Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
, гр. Добрич, 21.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
публичното заседание на единадесети март през 2020година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА РАДЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 15 по описа на Добричкия
окръжен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№142**/15.07.2019г.
от Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, чрез
адв.В.В., срещу решение №736/24.06.2019г. по гр.д.№2**9/2018г. на Добрички районен съд, в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108
ЗС по отношение на Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и
двамата с адрес ***, че Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, е собственик на 1/3
/една трета/ идеална част от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ
от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана
на с.л., общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА
на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*,
УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, като ОСЪЖДА Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН **********
да предадат на Н.А.А., ЕГН ********** владението на 1/3 /една трета/ идеална
част от описания недвижим имот; и се ОТМЕНЯ на основание чл.*7, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № ** от **.12.2015г. на нотариус
№ ** при НК с район на действие ДРС, том *, рег. № **, дело № **г., вписан под
№ ** от **.12.2015г., акт № **, том **, дело № **/2015г. на СлВп-Добрич, в
частта, с която Т.Ш.М., ЕГН ********** /по време на брака със З.Ю.М., ЕГН **********/
е признат за собственик на основание давност за правата над 2/3 /две трети/
идеални части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0
кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана на с.л.,
общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един
етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА
със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **,
УПИ І-* и УПИ-**, и в частта, в
която се ОСЪЖДА Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по иска по чл.59,
ал.1 ЗЗД на Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 280,50 лева
/двеста и осемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща 1/3 от
обезщетението за лишаване от ползване на процесния имот за периода 01.01.20**г.
до *.05.2018г., и
въззивна жалба вх.№14361/16.07.2019г. от Н.А.А., ЕГН ********** с адрес
***, чрез адв.П.А., срещу същото решение, в
частта, в която се ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***,
против Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, иск по
чл.108 ЗС в частта за признаване за установено правото на
собственост на Н.А.А., ЕГН ********** и осъждане на Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М.,
ЕГН ********** да й предадат владението на 2/3 /две трети/ идеални части от
недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І,
представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана на с.л., общ.Добричка, ведно с
построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м,
състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от
20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**; в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Т.Ш.М.,
ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, че Н.А.А., ЕГН **********
с адрес ***, не е собственик на 2/3 /две трети/ идеални части от недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І,
представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана на с.л., общ.Добричка, ведно с
построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м,
състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от
20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, и се ОТМЕНЯ
на основание чл.*7, ал.2 ГПК
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № * от
01.12.2006г. на нотариус № ** при НК с район на действие ДРС, том **, рег. № **,
дело № ** от 01.12.2006 г., вписан под вх.№ ** от 01.12.2006г., акт № **, том **с,
дело № **/2006г. на СлВп-Добрич, в частта, с която Н.А.А., ЕГН ********** с
адрес ***, е призната за собственик на основание давност за правата над 1/3
/една трета/ идеални части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ
от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана
на с.л., общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА
на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*,
УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, в частта, в
която се ОТХВЪРЛЯ по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД на Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, за
горницата от 280,50 лева /двеста и
осемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща 1/3 от обезщетението за
лишаване от ползване на процесния имот за периода 01.01.20**г. до *.05.2018г.,
до сумата от 8*.50лева.
Т.Ш.М. и З.Ю.М.
намират решението в обжалваните от тях части относно правата на ищцата върху
1/3ид.част от спорния имот и осъждането им за плащане на обезщетение за
лишаване от ползване, за неправилно и незаконосъобразно, с доводи по същество
на спора, свеждащи се най-общо до липсата на установяване на претендираните и
признати вещни права, в частност липсата на установяване на права на
наследодателите и, които не били притежавали първичен нотариален акт, не се
били позовали на давностно владение до смъртта си, при което ищцата не би могла
да стане собственик на идеална част по наследствено правоприемство в обема на
наследствената си квота. Излагат доводи относно доказателствената сила на
констативния нотариален акт, с който ищцата е призната за собственик по наследство
и давност, виждането си в кои хипотези е възможно придобиване на права и на
двете основания и извод за отсъствие в случая на коя да е от тях. Искат отмяна
на решението в обжалваните части, отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В писмен отговор
насрещната по жалбата страна Н.А. е
изразила становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на
решението в обжалваните от въззивниците Медетови части. Намира, че с жалбата
недопустимо като преклудирано се вмъквало в процеса възражение относно правото
и на собственост, при изрично признаване в отговора на исковата и молба, че е
носител на такова. Излага и доводи по същество относно произхода на правото си
на собственост, анализира доказателства във връзка с установяването му, обсъжда
процесуални действия на самите ответници които счита да са от естество на
конклудентни такива, обосноваващи извод за признание на правата и.
В жалбата си ищца Н.А.А.
релевира оплакване за неправилност на решението в обжалваните от нея части, иска
отмяната му и уважаване на предявените от нея искове изцяло, в останалата част
обезсилването му с прекратяване на производството или евентуално отмяната му и отхвърляне на исковете.
Конкретно решението в отхвърлителната
част на иска по чл.108 от ЗС намира за противоречащо на мотивите на съда
и съдебната практика по въпроса за правото на всеки съсобственик да ревандикира
целия имот от всяко трето лице, което го владее без основание, каквито счита да
са ответниците предвид надлежно оборване от нейна страна на доказателствената
сила на констативния нотариален акт, с който са се снабдили. Това налагало и
отмяната на същия на основание чл.*7, ал.2 от ГПК изцяло, а не в обема на
1/3ид.част. Изразява несъгласие с извода на съда за частично уважаване на
претенцията и за лишаване от ползване- след като можела да иска ревандикация на
целия имот имала право да получи и обезщетение за лишаване от ползване на целия
имот. Ирелевантни били вътрешните отношения между съсобствениците. Недопустимо
като постановено по недопустима искова молба поради липса на правен интерес
намира решението в частта на насрещния отрицателно установителен иск на
ответниците за отричане на правото и на собственост, евентуално неправилно.
Излага доводи за наличие и на други основания освен погасителната давност, за
отхвърляне на насрещния иск на ответниците за подобрения и задържане на имота,
в която част решението не обжалвано от имащите право и интерес ответници.
В писмен отговор
насрещната по жалбата и страна - Т.Ш.М. и З.Ю.М., изразяват становище за неоснователността и, с
доводи по съществото на спора, свеждащи се до липсата на пълно и главно
доказване от страна на ищцата на правото и на собственост на основание
давностно владение и наследяване, успешното оспорване на правото и от тяхна
страна. Излагат идентични на изложените в подадената от тях самите въззивна
жалба доводи относно доказателствената тежест на издадения в нейна полза
констативен нотариален акт за право на собственост по давност и наследство, виждания
за хипотезите в които може да се осъществят и двете придобивни основания и
отсъствие в случая на коя да е от тях. Позовават се на съдебна практика, която
считат за приложима в случая.
По повод жалбите
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на
противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, започнал да тече за
Т.Ш.М. и З.Ю.М. на
26.06.2019г./жалбата им изпратена по пощата на 10.07.2019г./, а за Н.А.А.
на 03.07.2019г./жалбата и депозирана на 16.07.2019г./, при наличие на интерес
от обжалване с оглед изхода от делото за всяка от обжалващите страни,
съобразени са с изискванията на чл.260-261 от ГПК, при което допустими. Подлежат
на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия
на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от
гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Предмет на
гр. д. №2**9/2018г. на ДРС, e предявен от Н.А.А. с ЕГН **********
***, срещу Т.Ш.М. с ЕГН ********** и З.Ю.М. с ЕГН **********,***, иск по чл.108 от ЗС за установяване правото
и на собственост по силата на наследствено правоприемство от А.А. М./Я. И. М./,
починал на 05.09.1986г.и С. О.М.а/А. Я. М./, починала на 16.07.1989г./,
евентуално по силата на давностно владение, упражнявано от 16.07.1989г./съобразно
уточняваща молба вх.№872/31.01.2020г.-л.13
от делото/ върху недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 св.
м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл. № * в кв. * по плана на с. л.,
общ. Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един
етаж с площ от 55 кв. м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв. м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*,
УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, и за осъждане на ответниците да и предадат владението
върху същия имот; с искане и за отмяна на основание чл. *7, ал. 2 ГПК на констативния
нотариален акт, вписан под № ** от **.12.2015 г., акт № **, том ****, дело № **/2015
г. на СлВп при АВп-Добрич, с който ответника Т.Ш.М. е признат за собственик на
същия имот по силата на давностно владение; иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да и заплатят сумата
от 8*.50лева/съобразно изменение в с.з. на 08.04.2019г./ обезщетение за
лишаване от ползване на собствения и имот за времето от 01.01.20**г.до *.05.2018г.
Предмет на
гр. д. №2**9/2018г. на ДРС са и предявените по реда на чл.211от ГПК насрещни
искове от Т.Ш.М. и З.Ю.М. срещу Н.А.А., по чл.124 от ГПК за установяване, че първоначалната ищца Н.А.А. не е собственик на недвижимия имот,
предмет на иска и по чл.108 от ЗС, с последиците на чл. *7, ал. 2 ГПК –искат да се отмени
констативния нотариален акт № * от 01.12.2006 г., вписан под вх. рег. № ** от
01.12.2006 г., акт № **, том **с, дело № **/2006 г. на СлВп-Добрич, с който Н.А.А.
е призната за собственик по наследство и давност на процесния имот; евентуално,
при уважаване на предявения срещу тях иск по чл.108 от ЗС, искат осъждането на Н.А.А.
да им заплати сумата от 5 228, 11 лева за извършени подобрения, ведно със
законната лихва, начиная от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, до заплащане на които претендират задържане на процесния
имот.
Претенциите
на Т.Ш.М. и З.Ю.М. за стойността на направените подобрения и за признаване
право на задържане на имота не са в предмета на въззивното производство,
очертан с въззивните жалби в съотвествие с интераса от обжалване, тъй като решението на районния съд в частта,
в която тези претенции са отхвърлени не е обжалвано /за което правен интерес имат Т.Ш.М.
и З.Ю.М. / и е влязло в сила. Като положително за Н.А.А., същата няма правен
интерес, легитимиращ я да обжалва решението в тази част и доводите и, относими
към правилността на решението в тази част са лишени от основание.
Така в предмета на въззивното производство
е искът на Н.А.А. по чл.108 от ЗС,
искът и по чл.59 от ЗЗД, както и
насрещния иск на Т.Ш.М. и З.Ю.М. по
чл.124 от ГПК в уважителната му част за 2/3ид.части от имота /в
отхвърлителната му част за 1/3ид.част решението не е обжалвано от иващите
правен интерес ответници, ищци по насрещния отрицателен установителен иск/.
В първоначалната искова молба на Н.А.А. и в
няколкото уточнителни молби, в това
число последната с вх.№872/31.01.2020г.-л.13 от делото на ДОС/ се излагат
обстоятелства за право на собственост на ищцата върху процесния имот по силата
на наследствено правоприемство от родителите и - А.А. М./Я. И. М./, починал на
05.09.1986г.и С. О.М.а/А. Я. М./, починала на 16.07.1989г./, евентуално по
силата на давностно владение, упражнявано от нея от 16.07.1989г. Имотът бил
придобит от баща и с договор за покупко-продажба от 06.06.1957г., сключен
нот.акт №*, *, д.№*/1957г., който през 1961г.
изградил в него процесната къща, а през 1965г. дворна чешма. Н.А. живяла и израснала в тази къща, грижела се за
родителите си докато са били живи. След
смъртта на майка си владяла дворното място и къщата, грижела се за тях като за
свои. През 2006 г. позволила на ответника Т.М. да се нанесе в имота заедно със
семейството си и по повод планирана сделка по закупуване от него на
притежавания от нея имот. Разбрали се, че щом тя снабди нужните документи ще се
явят пред нотариус за подписване на договора, когато той ще и плати и цената за
която се разберат. Именно във връзка с предстоящата сделка бил съставен и констативния
нотариален акт № * от 01.12.2006 г.,
вписан под вх. рег. № ** от 01.12.2006 г., акт № **, том **с, дело № **/2006 г.
на СлВп-Добрич. След като снабдила нужните документи, в началото на 2007г.
поканила М. да се явят пред нотариус за сключване на сделката. Той изразил
готовност за сключване на сделката, но изминала цяла година и това не се
случило по изтъквани от него различни възпрепятстващи го причини. Започнала да
посещава имота за да говори лично с ответника, той изтъквал различни причини,
тя проявявала разбиране и се съгласявала да изчака за сключване на сделката. В
края на 2010г. му заявила, че ако до месец не сключат сделката, трябва да
освободи имота. Той започнал да има претенции за цената, предложил и 1500лева
на части при данъчна оценка на имота над 3000лева, отново не се явил за
сключване на сделката. В началото на 2011г. при лична среща, провела се между
тях в процесния имот, тя го поканила да и върне имота , дала му срок до една
седмица да се изнесе, защото имала намерение да ползва имота. Той продължил да
ползва имота. При едно от посещенията и през м.март 2012г. го поканила да и плаща
обезщетение за ползването в размер на 100лева на месец докато се изнесе. Впоследствие
ходела почти всеки месец да говори с него и да го кани да напусне. Резултат
нямало. През 2016г. разбрала, че ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт, вписан под № ** от **.12.2015
г., акт № **, том Х***, дело № **/2015 г. на СлВп при АВп-Добрич. Към
датата на съставяне на акта не били изтекли изискуемите от закона 10 години,
тъй като се нанесъл в къщата м.октомври-ноември 2006г., не бил владял
несмущавано, защото още през 2011г. тя се противопоставила и го поканила да
напусне, предприемала действия за защита на правата си. Подала жалба
вх.№689/21.04.2016г. до РП-Добрич. В хода на проверката ответникът признал, че
имота е нейна собственост, че живее в него след нейно позволение, че взе още не
е платил цената, чийто размер оспорвал. Без да е придобил право на собственост
върху имота все още го владеел без да плаща наем, лишавал я от правото и да
ползва имота и да получи наем за него.
Пред
районния съд /в писмения отговор и с предявения насрещен иск/ ответниците Т.Ш.М.
и З.Ю.М. отричат правото на собственост на ищцата върху имота по давност, по
съображения, че Н.А. никога не била владяла имота сама за себе си. Признават
верността на твърдението на ищцата, че имотът е бил собственост на родителите
и, и твърдят тя да не е техен единствен наследник. Противопоставят вещно право
на собственост по силата на давностно владение, осъществявано от 2004г., за което се снабдили с констативен нотариален акт през 2015
г., като продължавали да обитават имота към настоящия момент. Излагат, че взаимоотношенията
между страните по делото датирали от 2004г., когато ищцата Н.А. и етърва и/съпругата
на починалия и брат/ им предоставили имота с уговорката за бъдещата му покупко-продажба
на цена от 1500лева. Цената била такава защото имотът бил в окаяно състояние-
полуразрушена жилищна сграда с паднал покрив, копроментирана ел.инсталация,
занемарен двор, изоставена стопанска постройка. Уговори ли се, през следващите
няколко седмици ищцата и етърва и да подготвят документите за сделката, а те да
извършат най-неотложните ремонтни дейности. Извършили множество СМР/подробно
описани по вид и размер/. През м.януари 2005г. окончателно и изцяло се нанесли
да живеят в процесния имот. В последвали разговори след извършване на ремонтите
ищцата поискала нова цена 2500-3000лева. От този момент нататък те категорично
отказвали разговори на тази тема, още повече, че ищцата не била единствен собственик, категорично и
недвусмислено се противопоставяли да и предадат владението.
Ответникът
по предявения насрещен отрицателно установителен иск- Н.А., в писмения отговор
излага становище за неговата неоснователност. Защитната позиция на ищците по
насрещния иск като ответници по предявения от нея иск по чл.108 от ЗС
компрометирали собствените им искания.
Признавали, че процесния имот е наследствен от родителите на ищцата,
признавали, че има право на собственост, а дали го дели с други лица или е
индивидуален негов носител било ирелевантно, тъй като всеки съсобственик можел
да иска връщането на владението на целия имот, а не само върху притежаваната от
него част. От изявленията им следвало, че още през 2006г.отпаднало основанието
да се намират в имота-неформалната договорка за закупуването му. Признавали, че
са поканени да върнат имота, с което показвали, че са със съзнанието да са в
чужд имот, за придобиването на който дължат цена, което правело невъзможно
придобиването му по давност.
Предявилата
иска по чл.108 от ЗС Н.А. се e
легитимирала като
носител на защитаваното вещно право с констативния нотариален акт № * от
01.12.2006 г., вписан под вх. рег. № ** от 01.12.2006 г., акт № **, том **с,
дело № **/2006 г. на СлВп-Добрич, с който е призната за собственик по
наследство и давност.
Оспорващите
правото и на собственост ответници, с предявяването на насрещния отрицателно
установителния иск по чл.124 от ГПК целят отричане със сила на пресъдено нещо
на претендираното от ищцата право, противопоставяйки самостоятелно право на
собственост върху процесния имот, удостоверено с констативен нотариален акт,
вписан под № ** от **.12.2015 г., акт № **, том Х***, дело № **/2015 г. на СлВп
при АВп-Добрич, на основание придобивна давност, при което се разкрива правния
интерес от същия според разясненията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
При спор за собственост, когато и
двете насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено
правоприемство или пък с нотариални актове - констативни или такива за правна
сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право, т.е. осъществяването
на съответното придобивно основание, по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест. Така и ТР № 11 от 21.03.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК относно тежестта за доказване на признато
с констативен акт право на собственост.
Безспорно е
между страните /признанието на ответниците с отговора на исковата молба, че
имота е бил собственост на родителите на ищцата, респ.наследствен за техните
наследници, един от които ищцата, не може да бъда отречено въз основа на
твърденията им в обратния смисъл, въведени с въззивна жалба/ и се установява от
събраните по делото доказателства, че процесният недвижим имот е бил собственост
на А.А. М./Я. И. М./, починал на 05.09.1986г., придобит през 1957г. с
нотариален акт за покупко-продажба №*, *, д.№*/1957г..на ДРС/приобщен към
доказателствата с приемането на всички документи по ДП №138/2016г. по описа но
сектор „ПИП“ при ОД МВР-Добрич, и на л.** и л.27 от настоящото дело/.
Не е било спорно /така представеното
удостоверение за наследници/ и, че ищцата Н.А. е наследник по закон/дъщеря/
на А.А. М./Я. И. М./. Починалият е оставил и други наследници - преживяла
съпруга С. О.М.а/А. Я. М./, починала на 16.07.1989г., и още две деца – син Н.
А. И., починал на *.07.2003г. и оставил трима законни наследника /съпруга И.
И. И., две деца-Н. Н.А. и С. Н. А./ и още една дъщеря Н. А. Ю..
Низходящите наследници на А.А. М./Я. И. М./изчерпват кръга от наследници
на съпругата му, починала след него. Така
по силата на наследственото правоприемство придобитият от А.А. М. /Я. И. М./имот,
след неговата смърт и смъртта на съпругата му, е станал съсобствен между ищцата
Н.А., сестра и Н. А. Ю. и брат и Н. А.
И., всеки с права в обем на по 1/3ид.част. След смъртта на Н. А. И. на *.07.2003г.,
собствената му 1/3ид.част е придобита по наследство от неговите двама низходящи
Н. Н.А. и С. Н. А. и
съпругата му И. И. И. в равни части. Следователно, по силата на наследственото
правоприемство ищцата не е едноличен собственик на процесния имот. Правата и по
наследство са в обем на 1/3ид.част съобразно правилото на чл.5, ал.1 от ЗН.
Анализа на събраните по делото
доказателства, обосновава извод, че ищцата не е станала едноличен собственик на
имота и по силата на упражнявано от нея давностно владение върху частите на
останалите съсобственици-сестра и Н. А. Ю. и брат и Н. А. И., респ.след смъртта
му на *.07.2003г., неговите наследници Н. Н.А., С. Н. А. и И. И. И..
При наследствено правоприемство сънаследниците
придобиват собствеността в определен обем права и в техните вътрешни отношения
се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Ищцата,
която се позовава на придобивна давност, следва в случая да докаже не само, че е ползвала имота, живяла в
него, но и че след смъртта на майка си
през 1989г., от когато твърди да е текла в нейна полза придобивна давност, е
променила намерението си и е завладяла частите на останалите сънаследниците. Промяната
в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота,
следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага.
Според св. М. С.А., съпруг на ищцата Н.А., имотът е от нейните родители,
а след тяхната смърт на наследниците- жена му, брат и, който починал преди 2006г. Почти всяка седмица ходели до подържат двора. И те и другите
наследници имали ключ за къщата. Разделили си ползването на двора. Решили да го
продадат през 2006г., когато жена му се разболяла. С нотариалния акт от 2006г. имотът бил записан само на името на Н.А.,
за да може само тя да се занимава с продажбата, тъй като сестра й била в Т..
Като се продаде имота парите щели да се делят на три. Н. не била заявявала пред
другите, че има намерение да стане собственик на целия имот. Съвпадащи с
показанията му са показанията на св.М. М. С., син на ищцата, който също твърди
да знае, че майка му е нямала намерение да стане собственик на целия имот.
Наследниците се били разбрали да бъде само на името на майка му, защото другите
са в Т. , да не пътуват. И според св.И. И. И., съпруга на починалия брат на
ищцата, т.е. с наследствени права в имота, Н.А. никога не е заявявала, че ще
владее имота. Имотът бил наследство от свекъра и свекървата и. Всички плащали
данъци. Според св.С. Н. А., племенник на ищцата/ син на починалия и брат/,
оставили леля му да „се ръководи с имота“ . И според св.Б. Н. А., братовчедка и
на двете страни, след като починали родителите на Н., тя не била казвала на брат си и сестра си, че ще
владее имота. Къщата се подържала. Н. и мъжа и ходели, ходел брат и докато бил
жив.
Показанията на свидетелите
М. С.А., М. М. С., И. И. И., С. Н. А., кореспондират
с твърденията на самата ищца, обосноваващи нуждата да бъде удостоверено правото и на собственост върху
недвижим имот с констативния нотариален акт от 2006г. с поетия ангажимент да
снабди документите във връзка с предстоящата продажба. По данни от удостоверение от 26.03.2019г.на
Община Добричка, издадено въз основа на база данни МДТ, имотът до 01.01.2004г.
е бил деклариран на името на ищцата и брат и Н. А.А., а след тази дата до
31.12.2015г. на името на ищцата и
предеклариран от наследниците на брат и.
При така установеното следва да
се приеме, че не са се
осъществили правопораждащите предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание факти- установяването на самостоятелна фактическа власт с
намерение за своене и упражняването и повече от 10 години, т.е. към момента на предявяване на иска
правото на собственост на наследниците не се е
погасило, респ.
правото на собственост на предявилата иска по чл.108 от ЗС ищца е останало в
обема на наследствените и права от 1/3ид.част.
Спорен по делото е и въпроса дали
ищцата е изгубила така придобитите по наследство права в обем на 1/3ид.част от
имота поради придобиването им от ответниците в резултат на установяването
на самостоятелна фактическа власт с намерение за своене и упражняването и
повече от 10 години, т.о. на основанието, удостоверено в легитимиращия ги
констативен нотариален акт, вписан под № ** от **.12.2015 г., акт № **, том Х***,
дело № **/2015 г. на СлВп при АВп-Добрич .
Съвпадащи са становищата на
страните, че ищцата е предала фактическата власт върху имота на ответниците
по повод неформално
споразумение за закупуването му от тях. Според ответниците това е станало през 2004г., а според ищцата- през
2006г..
Според св.М. С.А. и М. М. С., през 2006г.
ищцата се разболяла и тогава решили да продадат имота, ответниците пожелали да
го купят. Уговорката била да се нанесат и когато ищцата оправи документите да
сключат договора. Ответниците се нанесли през 2006г., преди Н. да си извади
нотариален акт според св.М. С.А., в края на лятото според св.М. М. С., през
есента на 2006 според св.Б. Н. А., в края на 2006г. според св.И. И. И.. Според
св.М. М. С.сделката не станала, защото Т. нямал пари. От тогава ищцата
постоянно го канела да ходят при нотариус, да сключат сделката, да плати. През
2012-2013г. го канела да се изнася. След като се нанесъл не им давал да влизат в къщата, в двора свидетелят влизал.
Според св. М. С.А., Т. се нанесъл с тенденция занапред, като си уредят
нотариалния акт да плати. Били се разбрали за 1500лева, но не можал да ги даде.
В началото на 2012г. ищцата Н.А.
поискала Т. да плаща наем. Той отказал, нямал пари. През 2015г. казал на снахата/св.
И. И. И./, че имал
нотариален акт. До този момент твърдял пред комшиите, че къщата е негова, на
тях не бил казвал. След като допуснали Т. в имота, свидетелят не бил влизал
вътре. Ответниците не го допускали.
Св. Б. Н. А. свързва нанасянето на
ответниците в имота със смъртта на баща си Н., който починал месец април 2007г.
Те се нанесли 5-6 месеца преди това. От баща си свидетелката знаела, че Т. не
искал да плаща, че го канел като свидетел при нотариуса да си прехвърли къщата
на негово име. Ищцата и споделяла, че нищо не са плащали, че не искат да
излязат. Отначало собствениците ги съжалявали, че нямат пари. Това продължило
около година, после започнали споровете и си развалили отношенията. Т. казал на
Н., че няма да напусне.
Св.И. И. И. не помни кога точно е
ходила на среща с ответника, той искал да се види с тях. Тогава и показали
нотариален акт и казали, че те вече са собственици.
Св.Г. А. Ю., кмет на с.л. от 2003г. не е
категорична относно момента на установяване на фактическа власт върху имота от
ответниците- от 2005г. или от 2006г., или се нанесли след като починал свако и,
собственик на съседен имот, а той починал към 2007 в Т.. Преди това правили
ремонт. Искали да купуват имота. Били в добри отношения с ищцата. Проблемите
между тях започнали след 2010г., спорели за цената.
Според св.Д. И. Ч. , ответниците
влезли в къщата докато бил съсед Н., който отишъл в Т. и там починал. От
ответника знаел , че иска да купи къщата но се скарали за пари. След като
влязъл в имота ответникът закрепил мрежата, сложил метални колове, направил
антре навън, метални порти. Самият свидетел правил малката метална порта преди
15г., след 2004-2005г.
От ответниците св.С. Ш. И.,
съсед, знаел, че са купили къщата от Н.
и един мъж, който бил починал. Казали му
го през 2004г. Имотът бил занемарен, След като влезли сменили циглите на покрива,
гредите, оправили оградата. От 2004г.насам имотът се ползвал от ответниците. Н.
и Т. се карали за къщата. Говорили за някаква цена, но като представила
нотариален акт искала по-голяма цена. Той/ответникът/казал пред свидетеля, че
тя вдига цената, защото видяла, че след ремонта къщата станала хубава.
Св.А. М. П., жител на селото ,
твърди да знае, че ответниците обитават имота от 2005г. Започнали да му правят
ремонти през 2004г. Лично свидетелят през 2004г. бил нает и правил ремонт на
ел.инсталацията в къщата, цялостна подмяна, защото не ставала, била със старите
кабели с оплетка от конци. Ремонтните дейности продължили година-две, най-много
три. Докато вървяли ремонтите Т. бил в имота. Когато влязъл в имота казал, че
неговите братовчеди го продават и той ще го купи. Разбрал се с тях за парите,
само трябвало да изкарат нотариален акт и да дадат парите. Две-три години след
като се нанесъл в къщата споменал пред свидетеля, че не може да се разбере с
наследниците-искали едни пари, после казали други. Не бил споделял, че трябва
да напусне къщата.
И според св.Д. Ш.М., брат на
ответника, основният ремонт на имота
брат му започнал през 2004г. Свидетелят
му помагал. През 2005г.се нанесъл и продължил с частичните ремонти. Преди в
имота живеели баба и дядо. Бабата починала през 1989г., а дядото преди нея. Съсед
на имота бил Н., който починал в Т.. Преди да замине за Т. брат му го „засякъл“
като съсед може би година. Когато правили ремонт, той бил там като съсед.
Св.Н. Ш. А., сестра на ответника,
твърди също да е помагала на брат си при ремонта на къщата, която била
необитаема. Това станало през 2004г. След като станала обитаема, през 2005г. се
нанесли.Преди това живеели при
родителите им. След като се нанесъл ремонтите продължили. Съсед му бил Н.,
който починал в Т.. Когато брат и се нанесъл в къщата Н. вече бил продал къщата
и заминал за Т..
Разпитаните по делото свидетели
установяват безспорния между страните факт относно получаването на фактическата
власт върху имота от ответниците при
липса на каквото и да е валидно възникнало правоотношение между тях и ищцата, а
по повод неформално споразумение за бъдещото му закупуване. Най-ранният момент на
допускането им в имота от ищцата, според свидетелите С. Ш. И., А. М. П., Д. Ш.М., Н.
Ш. А., е 2004г., когато ответниците започнали ремонти с оглед намерението им да
купят имота, за началото на които ремонтни дейности последните трима свидетеля
споделят непосредствени впечатления предвид участието си при извършването им. Намерението
и очакването на ответниците, че ще станат собственици след като заплатят цена,
наличието на каквото очакване към 2004г., когато започнали да го ремонтират, към
2006г., когато ищцата се снабдява с констативния нотариален акт от 01.12.2006г.
с цел прехвърляне на собствеността без останалите съсобственици и получаване на
цената, както и след това, се установява от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, кореспондира на съзнание у ответниците, че имотът не е тяхна
собственост. Фактическа власт без съзнание и намерение за своене е държане /
чл. 68, ал.2 от ЗС/. Кореспондиращи с гласните доказателства за допускане на
ответниците в имота от ищцата, имащо за последица установяване на фактическа
власт като държане, а не като владение, за спорове между страните през годините
след това относно цената, срещу която ще се прехвърли собствеността, разкриващи
съзнание за държане на чужд имот, са обясненията на самия ответник Т.М., дадени
като свидетел по ДП №138/2016г. по описа но сектор „ПИП“ при ОД МВР-Добрич, образувано по
жалба вх.№689/21.04.206г.на Н.А., че е допуснат в имота през 2004г.с уговорката
за закупуването му за сумата от 1500лева, извършване на ремонт за да може да
живее в къщата със семейството си ,
посещение по месторабота на Н.А. в края на 2005г., по новогодишните празници, с
предложение да и даде първоначално сумата от 1000лева, а в последствие
останалите 500лева, липсата на съгласие от страна на Н.А. относно тази цена и
поискването на по-висока, че за годините след 2004г. никой от старите
собственици не бил предявил ясни претенции, бил ги виждал един или два пъти-в
началото като го пуснали да живее в имота през 2004г. и след като разбрали, че
има документ за собственост, че искали да продават, че бил готов да плати
исканата сума, но те започнали да го изнудват. Тези обяснения, съдържащи
неизгодни за ответника факти следва да бъдат обсъдени съвкупно с останалите доказателства,
тъй като са обективирани в протокол, подписан от ответника, т.е.имащ характер на документ притежаващ
доказателствена сила за фактите, неизгодни за неговия издател.
Право на собственост по давност
се придобива обаче не чрез просто държане /упражняване на фактическа власт със
съзнание, че имотът има друг собственик/, а само чрез владение. Предпоставките
за постигане на целите на придобивната давност според чл. 68, ал. 1 от ЗС са
упражняване на фактическа власт/владеене като фактическо състояние/ и
субективно отношение на упражняваната фактическа власт, а именно намерението за
своене, които следва да са налице през целия период на минимум необходимото
време по чл.79 от ЗС, за да се придобие собствеността върху вещта. Доказателствата
по делото не установяват най-рано след края на 2005г., когато ответника
признава пред разследващия орган воденето на преговори с ищцата за цената, и в
който и да е момент след това, наличието
на промяна у ответниците в субективното отношение към процесния имот- съзнание, че
държат свой имот, а не имот, който има друг собственик. Намерението да се държи
вещта като своя трябва да се изрази по ясен и недвусмислен начин, като
владелецът трябва да отрича и отблъсква чуждата власт върху вещта и в частност
следва да манифестира своето намерение да свои вещта пред нейния собственик, а
не пред трети лица/съседи, познати и пр./. При съвкупна преценка на събраните
доказателства, може да се изведе извод,
че дълго време след 2005г., макар фактически да са живеели в имота, субективното
им отношение към него е останало непроменено- били са със съзнание за бъдещото
му придобиване срещу цена при наличен във времето спор със собствениците
относно нейния размер. Така според св.Ю.
три-четири години след като ответниците се нанесли в къщата, може би
след 2010г., започнали споровете между
страните за цената, и двете страни и казвали, че не могат да се разберат. И според
св. П., две-три години след като ответникът
се нанесъл в къщата започнал спора за парите, ответникът казвал пред него, че
не може да се разбере с наследниците. Според св. И., ответникът му казал, че
говорили с ищцата за цена от 1500лева, но след като му представила нотариален
акт/с констативен нотариален акт ищцата се снабдява на 01.12.2006г./, тя му
поискала по-голяма цена. Според св.Ч., ответникът го поканил като свидетел в
производството за снабдяването му с констативен нотариален акт през 2015г.,
когато му казал, че не се разбрали с Н., трябвало да и даде пари, дал само
1000лева, искал да купи къщата, но се скарали.
Едва през 2015г. ответниците са демонстрирали
собственическо отношение към имота като са се снабдили с констативен нотариален
акт, но времето от тогава, до датата на предявяване на иска по чл.108 от ЗС -*.05.2018 г., през
което вече са били налице и двата елемента на владението по чл.68, ал.1 от
ЗС/обективен-фактическа власт и субективен-намерение за своене/, не е достатъчно за настъпване на последиците
на чл.79, ал.1 от ЗС по отношение правата на ищцата в имота.
Според разрешението с решение
№70/16.08.20**г. на ВКС по гр.д.№39*/2016г., *г.о., в хипотеза на предявен от
съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което
се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, предмет
на спора са само притежаваните от ищеца-съсобственик права. Ако така предявения
ревандикационен иск е основателен същия може да бъде уважен в осъдителната част
само за правата на ищеца, като на основание чл.*7, ал.2 ГПК издаденият в полза
на ответника констативен нотариален акт може да бъде отменен само за тези
права. В случая правата
на ищцата не са придобити по давност от ответниците и искът по чл.108 от ЗС е
основателен и следва да бъде уважен в своята установителна част за правото на
собственост на ищцата върху 1/3 ид.част от процесния имот по силата на
наследяване от А.А. М./Я. И. М./, починал на 05.09.1986г.и С. О.М.а/А. Я. М./,
починала на 16.07.1989г./. Тъй като ответникът се е позовал на придобивна
давност преди предявяването на иска, снабдявайки се на **.12.2015 г. с
констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение, искът
по чл.108 ЗС и в осъдителната му част може да бъде уважен само за правата на ищцата.
Това следва от предмета на делото /притежаваните от ищца права в
съсобствеността/ и от доказателственото значение на констативния нотариален
акт, изяснено при постановяване на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г.
по т.д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС - констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила
за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота/така решение №70/16.08.20**г. на ВКС по гр.д.№39*/2016г., *г.о./.
За останалите 2/3ид.части искът по чл.108 от ЗС в установителната и осъдителната част следва да
бъде отхвърлен.
Като последица от уважаване на иска по чл.108
от ЗС за 1/3ид.част, тъй като е опровергано легитимиращото действие на
констативния нотариален акт № ** от **.12.2015г. на нотариус № ** при НК с
район на действие ДРС, том І, рег. № **, дело № **г., вписан под № ** от **.12.2015г.,
акт № **, том **, дело № **/2015г. на СлВп-Добрич, с който Т.Ш.М., ЕГН **********,
е признат за собственик на основание давност върху недвижим имот, представляващ
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с
пл.№ * в кв.* по плана на с.л., общ.Добричка, ведно с построените в това дворно
място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и
коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и
съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, в обема на 1/3ид.част, на
уважаване подлежи и обусловеното искане по чл.*7 ал.2 от ГПК за отмяната му само
в този обем.
Легитимацията на ищцата като собственик
на 1/3ид.част от имота, респ. съсобственик, не я снабдява с правото да
осъществи защита с осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД и на правата на останалите
съсобственици по аргумент от
разпоредбата на чл.26 ал.2 от ГПК, т.е. нито по силата на закона, нито от естеството на
спорно правоотношение, същата е овластена да брани правата и на другите неучастващи
като страна по спора съсобственици. Като собственик с права в обем на 1/3ид.част има право на
имуществено изравняване в хипотезата на
чл.59 от ЗЗД съобразно обема на правата си, при липса на спор, че в исковия
период от 01.01.20** г. до *.05.2018 г. ответниците са ползвали имота, т.е вместо ищцата, ползите
от имота, които и се следват като собственикна 1/3ид.част, са придобити от тях.
По тези съображения
настоящата инстанция намира извода на районния съд за осъществено неоснователно
разместване на блага за правилен. В хипотезата на чл.59 от ЗЗД обогатяване/обедняване
е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му
спестени разходи/средства/ за сметка на имуществото на друго лице, какъвто
характер има претенцията на ищцата, основателна за сумата от 280, 50 лева,
представляваща 1/3част от сумата от 8*,
50 лева обезщетение за ползване, изчислено на база заключението на вещото лице
за пазарен наем за
процесния период от **, 50 лева на месец, респ.неоснователна за горницата от 280,
50 лева до 8*, 50 лева. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Във връзка с приетото по-горе
относно обема на правото на собственост на ищцата на основание наследствено
правоприемство, правилен се явява извода на районния съд, че предявеният
отрицателен установителен иск от ответниците е основателен до размера на 2/3
ид. части от процесния имот, респ. неоснователен в останалата част от
1/3ид.част. Като последица от уважаване на иска по чл.124 от ГПК в обем на
2/3ид.част, тъй като е опровергано легитимиращото действие на констативния
нотариален акт № * от 01.12.2006г. на нотариус № ** при НК с район на действие
ДРС, том **, рег. № **, дело № ** от 01.12.2006 г., вписан под вх.№ ** от
01.12.2006г., акт № **, том **с, дело № **/2006г. на СлВп-Добрич, в частта, с
която Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, за правата на Н.А. в обема над
1/3ид.част, на уважаване подлежи и обусловеното искане по чл.*7 ал.2 от ГПК за
отмяната му за горницата над 1/3ид.част.
По тия съображения и предвид на
това, че пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са
представени нови доказателства, не са оспорени и направените от
първоинстанционния съд фактически констатации, а само произтичащите от тях
правни изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане
към мотивите на първоинстанционния съд
на основание чл.272 от ГПК.
При този изход от спора пред
въззивната инстанция, и двете страни имат право на разноски за адвокатско
възнаграждение, платено за защита срещу жалбата на насрещната страна /разходите
за държавни такси за въззивно обжалване и за адвокатско възнаграждение, платено
за защита по подадената от всяка от страните жалба, с оглед неоснователността
на всяка от тях, не им се следват/. Разноски по исканията на страните по чл.*7
ал.2 от ГПК не се дължат отделно на никоя от тях, тъй като това искане няма
характер на самостоятелен иск, а е правна последица от уважаване на вещен иск.
Ищцата Н. А. е удостоверила
извършването на разходи във въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева. При липса на
указание каква част от общо платеното възнаграждение е за защита по подадената
от нея жалба, каква част за защита срещу подадената от насрещната страна,
респ.указание съобразно правилото на чл.2, ал.5 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се приеме, че е платено поравно, т.е. 500лева/1000лева:2/за
защита по нейната жалба и толкова за защита срещу жалбата на насрещната страна.
От общо платените 500лева за защита срещу жалбата на насрещната страна следва
да се приеме, че е платила поравно за защита по обжалваните от насрещната
страна искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, т.е.възнаграждение от по 250лева/500лева:2/
по всеки. При минимално такова по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 485.21лева по иска по
чл.108 от ЗС с цена, посочена от ищеца в размер на 3645.90лева, и от 300лева по
чл.7, ал.2, т.1 от същата по иска по чл.59 от ЗЗД, платеното адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно и липсва основание за намаляването му. В
този смисъл възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК се явява
неоснователно. Следователно за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Н.А. следва да се присъдят съдебно-деловодни разходи в размер на
общо 500лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът Т.М. е удостоверил
извършването на разходи във въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лева, а ответницата З.М.
в размер на **50лева. При липса на указание каква част от общо платеното
възнаграждение е за защита по подадената от тях жалба, каква част за защита срещу
подадената от насрещната страна, респ. указание съобразно правилото на чл.2,
ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да се приеме, че е платено поравно, т.е. Т.М. е платил по 750лева, а З.М. по 875лева за
защита по подадената от тях жалба и за защита срещу жалбата на насрещната
страна. От общо платените от Т.М. 750лева за защита срещу жалбата на насрещната
страна, следва да се приеме, че е платил поравно за защита по обжалваните от
насрещната страна искове по чл.108 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.124 от ГПК,
т.е.възнаграждение от по 250лева/750лева:3/ по всеки. От общо платените от З.М. 875лева
за защита срещу жалбата на насрещната страна, следва да се приеме, че е платила
поравно за защита по обжалваните от насрещната страна искове по чл.108 от ЗС,
чл.59 от ЗЗД и чл.124 от ГПК, т.е. възнаграждение от по 2*.67лева/875лева:3/ по
всеки. При минимално такова по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 485.21лева по иска по чл.108
от ЗС и по чл.124 от ГПК , всеки с цена от 3645.90лева, и от 300лева по чл.7,
ал.2, т.1 от същата наредба по иска по чл.59 от ЗЗД, платеното адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно и липсва основание за намаляването му. В
този смисъл възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК се явява
неоснователно. Следователно за въззивното производство, на Т.М. следва да се
присъдят съдебно-деловодни разходи в размер на 750лева адвокатско възнаграждение, а на З.М.
в размер на 875лева адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№736/24.06.2019г. по гр.д.№2**9/2018г. на Добрички районен съд обжалваните части /в частта на
иска по чл.108 от ЗС , в частта на иска по чл.59 от ЗЗД , в частта на иска по чл.124,
ал.1 ГПК, в частта на исканията на страните по чл.*7 ал.2 от ГПК/.
ОСЪЖДА Т.Ш.М. с ЕГН ********** и З.Ю.М. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.А.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 500лева съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ш.М.
с ЕГН ********** ***, сумата от 750 лева съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.А.А. с, ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Ю.М. с ЕГН **********
***, сумата от 875 лева съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните в частта на исковете по
чл.108 от ЗС и по чл.124 от ГПК. В частта на иска по чл.59 от ЗЗД и на
основание чл.280 ал. 3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.