Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260046 16.03.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Д.Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 2059 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение №260069/3.11.2020г. съдът е прекратил производството по делото, поради
недопустимост на исковете по чл.422 ал.1
вр. чл.415 ал.1 от ГПК от ГПК, предявени от ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска” 19, чрез финансов център гр. Стара Загора,
бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 8, ЕИК: *********, представлявано от Диана
Дечева Митева и Юрий Благоев Генов срещу М.М.С., ЕГН: **********,*** и е
обезсилил издадената по ч.гр.д.№
1735/2019 г. на ДРС, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 965/17.10.2019 г., поправена с Определение № 1397 от 6.12.2019 г.по
ч.гр.д. № 1735/2019 г. по описа на Районен съд-Димитровград.
С влязло в сила на
19.02.2021г. Определение №260124/19.02.2021 година Окръжен съд-Хасково е отменил
решението, имащо характер на определение №260069/03.11.2020г. по настоящото
гражданско дело поради недопустимост на иска по чл.422 ГПК и обезсилване на
издадената по ч.г.д.№1735/2019г. на РС-Димитровград заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за 4340 лева.Върнал е делото на
РС-Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изпълнение цитираното определение на
Окръжен съд Хасково, съдът намери следното:
В исковата молба ищецът „Банка
ДСК” ЕАД моли съда да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.М.С.
с ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Банка ДСК" ЕАД в качеството си
на наследник на кредитополучателя П.Н.С по сключен с кредитополучателя Договор
за кредит за текущо потребление от 18.01.2008г и Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, сумата в общ размер на 4340 лв., от която
4131.14 лева –главница за периода 17.2.15г. до 19.1.2018г., сумата 208.86
лева-законна лихва за периода от 4.5.18г. до 15.10.2019г. върху главницата от
4131.14 лева от общо дължимата законна лихва за този период от 608.24 лева по
издадената Заповед №965 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.10.2019г по ЧГД №1735/2019г на PC
Димитровград.
Да се осъди ответника М.М.С. да заплати на „Банка
ДСК" ЕАД направените разноски в заповедното производство-86,80лв платена
държавна такса и да се присъдят в полза на „Банка ДСК" ЕАД юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство съгласно чл.78,ал.8 ГПК във връзка с
чл.2б НЗПП.
Претендира разноски, направени от „Банка ДСК"ЕАД по
настоящото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда.Представя списък с разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че с подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „Банка
ДСК" ЕАД банката в качеството си на заявител е поискала от PC Димитровград издаването на Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. ГПК срещу М.М.С. с ЕГН ********** в качеството и на установен
наследник на кредитополучателя П.Н.С с ЕГН ********** за сумата от 4340лева
главница. Заявлението за издаване на заповедта е подадено и срещу Д.П.Н.в
качеството и на поръчител по сключения Договор за поръчителство от
18.01,2008г.,обезпечаващ Договор за кредит за текущо потребление от
18,01.2008г.Основание за издаване на изпълнителното основание е връщане на
дължими суми, произтичащи от сключения с кредитополучателя П.Н.С с ЕГН **********
Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2008г. и от сключения с
поръчителя договор за поръчителство. По подаденото заявление е образувано ЧГД
№1735/2019г по описа на PC гр.
Димитровград.С разпореждане на съдебния състав от 17.10.2019г по ЧГД 1735/2019Г
е уважено заявлението на банката и е разпоредено издаването на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по силата на която са осъдени
лицата М.М.С.-наследник на кредитополучателя П.Н.С, и Д.П.Н.като поръчител да
заплатят солидарно на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 4340лева главница, като
съдът е присъдил в полза на банката-заявител и направените съдебни разноски по
заповедното производство в размер на 86,80лв платена държавна такса и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съдът е присъдил и законната лихва върху сумата
от 4340лева от 15.10.2019г до изплащане на вземането, без да е поискано от
банката заявител, като „Банка ДСК"ЕАД подаде молба по чл.247,ал,1 ГПК за
поправка на допуснатата грешка.В срока по чл.414,ал.2 ГПК ответникът М.М.С. е
подала възражение срещу издадената Заповед. По кредитната сметка не е постъпило
извънсъдебно плащане за погасяване на дълга, поради което за „Банка ДСК"
ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск срещу
М.М.С. за наличие на вземания на банката в размерите, посочени в Заповедта.По
отношение на другото задължено лице Даниела Петрова Накова: лицето също е
подало възражение, но банката не е упражнила правото си на иск по чл.422 ГПК.
Твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от
18.01.2008г „Банка ДСК" ЕАД е предоставила на П.Н.С с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** N^14,вx.Б,eт.l,aп.З кредит за текущо потребление в размер
на 9 000лв /девет хиляди лева/ със срок на издължаване 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Кредитът е усвоен чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя П.Н.С BG82STSA93000011098906 и се отчита по кредитна сметка №15041037, Кредитът е усвоен
на 18.01.2008г, видно от приложеното извлечение от същата сметка за дата
18.01.2008г. За предоставения кредит кредитополучателят се е задължил да
заплаща лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е в размер
на 12,70% съгласно чл.6 от Договора. Кредитополучателят П.Н.С е починал на
15.02.2015г .След смъртта на кредитополучателя П.Н.С /поч. на 15.02.2015г/
кредитът не е обслужван и са натрупани забави по месечните вноски. Последното
плащане е на 17.02.2015г- частично платена вноска от наличността по
обслужващата сметка в размер на 114,47лева. След тази дата не е плащано по
кредита, „Банка ДСК" ЕАД е предприела действия по издирване на
наследниците и уведомяването им за наличието на задължение, като е завела
производство по чл.51 ЗН пред PC Димитровград-
ЧГД №1173/2015г, в което са призовани наследниците на починалия: съпругата М.С.
,дъщерята Д.Н.и синът Н.Н.. В съдебно заседание лицата чрез техен пълномощник
представят удостоверения за вписани откази от наследството от страна на Д.Н.и Н.Н.
и определение на PC Димитровград
по ЧГД №521/2015г за заведено производство от съпругата и настоящ ответник М.С.
за приемане на наследството по опис. Съгласно представените
удостоверения с изх.№751/06.03.2015г и с
изх.№753/06.03.2015г на PC Димитровград
Д.П.Н.и Николай Петров Наков са се отказали от наследството на починалия си
баща П.Н.С с откази, вписани в особената книга на PC Димитровград
под №9/06.03.2015г,Съпругата М.М.С. е приела наследството на починалия си
съпруг П.Н.С по опис съгласно чл.60 и сл. ЗН. Съгласно приложеното Определение
№872/30.10.2015г по ЧГД №521/2015г на PC Димитровград
съдът е допуснал приемане на останалото след смъртта на починалия П.Н.С по
извършения опис на наследствени недвижими и движими вещи, формиращи актива на
наследството и посочени от молителя М.С., и с приета оценка на останалото наследство
в общ размер на 4340лева.
Ищецът твърди, че на 18.01.2018г. е настъпил крайният падеж на задължението, поради което
„Банка ДСК" ЕАД е отнесла кредита в изискуемост.„Банка ДСК" ЕАД е
изпълнила задължението си на добросъвестен търговец и с покана- уведомление с
изх.№0952/19,04,2018г, отправена до М.М.С., с която я е уведомила за размера на
дължимата сума по кредита-6889,25лева и за допусната забава, като е отправила
покана към лицето да погаси задължението в 7-дневен срок. Поканата е получена
лично от адресата М.С. на 2б,04,2018г, видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS 6400 006TYV J, но въпреки това постъпления по кредита от ответника М.С.
не са постъпвали. Видно било от приложения договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2008г, че П.Н.С се е задължил да върне на „Банка ДСК"
ЕАД отпуснатия кредит, при договорените условия, срок и начин на погасяване.
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн.ДВ
бр.53 от 30.06.200бг,отм./ в редакцията му към 01.01.2007г. Същият отговарял на
всички изисквания на чл.7 от закона, а именно:Договорът е сключен в писмена
форма, подписан е от страните, съдържа всички елементи-дата на сключване, вид
на кредита, пълна индивидуализация на кредитора и кредитополучателя, размер на
отпусната сума /чиста стойност на кредита/, цел на предоставянето /за текущо
потребление/, годишен процент на разходите, условията, при които ГПР се
променя/препраща към ОУ/, срок на издължаването, начин на усвояване и
погасяване, размер на договорната лихва. Кредитополучателят П.Н.С е подписал и
Общите условия на „Банка ДСК" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо
потребление, с което е заявил, че ги приема. ОУ които допълват сключения
договор за кредит в частите за усвояване, олихвяването, промяната на ГПР, погасяване,
задълженията на страните, обезпеченията, отговорности и санкции. Банката е
предоставила на кредитополучателя и погасителен план и извлечение от Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните , които са неразделна част от Договора за
кредит.
След смъртта на кредитополучателя настъпило
правоприемство и наследственото задължение на Петър Спасов по сключения Договор
за кредит е преминало по право в лицето на наследниците на кредитополучателя.
Съгласно Тълкувателно решение N2148 от 10.12.1986г на ОСГК на ВС на НРБ при отказ от наследство ,заявен от
всички деца на наследодателя преживелият съпруг наследява със следващите децата
редове Към настоящия момент не бил установен наследствения дял на приелата
наследството съпруга М.М.С.. Не е ясно дали починалият кредитополучател е
оставил живи родители, братя и сестри, върху които е преминало правото да
наследяват починалия, както и в случай, че има наследници от трети ред дали те
са приели наследството.
Съгласно приложеното Определение №872/30.10.2015г на PC Димитровград по ЧГД №521/2015r ответникът М.М.С. е приела наследството на починалия
кредитополучател по извършения опис от вещо лице на останалото наследство,
което наследство включва недвижим имот в гр.Димитровград-1/2 идеална част от
СОС с идент.21052.1006.60.1.1, и движими вещи-1/2 идеална част от лек
автомобил, телевизор, шкаф, секции за вещи, кухненска маса и плот, готварска
печка на дърва и въглища, хладилник, кухненски шкаф,DVD. Останалото наследствено имущество е с приета оценка от
съда в размер на 4340лева. Това е и имущественият лимит на отговорността на
приелия по опис наследство.
С оглед на изложените фактически обстоятелства и правни доводи, молят съда/след допуснато
уточнение на петитума в исковата молба с протоколно определение от 20.7.20г./,
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника М.М.С. с ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Банка ДСК" ЕАД
в качеството си на наследник на кредитополучателя П.Н.С по сключен с
кредитополучателя Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2008г и Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, сумата в общ размер
на 4340 лв., от която 4131.14 лева –главница за периода 17.2.15г. до
19.1.2018г., сумата 208.86 лева-законна лихва за периода от 4.5.18г. до
15.10.2019г. върху главницата от 4131.14 лева от общо дължимата законна лихва
за този период от 608.24 лева по издадената Заповед №965 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2019г по ЧГД №1735/2019г на PC Димитровград.
Да се осъди ответника М.М.С. да заплати на „Банка
ДСК" ЕАД направените разноски в заповедното производство-86,80лв платена
държавна такса и да се присъдят в полза на „Банка ДСК" ЕАД юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство съгласно чл.78,ал.8 ГПК във връзка с
чл.2б НЗПП.
Претендира разноски, направени от „Банка ДСК"ЕАД по
настоящото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда.Представя списък с разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез процесуален представител
оспорва изцяло по основание и размер предявените искове, като намира същите за
неоснователни и недоказани .Не оспорва, че съпругът й е страна по процесния
договор, че е усвоил сумата, че е плащал до м.2.2015 г. /когато починал/, че не
е плащала след това и че е единствен негов наследник, както и, че е приела
наследството му по опис.Счита, че вземането е погасено по давност, като с
настоящето прави изрично възражение за това.Евентуално на горното, счита, че не
дължи тази сума, тъй като вече била конституирана като длъжник по изп. д.
20158750400311 за вземане по изп. л. от 7.11.2011 г. издаден по чгд 1726/2011
г. на ДРС в полза на настоящия ищец за задължения на покойния и съпруг като
само главницата е в размер на 14189,07 лв., като общото задължение към
10.06.2015 г. е в размер на 26200,73 лв., а отговорността й за задълженията на
покойният й съпруг следвало да е до стойността на описа. Предвид горното счита,
че не дължи на всеки кредитор до 4340 лв., а това е максимума който би могла да дължи
общо на всички кредитори.Отделно от горното, доколкото ищецът твърди, а тя не
оспорва, че последното плащане е през 2.2015 г. и като се вземело предвид, че
се претендира единствено главница, то намира че максималния размер на дължимата
главница не може да надвишава 3867,42 лв. /съгласно погасителния план/.Оспорва
твърдението, че представеното по делото уведомление й е връчвано /че е било в полученото
с известието писмо/ и че е била поканена да плаща нещо.Процесуалния
представител на ответника претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка, а именно:
По заявление на «БАНКА ДСК» ЕАД е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжниците М.М.С.-наследник на кредитополучателя П.Н.С, и Д.П.Н.като
поръчител, да заплатят солидарно на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 4340лева
главница, като съдът е присъдил в полза на банката-заявител и направените
съдебни разноски по заповедното производство в размер на 86,80лв платена
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение срещу заповедта от длъжниците и на заявителя са дадени указания по
чл.415, ал.1 ГПК . Исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл.415 ГПК
само срещу длъжника М.М.С.. С
уточняваща молба с вх. № 2456/2.3.2020 г., ищецът твърди, че претендираната сума от 4340 лева, описана
като главница в подаденото заявление по чл. 410 ГПК, включва сумата 4131.14 лева –главница за периода 17.2.15г. до 19.1.2018г., сумата 208.86
лева-законна лихва за периода от 4.5.18г. до 15.10.2019г. върху главницата от
4131.14 лева от общо дължимата законна лихва за този период от 608.24 лева по издадената
Заповед №965 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2019г
по ЧГД №1735/2019г на PC Димитровград, която описва и като претенция в настоящото исково
производство.
Видно от приложеното ч.г.д.№1735/19г. по
описа на ДРС се установява, че съдът е издал Заповед № 965 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2019 г., поправена с Определение №
1397 от 6.12.2019 г., като изрично е посочил, че диспозитивът на
заповед за изпълнение на парично задължение №965 по ч.гр.д.№1735/19г. по описа
на Районен съд Димитровград, да се
чете:„Разпорежда длъжниците М.М.С., ЕГН: **********,***,
в качеството на наследник на П.Н.С и Даниела Петрова Накова, ЕГН: **********,***,
в качеството й на поръчител да заплатят солидарно на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” 19, чрез финансов
център гр. Стара Загора, бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 8, ЕИК: *********,
представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов, сумата
4 340,00 /четири хиляди триста и четиридесет лева/ – главница по парично
задължение, дължимо на основание сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 18.01.2018 год., както и 86,80 /осемдесет и шест лева и 80 ст./
лева – ДТ и 150/сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Вземането
произтича на основание Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2008г,
„Банка ДСК" ЕАД като кредитор е предоставила на П.Н.С, ЕГН ********** като
кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 9000 лева със срок на издължаване на кредита 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитьт е напълно усвоен.
Вземанията на „Банка ДСК" ЕАД по Договора за кредит за текущо потребление
от 1 8.0 1 .2008г с Петьр Наков Спасов са обезпечени е договор за поръчителство
от 1 8.0 1 .2008г, е ключен между „Банка ДСК" ЕАД и поръчителя Даниела
Петрова Накова, ЕГН **********. Кредитополучателят Петьр Наков Спасов, ЕГН **********,
е починал на 15.02.2015г, като след неговата смърт плащанията по кредита са
спрели и кредитьт не е обслужван.
Правото
да наследят починалия кредитополучател Петьр Наков Спасов е преминало към
неговата съпруга М.М.С., ЕГН **********, Даниела Петрова Накова-дъщеря и
Николай Петров Наков-син.
Дъщерята
Д.П.Н.и синът Николай Петров Наков са се отказали от наследството на починалия
и са вписали своите откази в специалната книга по ЗН, водена от РС Димитровград
под .№9/06.0З.2015г. Съпругата М.М.С., ЕГН ********** е приела оставеното от
Петьр Наков Спасов наследство по реда на чл.6l,ал.1 ЗН по опис, съгласно
Определение №872/30.10.2015г на РС Димитровград по ЧГД №521/2015г , като
стойността на описаното наследствено имущество възлиза на 4З40лева.
С
покана-уведомление с изх.№0952/19.04.2018г,получена лично от М.М.С. на
26.04.2018г. „Банка ДСК" ЕАД е уведомила наследника М.М.С., ЕГН **********
за размера на дълга по кредита и е отправила покана към същата да заплати
задължението доброволно в 7-дневен срок. Плащания по кредита от наследника М.М.С.
не са постьпили.
По
делото са представени писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-икономическа експертиза.
Съобразно
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно –
икономическа експертиза, както и от извлечение от разплащателната
сметка на кредитополучателя /02/ 11098906 на 18.01.2008 г. Банката му е
предоставила сумата от 9 000,00 лв.Отпуснатият кредит е с годишен лихвен
процент 12,70 %. Тази лихва се формира от базов лихвен
процент, определян периодично от кредитора и надбавка. / към датата на
сключване на кредита базовият лихвен процент е 5,19 % и стандартната надбавка е
в размер на 7.51 % /.Към Договора е съставен погасителен план, съгласно конто
кредитът е трябвало да бъде изплатен за 120 месеца / 10 години / с падежна дата
17-то число на месеца. Крайният срок на погасяване на кредита е 18.01.2018
г.Лихвеният процент по кредита е променян два пъти - от 02.04.2008 г. - 13.45 %
и от 21.10.2008 г. - 14,95 %.Видно от движение по сметка кредитът е погасяван редовно до 17.01.2015 г. На 17.02.2015 г.
е внесена сумата от 114,47 лв., с която е погасена лихвата за 17.02.2015г. в размер
на 52,25 лв. и
частично главницата в размер на 62,22 лв., като остава
неизплатена главница за 17.02.2015 г. от 30,01 лв.Общият размер на внесената
сума по кредита е 12 414,39 лв., от които : Постъпилите суми по
главницата
са в размер на 4 868,86 лв., с която сума са платени напълно вноските за
17.01.2015 г. и частично вноската за 17.2.15г.Постъпилите суми по
лихвите
по кредита са в размер на 7 292,92 лв., с която сума са платени напълно вноските
до 17.02.2015 г. включително, погасени такси - 245,00 лв., погасени санкционни
лихви - 7,61 лв.След 17.02.2015 г. няма внасяни суми по кредита.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Не
се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства,
че в полза на „Банка ДСК” ЕАД срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
за претендираните суми, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение,
както и че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения срок,
което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му
за ищцовото дружество.
Предмет на
разглеждане са обективно съединени искове, касаещи признаване за установено, че
в полза на ищеца „Банка ДСК” ЕАД срещу ответника съществуват вземания за
главница, лихви и такси по договор за кредит, преминал в статут на предсрочна
изискуемост по отношение на ответника.
С
оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес
/чл. 154 ГПК/ в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Становището на ищеца е, че
ответника е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с покана-уведомление
. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД до приелия наследството
наследник била изпратена покана,
подробно описани по-горе от съда.Такава с изх.№952/19.4.2018г. е изпратена и до
настоящия ответник, получена лично на 26.04.2018г.
По този въпрос с
ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително по
прилагане на закона разрешение: В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
В конкретния
случай и когато се твърди предсрочна изискуемост, реализирала се след като
кредитополучателят е починал, обуславящите я предпоставки трябва да се
преценяват спрямо самите наследници. Ето защо те трябва да са изпаднали в
забава и спрямо тях да е изтекъл съответният период от време, обуславящ
предсрочната изискуемост, в който те да не са изплащали наследените задължения.
Изпадането в забава на наследници е предпоставено от получаване на покана,
която кредиторът е необходимо да отправи /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В конкретния
случай ищцовото дружество твърди и представя доказателства за отправяне на
покана до наследник на кредитополучателя, в случая до ответника, но в тази
покана само и единствено е установен срок, в който да се изпълни доброволно
задължението, без указание, че след изтичането му кредитът преминава в статут
на предсрочна изискуемост.В поканата е установено, че към 19.4.2018г. “дължими
и неплатени суми по кредита са в размер на 6889.25 лева“, както и това, че „в
случай на забава повече от 90 дни за издължаване на лихва/главница по кредита,
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем“.
Това налага
извода, че процесният кредит не е преминал надлежно в статут на предсрочна
изискуемост, доколкото не е настъпила забава по отношение на наследниците на
починалия кредитополучател, тъй като волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ
и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на
кредита. В писмения документ кредиторът може да определи срок за изпълнение на
задължението от длъжника, както е
било в конкретния случай, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Начинът на удостоверяване на
връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. В случай, че в договора са
предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните,
редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора.
Съдът констатира, че
в случая страните не са уговорили в договора или в ОУ начин за връчване
съобщения на кредитополучателя. Поради това съдът следва да приложи общите
изисквания към връчванията по ГПК съобразно целта на връчването – да се постави
длъжника изрично в известност за настъпване предпоставките по договора за
предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита. Съдът отчита
първоначалното връчване на наследника на покана за текущо разплащане на
падежиралите към този момент суми по кредита /за прецизност те също не са били
конкретизирани и индивидуализирани/, което действително не представлява
уведомление по смисъла на т.18 от ТР.
След като съдът
приема, че кредитът не е превърнат в предсрочно изискуем, то тогава претенциите
на ищцовото дружество към ответника за вземанията, възникващи при такава
изискуемост, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на спора претендираните от ищеца разноски не се следват.
В хода на
устните състезания, видно от протокол от съдебно заседание от 5.10.2020г., адв.К.
отправя изрично искане да се определи от съда възнаграждение на нея за
предоставената безплатна адвокатска помощ на ответника, което да й се изплати
лично на нея.
Предвид изхода
на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат направените разноски, както
в исковото производство, така и тези в заповедното, с оглед направено изрично
искане в тази насока от пълномощника на ответника и представеното пълномощно и
договор за правна защита и съдействие/л.82/, видно от което е, че адв.В.К. е
пълномощник на ответника по исковото производство, като е предоставила правна
помощ безплатно, предвид „материално затруднение“ на страната.
На страната, в
чиято полза е постановено решението по делото, се дължат направените от нея
разноски, което следва от разпоредбата на чл. 78 ГПК. Имат се предвид
действително заплатените такива. В случаите на оказана безплатна правна помощ,
страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение и съответно
такива не следва да й се присъждат. Право на адвокатско възнаграждение има
адвокатът, осъществил правната помощ. В хипотезите на предявен установителен
иск по чл. 415 ГПК се дължи адвокатско възнаграждение, както за заповедното,
така и за исковото производство .
Съгласно
разпоредбата на чл.80 ГПК това може да стане най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция.Съществува наличие
на писмен договор между адвоката и представляваното от него лице/ответника/по
г.д.№2059/19г., но и липсата му също не е пречка да бъде удостоверено в процеса
постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна
власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, като договарянето на
осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от
данните по делото. Приема, че изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.Достатъчно за уважаването на
искането по чл.38, ал.2 ЗА е : правна помощ по делото да е осъществена без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,
ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. Безспорно е, че
с оглед на горните мотиви, съдът приема, че тъй като принципът на чл.36, ал.1
ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за
разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната
разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както следва: за адвокат В.К.-ХАК, като процесуален представител на
ответника М.С.- 533.80 лева, платими от ищеца
лично на адв.В.К.-ХАК по настоящото производство по г.д.№2059/19г.
Относно разноските в заповедното производство, съдът установи, че в
кориците на ч.г.д.№1735/19г., ведно с депозираното възражение на длъжника М.С.,
чрез пълномощник адв.В.К.-ХАК по реда на чл.414 ГПК не е приложена молба или
списък, или под друга форма волеизявление в самото възражение да се присъдят
направените такива по ч.г.д. по описа на ДРС в определен размер или определяемо
въз основа на правна разпоредба.Липсва приложено и пълномощно и/или договор за
права защита и съдействие по ч.г.д., липсва и волеизявление за присъждане на
разноски в заповедното производство и в настоящото исково такова. Безспорно е, че
с оглед на горните мотиви, съдът не следва да присъжда такива разноски, като
приема, че основание и претенция за това липсва.
Предвид
горните изводи, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените на основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 ГПК от „БАНКА ДСК” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” 19, чрез финансов
център гр. Стара Загора, бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 8, ЕИК: *********,
представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов срещу М.М.С., ЕГН: **********,***,
в качеството й на наследник на П.Н.С, ЕГН ********** обективно съединени искове
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество по силата на
Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2008г и Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, сумата в общ размер на 4340 лв.,
от която 4131.14 лева –главница за периода 17.2.15г. до 19.1.2018г., сумата
208.86 лева-законна лихва за периода от 4.5.18г. до 15.10.2019г. върху
главницата от 4131.14 лева от общо дължимата законна лихва за този период от
608.24 лева, като неоснователни, за които суми е издадена Заповед №965 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2019г по ЧГД
№1735/2019г на PC Димитровград.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” 19, чрез
финансов център гр. Стара Загора, бул. „Митрополит Методи Кусев“ № 8, ЕИК:
*********, представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов, да заплати на адв.В.К. от ХАК с адрес ***,
сумата 533.80/петстотин тридесет и три лева и 80 ст./, съставляващи
разноски по настоящото гражданско дело №2059/19г. по описа на ДРС .
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Съдебният
акт е обявен на 16.03.2021 г.
Секретар:
Д.Петрова