Р Е Ш
Е Н И Е
№
………………../ ……...2019г.,гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание
на осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №1422 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от Х.К.Т. с ЕГН **********, срещу Pевизионен акт
№Р-03000317005791-091-001/29.01.2018г.
, поправен с Pевизионен акт
№П-03000318021555-003-001/06.02.2018г.
за поправка на ревизионен акт, издадени от М.Ц.М.-началник
сектор и А.Д.П.-главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД
на НАП – Варна, потвърдени изцяло с
Решение № 51/23.04.2018г. на Директор Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП. С ревизионния акт за жалбоподателката са установени
задължения за данъци по ЗДДФЛ както следва: за 2011 г. Данък
върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2955.01 лв.-главница и лихва в размер на 1728.98
лв., за 2012 г. Данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ в размер на
3187.40 лв.-главница и лихва в размер на 1538.12 лв., за 2013 г.
Данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 3765.22 лв.-главница и лихва в размер на 1434.42
лв., за 2014 г. Данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ в размер на
8631.99 лв.-главница и лихва в размер на 2412.14 лв., за 2015 г.
Данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 5833.00 лв.-главница и лихва в размер на
1050.19 лв., за 2012 г. Данък върху годишната данъчна основа на ЕТ в размер на 2831.03 лв.-главница и лихва в размер на
1366.15 лв., за 2013 г. Данък върху годишната данъчна основа на ЕТ в размер на 5017.86 лв.-главница и лихва в размер на
1911.63 лв., за 2014 г. Данък върху годишната данъчна основа на ЕТ в размер на 103.62 лв.-лихва, и за 2015 г.
Данък върху годишната данъчна основа на ЕТ в размер на 4938.53 лв.-главница и лихва в размер на
876.75 лв.
Обжалва се Ревизионния акт в частта, относно установени данъчни задължения за Данък върху общата годишна данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ. В частта за установен Данък върху годишната данъчна основа на ЕТ,
РА е влязъл в сила. В жалбата се твърди, че ревизионният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила
и неправилно приложение на материалния закон. Доводите на оспорващата са за неправилно установени налични парични средства към
началото на ревизирания период - 01.01.2011 г. Жалбоподателката твърди, че
органите по приходите при ТД на НАП не са отчели установеното с Протокол
№1232530/01.11.2012г., съставен от орган по приходите при ТД на НАП - гр.
Варна, ведно с Приложение №1 към Протокол обр. Кд73 №1232530/01.11.2012г.
крайно салдо към 31.12.2009г. и счита, че началното салдо към 01.01.2011 г.
е в размер
на 67688,00лв. Счита, че данъчните органи са приели т.нар. “встъпителен баланс“, който не отговаря на
установеното в предходна проверка за периода 2010 г. - 2015г. (стр.4 от РД) като органите
по приходите са разполагали с необходимите данни, да определят приходите и
разходите за данъчен период 2010 г. и да съобразят получения резултат с
установеното при предходната проверка крайно салдо за 2009г. Оспорва анализа на движението по банковите сметки във връзка
с усвояване и погасяване на кредити за 2014г. - стр.25 от Ревизионния акт.
Твърди, че преведените от банковата сметка на „Авенет нин“ ЕООД и „Д. мор“ ЕООД
суми по сметката на едноличния собственик на капитала не се явява доход,
подлежащ на облагане по общия ред на ЗДДФЛ. Счита, че изводите на данъчните органи, че е налице „несъответствие“ между
получените доходи и направените разходи е ненадлежно доказано. Въведено е искане до съда, да отмени обжалвания
Ревизионен акт.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
адв.В.К., като представител по пълномощие на оспорващата.
Ответната страна - Директор на Дирекция
ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ю.к. Д.С. в
съдебно заседание оспорва жалбата по мотиви, изложени в Решението на Директора
на „ОДОП“-Варна. В депозирани писмени бележки изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че въз основа на
данните в приложените в преписката банкови извлечения и документи органите по
приходите правилно и точно са установили наличностите по банковите сметки в
началото и края на ревизираните години, както и начислените лихви. Счита, че във връзка с получените
парични средства по банковата сметка на Х.К.Т., съответно от: Ж.О.Д. - 3050лв.,
и от
Д.С.Д. - 1976лв., и разпитаните в съдебно заседание лица, не е доказано основанието за
превода по банковата сметка на жалбоподателката. Във връзка с превода на суми
по банковата сметка на Х.К.Т., преведени от “Авенет нин“ ЕООД и от “Д. мор“
ЕООД и взети решения от общото събрание на дружествата, сочи че представените
доказателства - хронологичните ведомости не подкрепят твърденията изложени в
жалбата относно съхранението средствата на дружествата в личните сметки на Х.К.Т..
Иска от съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в
размер на 1649,05лв. без
значение изхода от делото, предвид ангажираните за първи път нови писмени
доказателства.
По допустимостта
на жалбата:
Жалбата е подадена в срок пред местно и родово компетентен съд срещу акт,
който подлежи на обжалване по съдебен ред и от лице с констатиран правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
160 от ДОПК, административния съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на разглеждане по спор за законосъобразност в настоящото съдебно
производство e Ревизионен
акт № Р-03000317005791-091-001/29.01.2018г.,поправен с Ревизионен акт
№П-03000318021555-003-001/06.02.2018г., издадени на основание чл. 119, ал. 2 и
чл. 133, ал. 3 от ДОПК, от М.Ц.М., на длъжност началник сектор и от А.Д.П. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
Варна, в частта, в която на лицето Х.К.Т. за данъчен период 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. са определени задължения
за данък върху общата годишна данъчна основа в общ размер на 24 372.62
/двадесет и четири хиляди триста седемдесет и два лева и шестдесет и две
стотинки/-главница и лихва в размер на 8 163.85 /осем хиляди сто шестдесет
и три лева и осемдесет и пет стотинки/.
Ревизионното производство по обжалвания тук Ревизионен акт
№Р-03000317005791-091-001/29.01.2018г. е образувано съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-03000317005791-020-001/01.09.2017г. ЗВР от 01.09.2017 г. е издадена от М.Ц.М. – Началник
сектор при ТД-Варна.
Видно от съдържанието на ЗВР, ревизията има за свой предмет и обхват
задълженията на физическото лице Х.К.Т. с регистрация и като ЕТ „Х.Т.“ по ЗДДФЛ
– годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ в периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г.
Всички съставени в хода на ревизионното производство документи и заповеди са
връчени на данъчнозадълженото лице по електронен път, за което свидетелстват
приложените към ревизионната преписка удостоверения за извършено връчване по
електронен път. По този въпрос между страните по делото липсва спор. В
производството пред съда са представени доказателства от ответника, от които се
установява, че ЗВР, РД, РА са подписани с електронен подпис от лица, които към
момента на подписването им са притежавали валидни квалифицирани електронни
подписи.
Ревизионен доклад № Р-03000317005791-092-001/30.11.2017 г. /л. 580-603 от
преписката/, е съставен в срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК. На основание чл. 117 ал.
3 ДОПК. Докладът е връчен на ревизираното лице по електронен път на 30.11.2017
г., за което свидетелства приложената на л.581 от преписката Разписка за
извършвано връчване по електронен път. Срещу констатациите, изложени от
ревизионния екип в РД, е подадено възражение вх. №43211-7/16.01.2018 г., в
което най-общо е изразено несъгласие с констатациите в РД, които са определени
като „необективни“. Ревизираното лице счита, че при формирането на фактическите
и правните изводи не са анализирани събраните в ревизионното производство
доказателства. С възражението
жалбоподателката представя като доказателства-Приложение №1 към протокол обр.
КД 73 №1232530/01.11.2012 г., копия на разходооправдателни фактури и документи,
хронология за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015 г. на дебитен и кредитен оборот на „Авенет
Нин“ ЕООД и „Д. Мор“ ЕООД, оборотни ведомости на ЕТ „Х.Т.“ за 2012г., 2013г. и
2015 г. Хронология на счетоводни записвания за 2012г., 2013г. и 2015 г., Решения
на ОС на „Авенит Нин“ ЕООД и „Д. мор“ ЕООД.
В законоустановения срок, материално компетентните орани по чл. 119 ал. 2 ДОПК - М.Ц.М., на длъжност Началник
сектор, възложил ревизията и А.Д.П. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, са издали оспорения в настоящото съдебно производство
Ревизионен акт №
Р-03000317005791-091-001/29.01.2018г. /л.696–715 от преписката/. В мотивите за издаване на РА са обсъдени
направеното възражение и представените доказателства, като органите по
приходите приемат извършените в хода на ревизията процесуални действия и
потвърждават изложените в РД факти и обстоятелства и направените фактически и
правни изводи, като считат възражението за неоснователно. С РА №П-03000318021555-003-001/06.02.2018
г. за поправка на РА са отстранени очевидни фактически грешки, касаещи грешно изчисляване
на задълженията.
Направените с ревизионния акт установявания кореспондират изцяло с
възложените предметни и времеви предели на ревизията. Формално РА отговаря
изцяло на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи
от съдържанието му. Съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен
като неразделна част от РА.
В хода на ревизията на Х.Т. е връчено искане за представяне на документи и
писмени обяснения №Р-03000317005791-040-001/08.09.2017 г. /л. 5 от преп./, с
което са изискани документи, необходими за целите на ревизията. Т. е
представила справки и декларации за притежавани банкови сметки, МПС, недвижими
имоти и др. С искане за представяне на документи и писмени обяснения
№Р-03000317005791-040-002/10.10.2017 г. /л. 12 от преп./, Т. е представила
писмени обяснения /л.15, 24,26 от преп./, в които е посочила, че сумите, които
е получила по банковите си сметки от Д.С.Д., са с цел изплащане на работни
заплати на служители на „Он Кий Сървиз“ ООД. С парите се разпореждала по негово
настояване и по негови указания. Приложила е пълномощно, дружествен договор на
„Он Кий Сървиз“ ООД и хронологични ведомости. За доказване на основанието за
постъпили суми по личните си банкови сметки от „Авенет Нин“ ЕООД и „Д. Мор“
ЕООД, жалбоподателката представя Протоколи от ОС от 16.12.2008 г. и от
19.07.2012 г. Като основание за постъпили парични суми от Ж.О.Д. по личните
сметки на Х.Т., е посочено като основание договор за безвъзмездно отговорно пазене-2 броя.
С Протокол №П-16001617181984-141-001/03.11.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив за
извършена насрещна проверка на „Авенет Нин“ ЕООД, ЕИК ********* е направена
констатация, че дружеството не е представило документи и доказателства.
С Протокол №П-22221017182758-141-001/06.11.2017 г. на ТД на НАП-София за
извършена насрещна проверка на „Д. мор“ ЕООД, ЕИК ********* е направена
констатация, че дружеството не е представило документи и доказателства.
Установено е, че лицето Х.Т. не е било назначено по трудови или извънтрудови
правоотношения в дружеството.
В
хода на ревизията от събраните доказателства е установено, че Х.К.Т., съгласно
действащото данъчно законодателство е местно физическо лице и на основание чл.
4, ал. 1 вр. Чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от
източници в Република България и от чужбина. На основание чл. 3 от ЗДДФЛ
ревизираното лице е със статут на местно физическо лице, носител на задължение
за данъци по същия закон за придобити доходи от източници в Република България
и в чужбина. Задълженото лице е физическо лице с дейност като ЕТ и е била
представляващ ЕТ „Х.Т.“, ЕИК *********.
Органите
по приходите са установили, че по банковите сметки на физическото лице Х.К.Т.,
през ревизираните отчетни години, са постъпили средства от физически и
юридически лица, както следва: от Ж.О.Д. - 3050лв., от Д.С.Д. - 1976лв., от Л.Д.В.
- 1020лв., от С.Е.К. - 92лв., “Авенет нин“ ЕООД (свързано лице) - 88033.89лв.,
“Д. мор“ ЕООД (свързано лице) - 41210лв.
На базата на извършени съпоставка
и анализ на наличностите по банкови сметки, декларирани доходи в подадените ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ и извършените разходи от жалбоподателката през процесните периоди, а именно – разходи за живот и издръжка, комунални разходи, разходи за придобиване
на недвижими имоти, пътувания, вкл. и в
чужбина, платени задължения към трети лица, е установено следното:
За 2011г. е установено
превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи в размер на 1970.20лв.
За 2012г. е установено
превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи в размер на 16903.96лв.
За 2013г. не е установено
превишение на направените разходи и придобито имущество над получените/декларираните
доходи- установено е съответствие в размер на 21052.20лв.
За 2014г. е установено
превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи в размер на 64897.89лв.
За 2015г. не е установено
превишение на направените разходи и придобито имущество над
получените/декларираните доходи.
За сумите, представляващи
несъответствие на получените доходи/приходи/източници на финансиране и
фактически извършените разходи, ревизиращите органи са приели, че лицето е
получило доходи от други източници, които не са обложени с окончателен данък,
поради което, на основание чл. 35. т. 6, вр. чл. 36 от ЗДДФЛ, посочените
по-горе суми са обложени с данък върху общата годишна данъчна основа.
Ревизиращият екип е приел за
установено, че към дата 01.01.2011г. /началото на ревизирания период/ началното
салдо на физическото лице Х.К.Т. е 0,00 лв. Ревизираното лице възразява, че ответника
не е кредитирал факта, че към началото на ревизирания период същата е
разполагала със сума от 67688лв., която
следва да се намали със закупен през 2010 г. недвижим имот и с паричните
разходи за издръжка на едно лице по статистически данни за 2010г. Това
не е възприето от ответника при издаването на РА и потвърдителното Решение.
Органите по приходите са определили данъчната основа
за облагане по периоди, както
следва:
За отчетен период 2011 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 317.20
лв.
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 4583.10
лв./ чиста сума, след удържаните данъци и осигуровки на лицето/
•
Получени други суми по банкова сметка *** „Авенет нин"
ЕООД, „Д. мор" ЕООД и физически лица в размер на 27579.89 лв.
•
Получен приход от лихви в размер на 142.09 лв.
•
Общо доходи в размер на 32622.28 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащане по банка за такса-университет в размер на
540.00 лв.
•
Плащане по банка за ГРАБО МЕДИЯ в размер на 688.69 лв.
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 938.16
лв.
Общо разходи в размер
на 36375.27 лв.
•
Платени по банка за Асансьорен сервиз в размер на
384.00 лв.
•
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
9595.00 лв.
•
Платени в брой ВИК услуги в размер на 168.89 лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 13054.97лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на суми по кредитна
карта в размер на 10712.28лв.
•
Платени в брой данък сгради и такса битови отпадъци в
размер на 293.28 лв.
В хода на проверката
е извършена съпоставка между декларираните доходи от една страна и
имущественото и финансово състояние на задълженото лице от друга. Видно от
сравнителния анализ и съпоставка за 2011 г. се установява превишение на
разходите над приходите в размер на 1970.20 лв.
При ревизията се установява, че Х.К.Т. е получавала парични средства по
банковите си сметки от лицата - И.К., Ж.О., Л.В., Д.Д. и от дружествата
„Авенет нин" ЕООД и „Д. мор" ЕООД. Ревизираното лице предоставя доказателства, които според ревизиращия
екип нямат нужната законова сила, относно основанието, вида и характера на
получените парични средства.
Данъчна основа на тези доходи е определена на
основание чл. 36, във връзка с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ- доходи от други източници
-27579.89лв.
В резултат на извършените процесуални действия,
събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени
обяснения, както и въз основа на изготвената таблица, съдържаща разходи за
налични парични средства, получени доходи и извършени разходи за 2011 г. се
установява недостиг на парични средства за лицето в размер на 1970.20 лв.
Ревизиращият екип приема, че сумата в размер на 1970.20 лв. на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да бъде
квалифицирана като доход, придобит от всички други източници, които не са
изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като необлагаеми, или не са обложени с
окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ.
В резултат на направените констатации данъчната
основа за общия годишен доход - данъчната основа за облагане е определена в размер както следва:
Данъчна основа от други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /установено
превишение на разходите - 1970.20 лв. и установени недекларирани доходи - 27579.89лв.
Установена данъчна основа - 29550.09 лв.
Установен размер на данъка - 2955.01 лв.
Данък за внасяне 2955.01
лв.
За отчетен период 2012 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 957.60
лв.
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на
5867.61лв. /чиста сума, след удържаните данъци и осигуровки на лицето/.
·
Получени други суми по банкова сметка *** „Авенет нин"
ЕООД, „Д. мор" ЕООД и физически лица в размер на 14970 лв.
·
Получен приход от лихви в размер на 119.83 лв.
·
Общо доходи в размер на 21915.04 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 192.45
лв.
Общо разходи в размер
на 35130.17 лв.
·
Платени по банка за Асансьорен сервиз в размер на
96.00 лв.
•
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
11105.46 лв.
·
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 12208.02 лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на суми по кредитна
карта в размер на 10138.73 лв.
•
Платени в брой ВИК услуги в размер на 152.59 лв.
·
Платени по банка разходи за данъци към НАП в размер на
1236.86 лв.
В хода на проверката
е извършена съпоставка между декларираните доходи от една страна и
имущественото и финансово състояние на задълженото лице от друга. Видно от сравнителния
анализ и съпоставка за 2012г. се установява превишение на разходите над
приходите в размер на 16903.96лв.
При ревизията се установява, че Х.К.Т. е получавала парични средства по банковите си сметки от дружествата „Авенет нин"
ЕООД и „Д. мор" ЕООД. Ревизираното
лице предоставя доказателства, които според ревизиращия екип нямат нужната
законова сила, относно основанието, вида и характера на получените парични
средства.
Данъчна основа на тези доходи е определена на
основание чл. 36, във връзка с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - доходи от други източници -14970лв.
В резултат на извършените процесуални действия,
събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени
обяснения, както и въз основа на изготвената таблица, съдържаща разходи за
налични парични средства, получени доходи и извършени разходи за 2012 г. е установен недостиг на
парични средства за лицето в размер на 16903.96 лв.
Ревизиращия екип приема, че сумата в размер на
16903.96 лв. на основание чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да бъде квалифицирана като доход, придобит от всички
други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като
необлагаеми, или не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ.
В резултат на направените констатации данъчната
основа за общия годишен доход - данъчната основа за облагане е възприет в
размер както следва :
Данъчна основа от други доходи по чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ /установено превишение на разходите -
16903.96 лв. и установени недекларирани доходи - 14970лв.
Установена данъчна основа - 31873.96 лв.
Установен размер на данъка-3187.40 лв.
Данък за внасяне 3187.40 лв.
За отчетен период 2013 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 964.80
лв.
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 2947.44
лв. /чиста сума, след удържаните данъци и осигуровки на лицето/.
•
Получени доходи от друга стопанска дейност в размер на
183.30 лв.
•
Получени други суми по банкова сметка *** „Авенет нин"
ЕООД, „Д. мор" ЕООД в размер на 16600 лв.
•
Получен доход по банкови сметки от продадени недвижими
имоти в размер на 79807.90лв.
•
Получен приход от лихви в размер на 123.62 лв.
•
Общо доходи в размер на 100627.06 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 119.96
•
Общо разходи в размер на 121827.25 лв.
·
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
7580.72лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 11910.73лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на суми по кредитна
карта в размер на 6755.72 лв.
•
Платени в брой ВИК услуги в размер на 29.94 лв.
•
Плащания по ПОС терминал в размер на 5462.00 лв.
•
Разход за закупен недвижим имот в размер на 89968.18 лв. /сумите са постъпили по лични банкови
сметки в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ПроКредит Банк (България) ЕАД./
В хода на проверката
е извършена съпоставка между декларираните доходи от една страна и
имущественото и финансово състояние на задълженото лице от друга. Видно от
сравнителния анализ и съпоставка за 2013 г. се установява превишение на
разходите над приходите в размер на 21052.20лв.
При ревизията се установява, че Х.К.Т. е получавала
парични средства по банковите си сметки от дружествата „Авенет нин"
ЕООД и „Д. мор" ЕООД. Ревизираното
лице предоставя доказателства, които според ревизиращия екип нямат нужната
законова сила, относно основанието, вида и характера на получените парични
средства.
Данъчна основа на тези доходи е определена на
основание чл. 36, във
връзка с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - доходи от други източници -16600 лв.
В резултат на извършените процесуални действия,
събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени
обяснения, както и въз основа на изготвената таблица, съдържаща разходи за
налични парични средства, получени доходи и извършени разходи за 2013 г. е
установен недостиг на парични средства за лицето в размер на 21052.20 лв.
Ревизиращия екип приема, че сумата в размер на 21052.20 лв. на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да бъде
квалифицирана като доход, придобит от всички други източници, които не са
изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като необлагаеми, или не са обложени с окончателни
данъци по реда на ЗДДФЛ.
В резултат на направените констатации данъчната
основа за общия годишен доход - данъчната основа за облагане е възприета в
размер на:
Данъчна основа от други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /установено
превишение на разходите - 21052.20лв. и установени недекларирани доходи - 16600лв.
Установена данъчна основа - 37652.20 лв.
Установен размер на данъка-3765.22 лв.
Данък за внасяне 3765.22
лв.
За отчетен период 2014 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 966.59
лв.
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 7013.56
лв./ чиста сума, след удържаните данъци и осигуровки на лицето/.
•
Получени доходи от друга стопанска дейност в размер на
93.75 лв.
•
Получени други суми по банкова сметка *** „Д. мор"
ЕООД, „Авенет нин" ЕООД и физически лица в размер на 21422 лв.
•
Получена сума по банков кредит в размер на 90 000.00
лв.
•
Общо доходи в размер на 119495.90 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 1090.90
Общо разходи в размер на 186658.97 лв.
•
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
8097.31 лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 159109.82 лв.
•
Плащания по ПОС терминал в размер на 1556.23 лв.
•
Плащания на вноски по кредитна карта в размер на
16630.57 лв.
•
Платени в брой данък сгради и такса битови отпадъци в
размер на 174.14 лв.
В хода на проверката
е извършена съпоставка между декларираните доходи от една страна и
имущественото и финансово състояние на задълженото лице от друга.
Видно от сравнителния
анализ и съпоставка за 2014 г. се установи Превишение на разходите над
приходите в размер на 64897.89лв.При ревизията се
установява, че Х.К.Т. е получавала парични средства по банковите си сметки от дружествата „Авенет
нин" ЕООД, „Д. мор" ЕООД и физически лица. Ревизираното лице предоставя доказателства, които
според ревизиращия екип не се ползват от доказателствена тежестнямат нужната
законова сила, относно основанието, вида и характера на получените парични
средства.
Данъчна основа на тези доходи е определена на
основание чл. 36, във връзка с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - доходи от други
източници -21422 лв.
В резултат на извършените процесуални действия,
събраните доказателства и предоставените от лицето документи и писмени
обяснения, както и въз основа на изготвената таблица, съдържаща разходи за
налични парични средства, получени доходи и извършени разходи за 2014г. се
установи недостиг на парични средства за лицето в размер на 64897.89 лв.
Ревизиращия екип приема, че сумата в размер на
64897.89 лв. на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да бъде квалифицирана
като доход, придобит от всички други източници, които не са изрично посочени в
ЗДДФЛ, не са посочени като необлагаеми, или не са обложени с окончателни данъци
по реда на ЗДДФЛ.
В резултат на направените констатации данъчната
основа за общия годишен доход - данъчната основа за облагане е определена в
размер както следва:
Данъчна основа от други доходи по чл. 35,т. 6 от ЗДДФЛ /установено
превишение на разходите - 64897.89 лв. и установени недекларирани доходи - 21422лв.
Установена данъчна основа - 86319.89 лв.
Установен размер на данъка-8631.99 лв.
Данък за внасяне 8631.99 лв.
За отчетен период 2015 г.
ПРИХОДИ:
•
Доходи от трудови правоотношения в размер на 963.72
лв,
•
Получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 935.19
лв. /чиста сума с приспаднат данък/
•
Получени доходи от друга стопанска дейност в размер на
2079.85 лв.
•
Получени други суми по банкова сметка *** „Д. мор"
ЕООД, „Авенет нин" ЕООД в размер на 58330 лв.
•
Получена сума по банков кредит в размер на 128020 лв.
•
Общо доходи в размер на 190328.76 лв.
РАЗХОДИ:
•
Плащания по банка за банкови такси в размер на 450.34
лв.
Общо разходи в размер
на 183034.31 лв.
•
Платени по банка плащания към трети лица в размер на
39198.76 лв.
•
Платени по банка вноска/погасяване на кредит в размер
на 93677.41 лв.
•
Плащания по ПОС терминал в размер на 25571.03 лв.
•
Платени в брой данък сгради и такса битови отпадъци в
размер на 1045.14 лв.
•
Платени по банка ВИК услуги в размер на 131.32 лв.
•
Платени по банка ТВ услуги в размер на 259.80 лв.
•
Закупен недвижим имот по НА №20/30.04.2015г. в размер
на 16135.35 лв.
•
Платени по банка вноски по данъци/ИД към НАП в размер
на 6565.16 лв.
В хода на проверката
е извършена съпоставка между декларираните доходи от една страна и
имущественото и финансово състояние на задълженото лице от друга. Видно от
сравнителния анализ и съпоставка за 2015 г. не се установява превишение на
разходите над приходите При ревизията се установява, че Х.К.Т. е
получавала парични средства по банковите си сметки от дружествата „Авенет
нин" ЕООД и „Д. мор" ЕООД.
Ревизираното лице предоставя доказателства, които според ревизиращия екип нямат нужната законова
сила, относно основанието, вида и характера на получените парични средства.
Данъчна основа на тези доходи е определена на
основание чл. 36, във
връзка с чл. 35, т. 6 от
ЗДДФЛ - доходи от други
източници -58330лв.
В резултат на направените констатации данъчната
основа за общия годишен доход - данъчната основа за облагане е възприета в размер както
следва :
Данъчна основа от други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /установени недекларирани доходи - 58330лв./
Установена данъчна основа - 58330 лв.
Установен размер на данъка-5833 лв.
Данък за внасяне 5833 лв.
На основание чл. 175. ал. 1 и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху установения дължим
данък върху доходите с РА са били начислени и лихви за просрочие.
РА е оспорен по административен ред. При проведения административен контрол,
решаващият орган изцяло е възприел изложените в Ревизионния акт изводи и с Решение № 51/23.04.2018 г. е
отхвърлил жалбата срещу РА.
С Определение №1733/31.05.2018 г. АС-Варна е указал, че жалбоподателят носи
доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и
обстоятелствата, посочени в жалбата, а ответника, че носи доказателствена
тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания административен акт, както и изпълнение на законовите изисквания при
издаването му.
В производството пред съда се представиха доказателства на електронен
носител – диск, от който се установява, че Ревизионният акт, Ревизионният
доклад и Заповедта за възлагане на ревизия са документи, подписани с валидни електронни
подписи на съответните органи по приходите към датите на издаването на горните
документи. Доказателството е прието без оспорване.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е допусната и приета първоначална
и допълнителна ССчЕ, която съдът на основание чл. 202 от ГПК във вр.
с §2 от ДОПК цени в съвкупност с всички
останали доказателства по делото. Първоначалната ССчЕ даде заключение относно:
крайното салдо
между приходи и разходи на жалбоподателката за 2010г., стойността на
направените погасителни вноски по кредитите в Банка „ДСК“ и Банка „Пиреос “,
счетоводните операции, с които са отразени преведените от сметките на
дружествата парични средства по личната сметка на жалбоподателката и обратните
преводи, разликата между изтеглените и възстановени на дружествата парични
средства, баланса на приходите и разходите за всеки от ревизираните периоди, данъчната
основа и дължимия данък за всеки от ревизираните периоди във варианти.
Допълнителната ССчЕ бе назначена със задача да изготви баланс на приходите и
разходите за всеки от ревизираните периоди в два варианта и да определи
данъчната основа и дължимия данък.
В съдебно заседание вещото лице потвърди, че е взело предвид само документи
от счетоводствата
на двете дружества „Авенет нин“ ЕООД и „Д. мор“ ЕООД и е изследвало как дружествата
са отразили процесните суми. Поясни, че е проследила счетоводните записи във
връзка със сумите, които са превеждани по личната сметка на Х.Т., защото е
имала такава задача, но не е проследявала салдата с обявените в търговския
регистър баланси. Работила е и с документи, които не са част от преписката.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна
следното:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. РА определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК.
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
Органите по приходи са възприели установеното превишение на разходите над
доходите в годишен аспект като недеклариран доход без ясен източник, който
поради липса на друга хипотеза представлява облагаем доход. Ревизията е
проведена по общия ред по ЗДДФЛ, а не като ревизия при особени случаи по
чл. 122, ал. 1 ДОПК, при който органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от
обстоятелствата, визирани в т. 1-8. Текстът предоставя на органа по приходите
преценка дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК или по общия
ред, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1-8. В случая, данъчната
основа е безспорно установена на база декларирани доходи и реализирани разходи и приходи, при което не се налага
установяване на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и
съответно на така определена база облагане по разпоредбите на материалния
закон, а е допустима ревизия по общия ред, каквато е извършена, при която са
обложени установените разходи над приходи за съответните данъчни години като
разликата е квалифицирана като доход на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. В този смисъл са решение
№ 17277/19.12.2013 г., постановено по адм. д. № 5151/2013 г.; решение №
14223/22.11.2017 г., постановено по адм. д. № 4046/2017 г.; решение №
1910/13.02.2018 г., постановено по адм. д. № 4183/2017 г.; решение №
2262/20.02.2018 г., постановено по адм. д. № 8305/2017 г. на ВАС.
С
ревизионния акт на лицето са определени задължения за данък върху доходите на
физическите лица. Съгласно чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата
годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл.
17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Според чл. 17 общата годишна данъчна
основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36,
намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.
В конкретния случай спорът, разгледан по същество,
се свежда до това дали средствата преведени от “Авенет нин“ ЕООД и “Д. мор“ ЕООД
представляват доход на физическото лице. Спорът е и за това дали при
съпоставката на получените доходи /източници на финансиране с фактически
извършените разходи, правилно е определен размерът на наличностите от парични
средства към началото на ревизирания период - 01.01.2011 г., както и дали
правилно са определени паричните постъпления, включително доходите от дейността
на едноличния търговец и паричните преводи по банка от физически и юридически
лица.
По отношение на първоначалното салдо към 01.01.2011г.
В производството пред ревизиращия орган Х.Т. твърди, че с Протокол № 1232530/01.11.2012г. /стр.692, преп./,
е констатирано, че към 31.12.2009г. е разполагала с парични средства в размер
на 67688лв. Според нея тези наличности следва да се вземат предвид, след като
се редуцират със стойността на закупен недвижим имот през 2010г. - 3187лв. и
паричните разходи за издръжка на едно лице по статистически данни за 2010г. за
едно лице 3204лв. От съдържанието на представени протокол се установява, че за
2009г. е направена съпоставка на получените парични доходи с фактически
извършените разходи/придобито имущество, в резултат на което е установено, че
паричните доходи превишават с 67688лв. направените разходи. Действително
протоколът е съставен по установения ред и форма и съставлява доказателство, по
смисъла на чл. 50, ал. 1 от ДОПК, но следва да се има предвид, че фактите
установени с него касаят отчетната 2009г. и установеното превишение на доходите
над разходите е установено към 31.12.2009г. Обхвата на ревизията, приключила с
издаването на обжалвания РА, включва периода от 01.01.2011г. - 31.12.2015г. От
съдържанието на документите по преписката се установява, че с цел обективното
установяване размера на паричните средства, налични към 01.01.2011 г., в хода
на установителното производство са извършени процесуални действия за събиране
на конкретни доказателства, като на ревизираното лице са връчени искания, с
които изрично е поискано представянето на документи за наличностите от парични
средства в началото на ревизирания период и тяхното съхранение /ИПДПОЗЛ
изх.№ПФ-ОЗОООЗ16000726-040-001/16.11.2016г. и
№Р-3000317005791-040-001/08.09.2017/. Във връзка връчените искания не са
представени поисканите данни, нито в хода на ревизията, нито в хода на
административното обжалване. При липсата на представени от ревизираното лице
доказателства за размера и начина на съхранение на средствата, налични към
01.01.2011 г., се налага извода че такива доказателства не са налични и лицето
не разполага със сумата, която е била налична към 31.12.2009г. Ето защо съдът приема за несъобразено с
доказателствата, събрани по делото, и не кредитира заключението на вещото лице,
в частта, в която приема, че се установява начално салдо в размер на 64 108.27
лв. към 01.01.2011 г.
Относно
получени банкови преводи от Ж.О.Д. и Д.С.Д.
Правилно органите по приходите са приели,
че получените от жалбоподателката парични средства от физически лица, съответно от: Ж.О.Д. - 3050лв., от Д.С.Д. - 1976лв., от Л.Д.В. - 1020лв.,
от С.Е.К. - 92лв., не са посочени като необлагаеми и не са обложени с
окончателен данък, поради което на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ са включени
в годишната данъчна основа за доходите от други източници по чл. 36 от с.з. и
са обложени с данък върху общата годишна данъчна основа.
Във връзка
с дадени писмени обяснения в хода на ревизионното производство, в съдебно
заседание първите две лица бяха разпитани.
Д.С.Д.
потвърди, че сумите, които е превел, в качеството на управител на „Он Кий
Сървиз“ ООД, са за изплащане на работни заплати, без да може да си спомни кога
точно е станало това, колко превода и на какво основание са извършени. В
изявленията на свидетеля е налице очевидно противоречие. Свидетелят Д. посочи,
че счетоводно дружеството е обслужвано от „Авинет нин“ ЕООД, но парите не са
преведени по банковата сметка на това дружество, а по личната сметка на Х.Т. от
неговата лична сметка. Не се представиха доказателства, че Х.Т. е действала в
качеството на пълномощник на управителя на „Он Кий Сървиз“ ООД, освен
пълномощно без достоверна дата. Няма представени ведомости за заплати, от които
да се установи верността на изявлението. Само от тях може да се установи дали
действително Х.Т. е изплащала заплати на конкретни работници, пребивавали на
територията на гр. Варна. Свидетелят не можа да си спомни дори за кои периоди
от време се отнася това плащане.
Свидетелката Ж.Д.О.
заяви, че е превела парите на Х.Т. временно. В хода на ревизионното
производство са представени два договора за безвъзмездно отговорно пазене,
съгласно които сумите следва да бъдат върнати до 02.05.2018г. В съдебно заседание
свидетелката заяви, че договорът е един и е подписан впоследствие /стр. 4 от
протокола, 4-ти абзац/, а не към момента на превеждане на парите. Освен това
свидетелката заяви, че парите й са върнати, но не посочи дали в брой или по
банков път. Тя заяви, че връщането на парите е станало през 2013г., но видно от
анализа на банковите сметки и съпоставката такова движение на парични средства
не е установено /стр. 704/. По делото не се представиха доказателства за
връщане на парични средства. Ж.Д.О. не посочи какъв е произходът на сумите, които
е превела на Т.. Не бяха представени убедителни доказателства за финансовите възможности на свидетелката предвид
факта, че е имала единствено доход от трудови правоотношения
като оперативен счетоводител.
Предвид явните противоречията в писмените обяснения и показанията на
разпитаните свидетели, както и липсата на други доказателства, които ги
подкрепят, съдът не кредитира показанията на двамата свидетели.
Жалбоподателката Х.Т. не ангажира
никакви доказателства нито в ревизионното, нито в съдебното производство във
връзка с преводите от другите три физически лица.
Относно преведените суми по банков път от „Авенет нин“ ЕООД и „Д. мор“ ЕООД
/свързани лица/
Във връзка със сумите
преведени от “Авенет нин“ ЕООД и от “Д. мор“ ЕООД са представени протоколи от
общите събрания на двете дружествата /стр.22, 23/. От съдържанието им се
установява, че съгласно взето решение на едноличния собственик на капитала
паричните средства на конкретното дружество ще се съхраняват в личните банкови
сметки на Х.К.Т.. Същите писмени обяснения са представени ведно с възражението
срещу ревизионния доклад /стр.606,607/. Допълнително са представени извлечения
от вторични счетоводни регистри, водени на “Авенет нин“ ЕООД и на “Д. мор“
ЕООД, по-конкретно хронологични ведомости сметка *************** (без наименование)
/стр.670-690/. От съдържанието на представените хронологични регистри се
установява, че Х.К.Т. е записана като подотчетно лице и при преводите на сумите
от двете дружества е задължавана сметката на подотчетното лице, т.е. с
направените преводи е възникнало отношение между дружеството и подотчетното
лице, като счетоводно това отношение е изразено със счетоводния запис Д-т с-ка
509/К-т с-ка 503 /пример стр.689/. Записванията по хронологичната ведомост
/стр.686/ сочат, че Х.К.Т., в качеството си на подотчетно лице, е извършвала
плащания и е погасявала задължения към различни доставчици. Следователно,
анализът на записванията по представените хронологични ведомости /тези на
стр.670-690/ сочат, че възникналите отношения между дружеството и подотчетното
лице са уредени чрез погасяване на задължения към различни доставчици, като са
извършени счетоводни записи Д-т 401/К-т 509 или Д- т 602/К-т 509. Тези факти
сочат, че представените доказателства - хронологични ведомости не подкрепят
твърденията изложени в жалбата относно съхранението средствата на дружествата в
личните сметки на Х.К.Т..
В хода на установителното
производство са предприети действия за събиране на доказателства от дружествата
наредители на сумите, като са извършени насрещни проверки на “Авенет нин“ ЕООД
и на „Д. мор“ ЕООД /стр.34, 36 от преп./. Въпреки надлежно
връчените искания за представяне на документи, дружествата не са представили
исканите доказателства. Поради непредставянето на поисканите документи и при
липсата на доказателства относно документирането и счетоводното отразяване
напускането на процесните средства от активите на тези дружества се налага
извода, че процесните суми представляват доход на ревизираното физическо лице,
и че представените протоколи от общото събрание на дружествата са съставени
единствено за целите на ревизионното производство.
Съответстващи на регламентацията
са изводите на на ревизиращите ,че решенията на ОС са частни документи, по
смисъла на чл. 180 от ГПК и като такива не обвързват с материална
доказателствена сила, не притежават достоверна дата, по арг. на чл. 181, ат. 1
от ГПК. Поради това в хода на настоящото производство преценката на
доказателствената им стойност се прави съвкупно с всички доказателства, в
резултат на което съдът формира извод, че тези доказателства не следва да бъдат
кредитирани. Ако същите документи действително са съществували на датата, на
която са съставени, то е следвало да бъдат представени на органа по приходите
по време с първоначалното искане за представяне на документи. Наличието на
официално публикувани в АВ, ТР, ГФО-та на двете дружества с данни, които не
кореспондират с Протоколите, обосновава извода, че въпросните Протоколи от ОС
са съставени впоследствие за целите на защитата. По тази причина не следва да
бъде възприемано и заключението на вещото лице по допуснатите основна и
допълнителна ССчЕ, изводите на които са изградени въз основа на тези
доказателства.
Като относими доказателства
с необорени констатации, годни да послужат при формиране на правния извод по делото, съдът възприема резултатите
от извършената справка на публикуваните в Търговския регистър данни по ГФО за
съответните ревизирани години, от които се установява, че за 2011г. всички
вземания на “Авенет нин“ ЕООД са в размер на 10 000лв., в т. ч. вземания от
доставчици - 10000лв., а паричните депозити са в размер на 0.00лв. Преведените
суми през 2011г. от “Авенет нин“ ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 17913.89лв. Съответно за 2012г. данните от ГФО на “Авенет
нин“ ЕООД сочат, че всички вземания на “Авенет нин“ ЕООД са в размер на 5000лв.,
в т.ч. вземания от доставчици - 4000лв.; други вземания -1000лв., а паричните
депозити са в размер на 3000лв. Преведените суми през 2012г. от “Авенет нин“
ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 7970 лв. За
2013г. данните от ГФО на “Авенет нин“ ЕООД сочат, че всички вземания на
"Авенет нин“ ЕООД са в размер на 6000лв., в т.ч. вземания от доставчици -
6000лв., а паричните депозити са в размер на 0.00лв. Преведените суми през
2013г. от „Авенет нин“ ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 7300лв. За 2014г. данните от ГФО на “Авенет нин“ ЕООД
сочат, че всички вземания на “Авенет нин“ ЕООД са в размер на 6000лв., в т.ч.
вземания от доставчици - 6000лв., а паричните депозити са в размер на 0.00лв.
Преведените суми през 2013г. от “Авенет нин“ ЕООД на Х.К.Т. са в размер на
3000лв. За 2015г. данните от ГФО на
“Авенет нин" ЕООД сочат, че всички вземания на “Авенет нин“ ЕООД са в
размер на 5000лв., в т.ч. вземания от доставчици - 5000лв., а паричните
депозити са в размер на 0.00лв. Преведените суми през 2015г. от “Авенет нин“
ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 51850лв.
В обобщение, данните вписани
в официално публикуваните ГФО на дружеството “Авенет нин“ ЕООД сочат, че
преведените суми на Х.К.Т. не са отразени в счетоводството на дружеството нито
като вземане от нея, нито като суми оставени на съхранения в нейните лични
сметки/или депозит.
Аналогични са цифрите
вписани в публикуваните ГФО на дружеството „Д. мор“ ЕООД. За 2012г. данните от ГФО на „Д. мор“ ЕООД
сочат, че всички вземания на дружеството са в размер на 0.00лв., паричните
депозити са в размер на 0.00лв. Преведените суми през 2012г. от “Д. мор“ ЕООД
на Х.К.Т. са в размер на 7000лв. За
2013г. данните от ГФО на “Д. мор“ ЕООД сочат, че всички вземания на дружеството
са в размер на 0.00лв., паричните депозити са в размер на 3000лв. Преведените
суми през 2013г. от “Д. мор“ ЕООД на Х.К.Т. са в размер на 8800лв. За 2014г. данните от ГФО на “Д. мор“ ЕООД сочат,
че всички вземания на дружеството са в размер на 2668.00лв., в това число
вземания от доставчици 2625лв. и други вземания 43лв, Паричните депозити са в
размер на 493.93лв. Преведените суми през 2014г. от “Д. мор“ ЕООД на Х.К.Т. са
в размер на 6480лв. За 2015г. данните от
ГФО на “Д. мор“ ЕООД сочат, че всички вземания на дружеството са в размер на 2000лв.,
в това число вземания от доставчици 2000лв., паричните депозити са в размер на
0.00лв. Преведените суми през 2015г. от “Д. мор“ ЕООД на Х.К.Т. са в размер на
18930лв.
Управителят и на двете
дружества и в случая жалбоподателка е заверила тези баланси и ги е представила
за вписване в ТР, поради което това е извънсъдебно признание и е документ,
който съгласно чл. 49 от ДОПК е допустимо и редовно доказателство.
Съвкупният анализ на
записванията по счетоводните баланси на дружества, които са съставна част от
официално публикуваните ГФО сочат, че процесните средства, постъпили в личните
сметки на Х.К.Т., са напуснали активите на дружеството, поради което
твърденията, че сумите са дадени за съхранение по личните сметки на
жалбоподателката са необосновани и неверни. Ето защо, предвид изложените
мотиви, правилно и законосъобразно ревизиращите органи по приходи са включили
сумите преведени от “Авенет нин“ ЕООД и от “Д. мор“ ЕООД по личните сметки на Х.К.Т.
в данъчната основа за определяне на данъка върху общата годишна данъчна основа.
Съдът счита за неоснователни
и възраженията относно анализа на движението по банковите сметки за 2014г., тъй
като при съпоставката на получените парични доходи с фактически извършените
парични разходи са взети предвид както получените суми по банкови кредити,
които по своята същност са парични доходи, така и погасителните вноски по
банковите кредити и кредитни карти които представляват парични разходи.
Правилно органите по
приходите са взели предвид всички получени парични доходи, включително за
2012г. сумата 5867.61лв., представляваща дохода от дейността на едноличния
търговец-облагаемия доход след намаляване на осигурителните вноски.
Следователно, след като е взет предвид размера на получения доход от едноличния
търговец,следва да се вземе предвид и паричния разход за данъка, платен от Х.Т.
за дейността на търговеца. При съставката на всички получени доходи с всички
разходи и имущество се вземат предвид и наличностите от парични средства,
съхранявани в банки в началото и в края на отчетния период, които суми за
2012г. са в размер на 2098.39лв. към 01.01.2012г. и 5787.22лв. към 31.12.2012г.
/стр.591/. Вземането, предвид на паричните наличности по банковите сметки в
началото и края на ревизираната отчетна
година, осигурява обективност при установяване паричният ресурс с който
разполага всяко ревизирано лице, поради което всеки субект, страна в
установителното производство, не би имал интерес от игнориране на
разполагаемите парични средства по банковите сметки.
Едва в писмените бележки процесуалният
представител на жалбоподателката навежда довод, че преведените от „Д. Мор“ ЕООД
и „Авенет нин“ ЕООД парични средства по сметката на Х.Т. не са доходи по
смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а представляват доходи от дивиденти под формата
на скрито разпределение на печалба. Съдът не приема този довод за основателен,
предвид следното: В §1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ е дефинирано, че за целите на закона
"Дивидент" е: а) доход от акции; б) доход от дялови участия,
включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като
доходи от акции; в) скрито разпределение на печалбата. В §1, т.5 от ДР на ЗКПО
е дадено и легално определение на понятието "Скрито разпределение на
печалба" - сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото
лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или
разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или
свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и
"б" (доходи от акции; доходи от дялови участия, включително от
неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции).
В хода на ревизионното производство от
представените хронологични ведомости е видно, че счетоводните записвания Д-т
с-ка 509/К-т с-ка 503, Д-т 401/К-т 509 и Д-т 602/К-т 509 касаят отношения между
подотчетното лице Х.Т., двете свързани дружества и доставчици и не дават
никаква индиция за възможно тълкуване на счетоводните операции в смисъла на получаване
на доход от скрито разпределение на печалба по ЗКПО. В първоначалната ССчЕ
вещото лице при отговора на въпрос 3 потвърди, че счетоводните записи съвпадат
с установените такива от ревизиращите органи. От счетоводните записи би могло
да се направи заключението, че така предоставените и осчетоводени суми са свързани с осъществяваната от дружеството дейност и са разходвани
за дружеството
от подотчетното лице Х.К., което изключва възможността същите да бъдат
третирани като скрито разпределение на печалба. Следователно, тези доходи не
могат да формират данъчна основа в съответствие с чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ,
облагаема с окончателен данък, а следва да се обложат по общия ред на ЗДДФЛ,
както правилно е извършено от органите по приходите.
Предвид
изложеното съдът не кредитира нито един от вариантите на заключението на вещото
лице по първоначалната и допълнителна ССчЕ, които имат изцяло хипотетичен
характер, с изключение на отговорите по въпрос 3 от първоначалната ССчЕ. Посоченото начално салдо от вещото лице
компрометира целия паричен поток за последващите периоди. Заключението на вещото лице по първоначалната и
допълнителна ССчЕ е предпоставено предварително от формулираните към него
въпроси и същото е работило по доказателства, които не са били ангажирани в
хода на ревизионното и административното производства. Изрично вещото лице заяви,
че не е проследявало салдата с обявените в търговския регистър баланси, а
противоречието между тях и новите писмени доказателства е част от спора между
твърденията на жалбоподателя и приходната администрация. Между счетоводните
документи, представени в ревизионното производство за двете дружества и публикуваните
ГФО за съответните години, има съществени разминавания, което е основание за съда
при преценката на ССчЕ да не кредитира, изводите на вещото лице, които не са
основани на данните от публичния ТР.
Съдът счита, че следва да се приемат за правилни и достоверни изчисленията
на ревизиращия екип и на решаващия орган. Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налага извода, че фактическите констатации на органите на
приходна администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни
изводи, са съответни на материалния закон.
При тези установени факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е
правилен и не са налице основания за неговата отмяна.
При този изход на делото
основателно се явява направеното искане от страна на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски по производството, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът следва да присъди такива на
основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК и съобразно Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно материалния
интерес по делото /главница
плюс лихви в общ размер на 32 536.47 лв./ това е сума в размер на 1506.09 лева. По изложените съображения искането за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП е основателно в посочения размер.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Варна, ХХХІV състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К.Т. с ЕГН **********, против Pевизионен акт
№Р-03000317005791-091-001/29.01.2018г.,потвърден
с Pевизионен акт №П-03000318021555-003-001/06.02.2018г. за
поправка на ревизионен акт, издадени от М.Ц.М.-началник
сектор и А.Д.П.-главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД
на НАП – Варна, с който за данъчен период 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. са
определени задължения по ЗДДФЛ за данък върху общата годишна данъчна основа в
общ размер на 24 372.62 /двадесет и четири хиляди триста седемдесет и два
лева и шестдесет и две стотинки/-главница и лихва в размер на 8 163.85
/осем хиляди сто шестдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА Х.К.Т. с ЕГН ********** да заплати на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ
на НАП, сума в размер на 1506.09 /хиляда петстотин и шест лева и девет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд, в 14 – дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: