Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 01.10.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 185 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, от УМБАЛ „СВ. АННА“ АД, гр. София, ЕИК *********, с който се иска
установяване на вземане срещу ответника Д.Г.В. ЕГН ********** *** в размер на 65,00 лева, представляваща стойността на предоставени медицински услуги на
05.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2018
г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските в заповедното и в
исковото производство
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2017 г. ответникът е постъпил в
УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София в клиниката по ортопедия и травматология. В. бил с
прекъснати здравноосигурителни права. Окончателната му диагноза е счупване на
долния край на хумеруса закрито. Стойността на предоставените медицински услуги
възлиза на претендираната сума.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор, не взема становище по иска
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема следното от
фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 166/2018 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 86/12.02.2018 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 65,00 лева, представляваща цената на предоставена
медицинска услуга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.02.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията. Длъжникът
не е намерен на регистрираните му адреси, като е било залепено уведомление по
чл. 47 ГПК, поради което и в изпълнение на разпоредбата на 415, ал. 1, т. 2 ГПК
на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането.
По
делото е представена медицинска документация /фишове с резултати от извършени
изследвания и епикриза/, от която се установява, че ответникът Д.Г.В. е бил
хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София
на 05.05.2017 г., във връзка със счупване на долния край на хумеруса, при което
е било извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация.
От
представения картон на пациента за заплащане на медицинската помощ се
установява, че стойността на рентгенографията, извършена на В. възлиза на 20
лева, а направената гипсова имобилизация – на 45,00 лева.
По
делото е представена справка от електронните услуги, предоставени от НАП,
съгласно която Д.В. към 04.05.2017 г. е бил с прекъснати здравоосигурителни
права.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая обстоятелството,
че ответникът дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ.
От приложената по делото медицинска документация, се
установява, че на 05.05.2017 г. на ответника Д.В. са били предоставени
медицински услуги от Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ
"Света Анна" АД-София, като му е извършена рентгенова снимка и му е
направена гипсова имобилизация.
Не се спори между страните, че ищецът е страна по
Националния рамков договор за медицинските дейности, като на ответника
безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности
при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45
от Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от
НЗОК.
Установява се от приложената по делото справка от
национална база данни на НАП, извършена служебно от ищеца в момента на
изписването на ответника от болничното заведения, че той е бил с прекъснати
здравноосигурителни права към момента на лечението.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в
НЗОК е определен в чл. 33
от Закона за
здравното осигуряване, като това са всички български граждани, които
дължат заплащане на осигурителни вноски. В чл. 52 ЗЗО
е предвидено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебните заведения.
Съгласно
чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните
права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка,
се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ
месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ.
След като бе установено, че към датата на предоставяне
на медицинска помощ - 05.05.2017 г. ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, то на основание чл. 52
ЗЗО
той дължи заплащане на стойността на оказаното му лечение по цени на
съответното болнично заведение, съгласно действащия към момента на
хоспитализацията на му ценоразпис за стационарно лечение на здравнонеосигурени
лица, лица с прекъснати здравноосигурителни права по клинични пътеки.
Ето защо съдът приема, че така предявеният иск за
установяване на вземането на УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София е основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. В случая нему следва да бъдат
присъдена сумата от 50,00 лева, включващи сторените в хода на заповедното и на
исковото производство за заплатени държавни такси.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.В. ЕГН ********** *** дължи на УМБАЛ
„СВ. АННА“ АД, гр. София, ж.к. Младост, ул. „Д. Моллов“ № 1, ЕИК *********
сумата от 65,00 лв. /шестдесет и пет лева /,
представляваща стойността на предоставени медицински услуги на 05.05.2017,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
ГПК Д.Г.В. ЕГН ********** *** да заплати на
УМБАЛ „СВ. АННА“ АД, гр. София, ж.к. Младост, ул. „Д. Моллов“ № 1, ЕИК
********* сумата от 50,00
лв. /петдесет лева / разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/