Решение по дело №559/2019 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 196
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20191860100559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………….

                    гр.Пирдоп, 22.01.2020 г.                              

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА                                                                                                                                                                                                                     

при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 559 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Н.Ж.Н., ЕГН: ********** срещу Т.А.Н., ЕГН:********** за постановяване на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата.

В исковата молба се твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 13.09.1987г., като и двамата са били твърде млади, без жизнен опит и това предопределило съдбата на този брак. Сочи се, че от брака страните имат син, роден през 1993г. и дъщеря, родена през 1987г. – и двамата вече пълнолетни. Оказало се, че съпрузите са много различни по манталитет, интереси и приоритети. Ищецът твърди, че съпругата му предпочитала забавленията – дискотеки, чалга партита, приятелки и кафета, а той бил домошар, гледал си дома и работата. Поради тази причина имали неразбирателство и от 2005г. живеели във фактическа раздяла. Ищецът твърди, че е правил опит да възстанови връзката им и да се съберат, но нямало резултат и от години не поддържат никакви отношения – дори не се чуват по телефона. Счита, че бракът им отдавна е безсмислен и дълбоко и непоправимо разстроен.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответницата Т.А.Н. е подала писмен отговор на исковата молба чрез упълномощената адв. П.Н. от САК. Желанието на ответницата, която не оспорва, че с ищеца са съпрузи, също е да бъде прекратен този брак като дълбоко и непоправимо разстроен. Оспорва обаче изложените в исковата молба основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и заявява, че то се дължи на брачните провинения на съпруга. Ответницата твърди, че през целия им съвместен живот ищецът е проявявал неуважение към нея като съпруга, не я зачитал като жена и майка на децата му, пренебрегвал я и я отблъсквал, като създавал и поддържал разделност между тях. Сочи, че през 2005г., заедно с децата, напуснала семейното жилище в гр.Златица и се установила в дома на своите родители, като след раздялата сама отглеждала децата. Сочи, че синът и е бил едва 12-годишен при раздялата, но ищецът престанал да се интересува от нуждите и потребностите му, не давал издръжка, не го търсил и не го взимал при себе си, независимо че останал да живее сам в просторния апартамент, придобит по време на брака с общи средства. Заявява, че грижейки се сама за децата, не е имала нито време, нито средства да посещава дискотеки, чалга партита и кафета, както твърди ищецът, а напротив – той бил този, който обичал веселите и шумни компании, употребата на алкохол и афиширането на висок стандарт на живот. Ответницата счита, че брачната им връзка вече няма съдържанието, което законът и моралът и придават, като продължаването и е безсмислено и неоправдано, поради което бракът следва да бъде прекратен.

В съдебно заседание ищецът Н.Ж.Н. се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат А.И. от САК. Между страните не бе постигнато съгласие за преминаване към развод по взаимно съгласие. Адв. И. поддържа исковата молба. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да прекрати брака между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство, като счита, че са били събрани достатъчно доказателства за това, а и видимо ответницата имала труден характер, била припряна и избухлива жена. Според адв.И. не се е доказало нито едно от твърденията, изложени в отговора на исковата молба. Претендират се разноски. Ищецът Н. поддържа заявеното от своя процесуален представител и моли бракът да бъде прекратен, като заявява, че това, което синът му е казал, не е вярно. В предоставен от съда срок адв.И. депозира писмени бележки по делото, в които коментира събраните гласни доказателства и моли съда да не кредитира показанията на свидетеля Даниел Н., които да бъдат преценени в светлината на чл.172 ГПК.

Ответницата Т.А.Н. също се явява лично в съдебно заседание и се представлява от упълномощен адвокат – адв.П.Н. от САК. Адв.Н. моли съда да постанови решение, с което бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Счита, че не е било доказано твърдението за брачната вина и изключителна такава на ответницата с оглед събраните гласни доказателства. Според адв.Н. безспорно от показанията на свидетеля, който е син на страните, се установило, че напускането на семейното жилище е било продиктувано от значителни по обем и периодичност физически въздействия върху ответницата, което е наложило тя да се изнесе от семейното жилище и да го напусне. Установило се още, че е изключително дълъг периодът на фактическа раздяла на страните и тази фактическа раздяла безспорно е обезсмислила брачната връзка. Адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да признае евентуално и двамата съпрузи за виновни за прекратяване на брачната връзка. Заявява, че не познава възможност за претенция за разноски в това производство, но оспорва разноските на другата страна като прекомерно високи. Ответницата Н. поддържа заявеното от адв.Н. и лично изразява желание бракът да бъде прекратен.

Районен съд - Пирдоп, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак на страните 053152 от 13.09.1987г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние към община Средногорие, Н.Ж.Н. и Т.А. Бачева са сключили граждански брак в гр.Средногорие на 13.09.1987г., за което е съставен акт за граждански брак 87 от същата дата, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си: Н..

Страните не спорят относно обстоятелството, че родените от брака им деца са вече пълнолетни, а в пълнолетието на сина Даниел Николаев Н., който бе разпитан и като свидетел по делото, съдът се убеди лично.

Към исковата молба е представен документ, удостоверяващ, че ищецът Н.Ж.Н. е придобил право и получава пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По делото са разпитани трима свидетели, единият от които е син на страните.

Свидетелят Олег Стойков Сираков познава семейството на Николови от около 30 години, като твърди, че са били приятели и дори са си ходили на гости семейно. Свидетелят твърди, че не е забелязал никога Н. да се държи зле със съпругата си, а когато е ходил у тях не е ставал свидетел на кавги. Според него отношенията им са били нормални, но това е било преди доста време, защото към момента те не си говорят. Не си спомня кога точно двамата са се разделили, но знае, че е било преди доста време. Знае, че Т. се е изнесла от апартамента и отишла да живее при майка си, но точната причина и подробности не знае. Твърди, че за последно ги е виждал да общуват нормално преди повече от 10 години. Свидетелят Сираков заявява, че е почти сигурен че основната финансова тежест в семейството е била за Н., който работел дори на две места. Не знае с какво се е занимавала и е работила съпругата. Пред свидетеля Сираков Н. е твърдял, че е давал пари и е помагал с каквото може и след раздялата. Свидетелят заявява, че доколкото знае Н. поддържа добри отношения с дъщеря си, а със сина му го е виждал по паркове и градинки. Твърди, че никога не е виждал Н. пиян, а когато са в компания най-много да пие 50 грама алкохол. Запитан дали е виждал ответницата по заведения и дискотеки без Н. по време на брака им, свидетелят отговаря, че я е виждал преди около 20 години в дискотека в гр.Златица. Свидетелят Сираков твърди още, че след раздялата на съпрузите много рядко е виждал ответницата и не знае къде са живели децата след раздялата. Знае, че Н. има апартамент и живее там, но не знае дали апартаментът е лично негов, тъй като това е същият апартамент, в който са живеели семейството заедно.

Свидетелят Янко Иванов Кънчев познава семейството на Т. и Н. Николови от 1995г. и не е виждал никога Н. да се държи обидно или унизително със съпругата си, нито да пие. Не е запознат Н. да има слабост към шумни компании. Знае, че двамата съпрузи са се разделили, но не знае защо. По времето когато са били заедно счита, че отношенията им са били нормални, а свидетел на скандали не е ставал. Н. му е споделял, че след раздялата се грижи за децата. Виждал го е да излиза със сина си в градинката в гр.Златица когато момчето е било 12-15 годишно, а на дъщеря си знае, че е предоставил автомобил. Не знае чия е била инициативата за раздялата на семейството, но знае че са разделени от около 2005-2007г. и по негови наблюдения двамата не могат повече да бъдат семейство.

Даниел Николаев Н., който е син на страните, също е разпитан като свидетел по делото. Заявява, че майка му и баща му са разделени от 25 юни 2005г., като след фактическата раздяла майка му, заедно с него самия и сестра му отишли да живеят в жилището на баба му, а баща му останал в апартамента. Твърди, че за него са се грижили майка му и баба му. Твърди, че преди раздялата не си спомня колко често са го водили на почивки, тъй като е бил малък, а след раздялата с баща му веднъж са ходили на Поморие. Сочи, че след фактическата раздяла е водено дело за неговата издръжка и баща му е плащал издръжка до навършване на неговото пълнолетие. Свидетелят Н. твърди, че грижи за него баща му не е осъществявал, не го е търсил и дори когато са се виждали на улицата, го е подминавал, макар че били излизали на кафе понякога, но това било малко пъти. Отношенията им не били като на баща и син, като момчето не може да каже на какво се дължи това. Знае, че баща му общува с неговата сестра. Запитан за причината за раздялата на родителите си, свидетелят Н. заявява, че един ден баща му се прибрал от работа, имало спор между баща му и сестра му, при който баща му и ударил шамар, след което майка му се ядосала, скарали се и се изнесли. Според него и преди тази случка родителите му не са се разбирали нормално. Твърди, че баща му имал голям проблем с алкохола и доста пъти се е стигало до физическа саморазправа с майка му. Свидетелят заявява, че майка му е човек, който държи на традициите в семейството и винаги е приготвяла вечеря, грижела се е за тях и е била „и мъжът и жената в къщата“. Твърди, че и двамата му родители са работили – баща му в „Аурубис България“ АД, а майка му в частна фирма за почистване към „Аурубис България“АД, но не знае кой колко пари е взимал. Твърди, че баща му се прибирал вечер, сядал на масата, а в края на вечерта се стигало до бой, като майка му била пребивана. Определя майка си като скромен човек и „свита“ личност. Запитан дали по време на съвместния живот на родителите му се е случвало вечер някой от родителите му да го няма и да излиза, свидетелят заявява, че майка му и баща му са излизали заедно, а отделно баща му е излизал на сбирки с колеги. След раздялата твърди, че веднъж са ходили до апартамента, където семейството е живяло, а сега живее баща му, но не са успели да влязат, защото ключовете били сменени. Свидетелят Н. е категоричен, че родителите му вече не могат да са семейство и че те изобщо не общуват по между си. Твърди, че опити за сдобряване от страна на баща му с майка му не е имало.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск по чл.49 СК - за прекратяване на сключения между страните брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата. За да бъде уважен пердявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които е достигнато до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но твърдят различни причини за това и различна вина.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд между страните е имало валиден граждански брак, сключен на 13.09.1987г. Родените от брака деца са пълнолетни, поради което не следва да се обсъждат въпроси, свързани с тях и техния живот.

Установява се по безспорен начин от свидетелските показания, че Н.Н. и Т.Н. са във фактическа раздяла от 2005г. Всички разпитани свидетели са категорични, че към настоящия момент двамата съпрузи не общуват и дори не разговарят един с друг. В останалата част свидетелските показания според съда не могат да спомогнат за изясняване на относими за спора въпроси. Това е така, тъй като се установи, че свидетелите Олег Сираков и Янко Кънчев не са наясно с причините за раздялата на Т. и Н. Николови и при общуването си с това семейство не са забелязали проблеми, неразбирателство или конфликтност между двамата. Липсата на такива наблюдения от околните обаче не изключва наличието на неразбирателство вътре в семейството. На какво се е дължало то остава недоказано. Свидетелят Н., който е син на страните, е единственият от свидетелите, който е бил част от семейните отношения и е възможно да има преки наблюдения над естеството на проблемите между родителите му и техния произход. Той обаче изразява нескрито негодувание срещу баща си, което е очевидно, че влияе на неговата обективност. Към майка си пък проявява изразена благодарност и стремеж да я представи като перфектен родител. В този смисъл, в действителност показанията му следва да се преценяват внимателно, каквото е становището на процесуалния представител на ищеца. Той заявява, че родителите му са се карали и че баща му е имал проблеми с алкохола и е упражнявал физическо насилие над майка му. Конфликтите са чест предшественик на раздялата между съпрузи, поради което съдът се доверява на това твърдение. Младежът обаче не навлиза в подробности нито от какво са се пораждали конфликтите, нито от какво са ескалирали. Позицията му е едностранчива. Същият заявява, че е бил малък преди раздялата, за да си спомня определени факти, в същото време ясно си спомня, че баща му е употребявал алкохол и е биел майка му. Тук следва да се отбележи, че в действителност детското съзнание е възможно да отрази като траен спомен негативни и плашещи прояви като родителското насилие, но е възможно и спомените да бъдат изкривени от събитията и отношенията впоследствие. Няма никакви медицински документи, доказващи насилие от страна на ищеца над ответницата. Няма и такива твърдения от нейна страна в отговора на исковата молба. Нелогичен е фактът съпругът да е ударил един шамар на дъщеря си /което не е извънредна ситуация в едно семейство/ и това да е била причината съпругата да вземе крайно решение за раздяла, същевременно години да е търпяла физическо насилие над себе си, което да не е удостоверено по никакъв начин от медицински аспект и да не е забелязано от околните. В този смисъл, съдът не може да приеме за доказан от наличните доказателства факта, че съпругата е била обект на физическо насилие. Не се доказват и вредните навици на двамата, които те изтъкват в писмените си твърдения един за друг. Няма доказателства ответницата да е предпочитала партита и дискотеки, вместо семейството си, както се твърди в исковата молба. Няма и доказателства ищецът да е злоупотребявал с алкохол и да е пренебрегвал семейството си преди раздялата.

Съдът намира в конкретния случай, че са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на брака посредством развод. От свидетелските показания, а и от поведението на двамата съпрузи, се доказва, че между тях е налице разкъсване на семйната общност, липсва взаимност, уважение и доверие. Същите освен това са във фактическа раздяла от близо 15 години, което време е достатъчно дълго, че брачната им връзка да се превърне в чисто формална и да спре да съответства на духа и съдържанието на брака според Семейния кодекс. Тези предпоставки определят брака като дълбоко разстроен и се припокриват с отразеното в Постановление № 10/1971г. на Пленума на ВС. Бракът е и непоправимо разстроен, тъй като разстройството му не може да се преодолее и не могат да бъдат възстановени нормалните съпружески отношения. Събраните по делото доказателства категорично убеждават съда в този правен извод и свидетелстват, че между двамата съпрузи няма запазени нито уважение, нито разбирателство, нито общ житейски път. При тези обстоятелства преустановяването на брачната връзка е необходима последица и закономерен резултат от разпадането на духовната и емоционална връзка между страните.

Съдът дължи произнасяне и по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Предвид оскъдните доказателства в тази насока обаче и обсъденото по-горе, съдът намира, че категоричност относно вината за разстройството на брака не може да има, поради което вината следва да се възприеме като споделена, щом и двамата съпрузи държат на произнасяне в тази връзка, а не доказват по несъмнен начин брачни провинения на другия. Двамата съпрузи през периода на брачния си живот не са създали и поддържали семейна атмосфера на любов, разбирателство и уважение. Между съпрузите е настъпило отчуждение, нежелание за полагане на общи усилия за развитие на семейството. Поради изложеното и доколкото по делото не се установи която и да е от страните да е направила отстъпки и компромиси за възстановяване на брачната връзка, за разрешаване на проблемите помежду им и скрепяване на брака, съдът приема, че това поведение на страните обуславя извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака им. При това положение, настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото и следва да бъде прекратен по взаимна вина.

Ответницата не е заявила претенция за промяна на фамилното си име след прекратяване на брака, поради което същата следва да запази брачната си фамилия.

На основание чл.329 ГПК разноските по делото следва да останат за всеки от съпрузите, както са направени, предвид възприетото от съда, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

Окончателната държавна такса по иска за развод съдът определя в размер на 50 лв., от които 25 лв. са били внесени от ищеца, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС -  Пирдоп разликата от 25 лв.

По изложените мотиви, Районен съд-Пирдоп

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49 СК, С РАЗВОД сключения между Н.Ж.Н., ЕГН: ********** и Т.А.Н., ЕГН: **********, с Акт № 87/ 13.09.1987г. на община Средногорие граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВЗАИМНА ВИНА.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326 ГПК, след прекратяване на брака Т.А.Н., ЕГН: ********** да продължи да носи брачното си фамилно име - Н..

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.329, изр.2 ГПК, разноските по делото да останат в тежест на всеки от съпрузите, както са направени.

ОСЪЖДА, на основание чл.6 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл.329 ГПК, Т.А.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-Пирдоп, окончателна държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: