Определение по дело №3611/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1619
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100503611
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1619
гр. Варна , 12.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503611 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4193/05.03.2021 г. от Д. А. И., чрез адв. К.М. като
особен представител, в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 341/17.02.2021 г. по настоящото дело. Излага се становище за недължимост на
разноски в полза на въззиваемите страни, като се твърди, че с представения договор за
правна помощ не е договорено възнаграждение за въззивна инстанция. В условията на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещните страни И. К. В. и И.Б. Филатова – В.а,
чрез адв. Н.П., изразяват становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В настоящия случай, производството е образувано по въззивна жалба вх. №
27541/09.12.2020г. от Д. А. И. чрез назначения от съда особен представител - адв. К.М.
срещу Решение № 260278/10.09.2020 г., постановено по гр. дело № 19083/2018 г. по описа
на ВРС, с което съдът е уважил предявеният срещу нея иск по чл. 124 ГПК, като е приел за
установено, че И. К. В. и И.Б. Филатова – В.а са собственици на следния недвижим имот:
ПИ с идентификатор 10135.2520.7043, находящ се в гр. Варна, селищно образувание
„Траката“, местност „Траката“, със стар ИД номер 10135.2520.7011 и 10135.2520.7010, с
номер по предходен КП 2520.2166, с площ от 1208 кв.м.
1
Варненският окръжен съд е постановил Решение № 341/17.02.2021 г., с което е
потвърдил изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В резултат на това
произнасяне е присъдил разноски в размер на 3600 лева в полза на И. К. В. и И.Б. Филатова
– В.а, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на член 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
член 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на
разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на
чл. 78 от ГПК.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението за недължимост на
разноски, доколкото по делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи
извършването от въззиваемите страни на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 3000 лв. – договор за правна помощ от 21.01.2021 г., (лист 46), удостоверяващ размера на
договореното адвокатско възнаграждение за извършване на правна защита и съдействие в
производството по в. гр. д. № 3611/2020 г. по описа на ВОС, във връзка с подадена въззивна
жалба от Т. П. И., Снежана Малчева И., Д. А. И. и Д. А. П. против Решение № 260278 от
10.09.2020 г. по гр. д. № 19083/2018 г. по описа на РС Варна, 10-ти състав.
В открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2021 г. Д. А. И., чрез адв. К.М. като
особен представител, не е направила възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Такова е направено едва в депозираната след приключване на
последното заседание по делото писмена защита, поради което не е налице основание за
неговото редуциране на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на
постановеното въззивно решение в частта за разноските.
Молбата по член 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4193/05.03.2021 г. от Д. А. И., чрез адв.
К.М. като особен представител, в която е обективирано искане за изменение в частта за
2
разноските на Решение № 341/17.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 3611/2020 г. по
описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд,
в едноседмичен срок от връчване му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3