Решение по адм. дело №789/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П. Т. И. [населено място], чрез адв.К. К. против ЗППАМ № 25-0819-000145/31.01.2025г. на Началник група към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, по съображения изложени в жалбата; прилагането на принудителна административна мярка не предполага изследване на вината; сочи, че освен на Конституцията на РБ нормата на чл.171 т.1 б.“б“ противоречи и на административнонаказателните разпоредби на ЗАНН. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 26.01.2025г. около 15.40ч. в [населено място], по [улица]по посока [улица], жалбоподателят управлява лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на С. М. В., след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг Дръг тест- 5000“ с фабричен номер ARSE-0052, който е отчел положителен резултат за амфетамин. Издаден му е талон за медицинско изследване № 276869. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3669017/26.01.2025г., който е подписан от нарушителя, като същият е подписал и талона за медицинското изследване.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция, Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. за определяне на техническите средства за извършване на проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и тестове за употреба на наркотични вещества или техни аналози, Протокол за сервизна проверка на Дръг Тест 5000.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност. Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, същият е издаден и при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано от компетентните длъжностни лица и по посочения в закона начин – с тест. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Установяването на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози на водача на МПС, е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Към датата на съдебното заседание по делото е представена съдебно-химическа експертиза № Е-263/12.06.2025г. по ДП № 113/2025г.по описа на Второ РУ МВР-Варна, от която е видно, че в иззетите на 26.01.2025г. биологични проби / кръв и урина/ от лицето П. Т. И. не се открива наличие на наркотични вещества, в това число отрицателен е и резултата за амфетамин.

Съдът при съобразяване на нормата на чл. 142 ал. 2 от АПК, намира, че този факт води до основателност на жалбата. Нормата на чл. 171 т. 1 т. „б“ предл. последно от ЗДвП определя, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, след като е установено, че резултатите от кръвната проба са отрицателни, принудителната мярка се явява незаконосъобразна. Невъзможността на държавата да осигури своевременното и без забавяне изследване, което да потвърди или опровергае резултата от полевия тест, не може да е основание за налагане на принудителната мярка. Съдът споделя становището на ответника, че при положителен резултат от полевия тест, административният орган действа при обвързана компетентност, като по този начин се реализира и идеята на законодателя за принудителната мярка, но след получаване на резултатите от кръвната проба, съгласно посоченото по-горе, следва да се даде приоритет на последните. В случая не може да се приеме, че с получаването на отрицателния резултат се решава въпроса с отговорността, тъй като такава на практика не се ангажира, защото не е било налице изначално основание за нейното ангажиране - лицето не е употребило наркотици. Установяването на липсата на употреба на наркотици в разумен срок след полевия тест, е въпрос на организация, а не на законодателна празнота или противоречие, поради което при установяване, макар и със закъснение на този факт, наложената принудителна мярка се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 1210лв.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 25-0819-000145/31.01.2025г. на Началник група към ОДМВР - Варна, сектор Пътна полиция Варна.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на П. Т. И., [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата от 1210лв. /хиляда двеста и десет / лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.