№ 674
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100514014 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство Е. Й. С., ЕГН
********** срещу отказ от 29.09.2021 г. за прекратяване на изп. дело № 20187840400195 по
описа на ЧСИ – Й..Ц., с рег. № 784 КЧСИ, с район на действие - СГС, постановен във връзка
с отправена молба, вх. №10232/27.09.2021 г., основана на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излагат доводи, че ЧСИ Й..Ц., с рег. № 784 КЧСИ неоснователно отказал
да прекрати изпълнителното производство с оглед бездействието на взискателя да поиска
извършването на изпълнителни действия, продължило повече от две години. Счита, че
принудително събираното вземане било погасено и по давност. Затова иска постановяване
на решение за отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
депозирало отговор на жалбата, в който я счита за недопустима и неоснователна, тъй като
спрямо длъжника Е. Й. С. били предприети редица изпълнителни действия – наложени били
запори върху банкови сметки и върху трудовото възнаграждение, като взискателят
регулярно депозирал молби за предприемане на изпълнителни действия.
В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Й..Ц., с рег. № 784 КЧСИ, е изложил мотиви, че
подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но - неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По молба от 21.02.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 16.01.2018 г. по гр. д. № 52284/2017 г. по описа на СРС, 55
1
състав, срещу Е.Й. С. е образувано изп. дело № 20187840400195 по описа на ЧСИ Й..Ц., с
рег. № 784 КЧСИ, като е поискано налагането на запор върху установени след справка
банкови сметки и вземания за трудово възнаграждение.
Молби, с искане за запориране на платежни сметки и възнаграждение за труд, са
депозирани от взискателя и на 22.02.2019 г., 28.10.2019 г. и 30.07.2020 г..
На 27.09.2021 г. длъжникът Е.Й. С. обективирала искане (назовано възражение) до
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, поради неискани и
неизвършвани в рамките на две години изпълнителни действия, съответно поради
погасяване на вземането по давност, което искане ЧСИ Й..Ц., с рег. № 784 КЧСИ, оставил
без уважение с обжалвания в настоящото производство акт.
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за
обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във
всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се
осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като
контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се
извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на
деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия
на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4.
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485
ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по
изпълнението.
Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство е изрично предвидено, поради което и подадената жалба е процесуално
допустима от тази гледна точка, а доводите на взискателя за недопустимост –
неоснователни.
Разгледана по същество жалбата на длъжника Е.Й. С. е неоснователна.
В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи
последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е
бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е
резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение.
Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за
един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат
необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до
принудително изпълнение права. Прекратяването на производстввото настъпва ех lеgе с
изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител има само
декларативно действие.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
2
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и т. н.
В случая приложените към жалбата от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изпълнителното дело сочат на изключителна процесуална активност,
проявена от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което няма как да бъде
санкционирано с перемция. След образуването на производството взискателят регулярно
чрез изрични молби (от 22.02.2019 г., 28.10.2019 г. и 30.07.2020 г.) е искал извършването на
изпълнителни действия, съответно такива са и предприети от ЧСИ Й..Ц., с рег. № 784
КЧСИ, като са наложени запори върху платежни сметки на длъжника. Това означава, че не е
осъществена хипотезата, предвидена в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която изисква бездействие на
взискателя.
Възражението за изтекла погасителна давност е материалноправно и касае
съществуването на самото изпълняемо право, поради което и не може да се разглежда по
реда на обжалване действията на съдебния изпълнител, което производство има за предмет
само процесуалната им законосъобразност. В този смисъл изтичането на погасителна
давност следва да се релевира по исков ред (чл. 439 ГПК), като едва влязлото в сила
решение, с което искът е уважен, би било основание за прекратяване на производството, но
в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Изложеното обуславя еднозначен и категоричен извод за неоснователност на жалбата
срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като тази хипотеза въобще не е осъществена.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Е.Й. С., ЕГН **********, срещу
отказ на ЧСИ Й..Ц., с рег. № 784 КЧСИ, с район на действие - СГС от 29.09.2021 г. за
прекратяване на изп. дело № 20187840400195, постановен във връзка с отправена молба, вх.
№ 10232/27.09.2021 г., основана на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4