Решение по дело №203/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С присъда № 87/23.04.2012 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1067/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал Е. Р. Е. от Г. за невиновен в това, че на 03.09.2011 год. в Г. като извършител причинил на Б. В. Ч. от Г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129, а именно разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му по частен ред обвинение за извършено престъпление по по чл.130 ал.1 от НК. С присъдата е осъдил подс. Е. Р. Е. да заплати на частния тъжител Б. В. Ч. от Г. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието, извършено на 03.09.2011 год. в Г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2011 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск за неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е подс.Е. Е. да заплати на гражданския ищец Б. Ч. сумата от 370 лв., представляващи направените от последния разноски по делото за държавни такси и адвокатско възнаграждение; както и е осъдил подс.Е. Е. да заплати по сметка на Районен съд Г. сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Останал недоволен от така постановената присъда, частния тъжител и граждански ищец в първоинстанционното производство - Б. В. Ч. от Г., я обжалва чрез повереника си както в наказателната, така и в гражданската й части, като неправилна - необоснована и незаконосъобразна. Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е оправдал подс.Е. Е., тъй като обвинението било по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК, а не по глава XI, раздел II от НК. Изразява недоволство и от уважения размер на присъденото му обезщетение по гражданския иск, което счита за занижено. Моли да бъде отменена присъдата в наказателната й част, като бъде постановена нова, с която подс.Е. Е. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК и му бъде наложено справедливо наказание; както и да бъде изменена присъдата в гражданската й част, като му бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 5 000 лв. В съдебно заседание, редовно призован, частния тъжител не се явява, като повереникът му поддържа жалбата така, както е предявена. Счита въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна.

Първоинстанционната присъда е обжалвана в гражданско - осъдителната й част и от подсъдимия Е. Е. от Г., чрез неговия защитник. Твърди се в жалбата, че в обжалваната част присъдата е неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде отменена обжалваната присъда в частта й, с която подс.Е. Е. е осъден да заплати на частния тъжител Б. Ч. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., а в останалата част моли присъдата да бъде потвърдена. В съдебно заседание подс.Е. не се явява, редовно призован, като защитникът му поддържа жалбата така, както е предявена. Развиват се съображения, че след като подсъдимия е оправдан, то не следвало да бъде осъждан да заплаща обезщетение за причинени неимуществени вреди на частния тъжител, а това следвало да стане в отделно производство – производство по ЗЗД за непозволено увреждане. По отношение на въззивната жалба на частния тъжител и граждански ищец изразява становище, че същата е неоснователна.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата на частния тъжител и граждански ищец Б. Ч. от Г..

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като във въззивното производство не се налага извършването на нови процесуално-следствени действия в тази връзка. От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е. Р. Е. е роден на 20.01.1990 год. в Г., където живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е, не е осъждан.

Около 19.30 часа на 03.09.2011 год. подс. Е. Е. управлявал лек автомобил „Мерцедес 190” с peг. № К * АК в Г., като се движел по бул. „България” в посока от автогарата към центъра на града. В района на сладкарница „Виена” спрял пред пешеходна пътека и пропуснал преминаващи пешеходци, след което потеглил на първа предавка на автомобила. Превключил на втора предавка, доближавайки до следващата пешеходна пътека, намираща се пред магазин „Илюзия”. В този момент по пешеходната пътека се движел тъжителят Б. Ч., в посока от ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от поõсъдимия Е.. Въпреки наличието на пешеходец на пешеходната пътека, подсъдимият не го видял и не намалил скоростта на автомобила, респ. не спрял, а продължил движението на автомобила, като достигайки края на пешеходната пътека, почти до тротоара, тъжителят бил ударен с предната част на автомобила на подсъдимия в областта на десния крак, а след това и със страничното огледало - в областта на ръката. От двата удара тъжителят Ч. паднал на земята, като си ударил главата на асфалта. На помощ му се притекъл св. С.Г., а след това и самият подсъдим Е., които го преместили от пътното платно на тротоара. На местопроизшествието пристигнали полицейски служители и линейка на „Спешна помощ”, които отвели тъжителя в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” – Г.. Там пострадалият Ч. бил настанен за лечение, където престоял до 08.09.2011 год, когато бил изписан. По време на болничния си престой, както и след това, тъжителят Ч. изпитвал болки по цялото тяло, както и имал проблеми със съня, предвид на претърпяното пътнотранспортно произшествие. Подсъдимият бил изпробван за алкохол с техническо средство и дал кръв за химическо изследване, като резултата бил отрицателен.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 205/ 2011 год., издадено от съдебен лекар, при извършеният преглед на тъжителя на 07.09.2011 год. били констатирани разкъсно- контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и крайниците, както и сътресение на мозъка. В съдебномедицинското удостоверение е отразено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпорежещ предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствания /който е съобщил при освидетелстването, че на 03.09.2011 год. около 19.30 часа бил блъснат от лек автомобил/. Отразено е в удостоверението още, че разкъсно- контузната рана на главата и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява обясненията на подс.Е., дадени в хода на първоинстанционната съдебно следствие; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели С.Г., Е.Й-Ч. и С. С.; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са логични, последователни, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото, като установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка такава, каквато е приета и от двете съдебни инстанции. Впрочем, спор относно така приетата фактическа обстановка няма между страните.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимия Е. Е. не е осъществил престъпния състав на чл. 130 ал.1 и ал.2 от НК, каквото е възведеното му по частен ред обвинение. Приел е за безспорно установено, че подс. Е. е причинил по непредпазливост лека телесна повреда на частния тъжител, като при управление на моторно превозно средство не спазил правилата за движение, и при формата на вината „небрежност” причинил телесното увреждане на пострадалия. Изложил е съображения, че деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици, тъй като съгласно ЗДвП е имал определени рамки на дължимо поведение, като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 119 ал.1 от ЗДвП, който го задължава да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, като намали скоростта или спре; както и с нормата на чл.20 ал.2 от същия закон, според която при избиране на скоростта на движение е имал задължение да се съобразява с всички обстоятелства по пътя, и да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Направил е извода, че подсъдимият Е. не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като причиняването на лека телесна повреда, за разлика от причиняването на други телесни повреди, е престъпление, но само ако бъде извършено умишлено, който извод е обосновал с разпоредбата на чл.133 от НК, съгласно която наказуеми са само причиняването на средна и тежка телесна повреда по непредпазливост, и в двете й форми - самонадеяност или небрежност. С оглед на това е приел, че тъй като законодателят не е обявил за престъпление причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост, то подсъдимият в този случай може да се подведе само под гражданска отговорност.

Изложените съображения и направените правни изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, като се споделят напълно и от настоящата инстанция. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че вследствие на противоправното поведение на подсъдимия Е. – нарушаване на правилата за движение по пътищата /управление на МПС с несъобразена скорост и неизпълнение на задължението да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, като намали скоростта или спре/, ударил с управлявания от него лек автомобил частния тъжител Б. Ч., при което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. формално от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК е налице. За да е съставомерно деянието на подсъдимия по престъплението, предмет на тъжбата, обаче, е необходимо същото да е съставомерно и от субективна страна, т.е. да е извършено при форма на вината пряк или евентуален умисъл, което в случая не е налице, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Това е така, тъй като в случая както от обстоятелствената част на тъжбата, така и от събраните по делото доказателства е видно, че се касае за твърдяно от тъжителя извършено нарушение по транспорта от подсъдимия, при което изпълнителното деяние се изразява в причиняване на лека телесна повреда, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата при управление на МПС. Основният въпрос, върху който се концентрира настоящият правен спор, е дали деянието е извършено от подсъдимия умишлено, или непредпазливо. В тази връзка следва да се отбележи, че умишленото или непредпазливо нарушаване на правилата за движение по пътищата не определя формата на вината на самото деяние /доколкото вината е отношение на дееца към престъпния резултат на съответните състави на НК/, а разкрива само отношението на дееца към нарушаването на съответните правила за движение по пътищата и има отношение към степента на вината му.За да се приеме, че деецът е осъществил деянието умишлено /при пряк или евентуален умисъл/ не е достатъчно само да се установи, че деецът е нарушил правилата за движение по пътищата, които са в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, а е необходимо да се установи, че е искал настъпването на общественоопасните последици или ги е допускал, но се е отнесъл безразлично към това. В случая не са налице данни, сочещи, че деецът е искал и целял причиняването на ПТП и телесна повреда на тъжителя; нито че е станал негоден да управлява МПС /поради пияно състояние или изначална негодност да управлява МПС/ и да разчита единствено на шанса, за да не допусне настъпване на автопроизшествие със съставомерни последици, а от субективна страна - да е съзнавал тези обстоятелства и въпреки това да е поел управлението на МПС, като се отнася с безразличие към такива последици, т.е. деянието не е извършено от подсъдимия при пряк или евентуален умисъл, а е извършено при форма на вината непредпазливост – подсъдимия е правоспособен шофьор, притежава необходимите умения, не е употребил алкохол, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с оглед степента на физическото и психическото му развитие. А щом това е така, то причиняването на лека телесна повреда при пътнотранспортно произшествие е несъставомерно по чл.130 от НК, до какъвто обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Само за прецизност и вън от настоящият казус следва да се отбележи, че дори и да беше извършено умишлено, при форма на вината – пряк или евентуален умисъл, то деянието на подсъдимия Е. пак не би било съставомерно по възведеното му обвинение в извършването на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, тъй като би се касаело за престъпление по транспорта /както бе посочено по-горе/, каквито са уредените с нормите на чл. 342 и сл. от НК - раздел II-ри на Глава XI-та от НК, намиращи се в съотношение на специални към общите норми, касаещи телесните повреди, уредени в раздел II-ри на Глава II-ра от НК – чл.128 и сл. от НК, и които специални норми следва да намерят приложение, като същите се преследват не по реда на частното обвинение, а по реда на публичното такова.

Първоинстанционната присъда е правилна и обснована и в гражданско-осъдителната й част. За да осъди подс.Е. да заплати на частния тъжител обезщетение за претърпени от деянието на подс.Е. неимуществени вреди в размер на 1000 лв., съдът е приел, че подс. Е. е причинил непозволено увреждане на тъжителя Ч.. Направил е извода, че е налице сложния юридически факт, елементите на които са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина. Приел е, че деянието в настоящият казус се изразява в действие от страна на подсъдимия Е., който блъснал с управлявания от него автомобил пострадалото лице; налице е вина от страна на подсъдимия във формата на непредпазливост, описана по- горе, предвид нарушаването на задълженията му като водач на МПС, въведени със ЗДвП. Съдът е направил извода, че основният елемент на непозволеното увреждане е вредата, която в случая се изразява в телесни увреждания, причинени на тъжителя Ч. от подсъдимия Е., описани в Съдебно медицинско удостоверение № 205/2011 год., а именно: разкъсно- контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и крайниците, и сътресение на мозъка, както и че е налице причинна връзка между деянието и причинената вреда. По изложените съображения, първоинстанционният съд е направил извода, че нанесените вреди, представляващи претърпени от пострадалия болки и страдания, подлежат на обезщетяване, като обезщетението за тях трябва да съответства на тежестта на причинените телесни увреждания, характера и продължителността на лечение и последиците за здравето на увредения. Посочил е, че в конкретния случай е налице засягане на организма на тъжителя Ч. чрез два удара с лекия автомобил по крака и ръката, в резултат на което последния паднал на земята и си ударил главата. Приел е също, че разкъсно- контузната рана на главата и сътресението на мозъка са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите увреждания са причинили болка и страдание, което е краткотрайно преживяване и неприятно усещане, като посочените увреждания представляват в малка степен посегателство против физическата цялост на личността. Съдът е отчел неудобствата от увреждането, наличие на болки от двата удара, както и такива от падането му на земята след тях и удрянето на главата; общото неразположение и уплаха от преживяното пътнотранспортно произшествие, и то на пешеходна пътека; установения болничен престой за лечение от 5 дни; като при съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е приел, че предявеният граждански иск от пострадалият, който е конституиран като граждански ищец, е доказан и основателен до размера на сумата от 1000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди.

Настоящият състав намира, че изложените от първоинстанционния съд съображения във връзка с гражданския иск са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което ги възприема изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря в тяхната цялост. Обоснован и в съответствие със закона е извода на първоинстанционния съд, че по безспорен начин е установено виновното и противоправно поведение на подс.Е., което е в пряка причинна връзка с причиненото телесно увреждане на пострадалия Ч., от което са претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, които следва да бъдат възмездени, като бъде осъден подсъдимия да заплати на пострадалия обезщетение за тези неимуществени вреди, т.е. че е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, при което следва да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия на деликтно основание. При определяне размера на обезщетението, решаващият съд е спазил принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е приел, че обезщетение в размер на 1000 лв. е необходимо и достатъчно да възмезди пострадалия за претърпените болки и страдания от непозволеното увреждане. Ето защо жалбата на частния тъжител и граждански ицещ Б. Ч. против първоинстанционната присъда в частта й, с която е отхвърлен предявения от него против подс.Е. граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния му предявен размер, е неоснователна, респ. присъдата на първоинстанционния съд в гражданско-осъдителната й част е правилна – обоснована и законосъоßразна.

По жалбата на подс.Е. Е. от Г..

Жалбата на подс.Е. в гражданско-осъдителната й част е неоснователна, по изложените по-горе съображения относно правилността на първоинстанционната присъда в тази й част, поради което не е необходимо повторението им. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на защитника на подсъдимия, изложен в хода на съдебните прения – че щом като бил признат за невиновен и оправдан за престъплението, предмет на повдигнатото му с тъжбата обвинение, подсъдимият не следвало да бъде осъждан да заплаща обезщетение за непозволеното увреждане, а това следвало да стане в отделно производство пред граждански съд. Това е така, тъй като основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, а не само престъплението, в което се е изразило това деяние. С други думи, дори и ако деянието не е престъпно, не е извършено виновно или не се наказва, съдът следва да уважи гражданския иск, ако с деянието са причинени вреди и са налице условията за ангажиране на гражданска деликтна отговорност на дееца, каквато е налице и в настоящият случай, с оглед изложеното по – горе в мотивите. В този смисъл е и разпоредбата на чл.307 от НПК, съгласно която съдът се произнася по гражданският иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 87/23.04.2012 год. по Н.ч.х.дело № 1067/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.