№ 537
гр. Русе, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201667 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СИД ГРИЙН“ ЕООД, чрез адв. Н.Т.,
депозирана против наказателно постановление № 18/31.05.2021г. на
Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е
наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева, за нарушение по чл. 8,
ал. 2, т. 3, б. „б“, вр. чл. 136, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила и се моли за
неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че
административнонаказващия орган не се е произнесъл в месечен срок от
получаване на преписката, съгласно изискванията на чл. 52, ал. 1 ЗАНН.
Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство, нито
актосъставителят, нито впоследствие наказващия орган са изследвали в
съвкупност всички обстоятелства по случая и са събрали достатъчно
доказателства, които да обосноват извършването на нарушението и
1
налагането на санкция и дружеството не е извършило визираното в АУАН
административно нарушение. В тази връзка се инвокират доводи, че
установения при проверката от служители на РИОСВ отпадък, не е
производствен отпадък от дейността на дружеството и наказващия орган не е
съобразил тези възражения на дружеството, направени в хода на протеклото
административнонаказателно производство и в случая тези отпадъци са на
предходния наемател на терена, а именно дружеството „Билбобул“ ООД – в
несъстоятелност и не е била извършена допълнителна проверка по случая. На
следващо място се релевират доводи, че в АУАН и НП липсва конкретно
описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието и посочения
отпадък с код 10 09 08 не следва да се разглежда като неоползотворим
отпадък поради факта, че същият подлежи на дейност по оползотворяване с
код R 4 и R 5, съгласно Приложение № 2 от ЗУО. На следващо място се сочи,
че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице
съществено противоречие между дадената от актосъставителя и
административнонаказващия орган квалификация на нарушението и като
основание за налагане на имуществена санкция е посочена санкционната
разпоредба на чл. 135, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗУО. На последно място се релевират
доводи, досежно приложението на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез
пълномощника си поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез упълномощения от него
представител моли да бъде потвърдено наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. В подкрепа на това се инвокират доводи,
досежно доказаност на нарушението, за което е санкционирано дружеството
жалбоподател и за липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Във връзка с посочването като санкционна
разпоредба на нормата на чл. 135, ал. 1, т. 1 ЗУО се релевират доводи, че се
касае за техническа грешка и по никакъв начин не е било нарушено правото
на защита на дружеството да разбере, за какво нарушение е санкционирано.
Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение
2
на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана
е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 0002454 от 21.12.2020г. против дружеството
жалбоподател, за това, че при извършена проверка на 16.12.2020 г. на
площадка с адрес Община Русе, гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 41, в поземлен
имот с идентификатор № 63427.8.434, стопанисвана от „СИД ГРИЙН“ ЕООД
въз основа на договор за наем от 01.09.2019 г. е било установено, че
дружеството е извършило смесване на оползотворими с неоползотворими
отпадъци, образувани от дейността на дружеството, а именно е допуснато
съхраняване на пясък, класифициран с код: 10 09 08 и наименование -
използвани леярски сърца, матрици и пресформи, различни от упоменатите в
10 09 07, който се явява неоползотворим отпадък, смесен с други
оползотворими отпадъци - пластмасови бутилки, дискове от шлайфане,
хартиени опаковки и скъсани чували от биг бегове - пластмасови, на площ от
120 кв.м., с което „СИД ГРИЙН" ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 8, ал.
2, точка 36, във връзка с чл. 136, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на
отпадъците (ДВ брой 53/2012) година.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, са били депозирани
възражения от страна на дружеството срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗУО е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
3
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност. Както в АУАН, така
и в издаденото НП деянието е описано по начин, напълно позволяващ на
наказаното дружество да бъде запознато, както с приетите за осъществили се
факти от обективната действителност, така и с дадената от страна на
наказващия орган правна квалификация на тези факти и според настоящия
съдебен състав по никакъв начин не нарушено правото на защита на
дружеството, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано и да
организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти и нормата под която
същите са субсумирани.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
4
при описание на нарушението и при издаването на наказателното
постановление.
Срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен и издаването на НП след
едномесечния срок, но в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, не представлява
съществено процесуално нарушение, имащо за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Неоснователни са изложените в жалбата и поддържани в хода по
същество доводи, касаещи допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, във
връзка с описанието на нарушението.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление са посочени, както времето така и мястото на нарушението.
Посочена е площадката, където е установен отпадъкът и точния вид на
същия. Посочено е, в какво именно се изразява нарушението, за което е
санкционирано дружеството, чрез посочване на всички негови елементи от
обективна страна, поради и което настоящия съдебен състав намира, че са
изпълнени изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН и не е
допуснато нарушение при описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено.
Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон от страна
на административнонаказващия орган при издирване на относимата
санкционна разпоредба.
Съгласно изрично посочената в наказателното постановление от страна
на административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл. 135, ал.
1, т. 1, пр. 3 ЗУО, въз основа на която именно е наложена имуществената
санкция на дружеството жалбоподател, същата предвижда имуществена
санкция в размер от 2000 до 6000 лв. на едноличен търговец или юридическо
лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което: 1. не води отчетност на
отпадъците или не предостави документи относно отчета или информация за
управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на този закон
или наредбата по чл. 48, ал. 1.
В конкретния случай нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, съгласно приетите за осъществили се факти и
правната квалификация на същите, касае неизпълнение на задължение на
дружеството, изрично посочено в чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ ЗУО, и изразяващо се
в неизпълнение на задължение на дружеството за предприемане на мерки за
5
несмесване на оползотворими и неоползотворими отпадъци, за изпълнението
на което задължение се налага санкцията по чл. 136, ал. 2, т. 2 ЗУО, която
именно е посочена като част от дадената от страна на наказващия орган
правна квалификация на деянието. Посочването в наказателното
постановление на две санкционни разпоредби, нарушава правото на защита на
наказаното лице да разбере, точното юридическо основание, за което е
наложена имуществената санкция. В конкретния случай съдът не може да
упражни правомощията си по чл. 337, ал. 1 НПК, приложима на основание чл.
84 ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 136, ал. 2 ЗУО предвижда по висок
размер на санкциите и ако измени наказателното постановление като
приложи относимата санкционна разпоредба това би довело до прилагане на
закон за по-тежко наказуемо нарушение, което е процесуално недопустимо в
хода на въззивно производство, без да е налице изменение на обвинението.
Неправилното отнасяне на фактите, респ. обективните признаци на
дадено деяние към състава на административно нарушение, изрично обявено
като такова съгласно чл. 6 ЗАНН, към относимата санкционна норма,
представлява именно нарушение на материалния закон.
В този смисъл е и Решение № 137 от 16.06.2021 г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № 115/2021 г.
С оглед пълнота на изложението съдът намира за неоснователни
доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че
същото не е извършило състава на нарушението за което е ангажирана
неговата отговорност. Неоснователни и напълно опровергани от приобщените
в хода на производството гласни доказателства, чрез разпита на
актосъставителя, са твърденията на дружеството, че смесването не е
извършено от дружеството, а установените отпадъци са били останали от
предходния наемател на имота. Неоснователни са доводите, че се касае за
маловажен случай, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9
НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, доколкото от доказателствата по
делото не се установяват едно, но изключително по своя характер или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които
да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид.
6
По изложените мотиви, съдът намира наказателно постановление за
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат
възложени и направените от дружеството разноски за възнаграждение за един
адвокат в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18/31.05.2021г. на Директора
на РИОСВ - Русе, с което на „СИД ГРИЙН“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Русе, Община Русе, ул. „Майор Атанас
Узунов“ № 20, на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за управление
на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева, за
нарушение по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“, вр. чл. 136, ал. 2, т. 2 от Закона за
управление на отпадъците.
ОСЪЖДА „РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА
СРЕДА И ВОДИТЕ“ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на „СИД ГРИЙН“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, Община
Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 20, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА в размер на 500,00 (петстотин) лева,
представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7