
съответства на договореното.
Като
директори на сочените дирекции - Дирекция „Бюджет и финанси" и Дирекция „
Управление на собствеността и материално техническото осигуряване " Л.М. и
А.В. е следвало да организират контрола по изпълнението на споразуменията и
по-специално е следвало да определят конкретно лице, което да следи за точното
спазване на ценовата оферта. Такава констатация е направена и от извършилите финансовата
инспекция. А., от своя страна не е
упражнил нужния контрол по отношение на Л.М. и А.В. , а се е ограничил
единствено до устно разпореждане по отношение на В.Б. да осъществява
комуникация между „****и Министерство на външните работи.Контролните задължения
на А. по отношение на Л.М. и А.В. произтичат
от Заповед № 95-00-386 от 08.10.2015г на министър на външните работи Д.М., с която
по т.3 на Заместник-министър Х.А. да наблюдава
и контролира дейността на няколко структурни звена включително на дирекция
„Бюджет и финанси" и дирекция „Управление на собствеността и материално-
техническото осигуряване". Съобразно Заповед № 95-00-423 от 09.11.2015г.
на министъра на външните работи е наредено на заместник-министър Х.А. да
съгласува всички документи от или за които се иска съгласуване от структурните
звена, чиято дейност се наблюдава и контролира от него съгласно Заповед №
95-00-386 на министъра на външните работи от 08.10.2015г,Безспорно е
установено, че А. е бил наясно с проблемите във връзка с обезпечаване
нормалното пътуване на съответните лица от МВнР . Съобразно вменените им задължения
директорът на дирекция „Бюджет и финанси" -Л.Г.М., и директорът на
дирекция „Управление на собствеността" -А.В.В. е следвало да предприемат
съответните действия във връзка с изпълнението на двете споразумения и
по-конкретно да създадат необходимата организация по точното изпълнение на
споразуменията, а именно - да вменят задължение на конкретно лице /различно от
лицето по споразуменията, определено за комуникация/, което да осъществява контрол
по изпълнението на споразуменията и по-конкретно да следи и контролира, дали
услугите предлагани от „****се предоставят на Министерство на външните работи
при същите условия, цени и отстъпки, съобразно уговореното между „****и МЗХ по
сключения между тях договор.Видно от приложените длъжностни характеристики
именно тези лица - директорът на дирекция „Бюджет и финанси" - Л.Г.М. и
директорът на дирекция „Управление на собствеността" –А.В. са имали
задължения във връзка с действието и на двете споразумения. Х.А. е именно
лицето, което е следвало да осъществи нужния контрол върху подчинените си / в
интересуващия ни случай по отношение на Л.М. и А.В./В тази връзка следва да се
каже и това е видно и от доказателствата по делото, че А. е участвал,както в
процеса по сключването на споразуменията, така и по отношение на тяхното действие.Той
е бил наясно, че изпълнението на двете споразумения са отклонение от нормалната
законова процедура,бил е предупреден от свидетелката З. за рисковете по
изпълнението им и е бил длъжен да подходи с особено внимание към контрола по
изпълнението.Следвало е да бъде определен
със заповед конкретен служител, който да контролира изпълнението на
договора от фирмата изпълнител.Това би гарантирало интересите на МВнР и точно
спазване на отстъпките които е трябвало да бъдат получени по договора между
фирмата и МЗХ. Следва да се има предвид, че се касае за разходване на средства от
министерството, като това е ставало, безконтролно.Единствено в счетоводството
са сверявали дали съвпадат сумите по фактурите с тези по протоколите, но дали
тези суми отговарят на действително предлаганата и заплатена услуга, съобразно
договореното, такъв контрол напълно е липсвал. Или каквато цена е била посочена
от Ю.Т. такава е била и заплатена.
И в
двете споразумения са посочени лица за контакт от страна на МВнР- В.А. , а от
страна на МЗХ- Е.С..
Независимо,
че в споразуменията, като лице за контакт е определен В.А. , комуникацията
между МВнР и „****се извършвала от свидетеля В.Б.Б., който в периода 2015-
03.01.2017г. изпълнявал длъжността експерт в Политическия кабинет на министъра
на външните работи. Обвиняемият А. определил Б. да извършва комуникацията с „****,
във връзка с издаването на самолетни билети .В хода на наказателното
производство свидетеля В.Б. подробно описва процеса по комуникация с „Ю.Т.",
като той приемал заявките за пътувания от съответните служители от
министерството и ги е препращал към Ю. . Фирмата е пращала на Б. билета, като Б.
го е изпращал на съответното лице, което е следвало да пътува. Извън тази
комуникация не му е било вменено да осъществява контрол по отношение на цените,
които се предлагат от фирмата, а още по-малко съпоставка с ценовата оферта.
Свидетелката
Л.М. в съдебно заседание на 21.03.2018г. заявява, че е пряко подчинена на
ресорния зам.министър т.е. на подсъдимия Х.А..
Свидетелката
М.С. в протокол от съдебно заседание от 02.05.2018г. заявява, че контрол по
изпълнение на споразуменията след сключването им се упражнява от директора на
ДУСМТО и зам.министър А..С. заявява, че определеното лице за контакт В.Б. е
давал справки на А.В. и Х.А..
Свидетелката
М.С. потвърждава, че контрол е следвало да се извърши от А., като ресорен,
съобразно цитираната заповед, а свидетелят В.Б. заявява, че всички варианти на
оферти, които се получавали били с обща цена,в която би следвало да бъде включена
и отстъпката. Проверка в тази насока свид. Б. не е извършвал, а и не му е било
вменено такова задължение. Във връзка с работата си е докладвал на В.М., Х.А..
Свидетелката
Е.С. -директор на дирекция „Връзки с обществеността" при МЗХ в съдебно
заседание заявява, че не е имало някакви изключения от условията в споразуменията,
които са се предвиждали за МЗХ, и от които МВнР не би следвало да се ползва.Всичко,
което било заложено по договор за МЗХ е следвало да се изпълнява и по отношение
на МВнР.Свидетелката С. в съдебно заседание от 02.05.2018г. заявява, че в протокола
се отбелязва само крайната сума, без да е вписана стойността на отстъпката.Било
се предполагало, че отстъпките са калкулирани т.е. всяка цена която се
предлага, трябвало да е вече с отстъпка, независимо дали се правят няколко
оферти. Отстъпката не била посочена самостоятелно.
Главният
секретар на министерството в интересуващия ни период свидетеля Т. в съдебно
заседание заявява: „Желателно да има лице, което да контролира, което да следи
изпълнението на такива споразумения...". Свидетелят Т. заявява и, че
„Лицето, което следва да следи изпълнението на споразуменията следва да бъде от
дирекциите „УСМТО" и дирекция „БФ".Безспорни са и констатациите на
доклада на АДФИ, че не е определено лице за контрол .Това се потвърждава и от
свидетелски показания на Л.Н. - държавен финансов инспектор при АДФИ, която в
съдебното заседание от 02.05.2018г.потвърждава констатациите, отразени в
доклада и заявява, че вредите са настъпили в резултат на неспазване на ценовата
оферта и липса на контрол по отношение на това.Нямало е определено лице от
МВнР, което да осъществява такъв контрол.По-нататък свидетелката заявява, че от
страна на МВнР би следвало да има определено лице което да осъществява контрол
по отношение на ценовото предложение, независимо че МВнР не е страна по
договора с „Ю. Т. " и това произтичало от споразуменията между МВнР и
МЗХ.Изложеното от свидетелката Л.Н. се потвърждава и от свидетеля В.Г. -
финансов инспектор към АДФИ . Но и без свидетелските показания в тази насока
контролът произтича от съответните длъжностни характеристики на директорите на
Дирекция "УСМТО" И Дирекция "БФ", както и контролът по
отношение на директорите на сочените дирекции от страна на Х.А., съобразно
Заповед № 95-00-386 от 08.10.2015г.
В хода
на наказателното производство се доказа, че са били коментирани и други
варианти във връзка с изтичащия договор за самолетните билети.Свидетелят А.В.
заявява, че с А. са обсъждали и единствения законов вариант в конкретния случай
- изключението по ЗОП - пряко договаряне. Свидетелката М.С. заявява, че
варианти за решаване на проблема са били обсъждани с Х.А. и А.В., включително
единствено възможния в случая законен вариант - процедура по договаряне без
обявление. По отношение на приложеното становище от АОП, то не следва да се има
предвид, тъй като не е дадено за конкретния случай, а от друга страна касае се
за становище, което не са базира на законова регламентация . Установено е, че
е обсъждан вариантът и за всеки
конкретен случай на пътуване да се закупува билет за дадена дестинация.
Съгласно
заключението на съдебно-банковата експертиза от 31.03.2017г. Министерство на
външните работи е следвало да ползва отстъпки от „Ю.Т.Е. ЕООД, които са били
договорени между Министерство на земеделието и храните и „****при сключване на
Договор за услуга № РД 51-58/21.07.2015г. Общо по двете споразумения сключени
между Министерство на външните работи и Министерство на земеделието и храните,
сумите за възстановяване в бюджета на Министерство на външните работи от страна
на „Ю.Т.Е. ЕООД са в размер общо на 494 458,03 лева.
Изложеното
категорично сочи, че подсъдимия А. е осъществил състава на престъплението по
чл.219, ал.2 вр.чл.26 НК от обективна и субективна страна поради което и бе
признат от съда за виновен.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по по чл.219, ал.2 , вр. ал.1 , вр чл.26, ал.1 от НК законът предвижда
наказание ЛОС до шест години и глоба до пет
хиляди лева. При индивидуализацията на наказанията следващо се на подсъдимият, съдът прецени следното:
Разпоредбата на чл. 219 НК се намира в глава VI - „Престъпления против
стопанството“. Налице е висока обществена опасност на деянието ,
обусловена от липсата на контрол по отношение на държавни длъжностни лица ,
които чрез неполагането на достатъчно грижи за ръководене, управление,
стопанисване и запазване на обществено имущество са причинили значителни щети на МВнР. Налице
е и висока обществена опасност на извършителя. Същият е с чисто съдебно минало,
но заема високо място в обществото- същият е заместник- министър и би следвало
да е стожер на законността . Високото
обществено положение изисква прозрачност и изключителни нравствени и морални
качества.
Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на
подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и
индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК.
Смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия и
възсановените щети , а отегчаващо- високата отговорност, вменена от
служебното положение. Поради изложеното и на основание чл. 219,ал.2
НК, вр.чл. 54 , ал. НК съдът счита, че най-подходящо за подсъдимия Х.Х.А., ЕГН **********
е наказание над
средния размер , предвиден за това престъпление, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И „ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
При тези параметри санкцията е адекватна на тежестта
на извърше-ното престъпление, съобразена е със степента на обществена опасност
на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и има
потенциал да постигне целите по чл. 36 от НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Направените по делото разноски са общо в размер на 597,26 лева от които
497,26 лева в досъдебната фаза и 100лева в съдебната фаза следва да се поделят
поравно и едната част да се прлатят от осъдения подсъдим, а другата да останат
за сметка на държавата.
Предвид постановената спрямо подсъдимият Х.Х. A., ЕГН ********** осъдителна
присъда , съдът на основание чл.189,ал.3 НПК го осъди да заплати в полза на СO - СГП, съответната
част от направените по делото разноски в размер на 248,63 /двеста четиридесет и осем / лева и 63 ст. разноски
от досъдебното производство и 50,00/петдесет/лева разноски в съдебното производство
в полза на СПНС или общо 298,63 / двеста деветдесет и осем лева и шестдесет и
три стотинки/.Определената част от разноските е половината от всички направени
разноски.Съдът смята,че разноските са направени съразмерно и по обвиненията на
двамата подсъдими поради което следва да се поделят поравно . Предвид
постановената оправдателна присъда по отношение на подсъдимия М. половината от
направените разноска следва да останат за сметка на държавата поради което и на
основание чл.190,ал.1 НПК се произнесе в този смисъл.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
Председател: