Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 24.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети февруари, две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.с.           ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА                  

при секретаря Н.Масова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 870 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 20251830/13.11.2020г. по гр.д. № 41811 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 63-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2018886/19.07.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** срещу И.М.И., ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че И.М.И., ЕГН **********  дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, заплащане на сумите, както следва: сумата от 1420,76лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на ½ от потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.;  сумата от 87,49лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1420,76лв. за периода от 15.09.2016г. до 13.11.2018г.; сумата от 31,50лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на ½ от възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна енергия в апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.;  сумата от 5,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 31,50лв. за периода от 15.09.2016г. до 13.11.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 75788/2018г. на Софийски районен съд,  като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******е осъдена да заплати на адв. Н.К. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за Адвокатурата сумата от 338,18лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25175346/27.11.2020г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установявали, че през целия процесен период ответникът  е бил собственик на ½ ид.ч. от имота и като такъв потребител на топлинна енергия в имота .  Без значение било, дали партида за имота била открита на името на другия съсобственик на имота и дали ответникът е ползвал имота. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за съдебни разноски за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемият-ответник по исковете И.М.И., ЕГН **********  е оспорил жалбата. Посочил е, че по делото било установено, че вещен ползвател на имота е друго лице и той не отговаря за заплащането на процесните суми.  При наличието на ІІІ-то лице обявило облигационните си отношения с ищеца, то било потребител на топлинна енергия в имота, а не останалите формални собственици на имота. В случая била подадена молба-декларация за откриване на партида за имота от ІІІ-то лице и това установявало договор между това ІІІ-то лице и ищеца. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2018886/19.07.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** срещу И.М.И., ЕГН ********** с адрес: *** с която е поискало от съда на  основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че И.М.И., ЕГН **********  дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, заплащане на сумите, както следва: сумата от 1420,76лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на ½ от потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.;  сумата от 87,49лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1420,76лв. за периода от от 15.09.2016г. до 13.11.2018г.; сумата от 31,50лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на ½ от възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна енергия в апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.;  сумата от 5,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 31,50лв. за периода от 15.09.2016г. до 13.11.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 75788/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота, за който по записвания на ищеца била открита партида с абонатен № 053553 и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил количества и на стойност за които е предявен иск, дължал и стойност  на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът И.М.И., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения,  че от 1988г. не живее в имота, там  живеел брат му  К.Б.и ответникът не отговарял за заплащане на процесните суми, погасителния срок за тези суми бил изтекъл. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 75788 /2018г. по описа на СРС,  от което се установява, че по заявление вх. № 3093230/29.11.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено И.М.И., ЕГН ********** и К.М.Б.да заплатят на  Т.С.”ЕАД, ЕИК ******,  всеки от тях поотделно сумите както следва: сумата от 1420,76лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на ½ от потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.;  сумата от 87,49лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1420,76лв. за периода от 15.09.2016г. до 13.11.2018г.; сумата от 31,50лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на ½ от възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна енергия в апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.;  сумата от 5,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 31,50лв. за периода  от 15.09.2016г. до 13.11.2018г., за така издадената заповед длъжникът И.И. е уведомен на 30.01.2019г., на 01.02.2019г. е подал възражение срещу заповедта, сочещо че не живее в имота и няма достъп до него, на 27.06.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението за установяване на вземанията по заповедта срещу И.И. и такива са представени на 19.07.2019г. Възражение срещу заповедта е подадено и от К.Б.с твърдения, че на 11.04.2019г. е платил на заявителя сумата от 1655,50лв.  и така е погасил задълженията по заповедта представил е и платежно нареждане от 11.04.2019г. за това плащане, Т.С.”ЕАД е признало плащането и иск за плащане на тези суми не  е предявен в предоставения срок.

По делото са приети неоспорени от страните договор за продажба на недвижим имот от 18.07.1988г.,  съгласно който на 18.07.1988г. И.М.И., ЕГН ********** и К.М.Б., са закупили по реда на Наредбата за държавни имоти апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******при равни квоти от по ½ ид.ч.

Приета е неоспорена от страните молба - декларация от 25.09.1992г. , съгласно която   К.М.Б.е поискал на негово име да се открие партида за апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******, като е посочил, че семейството му се състои от 1 член.

Приети са протокол от 02.09.2002г., договор от 11.04.2002г., съгласно които етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „******са избрали и възложили на  „Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в сградата.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014г.

С прието по делото, неоспорено от страните заключение  по съдебно-техническата експертиза,  вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период реално потребена топлинна енергия в имот е 2793,80лв.

С прието по делото, неоспорено от страните заключение  по съдебно-счетоводната  експертиза,  вещото лице след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че за имота на 11.04.2019г. е платена сума от 1655,50лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо..

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост, дяловото  й разпхределение, отделно и обезщетение за забава на плащането им, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД  и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност  на потребена топлинна енергия за  процесния имот и дяловото й разпределение за периода в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил настоящия иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема , че  по делото не е установено ответникът през процесният период да е бил клиент на топлинна енергия  по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест  дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).

В случая приетият по делото договор от 18.07.1988г. установява, че ответникът И.И.  и К.Б.са придобили собствеността върху имота при равни квоти чрез договора за покупко-продажба. Същеврменно установява се  по делото от приета молба-декларация , че след придобиване на собствеността с молба от от 25.09.1992г. единият съсобственик - К.М.Б., е поискал от ищеца на негово име да се открие партида за апартамент № 49 в гр. София, ж.к. „******, като е посочил, че семейството му се състои от 1 член. Така събраните доказателства установяват, че за процесиня период К.Б.е сключил  с ищеца договор за доставка на топлинна енергия в имота пи само той е потребител на топлинна енергия в него. Не се установява в последствие да са настъпили нови факти. При така възпирето съдът приема, че  за процесният период потребител на топлинна енергия в имота е бил К.Б.и отговорността на ответника И.И.  за заплащане на потребени в имота топлинна енергия, дяловото й разпределение не може да се ангажира от ищеца. Подробни  съображения за този извод съдът изложи по-горе.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районният съд в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец следва да се постави отговорността за разноски по делото и той следва да бъде осъден да заплати на основание на чл 38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Н.К. възнаграждение в размер на 338,18лв. Същото е определено от съда по размер при съобразяване цената на исковете и сложността на делото, която не е висока. Установява се по делото от приетия договор за правна помощ, че адв. К. е представлявала въззиваемия безплатно на основани на чл. 38 от ЗАдв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 20251830/13.11.2020г. по гр.д. № 41811 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 63-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******да заплати на адв. Н.К. от САК с личен № **********, с адрес: гр. София, ул. ******, офис 2 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за Адвокатурата сумата от 338,18лв /триста тридесет и осем лева и 0,18лв/, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия в производство пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.