Определение по дело №861/2020 на Софийски окръжен съд

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                   гр. София, 28.01.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                    ЧЛЕНОВЕ:             ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ВАНЯ ИВАНОВА

                                      

като разгледа докладваното от съдията Славчева ч. гр. д. № 861/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 419, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

             Образувано е по депозирани частни жалби на Х.Х.Б. ***, чрез адв. Б. от РАК  срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 1043 от 23.12.2019 год. по ч. гр. д. № 1305/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, с което е уважено заявлението на „Н.ф.” ООД, *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу жалбоподателката за заплащане на следните суми: 29500 лева главница – вземане по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. рег. № 1449/20.06.2018 год., акт № 22, том I, дело № 1101 на Служба по вписвания - гр. И., въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК; 2 228,89 лева – договорна лихва за периода 21.06.2019 год. – 04.11.2019 год.; 5 211,67 лева – наказателна лихва за забава, изчислена към датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 год.; 17 700 лева – неустойка, считано от датата на прекратяване на договора 04.11.2019 год. до 22.11.2019 год.; 147,50 лева – законна лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 год. до 22.11.2019 год.; 2500 лева главница – вземане по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. рег. № 1449/20.06.2018 год. акт № 22, том I, дело № 1101 на Служба по вписвания - гр. И., въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК; 188,89 лева – договорна лихва за периода 21.06.2019 год. – 04.11.2019 год.; 441,67 лева – наказателна лихва за забава от датата на настъпване на забавата – 21.07.2019 год. до датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 год.; 1500 лева – договорена неустойка; 12,50 лева – законна лихва върху главницата от 2500 лева от датата на прекратяване на договора – 04.11.2019 год. до датата на подаване на заявлението – 22.11.2019 год.; 1189 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и 2000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

            Подадена е частна жалба от Х.Б. вх. № 1413/10.09.2020 год. срещу разпореждането в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на заявителя сумата 2000 лева – адвокатско възнаграждение. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в тази част, тъй като не са представени доказателства за това възнаграждението реално да е заплатено, както и поради това, че същото е прекомерно. Моли съда, в случай че приеме наличието на валиден договор за правна помощ, по силата на който е уговорено и заплатено претендираното адвокатско възнаграждение, същото да бъде намалено до законоустановения минимум от 1 422 лева, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.  

С частна жалба вх. № 1382/08.09.2020 год. разпореждането е било обжалвано от Б. и в частта, с която съдът е разпоредил незабавно изпълнение на задължението за заплащане на главници, договорни и наказателни лихви, но тази жалба е върната с разпореждане на РС-Самоков от 12.10.2020 год. поради неотстраняване в срок на нередовностите й – невнасяне на дължимата държавна такса, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по частната жалба „Н.Ф.” ООД, *** я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Сочи, че към заявлението е представен писмен договор за правна помощ, удостоверяващ уговорения адвокатски хонорар, като е представена и разписка за заплащане на претендираното възнаграждение в пълен размер. Оспорва и твърдението за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като счита за приложима нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 год., препращаща към формулите за изчисляване на пропорционалните такси по ал. 2 „на база половината от стойностите на претендираните суми“ по отношение на всяка определена в заповедта сума, а не от сбора на претендираните суми. Моли съда да отхвърли подадената частна жалба.

Софийски окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и изложените от страните доводи, намира следното.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление от 22.11.2019 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от „Н.Ф.“ ООД срещу Х.Х.Б. въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. рег. № 1449/20.06.2018 год., акт № 22, том I, дело № 1101 на Служба по вписвания - гр. И., договор за заем № 188 – ИХ-19.06.2018 год. за сумата 2500 лева и договор за заем № 191-ИХ-20.06.2018 год. за сумата 29 500 лева., като срокът на договора е до 21.06.2023 год., а размерът на погасителните вноски е посочен в погасителните планове към двата договора. Съгласно разписки от 04.11.2019 год. Х.Б. е уведомена от заявителя, че поради забава в плащанията на погасителните вноски по договорите за кредит, същите прератяват действието си, считано от получаване на уведомлението. Със заявлението е представен договор за правна услуга от 04.11.2019 год., с който дружеството-заявител е упълномощило адв. Д.Т. от ВАК за подаване на заявление по чл. 417 от ГПК срещу Х.Б., като уговореното възнаграждение е в размер на 2000 лева, платимо в брой в деня на подписване на договора. Представена е и разписка от същата дата, която удостоверява заплащането на уговорената сума за адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.

При така установените факти съдът прие следното от правна страна.

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, а по същество - основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 412, т. 6 от ГПК заповедта за изпълнение следва да съдържа освен задължението, което длъжникът следва да изпълни, още и разноските, които следва да заплати. Присъждането на разноски в полза на кредитора, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника, е последица от уважаването на заявлението за претендираните суми. Достатъчно е разноските да бъдат поискани от заявителя в заявлението, като същите следва да бъдат присъдени въз основа на представените доказателства за действително направени разноски от кредитора.  В случая искането за присъждане на разноски съгласно договора за правна помощ е направено изрично в заявлението в т. 14 – "допълнителни изявления и допълнителна информация ". Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019 год., заявителят реално е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. на адв. Д.Т. от ВАК за изготвяне и подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК срещу Х.Б.. Основателно е обаче направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение по следните съображения:

Издадената заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 1305/2019 год. на РС-Самоков е за суми на обща стойност 59 431,12 лв. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Половината от размера на претендираните суми срещу  ответницата възлиза на 29 716 лв. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или в случая минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 4 от цитираната наредба възлиза на 1422 лв. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Така напр., когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Различен е случаят, когато с една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права - тогава адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото. В случаите на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове /вж. в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о. и др., определение № 377/24.07.2017 по дело № 601/2017 на ВКС, ТК, I т. о.; определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др./.

С оглед това съдът намира за неоснователни доводите на ответника по частната жалба, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно цената на материалния интерес за всяко вземане в заповедното производтво поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции.

С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че адвокатското възнаграждение не следва да надвишава предвидения в наредбата минимален размер, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта, с която ответницата е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 1422 лева до пълния присъден размер от 2000 лева, а заявлението в тази част – отхвърлено като неоснователно, което налага и издаденият изпълнителен лист за тази част от претендираните разноски да бъде обезсилен.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско съдружие „Б.. Л.“ чрез адв. К.И.Б. от РАК сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 11 от Наредба № 1/2004 год. В останалата част разпореждането следва да бъде потвърдено.

            Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

          

ОТМЕНЯ заповед № 1043 от 23.12.2019 год. по ч. гр. д. № 1305/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, с която е уважено заявлението на „Н.ф.” ООД, *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Х.Х.Б. ***, на основание чл. 417 от ГПК в частта за разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 1422 лева до пълния присъден размер от 2000 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Н.ф.” ООД *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Х.Х.Б. ***, на основание чл. 417 от ГПК в частта за разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 1422 лева до пълния присъден размер от 2000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО и ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 27.12.2019 год. в частта, с която Х.Х.Б. е осъдена да заплати на „Н.Ф.“ ООД, *** разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение за разликата над 1422 лева до 2000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането, обективирано в заповед № 1043 от 23.12.2019 год. по ч. гр. д. № 1305/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, с което е уважено заявлението на „Н.ф.” ООД, *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Х.Х.Б. *** частта за разноските до размера от 1422 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ОСЪЖДА „Н.ф.” ООД *** да заплати на Адвокатско съдружие „Б. Л.“ с БУЛСТАТ **** чрез адв. К.И.Б. с ЕГН ********** от РАК сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В останалата част разпореждането за незабавно изпълнение е влязло в сила.

Определението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

                                                                                                                2.