Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260040

 

гр. Габрово, 03.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                            ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Милкана Шаханова  като разгледа докладваното от съдията И. Димова в.гр.д. № 350 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 132 от 27.07.2020 г. постановено по гр.д. № 1347/2019 г. по описа на Севлиевски районен съд е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж с рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, съществуват парични вземания за сумите: главница 17960,95 лв.; възнаградителна лихва 4328,94 лв.; законна лихва за забава 936,70 лв. за периода от 05.04.2016 г.-11.09.2019 г., дължими по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-*** от 23.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното погасяване на вземането към длъжника И.А.Й., ЕГН ********** *** за които вземания е издадена заповед № 563 от 26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 997/2019 г. по описа на РС - Севлиево. Осъдил е на разноски ответника.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от И.А.Й., чрез назначения й особен представител адв. Н.Д. от Габровска адвокатска колегия. Счита постановеното решение за неправилно, тъй като първоинстанционния съд не обсъдил наличието на съществени пропуски в хода на заповедното производство до степен, в която същото не следва да се приема като валидно основание за провеждане на исковото производство. Неправилно е заключението на първоинстанционния съд относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 9 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, респ. нищожни спрямо ответника в източника на задължението. Съдът не е обсъдил релевираното възражение за недопустимо олихвяване на лихвени задължения – анатоцизъм и неправилно заключение на първоинстанционния съд относно изтекла погасителна давност съгласно чл. 11, б. „в“ от ЗЗД за част от претендиралите задължения. Излага подробни съображения.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение на Севлиевски районен съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита обжалвания съдебен акт за правилен, допустим и законосъобразен. Моли да се отхвърли като неоснователна подадената жалба. Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички релевирани от ответника възражения, изложени с отговора на исковата молба. Посочените възражения във въззивната жалба са неоснователни, поради което моли да се отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззивника и взема становище, че поддържа въззивна жалба. Въззиваемата страна е депозирала молба, с която поддържа подадения отговор на въззивната жалба.

Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че по подадено Заявление вх. № 3498 от 26.09.2019 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България против длъжника И.А.Й. е образувано ч.гр.д. № 997/2019 г. по описа на Севлиевски районен съд и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 563 от 26.09.2019 г., с която е разпоредено длъжникът И.А.Й. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България сумата от главница – 17 960,95 лв.; възнаградителна лихва – 4 328,94 лв.; мораторна лихва- 936,70 лв. за периода от 05.04.2016 г. - 11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 464,53 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства: погасяване на задължение по Договор за потребителски заем № PLUS-*** от 23.04.2015 г.

С определение № 907 от 25.10.2019 г., съдът е разпоредил на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, тъй като издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК му е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК по настоящ и постоянен адрес, който съвпада с посочения в заявлението. След направена справка е било установено, че в информационната система няма данни за регистрирани трудови договори и работодател на длъжника. Не е установен друг адрес, на който да бъде връчена лично заповедта на длъжника.

В указания срок, заявителят е предявил искова молба по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК с цена на иска 23 226,59 лв.

По делото не е спорно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България като заемодател и И.А.Й. като заемател е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-11255643 от 23.04.2015 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя Й. заем в размер на 20 000,00 лв., застрахователна премия 3600,00 лв.; такса ангажимент 500,00 лв.;  брой погасителни вноски 48, платими от 05.06.2015 г. до 03.05.2019 г.; месечната погасителна вноска е в размер на 678,29 лв., като последната е в размер на 678,37 лв. Обща стойност на плащанията 32558,00 лв. Лихвения процент е договорен на 19,50%, а ГПР е 22,57 %. В договора е инкорпориран погасителния план. Същият е подписан от страните по него.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, страните са се съгласили, че при забава в плащането на някоя от погасителните вноски,кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изплащане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

До кредитополучателя е била изпратена покана да погаси задължението си към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, София в седемдневен срок в размер на 17 960,95 лв.- главница; договорна лихва 5 662,51 лв.; обезщетение за забава 791,44 лв. или общо 24 414,90 лв.

След извършените служебни справки от съда за постоянния и настоящият адрес на ответника, на който същият не е бил намерен, съдът е разпоредил да се приложи по делото съобщението до И.А.Й. и е поискал от Адвокатска колегия - Габрово да му бъде определен адвокат за особен представител с разпореждане № 170 от 11.02.2020 г. С определение № 157 от 18.02.2020 г. е назначил на ответника за особен представител адв. Н.Д. ***, при възнаграждение в размер на 615,00 лв.

При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че предявен е иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и че същият е процесуално допустим, като предявен в законния едномесечен срок за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните.

За установяване на задължението на ответника към ищеца е назначил съдебно счетоводна експертиза от едно вещо лице, което е дало заключение по поставените му въпроси, именно:

На ответницата И.А.Й. е бил предоставен кредит по Договор за потребителски заем № PLUS-**** от 23.04.2015 г. с размер 20 000,00 лв., от която е погасена сумата 6580,25 лв. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и сумата от 6678,29 лв. след обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Договорната лихва е 8958,00 лв., а погасената 3 295,49 лв. Погасена лихва след обявяване кредита за предсрочно изискуем е 1 333,57 лв.,  остатък договорна лихва 4 328,94 лв. По застраховката има задължение 1 200,00 лв., от които са платени 750,00 лв. и са останали дължими 450,00 лв. начислената мораторна лихва е 6303,23 лв. и разходи за събиране на вземането 24,00 лв. за времето от 05.04.2016 г. до 11.09.2019 г., общо сумата 6327,13 лв. – погасени 5390,43 лв., остава непогасена мораторна лихва 936,70 лв.

Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК дължимите суми са: 17960,95 лв. – главница, 4328,94 лв.- възнаградителна лихва и 936,70 лв.- мораторна лихва от 05.04.2016 г.- 11.09.2019 г. или общо 23226,59 лв. Няма извършени плащания от ответника след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

За да бъдат защитени интересите на ответника в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, законът е предвидил да му бъде назначен особен представител, което е сторено от първоинстанционния съд. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.

Във въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, като изхождат от лице с правен интерес и депозирани в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на основание валиден договор за кредит, и размера на претенциите си, изпълнение на задълженията на кредитора, включително предоставянето на сумата, настъпилата изискуемост, забавата на длъжника, размера на дължимите суми по главницата, обезщетение и лихви.

Особеният представител на ответницата оспорва активната легитимация на ищеца /т.ІІІ.1.1 от въззивната жалба препраща към възраженията в отговора на исковата молба от т.ІІІ 1.1-т.ІІІ.1.5.3/, но от направената справка в ТР се установява че БНП Париба Файненс ЕАД е заличен търговец/24.04.2018 г./, чийто собственик на капитала е БНП Париба Файненс С. А. Франция, регистриран в ТР под наименованието БНП Париба Файненс С А клон България ЕИК *********, т.е ищецът е активно легитимиран да предяви своя иск като правоприемник на заемодателя и това възражение е неоснователно.

Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски заем № PLUS-*** от 23.04.2015 г., по силата на който на ответника е отпусната сумата от 20 000,00 лв., а и това се установява от ангажираните по делото писмени доказателства. Кредитодателят е изпълнил задължението си по предоставяне на парична сума, която е постъпила по сметката на кредитополучателя след приспадане на сумата от 6454,33 лв. за финансиране на стар кредит и 500,00 лв. – „Такса ангажимент“. Така по сметката на ответницата е постъпила сумата от 13045,37 лв.

Във въззивната жалба е направено възражение за нищожност по отношение на клаузата покупка на застраховка „Защита при плащанията“. Посочената сума в поле "Застрахователна премия" от договора е в размер на 3600,00 лв., която е разделена на равен брой вноски, съответстващи на броя погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.

С исковата молба кредиторът е представил и е приет като доказателство по делото сертификат № PLUS11255643, приподписан от кредитополучателката, с който застрахователите "Кардиф Животозастраховане", Клон България и "Кардиф Общо застраховане", Клон България се съгласяват да застраховат кредитополучателя по приложени Общи условия на застраховката "Защита на плащанията" по застрахователни покрития "защита на плащанията", "смърт", "инвалидизация над 70%" и "Безработица в резултат на уволнение", а при настъпване на застрахователно събитие по покритите рискове –да изплатят застрахователно обезщетение на бенефициента по застраховката в лицето на кредитодателя-ищец. По делото не са представени общите условия по застраховката "защита на плащанията", за която се отнася обсъдения по-горе сертификат, но в същия е записано, че застрахования е информиран  за покритията по пакета и приема Общите условия на застраховка „Защита на плащанията“.

Съдът служебно следва да извършва преценка за нищожност на отделни договорни клаузи поради неравнопоставеност по критериите в чл. 143, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Не е спорно, доколкото не се твърди от ищеца и не се установява в хода на производството, договорът да съдържа индивидуално договорени клаузи, което изключва нищожността им, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Страните са уговорили застраховката "Защита на плащанията" ще бъде платена директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД, а посочената сума в поле "Застрахователна премия", разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения в поле. Приложеният сертификат не установява да е бил сключен застрахователен договор между избрания по волята на кредитора застрахователен агент "Директ Сървисис" ЕАД и посочените в сертификата чуждестранни търговци в полза на ищцовото дружество. Визираната клауза от процесния договор за потребителски кредит –чл. 2 е нищожна, тъй като създава неравнопоставеност предвид отсъствието на възможност за кредитополучателя да избере застраховател и да влияе чрез волята си на съдържанието на застрахователния договор. Застраховката е наложена на кредитополучателя като условие за сключване на договора за кредит, което е довело до оскъпяване на предоставената кредитна услуга, поради което се приема, че клаузата на чл. 2 от кредитния договор е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП поради това, че е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 3, т. 14, т. 15 и т. 19 от ЗЗП.

Във връзка с позоваването на чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП съдът посочва, че по делото не е доказано ищецът да е заплатил сумата за застраховка вместо ответницата Й., посочена в кредитния договор като застрахователна премия в размер на 3600,00 лв., поради което основанието да иска връщането й не е доказано. В този смисъл са Решение № 2916 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 960/2020 на ОС- Благоевград, Решение от 04.07.2019 г. по в.гр.д. № 108/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол и др.

В тежест на ищеца е да докаже всички релевантни факти и обстоятелства за възникване и съществуване на претендираните вземания, в т. ч. компонентът от погасителните вноски, формиран от разпределената застрахователна премия, съгласно чл. 2 от процесния договор. Във връзка с горния извод от претендираната главница следва да се приспадне сумата от 450,00 лв. /по заключението на вещото лице –л.115/ за остатъка на претендираната сума за застраховка.

На следващо място настоящото инстанция дължи произнасяне по уговорената между страните „Такса ангажимент“ в размер на 500,00 лв., която следва да бъде удържана при усвояване на кредита. В чл. 10а от ЗПК ясно е определено кога кредиторът има право да събира такси и комисионни от потребителя. Това негово право възниква, само когато той предоставя допълнителни услуги, които са свързани с договора, но не и с неговото усвояване и управление. Предоставянето на тези услуги предполага осъществяването на действия от страна на кредитора, от който потребителят да получава някакъв благоприятен резултат. В конкретния случай, видно от разпоредбата на чл. 2 от сключения между страните договор срещу заплащане на „Такса ангажимент“ кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора при уговорените между страните условия, размери и срокове.  По същество обаче това не представлява предприемане на действие, а е обещание за непроменяне на лихвения процент, за което така или иначе съществува обща забрана, както и специално предвидени в закона правила. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, включената в договора клауза за заплащане на „Такса ангажимент“ е нищожна и сумата от 500,00 лв. следва да бъде извадена от сумата на главницата.  

След приспадане на посочените по- горе суми от 450,00 лв. по застраховка "Защита на плащанията" и 500,00 лв. за заплащане на „Такса ангажимент“, главницата се явява доказана за размер от 17 010,95 лв.

Във въззивната жалба се обжалва присъждането на възнаградителна лихва. Възнаградителната лихва по същината си е цената на отпуснатия заем и е елемент от месечната погасителна вноска, която се изчислява на годишна основа върху предоставена сума чрез посочен лихвен процент, уговорен в договора.

С покана от 10.09.2016 г., получена лично от ответницата на 20.09.2016 г., кредитодателят е уведомил кредитополучателя, че след преустановяване на плащането на вноските по договора на 05.03.2016 г. и поради тази причина вземането на БНБ „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като са просрочени две или повече месечни вноски. С достигане на изявлението на банката до ответницата кредитът е станал предсрочно изискуем. Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 26.09.2019 г., поради което са налице предпоставките за реализиране на производството по чл. 422 от ГПК, съгласно разясненията дадени в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Непогасената възнаградителна лихва до 05.09.2016 г. /датата на последната падежирала вноска/, преди обявяване на предсрочната изискуемост е в размер на 1318,42 лв. следва да се уважи до този размер, а за разликата до 4328,94 лв. да се отхвърли /3010,52 лв. /.

В хода на производството е установено, по представените към исковата молба извлечения по кредит и от заключението на вещото лице, че ответницата е направила плащания след обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 6 678,29 лв., разпределени в 16 бр. вноски. Съдът намира, че внесените суми неправилно са отнесени за погасяване на възнаградителна лихва след датата на обвяване на кредита за предсрочно изискуем и следва да се направи преизчисляване на дължимите суми, като след датата на предсрочната изискуемост ще се дължи законната лихва.

В този смисъл е приетото в т. 2 от ТР№3/27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

При изчисляване на задължението на ответницата нито банката, нито вещото лице са съобразили разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД този, съгласно която, когато едно лице има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Ал.2 указва, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

            Обременителността на едно задължение е негов признак само по отношение на друго задължение, т.е. само при сравняване на две задължения може да се каже, кое от тях е "по-обременително" спрямо другото. По-обременително би следвало да е това задължение, неизпълнението по което би се отразило по-тежко и по -неблагоприятно върху имуществото на длъжника и би предпоставило предполагаемата му воля да предпочете погасяването на това задължение пред останалите, които има пред същия кредитор. По-обременително е лихвоносното задължение, пред безлихвеното такова, както и онова, по което неустойката расте пред друго, което е с фиксирана като абсолютна стойност или пропорционална, но нерастяща с времето неустойка и прочие предпоставки, които би следвало да се обсъждат във всеки конкретен случай.

В случая жалбоподателят е с лихвоносен дълг, формиран от главницата, поради което след датата на предсрочната изискуемост се дължи законна лихва, която следва да бъде погасявана с направените вноски, по приложените извлечения по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

Видно от приложените справки от банката /л.22-23 от първоинстанционното дело/ след обявяването на длъжника на кредита за предсрочно изискуем същият е направил 16 бр. вноски, както следва:

На 28.09.2016 г. ответникът е внесъл сумата от 500. 00 лв.; на 03.12. 2016 г. - 200 лв.; 23.02.2017 г. - 200 лв.; 02.06.2017 г. -300,00 лв.; 06.07.2017 г. – 250,00 лв.; 01.09.2017 г. – 250,00 лв.; 03.10.2017 г. – 350,00 лв.; 03.11.2017 г. – 350,00 лв.; 17.01.2018 г.- 400,00 лв.; 21.02.2018 г. – 700,00 лв.; 29.03.2018 г. - 678,29 лв.; 03.05.2018 г. – 500,00 лв.; 03.07.2018 г. – 500,00 лв.; 22.09.2018 г. – 600,00 лв.; 28.12.2018 г. – 500,00 лв.; 12.03.2019 г. – 400,00 лв.

            За периода 20.09.2016 г. (датата на обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост) до 28.09.2016 г. дължимата лихва за забава върху главницата от 1710,95 лв. е в размер на 42,53 лв. Направена е вноска от 500,00 лв., с която се погасява лихвата за забава и част от главницата в размер на 457,47 лв. След това погашение неиздължената главница е в размер на 16 553,48 лв.

             За периода 29.09.2016 г. до 03.12.2016 г., върху главницата 16553,48 лв., лихвата е в размер на 303,50 лв. Направена е вноска от 200,00 лв., с която се погасява лихвата за забава. Остатъкът от главницата остава същия 16 553,48 лв. остатъкът от непогасената лихва е 103,50 лв.

            За периода 04.12.2016 г.-23.02.2017 г. законната лихва е 377,08 лв., изчислена върху главница от 16553,48 лв. Направена е вноска от 200,00 лв.  Погасена е част от лихва и остатъкът е 280,58 лв. Главница не се погасява.

            За периода  24.02.2017 г. – 02.06.2017 г. законната лихва е 455,26 лв. върху главница 16553,48 лв. Направена е била вноска от 300,00 лв. Непогасената лихва е в размер на 435,89 лв.

            От 03.06.2017 г. -06.07.2017 г. законната лихва е в размер на 156,35 лв., изчислена върху главница от 16553,48 лв. Внесена е сумата от 250,00 лв. Непогасената лихва е в размер на 342,19 лв.  С направената вноска се погасява новата лихва и остатъка от предходния период. Главницата не се променя.

            За периода 07.07.2017 г. - 01.09.2017 г. законната лихва върху задължението за главница от 16553,48 лв. е в размер на 262,12 лв. Внесени са 250,00 лв. Непогасена остава лихва в размер на 354,31 лв., както и лихва от предходния период.

            От 02.09.2017 г. – 03.10.2017 г. законната лихва е 147,15 лв. върху непроменената главница. Вноската е в размер на 350,00 лв. Непогасена остава лихва в размер на 151,46 лв., както и лихва от преди.

            От 04.10.2017 г. – 03.11.2017 г. законната лихва е в размер на 142,56 лв. Внесена е сумата от 350,00 лв., с която се погасява остатъка от лихвата и се намалява главницата с 55,98 лв., като главницата вече е 16497,50 лв.

            През периода 04.11.2017 г. – 17.01.2018 г. законната лихва е 343,73 лв. Внесена е сумата от 350,00 лв., с която е погасена лихва от 343,73 лв. и главница 56,27 лв. Остатъкът по главницата е 16441,23 лв.

            От 18.01.2018 г.-21.02.2018 г. законната лихва е в размер на 159,86 лв. върху главница от 16441,23 лв. Внесени са 700,00 лв., от които е погасена главница в размер на 540,14 лв. Така главницата е в размер на 15901,09 лв.

            При следващата вноска от 278,29 лв., за периода от 22.02.2018 г.-29.03.2018 г. законната лихва е 159,02 лв., погасена е лихва и главница в размер на 519,27 лв. Главницата е 15381,82 лв.

            Върху главница 15381,82 лв. и направена вноска от 500,00 лв. за периода 30.03.2018 г. г. – 03.05.2018 г. законната лихва е 149,56 лв. Погасява се главница и лихва, като главницата вече е 15031,38 лв.

            Следващият период 04.05.2018 г. – 03.07.2018 г., при главница 15031,38 лв., законната лихва е в размер на 254,72 лв. Внесени са 500,00 лв., погасена е лихвата и част от главницата в размер на 245,28 лв. Остатъкът по главницата е в размер на 14786,10 лв.

            От 04.07.2018 г. - 22.09.2018 г. върху главница от 14786,10 лв. законната лихва е 332,71 лв. Внесени са 600,00 лв. Погасени са лихва и главница, като главницата е намалена с 267,29 лв. и остават 14518,81 лв.

             За периода 23.09.2018 г. – 28.12.2018 г. върху главница от 14518,81 лв., законната лихва е 391,23 лв. Внесени са 500,00 лв. Погасени са цялата лихва и част от главницата. Главницата се намалява с 108,71 лв. Остатъкът по нея е 14410,04 лв.

            От 29.12.2018 г. – 12.03.2019г. законната лихва е 296,23 лв. върху главница 14410,04 лв. Внесена е сумата от 400,00 лв. Погасена е начислената лихва и част от главницата в размер на 103,77 лв. Главницата вече е 14306,27 лв.

            За периода 13.03.2019 г.- 11.09.2019 г. /посочената дата от ищеца в исковата молба/ законната лихва върху главница от 14306,27 лв. е в размер на 727,29 лв.

            От така направените изчисления се установява, че дължимата главница е в размер на 14306,27 лв., законната лихва е в размер на 727,29 лв. и до този размер следва да се уважи предявения иск, а в останалата част да се отхвърли.

Следващото възражение е, че съдът не е отчел факта, че в договора е записано, че е отпуснат кредит в размер на 20 000,00 лв., но същия е бил намален със сумата от 6454,33 лв., поради спадане на предходното задължение на кредитополучателя към кредитора. В тази връзка претендира и анатоцизъм. От представения по делото Договор за потребителски заем № PLUS-*** от 23.04.2015 г. се установява, че кредитополучателя е дал съгласието си да се удържи сумата 6454,33 лв. за покриване на задължение по кредит PLUS -***. С посочената сума е било закрито останало задължение по договора за кредит от 11.06.2014 г. /л.90-95 от първоинстанционното дело/ и е възникнало ново задължение с процесния Договор за потребителски заем № PLUS-*** от 23.04.2015 г. След като е било погасено едно старо задължение и е поето съвсем ново задължение, с различни условия по него не може да се говори за анатоцизъм върху сумата от 6 454,33 лв., поради което и това възражение се явява неоснователно.

 По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, настоящата инстанция намира, че не може да се приложи този институт в настоящия казус. Кредитополучателят е преустановил плащанията по договора на 05.03.2016 г. Изискуемостта на последната падежна вноска е била на 11.09.2019 г., като преди това ответницата е била поканена да заплати дължимата сума с покана от 10.09.2016 г., получена от нея на 20.09.2016 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е било депозирано на 26.09.2019 г.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

По отношение на разноските.

С оглед частичната основателност на въззивната жалба разноските са както следва:

В заповедното производство се дължат разноски в общ размер на 333,03 лв. Издадена е заповед за претендирания общ размер от 23226,53 лв., както и разноски за заплатена държавна такса от 464,53 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. или общо 514,53 лв. С оглед изхода на исковото производство, присъдените разноски следва да бъдат намалени на 333,03 лв.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск в размер на 23226,53 лв. От ищеца са внесени разноски: държавна такса - 477,07 лв., възнаграждение за особен представител– 615,00 лв., възнаграждение вещо лице – 260,00 лв., присъдено е възнаграждение за юрисконсулт – 100,00 лв. Направените разноски са в размер на 1452,07 лв. С оглед отхвърлената и уважената част на иска, разноските следва да бъдат редуцирани на 939,83 лв.

Пред въззивната инстанция са направени разноски от ищеца за особен представител в размер на 615,00 лв. и следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100,00 лв. Съобразно частичната основателност на въззивната жалба се дължат на ищеца разноски в размер на 462,79 лв.

Въззивната жалба е подадена от особения представител на ответника, поради което на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и с оглед частичната й основателност, с която частично се отхвърля предявения иск БНБ „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса в размер на 163,86 лв.

Разноски на ответника не се дължат, тъй като такива не са направени.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 23 226,59 лв. по гражданско дело и настоящото решение подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение 132 от 27.07.2020 г. по гр.д. № 1347/2019 но РС- Севлиево в частта с която е уважен предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК като е признато за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж с рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 съществуват парични вземания за сумите: главница в размер над 14 306,27 лв. /четиринадесет хиляди триста и шест лева и 27 ст./ до размер на 17 960,95 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева и 95 ст./, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2019 г. до окончателното погасяване; възнаградителна лихва в размер над 1318,49 лв. /хиляда триста и осемнадесет лева и 49 ст./ до  4328,94 лв. /четири хиляди триста двадесет и осем лева и 94 ст./; законна лихва за забава в размер над 727,29 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и 29 ст./ до 936,70 лв. /деветстотин тридесет и шест лева и 70 ст./ за периода 05.04.2016 г. – 11.09.2019 г. и в частта за разноските изцяло, вместо което ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж с рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 срещу И.А.Й., ЕГН ********** *** иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в частта за признаване за установено съществуването на парични вземания на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж с рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 за сумите: главница в размер над 14 306,27 лв. /четиринадесет хиляди триста и шест лева и 27 ст./ до размер на 17 960,95 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева и 95 ст./ в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2019 г. до окончателното погасяване /разликата е в размер на 8193,03 лв./; възнаградителна лихва в размер над 1318,49 лв. /хиляда триста и осемнадесет лева и 49 ст./  до  4328,94 лв. /четири хиляди триста двадесет и осем лева и 94 ст./; законна лихва за забава в размер над 727,29 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и 29 ст./ до 936,70 лв. /деветстотин тридесет и шест лева и 70 ст./ за периода 05.04.2016 г. – 11.09.2019 г., дължими по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-*** от 23.04.2015 г., към длъжника И.А.Й., ЕГН ********** ***, за които вземания е издадена заповед № 563 от 26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 997/2019 г. по описа на РС – Севлиево.

ПОТВЪРЖДАВА решението на Севлиевски районен съд в останалата обжалвана част по предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.А.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж с рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 333,03 лв. /триста тридесет и три лева и 03 ст./- разноски за заповедното производство, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА И.А.Й., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж с рег. № ****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 1402,62 лв. /хиляда четиристотин и два лева и 62 ст./- разноски по делото за двете инстанции, съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж с рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата 163,86 лв. /сто шестдесет и три лева и 86 ст./– държавна такса за въззивното производство, съразмерно отхвърлената част от иск, на основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.