№ 7608
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от Г. ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело №
20241110173814 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК с правно
основание по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. от А. Б. А., А. А.
А. и М. Д. А. срещу „Б.Е.“ АД за вземането по издадената на 24.09.2024г. по ч.гр.д. №
55303/2024г. по описа на СРС, 179 състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно:
за сумата от по 488,95 лева за всеки от ищите, представляваща обезщетение за отмяната на
полет *** от летище А.Т. до летище С.Б. на 05.07.2024 г., ведно със законната лихва и
разноските. Ищците твърдят, че била в облигационно правоотношение с ответника по
силата на договор за превоз, като закупили самолетен билети за посочения полет. Твърдят,
че полетът закъснял с над три часа, като вследствие посоченото неизпълнение на договора за
превоз, имали право на обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл. 7, параграф 1, буква
„а“ от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние до 1500 км.
В производството по ч.гр.д. № 55303/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 179 състав, в
полза на ищците срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за посочената сума,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът възразил. Ето защо, ищецът
предявяваиск за установяване дължимостта на сумата, предмет на заповедта. Претендира
законна лихва, както и разноските по делото.
Ответникът „Б.Е.“ АД в срока по чл.131 ГПК заявява, че процесната сума е заплатена.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед становищата на страните безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обстоятелството, че между тях е било налице твърдяното облигационно правоотношение с
източник договор за въздушен превоз и че ответното дружество е е изпълнило полет *** от
летище А.Т. до летище С.Б. на 05.07.2024 г.,, който е с разстояние под 1500 км, със
закъснение от над три часа.
По делото се установява, че в хода на производството ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 1466,88лв. на 16.01.2025г. и сумата от 1466,88лв. на 21.01.2025г.
Ищецът твърди, че с тези сума са заплатени разноските по заповедното производство
в размер на 1275лв. и частично сумите в исковото производство в размер на 122,49лв.
1
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
поради извършено плащане в хода на производството, факт който следва да бъде съобразен
от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
Спорът между страните касае дължимите разноски за производството.
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има ищецът,
като се установи че част от тях са заплатени от ответника преди провеждане на първото по
делото заседание. От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, както за исковото така и за заповедното производство.
В хода на проведените заповедно и исково производство ищците са представлявани
от адвокат осъществил безплатна правна помощ. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът е този, който
определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение при спазване на законовите
разпоредби.
По отношение на разноските за заповедното производство:
В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по
част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния
процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от посочените
критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат
пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и
фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените
възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна
практика по правните въпроси, въведени в процеса. С изискването заплатеното адвокатско
възнаграждение да е “съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото”
преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С438/22,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде
правната и фактическа сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на
извършената от адвоката работа.
В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410
от ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното вземане представлява обезщетение за
неизпълнен договор за въздушен превоз /отменен полет/, чиято регламентация и
правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност на делото.
При съобразяване на предмета на производството /заповедното производство е уредено като
формално/, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа и ниската
фактическа и правна сложност на делото, се налага извод, че заявителят не обосновава
наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от
200лв за всеки от заявителите. Релевираното възражение за прекомерност е основателно,
поради което претендираното от адвокат Г. Д. Д. възнаграждение от по 400лева за всеки
заявител следва да бъде намалено до 200 лв. за всеки от заявителите, което е заплатено от
длъжника преди провеждане на първото по делото съдебно заседание.
По отношение на разноските в исковото производство претенцията е в същия размер
като за заповедното – сумата от 400лева за всеки от ищците. Аргументите изложени по-горе
касаещи възнаграждението на процесуалния представител за исковото производство важат
изцяло и са исковото такова. Касае се за дела с ниска фактическа и правна сложност, при
които не се отличават с по-голям от обичайния обем работа извършаван от адвоката-
пълномощник. Не е осъществявано процесуално представителство в открито съдебно
заседание и не са извършвани множество процесуални действия от страна на адвоката на
ищците.
2
Съдът съобрази, заплатените от ответното дружество суми в общ размер от
2933,76лв. Доколкото съдът не е обвързан от възприетото от ищеца и посочено в молба
от14.03.2025г. погасяване, приема, че са заплатени процесните обезщетения в размер на
1466,85лева. С останалата сума от 1466,85лв. е погасено дължимото в заповедното
производство адвокатско възнаграждение в размер на по 200лв. за всеки от длъжниците или
общо 600лв., разноските в заповедното производство в размер на 25лв., държавната такса в
исковото производство в размер на 25лв. Остатъкът от залатената сума – 816,85 лв. частично
погасява дължимото адвокатското възнаграждение за исковото производство в размер на по
400лв. за всеки от ищците или общо 800лв., като остава незаплатен остатък от 383,15лв.,
които следва да бъдат заплатени на адв. Димова.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от А. Б. А. с ЕГН: **********
и адрес: ***, срещу „„Б.Е.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
***,установителен иск с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004, за
сумата от 782,33 лева, представляваща обезщетение за отлагане на полет *** от летище А.И.
до Летище С.Б. на 23.06.2024 г. и пристигане в крайната дестинация с над 3 часа закъснение,
резервация № GLGSYQ, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 55303/2024г. на СРС, 179 състав, като погасен чрез плащане в хода на процеса
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от А. А. А. с ЕГН: **********
и адрес: *** срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***
установителен иск с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004, за сумата
488,95 лева обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за голямо закъснение на полет
*** от летище А.Т. до летище С.Б. на 05.07.2024 г., ведно със законна лихва за период от
13.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и .държавна такса в размер на 25,00 лева за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55303/2024г. на
СРС, 179 състав, като погасен чрез плащане в хода на процеса
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от М. Д. А. с ЕГН: **********
и адрес: ***срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***,,
установителен иск с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004, за сумата
488,95 лева обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за голямо закъснение на полет
*** от летище А.Т. до летище С.Б. на 05.07.2024 г., ведно със законна лихва за период от
13.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и .държавна такса в размер на 25,00 лева за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55303/2024г. на
СРС, 179 състав, като погасен чрез плащане в хода на процеса
ОСЪЖДА Б.Е.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
в полза на Г. Д. Д., вписана в Единен регистър на адвокатите с №**********, със съдебен
адрес: *** сумата от 383,15лв. остатък от адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3