№ 968
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110201109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Д. ХР., в
качеството му на управител на „ ВИР 222” ЕООД, ЕИК 204 694 645, чрез адв.Д. К., ВАК
срещу НП № 03-010370/19.09.2018 год. на изпълняващ длъжността директор Дирекция „
Инспекция по труда“ Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП , като се твърди, че същото е незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Д. Ошавкова, която моли
НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Съставен е АУАН с № 03-010370/10.09.2018 год. срещу дружеството „ ВИР 222” ЕООД ,
ЕИК 204 694 645, затова, че в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето
Д.Г. с ЛНЧ ***, роден на 05.02.2001 год. , на длъжност „ сервитьор” в обект-ресторант
"Копитото", находящ се в гр.Варна, КК "Св.Св.Константин и Елена", стопанисван от "ВИС
222" ЕООД, с определено работно време от 18.00 часа до 20.00 часа, определено трудово
възнаграждение 255 лв. месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудово правоотношение. Нарушението е извършено на 14.08.2018 год. в обект
1
– ресторант „ Копитото”, находящ се в гр.Варна, КК "Св.Св.Константин и Елена",
стопанисван от "ВИС 222" ЕООД, където лицето е установено да изпълнява трудови
функции на „ сервитьор” и към който момент е следвало да има сключен трудов договор
между страните по трудово правоотношение - нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и
чл.61,ал.1 от КТ.
Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което в графата за бележки и
възражения отразило, че има възражения.
В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка АНО издал обжалваното НП , с което за извършено нарушение на
чл. чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,във вр. с чл.414,ал.3 от КТ
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5 000 лв..
В хода на съдебното производство с показанията си свидетелите М.Д. и К.Д. потвърждават
изложената в АУАН фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за непротиворечиви,
конкретни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д. и Д., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства - преписката по
АНП, вкл. АУАН, протоколи за извършена проверка, писма, обратни разписки и др.,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК и които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към
жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
От правна страна:
В атакуваното НП №03-010370/19.09.2018 год. е налице служебно отбелязване, че същото е
връчено на 10.10.2018 г. и на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН е влязло в сила на 18.10.2018
год..
За да се позове на разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН ("Когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването"), АНО е взел предвид две върнати цялост
известия за доставяне от "Български пощи" от 09.10.2018 г. и от 10.10.2018 год. с
отбелязване на тях " адреса преместен". Разпоредбата на чл.58,ал.2 от ЗАНН обаче няма
предвид фактическото ненамиране на нарушителя на адреса му на определена дата и час, а
безспорни факти, че към момента на посещението същият вече не живее на адреса и
кумулативно с това "новият му адрес е неизвестен". Изричното уточнение за това
кумулативно обстоятелство от страна на законодателя е именно за да се отграничат случаите
2
на недостатъчно положени адекватни усилия по връчване на НП от съставомерната
хипотеза на чл.58,ал.2 от ЗАНН . В случая е налице единствено отбелязване, че адреса е
преместен, което не може да се приравни на ненамиране на адреса. Още повече, че се касае
за юридическо лице, вписано в ТР и с много начини за призоваване, включително
електронна поща. В този смисъл, АНО неправилно се е позовал на хипотезата на чл.58,ал.2
от ЗАНН, която не е била налице.
С оглед горното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от
надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
НП е издадено от компетентен орган – изпълняващ длъжността Директора на Дирекция „
Инспекция по труда ” Варна, съгласно приложената Заповед № 1147/27.08.2018 год. на
главен секретар на ИА ГИТ. АУАН също е съставен от компетентно лице, съобразно т. 4 от
заповед № 0280/03.08.2010 год. на ИД на "ГИД" .
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не
следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на
наложените административни наказания. В ЗАНН липсва регламентация на давностни
срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат
в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27
февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК
на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в
конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.
Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81,ал.3, във
вр. чл.81,ал.3, във вр. с чл.80, ал.1,т.5 от ЗАНН, вр. чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1,т.5
от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според
чл.81,ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в
случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири
години и половина давностен срок, като съгласно чл.80,ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от
ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
3
В конкретния случай дружеството е санкционирано за нарушение на чл.62,ал.1 от КТ,
извършено на 14.08.2018 год. . НП е било издадено на 19.09.2018 г. и изпратено за връчване
на 10.10.2018 год.. Административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител
субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, съответно на 10.03.2023 год., който срок към настоящия момент не е изтекъл
и следователно отговорността на въззивника не е погасена по давност.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице
и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, което според състава на съда не
се явява съществено нарушение, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения
правен субект.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и
адрес на управление, представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на АУАН и НП са
нарушени административно производствените правила.
На въззивника е възведено обвинение за извършено нарушение на чл.62,ал.1, във вр. с
чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ.
Съгласно императивната разпоредба на чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това изискване е спазено от
работодателя когато сключи с работника или служителя писмен трудов договор, съгласно
чл.62, ал.1 КТ. В нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да
сключи трудов договор с работника в писмена форма, като задължението на работодателя
съгласно чл.61,ал.1 от КТ следва да бъде изпълнено преди започване на работа.
Въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с въпроса за наличието на
трудово правоотношение между работника или служителя и работодател.
Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на
работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически
умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като
условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор в
писмена форма преди постъпване на работа, следва да съществува и съответно да е доказано
по делото съдържанието на едно трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
4
заплащане и работно време. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От обективна страна
се установява, че лицето Д.Г. е полагало труд по трудово правоотношение без наличието на
сключен писмен трудов договор с дружеството-жалбоподател. Същият е имал установено
работно време, работно място, трудово възнаграждение, почивки и е упражнявал конкретна
трудова функция.
Съгласно пар.1,т.1 от КТ „ВИР 222“ ЕООД, ЕИК ********* представлява работодател по
отношение на Г., тъй като е юридическо лице, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, а Г. е работил като „сервитьор“ в проверявания
обект.
Според разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61,ал.1, чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно разпоредба
на чл. 415в, ал.2 от КТ "не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и 3 и чл.
63, ал.1 и 2" от Кодекса на труда.
Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ, АНО
не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на
защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни
права на гражданите - трудовите права. Нарушаването на визираните трудови права на
работниците води след себе си сериозни негативни последици за тях, което изключва извода
за маловажност на случая.
За административното нарушение предмет на разглеждане по настоящето дело,
административно наказващият орган на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от
КТ е наложил на работодателя имуществена санкция в размер на 5000 лева. При определяне
размера на наложеното наказание, съдът намира, че административно наказващия орган не е
съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно: не е съобразил, че
допуснатото нарушение се явява първо и по делото няма данни дружеството да е извършило
други административни нарушения на КТ. С оглед изложеното, настоящата инстанция
намира, че наложената санкция следва да бъде изменена към предвидения в закона минимум
– 1500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
5
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Съобразно уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 24.00
лв..
От друга страна още с жалбата си процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане за присъждане на разноските по делото по реда на АПК, но не е представил
доказателства за направени такива,поради което искането му следва да се остави без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-010370/19.09.2018 год. на изпълняващ длъжността директор Дирекция „
Инспекция по труда“ Варна, с което на „ ВИР 222” ЕООД, ЕИК 204 694 645, представлявано
от Д. Д. ХР., в качеството му на управител за извършено нарушение на чл.
6
чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,във вр. с чл.414,ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на
санкцията на 1500 лв..
ОСЪЖДА „ ВИР 222” ЕООД, ЕИК 204 694 645, представлявано от Д. Д. ХР. - управител да
заплати на Д ИТ Варна сумата от 24.00 лв., представляваща разноски по делото за
юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7